Р Е Ш Е Н И Е № 23
20. 04. 2018 год. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Чирпан, втори състав
На 11. 04. 2018 год.
В публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: МАРИЯ ХАЛАЧЕВА
Сложи
за разглеждане докладваното от
Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 913 по описа за 2017 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 493 от КЗ.
Ищецът,
чрез процесуалния си представител, изнася в ИМ, че на 02.06.2017 г. около 16.00 ч. в гр.
Чирпан, на кръстовището между път II-66 104 км.
и бул. „Г. Димитров", при управление на моторно превозно средство - „Мерцедес
310Д Спринтер" с рег. № ****, водачът И.Т.З. с ЕГН ********** му причинил по непредпазливост телесна повреда, изразяваща
се в контузия на гръдния кош и психичен стрес. На горецитираната дата, управляваният
от водача И.З. автомобил Мерцедес 310Д Спринтер" с рег. № **** се движел
по бул. „Г. Димитров" в посока от запад на изток. При навлизане в
кръстовището с път II - 66, той не
спрял на знак „Б-2" и отнел предимството на движещия се по пътя с
предимство л.а. „Ауди 80" с рег. № ****, управляван от ищеца. За
причиненото ПТП на виновния водач И.Т.З. бил издаден АУАН с. Д № 241614 по описа на РУ Чирпан. При възникналото
ПТП ищецът получил наранявания в областта на гърдите. На мястото на инцидента
пристигнал екип на ФСМП - Чирпан, който оказал спешна медицинска помощ на ищеца,
след което той бил освободен за домашно лечение. Твърди се, че след инцидента
ищецът продължавал да изпитва силни
болки в областта на гърдите. Изпитвал затруднения при дишането. Това наложило
да бъде прегледан от специалист-хирург. По време на инцидента ищецът изпитал
силен страх за живота си. Негативното изживяване оказало въздействие върху поведението
му. След инцидента той станал по-напрегнат и неспокоен. Често си спомнял за
катастрофата, не можел вечер да спи. След проведен преглед при специалист-психиатър,
се установило, че в резултат на ПТП е получил остра стресова реакция. Назначена
му била медикаментозна терапия.
Твърди се още в ИМ, че и към настоящия момент болките на ищеца не били
отшумели. Продължавал да има затруднения при дишането, както и да изпитва болки
в контузените места, изпитвал страх за шофира.
Във връзка с проведеното лечението ищецът заплатил сумата от общо 53.70
лв., включваща заплащането на потребителски такси и прегледи.
В хода на разследването се установило, че „Мерцедес 310Д С принтер" с
рег. № **** бил с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" по
застрахователна полица № ВG/28/116001751250, сключена на 23.06.2016г., с период
на действие от 23.06.2016г. до 22.06.2017г. към „Застрахователна компания
Олимпик- клон България "КЧТ.
Ищецът изнася още, че с писмо с обратна разписка изпратили до ответното
дружество молба за изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени
вреди. На 21.08.2017г. по образуваната щета с № 1720001104000248 ответното
застрахователно дружество изплатило на ищеца сума в размер на 300 лв. (триста
лева), който останал недоволен от определената и изплатена от застрахователното
дружество сума за обезщетение за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на 02.06.2017 г., поради
което за него възникнал правен интерес от завеждане на настоящият иск за
репариране на причинените вреди, вследствие на непозволено увреждане по
застраховка „Гражданска отговорност" против ответното застрахователно
дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от застрахования.
Определеното му застрахователно обезщетение било занижено по размер и не
отговаряло на претърпените вреди, както и на съдебната практика при подобни
случаи. Ищецът първоначално отправил претенция до застрахователното дружество в
размер на 5000лв., но сега с исковата молба редуцирал претенцията си до
минималната, която счита, че е справедлива, като отправил и покана до ответника
да му я заплати и да се постигне спогодба по делото.
Претендира ответното дружество да му заплати обезщетение за претъпените
неимуществени вреди за болките и страданията в резултат на претърпяното от него
ПТП на 02.06.2017 г. в размер на 3700 лв. (три хиляди и седемстотин лева) за
причинените му травматични увреждания: контузия на гръдният кош и стресово
разстройство, всяко едно от които е причинило разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
На основание чл. 84 , ал.3 от ЗЗД, моли съда да му присъди и дължимата
законна лихва от датата на непозволеното увреждане 02.06.2017 г. върху
претендираното обезщетение.
Моли съда, да постанови решение, с
което да осъди „Застрахователна компания Олимпик - клон България" КЧТ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, ул.
