№ 109
гр. София , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
в присъствието на прокурора Асен Бойчев Христов (АП-София)
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600222 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.34 от
ЗПИИРКОРНФС.
С Решение от 28.01.2021г., по НЧД №
587/20г., ОС- Кюстендил, НО е признал и
допуснал изпълнение на решение от
09.04.2020г., влязло в сила на 21.05.2020г.,
издадено от несъдебен орган в Република
Нидерландия, с което на Й. А. е наложена
финансова санкция в размер на 95 евро, с
1
левова равностойност към деня на
постановяване на решението 185,80 лв. за
извършено административно нарушение
по Закона за движение по пътищата.
В законовоустановения срок срещу
постановеното решение е депозирана жалба
от а.Ш.- служебен защитник на Й. А., с
релевирани доводи за неправилност, както
и за нарушение на материалния и
процесуалния закон. Поддържа се, че
приложеното по делото удостоверение е
непълно, засегнатото лице не се е явило
лично на съдебния процес и не било
уведомено лично или чрез представител за
правото си на обжалване на решението,
респективно срока за това. В този смисъл
се счита, че са налице предпоставките на
чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС за отказ, като се
настоява за отмяна на
първоинстанционното решение и
2
постановяване на ново, с което да не бъде
допуснато признаването на наложената
финансова санкция.
На основание чл.327 от НПК след
проведено разпоредително заседание,
делото е насрочено за разглеждане.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция, засегнатото лице Й. А.,
нередовно призован, не се явява. За него се
явява служебно назначения му защитник-
адв. Н. Ш.. Последният намира
постановеното решение за неправилно и
незаконосъобразно и като поддържа
доводите развити в писмената жалба,
заявява искане за отмяна на постановения
съдебен акт.
Представителят от апелативна
прокуратура изразява становище, че не са
налице основания за отмяна на
3
атакуваното решение.
АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ, като
прецени събраните по делото
доказателства, обсъди изложените от
страните съображения и след като сам
служебно провери правилността на
решението, намира жалбата за
неоснователна.
Федерална Република Нидерландия е
държава – членка на Европейския съюз.
Като такава се явява издаваща държава по
смисъла на §1, т.1 от Допълнителните
разпоредби на ЗПИИРКОРНФС.
Видно от приложеното по делото
Удостоверение по чл. 4 от
ЗПИИРКОРНФС, несъдебен орган на
издаващата държава Република
Нидерландия е постановил на 09.04.2020г.
решение, влязло в сила на 21.05.2020 г., с
4
което съгласно националното
законодателство - чл. 2 от Закона относно
административната уредба при
нарушаване на разпоредби на Кодекса за
движение по пътищата на Република
Нидерландия е наложил на жалбоподателя
финансова санкция в размер на 95 евро (с
левова равностойност 185, 80 лв.).
Засегнатото лице е наказано за това, че на
04.08.2019 г. в 16:17 часа е паркирал
превозно средство по-високо от 6 метра/ по-
дълго от 2.4 метра на забранено място за
паркиране.
С изложеното се обосновава годен за
признаване акт по смисъла на чл. 3 ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС.
Налице са и всички останали формални
изисквания на закона за признаване на
решението.
5
На първо място, то е придружено от
изискуемото по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС
удостоверение, съдържащо необходимите
реквизити Не е налице непълнота относно
фактите, отнасящи се до описанието на
административното нарушение. Самото
нарушение е описано ясно, като място и
дата на извършването му и че същото
представлява административно нарушение
съгласно законодателството на Р.
Нидерландия. Посочена е и правната
квалификация на нарушението - чл. 2 от
Закона относно административната уредба
при нарушаване на разпоредби на Кодекса
за движение по пътищата. Същевременно,
по делото е налично и копие на решението,
въз основа на което е издадено
удостоверението. В този смисъл са
изпълнени изискванията на чл. 9, ал. 1, вр.
с ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС, доколкото не е
6
налице изискване решението, въз основа на
което е било издадено удостоверението по
чл. 4, да се намира по делото в превод. Не
са налице и празноти водещи до
необходимост за съпоставка на двата
документа.
На следващо място, видно е от
съдържанието на удостоверението, че
производството е било писмено (т.е.
закрито, административно), при което
очевидно не може да става въпрос за лично
явяване на лицето в съдебен процес, като
А. е бил уведомен за това, както и за
възможността да обжалва решението и в
какви срокове, което от своя страна
означава, че твърденията за нарушаване на
правото му на защита са в противоречие с
доказателствата по делото. В таиз връзка
следва да се подчертае, че принципа за
взаимно признаване се основава на доверие
7
между държавите-членки, което
предполага и спазване на принципите на
прилагане на закона. Затова не може да се
приеме, че при изрично посочване на
реализирано в административното
производство право на лицето да узнае за
същото и за възможността да обжалва, са
били нарушени неговите процесуални
права. От друга страна няма данни срещу
засегнатото лице за същото деяние в РБ
или в друга държава да е постановено
решение за конфискация или отнемане.
Удостоверението съдържа информация, че
в изпълняващата държава не е
постановено решение срещу същото лице
за същото нарушение. Наложената санкция
е в размер над 70 евро, а именно 95 евро с
левова равностойност 185,80 лв.
Не е изтекла и предвидената по
българското законодателство давност,
8
съгласно чл. 35 т. 3 от ЗПИИРКОРНФС и
чл. 82 ЗАНН – три години. Освен това, за
да се приложи тази възможност, следва да е
налице кумулативното условие решението
да се отнася за деяние, подсъдно на
български съд. Процесното деяние не е
подсъдно на българския съд, тъй като не се
засягат интереси на българската държава,
по смисъла на чл. 4 ЗАНН.
Изложените обстоятелства и изяснена
фактология налагат извод за наличието на
всички основания за признаване на
решението.
С оглед изложеното, обжалваното решение
на ОС- Кюстендил следва да бъде
потвърдено, а депозираната въззивна
жалба- оставена без уважение, като
неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.34 от
9
ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.01.2021г., постановено по НЧД №
587/20г. на ОС- Кюстендил, НО.
Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
На основание чл. 22, ал.1 и чл.38 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да
се уведоми НАП за изпълнение, да се изпрати уведомление до
компетентния орган на издаващата Държава за признаване на
решението. Препис от решението да се изпрати на Министерство на
правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10