№ 4572
гр. С., 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231*****166052 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Г.С.К.“ ООД срещу
„А.“ ООД, с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 309а ТЗ за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1 188,19 лв. по Фактура №
************** г., представляваща дължимо възнаграждение за изграждане
на сондажен кладенец в гр. К. съгласно Договор от 05.01.2021 г., Анекс №
************ г. и Протокол за установяване на извършена работа от
20.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
в съда - 17.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 118,16 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 25.11.2021 г. до 17.11.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр.д. № 62729/2022 г. по описа на СРС, 69 състав.
Ищецът твърди, че на 02.12.2020 г. по искане на ответника извършил
продухване на сондажен кладенец с дълбочина H=38м. в района на базата на
ответника в гр. К., ползвана от същия за разполагане на бетоновъзел. Поради
неуспешно продухване на сондажа ищецът предложил на ответника да
сключат договор за изграждане на нов сондажен кладенец, за което му
предоставил и оферта. Посочва, че на 05.01.2021 г. между него и ответника
бил сключен договор за изграждане на сондажен кладенец в гр. К. с дълбочина
H=35м., като впоследствие към договора бил подписан и Анекс №
************ г. Поддържа, че изграждането на сондажния кладенец
започнало на 19.01.2021 г., а сондажът бил предаден на техническия
ръководител Р.К. на 20.04.2021 г. с подписване на Протокол за установяване на
1
извършена работа от 20.04.2021 г., за което била издадена и Фактура №
************** г. за сумата от 1 188,19 лв. с ДДС. Сондажът бил приет от
ответното дружество без забележки. Поддържа, че ответникът не заплатил
дължимата по фактурата сума, включително и след покана от 11.11.2021 г.
Поради изложеното моли съда да установи дължимостта на процесното
вземане, заедно с претендираното обезщетение за забава. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва,
че въз основа на представената от ищеца оферта от 11.12.2020 г.,
представляваща неразделна част от договора, между страните бил сключен
договор от 05.01.2021 г. за изграждане на сондажен кладенец с дълбочина
H=35м. в района на гр. К. срещу дължимо възнаграждение от 8 665 лв. без
ДДС, или 10 398 лв. с ДДС. Излага, че на 22.01.2021 г. е заплатил необходимия
аванс по договора в размер на 80%, или за сумата от 8 318,40 лв. с ДДС, като
от деня на получаване на аванса започнал да тече и срокът за изпълнение.
Твърди, че срокът за изпълнение на сключения между страните договор
изтекъл на 17.02.2021 г., като в този срок ищецът не изпълнил възложеното
със зададените по договора параметри. Поддържа, че с Анекс № ************
г. към договора била променена дълбочината на сондажния кладенец на
H=48м., като било договорено допълнително възнаграждение от 3 218 лв. без
ДДС, или 3 861,30 лв. с ДДС. Посочва, че в предварително отпечатания текст
на Анекс № 1, предложен от ищеца, е включена ръкописна добавка в края на т.
2, гласяща, че приемо-предавателният протокол като условие за плащане ще
се подпише при изграждане на сондажа до 48 м. в срок до шест работни дни,
която добавка е приподписана и от двете страни. Поддържа, че на 17.03.2021 г.
окончателно била заплатена сумата по договора от 05.01.2021 г., изразяваща се
в останалите 20%, макар ищецът да не бил престирал всичко дължимо по него,
доколкото уговореният шестдневен срок изтекъл на 24.03.2021 г., без ищецът
да е изградил сондажа до уговорената дълбочина. Сочи, че всичко, което
ищецът бил изградил по договора и анекса, се оказало негодно за
договореното предназначение – да осигури водоползване между 3,5-5л./сек.,
като ответникът не можал да получи нужното количество вода за работа на
бетоновия възел чрез изградения сондаж, което наложило бетоновият възел да
бъде демонтиран, а площадката - освободена. Оспорва, че не е приемал
извършената работа, както и че не се е съгласявал с отразената в представения
протокол промяна в нейните параметри. Оспорва автентичността на
приложения към исковата молба Протокол за установяване на извършена
работа от 20.04.2021 г. относно положения подпис на представителя на
ответника И.А.. Допълва, че в протокола от 20.04.2021 г. фигурират
параметри, които се отличават от договорените с Анекс № 1, от което може да
се направи извод, че ищецът никога не е достигал дълбочина от H=48 м. при
изграждане на сондажа. Оспорва автеничността на Фактура №
************** г. относно положения подпис за „получател“ от
2
представителя на ответника. Оспорва лицето Р.К. някога да е заемало
длъжност при ответника - същото никога не е представлявало ответника и не е
имало право да извършва действия от негово име. Веднага след получаване на
поканата за плащане от ищеца ответникът се противопоставил, позовавайки се
на предвидените в анекса условия за подписване на протокола, както и че не е
спазен нито срокът, нито договорената дълбочина. Твърди, че така
извършеният от него отказ инкорпорира в себе си изричен отказ да се приеме
извършената от ищеца работа. Счита, че претендираното възнаграждение от 1
188,19 лв. с ДДС е изчислено от ищеца пропорционално на дължината на
фактически изградения сондаж с дълбочина от H=4м., както е посочено в
оспорения протокол, но изпълнението на сондажния кладенец не представлява
делимо задължение, тъй като кредиторът има интерес да получи в цялост
уговорения резултат. С тези съображения моли за цялостно отхвърляне на
исковете. В условията на евентуалност – ако съдът счете, че предявените
вземания съществуват изцяло или отчасти, ответникът релевира възражение за
прихващане със сумата от 1 039,80 лв., представляваща дължима от ищеца на
ответника неустойка за забава по раздел VI, т. 2 от договора, както и със
сумата от 348,13 лв., представляваща законна лихва върху неустойката за
периода от 10.03.2021 г. до 11.03.2024 г. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Вземанията по настоящото производство съобразно петитума на исковата
молба съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 62729/2022 г. по описа на СРС, 69
състав. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени предвид
постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК и исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното
заповедно производство и настоящото исково производство, като предявените
искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1
ЗЗД и чл. 309а ТЗ.
Съгласно разпоредбите на чл. 258 и чл. 266 ЗЗД с договора за изработка
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката
на другата страна, а последната - да заплати възнаграждението за приетата
работа. Задължение на изпълнителя е да извърши конкретно възложените му
действия, а на възложителя - да заплати конкретно уговореното
възнаграждение за вече приетата от него работа.
3
По силата на нормата на чл. 309а, ал. 1, изр. 1 ТЗ когато кредиторът е
изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е
уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на
вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана.
Следователно, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че между страните е сключен договор за изработка от
05.01.2021 г., по силата на който ответникът е възложил на ищеца да изгради
сондажен кладенец с дълбочина H=35 м., както и последващото сключване на
анекс от 16.03.2021 г. към договора и неговото съдържание, че ищецът е
изпълнил възложената работа съобразно уговореното в договора и анекса към
него, че ответникът е приел работата и за него е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в размер на претендираната съгласно фактурата
сума, както и наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава –
уговорен падеж или датата на приемане на работата.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил задължението си на уговорения падеж, в случай че
твърди това, както и правоизключващите си възражения, в т.ч., че не е приел
работата.
Не е спорно, а и от надлежно приобщените по делото писмени
доказателства се установява, че на 05.01.2021 г. между страните е сключен
договор, по силата на който „А.“ ООД като възложител е възложило на
„Г.С.К.“ ООД като изпълнител да изгради сондажен кладенец с дълбочина
H=35м. в района на гр. К.. Съгласно Раздел II от договора възложителят се е
задължил да приеме готовата работа с подписване на приемо-предавателен
протокол, да заплати цената на извършената от изпълнителя услуга, в т.ч., да
заплати авансово 80% от договорената сума преди започване на работата.
Страните са уговорили цена на услугата предмет на договора в размер на 8
665 лв. без ДДС, от които аванс в размер на 8 318,40 лв. с ДДС, и окончателно
плащане до пет дена след подписване на приемо-предавателния протокол. По
отношение срока за изпълнение, установен в Раздел V, страните са постигнали
съгласие същият да е 8 работни дена и да тече десет работни дена след
получаване от изпълнителя на 80% от уговореното авансово възнаграждение.
Установява се, че договорът от 05.01.2021 г. е сключен на базата на Оферта от
11.12.2020 г. относно изграждане на сондажен кладенец с дълбочина H=35м. в
района на гр. К., с която конструкция се търси водоползване от 3,5-5 л./сек.
Съгласно Раздел IV от договора офертата представлява неразделна част от
същия.
Страните не спорят, че в изпълнение на задължението си по Раздел II, т. 6
от договора ответникът е заплатил на ищеца авансово дължимата сума в
размер на 8 318,40 лв. с ДДС, постъпила по банковата сметка на ищеца на
25.01.2021 г. /съгласно платежно нареждане за кредитен превод от 22.01.2021
г. и извлечение от счетоводната система на „*****“ АД за движения по
4
сметка/. Следователно, по арг. от клаузата на Раздел IV от договора съдът
приема, че срокът за изпълнение на работата по изграждане на сондажен
кладенец с дълбочина H=35м. е започнал да тече на 09.02.2021 г. и е изтекъл
на 19.02.2021 г.
Безспорно по делото е и обстоятелството, че на 16.03.2021 г. страните са
сключили Анекс № ************ г. към Договор от 05.01.2021 г., по силата на
който са постигнали съгласие да се коригира дълбочината на изграждането на
сондажния кладенец в гр. К. от H=35м. на H=48м. поради промяна на
литоложката характеристика в района на изграждането на сондажния
кладенец. Записано е, че промяната се извършва въз основа на получените
данни при изграждането на сондажа до дълбочина H=34м. Уговорено е, че
стойността на допълнителните 13м. възлиза за сумата от 3 218 лв. без ДДС и
ще бъде изплатена от възложителя след подписване на приемо-предавателния
протокол, който ще бъде подписан при изграждане на сондажа до 48 м.
дълбочина в рамките на шест работни дена.
Установява се от приетите като писмени доказателства по делото -
преводно нареждане за кредитен превод от 17.03.2021 г., фактура №
************ г. и извлечение от счетоводната система на „*****“ АД за
движения по сметка, че в изпълнение на задължението си по Раздел IV от
договора ответникът е заплатил на ищеца остатъка от дължимото се по
договора възнаграждение в размер на 2 079,60 лв. с ДДС.
Спорен по делото се явява фактът на реално извършване от страна на
ищеца на възложената работа съобразно уговореното в договора и в рамките
на допълнителните параметри, по които страните са постигнали съгласие в
процесния анекс.
В тази връзка ищецът, чиято е доказателствената тежест да установи
спорния между страните факт при условията на пълно и главно доказване, не
ангажира доказателства.
За същото спорно обстоятелство при условията на насрещно доказване е
допуснат един свидетел при режим на довеждане на ответника.
От свидетелските показания на свидетеля М.А.А. – търговски директор и
съдружник в ответното дружество, се установява, че ищцовото дружество,
представлявано от управителя инж. К., първоначално продухало един
съществуващ сондаж на обекта за бетонопроизводство на ответника в гр. К.,
но не могло да се справи с това и предложило на ответното дружество да
извърши нов сондаж. Последното се съгласило и ищецът започнал изпълнение
на новия сондаж, като вместо няколко дена изпълнението му отнело три
седмици и сондажът бил изпълнен на дълбочина от H=34м. Впоследствие
ответното дружество сключило анекс с ищеца с уговорката последният да
извърши сондажа на дълбочина от H=48м. за срок от шест дена. Ищецът обаче
не изградил сондажа и впоследствие същият не могъл да се използва за
бетонния възел, който се наложило да бъде демонтиран. Получената от
ответника покана за плащане през 2021 г. не съдържала никакви приложения.
5
Отчитайки вероятната заинтересованост на свидетеля А. по смисъла на
чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията му като непротиворечиви,
съответстващи с останалите събрани по делото доказателства и доколкото с
ангажирането им ответникът проведе успешно насрещното доказване.
Насрещното доказване може да бъде и непълно, тъй като неговата цел е
единствено да осуети, да разколебае доказването на ищеца. Дадените в случая
свидетелски показания внасят съмнение в твърденията на ищеца, че реално,
точно и своевременно е изпълнил уговореното съобразно договора и
сключения към него анекс.
На следващо място, въпреки че по делото не се доказа наличието на
реално извършена от ищеца работа по изграждане на сондажния кладенец до
съответната дълбочина от H=48м. в уговорените между страните срокове,
съдът намира за необходимо да обсъди възражението на ответника, че не е
приемал извършената работа. В тази връзка ищецът е представил и по делото
е приет като писмено доказателство Протокол за установяване на извършена
работа по Договор от 05.01.2021 г. и Анекс № ********* г. на обект
„Изграждане на сондажен кладенец с дълбочина H=39м. в района на гр. К.“ от
20.04.2021 г. Съдържанието на протокола е в смисъл, че на 20.04.2021 г.
ответникът, представляван от И.А., като инвеститор и ищецът, представляван
от инж. К. К., като изпълнител, след като проверили на място, констатирали,
че към 20.04.2021 г. са извършени и подлежат на разплащане въз основа на
протокола подробно изброените по вид, количество и стойност работи.
Протоколът е подписан от инж. Н. К. на мястото за „изпълнител“ и от И.А. на
мястото за „инвеститор“. На гърба на представения протокол ръкописно и
графично е изписана „конструкция на сондажния кладенец с дълбочина от
H=39м.“, като в тази част липсват подписи на страните.
Надлежно приобщена по делото е и Фактура № ********* г., издадена от
ищеца с получател ответното дружество за претендираната в настоящото
производство сума от 1 188,19 лв. с основание „плащане по Договор от
05.01.2021 г., Анекс № ********* г. и Протокол от 20.04.2021 г.“. Фактурата
съдържа подписи на мястото за „получател“ и на мястото на „съставител“.
Автентичността на така приетите по делото писмени доказателства -
протокол от 20.04.2021 г. и фактура от 22.04.2021 г., е оспорена от ответника в
частта относно положения и в двата документа подпис от името на И.А. –
представляващ ответното дружество в качеството си на управител към онзи
момент, с оглед на което съдът е указал на ищеца по реда на чл. 193, ал. 2 ГПК
да заяви дали ще се ползва от оспорените документи и при положителен
отговор – да представи същите в оригинал. Ищецът е заявил, че ще се ползва
от тях и е представил в оригинал протокола и фактурата на лист 89-90 по
делото, поради което с определението от 12.11.2024 г. съдът е открил
производство по реда на чл. 193 ГПК по оспорване тяхната истинност. С оглед
разпределената доказателствена тежест за ответника да установи
неавтентичността на оспорените документи в частта относно положения в тях
подпис от името на И.А., по делото е ангажирано и прието, без да е оспорено
6
от страните, заключение на съдебно-почеркова експертиза.
От изготвеното заключение се установява, че подписите, положени от
името на И.Г.А. на мястото на „инвеститор“ в Протокол за установяване на
извършена работа по Договор от 05.01.2021 г. и Анекс № ********* г. на обект
„Изграждане на сондажен кладенец с дълбочина H=39м. в района на гр. К.“ от
20.04.2021 г., и на мястото на „получател“ във Фактура № ********* г., обекти
на експертизата, не са изпълнени от лицето И.Г.А.. При сравнителното
графическо изследване между подписите обекти на експертизата и
сравнителните образци на саморъчния подпис на И.Г.А., извлечени от
заявления за издаване на документи за самоличност на български гражданин и
от пълномощното за правна помощ по делото от 01.03.2024 г., вещото лице е
установило пълни различия, заключаващи се в степента на обработеност, в
общия вид, структурната сложност и съдържанието на транскрипциите, в
преобладаващите форми и посоки на движенията, в размера, степента на
свързаност и темпа на изпълнение. Констатираните различия в общите и
частните графически признаци вещото лице определя като характерни,
устойчиви и в своята съвкупност достатъчни да се направи извод, че
подписите обекти на изследването и подписите, представени като
сравнителни образци от саморъчния подпис на лицето И.Г.А., отразяват
писмено-двигателния навик на две различни лица, т.е., подписите обекти на
експертизата не са изпълнени от И.Г.А..
Съдът намира приетото по делото заключение на съдебно-почеркова
експертиза за добросъвестно, достатъчно обосновано и компетентно
изготвено, поради което го кредитира изцяло.
При анализ на заключението на вещото лице, поотделно и в съвкупност с
останалия събран по делото доказателствен материал, съдът достигна до
извод, че ищецът не установи факта на приемане от ответника в качеството му
на възложител на възложената по договора и по сключения към него анекс
работа за изграждане на сондажен кладенец до дълбочина от H=48м.
Приeмането на работата по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД включва във
фактическия си състав реалното получаване на изработения резултат и
признание на поръчващия, че този резултат съответства по вид, количество и
качество на възложеното с договора. Следователно, приемане е налице, когато
реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или
мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата за
извършена в съответствие с договореното. Приемане е равнозначно на
одобряване.
В настоящия случай, както безспорно се изясни по делото, представеният
и приет като доказателство Протокол за установяване на извършена работа по
Договор от 05.01.2021 г. и Анекс № ********* г. на обект „Изграждане на
сондажен кладенец с дълбочина H=39м. в района на гр. К.“ от 20.04.2021 г., на
който ищецът основава дължимостта на претендираното с настоящата искова
претенция вземане, не е подписан от лицето И.Г.А., представляващо към онзи
7
момент ответника в качеството си на управител, а с това – и от самия ответник
в качеството му на възложител по сключените договор и анекс към него.
С оглед изложеното, следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 301 ТЗ,
според която, когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не
се противопостави веднага след узнаването. Цитираната норма установява
презумпция за мълчаливо съгласие за действието без представителна власт,
ако търговецът не се противопостави веднага след узнаването му. В настоящия
случай ответникът твърди, че е узнал за съдържанието на процесния протокол,
както и за обстоятелството, че върху него е положен подпис от името на
ответника, едва с връчването на препис от исковата молба, ведно с
приложенията, по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК. Ищецът не е оспорил
твърдението на ответника, нито по делото са ангажирани доказателства в
обратния смисъл. Ето защо и при съобразяване на процесуалното поведение
на ответника - извършеното от него оспорване на автентичността на
протокола с отговора на исковата молба, съдът намира, че същият се е
противопоставил веднага след узнаването, респ. че липсва потвърждение на
действията, извършени от името на ответника от лицето без представителна
власт. В подкрепа на този извод на съда е и обстоятелството, че от приетата по
делото покана за доброволно плащане, изпратена от ищеца до ответника на
11.11.2021 г., не се установява същата да е изпратена с приложения към нея, в
т.ч., и процесния протокол. Този факт се потвърждава и от показанията на
свидетеля А. в частта, в която същият посочва, че получената от ответника
покана не е съдържала приложения. Липсата на изрично или мълчаливо
изразено изявление за приемане на работата от страна на ответника се
установява и от приетия по делото отговор на поканата от 19.11.2021 г.,
съгласно която ответникът изрично е уведомил ищеца, че смята договорените
между страните условия – изграждане на сондажния кладенец до дълбочина
H=48м. в уговорения шестдневен срок, за неизпълнени.
Като съобрази всичко изложено дотук, съдът намира, че ответникът не е
приел извършената от ищеца работа по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД, поради
което за ответника не е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение по процесния договор за изработка и сключения към него
анекс в размер на претендираната съгласно процесната фактура от 22.04.2021
г. сума от 1 188,19 лв.
С оглед неоснователността на главния иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл.
266, ал. 1 ЗЗД заявената акцесорна претенция по чл. 309а ТЗ за присъждане на
обезщетение за забава не следва да бъде разглеждана.
Неоснователността на предявените обективно кумулативно съединени
установителни искове обуславя несбъдване на процесуалното условие, под
което е релевирано евентуалното възражение за съдебно прихващане от
страна на ответника, и същото не следва да бъде разглеждано.
8
По разноските:
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.
12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и в исковото производство.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има единствено ответникът по делото. Ответникът е доказал
извършването на следните разноски в исковото производство – 500 лв. за
депозит за вещо лице и 600 лв. за адвокатско възнаграждение /доколкото на
лист 132-134 по делото са представени Договор за процесуално
представителство от 01.03.2024 г., фактура от 21.03.2024 г. и преводно
нареждане от 22.03.2024 г./. Разноски в заповедното производство ответникът
не твърди да е извършвал, поради което такива не му се дължат.
Ето защо на ответника следва да се присъди сумата от 1 100 лв. –
разноски в исковото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Г.С.К.“ ООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Б.К.“ № *********.“ ООД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление гр. С., район „Л.“, ж.к.
„Ю.П.“, ул. „А.В. бл. *****, ******, по реда на чл. 422 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 309а ТЗ за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1 188,19 лв. по Фактура №
************** г., представляваща дължимо възнаграждение за изграждане
на сондажен кладенец в гр. К. съгласно Договор от 05.01.2021 г., Анекс №
************ г. и Протокол за установяване на извършена работа от
20.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
в съда - 17.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 118,16 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 25.11.2021 г. до 17.11.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр.д. № 62729/2022 г. по описа на СРС, 69 състав.
ОСЪЖДА „Г.С.К.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „Б.К.“ № 3, да заплати на „А.“ ООД, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление гр. С., район „Л.“, ж.к. „Ю.П.“, ул. „А.В.
бл. *****, ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 100 лв. –
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10