Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, І ГО, 10
състав, в публичното съдебно заседание на осми октомври две
хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.КА И.
при участието
на секретаря Евдокия - Мария, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15678 по описа за 2013 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са за съвместно разглеждане обективно и субективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.288,
ал.1, т.2, б.”а” КЗ и чл.86 ЗЗД.
Ищците
– М.В.М. и Г.И. В., твърдят, че с присъда № 61/17.03.2010 г., постановена по
НОХД № 189/2009г. по описа на Хасковски окръжен съд Ж.О.Т. е признат за виновен
в това, че на 28.06.2006 г., в землището на гр. Х., по пътя между с. Т. и с. В.,
в посока гр. Х., при управление на лек автомобил марка „Ф.”, модел „Ф.”, рег. №
********, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 ЗДвП,
чл.21, ал.1 ЗДвП, в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта от 1,
36 промила, по непредпазливост е причинил смъртта на И. М.М. и средна телесна
повреда на И.Я.Г., за което е ангажирана наказателната му отговорност, като
подсъдимият е осъден да заплати на наследниците на И. М.М. – ищци в настоящото
производство, сумата от общо 100 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени страни, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2006 г. до
окончателното изплащане. С решение № 146/29 юни
Ответникът – Г. ФОНД, е депозирал в срока по чл.367, ал.1 ГПК писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като деликтът е осъществен на 28.06.2006 г., а исковата молба е предявена на 18.03.2013 г., извън срока по чл.197 КЗ. Счита, че не е налице прекъсване или спиране на давността, тъй като не е участвал като страна в наказателното производство. Твърди, че към датата на ПТП за лекия автомобил марка „Ф.”, модел „Ф.”, рег. № ******** е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”, като към Г. фонд не са подадени данни за прекратяване или изменение на полицата. Счита, че искът е неоснователен и по съображение, че предявеният граждански иск в наказателния процес е уважен, като ищците са се снабдили с изпълнителен лист. Прави възражение за съпричиняване от пострадалия, който не е използвал предпазен колан, с алкохол в кръвта от 0, 78 промила., както и че сам се е поставил в риск, като се е качил в автомобил, управляван от лице, което е алкохолно повлияно с концентрация на алкохол в кръвта от 1, 36 промила. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като му присъди сторените по делото разноски.
Третото лице – помагач на ответника – Ж.О.Т., оспорва изцяло предявения иск. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда при постановяване на съдебното решение да съобрази влязлата в сила присъда във връзка с процесното ПТП.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
С присъда № 61
от 17.03.2010 г., постановено по НОХД № 189/2009 г. по описа на Хасковски
окръжен съд Ж.О.Т. е признат за виновен в това, че на 28.06.2006 г. в землището
на гр. Х. по пътя между с. Т. и с. В., в посока към гр. Х., при управление на
лек автомобил марка „Ф.”, модел „Ф.”, рег. № ********, нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.2 ЗДвП и в чл.21, ал.1 ЗДвП, пияно
състояние , с концентрация на алкохол в кръвта 1, 36 промила, в следствие на
което по непредпазливост причинил смъртта на И. М.М. и средна телесна повреда
на И.Я.Г., за което е ангажирана наказателната му отговорност. Ж.О.Т. е осъден
да заплати на М.В.М. и на Г.И.м. сумата от общо 100 000 лв. – по
50 000 лв. на всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени от
тях неимуществени вреди от загубата на сина им, ведно със законната лихва,
считано от 28.06.2006 г. до окончателното изплащане.
С решение №
146/29.06.2010 г., постановено по ВНОХД № 208/2010 г. по описа на Пловдивски
апелативен съд е изменена присъдата на Хасковски окръжен съд в гражданско –
осъдителната част, като е увеличен размера на присъденото обезщетение от по
50 000 лв. за всеки един от гражданските ищци на по 90 000 лв. за
всеки от тях, като е разпределена отговорността за разноските и присъдата е
потвърдена в останалата й част.
С решение № 526
от 07.12.2010 г., постановено по дело № 561/2010 г. по описа на ВКС, ІІІ НО,
въззивното съдебно решение е оставено в сила.
На 31.01.2011
г. в полза на М.В.М. и Г.И.М. е издаден изпълнителен лист за присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. Въз основа на него е образувано изп. д. №
20115640400228 по описа на ДСИ при Хасковски районен съд. Липсват данни в
изпълнителното производство да са събрани принудително суми от прекия
причинител на вредите.
Видно от
представеното удостоверение за наследници № 002957/26.09.2006 г. ищците са
родители на пострадалия И. М.М..
Въз основа на
молба вх. № 24-00-57/11.02.2013 г. на ищците при ответника е образувана щета №
210038/11.02.2013 г. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. С
писмо изх. № 24-00-57/20.02.2013 г. ответникът е уведомил ищците, че е
постановен отказ по молбата им, тъй като за лекия автомобил марка „Ф.”, модел „Ф.”,
рег. № ******** е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” към
момента на ПТП къс ЗК „Л.И.” АД, със застрахователна полиза № 22306-306627, със
срок на действие от 06.01.2006 г. до 05.01.2007 г. В Г. фонд не са постъпили
данни за прекратяване на полицата, поради което същата е произвела действие към
датата на ПТП. Независимо от това са се позовали на изтекла погасителна давност
по чл.197 КЗ.
По делото е
представена справка от базата данни на Информационен център към Г. фонд, на
база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, от която се установява, че със застрахователна
полиза № 22306-306627 от 05.01.2006 г. е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” лек автомобил рег. № Х 3626 Н. Договорът за застраховка е сключен
със ЗК „Л.И.” АД. Срокът на договора е от 06.01.2006 г. до 05.01.2007 г.
От заключението
на вещото лице инж. А.М. по изслушаната авто – техническа експертиза, неоспорено
от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че механизмът на ПТП е следният: при скорост на
лекия автомобил марка „Ф.”, модел „Ф.” преди ляв завой от 106,
По делото е
изслушана и съдебно – медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р А.М..
От експертното заключение на вещото лице, неоспорено от страните, което съдът
възприема като компетентно дадено, се установява, че след ПТП тялото на
пострадалия И. М., който се е возил на предна дясна седалка, е било намерено в
катастрофиралия автомобил легнал по гръб между двете предни седалки, с глава,
насочена към задната му част. При ПТП И. М. е получил съчетана травма –
множество охлузвания и повърхностни рани в областта на лявата половина на
лицето; разкъсно – контузни рани в основата на носа и лявата половина на
лицето; охлузвания по лявата ушна мида; кръвонасядане и повърхностни рани по
лявата повърхност на шията; голяма разкъсно – контузна рана в лявата част на
шията, с разкъсване на мускулитемагистралните кръвоносни съдове и гръкляна;
вдишана кръв в белите дробове; разкъсно – контузна рана на лявото рамо с хематом
около раната; кръвонасядане на дясната мишница; счупване на дясоно бедро;
хематом на лявото бедро; охлузвания на лявото коляно и подбедрицата. Причина за
смъртта на пострадалия е разкъсно – контузната рана на шията с разкъсване на
магистрални съдове и дихателния път, довело до остра кръвозагуба и вдишване на
кръв в белите дробове. Раната на шията е получена при политане на главата и
тялото на пострадалия напред и надясно през предното стъкло, от задния ръб на
деформирания преден калник на автомобила. С оглед на това вещото лице приема,
че пострадалият е пътувал без предпазен колан. При правилно поставен такъв,
пострадалият не би политнал напред към предното стъкло и през него не би
стигнал задния ръб на предния капак и съответно не би получил нараняване на
шията, причинило смъртта му. В кръвта на пострадалия е установено наличие на
алкохол в кръвта с концентрация на 0, 78 промила, което отговаря на лека степен
на алкохолно опИ.е.
От показанията
на допуснатия до разпит свидетел Христо П. Пашов се установява, че познава
ищците от дълго време. Те са имали двама сина, единият от които починал. Много
тежко са понесли загубата на сина им. Той бил много добро и трудолюбиво момче.
Не са се карали или нагрубявали в семейството. Пострадалият е живеел със своите
родители. Взаимно са се уважавали и обичали. Ищците продължавали да страдат
заради загубата на сина им. Съдът възприема показанията на разпитания по делото
свидетел, тъй като същият има преки и непосредствени впечатления относно
обстоятелствата, за които е разпитан. Показанията му са логични и
последователни и изцяло кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.
По иска с правно основание чл.288,
ал.1, т.2, б.”а” КЗ:
На 28.06.2006 г. е настъпило ПТП, причинено от водача
на лекия автомобил марка „Ф.”, модел „Ф.”, рег. № ******** Ж.О.Т.. В резултат
от него е причинена смъртта на И. М.М. – син на ищците.
Във връзка с настъпилото ПТП е ангажирана наказателната отговорност на
виновния водач посредством влязла в сила присъда, обсъдена по - горе. Съгласно
нормата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С
постановената влязла в сила присъда е установена вината на водача на лекия
автомобил марка „Ф.”, модел „Ф.”, рег. № ********, участието му в настъпилото
на 28.06.2006 г. ПТП, както и противоправността на деянието.
Отговорността на причинителя на вредата е деликтна и е в размер на
виновно причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, съгласно нормата на чл.45 ЗЗД във вр. чл.51, ал.1 ЗЗД.
Същевременно отговорността на ответника замества по силата на закона
отговорността на причинителя на вредите.
Ищците са родители на починалия в резултат от процесното
ПТП Михаил И.ов И.ов и като такива попадат в кръга на лицата, които имат право
на обезщетение за претърпените неимуществени вреди (ППВС № 4/25.05.1961 г.,
допълнено с ППВС №5/24.11.1969 г.). Ето защо същите са надлежно материално -
правно легитимирани да предявят иска, предмет на делото.
Съгласно нормата на чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ Г. фонд изплаща обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за имуществени и неимуществени
вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество,
ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България или на друга държава членка и е причинено от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България и
виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите.
В случая се установи, че към момента
на ПТП за горепосочения лек автомобил е налице валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност” със ЗК „Л.И.” АД. С оглед на това не са налице
предпоставки, регламентирани в нормата на чл.288, ал.1 т.2, б.”а” КЗ за
ангажиране отговорността на ответника, поради което същият не е надлежно
материално – правно легитимиран да отговаря по предявения иск. Ето защо не
следва да се обсъжда дали е налице съпричиняване от пострадалия или не,
доколкото тези възражения са без значение за изхода на делото.
За пълнота на изложението
следва да се посочи, че релевираното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност е основателно. Нормата на чл.197 КЗ регламентира, че
правата при застраховка „Гражданска отговорност” се погасяват с 5 – годишна давност.
Началният момент, от който започва да
тече давността, е момента на деликта – 18.06.2006 г. С оглед на това установеният давностен срок изтича на
18.06.2011 г. Същевременно исковата молба е депозирана в съда на 19.03.2013 г.,
т. е. след изтичане на давностния срок.
Неоснователно ищецът се позовава на
спиране на погасителната давност на основание чл.115, ал.1, б.”ж” ГПК. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 5/05.04.2006 г. по т. д. № 5/2005 г., ОСГК и
ОСТК на ВКС, ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен
процес, както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и
когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение, не е
процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е
основание за спиране на погасителната давност. В случая граждански иск спрямо Г.
фонд не е предявен, поради което воденият наказателен процес не съставлява
процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и съответно не
е довело до спиране на погасителната давност.
Неоснователен е и доводът на ищеца, че
погасителната давност не започва да тече от момента на деликта, а от момента на
извършеното от Г. фонд плащане. Изложените съображения имат отношение към
давността при предявен регресен иск по чл.288, ал.12 КЗ срещу прекия причинител
на вредите, какъвто не е предявеният в настоящото производство иск.
По изложените съображения предявеният
иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По
разноските по производството:
При този изход на делото и на основание
чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъди сумата от 250 лв.,
представляваща сторени разноски по делото.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М.В.М., ЕГН ********** и Г.И.М., ЕГН ********** и
двамата с адрес гр. Х., ул. „С. С.” № **, предявен срещу Г. Ф., ***, с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ – за
заплащане на сумата от по 90 000 лв. на всеки един от ищците,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилото на 28.06.2006
г. ПТП, както и за заплащане на сумата от 990 (деветстотин и деветдесет) лв. –
обезщетение за претърпени имуществени вреди, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.В.М., ЕГН ********** и Г.И.М., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. Х., ул. „С. С.” № **, да заплатят
на Г. Ф., *** сумата от 250 (двеста и петдесет) лв., на
основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени разноски по делото.
Решението е постановено при участието
на трето лице – помагач на ответника Ж.О.Т.,
ЕГН **********,***.
Решението подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: