О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
Номер седемнадесети март Година
2021 гр. София
С. ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно
отделение, Втори въззивен състав
На
седемнадесети март Година 2021
В закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Н. Н.
ЧЛЕНОВЕ: К. Т.
А. И.
Като
разгледа докладваното от съдията Н. в.ч.н. дело номер 112 по описа на Софийския
окръжен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 251,
ал. 5, вр. ал. 1 НПК, образувано по частна жалба, подадена от защитника на
подсъдимия И. П.П. – адв. Ив. М., срещу определение от 16.02.2021 г.,
постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 294/2020 г. по описа на
районен съд – С-.
С жалбата се излага довод, че наказателното
производство е спряно неправилно от първоинстанционния съд, тъй като в
съдебното производство, образувано въз основа на внесения обвинителен акт, е
недопустима процедура по отмяна на влезли в сила наказателни постановления,
инициирана от прокурора по реда на ЗАНН. Поддържа се становище, че
производството по чл. 70, б. „д“ ЗАНН (очевидно се има предвид разпоредбата в
редакцията ѝ обн., Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г.) може да бъде инициирано
от наблюдаващия прокурор на досъдебното производство, който в съдебното фаза на
наказателно производство губи това качество, а участва като „държавен
обвинител“, поради което в съдебната фаза на наказателното производство се
преклудира правната възможност на прокуратурата да иска възобновяване на
административнонаказателното производство по влезли в сила наказателни
постановления - в случая НП №№ 42-0001912/08.11.2019 г., 42-0001913/08.11.2019
г. и 42-0001914/08.11.2019 г., всички по описа на ИА „Автомобилна
администрация“.
Настоящият въззивен състав, след като взе предвид
доводите, изложени в частната жалба, атакуваното определение на районен съд -
Сливница и материалите по делото, намери за установено следното:
Частната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 251, ал. 5 НПК и от страна, процесуалноправно легитимирана да обжалва постановения съдебен
акт, разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от
изложените в нея:
Производството по делото пред първоинстанционния съд е
образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК – по обвинителен акт, внесен от районна
прокуратура - Сливница, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Илиян П.П.
за престъпления: по чл. 281, ал.2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1, пр. 1 НК; по чл. 343в,
ал. 2, вр. ал. 1 НК; по чл. 324, ал. 3, вр.
ал. 1 НК.
С обжалваното определение, постановено в
разпоредително заседание по чл. 248 НПК, проведено на 16.02.2021 г.,
първоинстанционният съд е спрял производството по делото и е дал на прокурора
едномесечен срок от влизане в сила на определението да представи доказателства
за направено предложение за възобновяване на административно производство, като
е обявил, че в противен случай ще бъде прекратено наказателното производство.
Въпреки известната непрецизност във формулировката на
обжалваното определение, доколкото първият съд не е посочил правното основание
за спиране на производството по делото, не е посочил за кои актове следва да се
поиска възобновяване, от мотивите на съдебния акт става ясно, че е спряно
наказателното производство; че
основанието за това е наличието на влезли в сила наказателни постановления - НП
№№ 42-0001912/08.11.2019 г., 42-0001913/08.11.2019 г. и 42-0001914/08.11.2019
г., всички по описа на ИА „Автомобилна администрация“, - с които на подсъдимия
са наложени съответните административни наказания за същите деяния, за които е
повдигнато обвинението, което пък релевира основанието за спиране на
наказателното производство по чл. 25, ал. 1, т. 5 НПК. Предметът на настоящия
съдебен контрол е дали правилно е приложена от първия съд разпоредбата на чл.
25, ал. 1, т. 5 НПК в разпоредителното заседание по чл. 248 НПК.
Извън съмнение съдът разполага с правомощието да спре
наказателното производство в разпоредително заседание, ако при обсъждането на
въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 2 НПК установи наличието на някое от
основанията по чл. 251, ал. 1 НПК, а те са тези, посочени в разпоредбата на чл.
25, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 2 НПК и измежду тях не е това по чл. 25, ал. 1, т. 5 НПК. Следователно в разпоредителното заседание съдът не може да спре наказателното
производство на основанието по чл. 25, ал. 1, т. 5 НПК. Това може да бъде
валидно сторено в стадия на съдебното заседание на основание чл. 290, ал.
1, вр. чл. 25, ал.
1, т. 5 НПК. С обжалваното
определение първият съд неправилно е спрял наказателното производство на
основанието по чл. 25, ал.
1, т. 5 НПК в разпоредителното заседание, поради което това определение
следва да бъде отменено и делото върнато на първия съд за продължаване на
съдебното производство.
По повод доводите, развити в частната в жалба, следва
да се отбележи, че при наличие на съответни данни прокурорът е бил длъжен още в
досъдебната фаза да спре наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1,
т. 5, вр. чл. 24, ал. 1, т. 8а и ал. 4 НПК съобразно правомощията си по чл.
244, ал. 1, т. 1 НПК и да инициира възобновяване на приключилото
административнонаказателно производство за същото деяние и ако това не е сторено
в досъдебната фаза на наказателното производство, не съществува процесуална
пречка да се реализира в съдебното производство. Доводите, изтъкнати в жалбата
в тази насока, са напълно несъстоятелни и затова въззивният съд не ги обсъжда,
но въпреки това ще отбележи, че прокурорът не притежава придадената му в
частната жалба двойствена процесуалноправна природа, която в двете фази на
наказателното производство да дефинира две различни и несъвместими процесуални
фигури – на наблюдаващ прокурор и на държавен обвинител.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
приложението на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 5, вр. чл. 24, ал. 1, т. 8а и
ал. 4 НПК се свежда до прилагането на правилото ne bis in idem в съответствие с
чл. 4, § 1 от
Протокол № 7 към ЕКПЧ. Прилагането на правилото ne bis in idem
предпоставя определянето на тъждество на деянието, предмет на наказателното
обвинение и на приключилото административнонаказателно производство. Отправна
точка на тази преценка е фактическото съдържание на инкриминираното деяние, в
т.ч. и времево съвпадение. В случая относно извода на първия съд, че за
инкриминираните деяния е приключило административнонаказателно производство, макар
и по същество този извод да не е предмет на настоящия контрол, следва да се
отбележи, че с посочените от него наказателни постановления са санкционирани
деяния, извършени на 24.10.19 г., а инкриминираните деяния са извършени на
23.10.19 г.
Предвид
изложеното обжалваното определение следва да се отмени. Делото следва да се
върне на същия състав на районния съд за продължаване на съдебното производство
от разпоредително заседание, тъй като първият съд не се е произнесъл по
въпросите по чл. 248 НПК.
По изложените съображения и на основание чл. 345, ал.
3 НПК Софийският окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ определение
от 16.02.2021 г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 294/2020
г. по описа на районен съд – С. и връща делото на същия състав на районния съд
за продължаване на съдебното производство от разпоредително заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.