О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
Номер 260975 Година 23.11.2020 Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и трети ноември Година 2020
в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 6506 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
След изтичане на срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който назначеният особен представител на ответницата е
подал писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че
исковата молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК
допустими.
За изясняване на делото
от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими
писмени доказателства, представените с исковата молба писмени документи,
каквито с отговора не са представяни, както и да се изиска и приложи
заповедното ч.гр.д. № 4149/2018 г. на СтРС.
Следва да се даде
възможност на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание да направи искането си за задължаване на третото неучастващо в делото
лице – И. да представи посочените в исковата му молба документи, в изискуемата
се от чл. 192 ГПК форма – с писмена молба, с препис за това трето лице, в която
да се посочат точно документите, които се намират у него и се иска от съда да
го задължи да представи, едва след което в същото заседание съдът ще се
произнесе по допустимостта на това му искане (чл. 192 ГПК).
Следва да се даде
възможност и на особеният представител на ответницата, най-късно в насроченото
за разглеждане на делото съдебно заседание да уточни кои точно от представените
от ищеца документи, които не носят подписа на ответницата, оспорва и какво им оспорва
- верността и/или автентичността, а ако оспорва и последната – да посочи и
автентичността на кой точно от подписите под всеки от тях оспорва, както и оригиналите
на кои точно от представените от ищеца документи по делото иска от съда да го
задължи да представи по реда на чл. 183 ГПК, едва след което съдът ще се
произнесе в същото заседание по тези му искания.
Следва да се назначи и
исканата от ищеца съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на
поставените към нея въпроси от същата в исковата молба, както и на следните
възникнали по делото въпроси от обстоятелствата му, а именно: 1/. какъв е
размера на предоставения от И. кредит на ответницата по процесния договор от
04.06.2014 г., на коя дата/и е бил предоставен и усвоен, и в какъв размер; 2/.
извършвани ли са от ответницата и/или от други лица някакви плащания за
погасяването на този кредит, на И. и/или на А., и/или на ищеца, на кои точно
дати и в какви точно размери, поотделно и общо, както и какви точно по
съдържание и размер задължения на ответницата по договора и/или погасителния
план, за главница, възнаградителни лихви, неустойки, обезщетения за забава,
такси, комисиони и прочие, са били погасени с всяко от тези плащания, като
вещото лице посочи в заключението си и какви задължения (за главница, лихви,
неустойки, обезщетения, такси, комисиони и прочие) е посочено, че се погасяват
от/за длъжника с всяко плащане във всяко от платежните нареждания/РКО, с които
е извършено, и какви задължения след това е погасил с всяко от тези плащания И.
и/или А. и/или ищеца в счетоводството си; 3/. какви точно по съдържание и
размери вземания по този кредит, за главница, възнаградителни лихви, неустойки,
обезщетения за забава, такси, комисиони и прочие, са били цедирани на А. от И.,
както и след това от А. на ищеца; 4/. обявяван ли е от И., ищеца и/или от А.
процесния кредит за предсрочно изискуем, на коя дата, на какво точно фактическо
основание (поради неплащане на кои точно задължения по него, с какво
съдържание, размери, падежи и неплатена част от същите) и с какво точно волеизявление
на И., на ищеца и/или на А., и уведомявана ли е ответницата за тази предсрочна
изискуемост, от И., ищеца и/или А., на коя дата и по кой точно начин (по
пощата, с нотариална покана, с телеграма или по друг начин); и 5/. спирани ли
са плащанията за погасяването на този кредит и на коя точно дата, както и
останали ли са след това непогасени от ответницата по него суми и с какви точно
размери, поотделно за главница, възнаградителни лихви, неустойки, обезщетения
за забава, такси, комисиони и прочие, както към датата на спиране на
плащанията, така и към всяка една от следните дати – на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем/настъпване на уговорения в договора падеж за връщането му,
на подписване на всяка една от цесиите, на подаване в съда на заявлението за
издаване на заповедта по заповедното производство, на подаване в съда на
исковата молба по настоящото дело, и на представяне на заключението на вещото
лице по делото, както и в какъв размер е било начислявано и за забава в
плащането на кои точно суми - обезщетението за забава; за отговор на които
въпроси съдът не разполага със специални знания в областта на счетоводната
отчетност, което обуславя назначаването на същата експертиза за отговор на
същите (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и
задължи поискалият назначаването й ищец да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Доколкото страните
нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и
насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от
настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на
делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на особения представител
на ответницата. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по
делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден от горните мотиви
и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА страните към
постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно
разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни
отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по
собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата
се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните
възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен
медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА на страните
следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича
съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му
молба и изразяват по същество в това, че по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 01.07.2014 г. и анекс № 2 от дата 01.08.2014
г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 01.07.2014
г., сключени на основание чл. 99 ЗЗД между И. А., вземането, произтичащо от договор
за кредит Б. № 408383 от дата 4.06.2014 г., сключен между И. и ответницата било
прехвърлено в полза на А. изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. На 10.08.2017 г. било подписано приложение
№ 1 към рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от дата 07.11.2014 г.
между А. и А., съгласно което А. прехвърлило в полза на А. вземането,
произтичащо от договор за кредит Б. № 408383 от дата 4.06.2014 г., ведно с
всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. Договорът за заем
съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. А. /сега А./ било правоприемник на А.. А.
/понастоящем Агенция за събиране на вземания ЕАД/, в качеството си на цесионер,
била упълномощена от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления
за извършената цесия от 07.11.2014 г., за което имало изрично пълномощно от
законния представител на А., съответно било налице и упълномощаване от страна
на представителя на А., който от своя страна бил упълномощен от законния
представител на И.. По реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД на 14.06.2016 г. до
ответницата било изпратено от страна на А., чрез А., уведомително писмо с изх.
№ УПЦ-П-АФ/408383 от 16.08.2017 г. за станалата продажба, чрез Б. с известие за
доставяне на постоянния адрес на длъжника, посочен в договор за кредит
"Бяла карта" № 408383/04.06.2014 г. Видно от обратната разписка
писмото се било върнало в цялост. Ищцовото дружество изпратило второ уведомително
писмо до длъжника с изх. № УПЦ-С-АФ/408383 от 04.12.2018 г. за станалата
продажба, чрез куриер с обратна разписка на друг адрес на длъжника. Видно от
обратна разписка към товарителница № 68123945, писмото се било върнало в
цялост, тъй като получателят не бил намерен на посочения адрес. Позовавал се на
постановените от ВКС решения, посочени в исковата му молба, съгласно които, ако
към исковата молба по иск на цесионера било приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлявало надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал. 3, пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането пораждало
действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следвало да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. В случай че
ответницата не бъде намерена на установения по делото адрес, съобщението бъде
надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 ГПК и в настоящето производство
безспорно се установи, че задължението на ответницата, произтичащо от посочения
договор за паричен заем, не било погасено, моли съда да приеме, че получаването
на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника било ирелевантно за
основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното
плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на
уведомяване за извършена цесия само, ако едновременно с това твърдял, че вече бил
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого било връчено
уведомлението за прехвърленото вземане, не било от значение за основателността
на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с
исковата молба задължение не било погасено. В тази насока била посочената в
исковата молба съдебна практика. На 4.06.2014 г. между И., като кредитор, и ответницат,
като кредитополучател, бил сключен договор за кредит Б. с № 408383, при
спазване на разпоредбите на ЗЗД и ЗПК. Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят
удостоверил, че е получил преддоговорна информация и е запознат предварително с
всички условия на индивидуалния договор и Общите условия, приложими към него,
както и че е получил от кредитодателя Стандартен европейски формуляр, посочващ
индивидуалните условия по кредита. Съгласно сключения договор за кредит, кредиторът
се задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален
размер на 500 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал
чрез международна кредитна карта Е., а кредитополучателят се задължил да го
ползва и върне съгласно условията на сключения договор. С анекс от 21.03.2015
г. страните договорили максимален размер на 600 лева на револвиращия кредит, а
с анекс от 22.03.2016 г. кредитният лимит към договора за кредит бил увеличен в
размер на 800 лева. Съгласно договореното от страните, в случай че кредитополучателят
извърши транзакции, които надвишавали размера на разполагаемия му остатък по
кредита, сумите на тези транзакции увеличавали максималния размер на кредитния
лимит. Заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят предоставил на
ккредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта с № 408383, издадена от
И. /картоиздател/, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на
картата, като кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния размер на
кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за
кредит, което съставлявало изпълнение на задължението на кредитодателя да
предостави заемната сума. Страните подписали и приложение № 2 към договора за
кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Е., които съдържали
и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Е.. С анекс от
20.11.2014 г. кредитна карта № 408383 била преиздадена на кредитполучателя. Съгласно
договореното от страните, кредитополучателят получавал от кредитодателя месечно
извлечение за извършените с картата транзакции, което било достъпно на
персоналната страница /личен акаунт/ на кредитополучателят на следната интернет
страница-, който кредитополучателят се задължил да си създаде в срок от два дни
от подписване на договора за кредит. Страните се съгласили, че кореспонденцията
във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата щяла да се
осъществява на личния акаунт на кредитополучателя, който се задължавал да
архивира получените документи на свой дълготраен носител за срок, достатъчен за
целите на информацията. Така, кредитополучателят изразил съгласие да получава
на личния си акаунт всички съобщения във връзка с изпълнението на договора и
ползването на картата, като например: стандартен европейски формуляр, Общи
условия към договора за кредит, информация за извършени транзакции, месечни
извлечения за транзакциите, извършвани с картата, съобщения за блокиране на
картата, съобщения за намаляване на кредитния лимит по картата и др.
Кредитодателят предоставил на кредитополучателя револвиращ кредит при следните
условия: размер на месечната минимална погасителна вноска: 15 % от максималния
размер на кредита, но не повече от общото възникнало задължение на кредитополучателя
към 1-во число на съответния месец, когато това задължение било по-малко от 15 %
от максималния размер на кредита; срок на договора: неопределен; дата на плащане на първа минимална
погасителна вноска: 5-то число на месеца, следващ месеца, в който било
извършено усвояване на кредита, ако до тази дата кредитиполучателят не е
погасил изцяло задължението си към кредитодателя; дата на плащане на всяка една
минимална погасителна вноска: от 1-во до 5-то число на всеки месец, ако през
предходния месец кредитополучателят е усвоил кредита и не е погасил
задълженията си изцяло до тази дата; годишен процент на разходите на заема: 108
%. Кредитополучателят усвоил заемни суми по дати, както следва: 400 лева на
02.08.2014 г.; 150 лева на 08.09.2014 г.; 400 лева на 04.01.2015 г.; 100 лева
на 11.03.2015 г.; 100 лева на 21.04.2015 г.; 70.15 лева на 08.05.2015 г.; 200 лева
на 16.01.2016 г.; 100 лева на 17.02.2016 г.; 19.56 лева на 20.02.2016 г.;
311.73 лева на 02.03.2016 г.; 300 лева на 01.04.2016 г.; 100 лева на 02.04.2016
г.; 100 лева на 04.04.2016 г.; 100 лева на 05.04.2016 г.; 100 лева на 11.04.2016
г.; 200 лева на 07.07.2016 г.; 50 лева на 14.07.2016 г., или обща сума в размер
на 2801.44 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от сключения договор за кредит,
върху усвоения размер на кредита кредитополучателят дължал договорна лихва в
размер на 6 %, за изчисляването на която се приемало, че календарният месец бил
с продължителност от 30 дни. Лихвата се изчислявала ежедневно върху усвоения
размер на кредита. На посоченото основание на длъжника била начислена договорна
лихва в размер на 825.86 лева за периода от 3.08.2014 г. до 7.01.2017 г. Разпоредбата
на чл. 10 от договора за кредит предвиждала, че, в случай че до 5-то число на
всеки календарен месец кредитополучателят не заплати пълния размер на дължимата
за съответния месец минимална погасителна вноска, същия дължал увеличен размер
на месечната лихва за ползване на кредита /договорна лихва/, а именно в размер
на 15 %, която се начислявала на ден за целия период от първия ден на забавата
за плащане на минимална погасителна вноска до датата на плащане на минималната
вноска. Така, на длъжника бил начисляван увеличеният размер на договорна лихва
за периода от 6.10.2014 г. до 7.01.2017 г., като общата стойност на тази лихва била
в размер на 323.50 лева. От датата на заплащане на минималната погасителна
вноска отпадали основанията за начисляване на по-високия размер на договорната
лихва и съответно се начислявала договорената от страните лихва в размер на 6
%. В случай че до 5-то число на календарния месец, следващ месеца на усвояване
на кредита, кредитополучателят не погаси усвоената главница и начислената за
периода лихва, дължал такса револвинг в размер на 8 % от усвоения размер на
кредита към последно число на предходния месец, която не била погасена от кредитополучателя
до пето число на съответния месец, като такса револвинг се дължала за всеки
следващ месец, през който кредитополучателят ползвал кредита, предмет на този
договор. Такса револвинг се начислявала на 6-то число на месеца върху общия
размер на усвоения до последно число на предходния месец кредит, който не бил
погасен до 5-то число на следващия месец. Поради неплащане в срок на
минималните месечни вноски /включващи усвоена главница и начислената за периода
лихва/, на длъжника била начислявана такса револвинг в общ размер на 1065.36 лева
за периода от 6.09.2014 г. до 7.01.2017 г. Съгласно клаузите на сключения
договор, в случай че кредитополучателят не е заплатил минималната погасителна
вноска в период от пет последователни месеца, цялото му задължение ставало
автоматично предсрочно изискуемо, като страните се съгласили, че предсрочната
изискуемост настъпвала автоматично с изпълнение на описаните условия и кредитодателят
не бил длъжен да уведомява кредитополучателя за това обстоятелство. В случая
предсрочната изискуемост била настъпила автоматично на 7.06.2017 г., като
считано от тази дата кредитополучателят дължал заплащането на законна лихва за
забава за всеки ден забава върху общия размер на задължението си. Подписвайки
договора за кредит кредитополучателят се съгласил, че след настъпване на
предсрочната изискуемост, дължал на кредитодателя еднократно заплащане на такса
в размер на 100 лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността на
лице/служител, което осъществявало и администрирало дейността по извънсъдебно
събиране на задължението на кредитополучателя. Така общият размер на всички
плащания, договорени от страните при подписването на договора за кредит, които кредитополучателят
се задължил да върне на кредитодателя, представлявал сбора от: усвоения размер
на кредита, ведно с начислената договорна лихва, такса револвинг за всеки
месец, за който същата се дължала съгласно условията на договора и разходи за
събиране, дължими съгласно договора и Общите условия. На длъжникът била
начислена лихва за забава в размер на 142.02 лева за периода от 7.06.2017 г.
/датата, на която вземането станало автоматично предсрочно изискуемо/ до датата
на входиране на задължението в съда. Длъжникът не бил заплатил изцяло дължимия
паричен заем към дружеството. Сумата, която била погасена до момента, била в
размер на 3719.79 лева, с която били погасени, както следва: такса револвинг:
938.48 лева, договорна лихва по чл. 10 от договора за кредит: 323.50 лева,
договорна лихва по чл. 9 от договора за кредит: 449.34 лева и главница: 2008.47
лева. Предвид изложеното, за ищеца възниквал правен интерес за предявяване на
претенциите по съдебен ред, с оглед на което претендира от ответницата, като кредитололучател
по договор за кредит Б. № 408383, сключен на 4.06.2014 г., да заплати сума в
общ размер на 1538.39 лева, от които главница 792.97 лева, договорна лихва по
чл. 9 от договора за кредит: 376.52 лева, договорна лихва по чл. 10 от договора
за кредит: 0 лева, такса револвинг: 126.88 лева, такса разходи: 100 лева и
лихва за забава в размер на 142.02 лева. С оглед на изложеното за ищеца
възникнал правният интерес от подаване на заявление за издаване на изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК срещу ответницата за всички дължими суми по договор за
кредит Б. № 408383 от 04.06.2014 г. Съдът уважил претенцията му и по
образуваното ч. гр. д. № 4149/2018 г., ГО, II с-в по описа на Районен съд -
Стара Загора била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерена на установените
в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК, като същият не се явил в съда да получи книжата по
делото, което от своя страна обуславяло правния му интерес от подаването на
настоящата искова молба.
Искането е да се
признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца, сумата от
792.97 лева за главница от невърнат кредит по договора за кредит, с 376.52 лева договорна лихва от
16.04.2016 г. до 07.01.2017 г., със 126.88 лева такса револвинг от 06.12.2016
г. до 07.01.2017 г., със 100 лева такса разходи за събиране, със 140.02 лева обезщетение
за забава от 07.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд,
и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащането й,
за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д № 4149 описа за
Правната квалификация
на предявените искове за съществуване на процесните вземания е нормата на чл.
422, ал. 1 ГПК.
С подадения в срок
отговор назначеният от съда особен представител на ответницата заема становище,
че искът бил принципно допустим, но неоснователен. От
исковата молба, по която било образувано делото, били видни: основанието, на
което се претендирало установяване дължимостта на сумите от страна на
ответницата към ищеца и размера на исковата претенция от 1538.39 лева. От
обстоятелствената част на исковата молба обаче липсвала конкретна аргументация
от страна на ищеца, как бил формиран този размер от 1538.39 лева на исковата
претенция. Абсолютно неясна оставала методиката на изчисление на този размер.
Посочването на такава методика било задължително, с оглед защитата на
ответницата против иска. В този смисъл исковата молба била нередовна и се
нуждаела от уточняване в тази й част от страна на ищеца. В случай че съдът не
счете това за необходимо, становището му по исковата молба в настоящия й вид било
следното: Договорът, сключен между праводателя на ищеца (И.) и ответницата имал
характера на потребителски кредит по смисъла на ЗПК. Поради това, основният
приложим нормативен акт, регулиращ гражданскоправните отношения, породени от
договора (договор за кредит Б. № 408383 от 04.06.2014 г.) в настоящия спор, бил
ЗПК, като предвид обстоятелството, че едната страна по договора била физическо
лице, в качеството си на потребител, приложим се явявал и Закон за защита на
потребителите. От обстоятелствената част на исковата молба били ясни няколко
твърдения на ищеца досежно параметрите на процесния договор за кредит -
най-общо, че ответницата усвоила кредит общо в размер на 2801.44 лева, а след
погасяването на част от главницата и начислените впоследствие такси и лихви,
същата останала да дължи сумата от общо 1538.39 лева (от които 729.97 лева за
главница); сключеният договор бил безсрочен. Дотук нещата общо взето били ясни
и приемливи, с няколко изключения. В приложения към исковата молба договор за
кредит, годишния процент на разходите по кредита - (ГПР) не отговарял на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посоченият текст въвеждал изискването
да бъде посочен ГПР, както и да се посочи подробна обосновка за формирането му
- договорът за потребителски кредит се изготвял на разбираем език и съдържал; „условията
за прилагането му (на ГПР-бел.) и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент“. В договора обаче липсвал конкретен
механизъм и обосновка за формиране на ГПР, поради което на основание чл. 21 ЗПК
клаузата била недействителна. Правило впечатление, че в договора за кредит бил
упоменат годишен процент на разходите (ГПР), който бил в размер на 108 %, но не
била посочена формулата, по която бил изчислен и не били посочени и факторите,
които го формирали. Това отново било законово задължение за кредитора по
смисъла на чл. 19 ЗПК, което в случая не било спазено. В допълнение на това,
така посоченият ГПР бил прекомерен и съответно нищожен, поради противоречие с
добрите нрави и закона - арг. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 19, ал. 5, във вр.
ал. 4 ЗПК. Следвало да се намери отговор на въпроса какъв би бил размерът на
евентуално установен дълг на ответника при отпадане, поради нищожност, на
предвидените прекомерни годишни разходи по кредита. Единствено основателна би
била претенцията на ищеца в частта й досежно реално предоставената на
ответницата и невърната от нея сума по кредита. И то само, ако по делото се
установяло реалното предоставяне на кредита на ответницата. Тя не би следвало
дори да дължи договорената лихва, тъй като същата не била коректно упомената в
договора, съгласно правилата на ЗПК. Доказателствената тежест обаче за
установяване на тези изгодни за ищеца обстоятелства ще следвало да бъде негова
в процеса, поради което той ще следва да установи същите. На следващо място,
приложения към ИМ „договор за кредит Б. № 408383 от 04.06.2014 г.”, както и
сключените на по-късен етап анекси към него, страдали от редица пороци. На
първо място, не било изпълнено основното условие на чл. 11 ал. (1) ЗПК - договорът
за потребителски кредит се изготвял на разбираем език. Не счита, че за средно
образован човек бил разбираем език, употребен във висока стилистика, каквато била
използвана в приложения с ИМ и цитиран по-горе договор за потребителски кредит.
В договора била използвана терминология, характерна за висши науки от
финансовата и юридическата сфера. Подобна утежнената лексика, комбинирана с
цитираните в договора нормативни актове, водела до трудно смилаема информация
за потребителя по договора. В договора за кредит били цитирани нормативни
актове, без обаче да били конкретизирани техни норми или дефиниции и без да им било
придадено конкретно значение. Напротив, актовете били посочени съвсем
повърхностно. Недопустимо било декларативно споменати нормативни актове, зад
които стояли редица юридически и финансови определения и норми на поведение, с
висока смислова наситеност, да диктуват права и задължения на по-слабата страна
в един потребителски договор, за който нормативно било заложено да е изготвен
на „разбираем език“. Ищецът следвало да докаже действителното получаване от
страна на ответника на описаните в ИМ суми. По делото не били предоставени
данни в този смисъл. По начина, по който била оформена настоящата искова молба,
искът се явявал неоснователен, поради факта, че ищецът не доказвал предаването -
получаването на заетата сума от ответника. Тъй като по съществото си
отношенията между праводателя на ищеца (и титуляр по договора с ответника) и
ответника се базирали на договор за заем, следвало да се вземат предвид и
правилата за такъв - това бил реален договор, който се считал за възникнал с
предаване на заетата сума на заемателя. При липсата на заета сума, не би имало
нито основание за начисляване на прекомерните лихви и разходи, нито въобще за
воденето на настоящото дело. Затова предаването на сумата било отделен елемент
от фактическия състав и следвало да се докаже на самостоятелно основание,
тежестта за което носил ищецът. На следващо място, било задължение за
заемодателя да предостави на заемателя цялата необходима информация за вземане
на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит на
потребителя и то във формата на Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити. Само тогава отправено предложение от
заемодателя към заемателя или договор за кредит между същите би имал обвързващ
характер за потребителя. Това задължение за заемодателя произтичало от чл. 5,
ал. 2 ЗПК. В случая също така било налице нарушение на нормата на чл. 22 ЗПК -
не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 2 ЗПК (Общите условия били
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписвала от страните по договора), което на отделно основание влечало
недействителността на общите условия към договор за кредит Б.. Липсата на
посоченото императивно изискване водило до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като
същите били изискуеми при самото му сключване. Ищецът само излагал голото
твърдение за това, че бил осигурил на кредитополучателя възможността за
запознаване с необходимите документи за сключване на договора, но не излагал
никакви доказателства в тази насока. Ищецът бил цесионер по сключени редица
договори за цесия, с първоначален цедент - заемодателят на ответницата - И.. В
резултат на няколко договора за цесия, ищецът придобил вземането на И. срещу ответницата.
За да породи обаче цесията действие, за последния било необходимо да се изпълни
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Задължението в случая било на стария
кредитор - първоначално И., а след първия договор за цесия - А., който трябвало
да уведоми ответницата по надлежния ред. Макар и да имало пълномощно за
уведомяването, не следвало в настоящия случай да се счита, че ответницата била
надлежно уведомена, защото същата не била информирана за текущия процес. Това
потвърждение не било валидно да изпълни законовата разпоредба на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 ЗЗД за надлежно съобщаване на длъжника от предишния кредитор - цедент,
поради което не можело да има обвързваща сила спрямо ответницата (по арг. от
чл. 99, ал. 4 ЗЗД). Моли съда има предвид, че съобщаване за извършената цесия,
адресирано до него, като особен представител на ответницата, било ненадлежно,
тъй като същият не бил неин законен представител, нито представител по
пълномощие, а особен такъв, и поради тази причина нямал връзка с нея и не можел
да я уведоми за горното. Освен това, ако съществувало вземане на ищеца, то
същото било погасено по давност. По изложените съображения, моли съда да се произнесе
решение по същество, с което да отхвърли предявения иск, като неоснователен. Оспорва
всички фактически твърдения на ищеца, направени в исковата молба, и счита, че
всяко едно от тях подлежало на доказване от страна на ищеца, който носил
доказателствената тежест. Оспорва и всички представени от ищеца с исковата
молба документи, които не носели подписа на ответницата.
Тежестта за доказване
на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях
по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже всички горепосочени
обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал
предявените по делото искове за съществуване на процесните вземания,
респективно ищецът носи тежестта да докаже посоченото в исковата му молба
основание/правопораждащ факт за възникване и съществуване на всяко от тях, и
техния размер и изискуемост, както и придобИ.ето им с посочените цесии и
уведомяването на ответницата за същите, а ответницата носи тежестта да докаже
по делото всички горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора на особеният й
представител, тъй като на тях са основани възраженията за неоснователност на
тези искове.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за кредит Б. №
408383/04.06.2014 г., приложение № 1 към него, анекс от 21.03.2015 г. към договор
за кредит Б. № 408383/04.06.2014 г., анекс от 20.11.2014 г. към договор за
кредит Б. № 408383/04.06.2014 г., анекс от 22.03.2016 г. към договор за кредит Б.
№ 408383/04.06.2014 г., рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от дата
07.11.2014 г. между А. и А., потвърждение за сключена цесия на основание чл.
99, ал. 3 ЗЗД, приложение № 1/10.08.2017 г. към договор за продажба на вземания
/цесия/ от 07.11.2014 г. – 3 стр., 3 бр. пълномощни, уведомително писмо от
16.08.2017 г., ведно с известие за доставяне и обратна разписка, уведомително
писмо от 04.12.2018 г., ведно с известие за доставяне и обратна разписка.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 4149 по описа за
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на
ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да
направи искането си за задължаване на третото неучастващо в делото лице И., да
представи посочените в исковата му молба документи, в изискуемата се от чл. 192 ГПК форма – с писмена молба, с препис за това трето лице, в която да се посочат
точно документите, които се намират у него и се иска от съда да го задължи да
представи, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по
допустимостта на това му искане.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ и на
особеният представител на ответницата, най-късно в насроченото за разглеждане
на делото съдебно заседание да уточни кои точно от представените от ищеца
документи, които не носят подписа на ответницата, оспорва и какво им оспорва -
верността и/или автентичността, а ако оспорва и последната – да посочи и
автентичността на кой точно от подписите под всеки от тях оспорва, както и
оригиналите на кои точно от представените от ищеца документи по делото иска от
съда да го задължи да представи по реда на чл. 183 ГПК, едва след което съдът
ще се произнесе в същото заседание по тези му искания.
НАЗНАЧАВА по делото
съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г., което след като
се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при страните, в
счетоводствата на ищеца и цедените, както и там, където това стане необходимо,
да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси към
тази експертиза, посочени в исковата молба и в обстоятелствената част на
настоящото определение, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по
сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на
призовката с препис от настоящото определение, и представяне в същия срок по
делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че
ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде
изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава
по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
ВНАСЯ делото в открито
съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 27.01.2021 г. от 9.50 часа, за която дата и
час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да
се изпрати и препис от отговора на особения представител на ответницата. За
тази дата да се призове и вещото лице след внасяне от ищеца на определения от
съда депозит за изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: