Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 27.02.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XII-ти въззивен наказателен състав, в публично
заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ
КЕХАЙОВА
ИВАН КИРИМОВ
с участието на секретаря Гергана Цветкова и в
присъствието на прокурора Томи Наков, като разгледа докладваното от съдия
Захариева ВНОХД № 4969/2019 г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 19.03.2019 г. по НОХД № 12066/2017 г. на СРС,
НО, 107 състав,
подсъдимият А.А.П. е признат за невиновен и на
основание чл. 304 от НПК е оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.
С присъдата е отхвърлен предявеният от В.К.М.
граждански иск в размер на 2700лв, представляващи обезщетение за претърпените
от престъплението имуществени вреди.
С присъдата на основание чл. 190, ал. 1 от НПК
направените по делото разноски е постановено да останат за сметка на държавата.
Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е
постъпил протест от прокурор при СРП с искане същата да бъде отменена като
неправилна и незаконосъобразна и въззивната инстанция
да постанови нова, с която подсъдимият П. да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а“ от НК. В допълнение към протеста са изложени съображения за доказаност на обвинението и непоследователност и
противоречивост на съдържанието на мотивите.
Срещу присъдата в гражданскоправната
ѝ част е постъпила жалба от гражданския ищец М. с искане да се постанови
нова справедлива присъда.
В разпоредително заседание на 03.12.2019 г., въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че
обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на въззивен
контрол по реда на Глава XXI от НПК и
прие, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото не
се налага събиране на доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния
съд подсъдимият П., редовно призован, не се явява, поради което производството
е протекло в отсъствие на подсъдимото лице.
В дадения ход по същество представителят на СГП моли
съда да уважи протеста по изложените в него съображения и да отмени първоинстанционната присъда, като постанови нова, с която
да признае подсъдимия за виновен.
Защитникът на подсъдимия моли въззивния
състав да остави без уважение протеста срещу присъдата от страна на СРП, както
и жалбата на гражданския ищец.
Гражданският
ищец М., уведомен не взема участие в
съдебното заседание.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението
към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в
съответствие с правилата на чл. 313 и чл. 314 от НПК, провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, намери, че не са налице основания за
неговата отмяна или изменение, поради следните съображения:
Присъдата си контролираната съдебна инстанция е
постановила при изяснена фактическа обстановка, която безспорно се установява
въз основа на доказателствата, събрани и проверени по време на съдебното
следствие. Първоинстанционният съд е анализирал
последователно и задълбочено цялата доказателствена
съвкупност и мотивирано е направил своите фактически изводи. След като прецени
всички доказателства по делото, настоящият съдебен състав не намери основания
за промяна на фактическата обстановка, която е следната:
Подсъдимият А.А.П.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, не работи, осъждан, адрес в гр. Дупница, ж.к. „**********, ЕГН: **********.
С протоколно определение на СРС,
НО от 28.01.2010 г. по ЧНД № 12648/2009г., в сила от 21.05.2010 г., на
подсъдимия А.А.П. е определено общо най-тежко наказание
лишаване от свобода за срок от шест години. Подсъдимият е освободен по
изтърпяване на наказанието на
28.12.2011г.
На неустановена дата за времето
от 08.04.2015 г. до 10.04.2015 г. подсъдимият гостувал на своя приятел
свидетеля В.К.М. ***. На събирането присъствал и свидетелят Т.Л.Г.. Докато
гостувал на свидетеля М., подсъдимият бил потърсен по телефона от неустановено
по делото лице. А.П. съобщил на свидетелите М. и Г., че се обажда майка му,
която по думите му била настанена в болнично заведение в гр. Дупница.
Подсъдимият П. помолил свидетеля М. да му заеме собствения си лек автомобил,
марка „Мерцедес“, модел „300 Е“ с рег. № ********, за да посети майка си в
болницата. Свидетелят М. се съгласил да му услужи и предал на П. ключ за
автомобила, свидетелство за регистрация на превозното средство Част II, талон
за регистрацията му, талон за ЗГО и талон за извършен годишен технически
преглед. Договорили се подсъдимият П. да върне автомобила на М. след десетина
дни, като си свърши работата в Дупница. Свидетелят М. предал на подсъдимия П.
лекия автомобил „Мерцедес“ в гр. София, в ж.к. „Люлин 2“, където по това време
живеел подсъдимият П.. След десетина дни от предаването на автомобила през
месец април 2015, след като не получил автомобила си, свидетелят М. започнал да
издирва подсъдимия, като звънял на известните му мобилни телефонни номера: ***********.
Два-три пъти на неустановени дати успял да се свърже с подсъдимия, като го
питал какво става с автомобила, а подсъдимият му казвал да не го притеснява и
му затварял. М. търсил и майката на подсъдимия на телефонен номер ********, с
която успял да се свърже и да разговаря. Тя му обяснила, че има информация, че
превозното средство се намира при жената на брата на подсъдимия П. ***. На
неустановена дата през месец април 2015 г. свидетелите М. и Г. отишли до гр. Дупница,
но не открили подсъдимия на адреса по местоживеенето му в ж.к. „********както и
не установили местонахождението на превозното средство. На адреса в гр. Дупница
разговаряли с майката на подсъдимия, която им обяснила, че А. не е там и че лекият
автомобил също не е там.
Пазарната стойност на лек
автомобил „Мерцедес“, модел „300 Е“ с ДК № ******** възлиза на 2700 лева.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният
съд е приел за безспорно установена въз основа на доказателствата, събрани и
проверени по време на съдебното следствие, както следва: показания на свидетелите
В.М. и Т.Г. /вкл. и приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК показания на свидетелите
от ДП/, заключението на съдебно-оценителна експертиза, справка от ОПП-СДВР за
л.а. с рег. № ********, справката за съдимост на подсъдимия и др.
Първоинстанционният съд е
извършил подробен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, като е преценил същите както
поотделно, така и в тяхната съвкупност и е извел правилни фактически изводи. Не
са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен
материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е
обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал
съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.
Извършеният от СРС анализ на доказателствата напълно се подкрепя от настоящата
инстанция, поради което и съдът не намира за необходимо да го преповтаря.
Не са налице противоречия за фактите, касаещи собствеността
на инкриминирания лек автомобил, предаването му на подсъдимия и основанието за
това, които да налагат обсъждането им в настоящото решение. Правилно първата
инстанция е кредитирала приложените по делото писмени доказателства, от които
се установява собствеността му, както и показанията на свидетелите М. и Г. за
обстоятелствата, при които подсъдимият е получил фактическата власт върху него.
Обосновано районният съд се е доверил на показанията на посочените свидетели и
относно последвалите опити на М. да се свърже с подсъдимия, проведените с него
и майка му разговори и посещението в гр. Дупница. Липсва спор и за
обстоятелството, че инкриминираният автомобил не е бил върнат на собственика
си.
Противно на застъпеното в допълнение към протеста на
СРП, от събраните по делото доказателства не се установява съдържанието на
постигнатите уговорки, както и периода, за който моторното превозно средство е
предоставено в заем за послужване на подсъдимия. Между заявеното от двамата
свидетели са налице непреодолими противоречия за тези обстоятелства, констатират
се и разминавания в твърденията на пострадалия в досъдебна и в съдебна фаза
относно продължителността на заема, които препятстват възможността да се
направи безспорен извод дали автомобилът е бил предоставен за отиване и връщане,
ден или десетина дни. Въпреки това показанията на свидетелите са еднопосочни за
това, че подсъдимият е следвало да върне автомобила след като свърши работата
си, с оглед на което не могат да бъдат споделени констатациите на прокурора в
допълнението към протеста за краен срок „неустановена дата в рамките на месеца“,
след която е отпаднало основанието за ползване.
Същевременно липсват доказателства към подсъдимия да е
била отправена покана за връщане на превозното средство. Резонно районният съд
е подложил на внимателен анализ показанията на свидетеля М., като освен
противоречията между изявленията му в двете фази на процеса, въззивният състав съобрази възможната му заинтересованост
от изхода на делото с оглед предявения от него граждански иск. Обосновани са
мотивите на първата инстанция да кредитира твърденията на М., че е успял да се
свърже с подсъдимия няколко пъти, в които последният му е казвал да не го
притеснява, след което му е затварял, поради което следва да бъдат споделени. Въпреки
констатациите за проведени телефонни разговори, по делото липсват обективни и
безпристрастни доказателства за съдържанието им, доколкото единствената
информация за това се съдържа в показанията на пострадалия от съдебното
заседание. След внимателен анализ, настоящият състав намира, че дори от тях не
може да се извлече ясна воля за връщане на автомобила, още по-малко в посочения
в обвинителния акт времеви период. Напротив, свидетелят е категоричен, че
подсъдимият не му е давал обяснения за колата, а въпросите за местонахождението
ѝ са били отправени към майка му. Именно тя е посочила къде се намира
автомобилът с ключовете и документите за него, като е предложила на свидетеля М.
да отиде и да си го вземе. Тези изводи на двете съдебни инстанции намират
косвена подкрепа в показанията на свидетеля Г., който /макар да не
възпроизвежда непосредствено възприети обстоятелства/ не съобщава пострадалият
да е споделил с него факти, свързани с проведени с подсъдимия разговори, а
единствено с майка му. С оглед на това въззивният съд
приема, че дори и да е говорил с подсъдимия, М. не е отправял към него искане
да му бъде върнат инкриминирания автомобил.
Настоящият състав се довери на заключение на изготвената
съдебно-оценителна експертиза като обективно, компетентно и в пълнота отговарящо
на поставените въпроси.
При описаните факти районният съд е направил верни
правни изводи за липса на извършено престъпление от общ характер – по чл. 206, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК от
страна на подсъдимия П..
За да е осъществен състава на престъпното обсебване от
обективна страна е необходимо правомерно преминаване на фактическата власт на
чужда движимата вещ върху дееца, която впоследствие той противозаконно да присвои,
т.е. да настъпи благоприятно изменение в имуществото на дееца без правно
основание и във вреда на собственика на движимата вещ - предмет на
престъплението. Престъплението е резултатно и е довършено с настъпването на общественоопасния резултат - невъзможността на собственика
на вещта да се разпорежда с нея вследствие на осъщественото от дееца фактическо
или юридическо разпореждане с вещта.
Действително по делото се установи фактическа власт на
подсъдимия върху инкриминираната вещ като елемент от състава на престъплението
„обсебване“. По делото обаче липсват доказателства, които да сочат за действия
по „своене” на инкриминирания автомобил от страна на
подсъдимия, още по-малко на посочените в обвинителния акт време и място. В
случая липсват доказателства за отпадане на основанието за ползване на
автомобила от подсъдимия, още по-малко това да се е случило на неустановена
дата през месец април 2015 г. Обстоятелството, че впоследствие подсъдимият е
преустановил контакт със свидетеля М., не може да се тълкува като негово
неправомерно бездействие, като не се събраха доказателства, за знание от негова
страна за породено за него задължение да върне вещта, от което да е последвал
отказ. Не се установи и фактическо или юридическо разпореждане на П. с процесния автомобил в свой или чужд интерес, поради което
липсват данни за осъществена от него присвоителна
дейност.
Разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК не позволява
присъдата да почива на предположения, а от събрания доказателствен
материал съдът не може да направи обоснован извод относно това, че подсъдимият
е осъществил деянието, предмет на обвинителния акт.
При липсата на доказателства, установяващи обективната
страна на престъплението, обсъждането на субективната му страна, както и наличието
на квалифициращите признаци е безпредметно.
Поради изложеното правилно първоинстанционният
съд е признал подсъдимия П. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му
обвинение. Следователно, неоснователни са твърденията в протеста на представителя
на СРП за неправилност на присъдата и искането за отмяната ѝ и
постановяването на нова осъдителна такава.
Резонно, предвид оправдаването на подсъдимия по
повдигнатото му обвинение, СРС е отхвърлил предявения граждански иск за
причинени имуществени вреди като неоснователен, поради което жалбата на
гражданския ищец следва да бъде оставена без уважение.
С оглед признаването на подсъдимия П. за
невиновен, съдът законосъобразно е постановил направените по делото разноски да
останат за сметка на държавата.
В заключение и предвид съвпадение между крайните
изводи на въззивния съд с тези на първостепенния
такъв, присъдата на първата инстанция следва да бъде потвърдена изцяло. Въз основа
на извършената цялостна проверка на атакувания първоинстанционен
акт, въззивният съд не намери допуснати съществени
процесуални нарушения, които да налагат изменение или отмяна на присъдата, с оглед на което, и
на основание чл. 334‚ т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 19.03.2019 г.,
постановена по НОХД № 12066/2017 г. по описа на
СРС, НО, 107 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.