Решение по дело №773/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

                                                   Р Е Ш Е Н И Е

 

  № 260070          25.02.2021г., гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година,  в състав:

 

                                                      Председател:        Минка Трънджиева

            Членове: Венцислав Маратилов

                                     Димитър Бозаджиев

като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев въззивно гр.д.№773 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :   

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №96/02.06.2020г., постановено по гр.д.№1184/2018г. по описа на РС- Велинград е осъден, на основание чл.45 от ЗЗД, В.А.Р. ***, да заплати на З.И. М., ЕГН ********** ***, сумата от 24000лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания в резултат на причинени увреждания от стоматологични интервенции извършени в периода от 18.06.2012г. до 03.09.2013г., изразяващи се пробиване на ляв максиларния синус и засягане на мандибуларния нерв долу в дясно, от които е заболяване хроничен левостранен хипертрофичен синузит, както и липса на сетивност в долна челюст и загуба на костни тъкани, установени на 11.09.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.09.2015г. до окончателното плащане, като е отхвърлена претенцията за законна лихва за периода от 11.09.2013г. до 04.09.2015г., като неоснователна поради изтекла погасителна давност.

Осъден е В.А.Р. ***, да заплати на З.И.М., ЕГН ********** ***, сумата от 5098лв.- разноски по делото.

Против това решение в неговата уважителна част е постъпила въззивна жалба от В.А.Р..

Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и неточно изясняване на фактическата обстановка довело до необоснованост на фактическите констатации и правни изводи на съда.

Сочи се, че мотивите са вътрешно противоречиви, изведени са произволно, отвъд безспорно доказаните факти, без да са съобразени с правилата на материалния закон, формалната логика, опита и научното знание.

Визира се, че решението съдържа пороци, изразяващи се в несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество на установеното от събрания по делото доказателствен материал и обхваща грешките при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд.

По отношение на давността се твърди, че е останал неизяснен и недоказан въпросът от кои момент тече давностния срок.

Счита се, че ако се приеме датата 02.11.2012г. за най- късна доказана възможна дата за осъществения деликт, то 5- годишната погасителна давност очевидно е настъпила към подаване на исковата молба- 04.09.2018г. с оглед на което решението на районния съд е неправилно.

Твърди се, че исковете са недоказани.

Сочи се, че единствените пряко относими към спора писмени доказателства касаещи процесния период- 18.06.2012г.- 03.09.2013г. са представените от ответника извлечения от Амбулаторен дневник. Относно всички други писмени доказателства, оспорени с отговора на исковата молба и допуснати от съда се приема, че те са ирелевантни за правния спор, тъй като това са епикризи от лечебни заведения, от които ищцата твърди, че е получавала медицинска услуга. Приема се, че тези приложени епикризи са за дейности извън процесния период, свързани с осъществено лечение от трети лица и те не могат да бъдат годно доказателствено средство в настоящото производство

Счита се, че същите не доказват, а и няма как да докажат по безспорен начин причинно- следствената връзка между извършените от ответника интервенции и твърдените от ищцата здравословни проблем. Също така, времето през което са извършвани отразените в тези епикризи манипулации са извън периода, в който се твърди от ищцата, че е получавала медицинска услуга от ответника.

Твърди се, че е неясна, как съдът е установил и то по безспорен начин, всеки един от елементите на непозволеното увреждане и то в тяхната съвкупност- наличие на противоправно поведение, което е извършено виновно от ответника, наличие на вредни последици и причинно следствена връзка между деянието и настъпилите вреди.

Ето защо се приема, че съдът е постановил своето решение при неизяснени обстоятелства, без да разполага с безспорни доказателства по отношение на наведените твърдения на ищцата, които от своя страна обуславят наличието на корелативна връзка на всеки един от елементите на сложния фактически състав от твърдения деликт.

Твърди се, че мотивите на първоинстанционният съд, във връзка с чл.161 от ГПК противоречат на трайната съдебна практика.

Приема се, че съгласно установената съдебна практика, последиците на чл.161 от ГПК могат да бъдат приложени по отношение на страна в производството само когато е налице нейно поведение, което създава пречки за допуснати доказателства. Касае се до санкция за несъобразено със закона поведение на страната, поради което се изисква то да е съзнателно. Последното предполага страната да е била уведомена за допускането на доказателството от съда, но да създава пречки за събирането, а такива пречки са налице и при неоказване на съдействие на вещите лица от допуснатата по делото експертиза.

Счита се, че прилагането на чл.161 от ГПК е неправилно.

По отношение на съдебно- медицинската експертиза се визира, че в рамките на правния спор, СМЕ не доказва по безспорен начин твърдяните от ищцата факти.

Визира се, че решението да не се оспори представената СМЕ е свързано с изводите в нея, според които е невъзможно да се установи и докаже по безспорен начин пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между извършените интервенции от ответника и твърдяните от ищцата вреди.

Сочи се, че и двамата разпитани експерти участвали в изготвянето на експертизата са отговорили еднозначно, че пряка връзка може да се предполага, но няма как тази връзка да бъде категорична и безусловна.

Твърди се относно увреждането, описано като „пробит синус“, че в мотивите си съдът изтъква, че в СМЕ и в разясненията дадени от вещото лице Л. е било невъзможно ответника да не е забелязал, че е пробил синуса на ищцата, тъй като се е получило хлътване, което не можело да не се забележи. В тази връзка се сочи, че отговора на исковата молба на ищцата в детайли й е обяснено, че синусът не се “пробива“, а се трепанира неговата латерална /странична/ стена с цел да се избута нагоре синусната лигавица. Това не е усложнение, както се твърди в исковата молба, а е част от хода на оперативната интервенция.

Сочи се, че съдът е приел, че твърдяното непозволено увреждане- „пробит синус“ се е случило по време на интервенцията на 02.11.2012г., като в същото време е отбелязал в мотивите си, че това е било констатирано на 11.09.2013г. в МБАЛ- П., т.е. след повече от 10 месеца- Епикриза №22681 от 11.09.2013г. на МБАЛ- П.. Счита се, че този извод е житейски невъзможен и неправилен.

Визира се, че ищецът и част от колегите му стоматолози, включително и тези от МБАЛ- П., известна като Окръжна болница- гр.П., към която ищцата по своя преценка и на свой риск се е обърнала са в пряка конкуренция. В такива конкурентни отношения се визира, че ответникът е и с едно от вещите лица изготвили СМЕ, а именно- проф.Х.Л..

Счита се, че в противоречие с житейската логика са и твърденията, че ищецът непозволено е увреждал здравето на ищцата, но въпреки това, тя е продължавала да се ползва от неговите дентални услуги близо година и половина- от 08.06.2012г. до 03.2013г.

Твърди се, че твърденията за настъпил деликт са несъстоятелни и недоказани.

В този смисъл са изложени съображения.

Искането е за отмяна на обжалваното решение.

Моли се за присъждане на направените съдебно- деловодни разноски.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- З. И. М..

В съдебно заседание, жалбоподателят Р., редовно призован не се явява. За същият се явява адв.Н., редовно упълномощен. От страна на последния се поддържа подадената въззивна жалба. Моли се за отмяна на обжалваното решение. Подробни съображения в тази насока излага в представени в срок писмени бележки

Ответникът по жалбата З. И.М., редовно призована не се явява. Същата се представлява от упълномощения от нея адв.И.. Последният изразява становище в насока, че подадената въззивна жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение, като се потвърди обжалваното решение на първоинстанционният съд. Подробни доводи се излагат в представени в срок писмени бележки.

Моли за присъждане на направените по делото съдебни разноски.

Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба на ищеца З.И.М. ***, против д-р В.А.Р. ***.

С нея са предявени осъдителни искове, с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24000лв., представляваща обезщетение за търпените неимуществени вреди, причинени увреждания от действията на ответника, по време на извършените от него стоматологични интервенции за периода от 18.06.2012г. до 03.09.2013г., установени на 11.09.2013г., при които са били причинени описаните в обстоятелствената част на исковата молба увреждания, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на узнаване на уврежданията- 11.09.2013г. до окончателното изплащане.

Твърди се от страна на ищецата, че през 2012г. е имала стоматологични проблеми поради което решила да си направи лечение на зъбите. След проучване в интернет, попаднала на електронни страници, препоръчващи услугите на ответникът- доктор В.Р.- лицево- челюстен хирург, който практикувал в гр.П. и се занимавал включително и с поставяне на зъбни импланти.

Сочи се, че след направена уговорка с ответникът, на 18.06.2012г., ищцата отишла за преглед в кабинета му в гр.П..

Твърди се, че преди време ищцата била диагностицирана със сериозно автоимунно заболяване- „мистения гравис“, представляващо хронично автоимунно заболяване, характеризиращо се с мускулна слабост и лесна уморяемост след физическа активност, следствие от нарушено нервно- мускулно предаване в напречно браздената мускулатура. Предупредила за това ответника, като го попитала дали има отношение към предстоящите интервенции. Обяснила на ответникът- д-р Р., за посоченото автоимунно заболяване, на което той отговорил да не се притеснява и започнал работа в устната й кухина.

Визира се, че на 18.06.2012г. и по време на прегледа, ответникът заявил на ищцата, че трябва да й бъде поставен имплант на мястото на последен кътник долу вдясно. С оглед на доверието, което му имала ищцата, приела за необходимост, като част от лечението му и се съгласила. Преди да бъде направена тази интервенция на ищцата била направена само секторна рентгенова снимка, но не й бил направен тест за упойки, нито пък й бил даден да подпише какъвто и да било документ, касаещ това, че е запозната с процедурата, която следва да бъде извършена, последиците от нея и очакваните резултати. Д-р Р. просто я уверил, че всичко ще бъде наред. Попитала го каква е вероятността да отхвърли импланта, а той й казал, че е „много малка”.

Ищцата твърди също, че няколко дни след поставянето на посочения по-горе имплант, почувствала болки, които продължили повече от десет дни. Веднага уведомила ответника за това по телефона, а след това през месец август го посетила в кабинета. След прегледа той обяснил, че болката ще отшуми, но трябва да мине известно време. Но  тъй като болките не минавали на 20.09.2012г. отново посетила д-р Р. за преглед. Установило се, че импланта й е бил поставен неправилно, тъй като на такъв зъб не трябвало да се поставя. Ответникът направил неуспешен опит да „стабилизирала неправилно поставения имплант чрез костозаместител. Тъй като такова развитие не се струвало нормално на ищцата, тя на няколко пъти обърнала внимание на д-р Р. - дали това трябва да се извършва, но той й обяснявал, че няма нищо притеснително и с търпение нещата ще се оправят. Изпитвала доста силни болки, но д-р Р. казал, че се касае за операция, че това е нормално и я изпратил в дома й.

Сочи се, че на 02.11.2012г. ищцата имала поредната среща с д-р Р., като се уговорили с него за поставяне на подобни импланти и на горната челюст в ляво- от четвърти до седми зъб включително. Уточнили първоначално да бъдат поставени само два импланта. След това той пристъпил към стоматологичната интервенция за поставяне на имплантите. От това също последвали болки, които с оглед уверенията на ответника, ищцата възприела като нещо естествено. Няколко дни след това установила, че при уговорка за поставяне на два импланта, са й били поставени три. Тези импланти били поставени се без никаква ренгенова снимка. При започване на поставянето ищцата го попитала, дали няма да се направи снимка преди манипулацията, но ответника й отговорил, че като отвори преценява на място.

Твърди се от ищцата, че още с първа операция в тази област ответникът пробил синусът й. Усетила комуникация устна кухина- синус, което се виждало на панорамната снимка, направена по-късно на 19.04.2013г. Това довело до възпаление на тъканта, оток над назолабиалната гънка. Наложило се да се направи консултация с д-р А. /д-р Р. по това време бил в Германия/, който й предписал силно антибиотично лечение с медикамент Аугментин. На третия ден започнало изтичане на миризлив гноен секрет от левия синус, което изтичане продължило до май месец 2013г.

Визира се, че възпалителният процес продължил до 21.11.2013г.- датата на постъпването на ищцата в ЛЧХ- гр.П..

Сочи се от ищцата, че на няколко пъти се опитала да попита ответникът, защо се случва това, нормално ли е, тя ли е единственият тежък случай, има ли смисъл да се продължава. Като разбрала, че нещата не вървят, сама направила изследване за костна плътност. Казала за това на ответникът, че костната й плътност е в долна точка на нормата, на което той й отговорил, че плътността няма значение, тъй като костозаместителят, който той използва при лечението й е за това. Той я успокоил, че не е единствената и с много търпение нещата се случват, но той всеки път категорично и раздразнено й показвал, че той като лекуващ лекар преценява кое е необходимо и кое е подходящо.

Твърди се, че в началото ищцата не вземала повече отношение понеже ясно съзнавала, че лекарят със сигурност има по- задълбочени познания върху човешкия организъм и най-вероятно знае какво да прави. Но, тъй като болките й ставали все по- силни и нетърпими и за ищцата било очевидно, че организмът й не реагира добре нито на провежданото лечение, нито на имплантите. Затова на последната операция изрично помолила д-р Р. повече да не й слага импланти.

Твърди се, че на 16.11.2012г., ищцата отново била оперирана от д-р Р., като този път той извършвал стоматологични манипулации долу в дясно. Това било наложително, тъй като един от поставените преди това- на 18.06.2012г., имплант бил паднал, този, който бил на мястото на мъдреца. Тази интервенция се отнасяла за пети, шести и седми зъб долу в дясно. Самата интервенция за ищцата била неописуемо болезнена. Още същия ден се наложило да започне да приема болкоуспокояващи, тъй като не можела да понася болката. Д-р Р. й бил предписал антибиотик- клиндамицин, който антибиотик впоследствие са оказало, че е бил крайно неудачен и нямал действие върху нейния организъм. Шест часа след операцията получила припадък от болката, което довело до множество наранявания и натъртвания. Тази ужасяваща болка не минавала дни наред. Позвънила на ответника и му казала, че много я боли. Той й отговорил, че се е работело на голяма площ и е нормално да боли. Принудила се да вземам на своя глава антипсихотици /хлорпротиксен/ и антиконвулсивни /депакин/ медикаменти, който имали също обезболяващ ефект. Впоследствие, много по- късно, разбрала, че е била с възпалена кост и резистентност към антибиотика. След тази операция винаги питала д-р Р. ще боли ли пак толкова. За съжаление винаги боляло и нямало как да не боли, тъй като е  била с възпалено място, без да се изчаква достатъчно дълъг период на възстановяване, който по думите на лекарите бил минимум три месеца.

Сочи се, че на 29.01.2013г. е последвала пета по ред операция и четвърта долу в дясно /на същото място, на което вече неколкократно било работено/. Отново бил сменен и поставен имплант на мястото на четвърти зъб. Това било наложено от обстоятелството, че в тази част ищцата имала поставен мост, с два висящи зъба. След премахването на моста д-р Р. й обяснил, че трябва да се поставят нови импланти. Отново не било направена рентгенова снимка. Болката този път била толкова голяма, че започнало изтръпване по дължина на челюстта чак до средата на брадата. Споделила това с д-р Р., който заявил, че болката е нещо нормално за подобни интервенции, като изтръпването ще мине до шест месеца.

Визира се, че на 18.03.2013г. била направена на ищцата шеста операция, и пета долу в дясно. Отново за премахване на вече сложените и поставяне на нови импланти. Имлантът на мястото на четвърти зъб бил пренавит, вследствие на което М. изпитвала постоянна и пулсираща болка, която се задълбочила и довела до изтръпването по цялата й долна челюст. На деветия ден след операцията се наложило отново да посети клиниката. Д-р Р. отново бил в чужбина и се наложило д-р А. да извърши прегледа. Същият само почистил отворената рана. Установило се, че конците с които същата била зашита са прорязали тъканите на устната кухина и падали завързани. Имплантите се били „показали” и ищцата попитала д-р А. какво ще стане с тях. Неговото мнение било, че най- вероятно ще паднат. Попитала и за изтръпването на брадичката й. Д-р А. споменал, че ако до шест месеца не отшуми, ще остане необратимо.

Твърди се, че на 29.09.2013г., ищцата посетила клиниката за сваляне на конците. Д-р Р. „почукал“ имплантите й и казал, че всичко е наред. На двадесет и осмия ден след поставянето, паднал и последния от тях.

Сочи се, че на 20.05.2013г. била направена на ищцата седма поредна операция и втора горе в ляво. Двата от поставените на 02.11.2012г. три импланта били болезнени. Средния имплант трудно бил открит, с много „ровене”. От трите били премахнати два и сложени други, въпреки, че мястото продължавало да бъде възпалено и да изтича гноен секрет. Ищцата попитала д-р Р. дали не е засегнат лицевият й нерв, на което й било отговорено то последния, че имплантът минавал отстрани и болката ще отшуми, но е нужно търпение. Предписани й били витамини от групата на „В“ комплекс.

Твърди се, че на 21.06.2013г., ответникът извършил на ищцата осма поредна операция и трета горе в ляво. Това се налагало отново за замяна на поставени импланти с нови, въпреки, че в тази област имало отворена рана с наличие на възпалителен процес, което не допускало извършването на тези манипулации. Ищцата отново изпитвала неописуеми болки по време и след операцията от отварянето на раната и пълнене на синуса със храна, с чувството, че стига до окото.

Сочи се, че на 15.07.2013г. била направена девета поредна и четвърта горе в ляво операция, отново за замяна на вече поставени импланти с нови. От трите импланти в тази зона, отново били сменени два от тях. Д-р Р. бил наясно, че има отворена рана във венеца на ищцата, но така и не предприел адекватно лечение. Само че ищцата не могла да си обясни, защо е режел от първи предкътник до последен кътник /място на четири зъба/, може би да запълни видимото хлътване с костозаместител. Впоследствие същата разбрала, че е бил унищожен алвеоларният гребен /венечната костна дъга/. И при тези стоматологични манипулации ответникът не назначил извършването на ренгенови снимки.

Твърди се, че на 03.09.2013г. на ищцата била извършена от ответникът десета поредна и пета горе в ляво, операция. Това било продиктувано и наложително за нова замяна на два от поставените преди три импланти, като тези били с по- широк диаметър, с оглед на няколкократната им смяна. При извършването й същата получила много голяма „комуникация” между устната и синусната кухина. Това било изключително тежък резултат и пост оперативен период, в който нито антибиотиците, нито болкоуспокояващите лекарства, които взимала имали някакъв съществен ефект. Ищцата била наясно, че при нея нищо няма да се случи нормално. Изрично предупредила ответника, ако има съмнения за някой имплант да го махне, тъй като не виждала никакъв ефект от тях и че не иска импланти. Въпреки изричното й желание ответникът извършил смяна на последен имплант, вече приличащ на болт по нейна преценка около 6 мм.

Твърди се от ищцата, че е стигнала до извода, че всичките тези десет операции при д-р Р. били неуспешни, тъй като ги е извършвал поради липса на необходимите познания и опитност или поради проявявена немърливост при изпълнението им, въпреки, че до този момент му имала пълно доверие. Освен това нямала и никаква информация от него за произхода и качеството на имплантите. От него знаела, че е вносител от чужбина на такива импланти, но не знаела тяхната годност и дали съответстват на установените у нас медицински изисквания.

Визира се от М., че след последната операция, състоянието й се влошило драматично което наложило на 11.09.2013г. същата да бъде приета по спешност в болница в МБАЛ- П., известна като Окръжна болница- гр.П..

Сочи се, че била с огромен оток на лява половина на главата. Установило се, че има „дебридман на рана и инфекция в областта на главата“, което наложило да й бъде поставен дренаж на лицето и пода на устата. Лекуващите стоматолози изчистили цялото костозаместващо вещество, което било поставяно от ответникът, както и два от имплантите, единият от които бил в хоризонтална позиция. Освен това се установило, че голяма част от алвеоларния гребен липсвал.

Твърди се от ищцата, че от лекарите в МБАЛ узнала, че до този момент е била лекувана неправилно от д-р Р. и провежданото й лечение не е било в съответствие със стоматологичните изисквания.

Визира се, че на 13.09.2013г. след оплакване на ищцата от болка и изтръпване на долна челюст, след представяне на панорамна ренгенография от 19.04.2013г. лекуващите стоматолози установили наличието на три импланта на долната челюст, в дясно, като два от тях били в канала, а единия пред форамен ментале. Освен това отстранили два импланта с периимплантит, а третия имплант интраоперативно не се установил. Независимо от премахване и на тях и почистването на зоната проблемът с изтръпването не спрял. Лекарите изказали съмнения за трайно увреден нерв.

Сочи се, че в тази болница, ищцата престояла от 11.09.2013г. до 16.09.2013г., когато била изписана.

Твърди се, че на 21.11.2013г. ищцата отново постъпила на лечение в УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД-П., Клиниката по лицево- челюстна хирургия. Основанието й за това, било, че от няколко дни имала силни, непоносими, болки в лявата лицева половина на главата. По време на прегледа й се установило, че има гноен синузит на ляв максиларен синус. Това налагало извършването на оперативна намеса на лекуващите в болницата стоматолози за извършване на трансорална трепанация на максиларния синус. По време на същата били евакуирали още 6- 7 мл. рядка гной, след което била извършена промивка и поставен дренаж с тръбен дрен. За всичко това бил съставен оперативен протокол №1797/21.11.2013г.

Визира се, че на 16.12.2013г., ищцата отново постъпила на лечение в УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД-П., Клиниката по лицево- челюстна хирургия, тъй като отново от няколко дни имала силни, непоносими, болки в дясната лицева половина на главата, в областта на долната челюст, както и изтръпване и пълна липса на сетивност. Освен това имала затруднение в говора и храненето. С оглед на лечението й били извършени прегледи и изследвания, като й било назначено и извършено консервативно лечение и назначена УЗ- терапия. В отделението престояла от 16.12.2013г. до 21.12.2013г.

Твърди се, че на 21.02.2014г., ищцата за трети пореден път постъпила за лечение в УМБАЛ „С.Г.” ЕАД- П., в Клиниката по лицево- челюстна хирургия, с оглед продължаване на лечението на левия максиларен синус, след проведената преди това на 21.11.2013г. оперативна интервенция. След овладяване на гнойния процес и очистване на синуса, предстояло да се извърши пластично затваряне на орантралната комуникация. С оглед на това била извършена поредната оперативна интервенция: „Синосотомия трансалвеоларис. Ревизио ет пластика а модо Васмунд.”

Сочи се, че за всичко това бил съставен оперативен протокол №0255/25.02.2014г. В отделението ищцата престояла от 21.02.2014г. до 28.02.2014г.

Твърди се, че след три месечни ежедневни промивки на синуса и поставяна на 15- 20 сантиметров Дрен, по думите на лекарят предстояло дълго възстановяване на тъканите, минимум шест месеца. „Много е кълцано” й казали. Когато отишла да благодари на асистиращият хирург той й казал: „Сигурно лекуващият лекар ви е казал, че минимум до две години няма да имате зъби”, толкова са тежки уврежданията.

Визира се, че в началото на месец септември 2014г. отново се появили болки в областта на долната дясна част на главата. Поради това на 10.09.2014г., ищцата отново постъпила за четвърти пореден път за лечение в УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД- П., Клиниката по лицево- челюстна хирургия, с оглед продължаване на лечението й. Били й направени поредните изследвания и назначено консервативно лечение. В отделението престояла от 10.09.2014г. до 15.09.2014г.

Твърди се, че междувременно, докато течала операциите, на ищцата й направило впечатление, че има известни проблеми със зрението. Отначало си мислела, че става въпрос за някаква умора или временно състояние. Тъй като проблемът не отшумявал, на 31.07.2013г. отишла на преглед и постъпила за изследвания и лечение в МБАЛ- гр.П.- Очно отделение.

Оказало се, че в резултат от усложненията, свързани с опитите за поставяне на импланти в лявата част на горната й челюст се е получило усложнение на синусната й кухина, което е дало отражение върху окото и се е ускорил многократно дегенеративен процес на макулата на лявото око, който бил необратим. В момента ищцата имала 53% увредено зрение на това око. За периода от постъпването й в очна клиника- от август месец до октомври ищцата вече била с „макулна дупка“. Лекуващата й лекарка се притеснила сериозно и я изпратила в София в клиника „Зора“. Въпреки започналото лечение за възстановяване на макулата, становището на лекарите била- „необратимо е“. Изпратили я на ТЕЛК комисия.

Твърди се от ищцата, че на няколко пъти е правила опити да проведе нормален диалог с д-р Р., за да му обясня, че това което й е причинил, всъщност е много сериозно увреждане на нейното здраве. Но всички опити се увенчали с неуспех. Отношението му към нея било съвсем меко казано невъзпитано и неуважително /Запазила била отговорът му в електронната си поща/. Което, колкото и странно да звучи за лекар, /а може би и под влияние на изпитаната болка/, това накарало ищцата да си мисли, че д-р Р. вероятно е допускал, че ситуацията с нейните зъби може сериозно да се влоши, но независимо от това, без да се съобразява е продължил дейността си, която очевидно била противопоказна за здравето й. Това впечатление се потвърждавало и от отношението на лекарите, които я лекували сега. Посетила два факултета по Дентална медицина, С. и П... Въпреки старанието им да покажат колегиалност към ответинка, било очевидно, че нито един от тях не приемал случилото се с ищцата за нормално и били изумени как е възможно да бъдат предприети такива процедури от дипломиран лекар, които да увредят толкова сериозно нейното здраве. В София заключили, че са нямали такъв случай. Случаят на ищцата бил сведен до знанието на професор У... С него били обсъдени пет по етапни възстановитерни операции. Три горе и две долу. Ищцата била планирана за първа операция на 02.12.2013г., но по финансови причини, а и дългото лечение, предпочела да се лекувам в ЛЧХ гр.П..

Твърди се, че в резултат на неправилното лечение, проведено от ответникът ищцата получила следните увреждания :

1.Пробиване на лицевият череп. Множество сраствания в устна кухина, и никаква възможност за елементарно протезиране, на настоящия етап;

2.Унищожаване на кост, поради честата смяна на импланти;

3.Сраствания, поради честото рязане на меки тъкани и отварянето на раните, тъй като не бил спазван задължителният три месечен срок за възстановяване на тъканите;

4.Отключени заболявания- Интоксицация на организма, пълна резистентност най- вече към „клиндамицина”. Алергия проявяваща се в отоци под очите и уртикария към лекарства и козметични продукти вземани преди това с години. Косопад. Отключване на миастенна симптоматика;

5.Нарушено зрение на ляво око с настъпили необратими промени.

Сочи се, че в резултат на неправилните лечения и продължително време, ищцата изпитвала изключително силни физически болки и страдания в лицево- челюстната област. Не можела да се храни нормално, тъй като при докосване на храната при дъвчене чувствала много силни болки в областта на зъбите. Това налагало да взима обезболяващи лекарства, а храната да бъде в течно състояние. Болки изпитвала и по време на след операционното й лечение при ответника, както и след всяка операционната интервенция, извършена от ответникът, както и след операционната интервенции в другите лечебни заведение по време на провеждане на лечебните процеси за отстраняване на последиците, причинени й от ответника. Силни болки изпитвала по средно 10 дни след всяка една от десетте, като след това по- поносими болки също били за такъв период- най-пмалко по 10 дена. След всяка операция лицето й било с отоци, средно по седем дни, с пик на отока втори, трети, ден след операцията.

Визира се, че при десетте операции извършени от д-р Р., за периода от 08.06.2012г.- 11.09.2013г., с оглед намаляване на болките и оздравителния процес ищцата използвала антибиотици минимум по 10-17 дни за операция или общо ги е ползвала 100- 170 дни. След някой операции се налагало и по три курса. Като болкоуспокояващ медикамент предимно взимала аулин по 5бр. или общо около 500 броя. Тъй като това било значително количество, то питала ответника дали могат да се пият толкова високи денонощни дози /имало дни в които пиела по 6/, по някога комбинирала с антиконвулсивни, поради непоносими болки. Казал й, че когато е временно- може.

Сочи се, че последното се отразявало на работата на ищцата, като детска учителка, която била свързана с говорене, с необходимостта от непрекъснат словесен контакт с малки деца. Поради това намалила обема на дейността, като словесни контакти с децата, колеги и близки.

Освен това оттогава изпитвала и постоянни психически страдания. Увреждането се отразило изключително негативно на психиката й. Изпаднала в депресия, постоянно плачела, макар, че по характер била силен човек. От притеснение постоянно имала световъртеж, не можела да става от леглото. За стабилизиране на психичното състояние й били изписани лекарства, които да повлияят на самочувствието и на психиката й. Освен това от мисълта, че цял живот ще е така я изпълвала с ужас и страх. Нарушило се качеството на живот на ищцата, изразяващо се в невъзможност за нормално хранене, говорене и словесна комуникация с околните, изкривено виждане с ляво око.

Приема се, че посочените физически болки и страдания, както и психични страдания, съставлявало за ищцата неимуществени вреди, които с оглед принципите на справедливостта същата оценява в размер на 24 000лв. Върху посочената сума й се дължала и законна лихва, считано от дена на установяване на погрешността на лечението и увреждането на здравето- 11.09.2013г. до окончателното изплащане.

Твърди се, че с оглед на проявеното поради незнание и/или немарливост стоматологично лечение, проведено от д-р Р., ищцата подала тъжба в Районна прокуратура- П., като била образувана прокурорска преписка вх.№5060/2014г., а въз основа на нея било образувано ДП №1141/2014г. по описа на II-ро РПУ - П., за престъпление по чл.134, ал.1, т.2, във връзка с чл.129,  ал.2 от НК.

Твърди се, че по време на хирургическите операции, ответникът е нарушил задълженията си произтичащи от:

1/Закона за здравето, изразяващи се в следното: Ответникът не е оказал необходимата медицинската помощ, чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии, която да се основава на медицински стандарти и Наредбата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по съответния ред. Като пациент, което е потърсило медицинска помощ, не била извършена на ищеца надлежната регистрация с информираното й съгласие, а ответникът следвало да извършва медицинските дейности след изразено информирано съгласие от ищцата, като пациент. За получаване на информирано съгласие, ответникът, като лекар по дентална медицина следвало да я уведоми относно: диагнозата и характера на заболяването; описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично- лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение.

При извършване на хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водели до повишен риск за живота и здравето й, следвало посочената информация и информираното съгласие да се предоставят в писмена форма.

Ответникът, като лекуващ лекар бил и длъжен да я информира, като пациент относно: здравословното й състояние и необходимостта от лечението; заболяването, по повод на което е потърсил здравна помощ, както и неговата прогноза; планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях; диагностичните и терапевтичните алтернативи;

2/Медицинският стандарт за „Лицево- челюстна хирургия“ /ЛЧХ/, който бил изработен, съобразно съществуващото законодателство в Република България, като за основа били ползвани утвърдените вече стандарти по специалността „Хирургия“. Медицинският стандарт по лицево- челюстна хирургия имал за цел да формулира общовалидни норми, важащи за хирурзите, работещи независимо от обема на извършваната от тях оперативна дейност в посочените лечебни заведения за извънболнична и болнична дентална/медицинска помощ.

Лицево- челюстната хирургия е медицинска специалност, занимаваща се с диагнозата и лечението на група заболявания, при които използването на операция било задължително или потенциално възможно, каквато била и операцията за поставяне на зъбни имплантанти , която трябвало да се третира като такава с малък обем и сложност, „малка“ лицево- челюстна хирургия.

При осъществяване на дейността си, ответникът не е изпълнил задължителните стандарти за организацията на работата му, изразяващи се в следното:

При приемането на ищцата, като болна, първичния й преглед явно не отговарял на стандартите, тъй като не са били извършени необходимите диагностични процедури, включващи анамнеза, а клиничния преглед бил непълен. Анамнезата също била непълна, като не се извършили необходимите изследвания, диференцирани лабораторни изследвания, изготвяне на съответните ренгенови снимки.

С оглед на посоченото не се установила необходимостта от оперативна намеса- поставянето на импланти, както ищцата искала, нейния очакван обем, избор на оперативен достъп и оперативна техника на импланти, прогноза за очаквания резултат и изход.

Не бил извършен цялостен клиничен преглед за оценка на оперативния риск. Този клиничен преглед за оценка на оперативния риск бил също неотменен, по правило ускорено протичащ диагностичен процес, като представлявал основно задължение на ответника, като стоматолог- хирурга и едва при уточнени показания за операцията й- взето решение за извършване на хирургическа намеса.

Не била съобщена на ищцата заключителната оценка на оперативния риск и не е било извършено обсъждане на нея с ответника. При необходимата информация от ответникът, ищцата би могла да направи отказ от операция заради висок оперативен риск. В тази насока се сочи, че не била давала необходимо информираното съгласие, като пациент.

3/Освен това били нарушени разпоредбите на Кодекса за професионална етика на стоматолозите, действащ през този период, утвърден със Заповед №РД-09-224 от 11.04.2006 г. на МЗ, обн., ДВ., бр.34 от 25.04.2006г.

В кодексът се съдържали задълженията на стоматологичното съсловие, произтичащи от практикуването на стоматологичната професия. В него били отразени моралните принципи и критериите за професионално поведение на стоматологичното съсловие.

Твърди се, че по време на интервенциите, ответникът не е изпълнил следните свои задължения, посочени в Кодекса, а именно:

а/Стоматологът е длъжен да осигури при своята професионална дейност всички условия, необходими за нейното качествено изпълнение и за сигурността на пациентите и на стоматологичния екип;

б/Стоматологът няма право да предприема действия или да дава предписания при случаи, които надхвърлят неговата професионална компетентност;

в/Стоматологът е длъжен да познава и спазва нормативните документи, които регламентират неговата дейност;

г/Стоматологът упражнява лично професията си и носи отговорност за хода и резултатите на извършеното от него стоматологично лечение;

д/Стоматологът е длъжен да не допуска неконтролиран достъп до медикаментите и материалите в неговия кабинет;

е/Стоматологът предварително информира пациента или негов законен представител за необходимите изследвания, предлаганото лечение и всички разумни алтернативи, включително и присъщия им риск и приблизителната им стойност; продължителността на лечението и очаквани особености в протичането му; очакваните резултати от лечението; очакваните резултати, ако лечението не бъде проведено; начините за покриване на разходите /чрез НЗОК, доброволни осигурителни институции, пряко разплащане и пр./;

ж/Стоматологът не може да пристъпва към лечение на пациент, преди да е изпълнил задълженията посочени по- горе и да е получил информирано съгласие. Стоматологът е длъжен да поиска в писмена форма съгласието или отказа на пациента или негов законен представител за прилагане на определени лечебни методи и процедури, за извършване на сложно и/или скъпо струващо лечение, включване на пациента в клинични изпитвания на лекарства и пр.

Счита се, че уврежданията на ищцата са й причинени по време на неправилно извършените й стоматологични интервенции от ответникът. Установено е, че е налице от една страна противоправност в действията на ответника, а от друга пряка причинна връзка между действията му по време на стоматологичните интервенции и причинените на ищцата болки и страдания.

Искането е да се осъди ответника, да заплати на ищцата, сумата от 24000лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, причинени й от увреждане от действията на ответника, по време на извършени от него спрямо нея стоматологични интервенции за периода от 18.06.2012г. до 03.09.2013г., установени на 11.09.2013г., при които на М. са причинени описаните в обстоятелствената част на исковата молба увреждания, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на узнаване на уврежданията- 11.09.2013г. до окончателното изплащане.

В срокът по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от  ответника В.Р., чрез пълномощника му адв.К.Н.. В него се излага становище в насока, че предявените искове са недопустими поради изтекла петгодишна погасителна давност.

По същество се оспорват изцяло предявените искове, както по основание, така и по размер.

Относно недопустимостта се твърди, че ищцата била посочила множество дати, на които твърди да е получавала стоматологична услуга от ответника, без да е конкретизирала моментът на осъществяването на деликта. На първо място съгласно чл.110 от ЗЗД, общата давност била петгодишна, като тя започвала да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. При вземане, възникнало, на основание деликт, в ЗЗД били уредени две хипотези. В процесния случай била валидна първата от тях, доколкото извършителят е известен и вземането ставало изискуемо от момента на извършване на деликта. Очевидно при тази хипотеза откриването на дееца съвпадало с настъпване на твърдения деликт. Както и самата ищца твърдяла първата интервенция е била на 18.06.2012г., а исковата молба била подадена на 04.09.2018г., поради което исковете, като подадени след изтичане на петгодишния давностен срок, били погасени по давност- чл.110, във вр. с чл.114, ал.3 от ЗЗД.

Сочи се, че ищцата  е постъпила за оперативно лечение на 18.06.2012г. Извън общите фрази, обилно използвани в исковата молба, имало една-единствена, от която можело да се гадае дали ищцата не черпи основание за претендиране на вземане, възникнало на основание деликт- на стр.3 от ИМ се твърдяло: „Още с първата операция в тази област ответникът проби синусът ми“, край на цитата.

Доколкото въпросната интервенция била извършена на 02.11.2012г. /според твърденията на ищцата, които в случая се потвърждават и от амбулаторните дневници на клиниката на ответинка/, то основанието за настоящата искова молба било преклудирано и същото било с изтекла 5- годишна давност.

Твърди се също, че извън възражението за изтекла давност, ищцата била подробно информирана за хода на оперативната интервенция. В детайли й било обяснено че синусът не се „пробива”, а се трепанира неговата латерална /странична/ стена с цел да се избута нагоре синусната лигавица. Това не било усложнение, както се твърдяло в исковата молба, а било част от хода на оперативната интервенция. При спазване на всички медицински изисквания и стандарти било извършено повдигане на пода на максиларния синус с цел увеличаване на костния обем и поставяне на по- голям по размер имплант, който имплант бил по- устойчив на дъвкателното налягане, с по- добра прогноза и по- добра успеваемост в сравнение с малкия по размер имплант. Синуслифтингът бил стандартна процедура, която вече се била превърнала в рутинен метод при лечение на обеззъбяване на горна челюст. Тази процедура се прилагала вече не само от орални и лицево- челюстни хирурзи, а дори от общопрактикуващи дентални лекари по цял свят.

Твърди се, д-р Р. бил един от водещите специалисти в Европа. Той не само имал огромен практически опит в тази област /над 400 описани и документирани случая до момента на операцията на ищцата/, а бил и организатор и лектор на десетки международни семинари по дентална медицина в областта на имплантологията. За професионалната си и качествена работа получавал десетки благодарствени писма от пациенти. По установени и описани в специализираната медицинска дентална литература при над 25% от случаите на синуслифтинг се получавали перфорации на синусната лигавица. Същите по никакъв начин не повлиявали хода на оперативната интервенция, нито нейната успеваемост. Още повече че съвременните автогенни биологично активни материали позволявали изолиране на тези перфорации, при което те епителизирали напълно.

Сочи се, че наведените доводи за образувана прокурорска преписка вх.№5060/2014г. от РП- П. противоречали на трайната съдебна практика, свързана с въпроса за прекъсване на давността /в тази връзка- ТР №5 от 05.04.2006г. по тълк.д. №5/2005г., ОСГТК на ВКС/, тъй като независимо от това как се е развило наказателното производство, гражданският иск трябвало да се предяви в петгодишния давностен срок, а образуването на досъдебно или съдебно производство по НПК не спирало теченето на този срок. Въпросите за това, кога възниква вземането за вреди от непозволено увреждане, кога се погасява по давност, какви са основанията за спиране или прекъсване на давностния срок били подробно изяснени в досегашната практика на Върховния съд.

Визира се, че няма съмнение с оглед ясната разпоредба на чл.114, ал.3 от ЗЗД, че вземането възниква от деня на откриване на дееца, както и че от същия момент то ставало и изискуемо, тъй като от този момент длъжникът изпадал в забава, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД. В повечето случаи деецът бил известен, поради което давността започвала да тече от момента на извършване на деликта.

По същество на предявените искове се приема, че те са неоснователни.

В тази връзка се твърди, че съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, отговорността за причинени вреди може да бъде ангажирана при безспорно установени в съвкупност: (1) наличие на противоправно деяние, същото да е извършено (2) виновно от причинителя, наличие на (3) вредни последици в патримониума на пострадалия и (4) причинно- следствена връзка между деянието и настъпилите вреди. Сложният фактическия състав на непозволеното увреждане бил съставен от няколко кумулативно свързани елемента, като липсата на който и да е от тях изключвала приложението на института, респ. не водело до ангажирането на отговорност на причинителя.

Визира се на следващо място, че нямало доказателства за нарушени утвърдени медицински изисквания/стандарти, които да установяват противоправност в поведението на ответника. Не била налице пряка причинно- следствена връзка между поведението на ответника и твърденията на ищцата за последващи нейни потребности да ползва специализирана медицинска дейност. Липсвали данни за вредоносен резултат, доколкото от предоставените от ищцата документи нямало основание да се твърдят нарушения, които обективно да доведат до твърдените последици. Ищцата не била представила годни доказателства, чрез които да се установят елементите от сложния фактически състав на непозволеното увреждане. Оставали недоказани твърдените като търпени неимуществени вреди, разбирани като отграничени и конкретни болки и страдания, тяхната степен, интензивност и времетраене/продължителност и които да са в пряка причинно- следствена връзка от евентуално противоправно деяние.

Сочи се, че нямало данни имплантите да са неправилно поставени и самата интервенция да не е изпълнена технически добре. Затова и не можело да се достигне до извод, че д-р Р. е извършил противоправно деяние, още по- малко да е извършено виновно, което да обуславя и причинна връзка между него и настъпилите вреди.

Изложеното обуславяло извод за неоснователност на претенциите, поради недоказаност на основни параметри.

Искането е да се приеме, че предявените искове са недопустими поради изтекла петгодишна погасителна давност, алтернативно, същите като неоснователни да се отхвърлят.

Първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на иска, поради изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, тъй като възражения за давност са такива по основателността на иска и подлежат на установяване, а не по неговата допустимост, с оглед на което го е оставил без уважение.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Не е спорно между страните по делото, че на 18.06.2012г., че ищцата е отишла за преглед в кабинета на ответника в гр.П..

Не е спорно, че след извършване на прегледа, ответникът е предложил на М. да й бъде поставен имплант на мястото на последен кътник долу в дясно. На същата дата, след изразено съгласие на ищеца е започнало лечение на зъбите й, като е поставен импланта.

Във връзка с горните обстоятелства е и копие- извлечение от Амбулаторен дневник, в който под №28 с дата 18.06.2012г. е записано посещение на ищцата З.М.. В записаната диагноза е отразено, констатирана частична липса на зъби 4.4 и 4.5 на долна челюст в дясно и извършена имплантация. В същият документ са записани и две следващи посещения на ищеца в зъболекарския кабинет на ответника на дати 02.11.2012г. и 16.11.2012г. Според записаната диагноза на 02.11.2012г. са констатирани частична липса на зъби 2.4 и 2.5 на горна челюст в ляво и извършена имплантация, а на 16.11.2012г. е направена реимплантация на долна челююст.

Не са налице данни по делото за това какви интервенции са извършвани от ответника за лечение на ищеца през м.08.2012г. и на 20.09.2012г., както и в периода от м.01.2013г. до 03.09.2013г., в което време според твърденията на ищеца са извършени  стабилизиране на импланти с костозаместител и още 7 оперативни интревенции, от които 3 бр. на долна челюст  и 4бр. на горна челюст, всичките за смяна /реимплантация/ на вече поставяни импланти. Липсват данни в Амбулаторен дневник при извършената интервенция на 02.11.2012г. по поставяне на импланти на зъби от горна челюст да правен лифтиг на синусна кухина и да получена перфорации на синусната лигавица на ищцата. Такива данни няма и при извършения преглед от следващото посещение на ищцата при ответника на 16.11.2012г.

По делото не се установяват данни за това ищцата да е била информирана предварително за необходимите изследвания, предлаганото лечение и всички разумни алтернативи, включително и присъщия им риск и приблизителната им стойност; продължителността на лечението и очаквани особености в протичането му; очакваните резултати от лечението; очакваните резултати, ако лечението не бъде проведено, респективно да е получено писмено информирано съгласие от ищеца като пациент. Получаването на такова е задължително изискване според Кодекса за професионална етика на стоматолозите.

От данните от Преписка на Комисията по професионална етика към БЗС- П. и по конкретно от становището на ответника д-р Р. дадено пред тази комисия- л.109 се установява, че ищцата З.М. е лекувана в денталната практика на ответника по повод частично обеззъбяване на горна и долна челюст, но на ищеца не е давано да подписва информирано съгласие, тъй като нямало такава практика при него, понеже били счетени да са без никаква стойност и без значение при евентуален съдебен процес. 

Видно от Протокол №3/20.02.2014г. на Районна колегия на БЗС-П., че за нарушаване на изискванията по чл.15, ал.1, 2 и 3 от Кодекса за професионална етика на стоматолозите, както и на чл.87, ал.1 и чл.89, ал.1 от Закона за здравето, изразяващи се в липса на предварителна информация и даване на информирано съгласие за лечение от ищеца, на ответника д-р Р. е съставен Акт за установяване на административно нарушение.

Следва да се отбележи, че по реда на чл.190 от ГПК,  ответникът е бил задължен от страна на първоинстанционния съд, да представи в оригинал водения от него медицински журнал за периода 2012г.- 2013г., в който се завеждат извършени медицински интервенции на пациенти и вида на тези интервенции. Констатирано е от последния, че това задължение не е изпълнено. Според ответникът причина за неизпълнението му била, че срокът за съхранението им от 3 години бил изтекъл и поради това с Протокол №3/15.12.2018г. била унищожена.

В случая е прието, че независимо, че срокът за съхранение на тази документация е бил изтекъл към датата на унищожаването 15.12.2018г., то следва да се има предвид, че на ответника е връчена искова молба на 25.09.2018г.- л.38, при което напълно е бил наясно с това за какви медицински интервенции извършвани на ищеца му се търси отговорност. Въпреки това е решил да не запази информацията  касаела ги находяща се при него, а да унищожи.

Ето защо е счетено от първата инстанция, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.161 от ГПК и в този смисъл е приела за приема за доказани фактите по извършване на общо 10 броя оперативни интервенции по поставяне на по 3 броя импланти на горна и долна челюст на ищеца от ответника и реимплатниране на импланти на мястото на поставените такива извършени в периода  от 18.06.2012г. до 03.11.2013г. включително.

Видно от Епикриза №19480 на МБАЛ- П., Очно отделение- л.21 се установява, че на 11.07.2013г. ищцата З. М. е постъпила в това лечебно заведение и е изписана на 08.08.2013г. Оплакванията й са за намалено зрение на девет очи и разкривяване на образите. Констатирано е огнищно хориоретинално възпаление.

От Епикриза № 22681 на МБАЛ-П.- л.22 е видно, че на 11.09.2013г., ищцата З. М. е постъпила в това лечебно заведение и е изписана на 16.09.2013г. Констатирано е в същата, болезненост и оток, гнойно възпаление на максиларния синус и изтичане на гной от него. Направено е изчистване на костозаместително вещество и на поставените 3 броя импланти на горна челюст, единия от които е бил в хоризонтално положение. 

Видно от Епикриза №263 на МБАЛ „С.Г.“- П., Клиника по лицево- челюстна хирургия- л.23 се установява, че на 21.11.2013г. ищцата З. М. е постъпила в това лечебно заведение и е изписана на 24.11.2013г. Тогава е констатирано болезненост и оток, гнойно възпаление на ляв максиларен синус и изтичане на гной от него като резултат от поставени преди това импланти на горна челюст в областта на 25, 26 и 27 зъб горе в ляво, част от които липсват, наличие на комуникация между устната кухина и синуса. Направено е поставяне на дрен в синуса.

Видно от Епикриза №264 на МБАЛ „С.Г.“- П., Клиника по лицево-челюстна хирургия-  л.24 се установява, че на 16.12.2013г. ищцата З. М. е постъпила в това лечебно заведение и е изписана на 21.12.2013г. Констатирано е в същата, че ищцата има намалена чувствителност на долната устна и брадата в дясно с наличие на пулсираща болка, болезненост и оток на лигавицата в областта зад 43 зъб, хроничен синузит на ляв максиларен синус и разрушен под на същия.

От Епикриза №125 на МБАЛ- П.- л.25 се установява, че на 21.02.2014г. ищцата З. М. е постъпила в това лечебно заведение и е изписана на 28.02.2014г., като и е направена операция- пластика за затваряне на ляв максиларен синус.

Видно от Епикриза на МБАЛ „С.Г.“- П., Клиника по лицево- челюстна хирургия- л.26 се установява, че на 10.09.2014г. ищцата З. М. е постъпила в това лечебно заведение и е изписана на 15.09.2014г. Констатирано е, че последнага продължава да има намалена чувствителност на долната устна и брадата в дясно с наличие на пулсираща болка, болезненост и оток на лигавицата в областта зад 43 зъб.

Видно от  Жалба от месец 01.2014г. до РК при КПЕ на БЗС- П. се установява, че ищцата М. е уведомила този орган за възникналия между него и ответника конфликт във връзка с извършените дентални манипулации, последиците от тях и е поискал намесата им, съобразно правомощията й. В тази връзка е направено изслушване пред комисията по професионална етика, изискано е становище на ответника. Проверката е завършила с посочения по- горе Протокол №3/20.02.14г.

От Постановление от 11.12.2014г. на Прокурор при РП- П. се установява, че е образувано наказателно производство за извършено престъпление от общ характер по чл.134, ал.1, т.2, вр. чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК срещу неизвестен извършител- ДП №1141/2014г. по описа на II РУ на МВР- П., във връзка с подадената Жалба от ищеца.

Видно от Уведомително писмо на РП- П.  от 06.03.2019г.- л.70 до момента, досъдебното производството не е приключило и няма лице привлечено като обвиняем, като е назначена СМЕ.

В показанията си св.И.М.- син на ищцата се установява, че майка му е имала проблеми със зъбите отдавна, като имала болки в зъбите и във венците. Тъй като проблемите зачестили, решила да си постави импланти на местата на липсващите зъби. В началото ходили в Доспат при доктор М..  Той казал, че  не може да и помогне и да потърси друг. Избрала да отиде за това при д-р Р., като избора си направила  след справки в интернет. На доста места нямала зъби и за това искала да сложи импланти. Тези липсващите зъби й били  извадени, но не много отдавна. Зъбите й ги извадили защото имала проблеми с венците. Майка му казвала, че  има  пародонтоза.  Отишла да й слагат импланти. Като отишла при доктор  Р., той  започнал лечение. Първия  път  когато отишла при д-р Р. било през зимата и тогава свидетелят бил с ищцата. И след това всеки път бил с нея. Отишла, тъй като имала уговорка да й поставят импланти. Била в кабинета при доктора около три часа. Като излязла имала силни болки.  Не му казала какво са й правили, но казала, че има болки  в устата. Имала и отоци, които се появиха след това. След това вечерта взела болкоуспокояващи, тъй като започнали силни болки и  дори и прилошало и падна и се ударила. Взела да пие болкоуспокояващи, но нещата не се оправили. Болката й била в устата на зъбите, в челюстта където е работено и към ушите. Не я болели за първи път зъбите, но болката се усилила. При всяко следващо посещение се чувствала все по- зле и по- зле.  Майка му ходила около десетина пъти при доктор Р..  Мислела си била, че проблема е в нея, че  самият й организъм не понася имплантите. Това си го мислела от третия- четвъртия път.  Тя си мислела, че проблема е в нея и не се съмнявала в доктора тогава и му вярвала. Поради това не била ходила на друг зъболекар.  Имала доверие на доктора, може би поради държанието му или добре и е обяснявал.  Тъй като обвинявала себе си за това, че не се получават нещата с поставянето на имплантите, изпаднала в депресия. Обвинявала се, че не й върви, че нещата не зависят от нея, но вината не е в доктора.  Свидетелят сочи, че не знае дали майка му е гледала прогнози за импланти с пародонтоза.   Тъй като всеки път ставало все по- зле,  на предпоследното ходене  й казал да не ходи повече. Преди това  не бил проявил интерес,  всъщност проявил интерес, но оставил нещата на доктора. Майка му след всяко поставяне на импланти вземала болкоуспокояващи. Болкоуспокояващите ги предписвал доктор Р.. Пиела обезболяващи около една седмица,  но болката не й минавала.  След първата интервенция болките минали за около една седмица. Спряло да я боли, но си имала отоци  около ушите от дянатата страна, под челюстната. Отишла при доктора Р. и той започнал да й лекува зъбите и отока като цяло. Втория път като отишли при доктор Р., свидетелят бил в чакалнята и не присъствал вътре. Майка му, пак имала подуване от същата страна и пак започнала да пие обезболяващи, във връзка с поставяне на имплант. Пила ги пак една седмица. Болката след тази седмица не стихнала. Пак отишла при доктор Р., той казал, че ще й мине. Отново й предписал обезболяващи, но тази болка не могла да отшуми.  На третият път  когато отишла при доктора, той продължил да прави манипулации, като й поставил имплант. Въпреки, че имала болка пак й направил интервенция с болкоуспокояващи, но не знае колко време я е боляло. Между второто и третото посещение минали една- две седмици.  Една седмица я боляло. Не  си  спомня как  е било, но имало интервенции, но не знае какви са били. Помни, че имала силни болки и не можела да се оправи и всеки път ставало по- лошо.

Свидетелят констатира, че майка му  постоянно имала болка подуване, всеки път след посещението при доктора. Болките продължавали по една седмица  някъде. Не знал през колко време е ходила на зъболекар. Не знае как е уговорено посещението- по принцип било предварително, но когато я боляло се уговаряла с д-р Р. по телефона. Това били извънредни посещения. Майка му ходила извънредно извън графика при доктора заради болките около четири пъти. В тези четири пъти й били правени интервенции, но не знае какво й е правено и не знае колко импланта са сложили на майка му. След това майка му ходила  на други лекари, ходила и  при доктора У.,  който е стоматолог. Ходила при него, защото д-р Р. не могъл да й помогне. Отиде при него, след д-р Р., което на свидетеля е известно, защото тя му споделила, че иска да иде на друг зъболекар и  отишла при  У.. Престана  ходи при Р. като отишла при У.. Виждаше, че все повече я боли и не могат да й се оправят зъбите. Ходи по друга причина, причината, че не можаха да й сложат имплантите й.  Отиде при У. за да оправи тези грешки които доктор Р. допуснал. Решили, че У. може да й помогне, тъй като имаше нужда от помощ, заради проблеми в устата в областта на челюстта, където била разрушена костта от интервенциите. Решила, че д-р Р.  няма да може да й сложи имплантите и за това отишла при друг лекар за да й сложи имплантите и да  коригира болката и проблемите с костите. Отишла при У. да й постави импланти. В този момент имала болки в устата по зъбите.  Доктор У., казал че доктор Р. е допуснал грешка.  Не знае точно каква грешка е казал да е допуснал Р., само каза, че има допусната грешка, тъй като не бил присъствал. Майка му му казала, че трябва да й се оправи костта защото и е разрушена костта и тогава да се поставят имплантите. 

В показанията св.Т.Щ. установява, че същата познава, както д-р Р., така и ищцата З.. В тази връзкас сочи, че д-р Р. го познава  от 2015г., от месец май или август, а З. я познава от април или май 2018г.

Поводът да се запознаят бил несполучливо поставени импланти и  спонтанно откъртени мостове, заедно с металните импланти които били забити в костта на свидетелката от д-р Р.. По тази причина, свидетелката потърсила помощ от друг доктор, като неговата медицинска сестра я свързала със З., защото и  тя имала същите проблеми  от  доктор Р.. Срещнали се със З.. Като се срещнали със З., тя й споделила, че има подобни  проблеми, клатещи се мостове, падащи импланти, болки и подутина в устата, изтичане на секрети и храна от окото. Свидетелката имала изтичане на зловонни секрети от носа, които след сваляне на имплантите изчезнали. На свидетелката й направили проба, дали има комуникация на устатата с носната  кухина. След което категорично се доказало, че има такава, защото като пиела течност, тази течност изтичала през носа й.

Сочи, че подобно нещо се е случило и със З.. Последната й е разказала, че непрекъснато са й падали импланти и на тяхно място са поставяни нови, с по- голям калибър. Дупките ставали по- големи и комуникацията още по- голяма и след като са изтичали секретите от носната й кухина, започнали да изтичат секрети и от окото й. Другото  което тя й споделила, че й било нарушено зрението. Казала й още, че е с постоянно изтръпнала долна устна, нещо което и свидетелката имала. З. й казала, че непрекъснато е с болки  и секрети и с нарушено  зрение. В момента в който говорили с нея, все още била в това състояние. Срещнали се в кабинета в П., когато ходила на контролен преглед. Като се срещнали, състоянието й било с подвижни зъби. Тя свалила временните мостове и й показала това което има под тях. Свидетелката видяла, че под поставени временни мостове имало метални пластини. Твърди също че докато говорила с ищцата около час и половина пред кабинета на  д-р У. през  2018г., З. била подтисната. Д-р У. й бил направил временни конструкции докато заздравеят раните в устата и понастоящем тя била със същите временни конструкции. Това го знаела от З.. От една година била с тях, като не се знаело  кога  би могло да  стане за да се предприеме за да се поставят трайни конструкции. З. й споделила, че й предстоят много дълги  операции, тъй като имала дупки все още в устата които не са затворени, но не споделила подробно какво още трябва да оздравява. Имала отвори, изкуствено направени, които са настъпили след изпадане на импланти поставени от д-р Р..

От страна на свидетелката се сочи, че тя самата не била казвала на Р. да й сложи импланти. Препоръчали й го и като отишла  при него, той я прегледал и казал, че и единствени начин  да си реши проблема е да си сложи импланти. В тази връзка, свидетелката се съгласила.  Сочи, че не й казвано обаче, какво е това подробно.  На база доверие, същата се съгласила да й се сложат импланти. С подробностите не била наясно и такива подробности не й  били обяснени. Не била подписала информирано съгласие за това, а само и казвал какви манипулации ще извърши. Говорила със З. и по тези въпроси. З. й споделила същото- обажда се по телефона, заминава в кабинета без да й се разяснява, сяда се на стола и започва да се работи, слага имплант, става  дупка, замества с по- голям, пада имплант, прави се нова по- голяма дупка, пак пада, пак се прави имплант и така докато З. се усети, че нещата няма как да станат и търси помощ от  друг лицево- челюстен    хирург.

В показанията си св.У. визира, че познава З.М., като пациент в Клиниката по лицево- челястна хирургия в гр.П., където й е бил лекуващ лекар. Сочи, че по нейни данни същата е била многократно оперирана, като всичко това същия го е отразил в епикризите й. коментира, че са й поставяни импланти, но е имало някакъв неуспех. След това е получила възпалителен процес. Визира, че преди да дойде в клиниката е бела в Окръжна болница където е лекувана. Констатирал е, че ищцата им авръзка между естата и горния синус на горната челюст, като нормално е такава връзка да няма. Приема, че тя може да възникне в резултат на много причини, включително и на възпалителния процес, вадене на зъби и т.н.., но ако данните са правилни, там са поставени имплантите.

Сочи, че е успокоен възпалителния процес и няколко месеца след това е затворе синуса. След това не му е известно да има рецидиви.

В показанията си св.ЕЕ.М.- Р.- съпруга на ответника се сочи, че същата работи като стоматолог в практиката на съпруга си.  

Визира, че през 2012г. за преглед отишла З., която знаела като пациент на кабинета, но при нея не била влизала, а само при съпруга й.  Тя  била пациент на него. С него работили в едно помещение, т.е в един кабинет. В две стаи, но бюрото на което консултирали пациентите било едно, затова я видяла когато дошла. На първичния преглед присъствал. З. дошла и се обърнала към съпруга й, защото имала нужда  от възстановяване на зъби с импланти.  При първоначалния преглед,  д-р Р. установил, че липсват зъби на горна челюст в денталния участък, които били повече от един, но колко са липсващи зъби не знае. Според свидетелката поставянето на импланти се прави единствени по искане на пациента и с негово съгласие, което можели да предложат и пациента да реши дали е съгласен с това лечение. Двата метода за лечение били- сменяема протеза или импланти. Мисли, че и двата метода й били предложени, като не помни дали са и предложили двата варианта, но тя се спряла на този вариант. Тя имала и последващи посещения на практиката. Свидетелката твърди да е имало листове за информирано съгласие. На З.  също й бил е даден  лист да подпише информирано съгласие. Били й даден протокол. На подписването свидетелката не присъствала, но така постъпвали с всеки пациент. Абсолютно на всеки пациент се обяснявало, каква е процедурата, нямало как да  се започне  процедурата, без да се обяснят и двете процедури. На З. сигурно също й било обяснено защото на всички пациенти се обяснявало. Съпругът й го правел и тя го правела. Предполага, че ищцата е избрала импланти, защото след това идвала.

Визира се от свидетелката, че на абсолютно на всеки пациент се обяснявало, че след такава манипулация е нормално да има дискомфорт и  за всеки той бил индивидуално и отделно. Дори ги викали за контролни прегледи. Нямало как да стане с едно посещение. Болките от тази интервенция за всеки били изключително индивидуални като продължителност, можело да има болки две седмици можело и само два три дни. Може също да има отток след това да намалее. Прага на търпимост на болката бил различен. Мерките които се вземали били- антибиотично лечение, ако се налага. Понякога се налагало чисто и профилактично да се покрие оперативната интервенцията, като преди интервенцията се назначи антибиотичното лечение. Свидетелката сочи, че лично ако имало изоставен корен, който би могъл да даде някакво хронично инфекция, понякога назначавала преди интервенцията антибиотично лечение. Мъжа й действал по същия начин. Опитвали се да осигурят максимален комфорт на пациентите и това е изключително индивидуално. Не можело да се предвиди продължителността на оздравителния  период, нито индивидуална  чувствителност. Според свидетелката парадонтозата не се смятала за абсолютно противопоказания за поставяне на импланти, тъй като тя засягала перодонталните връзки на зъба, докато при импланти тези  връзки не съществували.  Имплантът се имплантирал в организма, той имал връзки с костта, при импланта перодонталните връзки не съществували и там не можело да се говори за парадонтално заболяване на импланта. За това пародонтозата не била абсолютно противопоказание за даден пациент да се постави импланта, по скоро неговата орална хигиена и пушене имали по- голямо значение  отколкото заболяването парантотоза. Съпругът й, също бил на това становище. Дори и венеца около импланти е в по- добро състояние  от естествените зъби. Приема, че оралната хигиена също е важна.

Визира, че всичко което може да доведе до риск е основание да се предупреждават пациентите, като ищцата е предупредена от д-р Р.. Свидтелекта смятам, че е предупредена ищцата. Предупредена е, че все пак е оперативна интервенция, че ще чувства болка и дисконфорт, подуване, след оперативната интервенция, че има някаква вероятност импланта да не е правилно в костта и че има вероятност да не протече нормален заздравителен процес и ще е заменим импланта за наша сметка.

Твърди, че е налице предупреждение за тютюнопушенето, тъй като е противопоказание. Предупреждаваме за някакви по- сериозни заболявания,  които биха попречили на интервенцията. Сочи, че се опитват да се предупреди, за всичко което се очаква. Смятам, че З. е предупредена, защото така се постъпва с всички пациенти в практиката. Без изключение.

Визира, че за първичния преглед, датата не си я спомня, но годината е  2012г. Работи в практиката, и когато е идвала съм я засичала. Не отрича, че не е присъствала на всички манипулации и на всички разговори, защото няма как да стане. За 2012г конкретно за З. не отрича, че е присъствала на първичния разговор, но не може да го цитира с точност. Спомням си, че й  обяснено, че в областта която се работи има по- малко кост. Оперативната интервенция, ще е по сложна т.е., че възможността да има някакъв неуспех е по- голяма. Смята, че всичко и е обяснено коректно. Няма спомен  З., да е споменала проблеми, които да са  били  противопоказни за поставянето на импланти. Тя може да е имала други видове заболявания, които да не се противопоказни за имплантите. Приема, че спрямо Остеопорозата няма  противопоказния. Остеопороза може да има по дългите кости, може да няма в челюстите, ако има в челюстите, това ще се установи единствено и само със затягането на импланта, просто се чака малко повече време, ще се наблюдава, импланта ще се натовари и в момента в който той има достатъчно стабилност. Медицинската документация  се оформя както се изисква и всеки и има регистрация и печат на тази регистрация, т.е. документа когато се оформя, той се оформя от лекаря, който ще води лечението.

Визира, че няма групова практика със спруга й, като всеки си ползва  свой печат на практиката. Нямам спомен да е видяла подписването на  информираното съгласие на З..

Сочи, че съпругът й бил вносител  на импланти.

Видно от заключението на комплексна съдебно- медицинска експертиза изготвена от вещите лица д-р Х.Л., д-р В.М. и д-р Д.Д. се установява следното: Всички поставени от д-р Р. имплантати на двете челюсти са отстранени поради усложнения. На горна челюст усложнението е сериозно. Има получена комуникация с левия максиларен синус, който пластично е възстановен. Ищцата е имала атрофия на алвеоларните гребени, която нормално се получава след загуба на зъбите. В резултат на усложнението са загубени и малкото останали костни тъкани.

На долна челюст усложнението е неврит на н. алвеоларис инфериор декстри. Получава се от навлизане на имплантата в мандибуларния канал, от неговото притискане или от индивидуална аномалия на разклоненията на нерва. Аномалията на нерва се установява рентгенологично с ОПГ или 30 компютърна томография.

Поставяните зъбните имплантати са разрешени за лечение в България. Съществуват над 100 вида системи предлагани на пазара. Всяка една от тях е с различни качества. Каква система е използвана в този случай не може да се анализира, тъй като няма налична документация. По литературни данни успеваемостта се движи около 95%.

Ищцата е била на лечение в болница, като е имала престой в болница и болнични листове за нетрудоспособност, а именно:

1.УНГ 11.09.2013г.- 16.09.2013г. Болничен лист- 36 дни, с диагноза Флегмон и абсцес в устна кухина;

2.ЛЧХ 21.11.2013г.- 24.11.2013г. Болничен лист- 10 дни, с диагноза Синузитис хроника пурулента екзацербата син. максиларис синистра. Статус пост операционем ет реоперационем. Комуникацио ороантралис;

3.ЛЧХ 16.12.2013г.- 21.12.2013г. Болничен лист- 16 дни, с диагноза Неуралго- неуритис н.алвеоларис инфериор декстри.

4.ЛЧХ 21.02.2014г.- 28.02.2014г. Болничен лист- 17 дни, с диагноза Комуникацио ороантралис. Пластика;

5.ЛЧХ 10.09.2014г.- 15.09.2014г. Болничен лист- 35 дни, с диагноза Неуралго- неуритис н.алвеоларис инфериор декстри.

Посочено е, че последния болничен престой не може да се свърже с лечението проведено от д-р Р., тъй като има допълнително поставени имплантати на долна челюст в областта на фронта, от друг лекар по дентална медицина, които могат също да са причина за лекувания неврит на н. алвеоларис инфериор декстри.

Нормално е след хирургична интервенция в устната кухина да има болка и дискомфорт. Те са бързопреходни. Прага на болката е различен при отделните пациенти. Персистирането или засилването й дава основание да се мисли за начало на възпалително усложнение.

Получените при лечението усложнения налагат тяхното лечение. Ако не се отстранят, то тяхната симптоматика се задълбочава.

Настоящите оплаквания от изтръпване, леки болки и дискомфорт около долната челюст в дясно има вероятност да са причинени от по-късно поставените имплантати в областта на фронта поради аномалии в разположението на нерва.

Промените в двете очи показват симетричност още от 2005г. и не могат да се свържат категорично със стоматологичните интервенции, проведени значително по- късно. От представената медицинска документация, електрофизиологични, образни и клинични изследвания може да се заключи, че при пациентката е налице дегенерация на задния очен полюс тип Best с късно начало /видно и от заключение на ТЕЛК/. Налице е значително намаление на зрението на ляво око на пациентката с метаморфопсии /разкривяване на образите/, което е резултат от дегенеративните промени в очното дъно.

Към настоящия момент зрението на дясно око с максимална корекция е 0,8 /което отговаря на 80%, математически изразено/, а на ляво око е 0,08 /математически изразено под 10% с разкривяване на образите/.

Видно от заключението на съдебно- ведицинска, психологична експертиза, изготвена от в.л.Мая Коева- психолог се установява, че по данни на ищцата М., началото на психичните проблеми датира още от първата операция на 18.06.2012г. От тогава, вследствие на множеството претърпени интервенции, наред с физическите болки, споделя за напрегнатост, отчаяние, неспокоен нощен сън, изразяващ се в липса на желание за събуждане, чувство на вина за случващото се. След операциите изпада в хиподепресивно състояние, на фона на потиснато настроение, интензивна болка и дискомфорт. Това състояние прави впечатление на сина й, който е фармацевт. По негова препоръка тя приема 20 дни по схема медикамента- дианксит, който е комбинация от невролептик и антидепресант.

След първата операция на синуса, на 25.11.2013г., З. е усещала множество проблеми, болка, гнилостен мирис, изтръпване на цяла лява половина на лицето, окото й натежава. Тогава, по препоръка пак на сина си, 10 дни приема медикамента- ксетанор 20 мг.

Визирано е, че всички описани психически болки и страдания продължават до операцията по затварянето на синуса през месец февруари 2014г. Тогава излиза от депресията, настроението се повишава и се чувства много по- добре.

От проведените тестови изследвания става ясно, че в момента ищцата М. не се намира в състояние на депресия и тревожност. Не се установяват нарушения в интелектуалната сфера, мислене, възприятия, представи, памет и интелект - в норма. По време на прегледа се намира в еквивалент на психично здраве.

Като взе предвид изложената фактическа обстановка по делото, съдът стига до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима- подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е изцяло валидно, допустимо и правилно в обжалваната му част, с която са уважени предявените искове, с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като споделя изцяло изложените в мотивите му съображения. Следва да се отблежи, че на практика решението се обжалва в неговата уважителна част, касаеща уважаването на исковете по чл.45 и чл.86 от ЗЗД, по отношение на първия иск за размера от 24000лв., а по отношение на втория иск за законна лихва, считано от 04.09.2015г. до окончателното плащане.

В останалата отхвърлителна част касаеща отхвърлянето на претенцията за законна лихва за периода от 11.09.2013г. до 04.09.2015г., мотивирано от факта, че е налице изтекла погасителна давност, решението не е обжалвано, с оглед на което е и влязло в законна сила.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Предявените искове намират правно основание в чл.45 от ЗЗД, във връзка с чл.86  от ЗЗД са процесуално допустими.

За да бъде уважен иска по чл.45 от ЗЗД, от страна на ищецът по делото следва да бъдат доказани следните елементи от фактическия състав, а именно: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка и вина.

Деянието по своята същност представлява външна проява на човешка дейност, която може да се изрази в действие или бездействие. Вторият елемент от фактическият състав е противоправност на деянието- всяко действие или бездействие, с което се нарушава публичната забрана да не се вреди другиму, стига да липсват основания, които да оправдават вредата. Третият елемент е вреда, която по своята същност представлява промяна на имуществото, правата, телесната неприкосновеност, здраве, душевност и психическо състояние на човека, които могат да се изразят в смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Като елемент от фактическия състав на деликта следва да е доказана и причинната връзка, изразяваща се в зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие от конкретно действие или бездействие на деликвента. Последният релевантен факт, който следва да бъде установен при предявен иск с правна квалификация чл.45 от ЗЗД е вината. По своята същност, тя представлява конкретно измеримо психическо отношение на дееца към деянието и вредоносните последици от него. Съобразно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.

Първоинстанционният съд е приел, че ищцата М. е доказала ответника В.Р. да е извършила противоправно деяние, в резултат на което да са настъпили претендираните от първата неимуществени вреди.

Тези му изводи няма основание да не бъдат приети за обосновани.

По отношение на възражението за изтекла погасителна давност, настоящата инстанция намира същото за неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.3 от ЗЗД, вземането за вреди от непозволено увреждане става изискуемо от откриване на причинителя на увреждането. Логично деецът не може да бъде известен, преди да е известно увреждането. Поради това, когато придобитата неработоспоспособност от болест се дължи на непозволено увреждане, вземането за обезщетяване за вредите става изискуемо от деня на нейното откриване в действителния й обем. От тази гледна точка следва да се приеме, че фактическият състав на непозволеното увреждане е налице тогава, когато болестта е положително проявена, известна е и е установена за пострадалия.

В този аспект следва да се посочи т.1 от Постановление №2 от 21.12.1981г. на Пленум на ВС, където е отразено, че  когато работникът или служителят заболее поради невзети мерки за отстраняване на вредности в производството над допустимите норми, заболяването представлява непозволено увреждане. В повечето случаи болестта не се проявява по време, когато болестотворните фактори действат върху организма на работника или служителя, а значително по-късно. Болестта съществува продължителен срок, преди да се прояви въобще или в достатъчна степен. Пострадалият не е в известност за своето увреждане в действителния му обем, преди надлежен държавен орган да се произнесе по характера и тежестта на придобитото страдание.

При съответно приложение на чл.114, ал.1 ЗЗД следва да се приеме, че без да е напълно осъществен даденият фактически състав, вземането не би могло да се счете за изискуемо, т.е. необходимо е действително проявление на непозволеното увреждане, за да почне да тече давностният срок. Освен това според чл.114, ал.3 ЗЗД вземането за вреди от непозволено увреждане става изискуемо от откриване на причинителя на увреждането. Логично деецът не може да бъде известен, преди да е известно увреждането. Поради това, когато придобитата болест се дължи на непозволено увреждане, вземането за обезщетяване за вредите става изискуемо от деня на нейното откриване в действителния й обем. От правно гледище следва да се приеме, че фактическият състав на непозволеното увреждане е налице тогава, когато болестта е положително проявена, известна е и е установена за пострадалия. Обикновено това става с констатация на медицински орган.

В конкретният казус, няма основание да не бъде прието,  че наличието в на гноен процес в синуса на ищцата, както и настъпилото изтръпване на долната челюст, като резултат от засягането на мандибуларния нерв са установени именно с констатации на компетентен медицински орган.

В случая първата констатация е направена с Епикриза №22681 на МБАЛ-П., в която е отразено, че М. е постъпила на  11.09.2013г. изписана на 16.09.2013г. Впоследствие са налице и последващи епикризи цитирани по- горе, издавани вследствие на постъпването на ищцата в МБАЛ „С.Г.“-П., Клиника по лицево- челюстна хирургия и конкретно от 16.12.2013г., където се отразени в подробности състоянието на ищцата.

Действително в исковата молба се коментира, че от определени дати са настъпили увреждания, но на практика това не може да е основание да се счита, че ищцата е компетентна и на тази база да се извеждат изводи в нейн ущърб. Реално последната се позовава на първата дата- 11.09.2013г., когато на е постъпилила в болницата, вследствие на което са предприети медицински грижи за нея, въз основа нейното влошено здравословно състояние и когато тя е била наясно с настъпилия вредоносен резултат за  нея.

На практика, подадената искова молба от М. е изпратена на 03.09.2018г., като е заведена в съда на 04.09.2018г., което е основание за извод, че от датата 11.09.2013г. до датата на подаване на исковата молба не е изтекла предвидената 5- годишна погасителна давност, тъй като същата реално е следвало да изтече най- рано на 11.09.2018г.

Ето защо не са налице основанията за извеждане на извод, че обжалваното решение е неправилно поради настъпила погасителна давност, в резултат на което следва да се отхвърлят предявените искове.

Не следва да се приемат за основателни и възраженията на жалбоподателят Р. и неговата защита в насока, че предявените искове са недоказани.

В конкретният казус, настоящата въззивна инстанция намира, че са налице всички предпоставки за уважаване на исковата претенция по чл.45 от ЗЗД.

Налице е първата предпоставка на цитираната по- горе разпоредба, а именно деяние. Същото е изразено в това, че безпорно е установено обстоятелството, че от страна на ответникът д-р Р. е провеждано лечение на ищцата З.М.. Не е спорно че същия е поставял зъбни импланти- по 3 броя на горна челюст в  ляво и 3 броя на долна челюст в дясно. Не е оспорено от страна на последния, че при поставяне на импланти на горната челюст в ляво е извършвал манипулации свързани с лявата синусна кухина на ищеца.

Действително, не може да има спор, че не може да се установи конкретиката в действията на ответникът по отношение на извършените от него манипулация спрямо М. на база изисканите от съда Амбулаторна книга с опис на пациенти от №1/30.01.2012г. до №256/10.12.2015г.; Амбулаторни листи от №1/30.01.2012г. до №256/10.12.2015г.; Информирани съгласия от 30.01.2012г. до 10.12.2015г. и Анамнеза на пациенти от 30.01.2012г. до 10.12.2015г. След като е безпорен факта на унижощение, се навеждат възражения от страна на защитата на ответника в насока, че не може да се установи конкретно увреждане и от кои момент това е реализирано.

В тази насока следва да се посочи, че действително по цитираната в протокола за унищожение разпоредба, ответникът има законово основание да унищожи съхранявани от него документи. На практика обаче, същият не отрича тяхното съществуване.

За тези документи, първоинстанционният съд правилно е преценил, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.161 от ГПК, извеждайки извод, че ответникът е създал пречки за представянето на исканите документи с мотиви, че същия е знаел, за оразуваното срещу него исково прозводство, но въпреки това е предприел унищожаването на тези документи.

Следва да се отбележи, че преценката на съда по чл.190, ал.2, във вр. с чл.161 от ГПК може да бъде проверявана при въззивното обжалване. В тази връзка е Определение №822 от 27.06.2013г. на ВКС по гр.д.№1556/1г., ІІІг.о.

Настоящата инстанция приема, че не следва да ревизира, този му извод. Основанието за това извежда от обстоятелството когато следва да се приложат последиците на чл.161 от ГПК следва да се преценяват конкретните обстоятелсва по делото в рамките на предстоставената  на съда от процесуални закон правораздавателна власт. В този смисъл е Определение №367 от 17.06.2010г. на ВКС, т.д.№14/10г., ІІт.о.

Действително унищожаването е станало след като районният съд е изискал процесните документи. Безспорен е обаче факта, че исковата молба на ищцата е получена от ответника на 25.09.2018г. Не би следвало да се оспорва, че в същата е дадена ясна хронология на развитие на извършени манипулации от страна на ответника, които за последния ясно означават, че те евентулно би следвало да бъдат потвърдени или евентуално отречени от него.

Основанието за този извод е, че изисканите от него по реда на чл.190 от ГПК писмени документи не са представени. В този аспект е налице от негова страна позоваване, че същия е унижощил исканите документи, позовавайки се на представения от защитата му Протокол за унищожаване на документи с изтекъл срок на съхранение от 15.12.2018г.

Основанието което е посочено в този протокол е чл.29 от Наредба №8 от 03.11.2016г. за профилактичните прегледи и диспанзеризацията.

Съгласно алинея 1 на тази наредба е посочено, че лечебните заведения съхраняват медицинската документация за извършените от тях прегледи и изследвания три години след извършването им.

Следва да се отбежи, че разпоредбата на ал.3, т.1 изисква, след изтичане на срока по ал.1 документацията, когато е на хартиен носител да се предостави на пациента, а при отказ или невъзможност от него да я приеме- подлежи на унищожаване. Данни за такова действие, при наличие, че д-р Р. е бил наясно с образуваното срещу него исково производство, не предприемайки действия да уведоми пациента- в случая М. за предоставяне на тази документация касаеща последната определя, че същия е създал пречки за предоставянето на исканите документи.

Независимо от тази си констатация, въззивният съд приема, че са налице освен още преки, така и множество косвени доказателства за извършеното него деяние и съответно и втората предпоставка, а именно наличие на вредни последици.

Няма основание да не бъдат възприети като достоверни показанията на разпитаните по делото свидетелит М., Щ. и У.. Всеки един от тези свидетели не отрича, че не бил конкретно на извършваните манипулации, но всеки един от тях в относимост с останалите излага непротиворечиви данни относно случващото се с ищцата и последиците от това.

В тази насока следва да се посочи, че непроверган е в показанията си св.М.- син на, който всеки път е придружавал майка си при посещенията на последната при д-р Р.. Коментира, че тя е ходила около десетина пъти. Същият не отрича, че знае за извършени интервенции от страна на стоматолога, но какви точно не може да каже. Приема, че са поставяни импланти, но състоянието на майка му е било всеки път по- лошо. Същата имала силни болки и не е могла да се оправи. Неотречени му са твърденията, че при посещение на М. при св.У. е казано от последния, че има допусната грешка. Костта е била разрушена и тогава е следвало да се поставят имплантите. Коментира, че с оглед състоянието й, и е предложил на предпоследното ходене, вече да не ходи.

В показанията си св.Щ., не е пряк очевидец, но излага също неопровергани данни, че тя е била пациент на д-р Р., като е имала идентични проблеми с тези на ищцата М., посочени от последната. Същата коментира, че и тя е имала комуникация между устата и носната кухина в резултат на действията на стоматолога, което тя като лекар не приема, че е нормално. Неотречени са твърденията й, че като пациент на др Р. е седнала на стола, като не й е разяснявано какво ще се случва. Не е подписвала информирано съгласие, като се започва работа. Слага се имплант, пада същия, става дупка, замества се с по- голям.

Относно наличието на връзка между устата и горния синус на горната челюст на М. са и неопроверганите показания на св.У., който е категоричен, че е имало костен дефект, като е имало посочената по- горе връзка. Същият не отрича, че по данни на пострадалата е приел, че е неколкократно оперирана, като са й поставяни импланти. Визира, че вследствие на това е получен от ищцата възпалителен процес, който впоследствие е овладян след няколко месеца. Не отречено твърдението му, че след това е и затворен синуса на М..

На практика всеки един от тези свидетели косвено установява, че вследствие на провежданите интервенции от страна на ответника, свързани с поставянето на импланти на ищцата са се получавали усложнения, които е следвало да получат адекватна медицинска намеса, каквато на практика не е била налице от страна на стоматолога. Действително те не индивидуализират конкретните интервенции, но дават индиция, че такива е имало и от тях се е влошавало състоянието на пострадалата, което и не е опровергано и впоследствие е констатирано с приетите по делото епикризи, респ. съдебно- медицинска експертиза. Без значение се явява, че уврежданията на Б. не са конкретизирани по дата. На практика има посочен период от време на настъпване на тези увреждания, което е констатирано по надлежен ред с епикриза от компетентен медицински орган. Ето защо е и посочена датата на узнаване на увреждането 11.09.2013г., когато вследствие именно на тези усложнения, ищцата е постъпила в здравно заведение.

Относно показанията на св.М.- Р.- съпруга на ответника, същите не могат да бъдат приети изцяло. В този аспект, те се кредитират в частта им относно посещенията на ищцата в кабинета на д-р Р.. В относимост и с показанията на св.М. не се отрича и от тази свидетелка, че са извършвани манипулации от съпруга, като заявява, че не е присъствала на всички манипулации и разговори, защото „няма как да стане“. Факт е, че има извършени такива, което не се и отрича.

Съдът не кредитира нейните показания в частта им относно даването на информирано съгласие. Основанието за това, че същата визира, че няма конкретен спомен да е видяла подписването на информирано съгласие от З.. На практика, тази свидетелка коментира принципно как се действа с идващите в кабинета пациенти, но на практика, тези излагани от нея данни звучат изолирано, още повече при наличието на липса на писмени доказателства в тази насока.

В относимост конкретно вменяването деяние и причинените увреждания е и приетата без оспорване по делото заключение на тройната съдебно- медицинска експертиза.

Същата е категорична в отговора на въпроса, какви увреждания и от какво са причинени, като тези увреждания, дали са резултат от всяка извършена оперативна интервенция е отговорено, а именно: Всички поставени от д-р Р. имплантати на двете челюсти са отстранени поради усложнения. На горната челюст усложнението е сериозно. Има получена комуникация с ляв макссимилярен синус, който пластично е възстановен. В резултат на усложненията са загубени и малкото останали костни тъкани. На долна челюст, усложнението е неврит на н. аалвеоларис инфириор декстри. Получава се от навлизане на имплантната в мандибуларния канал от неговото притискане или от индивидуална аномалия на разклоненията на нерва.

Излагат се възражения в насока, че няма конкретика от това което е прието от съда като вредоносен резулат, с оглед на това заключение. Следва да се отбележи в тази връзка, че в хода на съдебното следствие са налице разяснения от страна на вещите лица. В този аспект следва да се посочи, че в същите дадени в проведеното съдебно заседание на 20.02.2018г. се визира, че е невъзможно ответникът да не е забелязал, че е пробил синуса на ищцата, тъй като се получавало хлътване, което не можело да не се забележи. Налице е категоричност, че тази комуникация е вследствие на поставянето на имплантите. След като е отворен синуса е трябвало веднага в момента да се махне имплантна и да се направи пластика и да се изчяка зарастването на синуса. Съответно, че следва най- напред да се излекува възпалителния процес и да се изчака тъканите да узреят, както се казва. Категорични са в разясненията, че пластика не може да се прави, поне два три месеца след затихване на възпалителителния процес, защото тъкатите трябва достатъчно да бъдат кръвоснабдени. Когато се поставят импланти, веднага се прави снимка, за да се види резултата и ако се види, че този имплант е вътре в канала, маха се, за да не се получат усложнения.

Коментира се, че при извършваните манипулации е нормално да има болки по два- три дни и леко подуване, след което трябва за започне да отзвучава.

На практика тези разяснения не са опровергани на база събрания доказатествен материал и реално установяват конкретните вредоносни действия на ответника.

В относимост към тези данни е и приетата по делото Епикриза № 22681 на МБАЛ-П. от която е видно, че в това лечебно заведение и констатирано наличие на възпалителен процес в максиларния синус на ищеца и изтичане на гной от него, като резултата от поставените импланти, дори един от тях е изваден от самия синус.

Ето защо следва да се приема, че от изброените по- горе доказателства, категорично се установява, не само възникнало възпаление на синуса, което в случая е в резултат от действията на ответника, който в качеството си на стоматолаг- хирург е пробил синуса на ищцата и въпреки това е поставил импланти, без да проследи резултата от своята работа. От същата епикриза, както и от следващите такива цитирани по- горе се установява, че е констатирано и 2 от поставените от ответника на долна челюст на ищеца 3бр. импланта да са попадали в канала на мандибуларния нерв, който поради засягане на нерва са били извадени.

На практика, твърденията на ищцата, са покрепени от възприетия доказателстван мателиал, касаещи констатациите относно, че въпреки неприемането на имплантите, незарастване на местата на поставянето им и разклащането им, те са били замествани с други, като в резултат на това състоянието на М. се е влошавало. Това, че същата първоначално е приемала, че това са дължи на нея не може да оправдае установените интервенции, за които следва да се приема, че са и прибързани, с оглед на невъзстановяването на част от тъканите, неизчакването на отшумяване на възпалителния процес, като се е действало прибързано, без да се изчака изтичането на необходимото за възстановяне време.

Няма как да бъде игнориран факт, че по делото не са налице каквито и да е било доказателства, че от страна на ответникът са правени каквито и да е било контролни ренгенови снимки или каквито и да било други изследвания на ищеца, за да бъде същия сигурен в постигнатите резултати от работа му.

Безспорни в тази връзка са показанията на св.М., че майка му след всяко нейно посещение при д-р Р. се е задоволявал единствено да предписва болкоуспокояващи и антибиотици за лечение на възникналите възпалителни процеси.

В тази връзка, настоящата въззивна инстанция няма основание да не приеме изводите на първоинстанционния съд, че в резултат на действия и бездействия от страна на д-р Р., изразяващо се предимно в липса на изследвания и снимки за проследяване на резултата от извършените манипулации, ответникът е причинил на ищцата извън присъщите болки, свързани с поставянето на 6 броя зъбни импланти, още и увреда на здравето. Тази увреда се изразява в възпаление на максиларния синус, за лечението на която е провеждано на два пъти медицинско лечение в стационар, както и в засягане на  мандибуларния нерв, предизвикал изтръпване на  долната челюст на ищеца, отоци и на двете места. Освен това в резултат на честата смяна на имплантите и възпалителните процеси от усложненията са загубени и малкото останали костни тъкани.

В тази насока следва да се посочи, че е налице и причинно- следствената връзка между деяниято, изразено в частност и от бездействия, с настъпилите вредоносни последици за З.М..

Няма как да се игнорира обстоятелството, че показанията на св.М.- Р. не установяват, че от страна на ответника е налице надлежно обяснение по отношение на ищцата за причините, налагащи конкретното лечение, рисковете, включително рискът при провеждането му, начина на лечението и обстоятелствата, които го налагат, както и че му е предоставил цялата информация, предвидена в чл.88, ал.1 от ЗЗ. В тази насока, въззивният съд и не кредитара показанията в тази й част.

Следва да се посочи, че дори и хипотетично да се приеме, че М. е дала информирано съгласие за лечението и лелечението на липсващите й зъби чрез поставяне на зъбни импланти, респективно замяната им, което е изрично регламентирано право за него в чл.87 и сл. от ЗЗ, то установените с приетите по делото доказателства не дават остнование за освобождаването му от отговорност, вследствие на извършените от него и установени от него манипулации, съответно в определен момент и бездействие. Реално, при извършена и безспорно установена манипулация от негова страна, с която е пробит максиларния синус на ищцата и е засегнат мандибуларния нерв, което е наложило лечение чрез пластика за затваряне на синуса, премахване на импланти от долна челюст и консервативно лечение на нерва, ответникът е осъществил противоправно действие, което е първоизточник и основна причина за развилите се при ищцата като усложнение възпалителен процес и изтръпване на долна челюст, както и липса на костни тъкани.

Предвид на тези данни и несподеляне в цялост изложените възражения на жалбоподателя и неговата защита е налице основание за извод, че в процесния случай, са напълно доказани заявените за обезвреда неимуществени вреди, противоправното поведение на прекия им причинител и причинна връзка между тях.

Относно определения размер на обезщетение, които е присъден в пълния му претендиран размер от 24000лв., то следва да се приеме, че същия е съобразен с критериите визирани в чл.52 от ЗЗД. В тази насока от страна на първата инстанция се изложени задълбочени мотиви, които няма основание да не бъдат приети в цялост и от настоящата инстанция.

Следва да се посочи, че реално от страна на жалбоподателят и неговата защита не се излага каквито и да е било съображения касещи определянето на един завишен размер на обезщетение.

Предвид на това, формирайки своето вътрешно убеждение настоящия съдебен състав намира, че предявения иск по чл.45 от ЗЗД за причинени на ищеца имуществени вреди от инкриминираното деяние реализирано в периода 18.06.2012г. до 03.09.2013г. няма основание да не бъдат уважаван.

С оглед основателността на последния иск, основателен се явява и предявения иск по чл.86 от ЗЗД, считано от 04.09.2015г. до окончателното изплащане. Следва да се посочи, че правилно е прието от районния съд, че претенцията на законовата лихва за периода от 11.09.2013г. до 04.09.2015г. е неоснователна поради изтекла погасителна давност.

В случая, решението в негова обжалвана част се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него въззивна жалба да се остави без уважение. В останалата му отхвърлителна част, касеща от кои момент тече законовата лихва, решението не е обжалвано, с оглед на което е и влязло в законна сила.

С оглед изхода на делото, в тежест на В.А.Р., следва да се присъдят направените от страна на З.И.М. пред настоящата въззивна инстанция съдебно- деловодни разноски- адвокатски хонорар в размер на 1500лв.

На основание гореизложеното, съдът

 

                            Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №96/02.06.2020г., постановено по гр.д.№1184/2018г. по описа на РС- Велинград, в неговата обжалвана част.

Решението в неговата отхвърлителна част, като необжалвано е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА В.А.Р. ***, с ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ на З.И.М., с ЕГН ********** ***, съдебно- деловодни разноски в размер от 1500/хиляда и петстотин/лв.- адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението до страните.

 

 

 

        Председател:                        

 

 

 

 

             Членове:1.                        

 

 

 

 

                                                                             2.