Решение по дело №2018/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262487
Дата: 15 април 2021 г. (в сила от 15 април 2021 г.)
Съдия: Теменужка Евгениева Симеонова
Дело: 20211100502018
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  15.04.2021 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на тринадесети април през две хиляди и двадесет и първата година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ : Ивайло Димитров 

                                                                       мл.с. Ивелина Симеонова

при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова  в.гр.дело № 2018 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 25.11.2020 г. по гр.д. № 55255/2018 г., СРС, II ГО, 54 състав е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, бул. „******да заплати на А.И.Б., ЕГН **********,***, офис 107, на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС сумата от 725 лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд, положен от ищеца по служебно правоотношение на длъжността „главен надзирател II степен“ в затвора в гр. София, включващ времето на инструктаж, приемане и сдаване на смяната, надхвърлящо работното време за съответната смяна, както и времето на почивка, през което ищецът не е имал право да съблича униформата си, да напуска района на местоработата и да бъде на разположение, за периода от 01.07.2015г. до 19.03.2016г., сумата от 1650,47 лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд, положен от ищеца по служебно правоотношение на длъжността „началник група надзорно-охранителна дейност“ в затвора в гр. София, включващ времето на инструктаж, приемане и сдаване на смяната, надхвърлящо работното време, както и времето на почивка, през което ищецът не е имал право да съблича униформата си, да напуска района на местоработата и да бъде на разположение, за периода от 21.03.2016г. до 20.10.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-17.08.2018г. до окончателното изплащане на вземанията, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 191,28 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 725 лв. - възнаграждение за извънреден труд на длъжността „главен надзирател II степен“ в затвора в гр. София, за период на забавата от 01.10.2015г. до 17.08.2018г., сумата от 265,64 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1650.47 лв. - възнаграждение за извънреден труд на длъжността „началник група надзорно-охранителна дейност“ в затвора в гр. София, за период на забавата от 21.06.2016г. до 17.08.2018г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 214,82 лв., представляваща разноски за производството, като е отхвърлил иска по чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС за заплащане на възнаграждение за извънреден труд, положен от ищеца по служебно правоотношение на длъжността „главен надзирател II степен“ в затвора в гр. София, включващ времето на инструктаж, приемане и сдаване на смяната, надхвърлящо работното време за съответната смяна, както и времето на почивка, през което ищецът не е имал право да съблича униформата си, да напуска района на местоработата и да бъде на разположение за разликата над сумата от 725 лв. до пълния предявен размер от 3685,50 лв. и за периода от 28.07.2014г. до 30.06.2015г., иска с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС за заплащане на възнаграждение за извънреден труд, положен от ищеца по служебно правоотношение на длъжността „началник група надзорно-охранителна дейност“ в затвора в гр. София, включващ времето на инструктаж, приемане и сдаване на смяната, надхвърлящо работното време, както и времето на почивка, през което ищецът не е имал право да съблича униформата си, да напуска района на местоработата и да бъде на разположение за разликата над сумата от 1650,47 лв. до пълния предявен размер от 3500 лв., иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за възнаграждение за извънреден труд на длъжността „главен надзирател II степен“ в затвора в гр. София за разликата над сумата от 191,28 лв. до пълния предявен размер от 282 лв. и за периода от 01.10.2014г. до 30.09.2015г., иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за възнаграждение за извънреден труд на длъжността „началник група надзорно-охранителна дейност“ в затвора в гр. София за разликата над сумата от 265,64 лв. пълния предявен размер от 767,64 лв., иска с правно основание чл. 179, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС за заплащане на сумата от 83 лв., представляваща възнаграждение за нощен труд, положен от ищеца по служебно правоотношение на длъжността „главен надзирател II степен“ в затвора в гр. София, за периода от 28.07.2014г. до 19.03.2016г., иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 98,55 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на възнаграждението за положен нощен труд за периода от 01.10.2014г. до 17.08.2018г., иска с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС за заплащане на сумата от 1250 лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд, положен от ищеца по служебно правоотношение на длъжността „зам. началник на затвора“ в затвора в гр. София, включващ времето на инструктаж, надхвърлящо работното време за съответната смяна, както и времето на почивка, през което ищецът не е имал право да напуска района на местоработата, за периода от 23.10.2017г. до 25.04.2018г. и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 72,02 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за възнаграждение за извънреден труд на длъжността „зам.началник на затвор“ в затвора в гр. София за периода от 23.01.2018г. до 17.08.2018г. Осъдил е А.И.Б., ЕГН **********,***, офис 107 да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, бул. „******на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 и ал. 4 ГПК сумата от 222,36 лв., представляваща разноски за производството. Осъдил е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, бул. „Ген. И. Столетов" № 21, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по бюджетната сметка на Софийски районен съд сумата от 113,30 лв. - държавна такса за производството и сумата от 209,78 лв. - депозити за експертизи.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, бул. „******, чрез пълномощника юрисконсулт Д.в осъдителната част с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че съдът избирателно и превратно е обсъдил събраните по делото доказателства. Със Заповед № Л-91 от 07.07.2014г., отменена със заповед № 110 от 05.08.2014г., отменена със заповед № Л-143 от 30.09.2014г. относно организация и разпределение на работното време почивките, продължителността на нарядите, времето за хранене и за дейностите, за които се установява режим за полагане на дежурство и време на разположение, изготвяне и утвърждаване на графиците и отчитане на работното време в затвора гр. София, 30 „Кремиковци“, 30 „Казичане“, издадени от началника на затвора в гр. София, се установява, че за дежурните главни надзиратели и командири на отделения в затвора в гр. София и в 30 „Кремиковци“ и командирите на отделения в 30 „Казичане“, се определя продължителност на нарядите и дежурствата - на 24 часа от 08.00ч. до 08.00 ч. на следващия ден. Дейностите по чл. 305, чл. 306 и чл. 307 от ППЗИНСЗ (инструктаж и преглед при застъпване на наряд) и чл. 314 от ППЗИНЗС (сдаване на дежурството и доклад на началника на затвора) се осъществяват във времето от 08:00ч. до 09.30ч. за първа смяна на дежурните главни надзиратели. Времето за почивка съгласно чл. 16 е, ал. 5 ППЗИНЗС е определено на 90 минути-за дежурните главни надзиратели: по 45 минути от 12.45ч. и от 18.45ч. (раздел II, чл. 1, т. 1.2.1), а за физиологични нужди по 10 минути - от 10.10 ч. и от 15.10 ч. (раздел II, чл. 1, т. 1.3.1). Със заповед № Л-110 от 05.08.2014 г. на началника на затвора е отменена заповед № Р-98 от 15.09.2009г., с която на служителите от надзорно-охранителния състав, дежурни за съответния ден, е било забранено да напускат района на поделението след 17.00ч.

Сочи се, че служителите в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и в териториалните й служби са държавни служители по смисъла на чл. 19, an. 1, т. 1 ЗИНЗС. Техните правоотношения се уреждат от този закон и правилника за прилагането му. Едва ако липсват разпоредби уреждащи държавната служба в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" субсидиарно приложение намират разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи, съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, а не Закона за държавния служител и Кодекса на труда както неправилно е приел съда при определяне на правната квалификация на исковете.

Неправилно съдът е приел, че времето за инструктаж не е признато за работно време. Времето на приемане и сдаване на дежурството, на инструктажа, представлява работно време и следва да се включва и заплаща от работодателя към т.н. "отработено време", а съгласно същия чл.16 е, ал. 5, при непрекъснато 8 часово дежурство се осигурява половин час почивка, при 12 часово дежурство има 60 минути почивка, а при 24 часово дежурство, почивката е 90 минути, която не представлява работно време и не би следвало да се заплаща от работодателя като „отработено време“.

Неправилно съдът е приел, че не е налице почивка след като не може ищецът да свали униформата си. За задължението да носи униформа ищецът е запознат с длъжностната си характеристика. Униформеното облекло служи за отличаването на служителя от останалото население при изпълнение на служебните му задължения и идентифицирането на работодателя. Дори без униформа при възникване на извънредна ситуация служителят остава на разположение, което със сигурност не е ежедневно. Освен това, разпоредбите на чл.187, ал. 5, т.2 ЗМВР предвиждат ограничение на полагането на извънреден труд до 70 часа на тримесечие. Ако работодателят поиска от служителя да полага такъв труд над установената норма, последният има право да откаже полагането му, без това да се свърже с каквито и да е неблагоприятни последици за него. Щом обаче служителят доброволно е приел да изпълнява дежурствата, които са формирали количество на извънреден труд над допуснатия с правната норма, то това не може да се възприеме като „принуда“. Следва да се отбележи, че макар с изменението на ЗМВР от 14.10.2016 г. с чл. 187а, ал. 3 да е прието изрично, че държавният служител може да откаже без дисциплинарни последици да даде писмено съгласие /по. чл. 187а ал. 2 от ЗМВР/ за полагане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 7 от ЗМВР, това не означава, че до това изменение такова действие е било немислимо и недопустимо. Точно обратното, КТ, като обща спрямо специалната норма на ЗМВР и преди този момент е прогласявала това конкретно право на всеки един работник или служител и не е имало законова причина то да не бъде достъпно за държавните служители, чиито правоотношения се третират от ЗМВР и ЗИНЗС. Освен това КТ и с друга своя норма изрично прогласява, че неизпълнението на незаконосъобразно разпореждане на работодателя не е нарушение на трудовата дисциплина.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното  в обжалваната част, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира  присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна А.И.Б., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Я.А.,***, офис 107 оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

 Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.

От фактическа страна:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР, вр. чл.19, ал.2 ЗИНЗС, чл.179, ал.1 ЗМВР, вр. ч.19, ал.2 ЗИНС и чл.86, ал.1 ЗЗД. от А.И.Б. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието за заплащане на следните суми: сумата от 3685,50 лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд, положен от ищеца по служебно правоотношение на длъжността „главен надзирател II степен“ в затвора в гр. София, включващ времето на инструктаж, приемане и сдаване на смяната, надхвърлящо работното време за съответната смяна, както и времето на почивка, през което ищецът не е имал право да съблича униформата си, да напуска района на местоработата и да бъде на разположение, за периода от 28.07.2014г. до 19.03.2016г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 282 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.10.2014г. до 17.08.2018г., на основание чл. 179, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС за сумата от 83 лв. (след допуснатото изменение на иска чрез намаляване на неговия размер), представляваща възнаграждение за нощен труд, положен от ищеца по служебно правоотношение на длъжността „главен надзирател II степен“ в затвора в гр. София, за периода от 28.07.2014г. до 19.03.2016г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 98,55 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на възнаграждението за положен нощен труд за периода от 01.10.2014г. до 17.08.2018г., на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС за сумата от 3500 лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд, положен от ищеца по служебно правоотношение на длъжността „началник група надзорно-охранителна дейност“ в затвора в гр. София, включващ времето на инструктаж, приемане и сдаване на смяната, надхвърлящо работното време, както и времето на почивка, през което ищецът не е имал право да съблича униформата си, да напуска района на местоработата и да бъде на разположение, за периода от 21.03.2016г. до 20.10.2017г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 767,64 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.06.2016г. до 17.08.2018г., на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС за сумата от 1250 лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд, положен от ищеца по служебно правоотношение на длъжността „зам. началник на затвора“ в затвора в гр. София, включващ времето на инструктаж, надхвърлящо работното време за съответната смяна, както и времето на почивка, през което ищецът не е имал право да напуска района на местоработата, за периода от 23.10.2017г. до 25.04.2018г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 72,02 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 23.01.2018г. до 17.08.2018г. Претендира и законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба - 17.08.2018г. до окончателното изплащане на вземанията, както и разноски за производството.

Ищецът А.И.Б. твърди, че работил по служебно правоотношение в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, като за периода от 28.07.2014г. до 19.03.2016г. заемал длъжността „главен надзирател II степен“ в затвора в гр. София, за периода от 21.03.2016г. до 20.10.2017г. - длъжността „началник група надзорно-охранителна дейност“ в затвора в гр. София и за периода от 23.10.2017г. до 25.04.2018г. - длъжността „зам. началник на затвора“ в затвора в гр. София. През периода от 28.07.2014г. до 19.03.2016г. ищецът изпълнявал длъжността „главен надзирател II степен“ на 24-часови работни смени, като се явявал на работа 30 минути преди смяната за инструктаж и оставал 90 минути след края на смяната за сдаването й, през които изпълнявал службата си и полагал извънреден труд, който не му бил заплащан от ответника. На ищеца не било заплащано и възнаграждение за положения извънреден труд през регламентираната 90-минутна почивка по време на работната смяна, през която ищецът нямал право да напуска територията на затвора, да сваля униформата си и следвало да бъде на разположение на дежурния главен надзирател, а в ареста - на командира на отделение или на дежурния по арест. През посочения период ищецът полагал и нощен труд, който също не му бил заплатен от ответника. Длъжността „началник група надзорно-охранителна дейност“ за периода от 21.03.2016г. до 20.10.2017г. ищецът изпълнявал при 8-часов работен ден, като се явявал на работа 30 минути преди началото на работното време и не ползвал същинска почивка, която била определена на 30 минути, а също така давал и 24-часови наряди, в които не било включено времето на инструктажа, приемането и сдаването на наряда, които надхвърляли работното време с общо 2 часа, но за тях не му било заплатено възнаграждение от ответника. Длъжността „зам. началник на затвора“ за периода от 23.10.2017г. до 25.04.2018г. ищецът изпълнявал при 8-часова работна смяна, но се явявал на работа 30 минути по-рано за провеждане на инструктаж и имал 30- минутна почивка, през която не можел да напуска територията на затвора, като това време, през което полагал труд, не му било заплащано от ответника. Предвид изложеното ищецът претендира заплащане на възнаграждение за положения извънреден труд и нощен труд за посочените периоди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и обезщетение за забава върху всяка от главниците и разноските за производството.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете. Твърди, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаването на наряд или дежурство са част от работното време съгласно чл. 16е, ал. 1, т. 3 ППЗИНЗС и част от служебните задължения на ищеца по длъжностна характеристика, които ищецът е приел да изпълнява доброволно, като продължителността им е определена със заповеди на министъра на правосъдието. Оспорва твърденията на ищеца, че не е можел да използва почивката си по време на смяната по предназначение и че не е имал право да напуска територията на затвора. Твърди, че за периода, през който ищецът е заемал длъжността „зам.началник на затвора“ му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ поради неизпълнение на задължението му да провежда инструктаж. Евентуално се позовава да изтекла погасителна давност за част от претендираните вземания. Моли  предявените искове да бъдат отхвърлени.

От правна страна:

В  чл.178 и чл.179 от ЗМВР са посочени видовете допълнителни възнаграждения, които се изплащат на държавните служители, като в чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено изплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, а в чл.179, ал.1 от ЗМВР е предвидено изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 часа, което характеризира този труд като "нощен труд "според легалното определение за това в чл.140, ал.2 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично при петдневна работна седмица. Работното време на служителите, които работят на 8, 12 или 24 часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно осем часа за всеки 24- часов периодчл.187, ал.3 ЗМВР.

По иска с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (ред. ДВ бр. 53/2014г., която е приложимата редакция за процесния период) вр. чл. 19. ал. 2 ЗИНС за периода от 28.07.2014г. до 19.03.2016г„ през който ищецът твърди да е заемал длъжността „главен надзирател II степен, настоящата инстанция  приема следното:

По делото се установява, че за периода 28.07.2014г. до 19.03.2016г. между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „главен надзирател II степен“ в затвора в гр. София при 24-часов сменен режим на работа, които обстоятелства се установяват и от приетата по делото кадрова справка на ищеца. Според длъжностната характеристика за длъжността „главен надзирател II степен“, основните длъжностни задължения за ищеца, формиращи съдържанието на тази длъжност, е било организирането на цялостната дейност в затвора по време на дежурство, да отговаря и да осъществява контрол за своевременна подготовка и смяна на наряда, провеждане на инструктаж и непосредствено ръководене на службата му, своевременно да докладва на дежурния в ГД „ИН“ за допуснати произшествия и изменения в обстановката на затвора и в извънработно време да изготвя и изпраща съобщения за произшествия, да следи за правилната разстановка на служителите от НОС, ползването на регламентираните почивки на надзирателите и да не напуска района на поста и затвора без изрично разрешение. От писмените доказателства-заповед № Л-91 от 07.07.2014г., отменена със заповед № 110 от 05.08.2014г., отменена със заповед № Л-143 от 30.09.2014г. се установява организацията и разпределението на работното време и почивките, продължителността на нарядите, времето за хранене и за отдих, дейностите, за които се установява режим за полагане на дежурство и време на разположение, изготвяне и утвърждаване на графиците и отчитане на работното време в затвора гр. София, 30 „Кремиковци“, 30 „Казичене“, МЦ, СБАЛЛС и ТП на ДП „ФЗД“, издадени от началника на затвора в гр. София, като за дежурните главни надзиратели и командири на отделения в затвора в гр. София и в 30 „Кремиковци“ и командирите на отделения в 30 „Казичене“, се определя продължителност на нарядите и дежурствата - на 24 часа от 08.00ч. до 08.00ч. на следващия ден. Дейностите по чл. 305, чл. 306 и чл. 307 от ППЗИНСЗ (инструктаж и преглед при застъпване на наряд) и чл. 314 от ППЗИНЗС (сдаване на дежурството и доклад на началника на затвора) се осъществяват във времето от 08:00ч. до 09.30ч. за първа смяна на дежурните главни надзиратели в затвора в гр. София (раздел II, чл. 1, т. 1.1 от заповедите). Времето за почивка съгласно чл. 16е, ал. 5 ППЗИНЗС е определено на 90 минути-за дежурните главни надзиратели: по 45 минути от 12.45ч. и от 18.45ч. (раздел II, чл. 1, т. 1.2.1), а за физиологични нужди по 10 минути - от 10,10 ч. и от 15.10 ч. (раздел II, чл. 1, т. 1.3.1). Със заповед № Л-110 от 05.08.2014г. на началника на затвора в гр. София е отменена заповед № Р-98 от 15.09.2009г., с която на служителите от надзорно-охранителния състав, дежурни за съответния ден, е било забранено да напускат района на поделението след 17.00ч. От показанията на свидетелите Н.Н., В.А.и Р.Д.се установява, че дейностите по встъпване и сдаване на 24- часови дежурства, извършвани от главните надзиратели в затвора в гр. София, както и докладът на началника на затвора след всяко дежурство, през процесния период са се извършвали във време, което е извън 24-часовата смяна, и са били с продължителност около 30 минути преди началото на смяната (за встъпване в наряд), респективно 1ч. и 30 мин. след приключване на смяната (за сдаването на наряда и извършването на доклад). От показанията на свидетелите Н.и А.се установя, че дежурният главен надзирател е идвал на работа поне половин час преди началото на смяната (около 7.30 ч.) за подготовка за встъпване в дежурство и провеждане на инструктаж и си е тръгвал не по-рано от час и половина след нейния край (около 9.30ч.) с оглед необходимостта да бъде сдадено дежурството (смяна на надзирателите на всички постове, приемане на доклада на надзирателите) и необходимостта да се докладва на началника на затвора. От показанията на тези свидетели, както и от показанията на свидетеля Д.се установява и че по време на дежурството дежурният главен надзирател е имал право на общо 90-минута почивка, през която обаче е следвало да бъде на разположение при възникване на ситуация, не е можел да сваля униформата си. Така се установява, че ищецът е имал право да напуска територията на затвора по време на регламентираните почивки и го е правел като се е хранел в заведения в близост до затвора, но дори и тогава е следвало да бъде на разположение и да се отзове в случай, че бъде потърсен по телефона или радиостанция, а също така и че през това време е бил длъжен да не сваля униформата си. Въз основа на писмените доказателства-приложените заповеди и гласни такива-показанията на разпитаните свидетели, настоящата инстанция също  приема, че за периода от 28.07.2014г. до 19.03.2016г., през който ищецът е заемал длъжност „главен надзирател II степен“ както по изрично нареждане на директора на затвора в гр. София, инкорпорирано в представените и обсъдени по делото заповеди за извършване на дейности по встъпване и сдаване на наряда, и доклад на началника на затвора, част от служебното правоотношение (чл. 311 и чл. 314 ППЗИНЗ) на служителите, заемащи длъжността „главен надзирател“ в затвора в гр. София, така и фактически (с оглед събраните гласни доказателства) ищецът е изпълнявал служебните си задължения 210 минути, или 3ч. и 30 минути над установената продължителност на всяко 24-часово дежурство. От  приетата повторна ССЕ се установява, че

за процесния период от 28.07.2014г. до 19.03.2016г., когато ищецът е заемал длъжността „главен надзирател II степен“, същият е положил 131 броя 24-часови дежурства, през които е положил 879 часа извънреден труд през работни и почивни дни, за които му се дължи заплащане възнаграждение за извънреден труд в размер на 6989,82 лв., от което му е изплатено възнаграждение в размер на 4666,01 лв., поради което за изплащане е останала сумата от 2323,81 лв. (таблица 7, колона 10 + 11). Ищецът е положил през периода извънреден труд над 70 часа за тримесечие в нарушение на разпоредбата на чл. 187, ал. 7 ЗМВР (ред. ДВ бр. 53 от 2014г.), но това не се отразява на дължимостта на възнаграждението за него, щом същият е фактически положен от служителя, поради което и следва да се компенсира чрез заплащането му с предвиденото в чл. 187, ал. 6 ЗМВР (ред. ДВ бр. 53 от 2014г.) увеличение. В ЗМВР в относимата към процесния период редакция, е налице празнота по отношение на начина на компенсиране на положения извънреден труд над установените размери (до 70 часа на тримесечие), но СГС намира, че следва да бъде преодоляна чрез прилагане на Кодекса на труда, който е общ закон за всички случаи на предоставяне на работна сила. По тези съображения е без значение обстоятелството дали ищецът е имал възможността да откаже полагането на извънреден труд извън предвидената в закона продължителност, предвид възражението във въззивната жалба, а и в отговора на исковата молба. Полагането на извънреден труд е поначало забранено от закона (чл. 143, ал. 2 КТ), но в случай, че такъв бъде положен следва да бъде заплатен от работодателя/органа по назначението. Ето защо, за работно време следва да се отчита целият период на изпълнение на служебните задължения - 24 часа, въпреки, че когато не се е носела постова служба, служебната ангажираност на служителите е била в непълен обем, както и времето от общо 2 часа преди и след 24-часовото дежурство, през което ищецът е бил зает с изпълнение на дейности по встъпване и сдаване на наряда и доклада на дежурството на началника на затвора по чл. 305, чл. 306, чл. 307 и чл. 314 ППЗИНЗС. Работодателят/ответник не е отчитал и заплащал по този начин положения по време на дежурствата труд от ищеца, поради което съдът намира, че му дължи възнаграждение за извънреден труд за тези неотчетени часове, с които се надвишава нормалната продължителност на работното време за тримесечие.

Освен това, прилаганото от работодателя отчитане на работното време съдът намира, че е в противоречие с понятието за работно време по смисъла на чл. 2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време. Принципно въпросът за полагането на труд в рамките на дежурство и съпътстващата дежурството почивка, ползвана в рамките на предприятието, е регламентиран в европейското законодателство-Директива 2003/88/ЕО, като по приложението му са постановени актове на Съда на Европейските общности, които са източник на право и са задължителни за националните съдилища. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (С-429/09 по дело Fuss) за целите на прилагането на Директивата, закрепеното в чл. 2, т. 1 понятие за “работно време” не може да получава различно тълкуване съгласно всяко национално право, а има самостоятелно, присъщо на правото на Съюза значение. То следва да бъде определено съобразно обективни критерии, които характеризират трудовото, съответно служебното правоотношение с оглед на правата и задълженията на отделните лица. Според осъщественото от Съда на ЕС (С- 437/05 и С-303/98) задължително тълкуване на понятието за работно време съгласно чл. 2 от Директива 2003/88 за такова следва да се отчита времето не само на активно изпълнение на служебните задължения, но и времето, когато служителите са на разположение на работодателя и в готовност при нужда да престират труд, макар и през това време служебната им натовареност да е с по-нисък интензитет. В подобен смисъл е и задължителното предписание дадено в Тълкувателно решение № 8/2013г. по т.д. № 8/2013г. на ОСГК на ВКС, съгласно което при непрекъсваем производствен процес /смени, дежурства/ нормативно определеното време за хранене се включва в работното време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя. Поради това съдът намира, че с оглед естеството на осъществяваната от ищеца дейност при 24-смени следва да бъде присъдено възнаграждение за извънреден труд, изчислено при отчитане на пълните 24 часа от дежурствата за работно време (включващо и 90-минутка несъщинска почивка), както и на допълнителните 2 часа за встъпване и сдаване на дежурството, общо 3 часа и 30 минути, което се равнява на сумата от 2323,81 лв. за периода от 28.07.2014г. до 19.03.2016г. за заеманата от ищеца длъжност „главен надзирател II степен“ в затвора в гр. София. Съдът е взел предвид положеният извънреден труд през официалните празници, който следва да бъде компенсиран със заплащане на възнаграждение за извънреден труд на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (ред. ДВ бр. 53 от 2014г.), както и своевременното възражение на ответника за погасяване по давност на претендираното възнаграждение за част от периода, предхождащ с три години назад от подаване на исковата молба, за да стигне до правилните изчисления, че за периода от 01.07.2015г. до 19.03.2016г. искът по чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за длъжността „главен надзирател II степен“ е основателен за сумата от 725 лв. и следва да бъде уважен за тази сума, ведно със законната лихва от 17.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, като е бил отхвърлен за разликата до 3685,50 лв. и за периода от 28.07.2014 г. до 30.06.2015 г.

Относно иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за възнаграждение за извънреден труд, положен на длъжността „главен надзирател II степен“, то същият се явява правилно изчислен съобразно приетата повторна съдебно-счетоводна експертиза в размер общо на 191,28 лв. (сумата от 180,98 лв. върху главницата за положен и незаплатен извънреден труд, положен през работни и почивни дни и сумата от 10,30 лв. върху главницата за положен и незаплатен извънреден труд, положен през официални празници като се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 282 лв. и за периода от 01.10.2014г. до 30.09.2015г., за който вземането се явява погасено по давност на основание чл. 119 ЗЗД.

Относно иска с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (ред. ДВ бр. 53/2014г., приложима за процесния период) вр. чл. 19. ал. 2 ЗИНС за периода от 21.03.2016г. до 20.10.2017г., през който ищецът твърди, че е  заемал длъжността началник група надзорно-охранителна дейност, СГС намира следното:

Безспорно е, че за периода от 21.03.2016г. до 20.10.2017г. между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „началник група надзорно-охранителна дейност I категория“ в затвора в гр. София. Съгласно длъжностна характеристика за длъжността „началник група надзорно-охранителна дейност“, основните длъжностни задължения за ищеца, формиращи съдържанието на тази длъжност, е било да участва в разработването на документи, отнасящи се до охранителната и надзорна дейност в затвора, да участва в проверки на надзорно-охранителния състав, както и в организиране на неговото обучение, включително да организира инструктажа на застъпващите в наряд и лично да го провежда, да предлага мерки за усъвършенстване физическата охрана на затвора, както и подобряване дейността на НОС. От приетата повторна съдебно- счетоводна експертиза се установява, че за периода от 21.03.2016г. до 19.10.2017г. работното време на ищеца е било определено като държавен служител, работещ на смени със сумарно изчисляване на работното време за периода от 21.03.2016г. до 31.03.2017г., а за периода от 01.04.2017г. до 19.10.2017г. - като държавен служител на ненормиран работен ден. Към исковият период са  приложими заповед № Л-143 от 30.09.2014г., отменена със заповед № Л-65 от 01.04.2016г. относно организация и разпределение на работното време и почивките, продължителността на нарядите, времето за хранене и за отдих, дейностите, за които се установява режим за полагане на дежурство и време на разположение, изготвяне и утвърждаване на графиците и отчитане на работното време в затвора гр. София, 30 „Кремиковци“, 30 „Казичене“, МЦ, СБАЛЛС и ТП на ДП „ФЗД“, издадени от началника на затвора в гр. София. От тях се установява, че работното време на и почивките на държавните служители, работещи на ненормиран работен ден в затвора в гр. София е от 08.30ч. до 17.00ч. с почивка за хранене от 11.40ч. до 12.10 ч. за служителите от режимната дейност и от 12.00ч. до 12.30ч. за останалите служители, както и физиологични почивки по 10 минути от 10, 00 ч.. и от 15.00ч. Свидетелят В.А.установява, че по времето, когато ищецът е заемал длъжността „началник група надзорно-охранителна дейност“ е работил на нормално работно време от 08.00-08.30 ч. до 17.00ч., като през цялото време е бил униформен. В изпълнение на длъжността си идвал преди започване на инструктажа, т.е. преди 08.00ч., присъствал и водил част от инструктажа. Целодневно, в случай че възникнел някой проблем, ищецът следвало да го разреши, като често, при проблем, се налагало да остава и след работно време. Като „началник група надзорно-охранителна дейност“ ищецът полагал и наряди, свидетелят никога не го е виждал без униформа на посочената длъжност. От показанията на свидетеля Р.Д.се установява, че е виждал ищеца да излиза и да ползва обедната си почивка извън територията на затвора, като е обядвал в заведения до затвора, докато е заемал длъжността „началник група надзорно-охранителна дейност“. При тези данни СГС също приема за установено, че за периода от 21.03.2016г. до 20.10.2017г., през който ищецът е заемал длъжността „началник група надзорно-охранителна дейност“, е полагал за всеки работен ден с нормална продължителност на работното време по 1 час извънреден труд, включващ присъствието и провеждането на инструктаж преди започване на работното време в 08.30 ч. в рамките на 30 минути и 30-минутната обедна почивка, през която ищецът не е имал право да сваля униформата си и дори при доказаната възможност да напуска територията на затвора, е следвало да бъде на разположение при възникване на неотложен случай. Съгласно приетата повторна съдебно-счетоводна експертиза за периода от 21.03.2016г. до 31.03.2017г. ищецът е положил на длъжността „началник група надзорно-охранителна дейност“ 223 броя 8-часови смени при сумирано изчисляване на работното време или 430 часа извънреден труд (по общо един час на дежурство) на стойност от 4185,20 лв., от които му е изплатена сумата от 2545,33 лв., поради което за изплащане е останала сумата от 1639,87 лв. (таблица 8, колона 3 + колона 4). Съответно положеният извънреден труд през официални празници, който следва да бъде компенсиран със заплащане на възнаграждение за извънреден труд на основание чл. 187, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗМВР (ред. ДВ бр. 53 от 2014г.), на длъжността „началник група надзорно-охранителна дейност“ е бил за периода от 21.03.2016г. до 20.10.2017г. в размер на 326,44 лв., от който му е заплатено възнаграждение в размер на 315,84 лв., като е останала да се дължи сумата от 10,60 лв. Общо дължимото възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд на длъжността „началник група надзорно-охранителна дейност“ е бил за периода от 21.03.2016г. до 20.10.2017г. е в размер на 1650,47 лв. (1639,87 лв. за положения и незаплатен извънреден труд на длъжността при сменен режим на работа за периода от 21.03.2016г. до 31.03.2017г. и сумата от 10,60 лв. за положения и неизплатен извънреден труд, положен в празнични дни), за който размер законосъобразно е бил уважен предявеният иск по чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 17.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен за разликата над сумата от 1650,47 лв. до пълния предявен размер от 3500 лв. Правилно е извършено и изчислението на иска с правно основание чл. 86. ал. 1 ЗЗД върху главницата за възнаграждение за извънреден труд, положен на длъжносттаначалник група надзорно-охранителна дейност за сумата в размер на 265,64 лв., представляваща сбора от 264,43 лв. върху главницата за положен и незаплатен извънреден труд, положен през работни дни и сумата от 1,21 лв. върху главницата за положен и незаплатен извънреден труд, положен през официални празници съобразно заключението на повторната съдебно-счетоводна експертиза, като същият се явява основателен за посочената сума за периода от 21.06.2016г. до 17.08.2018г. и неоснователен за разликата над 265,64 лв. до пълния предявен размер от 767,64 лв.

Ето защо, решението на СРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено в обжалваната част. В необжалваната част, същото е влязло в сила.

          С оглед изхода на делото и предявената претенция, въззивникът/ответник следва да заплати на въззиваемия/ищец направените разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 428,26 лв., определено съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид направеното възражение за  прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.11.2020 г. по гр.д. № 55255/2018г. на СРС, II ГО, 54 състав в обжалваната част.        

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, бул. „******, чрез пълномощника юрисконсулт Д.да заплати на  А.И.Б., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Я.А.,***, офис 107 направените разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 428,26 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :  1.                    2.