РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№
178/17.1.2020г.
град
Пловдив, 17 януари 2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ състав, в
открито заседание на осемнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на
прокурора …, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 3256 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл.145 и сл. от АПК във вр. чл.172, ал.5 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е
по жалба на О.Х.А.А., ЕГН **********,***, против
заповед за прилагане на ПАМ № 19-1030-001385 от 01.10.2019 г. на началник група
към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“.
Твърди се
незаконосъобразност на заповедта с доводи, че жалбоподателят не попада в кръга
на лицата, изброени в чл.171 т.2а, б.А от ЗДвП, тъй като той притежава и е
представил на проверяващите органи Международно свидетелство за управление на
МПС, от което е видно, че същото е валидно на територията на изброените в него
държава, сред които попада и България.
Иска се отмяна
на оспорената заповед.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.
За ответника, Началник група в сектор „Пътна полиция“към
ОДМВР Пловдив, в придружаващо представената административна преписка писмо, се
заема становище по неоснователност на жалбата.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения
срок /самата заповед е връчена на жалбоподателя на 10.10.2019
г., а жалбата е подадена на 24.10.2019г./ и при наличието на правен интерес, а
по същество за неоснователна.
Предмет
на процесното оспорване е заповед за прилагане на ПАМ
№ 19-1030-001385 по чл.171 т.2А б.А от ЗДвП от 01.10.2019 г., издадена от
началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, при условията на
надлежна делегация (заповеди на л.26 и сл.).
С
нея, на основание чл.22 от ЗАНН, на О.Х.А.А., е
наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
За
да приложи тази ПАМ, АО е приел, че жалбоподателят, в качеството си на
чужденец, дългосрочно пребиваващ в РБългария,
управлява МПС със СУМПС, неиздадено от държава от ЕС, ЕИП или Швейцария, след
изтичане на 1 година от издаването на документ за пребиваване, с което виновно
е нарушил чл.162, ал.2 от ЗДвП.
Конкретните
факти, осъществяващи хипотезата на чл.
171, т. 2А, б.А от ЗДвП
във връзка с чл.162, ал.2 от ЗДвП за прилагане на ПАМ, са установени с акт за
административно нарушение (л.22), който съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена
сила до доказване на противното, а и следва да се има предвид, че описаната в
акта фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя.
Мярката
е приложена спрямо жалбоподателя за минималния предвиден в приложимата норма
срок, поради което не се налага излагане на нарочни мотиви за целта.
Не
се спори, че при проверката жалбоподателят е представил СУМПС, издадено от
Йордания.
Въпросното
свидетелство е представено в заверен превод и по делото като доказателство.
Същото
е издадено от Хашемитско кралство Йордания и
представлява Международно свидетелство за управление на МПС № 0436216 А
съгласно Конвенция за движение по пътищата от 19.09.1949 г. и е валидно една година от датата на
издаване, която е 22.07.2019 г.
В
самото разрешително е посочено, че същото е валидно на територията на всички
договарящи държава, изброени на страница 3 и 4, сред които попада и България.
Жалбоподателят,
твърдейки незаконосъобразност на оспорената заповед се позовава единствено на
валидността на горепосоченото притежавано
от него СУМПС.
Правилата за валидността и признаването в
България на свидетелство за управление на МПС, издадено от чужди държави, са
уредени в ЗДвП, както и в няколко международни договора- -Женевска конвенция за
движение по пътищата от 1949 г., Виенска конвенция за движение по пътищата от
1968 г. и Споразумението между страните по Северноатлантическия
договор относно статута на техните въоръжени сили. Тези международни договори са обнародвани,
ратифицирани и влезли в сила за България, поради което имат предимство пред
вътрешното законодателство, което им противоречи.
Съгласно правилото
на чл. 161 ЗДвП
свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга
държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за
която е издадено, в следните случаи: държавата, в която е издадено, е
договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството
отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията (т. 1); държавата, в
която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно
статута на техните въоръжени сили при
условията на чл. IV, буква "а" от него (т. 2); свидетелството е
придружено от легализиран превод на български език (т. 3); свидетелството е
международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за
движението по пътищата (т. 4); свидетелството е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация
Швейцария (т. 5).
Анализът на разпоредбата сочи, че в Република
България се признават и са валидни чуждестранни национални свидетелства, които
не са издадени от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава -
страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация
Швейцария, като конкретните изисквания в зависимост от държавата, издала
свидетелството и статута на водача, се съдържат в Конвенцията за движението по
пътищата (КДП), подписана във Виена на 8.11.1968 г., Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно
статута на техните въоръжени сили,
както и в ЗДвП. Приложима по отношение на правилата за валидност е и Женевската конвенция от 1949
г., но само за свидетелства, издадени от договарящите държави по нея, които не
са страни по КДП. Това е така, т. к. по силата на чл. 48 КДП, тя отменя и
замества Женевската конвенция в отношенията на страните по нея. Следователно за държави, подписали и
двете конвенции, се прилагат правилата на КДП. За тези, които не са страни по
КДП, се прилага Женевската конвенция. Към момента последната урежда взаимоотношенията между България и
следните държави, които не са страни по КДП: Алжир, Аржентина, Австралия, Бангладеш,
Барбадос, Бенин, Ботсуана, Буркина Фасо, Камбоджа, Канада, Конго, Кот д‘Ивоар,
Кипър, Доминиканска република, Египет, Фиджи, Гватемала, Хаити, Исландия,
Индия, Ирландия, Йордания, Лаос,
Ливан, Лесото, Мадагаскар, Малави, Малайзия, Мали, Малта, Намибия, Нова
Зеландия, Нигерия, Папуа Нова Гвинея, Парагвай, Руанда, СиераЛеоне,
Сингапур, Шри Ланка, Сирия, Того, Тринидад и Тобаго, Уганда, САЩ, Ямайка,
Япония.
Представеното от жалбоподателя
свидетелство като международно, за да бъде валидно на територията на
България, следва да изпълнява условието
на чл. 161, т. 4 от ЗДвП, а именно да отговаря на изискванията Приложение № 7
към Конвенцията.
В този случай обаче, предвид статута на
жалбоподателя на чужденец, дългосрочно пребиваващ в РБългария,
това обстоятелства е ирелевантно по отношение
законосъобразността на наложената ПАМ, тъй като не е спазено изискването на чл. 162, ал. 2 ЗДвП, съгласно което
чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България, какъвто е
жалбоподателят (разрешение за пребиваване на л.23) могат да управляват моторни
превозни средства на територията на страната със свидетелство, което не е издадено
от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария до една година от датата на издаване на документ за пребиваване.
Разрешението за пребиваване на
жалбоподателя е издадено на 14.10.2016 г., т.е. към датата на процесната проверка, независимо дали притежава валидно
СУМПС, издадено от Йордания, за него е изтекъл законоустановения
едногодишен срок, в който той може да черпи права от това СУМПС на територията
на РБългария с оглед притежавания от него статут на
чужденец, дългосрочно пребиваващ в РБългария.
Съгласно чл. 162, ал. 4 от ЗДвП, чуждестранно национално свидетелство за
управление на моторно превозно средство на български гражданин или чужденец,
издадено от държава, която не е членка на Европейския съюз, или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария се заменя с българско свидетелство за
управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е
договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството
отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията. В тази връзка, за
жалбоподателя е било налице правото да замени свидетелството си с българско
такова. Това не е сторено обаче. По делото безспорно се установява, че
жалбоподателят е управлявал МПС след изтичането на една година по чл. 162, ал. 2 ЗДвП и не е заменил
свидетелството си с българско такова. Ето защо правилен и законосъобразен е
извода, че същият не притежава съответното свидетелство.
Възражението, че притежаваното от
жалбоподателя международно СУМПС, издадено от Йордания, е валидно и за РБългария и само на
това основание може да управлява МПС е неоснователно. С изтичането на
едногодишния срок от издаване на
разрешението му за пребиваване тази възможност е изчерпана за жалбоподателя.
По изложените аргументи жалбата се явява
неоснователна.
За разноските:
От ответната страна такива не са претендирани,
съответно и съдът не дължи произнасяне.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на О.Х.А.А., ЕГН **********,***,
против заповед за прилагане на ПАМ № 19-1030-001385 от 01.10.2019 г. на
началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: