Р Е
Ш Е Н
И Е
N 260028
гр.Русе, 02.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение
в публичното
заседание на 11 февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
БОЯН
ВОЙКОВ мл.съдия
при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от председателя в.т.д.
N353 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК175074752, чрез юрисконсулт Р.И.,
против решението на Районен съд-Русе, постановено по гр.д.№4146/2019г., с което
са отхвърлени предявените по реда на чл.422 ГПК искове против Е.С.И.. Излагат
се оплаквания за неправилност на решението, свеждащи се до нарушение на
материалния закон и необоснованост. Иска се да бъде отменено от въззивния съд и
исковете-уважени, както и присъдени разноски.
Насрещната страна-въззиваем Е.И. е подал
отговор на въззивната жалба, с който заявява становище на нейната
неоснователност. Иска решението да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора.
След като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта на
решението, както и на правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба,
Окръжният съд намира за установено следното:
Жалбата е подадена
в законния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради
което е допустима и подлежи на разглеждане.
Решението е валидно и допустимо.
С молба /вх.№262840/11.11.2020г./ въззивникът
е уточнил пред настоящата инстанция, че претендираното вземане от 3641.70лв. е
формирано от: главница, представляваща отпусната сума по заема-1533.21лв.;
договорно възнаграждение-1866.49лв. и възнаграждение за отлагане на вноски по
погасителен план-242лв.
С решението си първоинстанционния съд е приел,
че претендираното вземане от ищеца, настоящ въззивник /4053.90лв., от което
3641.70лв. главница и 412.20лв. неустойка/, произтичащо от сключен между
страните договор за револвиращ заем №**********/20.05.2013г., по който ответника
е солидарен длъжник, е погасено по давност, поради което претенциите са
отхвърлени.
Този извод на съда е неправилен.
По делото е безспорно, че настоящия въззивник е
подал заявление по чл.410 ГПК на 18.04.2019г., по което е образувано ч.гр.д.№2225/2019г. на РРС, с което е поискал
издаване на заповед за изпълнение срещу А. Х. А. Е.С.И. и такава е издадена
срещу тях солидарно за сумите: 3641.70лв.-главница, сумата 412.20лв.-неустойка,
със законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и
разноски 81.08лв. и 100лв. юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че
претендираните вземания произтичат от договор за потребителски кредит от
21.05.2013г. Възражение срещу заповедта е подадено от Е.И.-солидарен длъжник и исковете
по реда на чл.422 ГПК са предявени в едномесечен срок. По отношение на
кредитополучателя А. А. заповедта е влязла в сила.
В исковата
молба ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК175074752, чрез юрисконсулт Р.И. е
твърдял, че сключили с А. А.-кредитополучател, процесния договор за револвиращ
заем за 1800лв., със срок-48 месеца, размер на вноска-121лв., дата на
погасяване-5-ти ден на месеца, ГПР-104.96%, ГЛП-76.52%, лихвен процент на
ден-0.21%. Е.И. е съдлъжник-солидарен длъжник. Твърдял е и, че длъжниците са
погасили по кредита сумата 2491.80лв. С анекс№1 бил продължен срока на
договора, съгласно който падежа на последната вноска е 5.10.2017г.
Безспорно страните
са сключили процесния договор, както и анекс №1 към него от 29.01.2014г. Към анекса
е подписан погасителен план,
какъвто липсва към договора, по сила на който последната падежна вноска е
5.10.2017г./л.23/. При тези данни изводът на съда, че вземанията са погасени по
давност е неправилен, тъй като по отношение на тях не е изтекла нито
петгодишната давност за главницата, нито тригодишната за неустойката до
подаване на заявлението. Извън това, само за прецизност следва да се отбележи,
че съдът се е произнесъл по възражение за давност, което е преклудирано, тъй
като то е направено след срока за отговор на исковата молба, какъвто ответника И.
не е подал.
Съдът
намира, че като краен резултат решението е правилно.
Безспорно
е установено, след анализ на съдържанието, че договорът е за потребителски
кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/. Ответникът-солидарен длъжник също се
ползва от правата на потребител, в този
смисъл е константната съдебна практика. Според разпоредбата на чл.
9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10
и чл.
11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12
и т.
20 и ал.
2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този
смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. С нарочна норма –чл.7,
ал.3 ГПК, на съда е вменено задължение служебно да следи за наличие на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Настоящият състав
намира, че договора за потребителски
кредит е недействителен, поради нарушение на изискването на чл.10, ал.1 ЗПК
досежно размера на шрифта на договора. Договорът за
потребителски кредит е формален, поради което, за да е валиден следва да
отговаря на изискванията на чл. 10
– чл.
15 ЗПК, да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра –
по един за всяка от страните по договора и т.н. В конкретния случай при
представения по делото от ищеца договор със заверка „вярно с оригинала“ е
нарушена разпоредбата на чл.
10, ал. 1 и чл.
11, т. 1 от ЗПК, тъй като договора е с шрифт по-малък от
12, до степен на трудна четливост.
Предвид гореизложеното, съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. В настоящия случай размерът на потребителския кредит
е 1800 лева, претендираната главница е 1533.21лв., а крайния срок на договора е
05.10.2017 година, т. е. всички погасителни вноски са с настъпил падеж. По
кредита е заплатена сумата 2491.80лв., с която е погасена изцяло дължимата
главница, поради което и исковата претенция се явява неоснователна изцяло. Ето
защо като краен резултат обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
На въззиваемия се дължат разноски в размер на
250лв., които са в тежест на въззивника.
Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК,
Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №197 от 13.02.2020г., постановено по гр.д.№4146/2019г. по описа на
РРС.
ОСЪЖДА
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД,
ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.*** да заплати
на Е.С.И., ЕГН********** ***, сумата 250лв. разноски за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: