Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                  Година 08.10.2013                 Град  К.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                              първи граждански състав

На единадесети септември                       две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: Сн.Д.

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 734 по описа за 2013 година

и за да се произнесе, взе предвид:

         Предявен е иск с правно основание член 108 от ЗС.

Ищцата – Т.А.Т. - Ж. твърди, че е собственик на имот в град К., УПИ **** от кв.*** по одобрен кадастрален план със заповед № 300 - 4 - 21/ 2004г. на град К., с административен адрес: улица „***, съставляващо дворно място със застроена и незастроена площ от 450 кв.м., при граници и съседи: улица с ос.т. 1 и 55, УПИ *** , ***, ***, ***, ведно с построената в имота двуетажна с таван жилищна сграда. Имотът бил описан в нотариален акт № ***г., от който притежавала първия етаж, свободния таван с право на строеж, четири избени помещения, както и земята под застроена сграда, също и две трети от незастроеното дворно място. Другите съсобственици в имота - съпрузите Б. и А.Б. притежавали само втория етаж от сградата, само едно избено помещение, с право на преминаване през избата за достъп до помещението, както и една трета идеална част от незастроеното от дворно място и общи части от цялата жилищна сграда, касаещи само двата етажа. Съгласно нотариалните си актове: № ***, ***г. и № ***г., Б. Н. Б., Н. Б.ов Б. и Д.И.П.  при придобиването на имота си (днес собственост на Б. и А.Б.), не придобили общи части от тавана и са се съгласили със запазеното право на строеж на трети етаж. В нотариалните актове било договорено, че общите части на цялата сграда, както изрично е упоменато, са „служещите на етажите“, досежно тяхното поддържане и се понася съответно частите на договарящите се страни, т.е. сем. Б.и притежавали общите части в сградата, касаещи само двата етажа. Същото било договорено и в предварителния договор за продажба на недвижим имот, платен с ръчно написана платежна разписка от 27.XI.1963г., подписан пред свидетели от купувача Н. Б.ов Б.. Съгласно горепосочените нотариални актове и предварителния договор, сем. Б.и закупили само една трета от незастроеното място в имота, като те не притежавали земята под избата си. Твърди, че през 1997г. с нотариален акт № ****г. продала на С.Б.Б. тавана си с право на строеж. С решение № ** от 16.01.2012г. по гражданско дело № ***/2011 г. по описа на Карловски районен съд, съдът приема, че правото на строеж, учредено с акт № ****г. е погасено по давност на 19.11. 2002г. Същото е потвърдено с Решение № *** от 11.06.2012г. на П.ски окръжен съд. Същото е потвърдено с Определение № *** от 18.12.2012г. на Върховен касационен съд на република България и потвърдено с Определение № ***/07.03.2013г. на Върховния касационен съд (ВКС) на Република България. Сочи, че с влязло в сила решение на П.ски административен съд, постановено по дело ***/2009г., Заповед № ****/19.12.2008г. на Началник **** - П., оставяща в сила разрешението за строеж на С.Б.Б. била отменена с мотив, че правото й на строеж е погасено по давност. С Решение на ВАС № ****/01.12.2009г., същото е било потвърдено. Твърди се, че от датата - 07.03.2013г., С. Н.а Б. нямала никакво валидно законно основание да претендира повече, че е приобретател на право да строи в имота й, както и не могла да претендира, че има валидно разрешение за строеж. Тя не могла да претендира след посочените съдебни решения и определения и за задържането на свободния таван с право на строеж, след като в тях било провъзгласено окончателно, че правото й на строеж е погасено. Твърди, че таванът бил изцяло нейно помещение, принадлежащо към етажната й собственост в имота. Сочи, че след окончателното Определение № 172/07.03.2013г. на ВКС, С. Н.а Б. продължавала да владее без основание нейния свободен таван с право на строеж. Тя отказвала и след нотариално заверената отправена до нея покана да освободи таванското й помещение, каквото не могла да притежава отделно нито без своя етажна собственост в жилищната сграда, нито да го придобие по давност. В тази връзка, съгласно решение № R-1982 от 30.12.2010г. град Б. - „таванското помещение не е самостоятелен обект на правото на собственост и като такова не може да бъде придобито чрез давностно владение. Едва при владение върху главната вещ - самостоятелен обект на правото на собственост, към която принадлежи, би могло да се изследва възможността за придобиването му давност.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да предаде на ищцата владението на собствения й имот - свободния таван с право на строеж. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът - С.Б.Б. оспорва предявения иск, като сочи, че не признава и оспорва всички изложени доводи и обстоятелства в исковата молба.

         От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

         От представените три нотариални акта, а именно - нотариален акт № ***г., нотариален акт № ***, том ***г. и нотариален акт № ***г., всички на РС – К. се установява, че Д.И.П.  и Б. Н. Б., двамата са придобили втория етаж от двуетажна жилищна сграда със сутеренен етаж и свободен таван, построена в имот, съставляващ парцел III, пл. № ***, в квартал *** по плана на град К., ведно с избено помещение, намиращо се в югозападната страна на сутеренния етаж и 2/16ид.ч. от дворното място, а Т.А.Т. е придобила първия етаж от сградата, свободния таван с право на строеж и четири избени помещения.

         От приложения по делото нотариален акт № *** г., том ***, дело № ***. е видно, че Т.А.Т. - Ж. е продала на С.Б.Б. свободния таван с право на строеж от сградата,  находяща се в процесния имот. В нотариалния акт е записано, че в дворното място е построена двуетажна жилищна сграда.

         От приложения по делото Нотариален акт № ***/**** г. (л. 123), Б. Б. е признат за собственик по давност на 1/16 ид. част от втория етаж на двуетажната жилищна сграда в имота и на 1/24 част от дворното място.

         Видно от представения нотариален акт за покупко-продажба № ***. на нотариус С.Р. град К. се установява, че С.Б.Б. е придобила 1/16ид.ч. от дворното място на процесния имот, както и 1/2ид.ч. от жилище-апартамент  и избено помещение с площ от 16 км.м., намиращо се в югозападната страна на сутеренния етаж.

         Установява се, че с Решение № 12 от 16.01.2012г. постановено по гражданско дело № ***/2011г. по описа на РС – К., последното влязло в сила на 07.03.2013г. след въззивно и касационно обжалване, съгласно Решение № *** от 11.06.2012г. постановено по въззивно гражданско дело № ***/2012г. по описа на ОС – П., Определение № *** от 18.12.2012г. постановено по гражданско дело № ***/2012г. и Определение № *** от 07.03.2013г. постановено по гражданско дело № ***/2013г., двете на ВКС, е отхвърлен предявения от С.Б.Б. срещу Т.А.Т. – Ж., Б. Н. Б. и Анка Н.а Б. иск, за приемане за установено по отношение на ответниците, че С.Б.Б. е приобретател на правото на строеж, учредено с нотариален акт № *** г., том ***, дело № ***. на РС – К. на трети етаж от съществуващата двуетажна жилищна сграда в УПИ III-***, кв. *** по плана на град К. и че същото не е погасено по давност.

         От представената нотариална покана, рег. № *** от 15.04.2013г., подадена от Т.А.Т. – Ж. до С.Б.Б., връчена на получателя чрез нотариус Р.К. град К. на 24.04.2013г. се установява, че ищцата се представя като собственик на свободния таван, построен в имот с пл. № ***, за който е отреден парцел ІІІ, в квартал *** по плана на град К. и като такава отправя покана до госпожа Б. да освободи тавана, който последната ползва и владее неправомерно.

         По делото е представена скица на поземления имот № ***/31.07.2013г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – град П., от която е видно, че свободния таван е в сграда, с адрес на поземления имот: град К., улица „****.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави средните изводи от правна страна:

За да се уважи  иска с правно основание член 108 от ЗС, следва да се докаже наличието на предпоставките, визирани в посочената законова разпоредба, а именно: право на собственост на ищеца върху претендирания имот, владение на ответника върху същия и липса на правно основание, оправдаващо владението на ответника.

При доказателствена тежест на ищцата да докаже, че ответникът без основание владее процесния имот, същото не бе установено по безспорен и категоричен начин, при условията на главно пълно доказване. Ревандикационната претенция се явява недоказана от гледна точна на пасивната легитимация на ответника, тъй като по делото не се установи, ответникът да владее или държи без правно основание процесния таван.

Искът е неоснователен и на друго основание. Безспорно, съгласно представените по делото нотариални актове се установява, че в процесния имот е възникнала етажната собственост. При придобиването от ищцата на втория етаж, съгласно клаузите, залегнали в нотариалния акт, на същата е прехвърлен и свободния таван с право на строеж. По делото не се твърди, а и няма данни таванският етаж да е преустрояван в жилищен.

         По начало, подпокривното пространство (таванът) на сгради, притежавани в етажна собственост, когато не е изградено като жилище, ателиета, стаи за творческа дейност, тавански складови помещения или други отделни обекти или сервизни помещения към тавана, представлява обща част на сградата. Тази обща част може да бъде такава по своето естество или по предназначение, в зависимост от това дали отговаря на строителните правила и норми за нужна височина и обем, за да се изградят самостоятелни обекти (сервизни помещения) или не. Когато подпокривното пространство (таванът) е обща част, същото не може да бъде предмет на прехвърлителни сделки или на съдебна делба, нито да бъде придобивано по давност, преди да е било променено предназначението му (в тази връзка ТР № 34 от 01.08.1983г. на ОСГК на ВС). Разпоредбата на член 38 от ЗС е императивна, което означава, че общите части възникват по силата на закона - с факта на възникване на етажната собственост. Отчуждителят на индивидуалния жилищен обект не може по своя воля да изключи определени общи части от общите части на сградата и да им придаде характер на индивидуална собственост, след като същите нямат такъв характер, както е сторено с нотариален акт № ***г. на РС – К., по силата на който на Т.А.Т. е прехвърлен чрез покупко-продажба свободния таван с право на строеж.

След като по делото от фактическа страна е установено, че таванският етаж не е бил преустрояван в мансарден етаж, както и че не е извършено преустройство чрез одобрен архитектурен проект, то самостоятелен обект не е възникнал в правния мир, поради което и статута на таванския етаж от такъв на обща част на сградата по предназначение не е трансформиран в самостоятелен обект на гражданския оборот. От това следва, че договорът за продажба, от който ищцата черпи права са индивидуален собственик на таванското помещение е нищожен поради липса на предмет – годен обект на гражданския оборот. В тази връзка Решение № 1952 от 28.09.2005г. на ВКС по гр. д. № 1282/2004г. и Решение № 473 от 25.11.2011г. на ВКС по гр. д. № 1501/2010г.

Поради изложеното ревандикационната претенция следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.

         С оглед изхода на делото на ответника, съгласно член 78, ал. 3 от ГПК, следва да им се присъдят на ответницата направените по делото разноски в размер на 650.00 лева, представляващи платен адвокатски хонорар.

                   Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

                   ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.А.Т. - Ж. *** с ЕГН ********** иск, с който да бъде осъден ответникът С.Б.Б. *** с ЕГН **********, да им отстъпи собствеността и предаде владението върху свободния таван от сграда, находяща се в град К., с адрес на поземления имот: град К., улица „****, съгласно скица на поземления имот № ***/31.07.2013г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – град П., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

                  ОСЪЖДА, Т.А.Т. - Ж. *** с ЕГН ********** да заплати на С.Б.Б. *** с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 650.00 лева.

                     РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П.ски окръжен съд  в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.