„Гоце Делчев" № 142-142А, представляван от Ивайло Василев Пеев да заплати
на Г.Р.Б. с ЕГН **********,***, сумата в размер на 3700 лв. (три хиляди и
седемстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди за болките
и страданията в резултат на претърпяното от него ПТП на 02.06.2017 г.,
изразяващи се в причинените му контузия на гръдният кош и стресово
разстройство, причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 02.06.2017 г.
- датата на увреждането до окончателното изплащате на сумите, както и
направените по делото разноски и възнаграждение за един адвокат.
Ответникът редовно призован, не
изпраща представител, но взема писмено становище с отговора си, че оспорва
предявения иск и след като предявеният главен иск е неоснователен,
неоснователен е и акцесорният иск за законна лихва. Счита, че иска за изплащане
на обезщетение следва да се отхвърли изцяло, а разноските да се възложат върху
ищеца. При отхвърляне на процесния иск, моли съда да присъди на ЗК Олимпик – клон България КТЧ направените
по делото разноски вкл. Юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лева. Ако искът бъде частично уважен, разноските
да бъдат присъдени при условията на компенсация.
Не възразява
доказателствата по делото да бъдат приети и желае да се ползва от тях.
Възразява
срещу искането ЗК Олимпик – клон България КТЧ да бъде задължено да представи
полица № BG/28/116001751250.
Не оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение по отн. на лек
автомобил Мерцедес, модел Спринтер, ДК № СТ0212ВВ към датата на процесното ПТП
Не възразява против направените от ищеца доказателствени искания и заявява, че
ще се ползва от тях.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, от
заключението на вещото лице, както и от становището на страните, съдът приема
за установена следната фактическа
обстановка:
На 02.06.2017 г. около 16.00 ч. в гр. Чирпан, на
кръстовището между път II-66 104 км.
и бул. „Г. Димитров", настъпва ПТП с участници водачите на следните моторни
превозни средства - „Мерцедес 310Д Спринтер" с рег. № ****, с водач
свидетелят И.Т.З. с ЕГН ********** и л.а. марка Ауди 80 с № СТ4571ВС с водач
ищеца по делото Г.Р.Б. с ЕГН **********. От събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства по Безспорен начин се установи, че виновния за
настъпването на ПТП водач е именно свидетеля И.Т.З., който в с.з. изрично заяви
„…Да, взел съм участие в описаното ПТП,
не спрях на знак „Стоп“ на кръстовището до гробищата. Идвах от с. Плодовитово,
посока гр. Чирпан и не спрях на знак Стоп.“ Горното по категоричен начин се
подкрепя и от представеното заверено фотокопие от Протокол за ПТП № 1596343 от
02.06.2017г., който съгласно константната съдебна практика представлява
официален документ по см. на чл. 179 от ГПК. В хода на производството този
протокол е оспорен от ответната страна само бланкетно, без да са представени
каквито и да било доказателства в тази насока, поради което и съдът приема, че
оспорването е неуспешно. След като настъпило описаното по-горе ПТП,
пострадалото лице, в случая ищеца, бил транспортиран първоначално в РУ Чирпан
след което посетил и ЦСМП, филиал Чирпан. Горното се доказва както от
разпитаните свидетели Н. Б.и В.Б. – близки роднини на ищеца, така също и от
представеното и прието по делото заверено фотокопие от фиш за спешна медицинска
помощ № 0177356 както и амбулаторни листи и придружаваща медицинска документация.
Видно от приетата и неоспорена по
делото СМЕ по писмени данни № 91/ 2018 г. с вещо лице Д- р Т.Г.Т., ищецът е получил
контузия на гръдния кош в областта на левите VII и VIII ребра и остра стресова реакция.
Контузията на гръдния кош в областта на левите VII и VIII ребра без счупване се квалифицира
като временно разстройство на здравето, неопасно за живота / разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/. При правилно протичане на
оздравителния процес срокът за възстановяване е две – три седмици, през което
време ищецът е изпитвал умерено изразени болки и страдание. Острата стресова
реакция в резултат на преживяното ПТП също се преценя по медикобиологичния
квалифициращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота/
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/.
От заключението на комплексната
автотехническа и съдебномедицинска експертиза е видно, че лекия автомобил марка
Ауди е оборудван серийно с инерционни триточкови обезопасителни колани за
четири места. По – нататък в отговорите си вещите лица приемат, че ищеца и
съответно водача на л.а. Ауди е бил без предпазен колан изхождайки от механизма
на настъпване на ПТП и последвалите травми. Впоследствие обаче, след
изслушването на свидетеля И.Т.З. в с.з. и посочените от същия отговори а
именно, отговори № 8 „ .. Приближих се до
лекия автомобил Ауди, беше доста стресирано момчето, даже едва си сдържаше
сълзите, още не беше слезнал даже. Даже ми каза, какво направи, беше уплашен.
Кръв нямаше по него. Аербег мисля че нямаше отворен….“ и 9 „ …Г.Б.
беше с колан, исках да видя дали не му се е случило нещо, беше с колан“, вещите
лица променят заключението си и приемат, че колан е бил поставен, но тялото на
водача на лекия автомобил Ауди е било много близо или почти опряно във волана
на автомобила. Това заключение на вещите лица впоследствие в съдебно заседание
без да е бил в залата, потвърди брата на ищеца свидетелят В.Б.. Същият изнася
за ищеца „…По принцип е спокоен, кара
внимателно. Винаги слага колан-. Единствено което не ми харесва е, че седалката
му е много напред към волана …“
По разбиране на настоящия състав
заключенията на двете експертизи следва да бъдат кредитирани с направените
уточнения в съдебно заседание на 11.04.2018г., тъй като същите са в
съответствие със събрания по делото доказателствен материал и са изготвени от
експерти, разполагащи с нужните специални знания. Съдът кредитира свидетелските
показания на Надя Георгиева Балева и В.Р.Б., макар и същите да са в близки
родствени отношения /първата от които майка на ищеца, а вторият - брат / по
отношение на търпените болки и страдания тъй като, като близки роднини на
пострадалия и ищец, свидетелите имат лични наблюдения и преки впечатления от
страданията на последния. Съдът счита, че следва да кредитира тези показания,
тъй като те са логични, съпоставени и с представената и приета по делото
медицинска документация, а и в хода на производството други доказателства,
противни на тях, не бяха събрани.
Безспорно установено по делото е, че
процесния автомобил има сключен договор за застраховка „ ГО „ с ответното
дружество. Това обстоятелство не се оспорва а напротив, се признава в самия отговор от ответната страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 493 ал. 1 т.1 от КЗ Застрахователят по задължителна
застраховка „ ГО „ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица в т.ч. пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на
МПС по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт, а разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения,
спрямо когото застрахования е отговорен по чл. 45 от ЗЗД, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на деликвента. За да
се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 ал. 1 от КЗ, следва на
първо място: да се установи наличието на валиден застрахователен договор за
застраховка „ ГО „ между собственика на управлявания от деликвента автомобил и
застрахователя, както и всички предпоставки на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения, а именно да е
налице противоправно извършено действие, наличие на вредоносен резултат,
наличие на вина у прекия извършител, както и на пряка и непосредствена
причинноследствена връзка между противоправното действие и причинения
вредоносен резултат. Застрахователят дължи обезщетение за вредите дотолкова,
доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т. е.
отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител.
По разбиране на настоящия състав в
конкретния случай е налице противоправно деяние на водача, като по неговите
думи „…. Да, взел съм участие в описаното
във въпрос 1 ПТП. Не спрях на знак „Стоп“ на кръстовището до гробищата.“ изразяващо
се в това, че е нарушил разпоредбите на ЗДвП. От субективна страна деянието е
извършено непредпазливо, небрежно, тъй като водачът е бил длъжен да знае
правилата, които регламентират движението по пътищата и е следвало да
съобразява поведението си с тях. Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД
вината на деликвента се предполага до доказване на противното.
Относно размера на репарираните
причинени увреждания, съдът счита, че следва да се съобразява с нормата на чл.
51 ал. 2 от ЗЗД, а именно че при непозволено увреждане се дължат всички вреди,
които са пряка или непосредствена последица от увреждането, както и че същите
се определят по справедливост.
Съгласно правилото на чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „ справедливост „ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно. Справедливостта се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането,
начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото
обществено и социално положение, обусловени от съществуващата икономическа
конюнктура в страната. С оглед на това като се прецени степента на
уврежданията, които е получил ищецът, а именно
- лека телесна повреда: контузия на гръдния кош в областта на левите VII и VIII ребра и остра стресова реакция, като
се вземе
предвид, че вследствие получените увреждания и преживения шок, ищецът е претърпял и продължава да търпи
болки, страдания и страх,
съдът намира, че следва
да уважи иска в пълен размер, както същият се претендира по ИМ.
На следващо място следва да бъде отбелязано, че са
налице променени
обществени отношения в Република България и нейните ангажименти свързани с
членството й в Европейския съюз. Съобразно нормата на чл. 492 от КЗ,
минимална застрахователна сума (лимит на отговорност): за
застрахователите са определени от законодателя в размер на 10 000 000. 00 лева. От това следва, че регламента
на застраховането и обезщетяването, като функция на застраховането следва да се
изравни до голяма степен с условията в останалите европейски държави.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че
справедливото обезщетяване на претърпените от ищцата
неимуществени вреди следва да се определи общо в размер на 3 700. 00 лв., която сума отговаря на
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Що се касае до лихвата за забава при действието на новия КЗ съдът намира
следното:
Няма спор, че отговорността на застрахователя е обусловена от тази на
прекия причинител на ПТП. Безспорно е също, че по общите правила за деликта и
съгласно чл.
84, ал. 3 ЗЗД делинквента се счита в забава от деня на непозволеното
увреждане. Съгласно изричната уредба обаче дадена в чл. 429 от новия КЗ относно
съдържанието на договорните задължения по договора за "Гражданска
отговорност" следва да се приеме, че по силата на законово установеното
ограничение дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва,
се начислява от момента, посочен в ал.
3 на чл. 429 КЗ. С други думи, отговорността на прекия причинител за лихви,
считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата
на самия кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му
е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Т.е. не е налице
законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за
времето от увреждането до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е
нормата на чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ, според която в застрахователното обезщетение се
включват само лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. В ал. 3 са посочени две
условия, ограничаващи размера на претенцията за лихви - първото е тя да не
надхвърля рамките на застрахователната сума (лимити на отговорността) и второто
условие е да се начисли от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Горните изводи не могат да се игнорират от правилото на чл. 497
вр. чл.
496 от КЗ. Тези норми установява отговорността на самият застраховател за
плащане на законни лихви, върху дължимо обезщетение, която отговорност е
резултат от неговата собствена забава. Тази лихва не е обусловена от
поведението на делинквента, нейният размера вече не е част от застрахователната
сума (визирана в чл.
429 КЗ), и не може да бъде ограничаван от размера на последната.
При изложените изводи законната лихва за забава, която следва да се присъди
на увреденото лице (ищцова страна) върху определеното обезщетение е от дата
21.08.2017г. като първа възможна дата от която може да се приеме, че е
предявена застрахователната претенция от увреденото лице. Тази дата се извлича
от единственото представено доказателство в тази насока а именно – платежно
нареждане от дата 21.08.2017г. с основание за превод, щета по ГО №
1720001104000248. Предвид гореизложеното и съдът приема за първа възможна дата
на сезиране на застрахователя - 21.08.2017 г. При разглеждане на иск по чл. 432 КЗ е ирелевантно как тази законна лихва се разпределя като отговорност в
отношенията между застрахования и застрахователя.
Предвид
всичко гореизложено, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.432, ал.1
от КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за обезвреда вредите,
причинени на ищеца, като трето лице, от
застрахован при него по риска „гражданска отговорност”. Установи се че ищецът е
пострадал при пътно транспортно произшествие, настъпило по вина на водача на
автомобила, който има валидна сключена „ГО“ с ответното дружество и че в
резултат на това произшествие е претърпял неимуществени вреди. По силата на
валидно сключения между прекия причинител на увреждането и застрахователя
застрахователен договор, задължението за обезвреда се поражда за
застрахователя, поради което и предявеният против него иск се явява основателен
и следва да се уважи.
Предвид изхода на делото и на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, съдът счита че следва
да осъди ответното дружество да заплати на ищцовата страна направените по
делото разноски в размер на 818. 00 лв. – адвокатски хонорар, ДТ за завеждане
на ИМ и възнаграждения за вещи лица.
Предвид гореизложеното и на осн. чл. 432 ал. 1 от КЗ във вр. чл. 493 ал.1
т.1 КЗ, чл. 235 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Олимпик - клон
България" КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Триадица, ул. „Гоце Делчев" № 142-142А, представляван от Ивайло
Василев Пеев да заплати на Г.Р.Б. с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:*** Димитър Асенов № 89, ет.4, офис 2, чрез адв. М. З.,
сумата в размер на 3 700 / три хиляди и седемстотин / лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, за болките и страданията в резултат на
претърпяното от него ПТП на 02. 06. 2017 г., изразяващи се в причинените му
контузия на гръдния кош в областта на левите VII и VIII ребра и остра стресова реакция, което
е причинило разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21. 08. 2017 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Олимпик - клон България" КЧТ, с посочен ЕИК и седалище и адрес на
управление, да заплати на Г.Р.Б. с п.а. и ЕГН направените по
делото разноски в размер на
818. 00 лв. – адвокатски хонорар, ДТ за завеждане на ИМ и възнаграждения за
вещи лица.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд- Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:. . . . . . . . . . . . . . . . . . .