№
……….
Гр.
Варна, ………………... 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, ІІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка ка, като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 2529 по описа на Административен съд – Варна за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 46, ал. 5 от Закона
за общинската собственост.
Образувано
е по жалба от Ж.С.А. ***, ЕГН **********, срещу Заповед № ЖН-20/15.10.2020 г.,
издадена от Кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна, с която е прекратено
наемното правоотношение между Община Варна и А. за част от жилище – частна общинска собственост, представляваща
една стая и ½ ид.ч. от цялото жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „****“
№ 17, сутерен.
В
жалбата се твърди, че единственото жилище на жалбоподателката е било
незаконосъобразно съборено от страна на Община Варна по време на обявеното
бедствие от 2014 г., като това обстоятелство е установено в хода на съдебно
производство. Поради това е настанена в общинско жилище заедно с малолетната си
дъщеря Н Ж С., ЕГН **********. Жалбоподателката оспорва констатациите на
органите за наличие на сигнали и жалби срещу нея за нарушаване на обществения
ред като основание за отказ да бъде удължен срокът на наемното й
правоотношение. Направила е искане за удължаване на срока на настаняването,
което не е удовлетворено, като са изложени доводи за незаконосъобразно протекло
производство по искането. Иска да бъде отменена заповедта и в нейна полза да
бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.
Ответникът
в производството, Кметът на район „Аспарухово“ при Община Варна счита заповедта
за законосъобразна и обоснована, издадена в съответствие с процесуалните и
материалните разпоредби. Посочва, че срещу обитателите на сградата на ул. „****“
№ 17 са постъпили множество сигнали за нарушаване на обществения ред вследствие
конфликти и битови свади, за замърсяване на района и за нарушаване на добрите
нрави. Твърди, че освен изтичането на срока на наемното правоотношение, тези
обстоятелства също са основание за издаване на заповедта. Моли жалбата да бъде
отхвърлена и в полза на общината да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените
в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за
установено следното:
Предмет на обжалване в производството е Заповед
№ ЖН-20/15.10.2020 г. на Кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна.
Съгласно мотивите на обжалваната заповед,
срещу настанените в общинското жилище на ул. „****“ № 17 в районната
администрация са постъпили две жалби от живущи в района, сигнали и жалби за
нарушаване на обществения ред са постъпвали и в районното управление на МВР. От
страна на А. е постъпила молба за удължаване на срока на наемното
правоотношение, която е била разгледана от комисията по чл. 6 от Наредбата на
Общински съвет – Варна за условията и реда за установяване на жилищни нужди на
гражданите, настаняване и продажба на общински жилища (НУРУЖНГНПОЖ, наричана
по-нататък „наредбата“). Със свое решение комисията е предложила да бъде
прекратено наемното правоотношение. С тези мотиви и на основание чл. 46, ал. 1,
т. 6 от ЗОС, чл. 21, ал. 1, т. 5 от наредбата, кметът на района е прекратил
наемното правоотношение между район „Аспарухово“ и Ж.А. и малолетната й дъщеря Н
Ж С. относно част от недвижим имот общинско жилище – частна общинска
собственост, състояща се от една стая и ½ ид.ч. от цялото жилище,
находящо се в гр. Варна, ул. „****“ № 17, сутерен. Със същата заповед е
задължил А. и С. да опразнят заеманата от тях част от общинското жилище в
14-дневен срок от влизане в сила на заповедта, а при неизпълнение на заповедта
е разпоредил жилището да бъде иззето по административен ред съгласно чл. 65 от ЗОС.
Обжалваната заповед е връчена на А. чрез
препоръчана пощенска пратка, получена лично на 19.10.2020 г. Жалбата е подадена
в район „Аспарухово“ на 27.10.2020 г. чрез процесуален представител. Жалбата е допустима
като подадена от адресата на акта в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От събраните в производството
доказателства се установява, че недвижимият имот, за който се отнася заповедта,
е актуван като частна общинска собственост с Акт № 9023/20.05.2016 г.,
представлява масивна двуетажна сграда с идентификатор 10135.5502.215.1, с
административен адрес гр. Варна, ул. „****“ № 17 и се състои от сутерен, СОС
10135.5502.215.1.1, СОС 10135.5502.215.1.2 и тавански етаж, като е включена във
фонд „Настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди“.
Със Заповед № ЖН-16/17.08.2017 г. А. и
детето й са настанени в част от общинското жилище, представляваща една стая и
½ ид.ч. от цялото жилище, с жилищна площ 24,50 кв.м и полезна площ 61,51
кв.м, за срок от три години от датата на връчване на заповедта. В заповедта е
посочено, че след изтичане на срока й, тя може да се продължи за същия срок
съгласно условията на наредбата. Заповедта е връчена на А. на датата на
издаването и на същата дата е сключен договор за отдаване под наем на общински
жилищен имот от фонд „Настаняване на наематели“.
В преписката се установяват писма във
връзка с искане на А. и К. П., живущ в същото жилище, за повреди на
канализацията в имота; 2 жалби от живущи на ул. „***“ бл. 77 относно нарушения
на обществения ред и спокойствие от обитателите на сградата на ул. „****“ № 17;
заявление от А. за продължаване на срока на заповедта за настаняване от 23.07.2020
г. с приложена декларация; протокол № 4/25.08.2020 г. на комисията по чл. 6 от
наредбата и заповед за назначаване на комисията от 11.03.2020 г.; писмо от
16.09.2020 г. от Началника на ІV РУ на МВР – Варна до кмета на район
„Аспарухово“ относно постъпили сигнали срещу действията и поведението на живущи
в общинското жилище на ул. „****“ № 17; справка за извършена проверка на
31.07.2019 г. на адреса и информация за съставен АУАН на К. Я. П., гостуващ
роднина на наемател на адреса.
С жалбата са представени удостоверение за
раждане на Н Ж С., решение № 484/21.04.2020 г. на Административен съд – Варна,
ХІІ състав, по адм.д. № 3445/2019 г., с което е отхвърлен искът на А. за
имуществени и неимуществени вреди за незаконното събаряне от Община Варна на
единственото й жилище в гр. Варна, ул. „***“ № 81. Според справка в
деловодството на ВАС, срещу решението е подадена касационна жалба, за
разглеждане на която е насрочено о.с.з. на 01.03.2021 г. Представени са и
доказателства за предходно настаняване на жалбоподателката в Център за временно
настаняване през 2014 г.
При така установените факти и с оглед определения
в чл. 168 от АПК предмет на съдебната проверка за законосъобразността на акта
на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:
Обжалваният акт е издаден от кмета на
район „Аспарухово“, който съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската
собственост е компетентен да прекрати наемното правоотношение, настанителната
заповед за което е издадена от същия орган.
Актът е в писмена форма и съдържа
реквизитите по чл. 59 от АПК.
Съдът констатира, че адресатът на
заповедта не е бил надлежно уведомен за започналата процедура, няма данни и
твърдения да му е била предоставена възможност да представи документи, да
изрази възражения, поради което е налице съществено процесуално нарушение,
засягащо правото на участие на адресата на неблагоприятен акт в процедурата по
издаването му. Няма доказателства да му е било известно решението на комисията
по чл. 6 от наредбата по протокол № 4/25.08.2020 г., с което не е удовлетворено
заявлението му за удължаване на срока на настанителната заповед.
По приложението на материалния закон,
съдът намира, че съобразно посоченото в заповедта правно основание - чл. 46,
ал. 1, т. 6 от ЗОС и чл. 21, ал. 1, т. 5 от наредбата - наемните правоотношения
се прекратяват поради изтичане на срока за настаняване. Изложените в заповедта
факти относно наличието на сигнали срещу живущи на същия адрес сочат на друго
правно основание – нарушаване на обществения ред и добрите нрави, което е
несъответствие между фактическите и правните основания за издаване на акта.
От събраните в административното
производство доказателства не може да се установи, че жалбите и сигналите за
нарушения на добрите нрави, които са посочени като фактическо основание за
издаване на заповедта, касаят поведение на А. и настаненото с нея малолетно лице,
предвид обстоятелството, че в сградата на ул. „****“ № 17 има множество
наематели със самостоятелни настанителни заповеди.
Във връзка с изтичането на срока за
настаняване, каквато е правната квалификация на основанието за прекратяване, посочена
в заповедта, съдът констатира, че съгласно чл. 21, ал. 5 от наредбата, при
изтичане на срока на настаняване, посочен в заповедта, наемното правоотношение може да бъде продължено, след издаване
на нова настанителна заповед, ако наемателят и членовете на неговото семейство
отговарят на условията за настаняване под наем в общинско жилище, предвидени в
чл. 4 от същата наредба и ЗОС.
Жалбоподателката е направила искане за
продължаване на наемното правоотношение на 23.07.2020 г., това искане е било
прието за допустимо и разгледано от комисията по чл. 6 от наредбата, като
предложението на комисията до кмета на района е да се издаде заповед за
прекратяване на наемното правоотношение.
Предвид наличието на волеизявление от А.
за удължаване на срока, заповедта за прекратяване на наемното правоотношение би
следвало да съдържа мотиви във връзка с упражняването на предоставената на
органа оперативна самостоятелност да продължи наемното правоотношение или не,
тъй като наредбата не предвижда издаване на самостоятелен акт в случай на отказ
да бъде удовлетворено искането за удължаване на срока на съществуващо наемно
правоотношение. В тези мотиви следва да бъде обективирана проверката дали А. е
отговаряла на условията за настаняване в общинско жилище към момента на
заявлението и какви са обстоятелствата, поради които органът преценява, че
искането за удължаване не следва да бъде удовлетворено. Такива мотиви в
заповедта липсват и не могат да бъдат извлечени от протокола на комисията по
чл. 6 от наредбата, в който по т. 2 от дневния ред, отнасяща се до 9 заявления
на различни граждани със същия предмет, са отразени само съображенията, че
съгласно чл. 13, ал. 3 от наредбата след изтичане на срока на заповедта за
настаняване, ако няма промени в условията на социалния статус на наемателя, заповедта се преиздава за нов
тригодишен срок. Предвид цитираната от комисията норма по чл. 13, ал. 3 от
наредбата, която предполага обвързана компетентност на органа,
административният орган е следвало да посочи кои са съображенията и
обстоятелствата, които го мотивират да издаде обжалваната заповед със
съдържание в обратния смисъл.
Липсата на мотиви защо административният
орган е преценил, че заявлението за удължаване на срока не трябва да бъде
уважено и съответно да бъде прекратено наемното правоотношение препятства
съдебния контрол дали административният орган е упражнил в съответствие с целта
на закона предоставената му оперативна самостоятелност, което също обосновава
извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед.
По гореизложените съображения, съдът
приема, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, издадена при съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон,
и следва да бъде отменена.
При този изход от производството,
направеното искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от жалбоподателката
е основателно. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателката се следват
платената д.т. в размер на 10 лева и възнаграждение за един адвокат. Предвид
представения договор за правно съдействие и защита при условията на чл. 38 от
Закона за адвокатурата, възнаграждението следва да бъде определено по правилата
на чл. 38, ал. 2 от същия закон в минимално предвидения по чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1/2004 г. размер, или 500 лева, и присъдено общо на двамата
процесуални представители на жалбоподателя.
По гореизложените съображения и
на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно от Административнопроцесуалния кодекс, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по
жалба от Ж.С.А. ***, ЕГН **********, Заповед № ЖН-20/15.10.2020 г., издадена от
Кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна, с която е прекратено наемното
правоотношение между Община Варна и А. за част от жилище – частна общинска собственост, представляваща
една стая и ½ ид.ч. от цялото жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „****“
№ 17, сутерен.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на Ж.С.А. ***,
ЕГН **********, сумата 10 (Десет) лева, представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на адв. В.О.М. от ВАК, ЕГН **********, и на адв. Ц.К.Л.
от ВАК, ЕГН **********, общо сумата 500 (Петстотин) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение,
дължимо на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл. 46, ал. 5,
изр. последно от Закона за общинската собственост, решението е окончателно.
Съдия: