НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
4277/29.10.2018г.
Гр.Варна,29.10.2018
год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание проведено на дванадесети октомври, през две хиляди и осемнадесета година
в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на
секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА като разгледа
докладваното от районния съдия гражданско дело № 1582 по описа за 2018 год., ХLII –
ри състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. 415, ал. 1 ГПК от „М.„ ЕАД , вече
с ново наименование “ А. Б.“ ЕАД .
Ищцовата страна е прецизирала исканията си и
по –точно заявила е ясно и точно, че предмета на установителна
защита – е само за сумата от 1 487,99 лева – главното вземане, за
което е било водено заповедното производство – ч.гр.д. № 11 638/2017 г. по
описа на РС Варна, 39-ти състав. Видно
и от материалите по частно гр.дело № 11 638/2017г. по описа на РС Варна,
ХХХIX – ти състав, заповедният съд e издал Заповед № 6413 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Със същата Заповед е било разпоредено: „длъжникът Ц.Г.К.,
ЕГН:**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Заявителя/кредитора „М.” ЕАД, ЕИК:*,
със седалище и адрес на управление:***, със законни представители А. В. Д.и М.
М., македонски гражданин, с пълномощник Адвокатско дружество „Г. И. П.”,
представлявано от адвокат В. Г.-САК, сумата в ОБЩ РАЗМЕР 1487,99 лв., от които
сумата 223,44 лв. /двеста двадесет и три лева и четиридесет и четири стотинки/,
незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги
№М4326414/08.12.2014 г., за което са издадени фактури: №*********/28.12.2014 г.
на стойност 23,88 лв. за периода 23.11.2014 г.-22.12.2014
г.;№*********/26.01.2015 г. на стойност 16,37 лв. за периода 23.12.2014 г. - 22.01.2015
г.;и по Договор за далекосъобщителни услуги №М4353691/23.12.2014 г., за което
са издадени фактури: №*********/02.01.2015 г. на стойност 24,83 лв. за периода
28.11.2014 г.-27.12.2014 г., №*********/01.02.2015 г. на стойност 158,36 лв. за
периода 28.12.2014 г.-27.01.2015 г.; и
сумата 1264,55 лв. /хиляда двеста шестдесет и четири лева и петдесет и пет
стотинки/, неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за далекосъобщителни
услуги №М4326414/08.12.2014 г., за което е издадена фактура №*********/05.05.2015 г. за периода 23.03.2015 г.-22.04.2015 г. и за
предсрочно прекратяване на Договор за далекосъобщителни услуги
№М4353691/23.12.2014 г., за което са издадени фактура №*********/05.05.2015 г. за периода 28.03.2015 г.-27.04.2015 г. и фактура
№*********/09.06.2015 г. за периода 28.04.2015 г.-27.05.2015 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 10.08.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 10,01 лв. /десет лева и една
стотинки/ – мораторна лихва, начислена върху
главницата по фактура №*********/26.01.2015 г. за незаплатени далекосъобщителни
услуги за периода от 11.02.2015 г.-24.07.2017 г., сумата 45,31 лв. /четиридесет
и пет лева и тридесет и една стотинки/ мораторна
лихва, начислена върху главницата по фактура №*********/01.02.2015 г. за
незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 17.02.2015 г.-24.07.2017 г., както
и сумата от 233,69 лв. /двеста тридесет и три лева и шестдесет и девет
стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса от 30,87 лв. /тридесет лева и осемдесет и седем
стотинки/ и адвокатски хонорар от 202,82 лв. /двеста и два лева и осемдесет и
две стотинки/, на основание чл.78, ал. 1 ГПК.“.
В самата заповед е
вписано и основанието на което заявителят се е позовал сезирайки заповедният а
именно, записано е че: „Вземането произтича от следните обстоятелства:
задължение за незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги №М4326414/08.12.2014 г., за
което са издадени фактури: №*********/28.12.2014 г. на стойност 23,88 лв. за
периода 23.11.2014 г.-22.12.2014 г., №*********/26.01.2015 г. на стойност 16,37
лв. за периода 23.12.2014 г.-22.01.2015 г. и по Договор за далекосъобщителни
услуги №М4353691/23.12.2014 г., за което са издадени фактури:
№*********/02.01.2015 г. на стойност 24,83 лв. за периода 28.11.2014
г.-27.12.2014 г. и №*********/01.02.2015 г. на стойност 158,36 лв. за периода
28.12.2014 г.-27.01.2015 г. и сумата 1264,55
лв. /хиляда двеста шестдесет и четири лева и петдесет и пет стотинки/, неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за далекосъобщителни услуги №М4326414/08.12.2014 г., за което е
издадена фактура №*********/05.05.2015 г. за периода
23.03.2015 г.-22.04.2015 г. и за предсрочно прекратяване на Договор за
далекосъобщителни услуги №М4353691/23.12.2014 г., за което са издадени фактура
№*********/05.05.2015 г. за периода 28.03.2015
г.-27.04.2015 г. и фактура №*********/09.06.2015 г. за периода 28.04.2015
г.-27.05.2015 г.“
С
влязло в законна сила Определение, постановено от настоящия състав на
06.03.2018 г. е прекратено частично
образуваното по сезиращата ВРС молба производството
по гр.д. № 1582/2018 год. по описа
на ВРС, ХLII-ри състав, на основание чл.
233 ГПК поради частичен ОТКАЗ на предявените обективно кумулативно съединени
специални положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД само за следните размери и
основания: СУМАТА от 10,01 лв. /десет лева и една стотинки/ – мораторна лихва, начислена върху главницата по фактура №*********/26.01.2015
г. за незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 11.02.2015
г.-24.07.2017 г., СУМАТА от 45,31 лв.
/четиридесет и пет лева и тридесет и една стотинки/ мораторна лихва, начислена върху главницата по фактура №*********/01.02.2015
г. за незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 17.02.2015 г.-24.07.2017
г..
Със същото Определение настоящият състав е обезсилил частично
издадената по частно гр.дело № 11 638/2017г. по описа на РС Варна, ХХХIX – ти състав,
Заповед № 6413 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК
в частта в която е разпоредено длъжникът Ц.Г.К., ЕГН:**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Заявителя/кредитора „М.” ЕАД, ЕИК:*, със седалище и адрес
на управление:***, със законни представители А. В. Д.и М. М., македонски
гражданин, с пълномощник Адвокатско дружество „Г. И. П.”, представлявано от
адвокат В. Г.-САК, СУМАТА от 10,01 лв. /десет лева и една стотинки/ – мораторна лихва, начислена върху главницата по фактура №*********/26.01.2015
г. за незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 11.02.2015
г.-24.07.2017 г., СУМАТА от 45,31 лв.
/четиридесет и пет лева и тридесет и една стотинки/ мораторна лихва, начислена върху главницата по фактура №*********/01.02.2015
г. за незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 17.02.2015 г.-24.07.2017
г.,на основание чл. 415, ал. 2 ГПК.
Т.е. при така изложеното по-горе е
ясно, че предметът на установителната защита е се
свежда единствено и само до уточнения петитум на иска а именно:
Отправеното до съда ИСКАНЕ от ищцовата
страна е да бъде прието за установено в отношенията й с ответника, че
съществува в полза на ищцовата страна парично вземане в размер на общо
1487,99 лева – главница – потребени
и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване
на договори за далекосъобщителни услуги от които : 223,44 лева – потребени
и незаплатени далекосъобщителни услуги по договори М4326414 от дата 08.12.2014
г.; М4353691 от дата 23.12.2014 г. и 1264,55 лв.
– сбор от начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договори
М4326414 от дата 08.12.2014 г.; М4353691 от дата 23.12.2014 г.- т.е. вземанията
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №6413/11.08.2018 г. от ВРС ХХХIX –ти състав по частно гр.дело №
11 638/2017 г. по описа на РС Варна, в необезсилените й части.
Обективирано е искане ВРС да присъди разноските сторени в
исковото и заповедно производства в полза на ищцовата страна.
Исковата си молба ищцовата страна по
същество е основала на следните основни правно релевантни факти и обстоятелства Посочено е
че по искане на М. ЕАД във ВРС е било заведено ч.гр.д. № 11 638/2017 г. по
описа на 39 – ти състав против длъжника в заповедното производство и ответник в
исковото –Ц.Г.К., ЕГН : ********** , като в рамките на 2 седмичния срок,
считано от постъпване на възражение от длъжника ищцовото
дружество сезира РС Варна с предявения специален положителен установителен иск, целейки да установи със СПН
съществуването на паричните вземания за които в негова полза е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.Хронологично и
подробно ищцовата страна описва реквизитите на Заявлението по чл. 410 ГПК въз
основа на които е била издадена и посочената и по-горе Заповед от заповедния
съд. Фактите на които основа ищцовата страна и заявлението си по чл. 410 ГПК и
исковата си молба по чл. 422 ГПК са идентични а именно: Между кредитора „М." ЕАД, ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление *** и длъжника Ц.Г.К., ЕГН: **********,
твърди ищцовата страна бил съществувал и валидно действал Договор с индивидуален потребителски номер М4326414 от дата 08.12.2014
г. и ID на клиента *, с който на клиента били предоставяни услуги за мобилен номер *и № на
СИМ карта *по тарифен план *с месечна абонаментна такса 14,90 лв. /с ДДС/ за
срок от 24 месеца. На 23.12.2014 г. длъжникът сключил и друг договор с
индивидуален потребителски номер М4353691 и ID на клиента *, с който му били
предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен номер *по тарифен план * с
месечна абонаментна такса 34,90 лв. за срок от 2 години. На същата дата Ц.К. се
е възползвала от преференциална схема на оператора и е добавила към същия
договор за ползване и услугата „Цифрова телевизия през сателитна
технология" за срок от 2 години. Номерът - М4326414 и М4353691 ,подчертава
ищцовата страна бил индивидуален клиентски номер, с който абонатът фигурирал в
системата на Оператора и представлявал уникална комбинация от цифри, като
услугите, които ползвали клиентите били свързани към един или няколко такива
номера, като чрез тях се издавали и месечните сметки/фактури. Съгласно общите
условия, сочи ищцовата страна, на един клиентски номер можело да се предоставят
множество услуги. В този смисъл под един клиентски номер се завеждали всички
договори за услуги, сключени от абоната, обективирани
с номера на клиента или под ID на клиента, който бил другият индивидуализиращ
признак на абоната, с който се въвеждал в системата на Оператора. ID или
клиентски номер на клиента в настоящия случай бил *.В конкретният случай длъжникът бил въведен в системата на М.с
индивидуален номер-М4326414 и М4353691 и с „клиентски номер" *, по които
били издавани фактурите на абоната за няколко договора за услуги, от които
произтичала претенцията на ищцовото дружество и въз
основа, на които и била издадена Заповедта за изпълнение срещу длъжника.На следващо място ищцовото
дружество се позовава на чл. 26 от
Общите условия на мобилния оператор като цитира и текста : „Заплащането на услугите се извършва въз основа
на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора М.уведомява всеки абонат за
таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този
период може да бъде извършвана едностранно от М.след предварително уведомление
до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от
задължението им за плащане на дължимите суми. "При така
посочените по-горе факти, ищцовата страна твърди, че в срока на действието на
договора за мобилни услуги М4326414 от
дата 08.12.2014 г., М4353691 от дата
23.12.2014 г. М.бил издал на абоната-ответник следните фактури: По Договор
за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер М4326414 от дата 08.12.2014
г.: фактура № *********/28.12.2014 г.,
с падеж на плащане 12.01.2015 г., за отчетен период от 23.11.2014 г.до
22.12.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 23.88 лв.; фактура № *********/26.01.2015 г., с
падеж на плащане 10.02.2015 г., за отчетен период от 23.12.2014 г.до 22.01.2015
г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 16.37 лв. и фактура № *********/05.05.2015 г., с падеж на плащане 05.05.2015 г., за отчетен период от 23.03.2015 г.до
22.04.2015 г., в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги в размер на 298.06 лв. Длъжникът, твърди ищецът в исковата си молба, не бил
изпълнил задълженията си по посочените договори, като не бил заплатил в срок
всички дължими към Оператора суми за потребени
договорни услуги, което обусловило правото на мобилния оператор да прекрати
едностранно сключените с абоната-длъжник Ц.Г.К. договори за далекосъобщителни
услуги и да начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
далекосъобщителни услуги. Вземането по договора с длъжника не било погасено към
подаването на настоящото заявление и именно поради това и на основание чл. 86
от ЗЗД, ищцовата страна в исковата си молба е претендирала и мораторна лихва за забава начислена върху главницата в размер
на 10.1 лв. за период 11.2.2015 –
24.7.2017 г. По Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер
М4353691 от дата 23.12.2014 г., по който М.бил издал следните фактури: фактура № *********/02.01.2015 г., с
падеж на плащане 17.01.2015 г., за отчетен период от 28.11.2015 г.до 27.12.2014
г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 24.83 лв. фактура № ********* /01.02.2015 г., с падеж па плащане 16.02.2015 г., за отчетен период от
28.12.2014 г.до 27.01.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 158.36 лв.; фактура №
*********/05.05.2015 г., с падеж на плащане 05.05.2015 г., за отчетен период от 28.03.2015 г.до 27.04.2015
г., в която била начислена неустойка за
предсрочно прекратяване та договора за далекосъобщителни услуги в размер на
697.93 лв. и фактура № *********/09.06.2015 г., с падеж на плащане 09.06.2015 г.,
за отчетен период от 28.04.2015 г.до 27.05.2015 г., в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване
па договора за далекосъобщителни услуги в размер на 268.56 лв.Длъжникът не бил
изпълнил задълженията си по посочените договори, като не заплатил в срок всички
дължими към Оператора суми за потребени договорни
услуги, което обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно
сключените с абоната-длъжник Ц.Г.К. договори за далекосъобщителни услуги и да
начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни
услуги. Вземането по договора с длъжника не било погасено към подаването на
настоящото заявление, поради което и и на основание чл. 86 от ЗЗД с исковата си
молба ищцовата страна претендира и мораторна лиха за забава начислена върху главницата в размер на 45.31
лв.за период от 17.02.2015 г. до 24.07.2017 г. Претендираната
сума в размер на 1543.40 лв. - посочена като главница- уточнява с
исковата си молба ищцовата страна представлявал cбop
от предоставени на абоната от Оператора далекосъобщителни услуги по сключените
между страните договори за далекосъобщителни услуги и начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, а именно
главницата била формирана като сбор от потребените и
незаплатени услуги по М4326414 от дата 08.12.2014 г., М4353691 от дата
23.12.2014 г. в размер на - 223.44 лв. - незаплатена далекосъобщителна
услуга и сума за начислена неустойка в размер на - 1264.55 лв. неустойка
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги М4326414 от дата
08.12.2014 г., М4353691 от дата 23.12.2014 г. и мораторната
лихва в размер на 55.41 лв. (петдесет и пет лв. и 41 ст.) начислена
върху:фактура № *********/26.01.2015 г.; фактура № *********/01.02.2015 г.Релевираното от ищцовата страна неизпълнението от страна па
абоната-ответник да заплати сумите за потребените
услуги, съгласно издадените фактури - довело до прекратяването на
индивидуалните договори на ответника Ц.Г.К., ЕГН: ********** начисляването на
договорна неустойка.Ето защо и позовавайки се и на Общите си условия ищцовата
страна е сезирала първоначално заповедния съд със Заявлението по чл. 410 ГПК а
след това и настоящия исков съд.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание
ищцовата страна не изпраща представител, но преди същото заседание на дата
08.10.2018 г. е депозирала писмена молба –становище . Молбата становище е
надлежно приобщена към материалите по делото на листи от 81 –ви до 117 –ти и в същата е обективирано
искане съдът да се произнесете с
Решение по реда на чл. 238 от ГПК, като присъди сторените разноски в
заповедното и исковото производство. В проведеното открито съдебно заседание, съдът
е уважил обективираното от ищцовата страна искане за
постановяване на неприсъствено решение като е прекратил и съдебното дирене.
Ответникът,
уведомен редовно за откритото съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил
представител .
Съдът, като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно
заседание, без да е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, както и че
предявеният иск вероятно е основателен, с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде
постановено неприсъствено решение, като искът бъде уважен изцяло .
На основание чл.
78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
от него съдебно-деловодни разноски, за които са представени доказателства.
Съгласно
списъка по чл.80 ГПК, приобщен на лист 92 –ри от делото ищцовата страна претендира
възстановяване на следните разноски:1.Претендира се заплащане на сторените в
заповедното производство разноски представляващи сбора от 25,00 лева за внесена
такса и 180,00 лева за адвокатско възнаграждение.2.Претендира се възстановяване
и на сторените в исковото производство разноски от които 75,00 лева за платена
държавна такса и 180,00 лева за адвокатско възнаграждение.
С оглед
представения и неоспорен от ответника списък по чл. 80 ГПК исковият съд
присъжда в полза на ищцовата страна разноските които са поискани и за които са
представени доказателства а именно разноските в исково и заповедно производство
за платени държавни такси и адвокатско възнаграждение , така както са посочени
по-горе.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.238 от ГПК, вр.
чл.239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцовото дружество “А. Б.“ ЕАД (с предходно
наименование „М.” ЕАД), ЕИК:*, със седалище и адрес на управление:***, със
законни представители А. В. Д.и М. М., македонски гражданин, с пълномощник
Адвокатско дружество „Г. И. П.”, представлявано от адвокат В. Г.-САК,и ответника Ц.Г.К.,
ЕГН **********, с
адрес: ***, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА в полза на ищцовата страна парично вземане,дължимо
от ответника в размер на СУМАТА
от ОБЩО 1487,99 лева(хиляда четиристотин осемдесет и седем
лева и деветдесет и девет стотинки) – главница – потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за далекосъобщителни услуги от които : 223,44 лева – потребени
и незаплатени далекосъобщителни услуги по договори М4326414 от дата 08.12.2014
г.; М4353691 от дата 23.12.2014 г. и 1264,55 лв.
– сбор от начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договори
М4326414 от дата 08.12.2014 г.; М4353691 от дата 23.12.2014 г.- т.е.
паричното вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 6413/11.08.2018 г. от ВРС ХХХIX –ти състав по частно гр.дело №
11 638/2017 г. по описа на РС Варна, в необезсилените й части, на основание чл. чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК .
ОСЪЖДА Ц.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
“А. Б.“ ЕАД (с предходно наименование „М.” ЕАД), ЕИК:*, със седалище и адрес на
управление:***, със законни представители А. В. Д.и М. М., македонски
гражданин, с пълномощник Адвокатско дружество „Г. И. П.”, представлявано от
адвокат В. Г.-САК СУМАТА от ОБЩО 255,00 лева ( двеста петдесет и пет лева) - сторените от ищцовата
страна съдебно - деловодни разноски в исковото производство, пред
настоящата съдебна инстанция, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ц.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “А. Б.“ ЕАД (с предходно
наименование „М.” ЕАД), ЕИК:*, със седалище и адрес на управление:***, със
законни представители А. В. Д.и М. М., македонски гражданин, с пълномощник
Адвокатско дружество „Г. И. П.”, представлявано от адвокат В. Г.-САК СУМАТА от ОБЩО 233,69 лева (двеста тридесет и три лева и шестдесет и
девет стотинки ) сторените от ищцовата
страна, в качеството й на заявител съдебно - деловодни разноски в
заповедното производство по частно гражданско дело № 11 638/2017 по описа на ВРС, XХХIX –ти състав, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :