О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …..………../…….03.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
мл.с. ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Чаракчиев
в.т.д. № 407/18 г. по описа на ВОС, намира следното:
Производството по делото е въззивно, по реда на
чл.258 и сл. от ГПК и е образувано след отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.4 от ГПК с Решение № 3/ 09.03.2018 г., постановено по т.д. № 2930/17 г. по описа на
ВКС, ІІ т.о., на влязлото в сила Решение № 567/06.07.2015 г., постановено по в.т.д.
№ 772/2015 г. по описа на ВОС, т.о., с което е отменено Решение № 437/28.01.2015
г., постановено по гр.д. № 9663/2014 г. по описа на ВРС, и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на ВОС.
Подадена е въззивна жалба от „УниКредит
Лизинг“ ЕАД, ЕИК *********, чрез адв. Стоян Атанасов,
срещу Решение № 437/28.01.2015 г., постановено по гр. д. № 9663/2014 г. по
описа на Районен съд - Варна, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „Холидей шоп”
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н
„Приморски”, бул. „Цар Освободител” №60, ет.2, ап.5, иск за приемане за установено
между страните на основание чл. 422 ГПК, че ответникът дължи сумата от 12677,28
евро, представляваща сбор на незаплатени лизингови вноски с падежи в периода
27.10.2010 г. до 27.03.2012 г., дължими по Договор за финансов лизинг на пътно
превозно средство № 89253 с нотариална заверка на подписите рег. №
4163/27.07.2009 г. на нотариус Елена Дионисова с рег.
№190 на НК, от която сума главница в размер на 10840,63 евро, дължими за
периода 27.10.2010 г. - 27.03.2012 г. и мораторна
лихва в размер на 1836,92 евро за периода 27.03.2011 г. - 27.03.2012 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 31.03.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена заповед за изпълнение № 2225/01.04.2014 г., по ч.гр. дело
№ 4195/2014г. на Районен съд Варна.
Въззивникът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, поради
нарушение на материалния закон и необоснованост.
Оспорва като неправилен извода на съда, че ответникът е
бил лишен от възможността да ползва лизинговата вещ, считано от 21.12.2009 г. –
датата на която я е предал на органите на МВР. Сочи, че обективната
невъзможност за ползване на вещта не следва да се вменява на лизингодателя като неизпълнение на договорното му задължение
да я предостави на лизингополучателя. С изложение на
фактите аргументира твърденията си, че дружеството е изправна страна по
договора и е изпълнило задълженията си по чл. 1, ал.1, във вр.
чл. 3, ал.2 от същия, а именно да придобие и предаде за ползване на лизингополучателя посоченото от него лизингово имущество от
посочения от него доставчик. Предвид уговорката вещта да бъде избрана от лизингополучателя, страните са постигнали съгласие и са
уговорили в чл. 3, ал.2 от Договора лизингодателят да
не носи отговорност за състоянието на лизинговия обект, съответно са изключили
отговорността за недостатъци на вещта, която последният би носил по силата на
чл. 230, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл. 344, ал.1 от ТЗ.
Поради това с изземването на автомобила от органите на МВР не е отпаднало и основанието
за заплащането на лизинговите вноски занапред. Поддържа също, че съгласно чл.
12, ал.3 от Договора задържането на лизинговия обект от властите не освобождава
лизингополучателя от задължението за заплащане на
лизингови вноски.
На следващо място, с изложените по-горе аргументи,
дружеството оспорва като неправилен и извода на съда, че претенциите при
неточно изпълнение на задължението на продавача в качествено отношение
принадлежат на лизингодателя, тъй като бил страна по
договора за покупко-продажба с продавача. Посочва, че по силата на чл. 3, ал.2
от Договора правата на лизингодателя срещу доставчика
са прехвърлени на лизингополучателя, което обуславя
материално-правната легитимация на последния да търси правата си от продавача.
Според въззивника районният съд
не е обсъдил доводите му, че в случая рискът се носи от лизингополучателя,
не е отчел дефиницията относно договора за финансов лизинг в ТЗ и съдебната
практика и не е съобразил представените доказателства.
Позовава се на заключението на вещото лице за момента на
спиране на плащанията по процесния договор, като
аргументира правото си за разваляне като изправна страна с дата 18.04.2012 г.
Сочи, че не са обсъдени доводите на въззивника за
липса на предявени претенции спрямо лизингодателя
относно правото му на собственост върху лизинговия обект, поради което не
споделя изводите на съда за липса на свободно и необезпокоявано ползване от лизингополучателя на предмета на договора, осигурено от въззивника.
Формулиран е петитум за отмяна
на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат
уважени. Моли се за присъждане на разноски и за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна „Холидей шоп” ООД, чрез адв. Георги Стефанов, в който е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба срещу
постановеното решение, което намира за правилно. Като се позовава на чл. 344,
ал.1 от ТЗ вр. чл. 230, ал.2 от ЗЗД оспорва
твърденията на въззивника, че не носи отговорност за
състоянието на вещта. За безспорно установени по делото сочи следните факти:
лизинговата вещ му е предадена със скрит дефект, въззиваемият
е изправна страна по договора за периода декември 2009 – ноември 2010, лизингодателят не е извършил дължимите действия по указване
на съдействие за възстановяване владението върху лизинговата вещ, дружеството
едностранно е развалило договора поради неизправност на лизингодателя
в 14-дневен срок, считано от 12.12.2011 г. – датата,
на която последният е получил нотариална покана от „Холидей
шоп” ООД.
Във въззивната жалба не са
направени доказателствени искания.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е
подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от
легитимирано лице, като същата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което се явява редовна и допустима и делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 11.04.2018 г. от 15:00 часа, за която дата и час да се призоват страните,
като на същите се връчи препис от настоящото определение;
Съдът приканва страните към спогодба и на основание чл.
11, ал. 2 от Закона за медиацията ги НАСОЧВА
към разрешаване на спора чрез медиация.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, могат да решат и други свои
конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях
споразумение. Участието в медиация е доброволно и безплатно, като процедурата
се развива пред трето неутрално и безпристрастно за спора лице – медиатор;
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен
съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” № 12, ет. 4, в сградата, в
която се помещава СИС при Районен съд – Варна;
Участие в медиация страните могат да заявят с подаване на заявление, като допълнителна информация може да бъде поискана на електронен
адрес: *********@***.**;
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ и техните процесуални представители, че в съдебно заседание следва да
информират съда за участието си в процедура по медиация или причините за
невъзможността от такова участие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.