МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 260009 от 16.03.2021
г.
по НОХД № 36 по описа за 2021 г. на Окръжен съд –
Стара Загора
Обвинението против подсъдимия И.И.К., ЕГН
********** е в това, че през периода 01.09.2015 г. - 16.11.2015 г. в гр. Стара Загора, в условията
на продължавано престъпление, като
собственик и представляващ „***" ЕООД - Стара Загора, с ЕИК ***,
избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери от „***" ЕООД - Стара Загора, с ЕИК ***, като
потвърдил неистина в подадени пред ТД на НАП - Пловдив, офис Стара Загора
справки-декларации по ЗДДС и
прилежащите дневници за покупки с описани в тях данъчни фактури, а именно:
-
по СД по ЗДДС с вх. № 24001715087/14.10.2015 г. и прилежащия дневник за покупки
за данъчен период месец септември 2015 г. по данъчни фактури, издадени от „***"
ЕООД - Балчик, с ЕИК ***, както следва:
№
791/03.09.2015 г. с данъчна основа 10 800 лв., с ДДС 2 160 лв.,
№ 794/07.09.2015 г. с данъчна
основа 11 200 лв., с ДДС 2 240 лв.,
№
797/09.09.2015 г. с данъчна основа 12 320 лв., с ДДС 2 464 лв.,
№ 802/14.09.2015 г. с
данъчна основа 12 240 лв., с ДДС 2 448 лв.,
№ 805/16.09.2015 г. с
данъчна основа 12 382,60 лв., с ДДС 2 476,52 лв. и
№
811/21.09.2015 г. с данъчна основа 11 480 лв., с ДДС 2 296 лв., или общо за периода
ДЦС в размер на 14 084,52 лева;
- по СД по
ЗДДС с вх.№ 24001724666/16.11.2015 г. и прилежащия дневник за покупки за данъчен период месец октомври 2015г. по
данъчни фактури, издадени от „***" ЕООД - Варна, с ЕИК ***, както
следва:
№
765/01.10.2015 г. с данъчна основа 67 800 лв., с ДДС 13 560 лв.,
№
766/05.10.2015 г. с данъчна основа 96 480 лв., с ДДС 19 296 лв.,
№
767/08.10.2015 г. с данъчна основа 109 150 лв., с ДДС 21 830 лв.,
№ 769/09.10.2015 г. с
данъчна основа 112 400 лв., с ДДС 22 480 лв.,
№
774/12.10.2015 г. с данъчна основа 103 040 лв., с ДДС 20 608 лв.,
№
781/14.10.2015 г. с данъчна основа 117 550 лв., с ДСС 23 510 лв. и
№
787/15.10.2015 г. с данъчна основа 22 360 лв., с ДДС 4 472 лв., или общо за периода ДЦС в размер на 125 756
лева, и приспаднал неследващ се данъчен кредит за
съответните данъчни периоди - месец септември и месец октомври 2015 г. общо в размер
на 139 840,52 лева, представляващи данъчни задължения по ЗДДС в особено големи
размери - престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, предл.1 и т.7, вр. чл.26, ал.1от НК.
Подсъдимият
К. в проведеното открито съдебно заседание
направи искане за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, като
направи изявление, с което призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за
тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и описаната в
обвинителния акт фактическата обстановка. Предлага на съда да определи на
подсъдимия наказание “Лишаване от свобода” при баланс на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства към средния
размер предвиден в чл.255, ал.3 от НК (т.е. пет години и шест месеца), което на
основание чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а от НК да редуцира с 1/3.
Пледира за ефективното изтърпяване на наказанието при “общ” режим. Заема
позиция, че кумулативно предвиденото наказание “конфискация” не следва да се
прилага по отношение на подсъдимия К. с оглед липсата на имущество. Предлага на
съда да
бъде извършено групиране на наказанието по настоящото дело с други осъждания на
подсъдимия само в случай, че разполага с
пълни данни за съдебно минало на подсъдимия, включително и за посочените от
него в съдебно заседание скоро влезли в сила присъди.
Подсъдимият И.К., в хода на съдебните прения не оспорва фактическата
обстановка и правната квалификация на деянието. Моли съдът с оглед направените
от него самопризнания по реда на чл.371, т.2 от НПК да индивидуализира
наказанието “лишаване от свобода” в такъв размер, че след като го намали с 1/3 на
основание чл.58а, ал.1 от НК да му наложи наказание около четири години, което
да групира с всички други негови осъждания и да му наложи едно общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години без да прилага чл.24
от НК. Не взема становище относно изтърпяването на наказанието “лишаване от
свобода”, както и относно кумулативно предвиденото наказание “конфискация”.
Съдът разгледа
и реши делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът след
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият И.И.К. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със
средно образование, разведен, осъждан, ЕГН **********. По негови обяснения работи в строителството.
„***" ЕООД - Стара Загора, с ЕИК *** е регистрирано през 2005 г., като от
2013 г. до момента, включително и към момента на деянията - предмет на настоящия обвинителен акт, управител на
дружеството е подсъдимият И.И.К.. Едноличен собственик на капитала на дружеството е „***"
ЕООД - Стара Загора, чийто управител и едноличен собственик на капитала е
отново подсъдимия И.К..
Подсъдимият И.И.К. е
неколкократно осъждан за извършени престъпления от общ характер, включително и срещу данъчната
система, като последните са както следва:
С присъда по НОХД № 394/2013 г. по описа на ОС - Стара Загора,
изменена с решение на АС - Пловдив по ВНОХД № 339/2014 г. и потвърдена с решение на ВКС - София по
касационно дело № 527/2015 г., влязла в сила на 08.06.2015 г., за
извършено през 2011 г. престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.7, вр.чл.26 и чл.20 от НК, му е наложено наказание “лишаване от свобода” в размер на 4 години при
първоначален “общ” режим на изтърпяване;
С присъда по НОХД № 212/2015 г. по описа на РС - Стара Загора,
потвърдена с решение на ОС - Стара Загора по ВНОХД № 1126/2015 г., влязла в
сила на 09.07.2015 г., за извършено на 29.03.2014 г. престъпление по
чл.343в, ал.2, вр.ал.1 от НК му е
определено наказание “лишаване от свобода” в размер на 4 месеца, изпълнението на което е отложено за
изпитателен срок от 3 години;
С определение по ЧНД № 1903/2015 г. на РС - Стара Загора,
влязло в сила на 25.09.2015 г., на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК наказанията по НОХД № 394/2013 г. на ОС - Стара Загора и
НОХД № 212/2015 г. на РС -Стара Загора са групирани, като е определено едно общо такова - 4 години при
първоначален “общ” режим на изтърпяване;
С присъда по НОХД № 345/2014 г. по описа на РС - Бяла,
потвърдена в наказателната част с решение на ОС - Русе по ВНОХД № 408/2016 г., влязла в
сила на 28.11.2017 г., за извършено през 2008 г. престъпление по чл.210, ал.1, т.3 и т.5, вр.чл.209, ал.1 от НК, му е
определено наказание 2 години “лишаване от свобода” при първоначален “строг” режим на изтърпяване, като на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието
по НОХД № 363/2006 г. по описа на ОС - Стара Загора - 1 година и 8 месеца “лишаване от свобода”;
С присъда по НОХД № 11/2019 г. по описа на ОС - Стара Загора, влязла в
сила на 01.03.2019 г. за извършено през 2011 г. престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.6 и т.7, вр.чл.26 и чл.20 от НК,
му е определено наказание “лишаване от свобода” в размер на 4 години при първоначален “строг” режим на изтърпяване,
като същото е кумулирано на основание
чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК с наказанията по НОХД № 394/2013 г., НОХД № 345/2014 г. и НОХД №
212/2015 г. и е определено едно общо наказание от 4 години “лишаване от свобода” при първоначален “строг” режим на изтърпяване;
С присъда по НОХД № 357/2019 г. по описа на
Специализиран наказателен съд, влязла в сила на 10.04.2019 г., за извършени през
периода 2011 г. - 2012 г. престъпления по чл.321, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК и по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр.чл.26 и чл.20 от НК му е определено на основание чл.23 от НК
наказание “лишаване
от свобода” в
размер на 4 години при първоначален “общ” режим на изтърпяване. На основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК е извършена кумулация на наказанията по горното дело - НОХД № 357/2019 г. с
наказанията по НОХД № 394/2013 г., НОХД № 345/2014 г. и НОХД № 212/2015 г., като е
определено едно общо наказание от 4 години “лишаване от свобода” при първоначален “общ” режим на изтърпяване и на основание чл.59 от НК е приспаднато времето, през
което К. е бил с мярка за неотклонение “Домашен арест” и на основание чл.25, ал.2 от НК - времето на изтърпяване на
наказанието по НОХД № 394/2013 г..
Горните наказания лишаване от свобода подсъдимият К. е изтърпял: в периода от 12.05.2016 г. до
24.08.2017 г. - 1 година и 8 месеца по НОХД № 363/2006 г. по описа на ОС - Стара Загора и
общото наказание от 4 години по НОХД № 357/2019 г., НОХД № 394/2013 г., НОХД №
345/201 4г. и НОХД № 212/2015 г. е изтърпяно от подсъдимия К. в периода от 24.08.2017 г. до
14.08.2020 г..
През 2015 година /преди да влезе в Затвора за изтърпяване на горните
наказания/ подсъдимият И.К. извършвал търговска дейност с „***" ЕООД - Стара Загора, с ЕИК ***.
През м. септември 2015 г. дружеството извършило продажби с получател „***" ЕООД, като
данъчните основи по същите възлизали на 70 416,31 лева и респ. дължимия от
доставчика „***" ЕООД данък добавена стойност /ДДС/ възлизал на 14 084,52
лева. За да избегне установяването, респ. внасянето на горния данък, подсъдимият К. решил да включи в дневника на
покупките на дружеството фактури за несъществуващи сделки - покупки, като по
този начин,
чрез приспадане на ДДС, да осуети дължимостта - установяването и респ. плащането на ДДС по извършените през м. септември 2015 г. продажби. Подсъдимият К. решил да
включи произволни фактури на търговско дружество „***" ЕООД.
„***" ЕООД е дружество със седалище в гр. Балчик, с едноличен
собственик на капитала и управител свидетеля Т.Т., като нито свидетелят Т., нито
дружеството му са имали търговски отношения с подсъдимия И.К. или „***" ЕООД.
Въпреки липсата на реални сделки и издадени от „***" ЕООД с
получател „***" ЕООД фактури за такива, в Справка-декларация по ЗДДС на „***"
ЕООД, подадена от подсъдимия К. по електронен път в ТД на НАП-Пловдив, офис Стара Загора с вх.№
24001715087/14.10.2015 г. за данъчен период месец септември 2015 г. и прилежащия дневник
за покупки на „***" ЕООД за същия данъчен период - месец септември 2015 г., били
включени фактури, с издател „***" ЕООД, с ЕИК ***, както следва: № 791/03.09.2015 г. с данъчна
основа 10 800 лв. И ДДС - 2 160 лв., № 794/07.09.2015 г. с данъчна основа 11 200 лв. и ДДС - 2 240 лв., №
797/09.09.2015 г.с данъчна основа 12 320 лв. и ДДС - 2 464лв., № 802/14.09.2015 г. с данъчна основа 12 240 лв. И ДДС - 2 448 лв., № 805/16.09.2015 г. с данъчна основа 12
382,60 лв. и
ДДС - 2
476,52 лв. и № 811/21.09.2015 г. с данъчна основа 11 480 лв. и ДДС - 2 296 лв. Общият размер
на ДДС по горните фактури възлизал на 14 084,52 лева и по този начин - чрез включване
на фактури за нереални сделки за покупки, подсъдимият К. привидно създал основание за
ползване на право на данъчен кредит по тях, в резултат на което дължимия за м. септември 2015 г. от „***"
ЕООД ДДС бил
неправомерно приспаднат. Въпреки, че „***" ЕООД не било получател по такива сделки с доставчик „***"
ЕООД, включвайки горните фактури в дневника за покупки и респективно в Справката-декларация
подсъдимият К.
променил финансовия и съответно данъчния резултат за данъчен период м.
септември 2015 г. и укрил дължимия по ЗДДС данък на „***" ЕООД чрез приспадане
на неследващ се данъчен кредит. Така съгласно подадената Справка-декларация по ЗДДС „***"
ЕООД не дължало внасяне на ДДС за този данъчен период.
Междувременно, през м. октомври 2015 г. „***" ЕООД - Стара Загора извършило продажби с получател „***"
ЕООД, като данъчните основи по същите възлизали на 628 855,67 лева и респ.
дължимия от доставчика „***" ЕООД данък добавена стойност /ДДС/ възлизал
на 125 771,13 лева. За да избегне установяването и плащането на горния данък,
подсъдимият К.
решил отново да включи в дневника на покупките на дружеството фактури за
несъществуващи сделки - покупки, като по този начин чрез приспадане на ДДС да осуети
дължимостта - установяването и съответно плащането на ДДС по извършените през м. октомври 2015 г. продажби. Подсъдимият
К. решил да използва друго търговско дружество -„***"
ЕООД - Варна, с което „***" ЕООД нямало никакви търговски отношения.
Освен, че
между „***" ЕООД и „***" ЕООД липсвали търговски отношения, „***"
ЕООД било и дерегистрирано по ЗДДС, считано от 16.07.2015 година.
Съгласно намисленото, по същия начин както за предходния данъчен
период, подсъдимият К. включил в подадената справка-декларация по ЗДДС и дневника за
покупки фактури за покупки от „***" ЕООД. Така в подадената от подсъдимия К. по
електронен път в ТД на НАП-Пловдив, офис Стара Загора Справка-декларация на „***"
ЕООД с вх. № 24001724666/16.11.2015 г. и
прилежащия дневник за покупки за данъчен период м. октомври 2015 г. били
включени покупки от „***" ЕООД по следните фактури: № 765/01.10.2015 г. с данъчна
основа 67 800 лв. и ДДС - 13 560 лв., № 766/ 05.10.2015 г. с данъчна основа 96
480 лв. и ДДС
- 19 296 лв.,
№ 767/08.10.2015г. с данъчна основа 109 150 лв. и ДДС - 21 830 лв., № 769/09.10.2015 г. с данъчна основа 112
400 лв. и ДДС
- 22 480 лв., №
774/12.10.2015 г. с данъчна основа 103 040 лв. и ДДС - 20 608 лв., № 781/14.10.2015 г. с данъчна основа 117
550 лв. и ДДС
- 23 510лв. и
№ 787/15.10.2015 г. с данъчна основа 22 360 лв. и ДДС - 4 472 лв., като общия размер на
ДДС по горните фактури възлизал на 125 756 лева. По този начин, чрез включване
на горните фактури в дневника за покупки и отразявайки финансовия и данъчен
резултат в съответната справка-декларация за данъчния период м. октомври 2015 г., подсъдимият К. създал
привидно основание за право на данъчен кредит от страна на „***" ЕООД и
чрез неправомерно ползване на право на данъчен кредит - приспадане на ДДС по
посочените фактури с издател ,***" ЕООД, било избегнато установяване на
задължение за „***" ЕООД - Стара Загора за внасяне на ДДС в размер на 125 756 лева. Съгласно
подадената Справка-декларация по ЗДДС, „***" ЕООД не дължало внасяне на ДДС за този данъчен период.
Със Заповед на ТД на НАП - Пловдив за възлагане на ревизия от 17.12.2015 г., изменена
със Заповед от 12.05.2016 г. по отношение на „***" ЕООД била възложена ревизия с предмет
данък добавена стойност за периода от 01.09.2015 г. до 30.11.2015 г., както и
корпоративен данък за 2014 г.. Извършената ревизия на „***" ЕООД приключила с РА №
Р-16002415010537-091-001/31.08.2016 г., в който са констатирани допълнителни данъчни
задължения по ЗДДС за ревизирания период в значителни размери, произтичащи и от
неправомерно приспаднат данъчен кредит от данъчния субект „***" ЕООД по
отношение на фактури с издатели доставчиците „***" ЕООД - Балчик и „***"
ЕООД - Варна. Актът бил връчен на подсъдимия К. на 08.09.2016 г.. Същият не е обжалван в
законоустановения срок и е влязъл в сила.
За резултатите от ревизията ТД на НАП - Пловдив е изпратила в ОП - Стара Загора
Уведомление по чл.205, ал.2 от НПК.
В хода на разследването е назначена съдебно-счетоводна експертиза,
която след анализ на представените счетоводни документи на „***" ЕООД по
делото е констатирала следните обстоятелства: Фактури с издател „***" ЕООД и „***" ЕООД не са били предоставяни
от „***" ЕООД при ревизията или в хода на досъдебното производство, а и
реални сделки по същите няма.
За месец септември 2015 г. не е налице право на приспадане на данъчен
кредит в размер на 14 084,52 лева от „***" ЕООД по фактури с издател „***"
ЕООД.
За месец октомври 2015 г. не е налице право на приспадане на данъчен кредит в размер на 125
756 лева от „***" ЕООД по фактури с издател „***" ЕООД.
Общия размер на неправомерно приспаднатия въз основа на горните
фактури за периода 01.09.2015 г. - 31.10.2015 г. данъчен кредит възлиза на 139 840,52 лева.
Съдът намира, че
гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
направените от подсъдимият И.И.К. самопризнания на всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и от доказателствата, събрани в хода
на досъдебното производство, подкрепящи самопризнанията и приобщени към
доказателствата по делото, по реда на чл.283 от НПК, като писма на
ГД „ИН" /т.ІV, л.66-67 от ДП/, ГДД и Справки -декларации
ведно с прилежащи дневници на „***" ЕООД /т.ІІІ, л.3-13 от ДП/, документи, предоставени от ТД на НАП - Пловдив
от извършена на „***" ЕООД данъчна ревизия - /т.Ш, л. 14-136/, Ревизионен
доклад /т.ІІІ, л.31-43 от ДП/ и Ревизионен акт № Р-16002415010537-091-001/31.08.2016 г. /т.ІІІ, л.18-22 от ДП/,
удостоверение от АВ за актуално състояние на „***" ЕООД /т.ІІ, л.9 от ДП/, копие от дневник
за продажби и СД по ЗДДС за данъчен период м.09.2015 г. на „***" ЕООД /т.ІІ, л.21-25 от ДП/, документи, предоставени от ТД на НАП -Пловдив във връзка с извършени насрещни
проверки на „***" ЕООД /т.ІІ, л.160-171 от ДП/ и „***" ЕООД /т.ІІ, л. 172-177 от ДП/, заповед за възлагане на ревизия /т.ІІ, л.232 от ДП/ и Заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия /т.ІІ, л.208 от ДП/, протоколи за разпити на свидетели - Т.Г.Т. /т.І, л.19 от ДП/ и Н.А.К. /т.І, л.26 и л.175 от ДП/, писмо на ТД на НАП - Варна за дерегистрация по ЗДДС на „***"
ЕООД, Уведомления на „***" ЕООД за електронни услуги с КЕП -/т.І, л.49-65 от ДП/, Съдебно-счетоводна експертиза /т.V, л.99-119 от ДП/, декларация за семейно и
имотно състояние, справка за съдимост на подсъдимия, както и от писмените
доказателства, събрани в хода на съдебното следствие – справка за съдимост,
справка от УС на прокуратурата на РБ и справка от Затвора – Стара Загора за
изтърпяните наказания лишаване от свобода.
Въз основа на гореизложените фактически обстоятелства, съдът прие следното
от ПРАВНА СТРАНА:
От събраните по делото гласни и писмени
доказателства категорично е установено, че подсъдимият К. е осъществявал
търговската дейност на „***" ЕООД - Стара Загора като негов собственик и управител, по силата на предоставената
му от закона представителна власт и е
извършвал действия свързани с
управлението на дружеството. С оглед на това се явява годен
субект на престъплението по 255 от
НК.
Задължение на всяко ЮЛ е цялата търговска дейност
и отчетността да се извършва в съответствие с действащото законодателство –
ЗДДС, ЗСч, ДОПК. Задължението за водене на дневник за продажбите произтича от
чл.124, ал.1 от ЗДДС. Данъчният период е едномесечен и съвпада с календарния
месец. След изтичане на данъчния период по ЗДДС
следва да бъде подадена справка декларация с резултата от този данъчен
период. Декларацията /съгл. чл.125, ал.1 от ЗДДС/ се подава най-късно до 14-то
число на месеца, следващ данъчния период. От своя страна справката декларация
се съставя въз основа на данните в отчетните регистри – дневник на покупките и
дневник на продажбите. Във връзка с подаването на декларацията на „***"
ЕООД за данъчните периоди м.
септември и м.октомври 2015 г.
са нарушени разпоредби на ЗДДС и Правилника за прилагането му, като не е
посочен действителния (истинския) резултат за периода, отговорност за което има
подсъдимия и това е довело до избягване установяването и плащането на ДДС в
определените размери. За данъчния период м.септември 2015г. подсъдимият К. чрез включване на посочените
6 броя фактури за нереални сделки за покупки с
доставчик „***" ЕООД, привидно създал основание за ползване на право на
данъчен кредит по тях, в резултат на което дължимия ДДС за м. септември 2015 г. от „***"
ЕООД бил неправомерно приспаднат. Въпреки, че „***" ЕООД реално не е било получател по такива сделки с доставчик „***"
ЕООД, включвайки горните фактури в дневника за покупки и респективно в Справката-декларация
подсъдимият К.
потвърдил неистина и така променил финансовия и съответно данъчния резултат за данъчен период
м. септември 2015 г. и укрил дължимия по ЗДДС данък за внасяне на „***" ЕООД чрез приспадане на
неследващ се данъчен кредит в размер на 14 084,52 лева. Така
съгласно подадената
Справка-декларация
по ЗДДС „***" ЕООД не дължало внасяне на ДДС за този данъчен период. Подсъдимият К. чрез
включване на горепосочените 7 броя
фактури за покупки по неосъществени сделки с доставчик „***" ЕООД в дневника за покупки и отразявайки финансовия и
данъчен резултат в съответната справка-декларация за данъчния период м. октомври 2015 г. Е потвърдил неистина и така е създал привидно основание за право на данъчен кредит от страна на „***"
ЕООД и чрез неправомерно ползване на право на данъчен кредит - приспадане
на ДДС по посочените фактури с издател „***" ЕООД, било избегнато установяването на задължение за „***"
ЕООД - Стара
Загора за внасяне на ДДС в размер на 125 756 лева. Съгласно подадената
Справка-декларация по ЗДДС, „Родопи Болетус" ЕООД не дължало внасяне на ДДС за този данъчен период.
С оглед на приетата за установена по несъмнен начин фактическа обстановка,
съдът намери за безспорно доказано по делото, че по описания начин с деянията
си подсъдимият И.И.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, предл.1 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК, като в периода от 01.09.2015 г. - 16.11.2015 г. в
гр. Стара Загора, в условията на
продължавано престъпление, като собственик и представляващ „***"
ЕООД - Стара Загора, с ЕИК ***, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено
големи размери от „***" ЕООД -
Стара Загора, с ЕИК ***, като
потвърдил неистина в подадени пред ТД на НАП - Пловдив, офис Стара Загора
справки-декларации по ЗДДС и прилежащите дневници за покупки с
описани в тях данъчни фактури, както следва:
-
по СД по ЗДДС с вх. № 24001715087/14.10.2015 г. и прилежащия дневник за покупки
за данъчен период месец септември 2015 г. по данъчни фактури, издадени от „***"
ЕООД - Балчик, с ЕИК ***, както следва:
№
791/03.09.2015 г. с данъчна основа 10 800 лв., с ДДС 2 160 лв.,
№ 794/07.09.2015 г. с данъчна
основа 11 200 лв., с ДДС 2 240 лв.,
№
797/09.09.2015 г. с данъчна основа 12 320 лв., с ДДС 2 464 лв.,
№ 802/14.09.2015 г. с
данъчна основа 12 240 лв., с ДДС 2 448 лв.,
№ 805/16.09.2015 г. с
данъчна основа 12 382,60 лв., с ДДС 2 476,52 лв. и
№
811/21.09.2015 г. с данъчна основа 11 480 лв., с ДДС 2 296 лв., или общо за периода
ДДС в размер на 14 084,52 лева;
- по СД по
ЗДДС с вх.№ 24001724666/16.11.2015 г. и прилежащия дневник за покупки за данъчен период месец октомври 2015г. по
данъчни фактури, издадени от „***" ЕООД - Варна, с ЕИК ***, както
следва:
№
765/01.10.2015 г. с данъчна основа 67 800 лв., с ДДС 13 560 лв.,
№
766/05.10.2015 г. с данъчна основа 96 480 лв., с ДДС 19 296 лв.,
№
767/08.10.2015г. с данъчна основа 109 150 лв.,с ДДС
21 830 лв.,
№ 769/09.10.2015 г.с данъчна
основа 112 400 лв., с ДДС 22 480 лв.,
№
774/12.10.2015 г. с данъчна основа 103 040 лв., с ДДС 20 608 лв.,
№
781/14.10.2015 г. с данъчна основа 117 550 лв., с ДДС 23 510 лв. и
№
787/15.10.2015 г. с данъчна основа 22 360 лв., с ДДС 4 472 лв., или общо за периода ДДС в размер на 125 756 лева, и приспаднал неследващ се
данъчен кредит за съответните данъчни периоди - месец септември и
месец октомври 2015 г. общо в размер на 139 840,52 лева, представляващи данъчни
задължения по ЗДДС в особено големи размери.
От субективна страна двете отделни деяния,
включени в състава на продължаваното престъпление, са извършени виновно от
подсъдимия, под формата на пряк умисъл, като същият е съзнавал обществено
опасния им характер, предвиждал е общественоопасните последици на всяко от тях
и е искал настъпването им.
Подсъдимият К. е
извършил деянията по обвинението в условията на продължавано престъпление по
смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като двете отделни деяния осъществяват
поотделно състава на едно и също престъпление – по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, предл.1 и т.7, извършени са през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
Размерът на данъчните задължения, чието плащане подсъдимият
К. е избегнал е в «особено големи размери», тъй като единадесет пъти надхвърля
предвидения в чл.93, т.14 от НК минимален размер от дванадесет хиляди лева
необходим за осъществяване на този квалифициращ признак.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на
законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
Съгласно първия
принцип в специалната част на закона за извършеното от подсъдимия И.И.К. престъпление
чл.255, ал.3, вр.
ал.1, т.2, предл.1 и т.7, вр.чл.26, ал.1 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или цялото
имущество на виновния.
При определянето
и индивидуализацията на наказанията за посоченото престъпление съдът обсъди
направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и
анализира обществено опасния характер на деянието, личността на подсъдимия,
подбудите за извършване на деянието, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства съдът отчете изтеклия значителен период от време от
извършване на престъплението до предаването му на съд /не по негова вина/, тежкото
му семейно и материално положение и упражняването на обществено полезен труд
към настоящия момент. Като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство
съдът отчете лоши характеристични данни, които се извеждат от справката му за
съдимост за множеството други осъждания за
престъпления против данъчната система, за които са налагани и изтърпени ефективни
наказания «лишаване от свобода», най-тежкото от които е в размер на четири години. Към лошата характеристика следва да бъде отчетено, че са налице
и други две висящи ДП за престъпление по чл.255, ал.3 вр. с ал.1 от НК видно от
справката от УИС на РБългария – по сл.д № 109/2018 г. по описа на СГП, със
статус внесен обвинителен акт и сл.д. № 61/2012 г. по описа на Следствен отдел
при ОП - Пловдив, приключило с присъда по НОХД № 934/2019 г. по описа на
ОС – Пловдив. По отношение на тези ДП подсъдимият твърди в съдебно заседание,
че първото е приключило с присъда на СГС, която е обжалвал пред Апелативен съд
– София, а по второто било образувано НОХД № 934/2019 г. по описа на ОС –
Пловдив, приключило с присъда, която е обжалвал по ВНОХД № 464/2020г. на ПАС,
приключило с решение, за което в приетата по делото справка за съдимост липсва
отбелязване.
Съдът отчете по-висока степен на
обществена опасност на деянието с оглед на това, че укритите данъчни задължения
надхвърлят единадесет пъти размера от 12 000 лв., приет от законодателя
като критерий за «особено големи размери», както и поради невъзстановяването от
дееца на причинените на държавата имуществени вреди в резултата на извършеното
от него престъпление против данъчната система. Съдът отчете и по-висока степен
на обществена опасност на дееца с оглед на трайно установените му престъпни
навици, превърнли се в начин на живот.
Съдът отчете
като причини и условия за извършване на престъплението – стремежът на
подсъдимия К. за облагодетелстване по престъпен начин.
С оглед на така изложените и отчетени
обстоятелства по чл.54 от НК и лекия превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства съдът прие, че най-справедливо е санкцията да бъде определена малко
под средния размер за това престъпление
/средния размер е 5 години и шест месеца/, а именно за срок от пет години /или шестдесет
месеца/ «лишаване от свобода». Съдът
намери, че с по-нисък размер на наказанието не биха се постигнали целите на специалната и на генералната превенция по чл.36
от НК.
С оглед на направеното от подсъдимия самопризнание по чл.371, т.2 от НПК и
на основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК съдът редуцира с
една трета наказанието лишаване от свобода и присъди подсъдимият К. да изтърпи три години и четири месеца /или четиридесет месеца/.
Съдът прие, че посочените смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е изключително по смисъла на
чл.55, ал.1 от НК и не са налице основанията за приложение на чл.58а, ал.4 от НК.
Не са налице условията на чл.66, ал.1 от НК, с
огрлд на което съдът постанови определеното наказание „лишаване от свобода“ да
бъде изтърпяно ефективно, като на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС това следва
да стане при първоначален “Общ” режим.
Съдът не наложи
на подсъдимия кумулативно предвиденото наказание «конфискация», поради липсата
на доказателства установяващи К. да притежава имущество.
Съдът не приложи чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК с оглед данните за обременената съдимост на подсъдимия К. и
наличието на друга влязла в сила присъда, която не е отразена в справката му за
съдимост и наличието на друго висящо наказателно производство, чието
приключване скоро предстои. С оглед на това и за правилното прилагане на чл.25,
ал.1 вр. с чл.23 от НК настоящият съд прие, че групирането на наказанията на
подсъдимия К. следва да стане в отделно производство по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК.
На
основание чл.189, ал.1 и ал.3 от НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия К. направените
по делото разноски в хода на досъдебното производство в размер на 732 лева, които да заплати в полза на МВР по бюджетната сметка на ОД на МВР
– Стара Загора.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: