№ 3162
гр. С., 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110103730 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С“ ЕАД срещу А. М. Т., с която са
предявени претенции за осъждане на ответницата да плати на дружеството
следните суми – 1714,17 лева – цена за доставена за периода май 2020 г. –
април 2022 г. до топлоснабден имот с адрес: С., бул. „А.С“ № *********** (аб.
№ *******), топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 07.09.2023 г., до
окончателното плащане; 201,97 лева – лихва за забава за плащане на
посочената по-горе сума за периода 15.09.2021 г. – 28.08.2023 г.; 50,99 лева –
цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания
топлоснабден имот за периода юли 2020 г. – април 2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване заявление за издаване на заповед за изпълнение –
07.09.2023 г., до окончателното плащане, и 11,49 лева – законна лихва за
забава за плащане на последната описана сума за периода 15.09.2020 г. –
28.08.2023 г. - вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно
гражданско дело № 49946/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 28.
състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответницата била „клиент на
топлинна енергия“, тъй като била собственик на топлоснабдения имот, и била
длъжна да заплаща доставената до имота й топлинна енергия съгласно чл. 153,
ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на
задълженията бил определен в публикувани от дружеството общи условия,
които съгласно чл. 150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след
одобрението им от Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване
1
в един ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г.
падежът на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за
който се дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за
потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период
(месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за
съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово
разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „Т.С“ ЕООД, като
поради това се иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у
което се намират доказателства за потреблението на ответниците.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – А. М. Т.,
която не оспорва иска и твърди, че е изплатила задълженията си.
Ищецът оспорва това, като поддържа, че са платени 1978,62 лева, но те
не са покрили размера на законната лихва след образуване на заповедното
дело, а и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото
и заповедното производство.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 15 – 17 от делото Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ************ г., том I, рег. № ****,
дело № 132/2016 г. по описа на нотариус И.Н, вписан в Регистъра на
Нотариалната камара под № 40, на 10.02.2016 г. ответницата А. М. Т. е
придобила правото на собственост върху жилище, находящо се в С., район
„Възраждане“, бул. „А.С“ № *********** („процесния имот“).
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните
в съдебното заседание на 20.11.2024 г. (протокол на лист 70 по делото)
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е отделено
обстоятелството, че ответницата е платила за погасяване на вземанията си по
делото 1978,62 лева, като не оспорва, че ги дължи. Обявен е за общоизвестен и
ненуждаещ от доказване факт е обстоятелството, че процесния имот се намира
в сграда в режим на етажна собственост. С доклада по делото като служебно
известно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството относно
съдържанието на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С“ ЕАД на клиенти в град С., одобрени с Решение на ДКЕВР №
ОУ-1/27.06.2016 г., публикувани във вестник “19 минути” и във вестник
„Монитор“ на 11.07.2016 г., в сила според клаузите си от 10.08.2016 г.
Съгласно служебно известните на съда чл. 33, ал. 1 и 2 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на
клиенти в град С., одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г.,
публикувани във 3 вестник “19 минути” и във вестник „Монитор“ на
11.07.2016 г., в сила според клаузите си от 10.08.2016 г., клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 36 от общите условия е
предвидено, че клиентите заплащат на топлоснабдителното предприятие
2
цената на услугата дялово разпределение, като редът за заплащането на тези
суми на извършващите услуги се определя от Т.С ЕАД, съгласувано с
търговците, които извършват тази услуга. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Общите
условия при промяна на собствеността или на правото на ползване новият и
предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в
30-дневен срок от промяната на собствеността заявление за откриване,
промяна или закриване на партида по образец.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл.
150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е собственик
или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна
собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на
доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата
„дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи
заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на
задълженията.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците и титулярите на вещно право
на ползване дължат заплащане на доставената до техните имоти топлинна
енергия, ако същите се намират в сгради в режим на етажна собственост и са
свързани с абонатна станция за отопление и битово водоснабдяване или
свързано към нея отклонение.
От представения нотариален акт и предвид извършеното от ответницата
плащане в хода на процеса, което съдът съобрази като новонастъпило
обстоятелство на основание чл. 235, ал. 3 ГПК и цени като извънсъдебно
признание на задълженията на ответницата съгласно чл. 175 ГПК, съдът
приема, че сумата за главница за топлинна енергия за процесния имот и
период възлиза на 1714,17 лева.
По дължимостта съдът ще се произнесе след констатации относно
извършеното то ответницата плащане.
По иска за присъждане на цена за услугата „дялово разпределение на
топлинна енергия“ се установява, че съгласно чл. 22, ал. 2 от общите условия
на ищеца от 2016 г. цената на тази услуга се заплаща от клиентите в сграда
етажна собственост на Т.С ЕАД. Съгласно чл. 150 ЗЕ общите условия на
ищеца, одобрени от държавен орган и публикувани в два ежедневника,
обвързват потребителите, ако те не с поискали да предложат други условия,
като последното не се твърди по делото. Следователно е налице договор за
заплащане на задълженията, дължими се по принцип на дружеството,
извършващо услугата "дялово разпределение", на топлоснабдителното
дружество.
Предвид установеното, че ответницата е собственик на процесния имот,
и неоспорване размера на задължението, съдът намира, че главницата за
3
услугата „дялово разпределение“ за процесния имот и период възлиза на 50,99
лева.
Искът за присъждане на законна лихва за забава (чл. 86, ал. 1 ЗЗД) се
уважава, ако се установи, че ответникът е изпаднал в забава, доколкото
задължението му е за заплащане на парични суми.
Длъжникът изпада в забава при две хипотези – в случай, че е определен
срок за изпълнение на задължението му (чл. 84, ал. 1 ЗЗД), или в случай, че е
бил поканен да плати – от датата на поканата (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
Съгласно чл. 33, ал. 2 и ал. 4 от Общите условия, Топлофикация
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва за задължения за
задълженията по изравнителни сметки, ако същите не са заплатени в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид
обстоятелството, че по делото не се спори, че за процесния период
ответницата дължи сума за главница за топлинна енергия, като плащане е
извършено едва в хода на исковото производство, то дължима се явява и
лихвата за забава върху задължението за главница. Същата, изчислена от съда
по реда на чл. 162 ГПК – с лихвения калкулатор на НАП, единствен такъв на
държавна институция, за исковия период от 15.09.2021 г. до 28.08.2023 г.
възлиза на 360,51 лева, което е повече от исковата претенция, като съгласно
чл. 6, ал. 2 ГПК се приема, че задължението е посоченото от ищеца – 201,97
лева.
Относно иска за лихва за забава върху цената на услугата „дялово
разпределение“:
Лихва за забава за плащане на парично задължение се дължи при
настъпване на две хипотези – уговорен срок за плащане, или покана към
длъжника. В общите условия на Т.С ЕАД не се съдържа уговорка за срок, в
който следва да се плащат разходите за дялово разпределение, а по делото не
са събрани доказателства ответникът да е канен да плати тези суми преди
образуване на съдебно производство. Поради това, мораторна лихва върху
цената за услугата „дялово разпределение“ не се дължи.
По плащането:
Съгласно признато от ищеца плащане, за което е представен документ на
лист 52 от делото, на 20.03.2024 г. ответницата е платила на ищеца 1978,62
лева по делото.
Тази сума погасява задълженията по реда, посочен в чл. 76, ал. 1 и 2 ЗЗД,
като се формират две лихвоносни задължения – за цена на топлинна енергия,
и за дялово разпределение, и всяко едно от тях в комплекс с лихвата за забава
се погасява по правилата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като първо се започва от това за
цена на топлинна енергия като по-обременително.
Към 20.03.2024 г. задължението за цена на топлинна енергия има два
компонента – главница от 1714,17 лева, и законна лихва, представляваща сбор
от установената лихва от 201,97 лева по исковата претенция и законна лихва
за периода от 29.08.2023 г. (датата след претенцията по искова молба) до
датата на плащането на 20.03.2024 г. в размер на 130,62 лева. Така лихвата,
4
натрупана върху цената на топлинна енергия, за целия период на забава
възлиза на сбора от последните две суми или 332,59 лева. След приспадане на
тази сума от платените 1978,62 лева неусвоени остават 1646,03 лева, от които
е заплатена част от главницата от 68,14 лева. Следователно искът за цена на
топлинна енергия следва да се уважи за остатъка от 68,14 лева, като се
отхвърли до пълния предявен размер от 1714,17 лева поради плащане в хода
на процеса, както трябва да се отхвърли и претенцията за лихва за забава
върху цената на топлинна енергия в периода преди образуване на делото и до
20.03.2024 г., като законна лихва да се признае само от 21.03.2024 г.
Искът за вземането за цена на услуга „дялово разпределение“ следва да
се уважи за предявения размер от 50,99 лева.
Относно разноските:
При този изход на спора и предвид обстоятелството, че плащането е
извършено в хода на процеса, т.е. даден е повод за водене на делото, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът пропорционално на
частта, в която биха били уважени исковете, ако не беше извършено плащане –
за лихвата за дялово разпределение (т.е. исковете са били основателни при
подаване на исковата молба за 1967,13 лева от общо 1978,62 лева, или за 99,42
% от размера си).
Ищецът е доказал разходи в исковото производство за държавна такса в
размер на 39,58 лева и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, или общо 139,58 лева, и в
заповедното производство – 39,57 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, или общо 89,57 лева. От тези суми
пропорционално за исковото производство на ищеца се полагат 138,77 лева и
в заповедното 89,05 лева. Предвид обстоятелството, че след погасяване на
дължимите суми за топлинна енергия, дялово разпределение и мораторна
лихва, е налице остатък в размер на сумата от 11,49 лева от платената от
ответницата сума, със същата следва да бъде извършено прихващане на
задължението за разноски. Поради това, ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца сумата от 127,28 лева разноски за исковото производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „Т.С“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на А.М.Т., с
ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „О.К“, бл. *********, че същата дължи на
„Т.С“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: С., ул. „Я.“ № ***
сумите от 68,14 лева (шестдесет и осем лева и 14 стотинки) – цена за
доставена за периода май 2020 г. – април 2022 г. до топлоснабден имот с адрес:
С., бул. „А.С“ № *********** (аб. № *******), топлинна енергия, ведно със
законната лихва от деня след датата на частичното плащане – 21.03.2024 г.,
до окончателното плащане, и 50,99 лева (петдесет лева и 99 стотинки)– цена
5
за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания
топлоснабден имот за периода юли 2020 г. – април 2022 г., ведно със законната
лихва от 07.09.2023 г., до окончателното плащане, – вземания по заповед за
изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 49946/2023 г. по описа на
Софийския районен съд, 28. състав, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за цена на
топлинна енергия за разликата между признатите 68,14 лева и пълния
предявен размер от 1714,17 лева (хиляда седемстотин и четиринадесет лева
и 17 стотинки) – цена за доставена за периода май 2020 г. – април 2022 г. до
топлоснабден имот с адрес: С., бул. „А.С“ № *********** (аб. № *******),
топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение – 07.09.2023 г., до
окончателното плащане; 201,97 лева (двеста и един лева и 97 стотинки) –
лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2021 г.
– 28.08.2023 г., и 11,49 лева (единадесет лева и 49 стотинки) – законна лихва
за забава за плащане на последната описана сума за периода 15.09.2020 г. –
28.08.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.М.Т., с ЕГН: **********, и
адрес: С., ж.к. „О.К“, бл. *********, да плати на „Т.С“ ЕАД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: С., ул. „Я.“ № ***сумата от 127,28 лева
(сто двадесет и седем лева и двадесет и осем стотинки) разноски в исковото
производство и 89,05 лева (осемдесет и девет лева и пет стотинки) разноски в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца – „Т.С“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6