№ 16
гр. Враца, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело №
20221400900002 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от „***“ДЗЗД-гр.София
против АЕЦ“Козлодуй“ЕАД-гр.Козлодуй, отрицателен установителен иск за
недължимост на сумата от 777400 лв., представлаваща неустойки по чл.17.6
от договор №********* от 31.03.2020г., определени от ответника с писмо
№ЗИД 1635/03.12.2021г. и констативни протоколи от 04.11.2021г.
С исковата молба ищецът е поискал и осъждането на ответника да му
заплати сумите по фактури №**********/26.11.2021г.,
№**********/26.11.2021г., №**********/29.11.2021г. и
№**********/30.11.2021г., но в обстоятелствената част на молбата липсва
изложение на обстоятелствата, на които този иск се основава, вкл.на връзката
му с установителния иск, като не е посочена и цена на иска. По тази причина
с разпореждане №71/18.02.2022г.на ищеца са дадени указания за уточняване
на този иск, при което с молба вх.№1744/22.03.2022г. ищецът е заявил, че
поддържа единствено предявеният установителен иск, но не и осъдителния.
При така постъпилото уточнение на иска, с разпореждане
№133/28.03.2022г. исковата молба е приета за разглеждане и е разпоредено да
се връчи препис от същата и приложенията към нея на ответника. Прието е,
че съдът е сезиран единствено с отрицателен установителен иск за
недължимост на сумата от 777 400 лв., поради нищожност на договорната
1
клауза за неустойка.
В срок по чл.372, ал.1 ГПК от „***“ДЗЗД-гр.София е постъпила
допълнителна искова молба, към която е представено решение на
съдружниците в „***“ДЗЗД-гр.София- „***“АД, „***“ООД и „***“ЕООД, за
потвърждаване на всички действия на представляващия дружеството Лъчезар
Софрониев по завеждане на делото и подписване на всички документи по
него, в т.ч и по ангажирането на адвокат. Представено е също и копие от
договора за създаване на „***“ДЗЗД-гр.София, от който е видно, че
участници в дружеството по ЗДД са именно посочените три дружества.
На 21.10.2022г. от „***“ООД-гр.София, „***“ЕООД-гр.София и
„***“АД-гр.София са постъпили молби съответно вх.№6112, №613 и №6114,
с които е поискано трите дружества да бъдат конституирани като ищци по
делото. Дружествата заявяват, че поддържат изцяло предявения иск и всички
допълнения, твърдения и искания във връзка с него.
С оглед така постъпилата молба, с определение №413/16.11.2022г.
като ищци по делото на мястото на неправоспособния ищец „***“ДЗЗД,
са конституирани съдружниците „***“ООД-гр.София, „***“ЕООД-
гр.София и „***“АД-гр.София.
В исковата молба се твърди, че на 31.03.2020г. между ответника, в
качеството му на възложител и дружеството по ЗЗД, в качеството му на
изпълнител, бил сключен договор №********* за извършване на ремонтни
дейности по основно и спомагателно оборудване и системи на ядрени
енергийни блокове 5 и 6 по време на и/или свързани с плановите годишни
ремонти през 2020г. и реализация на проекти, свързани с повишаване на
безопасността и срока за експлоатацията им в периода 2020-2023г. Обособена
позиция №4-„Изпълнение на значими проекти, свързани с повишаване на
безопасността и поддържане срока на експлоатация на блокове 5 и 6 в
периода 2020-2023г.“.
Посочва се, че на 03.12.2021г. до представляващия „***“ДЗЗД-
гр.София е изпратено писмо №ЗИД 1653 от „АЕЦ Козлодуй“, в което той е
уведомен, че във връзка с установени нарушения от страна на персонала на
„***“ДЗЗД-гр.София и на подизпълнителите „***“ЕООД и „***“ЕООД, са
съставени констативни протоколи съответно №21.30.ОБ.00.КП.1426,
№21.30.ОБ.00.КП.1425 и №21.30.ОБ.00.КП.1424, като за тези нарушения се
налага санкция в размер на 774 800 лв.
2
Ищците поддържат, че за така посочените нарушения вече има
наложена санкция от по 200 лв. за всяко нарушение, поради което повторно
наложената санкция е в нарушение на принципа ne bis in idem, установен в
ЕКПЧ. Според ищците, санкцията от 774 800 лв. е наложена на осн.т.17.6 от
общите условия на договора, като 5 % от стойността на същия, но
санкционната клауза е нищожна, поради протИ.речие с функциите на
неустойката, прекомерност и протИ.речие с добрите нрави. Развиват се
доводи, че неустойката е договорена изначално като процент от цялата
стойност на договора, без да се съобразява какво е изпълнението по договора
към момента на твърдяното нарушение и каква е тежестта на нарушението.
Поддържа се също, че нарушенията, за които са съставени констативните
протоколи не са осъществени, а освен това изпълнителят не е уведомен
предварително за забележките към работата му и не е даван срок за
отстраняване на евентуалните нарушения. Ищците посочват, че по правило
неустойката следва да обезпечава качеството на изпълнението, срока за
изпълнение, пълното неизпълнение или непълното изпълнение, но не може да
обезпечава описаното в констативните протоколи неизпълнение на
правилници за чистота на работното място, опазването на околната среда и
лош експлоатационен вид, което има характер на административно
нарушение, още повече, че обемът на тези правилници не е описан като
относителна стойност при начисляване на неустойката. Акцентирайки върху
характеристиките на института на неустойката ищците твърдят, че конкретно
начислената неустойка не съответства по никакъв начин на дълбочината на
твърдяните нарушения, а начинът, по който последните са описани в
констативните протоколи, не дават възможност да се изведе стойностното им
изражение. Поддържа се общ извод, че така договорената неустойка е в
протИ.речие с повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Развиват се и доводи, че констативните протоколи са издадени въз
основа на забележки, въведени в информационната система за организация на
експлоатационната дейност на „АЕЦ Козлодуй“, като самите протоколи са
издадени на 04.11.2021г., т.е след издаване на писмото от 03.11.2021г.за
налагане на санкцията /неустойката/. Ищците акцентират също върху
отразените в забележките обстоятелства за време на проверките и въвеждане
на забележките в информационната система, както и за липсата на
уведомяване на изпълнителя за забележките.
3
Иска се да се признае за установено, че „***“ДЗЗД не дължи на „АЕЦ
Козлодуй“ЕАД начислената неустойка от общо 777 400 лв., а в условията на
евентуалност-неустойката да се намали.
С подадения отговор на исковата молба ответникът „АЕЦ
Козлодуй“ЕАД оспорва иска като недопустим и евентуално неоснователен.
Релевира възражение за недопустимост на иска, като предявен от субект без
надлежна процесуална легитимация-„***“ДЗЗД, като по това възражение
съдът се е произнесъл с определението си от 16.11.2022г. Ответникът
поддържа също, че между -„***“ДЗЗД и „АЕЦ Козлодуй“ЕАД действително е
сключен описания в исковата молба договор, с разпоредбите на т.17.5 и
т.17.6 от Общите условия на който, е уредена възможността както за налагане
на неустойка от 200 лв.на нарушение, за констатирани от възложителя
нарушения по раздел 12 и 13 от Общите условия на договора, както и на
инструкции, правилници, инструктаж за работа и поддържане на чистота на
работната площадка, така и възможността при извършване на три или повече
нарушения по т.17.5 да се наложи санкция в размер на 5% от стойността на
договора.
Ответникът твърди, че на 12.08.2021г., 06.10.2021г. и 17.10.2021г. са
извършвани проверки на ремонтните дейности, за което са съставени
констативни протоколи №21.36.ОБ.TG.КП.120, №21.36.ОБ.00.КП.297 и
№21.36.ОУ.00.КП.484, за допуснати несъответствия и нарушения на
правилата за техническа безопасност и указанията за безопасно извършване
на ремонти дейности от страна на персонала на подизпълнителите на
„***“ДЗЗД, като за издадените констативни протоколи изпълнителят е бил
уведомен с писма от 23.08.2021г. и от 27.10.2021г. Твърди се също, че на
01.11.2021г. е извършена нова проверка, при която са констатирани
нарушения на правилата на ТБ, ПБ и опазването на околната среда и
работното място е оставено непочистено, в лош експлоатационен вид и с
немаркирани няколко временни площадки за съхранение и оборудване, за
което са съставени процесните констативни протоколи
№21.30.ОБ.00.КП.1426, №21.30.ОБ.00.КП.1425 и №21.30.ОБ.00.КП.1424.
Ответникът посочва, че проверките се извършват от Сектор КПД, който
осъществява независим контрол за спазване на правилата на ядрената
безопасност, радиационната защита и техническата и пожарна безопасност, а
самите проверки се осъществяват чрез ежедневни обходи от персонала на
4
сектора, като при констатирани нарушения в Информационната система се
въвеждат забележки, съгласно „Административна инструкция работа и
отговорности на потребителите в ИСОЕД“. Сочи се също, че в случая
констативните протоколи са съставени на база на въведените забележки, от
които е видно, че изпълнителят е допуснал описаните в протоколите
нарушения, които са системни.
Ответникът твърди, че за допуснатите нарушения и съставените
констативни протоколи от 01.11.2021г. „***“ДЗЗД е уведомено с писмо
№ДИД-1635/03.12.2021г., с което е наложена неустойка по т.17.6 от ОУ на
договора, в размер на общо 777 400 лв. Поддържа, че принципът ne bis in
idem не е приложим в отношенията между страните, а разпоредбата на т.17.6
от ОУ на договора не е нищожна, той като предвидената с нея неустойка
съвместява обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и е
дисциплинираща, предвид характера на дейността на ответника. Развиват се
доводи, че ищците са имали възможност да възразят по договорната клауза за
неустойка в процедурата преди сключване на процесния договор, но
възражения не са били направени, поради което следва да се приеме, че по
отношение тази клауза има постигнато съгласие. Поддържа се също, че
съгласно чл.309 от ТЗ договорената по търговска сделка неустойка не
подлежи на намаляване поради прекомерност, а с оглед стойността на
договора и характера на дейността на ответника, тя не накърнява добрите
нрави и е в синхрон с принципа на добросъвестност в търговските
взаимоотношения.
С подадената допълнителна искова молба ищците оспорват
редовността на подадения от ответника отговор, като по наведените от тях
възражения съдът се е произнесъл с определението си от 16.11.2022г.
С допълнителната искова молба ищците заявяват, че поддържат
исковата молба и твърдят, че нарушения от страна на изпълнителя не са
доказани, поради което не са налице предпоставките за начисляване на
неустойки. Посочва се, че констативните протоколи са едностранно
съставени от ответника и се базират също на едностранно съставени бележки,
а на изпълнителя не е дадена възможност за отстраняване на забележките, тъй
като е уведомен за тях след изтичане на дадения от ответника срок за реакция.
Съпоставяйки съдържанието на констативните протоколи с договора ищците
поддържат, че нарушенията, за които е начислена неустойката остават неясни
5
и неконкретизирани, а отделно от това в самите протоколи нарушенията са
отнесени към отговорност по т.17.5 от ОУ на договора, предвиждаща
неустойка в размер на 200 лв. При тези съображения се оспорва
съществуването на основание за налагане на неустойката по т.17.6 от ОУ на
договора. Ищците оспорват също и останалите констативни протоколи, на
които ответника се позовава в отговора си-КТ №21.36.ОБ.00.297/08.10.2021г.
и КП № 21.36.ОУ.00.КП.484/18.10.2021г.
В допълнителната искова молба се развиват и доводи за нищожност на
неустоечната клауза, както и доводи, че неустойката би могла да бъде
намалена, ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти. Възразява
се и срещу начина, по който неустойката е начислена и реализирана, а именно
чрез прихващането й от насрещно вземане на изпълнителя, като се твърди, че
това не е допустимо, предвид липсата на съществуващи насрещни ликвидни
изискуеми вземания.
С подадения допълнителен отговор ответникът оспорва твърденията на
ищците за злоупотреба с правото на неустойка по т.17.6 от ОУ на договора,
като поддържа, че изпълнителят е бил предварително предупреден за
натрупания голям брой нарушения и за възможността за упражняване на
правото на неустойка по т.17.6, с писмо №ЗИД-1430/27.10.2021г.
Поддържат се изложените в първоначалния отговор съображения за
постигнато съгласие по отношение договорната клауза за неустойка, както и
за действителността на тази клауза. Излагат се и доводи, че прихващането на
неустойката съответства на изискванията по чл.104, ал.2 от ЗЗД.
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, а евентуалният иск за намаляване на неустойката е с
правно основание чл.92, ал.2 от ЗЗД.
По делото са събрани писмени доказателства.
След като анализира и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната пълнота, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представения по делото договор за създаване на консорциум
от 03.12.2019г. ищците „***“ООД-гр.София, „***“ЕООД-гр.София и
6
„***“АД-гр.София учредили дружество по ЗЗД с наименование ДЗЗД“***“ с
цел обединяване на усилията и дейността им за участие в открита процедура
по ЗОП за проект „Изпълнение на ремонтни дейности по основно и
спомагателно оборудване и системи на ядрени енергийни блокове 5 и 6 по
време на и/или свързани с плановите годишни ремонти през 2020г. и
реализацията на проекти свързани с повишаване на безопасността и срока на
експлоатацията им в периода 2020-2023г.“
На 31.03.2020г. между „АЕЦ Козлодуй“ЕАД, в качеството му на
възложител и ДЗЗД“***“ в качеството му на изпълнител, бил сключен
договор №*********/31.03.2020г. за извършване на ремонтни дейности по
основно и спомагателно оборудване и системи на ядрени енергийни блокове 5
и 6 по време на и/или свързани с плановите годишни ремонти през 2020г. и
реализация на проекти, свързани с повишаване на безопасността и срока за
експлоатацията им в периода 2020-2023г.
Съгласно договора изпълнителят се задължил да извърши ремонтните
дейности на съответни етапи с краен срок до 30.06.2023г. срещу договорено
възнаграждение в размер на общо 15 496 000 лв.без ДДС. С разпоредбите на
чл.8 от договора страните предвидили заплащане на неустойка от страна на
изпълнителя за неспазване на сроковете за изпълнение на ремонтните
дейности, неустойка за виновно неизпълнение на други задължения по
договора, както и неустойка за нарушение на изискванията за чист монтаж,
посочени в 30.ОУ.ОК.ИК.18, в размер на 1000 лв.за всяко нарушение, за
всяко лице.
Към така сключения договор страните приели и Общи условия, в
раздели 12 и 13 от които разписали правила за безопасни и здравословни
условия на труд и за пожарна безопасност. Общите условия уреждат и
задължения за неустойки, различни от неустойките по договора. С
разпоредбата на чл.17.5 от Общите условия страните предвидили, че за всяко
констатирано от възложителя нарушение на разпоредбите на раздели 12 и 13
от Общите условия, както и на инструкции, правилници, получен инструктаж
за работа и поддържане на чистотата на работната площадка от страна на
наети лица от изпълнителя, последният заплаща неустойка в размер на 200
лв.за всяко лице, за всяко нарушение. Същевременно с разпоредбата на
чл.17.6 от Общите условия било прието, при три или повече нарушения по
т.17.5 възложителят може да наложи на изпълнителя санкция в размер на 5%
7
от стойността на договора.
По делото е представено писмо рег.№ЗИД-1635/03.12.2021г., с което
ответникът уведомил представляващия „***“ДЗЗД, че на 01.11.2021г. е
извършена проверка на работното място, на което работят някои от
участниците в консорциума или техни подизпълнители, при което са
констатирани нарушения на изискванията по техническа, пожарна
безопасност, опазване на околната среда и указанията за безопасно
извършване на ремонтните работи и дейности на територията на ЕП-2.
Посочено е, че за установените нарушения са съставени констативни
протоколи №21.30.ОБ.00.КП.1426, №21.30.ОБ.00.КП.1425 и
№21.30.ОБ.00.КП.1424, в които са отразени съответно 6 бр., 4 бр. и 3
бр.нарушения на разпоредбите на раздел 12 и раздел 13 от Общите условия
на договора, и за тези нарушения на осн.чл.17.5 от Общите условия се налага
неустойка в размер на по 200 лв.за всяко лице, или общо 2600 лв.
В писмото е посочено също така, че тъй като констатираните
нарушения са повече от 3, то на основание чл.17.6 от Общите условия,
възложителят начислява и санкция в размер на 774 800 лв. С писмото
изпълнителят е уведомен, че част от така начислената неустойка-сумата от
231 303,74 лв., удържа от насрещното вземане на изпълнителя в същия
размер, произтичащо от издадени фактури №35 и №36 от 26.11.2021г., №37
от 29.11.2021г. и №38/30.11.2021г. Получаването на писмото не се оспорва от
ищците.
Посочените в писмото констативни протоколи са представени по
делото и от същите се установява, че на 01.11.2021г. в периода от 16,10 часа
до 16,40 часа, комисия от двама служители при ответното дружество
извършила проверки на площадката на ЕП-2, при което констатирала
следните нарушения:
1/ в 16,10 часа- закриване на наряда за деня и окончателно от страна на
подизпълнителя „***“ЕООД в отсъствие на допускащия и неоформяне на
наряда по съответния ред; поставяне на закрития наряд в папка „Закрити
наряди“ без уведомяване на оперативния персонал и без работното място да е
прието от допускащия; оставено непочистено работно място след
окончателното завършване на работата.
2/ в 16,20 часа- оставено непочистено работно място от „***“ООД, в
много лош експлоатационен вид; не са маркирани няколко временни
8
площадки за съхранение на материали и оборудване; съзнателно не са
отстранени предишни забележки №21.00.ЗАБ.8487 и №№21.00.ЗАБ.8489 от
25.10.2021г.
3/ в 16,40 часа- около сградата на неутрализационните ями работници
на „***“ДЗЗД са направили 5 площадки за съхранение на материали и
оборудване, като само едната е маркирана съгласно изискванията; на
работната площадка се съхраняват агресивни препарати в нарушение на
указанията, показани на етикетите /вредни за околната среда, токсични и
нанасят изгаряния/; под временното ел.табло на работната площадка и в
опасна близост до нафтено-масленото стопанство се съхранява бензин в
пластмасова туба от минерална вода; използва се временно ел.табло с
немаркирана времянка в нарушение на изискванията на инструкция
00.ОЕ.00.АД.1543 и указанията за безопасно извършване на ремонтни работи;
съхранява се бутилка със сгъстен въздух в нарушение на изискванията на
инструкция 30.ОБ.00.ИБ.26 и указанията за безопасно извършване на
ремонтни работи; работната площадка е в безпорядък и лош експлоатационен
вид.
Така описаните нарушения са въведени от комисията като забележки в
информационната система на възложителя „АЕЦ Козлодуй“ и е посочен срок
за отстраняване 02.11.2021г.
Самите констативни протоколи №21.30.ОБ.00.КП.1426,
№21.30.ОБ.00.КП.1425 и №21.30.ОБ.00.КП.1424 са с дата на утвърждаване
от гл.инженер ЕП-2- 04.11.2021г.
По делото не са представени доказателства трите констативни
протокола да са били връчвани на изпълнителя по договора, както и той да е
бил уведомяван за посочените в тях нарушения, както и за посочения в
информационната система на ответника срок за отстраняване на забележките
/нарушенията/.
Във връзка с поддържаното в допълнителния отговор твърдение за
допускани от изпълнителя по договора предходни нарушения, по делото са
представени констативни протоколи №21.36.ОБ.00.КП.297 от 06.10.2021г. и
№21.36.ОБ.00.КП.484 от 17.10.2021г., от които се установява, че при
извършените от назначената от възложителя комисия е констатирано
започване на работа от двама работници без открит наряд, поставени
инструменти върху оборудването, нарушения на цветовата политика за
9
работа в КЗ, стъпване върху кабелни кораби, импулсни линии и
тръбопроводи, неизползване на две преносими стълби и приемане на
работното място от отговорния ръководител без достатъчно обезопасяване.
Видно от представеното от ответника писмо изх.№1430/27.10.2021г., за така
констатираните нарушения са наложени неустойки по чл.17.5 от Общите
условия на договора и е отправено предупреждение до изпълнителя, че може
да се наложи санкцията по чл.17, т.6 от Общите условия. Доказателства обаче
да връчването на писмото и на констативните протоколи на изпълнителя, не
са представени от ответника.
По делото е представено също така писмо изх.№1515/11.11.2021г., с
което изпълнителят бил уведомен, че при изпълнение на дейностите по
договора са констатирани множество нарушения на изискванията за
техническа, пожарна безопасност, опазване на околната среда и указанията за
безопасно извършване на ремонтни дейности. В писмото се твърди, че
изпълнителят е уведомен за установените нарушения и удържаните
неустойки, както и е приканен в срок до 18.11.2021г. да уведоми писмено
възложителя за предприетите мерки за недопускане на такива нарушения.
В указания в писмото срок от „***“ДЗЗД е постъпил отговор с изх.
№82/18.11.2021г. В отговора са посочва, че са проведени срещи и разговори
както с представители на сектор КПД-ИБ на „АЕЦ Козлодуй“ЕАД, така и с
ръководните състави на фирмите съдружници и подизпълнителите, на които е
направен преглед на констатираните нередности и са обсъдени мерките,
които следва да се предприемат за недопускане на нарушения. Посочени са и
конкретни предприети мерки, както и са приложени доказателства за
проведени извънредни инструктажи.
От писмото от 11.11.2021г. и от отговора му обаче, не се установява
кои са нарушенията, за които се твърди, че изпълнителят е уведомен, поради
което и при липсата на други доказателства за връчване на констативните
протоколи и на предходното писмо изх.№1430/27.10.2021г., то по делото не
може да се приеме за безспорно установено, че именно трите констативни
протокола от 01.11.2021г., които са предмет на процесната неустойка, са били
доведени до знанието на изпълнителя с възможност той да потвърди или
оспори описаните в тях нарушения.
Доказателства за реалното извършване на посочените в констативните
протоколи нарушения, както и за тяхното естество, тежест и обстоятелства,
10
при което са осъществени, не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
В разглеждания случай предявеният иск главен за недължимост на
неустойката, е основан на две твърдения-за липсата на основание за
начисляване на неустойки, поради неизвършване на описаните в
№21.30.ОБ.00.КП.1426, №21.30.ОБ.00.КП.1425 и №21.30.ОБ.00.КП.1424
нарушения, и за нищожност на клаузата на т.17.6 от Общите условия на
договора, поради протИ.речието й с функциите на неустойката, прекомерност
и протИ.речие с добрите нрави.
При така въведените твърдения и за да се произнесе по въпроса за
дължимостта на исковата сума от общо 777 400 лв., от които 2 600
лв.неустойка по чл.17.5 от ОУ на договора и 774 800 лв.санкция по чл.17.6 от
ОУ на договора, съдът дължи произнасяне на първо място по въпроса за
действителността на договорната клауза по чл.17.6.
Както вече бе посочено, с раздел 17 на Общите условия на сключения
между страните договор са уредени дължимите от тях неустойки за
неизпълнение на договорни задължения, като изрична и специална уредба
имат неустойките за забавено плащане, за неспазване на сроковете за
извършване на ремонтните дейности и за нарушение на разпоредбите на
раздели 12 и 13 от Общите условия и инструкциите, правилниците и
получения инструктаж за работа в „АЕЦ Козлодуй“ЕАД и поддържане на
чистотата на работната площадка.
По отношение нарушението на разпоредбите на раздели 12 и 13
разпоредбата на чл.17.5 от ОУ предвижда заплащане на неустойка в размер на
200 лв.за всяко лице, за всяко нарушение, докато чл.17.6 предвижда, че ако
нарушенията са три или повече възложителят може да наложи на
изпълнителя санкция в размер на 5% от стойността на договора.
Съдът намира, че тази редакция на разпоредбите на чл.17.5 и чл.17.6 от
ОУ дава основание да се приеме, че клаузата на чл.17.6 не е за неустойка, а за
имуществена санкция, каквато не се допуска в договорните отношения.
Съображенията за това са следните:
Независимо, че разпоредбата на чл.17.6 от ОУ е поставена в раздел
„НЕУСТОЙКИ“ на Общите условия, тя е единствена разпоредба от този
раздел, в която вместо употребения в останалите разпоредби термин
11
„неустойка“, се използва терминът „санкция“. За разлика от останалите
разпоредби на раздел „НЕУСТОЙКИ“ също така, в които е посочено, че
неустойките се дължат или заплащат, в разпоредбата на чл.17.6 е
предвидена възможност възложителят да наложи санкция в размер на 5% от
стойността на договора и то без да има ограничителна разпоредба, която да
забранява кумулирането на санкцията с неустойката по чл.17.5.
Санкционният характер на клаузата по чл.17.6 се извежда не само от
граматическото тълкуване на двете разпоредби, но и от факта, че трите или
повече нарушения по чл.17.5 се установяват едностранно от звено „Контрол
на производствената дейност“ или от длъжностните лица по техническа
безопасност на възложителя.
От своя страна неустойката съставлява уговорено условие за
заплащане на определена парична сума от всяка една от страните, която
наруши договора. Разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД сама е дефинирала
обезпечителната и обезщетителна функции на неустойката, а в ТР № 1 от 15.
06. 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС със задължителна сила се
възприема и схващането, че неустойката има и санкционна функция.
Санкционната функция на неустойката обаче следва да се възприема
единствено в контекста на договорния характер на отношенията между
страните, поради което нейното договаряне и размер макар да санкционират
неизпълнението, следва да са съизмерими с очакваните вреди от него. Това
изискване произтича от основните принципи на правната система:
добросъвестност в гражданските и търговските отношения и недопускане на
неоснователно облагодетелстване на кредитора, като нарушаването на тези
принципи съставлява основание за нищожност и на неустойката, поради
протИ.речието й с добрите нрави. От изложеното следва, че дори когато е
договорена неустойка, клаузата за това ще бъде недействителна, стига
размерът на неустойката да не е съизмерим с очакваните вреди от
неизпълнението и така тя да престава да отговаря на присъщите си
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В разглеждания случай наред с посочените по-горе особености на
клаузата на чл.17.6 от ОУ на договора, се констатират и такива, които ясно
разкриват санкционния й характер и по същество я доближават до
положението на нищожните неустоечни клаузи. Разглеждана в своята
взаимовръзка с клаузата на чл.17.5 от ОУ, се налага извода, че тъй като
12
разпоредбата на чл.17.6 е съобразена единствено с броя на нарушенията, без
да държи сметка за техния вид, характер, тежест и очаквани вреди от тях, то
тази разпоредба има изцяло санкционен характер и е вид административно-
наказателна разпоредба, съществуването на каквато не се допуска в
договорните отношения. Ето защо, дори само на това основание клаузата
следва да се приеме за нищожна като целяща последици-неоснователно
облагодателстване на възложителя, в заобикаляне на закона.
Дори клаузата на чл.17.6 от ОУ да бъде възприета като такава за
неустойка, както се поддържа от ответника, тя отново се явява нищожна,
поради протИ.речие с добрите нрави. Елементарната съпоставка с
разпоредбата на чл.17.5 показва, че от една страна за всяко констатирано
нарушение на разпоредбите на раздели 12 и 13 се дължи неустойка в размер
на 200 лв., докато ако нарушенията са три или повече, неустойката е в размер
на 774 800 лв. Това несъответствие е толкова съществено, че несъмнено сочи
на пълна липса на съизмеримост на неустойката по чл.17.6 с действително
очакваните вреди и то без възможност за предварителна /към датата на
сключване на договора/ определяемост на вредите по обем и тежест. По тази
причина и като се имат предвид изтъкнатите съображения, досежно
предпоставките за недействителност на неустоечните клаузи, то следва да се
приеме, че дори разглеждана като неустойка, разпоредбата на чл.17.6 от ОУ
на договора отново е недействителна и не поражда предвидените в нея
последици-задължение за заплащане на неустойка/санкция.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че в частта му за
недължимост на сумата от 774 800 лв., представляваща начислена неустойка
/санкция/ по чл.17.6 от Общите условия на договора, предявеният
установителен иск се явява основателен и доказан и като такъв ще следва да
бъде уважен, поради нищожност на клаузата.
Остатъкът от исковата сума съставлява сумата от 2 600 лв.,
представляваща неустойка по чл.17.5 от ОУ на договора, като по отношение
действителността на клаузата по чл.17.5 и неустоечният й характер, страните
не спорят. Както вече бе посочено, с тази договорна клауза е уредена
неустойка в размер на 200 лв.за всяко лице и всяко нарушение на
разпоредбите на раздели 12 и 13 от Общите условия на договора, като
посочено бе също, че неустойката съставлява уговорено условие за заплащане
на определена парична сума от контрагент, който наруши договора, поради
13
което тя се дължи за виновно неизпълнение на договора. От изложеното
следва, че за да бъде дължима неустойката при действителност на
договорната клауза за това, е необходимо ответникът да е доказал виновно
неизпълнение на поети с договора задължения, изразяващо се в извършването
на онези нарушения на разпоредбите на раздели 12 и 13 от ОУ на договора от
страна на изпълнителя, които са описани в констативни протоколи
№№21.30.ОБ.00.КП.1426, №21.30.ОБ.00.КП.1425 и №21.30.ОБ.00.КП.1424.
Съдът намира, че в случая ответникът не е провел пълно главно
доказване на възложените му в тежест факти и обстоятелства, свързани с
нарушенията. На първо място, претенцията на ответника за неустойката от
2600 лв. произтича от твърдения и констатации, съдържащи се в едностранно
съставени документи-констативни протоколи, и въвеждани от служителите на
„АЕЦ Козлодуй“ЕАД забележки в информационната система на дружеството,
която е вътрешна и с едностранно генериране на данните. Доколкото
констативните протоколи са частни свидетелстващи документи, изхождащи
само от ответника, те не се ползват с материална доказателствена сила и
фактическите констатации в тях, а по същество това са нарушенията, заради
които ответника претендира неустойка, подлежат на доказване в съдебния
процес с всички доказателства и доказателствени средства. В случая
доказване на фактите и обстоятелствата, описани в протоколите не е
извършено, поради което по делото не може да се приеме за установено, че
тези факти и обстоятелства обективно са осъществени и че е налице виновно
неизпълнение на договора от страна на изпълнителя.
На следващо място, не са представени доказателства констативните
протоколи да са били връчени на изпълнителя по договора и от него да е
изискано отстраняване на нарушенията, доколкото задължението за
уведомяването му произтича пряко от общия принцип за добросъвестно
упражняване на правата и задълженията по договора. Действително, по
делото е представено писмо изх.№1515/11.11.2021г., с което изпълнителят
бил уведомен, че при изпълнение на дейностите по договора са констатирани
множество нарушения на изискванията за техническа, пожарна безопасност,
опазване на околната среда и указанията за безопасно извършване на
ремонтни дейности, но нито писмото, нито отговора на изпълнителя могат да
се свържат с фактическите констатации по конкретните три протокола, като
основание за начисляване на неустойката.
14
В заключение и единствено за пълнота на мотивите следва да се
посочи също така, че задълженията на изпълнителя по раздели 12 и 13 от ОУ
на договора са описани с множество препратки към вътрешни актове на
ответника, а в самите констативни протоколи не е направена връзка на
описаните факти с конкретни договорни задължения, поради което и в
голямата си част тези факти не могат дори формално да се отнесат към
неизпълнение на конкретно договорно задължение. Според настоящия
съдебен състав това обстоятелство още повече подчертава значението и
необходимостта констативните протоколи да е следвало да бъдат връчени на
изпълнителя.
Така изложените съображения дават основание на съда да приеме, че
предявеният главен иск-отрицателен установителен за недължимост на
сумата от 777 400 лв., се явява основателен и доказан и като такъв ще следва
да бъде уважен. Предвид констатираната основателност на главния иск,
произнасяне по предявения евентуален иск не се дължи.
При този изход на делото на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищцовите дружества направените от тях
деловодни разноски за производството пред настоящата съдебна инстанция, в
размер на сумата от общо 57 448 лв., включващи заплатената от тях държавна
такса от 31 096 лв. и адвокатско възнаграждение от 26 352 лв.с ДДС.
Съдът намира, че не са налице основания за намаляване на
договореното адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Съгласно
действащата към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие на адв.К. редакция на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното
възнаграждение възлиза на сумата от 17078 лв.без ДДС или 20 493,60 лв.с
ДДС. Договореното и изплатено възнаграждение на адв.К. не надхвърля
значително този минимум и съответства на фактическата и правна сложност
на делото, доколкото са налице множество усложнения и възражения на
страните и обема на документацията по делото е голям.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
15
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „***“ООД-
гр.София, ЕИК ***, „***“ЕООД-гр.София, ЕИК *** и „***“АД-гр.София,
ЕИК ***, в качеството им на съдружници в „***“ДЗЗД, с ЕИК ***, и „АЕЦ
Козлодуй“ЕАД-гр.Козлодуй, ЕИК ***, че „***“ДЗЗД, с ЕИК *** не дължи на
„АЕЦ Козлодуй“ЕАД-гр.Козлодуй, ЕИК ***, сумата от общо 777 400 лв.,
представляващи неустойки по чл.17.5 и чл.1.6 от Общите условия на договор
№*********/31.03.2020г. за извършване на ремонтни дейности по основно и
спомагателно оборудване и системи на ядрени енергийни блокове 5 и 6 по
време на и/или свързани с плановите годишни ремонти през 2020г. и
реализация на проекти, свързани с повишаване на безопасността и срока за
експлоатацията им в периода 2020-2023г., описани в писмо изх.№ЗИД
1635/03.12.2021г.
ОСЪЖДА „АЕЦ Козлодуй“ЕАД-гр.Козлодуй, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ
НА „***“ООД-гр.София, ЕИК ***, „***“ЕООД-гр.София, ЕИК*** и
„***“АД-гр.София, ЕИК ***, сумата от общо 57 448 лв.деловодни разноски
за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
16