Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 20.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести април
през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Мл.съдия: Гюлсевер Сали
при секретаря Илияна Коцева,
като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №11616
по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №187064
от 29.08.2020г., постановено по гр.дело №64087/2019г. по описа на СРС, ГО, 79 с-в, са отхвърлени предявените
от З.М.Д., ЕГН ********** Столична дирекция на вътрешните работи искове с правно
основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумите от 1365,21 лв.- допълнително възнаграждение за извънреден
труд от 247 часа за периода от 01.11.2016 г. до 01.11.2019 г., които часове са
разлика между положен от ищеца на длъжността „полицейски инспектор“ в 07 РУ -
СДВР нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като
извънреден, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
21.11.2019 г. до окончателното плащане, и 159,25 лв. лихва за забава за периода
от 01.02.2017 г. до 31.10.2019 г. Ищецът е осъден да заплати на ответника 100
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца
З.М.Д.. Жалбоподателят поддържа, че има непълнота в специалната нормативна
уредба – ЗМВР по въпросите за продължителността на седмичното работно време
през нощта и преизчисляване на часовете положен нощен труд от държавните
служители в МВР, поради което следва да се приложат по аналогия ЗДСл и чл. 9,
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/
и съответно да се преизчислят положените часове нощен труд с коефициент 1,143,
както било предвидено и за предходен период с Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014
год. В приложимата в случая Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. липсвала
аналогична норма, което предполагало приложение на НСОРЗ. Ето защо моли
обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – уважени изцяло. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по
жалбата и в производството пред първата инстанция Столична дирекция на
вътрешните работи, в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва
същата като неоснователна. Излага подробни съображения за правилност на
обжалваното решение. Твърди, че не е налице празнота в законовата уредба през
процесния период и не следва субсидиарно да се прилага НСОРЗ. Моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 187,
ал. 5, т. 2 вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд
през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР
/приложима редакция на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 год./ – че
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 30 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР
/приложима редакция на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 год./.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период
– чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Според чл. 187,
ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за
реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство
на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр.
60 от 02.08.2016 год., в сила от 02.08.2016 год., отм., бр. 3 от 10.01.2020
год., в сила от 10.01.2020 год., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от
14.01.2020 год. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните
служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и
06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч.
се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за
това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов
нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен
/за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., отм. с
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период/.
Спорният между
страните въпрос е свързан с това дали при отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат
разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.
Този въпрос е
разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 год. на ВКС по тълк.дело №
1/2020 год., ОСГК, с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и
НСОРЗ /в частност чл. 9, ал. 2 от наредбата/ и следва да се прилагат
разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. Така формираният извод е мотивиран с липсата на празнота в
ЗМВР относно продължителността на работното време на служителите в МВР,
изразено в брой на часовете /чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА/, тъй като нормата на
чл. 187, ал. 1 ЗМВР е императивна и
предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По
смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа,
независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през
деня, в неговата „светла“ част и през нощта - в неговата „тъмна“ част, в
последната хипотеза от 22 часа до 6.00 часа. Съпоставката на нормите на чл.
187, ал. 1 и 3 ЗМВР и чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват
по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от
МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение.
Различието – установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на
работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с
основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на
чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат
условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и
заплащането да се извършват със съответните актове – наредба и заповед. С
последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда
министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за
положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се
създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и
останалите две предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА.
Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към
изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за
осъществяване на държавна власт, т.е. като вид правоотношения те са различни, а
не сходни. Прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би
обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на
отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се
прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта – „8 часа
дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се
разполага - през деня или през нощта. При разработването и приемането на ЗМВР
законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните
правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните
последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със
съответните компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено
време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск – чл.
189, ал. 1 ЗМВР, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение – чл. 234,
ал. 1 ЗМВР, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд – чл. 187,
ал. 5 и 6 ЗМВР, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и
по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия – чл. 69, ал. 2 КСО, ,
пенсиониране при условията на I категория труд – чл. 69 КСО и др. Посочено е,
че това разрешение съответства и на правото на ЕС /в т.ч. решение на СЕС по
дело № С-262/20/.
Разясненията,
дадени с горепосоченото Тълкувателно решение, са задължителни за съдилищата,
съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ.
Различната
регламентация в отчитането на нощния труд, полаган от държавните служители на
МВР, и служителите, полагащи труд по трудово правоотношение, сама по себе си не
води до извод за наличие на дискриминация на субектите на служебните правоотношения,
регламентирани в специалния ЗМВР. Дискриминация би била налице, ако при равни
условия дадено лице би било лишено от определени права. Условията на труд, в
частност възнаграждението, обаче имат комплексен характер, а също и
обусловеност от вида на този труд, поради което не може да се приеме, че
останалите условия за служителите във и извън МВР са равни. ЗМВР действително
лишава служителите в МВР от увеличено възнаграждение за положен нощен труд при
сумирано начисляване на работното време, но им дава право на други видове
допълнителни възнаграждения, неприложими спрямо всички категории държавни
служители и работници/служители. Те са посочени в мотивите на посоченото
Тълкувателно решение. Отделно от това, липсата на определени допълнителни възнаграждения
може да намери компенсация и в самия размер на основното възнаграждение, при
определянето на което е отчетена спецификата на работата и условията, при
които държавни служители – полицейски
органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението по чл. 142, ал.
1, т. 1 ЗМВР, полагат труда си. От изложеното следва, че при съпоставяне между
тези служители и работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение,
няма допусната дискриминация, забранена от КРБ, ЕКЗПЧОС, ХОПЕС. Служителите в
МВР, полагащи нощен труд, не са дискриминирани и спрямо останалите служители от
тяхната категория, неполагащи нощен труд,
доколкото първите получават допълнително възнаграждение за нощен труд,
определено със Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 год. и Заповед № 8121з-1429 от
23.11.2017 год. на министъра на вътрешните работи. По силата на тези заповеди
за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22.00 часа и 06.00
часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд
в размер на 0.25 лева.
Следва да се
посочи също така, че различието в отчитането на нощния труд, полаган от
държавните служители на МВР, и служителите, полагащи труд по трудово
правоотношение, е основано на обективен и разумен критерий /виж т. 2 от Решение
на СЕС по дело С-262/20/. Законодателят е съобразил, че характерът на работата
на повечето от държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР е такъв, при
който по презумпция се налага полагане на труд и през нощта /несъмнено нуждата
от служителите на МВР е по всяко време на денонощието/. Ето защо е уредил
компенсацията чрез другите привилегии, а не с допълнително възнаграждение
/сходно на това, предвидено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ/.
Така приетото тълкуване на закона не
противоречи и на вторичното право на ЕС. Според т. 1 от цитираното решение на
СЕС член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на
работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е
по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.
При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд. С оглед изложеното по-горе
следва да се приеме, че за процесната група служители законодателят е предвидил
други компенсации, поради което и се допуска подобно разлика в уредбата.
В контекста на
изложеното въззивният съд приема, че не са налице предпоставките за
приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и положеният от ищеца нощен труд не следва
да се преизчислява с коефициент 1.143, поради което и искът за главницата се
явява неоснователен. А щом няма главно задължение, не може да възникне задължение
за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ето защо решението
следва да бъде потвърдено като правилно.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода от
настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 3 ГПК жалбоподателят- ищец
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия ответник сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №187064 от 29.08.2020г.,
постановено по гр.дело №64087/2019г. по описа на СРС, ГО, 79 с-в.
ОСЪЖДА
З.М.Д., ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, с
адрес: гр.София, ул.“********, на основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 3 ГПК сумата
от 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/