№ 167
гр. Кюстендил, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. К.ова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. К.ова Въззивно гражданско дело
№ 20231500500069 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от К. В. С., ЕГН **********,
с адрес: гр. Дупница, обл. Кюстендил, ул. ***, чрез пълномощника адв. Е. Д.,
със съдебен адрес: гр. Дупница, ул. ***, срещу Решение № 531/22.11.2022 г.
на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д. №188/2022 г. по описа на
същия съд.
Постановеният от РС Дупница съдебен акт се обжалва в частта, в която
съдът е осъдил К. М. С. да заплати на ищеца К. В. С. обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултат на нанесена на последния
телесна повреда от побой, в размер на 10 000 лева.
Недоволен от размера на присъденото обезщетение ищецът К. С. обжалва
решението на районния съд в осъдителната му част, излагайки съображения
за неговата неправилност. Акцентът във въззивната жалба се свежда до
неправилна преценка от съда на относимите към спора обстоятелства и
съответно неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при
определяне размера на дължимото обезщетение. Присъдената сума се приема
за крайно недостатъчна да репарира в цялост претърпените от ищеца тежки
телесни и психически травми. Въззивникът счита, че събраните в хода на
производството доказателства безспорно установяват присъждане на
обезщетение в по-висок размер. Приема, че делото е останало неизяснено
относно значимите за изясняване на спора обстоятелства, а именно доколко
са увредени здравето и психиката на ищеца и неговото семейство. Искането е
1
за отмяна решението на РС Дупница в обжалваната част и присъждане на
обезщетение в размер на 30 000 лева, до която сума искът е бил изменен в
хода на производството пред районния съд, ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на деликта – 06.01.2021 г. до
окончателното изплащане. Претендира деловодни разноски за двете съдебни
инстанции.
Препис от въззивната жалба е изпратен на насрещната страна –
ответникът К. М. С., който не се е възползвал от правото да подаде отговор. В
срок подава въззивна жалба срещу решението на районния съд в
осъдителната му част. Релевира доводи за неправилност и необоснованост на
съдебния акт. Счита, че е постановен при липса на задълбочен и подробен
анализ на релевантните за спора факти и обстоятелства. Отделно приема
присъдения размер обезщетение за прекомерно завишен. Изразява виждане за
нищожност на постановеното от РС Дупница решение. Искането е за
неговото обезсилване, алтернативно отмяната му и присъждане на
обезщетение в по-малък размер.
В съдебно заседание въззивникът К. С. чрез процесуалния си
представител адв. Е. Д. поддържа въззивната жалба на изложените в нея
основания и претендира разноските по делото.
Въззивникът К. С. чрез процесуалния си представител адв. Р. по
съображения, подробно изложени във въззивната жалба, моли за отмяна на
решението като нищожно, постановено в незаконен състав с оглед изменение
на цената на иска, който съдът е допуснал, доколкото районният съд не е
родово подсъден да разгледа процесния спор. Претендира присъждане на
разноски при условията на чл. 38 от ЗАдв.
Съдът след като се запозна с материалите по делото приема, че
въззивните жалби са процесуално допустими, доколкото изхождат от страна в
първоинстанционното производство, подадени са в срок и са насочени против
подлежащ на обжалване съдебен акт.
При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби,
настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред
първата и пред настоящата инстанция, намира, следното от фактическа
страна:
Производството по гр. д. № 188/2022 г. по описа на Районен съд Дупница
е образувано по постъпила искова молба от К. В. С. чрез пълномощника адв.
Е. Д. против К. М. С., с която е предявен иск за обезщетение на нанесени
неимуществени вреди - болки и страдания, от престъпление, в размер на
15 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 06.01.2021
г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото.
По искане на процесуалния представител на ищеца, в о.с.з. от 07.06.2022
г., на основание чл. 214 от ГПК в хода на разглеждане на делото,
първоинстанционният съд е допуснал изменение на иска, изразяващо се в
увеличаването на размера на същия с още 15 000 лева и следва да се счита
предявен за сумата от 30 000 лева.
С обжалваното Решение № 531/22.11.2022 г., постановено по гр. д. №
2
188/2022 г., Дупнишкият районен съд е осъдил К. М. С. да заплати на К. В. С.
обезщетение за неимуществени вреди за нанесена средна телесна повреда от
побой в размер на 10 000 лева, като искът до 15 000 лева е отхвърлил като
неоснователен, ведно със законната лихва от 06.01.2021 г
Преценявайки гореизложеното, съдът приема от правна страна следното:
Настоящият въззивен състав счита, че обжалваното решение е
недопустимо. Съображения:
Изхождайки от уредбата в чл. 7, ал. 1 ГПК съдът има задължението
служебно да извършва необходимите процесуални действия по движението и
приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване
на процесуалните действия от страните. Подсъдността е една от
предпоставките за надлежното упражняване на правото на иск, обуславяща
допустимостта на иска, поради което и с оглед посочената норма на чл. 7 ГПК
съдът следва да направи проверка относно допустимостта на висящото пред
него производство. Тази проверка касае единствено родовата подсъдност и
тази по чл. 109 ГПК, доколкото същите представляват абсолютни
процесуални предпоставки за упражняването правото на иск. Тази преценка
може да бъде направена до приключване на производството във втората
/въззивната/ инстанция – чл. 119, ал. 1 от ГПК. С оглед на това за родовата
подсъдност служебно следи както първоинстанционният, така и въззивният
съд, а според разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
допустимостта на решението в обжалваната му част.
При изпълнение на това си задължение, съдът констатира, че
първоинстанционният съд в случая се е произнесъл в нарушение на правилата
за родова подсъдност. Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК исковете по граждански и
търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за
издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет, са подсъдни
на окръжния съд като първа инстанция.
В настоящия казус с протоколно определение от о.с.з., проведено на
07.06.2022 г., ДнРС е допуснал увеличение на иска с 15 000 лева до размер на
сумата 30 000 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 4 от ГПК при тази
цена на иска делото е подсъдно на окръжен съд като първа инстанция. Като е
разгледал претенцията в нарушение на правилата на родовата подсъдност,
първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение. В този случай
и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК въззивният съд следва да го обезсили.
Възникналата хипотеза обосновава необходимост след обезсилването
му делото да се изпрати на компетентния съд – Окръжен съд – Кюстендил за
разглеждането му като първа инстанция. При този изход на служебната
преценка по чл. 269, изр.първо от ГПК, въззивният съд не следва да обсъжда
правилността на решението.
По разноските: Съгласно изхода на спора въззивният съд намира, че
разноски по делото не следва да се присъждат, тъй като производството по
делото не е приключило със съдебен акт по съществото на спора и не може да
се приложи отговорността на страните по чл. 78 от ГПК относно разноските.
След обезсилване като недопустимо на обжалваното решение на Районен съд
- Дупница, делото се изпраща по подсъдност на Кюстендилски окръжен съд
за разглеждане като първа инстанция, като при новото разглеждане на делото
3
пред ОС - Кюстендил ще следва съдът да се произнесе и по разноските по
настоящето въззивно производство и с оглед крайния резултат ще бъдат
присъдени направените от страните разноски.
Водим от горното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК
Решение № 531/22.11.2022 г., постановено по гр. д. № 188/2022 г. по описа на
Районен съд – Дупница.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 69/2023 г. по описа на
Окръжен съд - Кюстендил.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, исковата молба да се докладва
незабавно на административния ръководител за образуване на
първоинстанционно производство пред Окръжен съд - Кюстендил по
предявените искове.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4