О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
260037/29.9.2020г.
Шуменският
районен съд, втори състав, двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:
Председател: Д. Георгиева
като
разгледа докладваното от районния съдия ЧНД
№ 1722 по описа за 2020г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Постъпило
е искане от прокурор при ШРП за налагане на мерки по чл.72, ал.1 от НПК за
обезпечаване на отнемане на вещи в полза на държавата по БП № 936/2020г. по
описа на РУ Шумен чрез налагане на запор върху л.а. “Опел Астра“ с рег. № Н35 28ВТ, собственост на обвиняемия С.И.Б., ЕГН **********. Към искането е приложено БП № 936/2020г. по описа на РУ
Шумен.
Съдът като прецени материалите по настоящото дело намира, че
искането е допустимо, но неоснователно
по следните правни съображения:
Предпоставките,
при които се допуска по искане на прокурора обезпечителна мярка и процедурата
по допускането са ясно очертани в чл.72, ал.1 от НПК, като за всичко
останало цитираната разпоредба препраща към ГПК. Съгласно теорията и практиката
обезпечителното производство в ГПК има за задача да гарантира възможността на
ищеца след постановяване на съдебното решение по един гражданско правен спор,
да може да реализира правата си по предявения граждански иск. В конкретния
случай, настоящото производство има за цел да гарантира бъдещото изпълнение на
предвиденото в чл.53, ал.1, б."а" от НК отнемане на
вещи, което не е наказание, а е своеобразна гражданскоправна санкция за
извършеното престъпление, изразяваща се в отнемане в полза на държавата винаги,
независимо от наложеното наказание на вещите, явяващи се оръдия или средства на
умишлено престъпно деяние. Поради това вещите трябва да са налични и
конкретизирани към момента на нейното постановяване, с изключение когато
липсват или са отчуждени, при което се присъжда тяхната равностойност. В
производството по допускане на обезпечение по реда на чл.72 от НПК, както се сочи и в
Тълкувателно решение № 2 от 11.10.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г. на
ОСНК, съдът следва да прецени наличието на следните предпоставки: има ли
обосновано предположение за извършено престъпление, за него предвижда ли се
отнемане на вещи, собственикът на това имущество да е привлечен в качеството на
обвиняем за престъплението, както и да е налице обезпечителна нужда.
По БП № 936/2020г. по
описа на РУ Шумен на лицето С.И.Б., ЕГН ********** е повдигнато и предявено обвинение по чл.343б, ал.2 от НК. От приложената по бързото
производство справка от Централна база – КАТ се установява, че обвиняемият С.Б.
е собственик на лек
автомобил “Опел Астра“ с рег. № Н35 28ВТ.
Разпоредбата на чл.53, ал.1, б.”а” от НК предвижда отнемане
в полза на държавата вещите, които принадлежат на виновния и са послужили за
извършване на умишлено престъпление, т.е. средството на престъплението,
докато според буква „б“ на същия текст предметът на престъплението се отнема,
само когато това е изрично посочено в норма на Особената част на НК, а такава изрична норма при
транспортните престъпления не съществува. От правна страна
изключително трудно защитима би била тезата, че автомобилът е средство,
а не предмет
на престъпление против транспорта. Според общоприетото в правната теория
основен разграничителен белег между правните понятия „предмет“ и „средство“ на
престъпление е, че при първото се касае или за елемент на общественото
отношение, което се защитава от наказателния закон, или за материална
предпоставка за съществуването на това обществено отношение, но винаги част от
самото отношение, а при второто – за нещо външно на последното, с което деецът
избира да си послужи, за да го увреди. Превозното средство не би могло да бъде
„средство“ нещо външно на защитените обществени отношения по регулиране на
транспорта, с което деецът си е послужил, за да ги увреди, напротив – превозното
средство е важен елемент на самите обществени отношения по транспорта, защото
транспортните престъпни състави визират нарушения на правилата за безопасна
експлоатация именно на превозни средства. Приложените към искането Указания за
подобряване на организацията на работа на Прокуратурата на Република България и
заповед от 11.05.2020 на Главен прокурор на Р. България не са задължителни за
съда.
Предвид на това
искането се явява неоснователно, тъй като не са налице основанията на чл.72,
ал.1 от НПК.
Предвид гореизложеното и на основание чл.72, ал.1 от НПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на Емилия Янчева –
зам. районен прокурор при Районна прокуратура – Шумен за вземане на мерки за обезпечаване на отнемане на вещи в полза
на държавата по БП № 936/2020г. по описа на РУ Шумен чрез налагане на запор
върху л.а. л.а. “Опел Астра“ с рег. № Н35 28ВТ, собственост на обвиняемия С.И.Б., ЕГН **********.
Определението подлежи на обжалване в 7 дневен срок от
уведомяването пред ШОС.
Районен съдия: