Определение по дело №868/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 744
Дата: 15 август 2022 г. (в сила от 15 август 2022 г.)
Съдия: Маргаритка Шербанова
Дело: 20221000600868
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 744
гр. София, 15.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на петнадесети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Весислава Иванова

Маргаритка Шербанова
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600868 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения К. М. М., изтърпяващ наказание „лишаване
от свобода” в Софийски затвор-ЗООТ „***“, срещу определение от 25.07.2022 г.,
постановено по ЧНД № 2251/2022 г., по описа на Софийски градски съд, Н.О., 34-ти състав.
С това определение е оставена без уважение молбата на М. за условното му предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част от наказанието „лишаване
от свобода“ за срок от 8 /осем/ години, наложеното му с Решение № 71/08.03.2022 г., по
ВНОХД № 34/2022 г. на Софийски апелативен съд, влязло в сила на 08.03.2022 г., във вр. с
наложено наказание на К.М. по НОХД № 393/2017г. по описа на Окръжен народен съд
Хавана, Република Куба, приета за изпълнение в Република България, съгласно НЧД №
4601/2021 г. по описа на Софийски Градски Съд, НО, 9 с-в, на основание чл.457, ал.3 от
НПК, който остатък от наказанието „лишаване от свобода”, към 15.08.2022 г. е 2 /две/
години, 2 /два/ месеца и 21 /двадесет и един/ дни.
В жалбата се обосновава наличието на законовите предпоставки за
постановяване на предсрочно условно освобождаване - фактически изтърпяна повече от
една втора част от наказанието; работи от самото начало на привеждането му за изтърпяване
на присъдата в Република България, като съвестно изпълнява задължанията си; нисък риск
от рецидив; демонстрирана пълна подкрепа от семейството и близките му.
Според защитника на осъденото лице, за да откаже УПО, съдът се позовал
единствено на наложеното на основание чл.100 от ЗИНЗС, дисциплинарно наказание на М.,
без да отчете множеството положителни обстоятелства от престоя му в Затвора – ***, а
именно, че от привеждането му от Р. Куба в *** затвор, за изтърпяване на остатъка от
наложеното му от кубинският съд наказание, М. непрекъснато е работил на външни обекти,
1
като нито веднъж не се бил отклонил от задълженията си; до налагането на наказанието
порицание, се е ползвал с доверие в лицето на администрацията на затвора, но независимо
от това, М. отново е бил назначен на работа, като помощник в кухнята и администрацията
на ЗООТ ***. С изложените доводи, защитникът обосновава и неправилността на
убеждението на първият съд за липсата на втората предпоставка на чл.70 от НК, че не били
налице данни за „настъпила положителна промяна в нагласите му и способностите за водене
на законосъобразен начин на живот....“, като в допълнение съдът бил посочил, че
извършеното дисциплинарно нарушение било „ясно доказателство за липса на поправяне“.
Упрекът на защитника на осъдения М., към проверяваният съд е, че не било отчетено и
обстоятелството, че К.М. бил изтърпял над 4 години от наложеното му наказание в страна,
„където правата на живот, хуманитарност и правата на хората не се спазват“, т.е.
изтърпените над 4 години в Р. Куба, били в изключително тежки и унизителни условия.
Възражението на защитника, свързано с доклада на администрацията на затвора
е по отношение на плана на изпълнение на присъдата. На първо място твърди, че такъв план
пред съда не бил предоставен и второ – няма данни, че ако има такъв план, до къде е
стигнало неговото прилагане. Счита, че становището на администрацията на затвора, на
което „стъпва“ и съда в мотивите си, че „изтърпеният до момента срок, не би могъл да даде
обосновано вътрешно убеждение за поправяне“, ясно и недвусмислено доказва, че с
осъденият К.М. не се работи постоянно, а епизодично и е онагледяване на твърдението за
неизпълнение на плана за поправяне на осъдения.
Защитникът твърди и наличието на благоприятни за осъдения обстоятелства,
които съдът не отчел, а именно, че осъденият има семейство, което го чака и в случай на
условно предсрочно освобождение, същият ще се върне в семейна среда, която ще спомогне
за неговата ресоциализация. Изразеното пък от осъдения М. желание да се грижи и
възпитава малолетния си син, било показател за неговото поправяне и критично мислене по
отношение на престъпленията и престъпното поведение в цялост.
Аргументира се липса на риск за обществото. Оспорва се обосноваността на
определението като неотговарящо на доказателствата по делото. Моли се за отмяна на
атакуваното определение и вместо това – постановяване на условно предсрочно
освобождаване.
Софийски апелативен съд, като прецени доводите в жалбата и доказателствата по
делото, и след служебна преценка на правилността на атакуваното определение, прие
следното:
Жалбата от осъдения М. е депозирана в законоустановения седмодневен срок,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните
съображения.
Настоящата инстанция след собствен анализ на доказателствата по делото
достигна до различни от изводите на първоинстанционният съд по приложението на закона.
Установено е по делото, че осъденият К. М. М. изтърпява наказание осем години
2
„лишаване от свобода“, наложено му с Решение № 71 от 08.03.2022 г., постановено по
ВНОХД № 34/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, за престъпление по чл.249,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 от НК, влязло в сила на 08.03.2022 г., във вр. с наложено
наказание на К.М. по Присъда № 192 от 15.06.2018 г., по дело № 393/2017 г. на Окръжен
народен съд, Хавана, Р. Куба, приета за изпълнение в Република България, съгласно НЧД №
4601/2021 г. с определение № 1571/10.12.2021 г. на СГС, НО, 9 с-в, на основание чл. 457,
ал.3 от НПК.
Наказанието „лишаване от свобода“ на М. е приведено за изпълнение в Затвора
*** на 05.11.2021 г./като на същата дата е постъпил в Затвора – ***/, със зачетено
изтърпяване на наказанието в затвора в Р. Куба от 17.12.2016 г. до 02.11.2021 г., както и
зачитане на задържането му в Р. България при трансфера му, считано от 02.11.2021 г. до
влизане на определението в сила. Постановен е първоначален „общ“ режим на изтърпяване
на наказанието.
Към датата на постановяване на атакуваното определение – 25.07.2022 г.,
съгласно представената справка, осъденият М. е изтърпял фактически – 5 години, 7 месеца и
08 дни. От работа – 01 месец или всичко – 5 години и 8 месеца и осем дни. Остават за
изтърпяване 02 години, 3 месеца и 22 месеца.
Към датата на постановяване на въззивният съдебен акт – 15.08.2022 г., съгласно
изисканата от САС справка, осъденият М. е изтърпял фактически – 5 години, 7 месеца и 28
дни. От работа – 01 месец и 11 дни или всичко – 5 години и 9 месеца и 9 дни. Остават за
изтърпяване 02 години, 2 месеца и 21 месеца.
Следователно, съгласно чл.70, ал.1, т.1 от НК, осъденият е изтърпял ефективно
значително по-дълъг срок /повече от две трети/ от половината на наказанието.
Софийският апелативен съд, при извършване на цялостна проверка относно
правилността на атакуваното определение на СГС установява, че първоинстанционният
съдебен състав, за да остави без уважение молбата на л.св. М. за условно предсрочно
освобождаване, не е извършил подробно и пълноценно обсъждане относно наличието или
липсата на първата предпоставка, визирана в чл.70, ал.1 от НК, свързана с доказателства за
поправяне на осъденото лице, а се е позовал на приложените по делото доказателства,
изготвени от администрацията на затвора и от становището на представителя на последната
пред съда.
Като една от пречките за уважаване молбата на М. за УПО, СГС е приел
сравнително краткия период, в който той се намира в ЗООТ „***“ към Затвор - гр. *** и,
съответно, сравнително краткият период, в който компетентните органи на администрацията
могат да му въздействат в посока към постигане целите по чл.36 от НК. Съдът обаче е
игнорирал факта, че повече от 4 години от наказанието, е изтърпяно от М. ефективно в
Затвор в Р. Куба. Въпреки липсата на писмени доказателства за извършена по отношение на
този осъден корекционна дейност от тамошната пенитенциарна администрация, съвсем не
значи, че такава не е била осъществявана и че по отношение на М. не са били
осъществявани възпитателни мерки. Самият факт, че в първоначалния доклад за М., са
3
посочени изначално ниски стойности на риска от рецидив – 32 точки, е индиция, че в
затвора в Р. Куба е била осъществявана възпитателна работа с него.
САС не се съгласява и с извода на контролирания съд, че само няколко месеца
преди да се разглежда настоящото производство, той е допуснал нарушение на правилата за
поведение. При внимателния прочит на Заповед № 144/10.03.2022 г., с която на осъдения К.
М. М. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, въззивният
съдебен състав установи, че на основание тази заповед, М. е бил наказан, затова, че на
22.02.2022 г., е държал неразрешена вещ /мобилен апарат/, открит в левия джоб на
панталона му. В съдебно заседание пред първоинстанционният съд обаче, както прокурорът,
така и представителят на Затвора – ***, сочейки това наказание като отрицателна
предпоставка за допускане на УПО, случайно или не, са пропуснали да конкретизират един
много съществен факт, а именно, че това нарушение е извършено от М. още докато той е
имал качеството на „задържан“, както е записано в заповедта, а не „лишен от свобода“. Това
обстоятелство е отразено само в доклада от 25.05.2022 г., изготвен по повод подадената
молба на К.М. за УПО, в който е посочено, че „От 05.11.2021 г. е настанен в 13-та група
(група за неосъдени). За времето на престоя му в групата за неосъдени има наложено едно
дисциплинарно наказание“. От това следва, че правното положение на М. е било различно
от това на лишените от свобода, тъй като определението, с което е била приета за
изпълнение присъдата му от Р. Куба, все още не е било в сила, поради което и следва да се
счита, че на М. не са били разяснени установените в Затвора – гр.*** правила и норми, но
пък в същото време е работил. В тази връзка, в коментара си пред СГС, си относно това
наказание, прокурорът е „отишъл още по-далеч“, като е твърдял, че дисциплинарното
наказание е от „19.03.2022 г. /заповедта е от 10.03.2022 г./ за притежание на забранена вещ, а
именно мобилен телефон „самсунг“, който е бил скрит в матрака на леглото на М.“ –
твърдение, което просто не отговаря на изложеното в заповедта за наказанието. Това
обстоятелство, според САС, следва да бъде отчетено в полза на осъденото лице и да се
счита, че М., считано от влизане на определение № 1571/10.12.2021 г. на СГС за приемане
изпълнението на присъдата от Р.Куба в сила – 08.03.2022 г., не е извършвал нарушения.
За времето на изтърпяване на наказанието, събраните за осъдения
характеристичните данни са добри. От доклада, а и видно от доказателствата по делото,
осъденият М. не е награждаван, независимо, че пред СГС, прокурорът твърди, че М. има
„наложени награди“. Не е нарушавал правилата в затвора. Поради изложените по-горе
съображения, САС намира, че К.М., в качеството му на осъдено лице, не е наказван,
независимо от приложената към досието му Заповед № 144/10.03.2022 г. на началника на
Затвора.
Дори и да се приеме обратното - че към датата на молбата за УПО, М. е наказан с
„писмено предупреждение“, САС отново не се съгласява със становището на гл. инсп. З. Д.
и в доклада на ИСДВР – А. С. от 25.05.2022 г., пренесенжо и в мотивите на атакуваното
определение обстоятелство, че М. е „допуснал нарушение на правилата за поведение в
мястото за лишаване от свобода сочат, че действително той не е показал със своето
4
поведение, че се е поправил и превъзпитал така, че да се приеме, че целите на наказанието са
постигнати преди да е изтърпял изцяло наложеното му наказание“, защото, с оглед
изложените, в приложените по делото доказателства, факти, към датата на молбата за УПО,
това наказание е с петмесечна давност и не може да е меродавно при преценката на съда
относно поправянето на осъдения, макар и да не е заличено.
Според доклада, към служителите от затворническата администрация М. се
отнася с дължимото поведение. Оценката на риска от рецидив, изготвена при
първоначалния доклад, е отмерена в ниските стойности от 32 точки.
Към датата на депозиране на молбата за УПО, според становището на гл. инсп. З.
Д. и на доклада на ИСДВР – А. С. от 25.05.2022 г., актуалната преоценка на риска от
рецидив не е променяна. В тази връзка, САС намира за необходимо да подчертае, че не
приема за състоятелни изложените пред първия съд доводи на представителя на
затворническата администрация, затова, че „предвид това, че престоят все още няма една
завършена календарна година, а е подадена молба за условно предсрочно освобождаване,
ако имаше налице достатъчно основания за това, инспекторът социални дейности щеше да
изготви изричен доклад с корекция в показателите, като рискът от рецидив и вреди към
обществото ако би следвало да бъде променен, щеше да бъде променен“. Това изложение
поражда въпроса, колко време трябва един осъден да престои в затвора, за да бъде започната
с него корекционна работа. Освен това, прави впечатление, че доклада на ИСДВР – А. С. от
25.05.2022 г., в анализната му част, е дословно пренесен /по метода Copy – Paste,
включително и с правописните грешки/ от първоначалния доклад от 22.03.2022 година,
което е основание да се приеме, че с осъдения не е работено, поради което жалбата на
осъдения е основателна.
Че с осъдения не се работи сочи и друг факт-независимо, че М. е постъпил в
пенитенциалното заведение за изтърпяване на присъдата на 05.11.2021 г., първоначалния
доклад за него, в качеството му на „лишен от свобода“ е съставен на 22.03.2022 г., а
първоначалния план на присъдата е изготвен и връчен на М. на 30.03.2022 година, т.е. на М.
е „обърнато внимание“ едва 4 /четири/ месеца след постъпването му в *** затвор.
Третото доказателство, че с осъдения М. не се работи е и приложеното по делото
заповед за неговата трудова ангажираност. Софийски градски съд се е доверил на
затворническата администрация за „липса на затвърждаване и реализиране на корекционния
процес в условията на местата за лишаване от свобода“, без да е изследвал трудовата
ангажираност на осъдения К.М.. Видно от Заповед № вр-2022-04-047/05.04.2022 г., К.М.,
считано от 06.04.2022 г., до отпадане от необходимост, е назначен на длъжност „общ
работник“ на външен работен обект „Община Своге“ /р.о. открит със заповед на ГДИН/, с
работна седмица от понеделник до събота и тази заповед към датата на депозиране на
молбата за УПО не е отменена. Т.е. М. пребивава в затворническото общежитие само в
неделя – време, през което администрацията на затвора е в седмична почивка /т.е. не се
засичат с него/. Тези факти „говорят“, че считано от 06.04.2022 г. до датата на депозиране на
молбата за УПО, на практика осъденият К.М., вече четири месеца /официално,
5
документирано/, не е в ЗООТ „***“, както и, че затворническата администрация няма
контакти с него, а следователно, няма и наблюдения върху него. Именно поради тази
причина в доклада от 25.05.2022 г., няма нищо по-различно от този от 22.03.2022 година.
Според настоящия съд осъденият М. има готовност, за промяна на криминалното
си поведение, с цел да бъде част от обществото и да следва неговите ценности. Преосмислил
е човешките ценности и приоритети и е утвърдил в поведението си модели адекватни на
обществените очаквания. Поради добрия си образователен ценз /има средно специално
образования/ и владеене на чужд език – испански, наличие на професионална квалификация
/оператор на металорежещи машини/, както собствен бизнес /управител на собствен
рибарник/, осъденият М. е с много добри ресурси за ресоциализация и с благоприятна
прогноза за развитие на личността.
Становищата на служителите от администрацията на затвора за приложението на
чл.70 от НК, последователно изразени в първоначалния и последващ за осъдения доклади по
делото, са отрицателни, като се твърди, че по отношение на осъдения има напредък в
поправянето му, но визираните в чл.36 от НК цели на наказанието не са постигнати. Тези
становища не са доказателствено подкрепени, защото, настоящият съд констатира, че в
противовес на изложените становища, в досието на осъдения липсва индивидуален план за
изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, а по делото е приложено незаверено копие на
такава от 30.03.2022 г., от което пък не може да се онагледи развитието на процеса на работа
на затворническата администрация с осъдения от постъпването му в пенитенциарното
заведение до датата на молбата за УПО. На практика липсва и актуална оценка за риска от
рецидив към датата на депозиране на молбата за УПО, защото, както бе посочено по-горе, в
доклада на ИСДВР – А. С. от 25.05.2022 г., се съдържа препис от доклада от 22.03.2022 г.,
като само е добавено, че „Л.св. за периода на престоя му в МЛС е налице известен напредък
- добро поведение и започнал процес на поправяне, не участва в конфликти и
нерегламентирани дейности с други л.св., трудово е ангажиран“, което е положителна
характеристика за осъдения, но е и добавено, че оценката на риска от рецидив на л.св.М., не
е редуцирана поради неизпълнение плана на присъдата, вследствие на краткия престой на
лишения от свобода в затвора – две взаимно изключващи се становища.
Липсата на цитираните документи, подлага на съмнение работата на
администрацията конкретно с лишения от свобода, като същевременно лишават от
възможност съдебната инстанция на собствена преценка относно поведението и нагласите за
трудова, интелектуална и социална нагласа на лишения от свобода. В тази връзка
настоящият съд не намира основание да не приеме за достоверни твърденията на М.,
изложени пред СГС, че е осъзнал какво е направил, както и изразеното уверение, че се е
поправил, както и твърденията, изложени в жалбата, че откакто е в българския затвор,
постоянно работи.
Този съдебен състав намира, че осъденият М. не изразява нагласи в подкрепа на
криминално поведение. В тази връзка САС не се съгласява с извода на СГС, че по
отношение на М. са отчетени няколко проблемни зони, защото в доклада е отчетена само
6
една – умения за мислене и като гранична зона е отчетено криминалното му минало. За
пълнота, тук е мястото да се подчертае, че всички обстоятелства, свързани с тежестта на
извършеното от лишения от свобода престъпление, криминалното му минало и други, са
намерили пълноценен израз в съдебният акт, приел за изпълнение кубинската присъда,
където решаващият съд в наказателното производство е извършил индивидуализация на
наказанието на подсъдимото лице, съобразявайки в съвкупност всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, както и квалификацията на деянието. Този въпрос
не може да бъде пререшаван в производството по УПО, за да се обосновава наличие или
липса на поправяне на осъденото лице след началото на изтърпяване на наказанието,
наложено с присъдата. Наред с това, всички тези обстоятелства, веднъж и пълноценно
обсъдени от решаващия съд, са поставили основата на първоначалната оценка на риска от
рецидив в доклада по чл.155 от ЗИНЗС /цитиран по-горе/. Повторно обсъждане на
обстоятелствата, при които е извършено престъплението, за което на лишения от свобода е
било наложено наказание с влязла в сила присъда е недопустимо да се поставя в основата на
мотивите относно основателността на искането за условно предсрочно освобождаване. В
този смисъл изрично и трайно е установена задължителна за съдилищата съдебна практика.
Съгласно ППВС № 7/1975 г., т.5, при решаване въпроса за основанията за условно
предсрочно освобождаване съдът не може да се позовава на обстоятелствата по чл.54 и
чл.55 НК, както и на квалифициращите деянието признаци, които се вземат пред вид при
постановяването на присъдата, доколкото чл.70 от НК изисква осъденият през време
изтърпяването на наказанието да е дал доказателства чрез примерно поведение и честно
отношение към труда, че се е поправил.
При така установеното, критично следва да се подходи към определението на
първия съд по отхвърляне на молбата на осъдения за приложение на чл.70 от НК.
За да постанови определението си, СГС е използвал като аргумент, единствено
изложеното в депозираните становища на затворническата администрация, според които
лишеният от свобода М. се поправя, но все още целите на наказанието не били постигнати,
поради краткия му престой в български затвор. Липсата обаче в делото на необходимите
документи, подкрепящи тези изложения, навеждат на субективизъм от страна на
администрацията на затвора по отношение на лицето К. М. М..
Довода на първоинстанционният съд, че поради непроменения режим на
изтърпяване на наказанието на К.М. в по-лек, както и поставените и незавършени задачи
към плана на присъдата, не доказвали поправяне на лицето и изпълнение на целите по чл.36
от НК, също не се споделят от този съдебен състав. Самият факт, че осъденият М. е настанен
не в Затвора, а в Затворническо общежитие от открит тип „***“ – гр.***, както и, че видно
от 06.04.2022 г. /а вероятно и преди тази дата, по твърдения на осъдения/ М. работи на
строителен обект извън пенитенциарното заведение в друга община извън гр.***, шест дни
в седмицата, е достатъчно основание да се счита, че осъденият М. е осмислил последиците
от инкриминираното деяние, довели до наложеното му наказание в един немалък срок, а
гласуваното му доверие от страна на затворническата администрация да го назначи на
7
работа на външен обект, е доказателство да поправянето на осъдения К.М. и следователно
утвърден вече позитивен модел на неговото поведение.
При така изложеното, настоящата инстанция намира, че са налице основанията
на закона за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения, тъй като той
е изтърпял повече от половината от наказанието си и е дал доказателства за своето
поправяне. По отношение на лишения от свобода К. М. М. е постигнат изискуемите
обективни и субективни критерии, за да се изведе наличието на положителните
предпоставки по чл.70, ал.1 от НК. Налице са данни и възможност осъденият да се
ресоциализира, не само поради заявената от него готовност да работи, но и поради
обективни предпоставки за това – наличие на собствена материална база за развитие на
бизнес /собствен рибарник/, добро образование, професионална квалификация и не на
последно място подкрепящо го семейство. Тези обстоятелства обосновават отмяната на
определението на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на
осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка на наложеното
наказание „лишаване от свобода“, а молбата на осъдения М. за УПО – уважена.
Условното предсрочно освобождаване на лишения от свобода М. следва да бъде
обусловено от определяне на изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от
наказанието.
За да се преодолее опасността от рецидив на осъдения след фактическото му
освобождаване, и след като съобрази продължителността на неизтърпяния остатък от
наказанието, респективно на изпитателния срок, въззивният съд намира, че спрямо М. се
явява подходящо и необходимо да бъде постановено определяне на задължителна
пробационна мярка за минимално предвидения в закона срок от шест месеца, в рамките на
изпитателния срок на условното освобождаване, съгласно справката за изтърпяната част и
остатъка, приложена от Началника на Затвора ***. Подходяща се явява пробационната
мярка "Задължителни периодични срещи с пробационен служител". При изпълнението
именно на тази мярка би било възможно осъществяване на лично и непосредствено
професионално наблюдение за продължаването на корекционния процес на лицето извън
мястото за лишаване от свобода и сред останалите членове на обществото. Така, наред с
предоставената на осъдения възможност за ресоциализация ще се осъществи и
необходимият контрол за постигане целите на наказанието в рамките на определения
изпитателен срок.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.70 от НК и чл.345, ал.2, вр. чл.341,
ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 4 - ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 25.07.2022 г. на СГС, НО, 34 - ти състав постановено
по НЧД № 2251/2022 г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения К. М. М., ЕГН
********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
8
наказанието, определено му с Решение № 71 от 08.03.2022 г., постановено по ВНОХД №
34/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, влязло в сила на 08.03.2022 г., във връзка с
наложено наказание на К.М. по Присъда № 192 от 15.06.2018 г., по дело № 393/2017 г. от
Окръжен народен съд, Хавана, Р. Куба, приета за изпълнение в Република България,
съгласно НЧД № 4601/2021 г. по описа на Софийски Градски Съд, НО, 9 с-в, на основание
чл. 457, ал.3 от НПК.
ПОСТАНОВЯВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ на К. М.
М., ЕГН **********, от изтърпяване на останалата част от наказанието осем години
„лишаване от свобода“, определено му с Решение № 71 от 08.03.2022 г., постановено по
ВНОХД № 34/2022 г. на Софийски апелативен съд, с остатък от наказанието към 15.08.2022
г. - 2 години, 2 месеца и 21 дни.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.70, ал.6, пр.1 от НК изпитателен срок в размер на
неизтърпяната част от наказанието към дата 15.08.2022 г. – 2 години, 2 месеца и 21 дни.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.70, ал.6, пр.2 от НК по време на изпитателния
срок ПРОБАЦИОННА МЯРКА по чл.42а, ал.2, т.2 от НК — „задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9