О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1263/22.7.2021г.
гр.
Пазарджик
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ПЪРВИ състав,
в закрито заседание на
22.07.2021 г. в следния
състав:
СЪДИЯ: Мариана Шотева
като
разгледа дело номер 748 по
описа за 2021 година
докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по повод жалба от Б.С. ***, чрез адв. Любен Колев против Писмо
рег. № 100600-19679/27.11.20 г. на Началника на сектор „ПП“ при ОДМВР Пазарджик
за връщане на СУМПС.
Във връзка с
така подадената жалба е било образувано АД № 1404/20г. по описа на съда.
Същото е завършило с постановено решение №193/09.03.2021г., с което съдът е
отхвърлил жалбата на Б.С..
Решението на съда е обжалвано пред ВАС където е
образувано адм.д.№4697/21г. по описа на ВАС. ВАС се е произнесъл с решение с
което е обезсилил Решение № 193/09.03.2021г. на Административен съд Пазарджик и
е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда, с дадени
задължителни указания.
С оглед на така постановеното решение от ВАС е
образувано и настоящото производство.
Производството е по чл.294 и сл. АПК.
Жалбоподателят излага доводи, че отказът да му бъде
върнато СУМПС е незаконосъобразен, т.к. наложеното административно наказание с
второто НП е погасено по давност, поради което е налице предпоставка за връщане
на СУМПС , поради изтичане на наложеното наказание с НП №
18-1030-010132/11.12.2018г. Иска от съда да отмени отказа и да задължи
Началника на сектор ПП при ОДМВР Пазарджик да му върне СУМПС отнето при
съставяне на АУАН на 22.11.2018г.
Ответникът по делото оспорва жалбата.
След като съобрази доводите на жалбоподателя и прецени
събраните по делото доказателства, съдът намира жалбата за недопустима.
С молба вх. № 10600-19271/24.11.2020 г. от Б.С. било
направено искане до Началника на отдел „ПП“ при ОДМВР Пазарджик за връщане на
отнетото му СУМПС. Жалбоподателят твърди, че е изтърпял наложеното му наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години, наложено му с НП,
издадено от сектор КАТ „ПП“- Пловдив, а по отношение на другото наказание,
счита, че не подлежи на изпълнение, тъй като е погасено по давност, т.к. е
изтекъл срокът му по чл. 82 ал.1 б „а“ и б „б“ и ал.3 от ЗАНН.
Молбата била разгледана от Началника на отдел „ПП“ при
ОДМВР Пазарджик, който издал оспореното писмо, с рег. № 100600-19678 от
27.11.2020г., с което жалбоподателя бил
уведомен, че не може да му се върне СУМПС.Като било посочено какви издадени НП
има и кога същите са влезли в законна сила. В писмото било прието, че С. не е
изтърпял наказанието лишаване от право да управлява МПС, наложено му с НП
18-1030-011062/20.12.2018 г.Относно наложените глоби нищо не е посочено.
По преписката са приложени ЗПАМ №
18-1030-001971/22.11.2018 г. на началник група „ПП“ при ОДМВР Пловдив, видно от
която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171 т.1 б „Б“ от ЗДвП временно
отнемане на СУМПС до лишаване на въпроса за вината.
Видно от наказателно постановление № 18-1030-011062 от
20.12.2018 г. на жалбоподателя било наложено административно наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от две години. Наказателното постановление
било потвърдено с решение на ПРС по анд. 958/2019 г. Решението на ПРС било
оставено в сила с решение № 2641/13.12.2019 г. по КАНД 2698/2019 г. на АС
Пловдив.
Видно от
наказателно постановление № 18-1030-010132 от 11.12.2018 г. на
жалбоподателя било наложено административно наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години. Наказателното постановление било
потвърдено с решение на ПРС по анд. 1035/2019 г. Решението на ПРС било оставено
в сила с решение № 1906/11.10.2019 г. по КАНД 2038/2019 г. на АС Пловдив.
Приложена е справка нарушител/водач от региона на
името на Б.С.С..
Липсват доказателства относно дали наложените глоби са
заплатени или не.
За да достигне до извода за недопустимост на жалбата,
съдът на първо място счита, че оспореното писмо няма белезите на индивидуален
административен акт по см. на чл. 21, ал. 1 АПК, нито има характеристиките на
общ административен акт по см. на чл. 65 АПК. Оспореното писмо има уведомителен
характер, няма характеристиките на административен акт по смисъла на горните
разпоредби и не засяга права и законни интереси на жалбоподателя.
Съгласно чл. 159 от АПК, едно от основанията за недопустимост
на оспорването и прекратяване на съдебното производство е наличието на факти,
които изключват или погасяват, или пък препятстват упражняването му. В случая
пречка за упражняване правото на оспорване е неналичието на акт, подлежащ на
оспорване. На следващо място, жалбоподателят няма правен интерес от оспорването
- оспореното писмо не засяга пряко и непосредствено правната сфера на
жалбоподателя, тъй като не отменя, изменя или ограничава негови права или
противоправно да създава задължения за него. Същото има само информативен
характер.Уведомяват жалбоподателя, че не може да му бъде върнато СУМПС, като е
посочено кога изтичат наложените наказания с НП от 11.12.2018г. и от
20.12.2018г.
При
тези данни по делото, съдът приема, че за жалбоподателя липсва правен интерес
от оспорване, тъй като с оспорвания акт не са породени негативни последици в
правната му сфера, респективно оспорваният акт не попада в приложното поле на
АПК/ чл.2, ал.2, т.3 АПК/ и не подлежи на съдебен контрол.
Съгласно
чл. 79, ал. 1 от ЗАНН наказателните постановления, с които са наложени глоби се
изпълняват по реда за събиране на държавните вземания. Съгласно чл. 162, ал. 2,
т. 7 от ДОПК публични са държавните вземания по влезли в сила наказателни
постановления. Редът за събиране на публичните вземания е регламентиран в
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) - дял IV „Събиране на
публичните вземания“. Законодателят подробно е разписал процедурата за събиране
на публичните задължения, включително реда за защита на заинтересованото лице
при принудително изпълнение.
По
отношение на изпълнението на административното наказание „глоба“ законодателят
е въвел погасителна давност, различна от установената в чл. 171, ал. 1 ДОПК.
Съгласно чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН погасителната давност за изпълнение на
наложеното наказание „глоба“ е две години, а чл. 82, ал. 3 ЗАНН установява
абсолютна давност за изпълнение на наказанието - срок, който надвишава с една
втора срока по ал. 1, т. е. по отношение на изпълнението на наказанието глоба -
три години. Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е
наложено наказанието (чл. 82, ал. 2 от ЗАНН).
Публичният изпълнител обаче е органът, който е
компетентен да се произнесе по възражението за изтекла погасителна давност
относно изпълнението на наложеното административно наказание „глоба“, а не
сезираният от жалбоподателя административен орган. Това следва от разпоредбата
на чл. 210, ал. 2 ДОПК, съгласно която принудителното изпълнение на публични
вземания се извършва от публичния изпълнител. Неговият акт подлежи на
административен и съдебен контрол по реда на чл. 266 и сл. ДОПК. При наложено
административно наказание „глоба“ административнонаказващият орган - издател на
наказателното постановление не е орган по изпълнението и няма правомощие да се
произнася по възражение за изтекла погасителна давност. Тъй като сезираният от
частния жалбоподател орган не е орган по изпълнението на наложеното наказание
„глоба“ и не разполага с правомощие да се произнесе по прилагане на
погасителната давност относно изпълнението на това административно наказание,
то в случая не е налице обективиран в процесното писмо изричен отказ, доколкото
искането е насочено към некомпетентен орган. Едва след произнасянето на
публичния изпълнител възниква основание за вписване на промяна в данните по
отчета за конкретния водач в централизираната автоматизирана система за
управление на административнонаказателната дейност от звеното „Пътна полиция“
по реда на Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина (в този смисъл Определение № 13116 от 04.12.2015 г. по адм.
дело № 12678/2015 г. по описа на ВАС, VII о. и Определение № 10096 от
31.07.2017 г. по адм. д. № 6811/2017 г., по описа на ВАС, VII о.). По арг. от
чл. 157, ал. 6 и 7 от ЗДвП, въпросът дали наложената глоба подлежи на
изпълнение се явява преюдициален по отношение на въпроса за връщането на
контролния талон, тъй като цитираните разпоредби предвиждат, че заплащането на
глобата съставлява условие за връщането на талона. Обратно на твърденията в
жалбата, в процесното писмо не е обективиран отказ за връщане на талона, а е
налице единствено констатация кога е влязло в сила наказателното постановление относно
глобите нищо не е посочено.
По изложените съображения така подадената жалба е
недопустима, съдът следва да я остави без разглеждане и образуваното
производство следва да бъде прекратено, на основание чл.159,т.1 от АПК.
Ръководен от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Б.С. ***, чрез адв. Любен Колев против Писмо рег. №
100600-19679/27.11.20 г. на Началника на сектор „ПП“ при ОДМВР Пазарджик за
връщане на СУМПС
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.дело № 748/21г.
по описа на
Административен
съд Пазарджик.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на страните.
СЪДИЯ: