РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Радомир, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря Е. Т. З.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело №
20241730101337 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от
Закона за защита на потребителите.
В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за паричен заем
№./14.01.2022 г. подписан с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт" АД, по силата на
който е получил в заем сумата в размер на 1250 лева. Във връзка с чл. 4 от договора за
кредит ищецът сключил с ответника „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне
на гаранция № 4370670, с който да бъде обезпечен сключеният договор за заем.
Възнаграждението, което следвало да заплати по сключения договор за гаранция, възлизало
на сумата в размер на 505,78 лева.
Ищецът счита, че договор за паричен заем № 4370670, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е нищожен, както и договор за предоставяне на гаранция № 4370670 на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, а
в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 4 от договор за паричен заем № 4370670,
сключен с ,,Изи Aceт Мениджмънт АД, и на чл.3 от Договора за предоставяне на гаранция
№. ,сключен с „Файненшъл България“ ЕООД е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД. чл. 143 ал. 1 от ЗЗП и чл. 146, ал.1 от ЗЗП по следните съображения:
На първо място ищеца сочи, че договора е нищожен поради изначалната
недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от
ЗПК договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на
нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/, на основание чл. 21
ЗПК във вр.с чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК и на основание на нейната неравноправност, което е
довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на
ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Кредиторът не е изпълнил и
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за
прилагане на възнаградителната лихва.
1
На второ място, се сочи, че договорът за потребителски кредит не е породил валидни
права и задължения и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй
като в съдържанието на договора не са разписани всички права на потребителя по чл. 29, ал.
4 и ал. 6 ЗПК.
Твърди се, че договорът се явява нищожен освен като сключен в нарушение на
изискванията на разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК и при неспазване на изискванията на чл. 11,
ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22
от ЗПК, разписаният в договора ГПР е неточен и подвеждащ, тъй като в него не е включена
скритата под формата на възнаграждение договорна лихва. Кредиторът не е изпълнил и
изискването да посочи действителната обща сума за плащане.
Сочи се, че по силата на чл. 22 във вр. с чл. 21 ЗПК, неизпълнението на изискванията в
договорното съдържание да бъдат включени точни, верни и действителни съществени
елементи на договора за потребителски кредит води до изначална недействителност на
кредитната сделка с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК, а именно
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи
лихва и други разходи по заема.
Освен това се твърди, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, тъй като с
договорения лихвен процент в размер на 35% се нарушават добрите нрави, нарушават се и
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и се внася се неравноправие между правата и
задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на
добросъвестността.
Касателно договора за гаранция се твърди от ищеца, че с нарочно създадения Договор за
предоставяне на гаранция сключен с паралелно юридическо лице, което се явява - „гарант"
на практика се създава задължение за потребителите от по-силната икономически страна по
заемния договор да сключват неизгодни и допълнително икономически обременяващи за тях
клаузи като изпълнят поставеното им задължение както е по чл. 4 от процесния договор и
така да дължат трансформирана неустойка във вече - „Възнаграждение на гаранта" по чл. 3
от сключения Договор за предоставяне на гаранция, с което се накърняват добрите нрави.
Сочи се, че в случая трансформираната неустойка във „възнаграждение на гаранта" за
неизпълнението на задължението за осигуряване на обезпечение е загубила присъщата на
неустойката обезпечителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от
самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за
кредитора биха настъпили евентуално при възникнала неплатежоспособност на главния
длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от
неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат
събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Сочи се, че
преценката за обоснования размер на трансформираната неустойка следва да бъде
извършена с оглед претърпените вреди тъй като съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката
представлява предварително определено обезпечение за вреди от неизпълнението.
Максимално тежките вреди, които един кредитор може да претърпи, са от виновното пълно
неизпълнение. Чл. 33 от ЗПК предвижда, че при забавено изпълнение на задълженията по
договор за потребителски кредит размерът на обезщетението е законната лихва върху
непогасената част от дълга. Следователно размерът на законната лихва е максималното
обезщетение за пълното неизпълнение на паричните задължения по кредитното
правоотношение. Предвидената трансформирана неустойка във „възнаграждение на
гаранта" в размер на 505,78 лв. се твърди, че е излязла извън присъщата за неустойката
обезщетителна функция и е в прекомерен размер спрямо получената заемна сума от 1 250 лв.
и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението.
Твърди се от ищеца,че „възнаграждение на гаранта" е скрита лихва, кредиторът не е
изпълнил условията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е разписал в съдържанието на
2
договора действително приложените в правоотношението договорна лихва. Съгласно чл. 21
ЗПК, договорна клауза, която има за цел или за резултат заобикаляне на изискванията на
ЗПК, е нищожна.
Сочи се, че непредоставянето на релевантната за потребителя информация относно
основен елемент стойността на финансовата услуга е увреждащо за потребителя, поради
което законодателят е предвидил тежката правна последица по чл. 22 ЗПК - нищожност на
договора за потребителски кредит на основание неизпълнение на изискването по чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК.
Освен това, се сочи, че в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва
обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита
/кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от
41,44%/, което от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора
по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал.1 ЗПК/. Сочи се, че в конкретния случай, в процесния
договор за кредит, яснота досежно обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 липсват. Посочен е
лихвен процент по заема - 35%, /който е годишен/, но не се изяснява как тези стойности се
съотнасят към ГПР по договора.
Моли се съда да постанови решение и прогласи нищожността на договора за паричен
заем № . от 14.01.2022 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД и договорът за
предоставяне на гаранция № . сключен с „Файненшъл България" ЕООД, в условията на
евентуалност се моли съда, да прогласи нищожността на клаузите на чл. 4 от Договор за
паричен заем № 4370670 от 14.01.2022 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД и на чл. 3
от Договор за предоставяне на гаранция № .от 14.01.2022 г., сключен с „Файненшъл
България" ЕООД на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречащи на добрите
нрави и поради това, че са сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е подал отговор на
исковата молба, с който е изразено становище за неоснователност на предявените искове,
като сочи, че договорът за паричен заем отговаря на съдържателните изисквания на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, като законът не предвиждал в договора да бъдат изброени всички разходи,
вкл. в ГПР, а да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Нямало и
изискване в договора да се посочи математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР.
В разглеждания договор за кредит в ГПР била включена само лихвата, тъй като това бил
единственият разход по кредита за кредитополучателя.
Предвидените в чл. 4 от договора обезпечения не целели заобикаляне на нормата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, тъй като от тези обезпечения не възниквали разноски по кредита, които да
бъдат включени в ГПР.
Твърденията на ищеца, че за да бъде отпуснат кредит, е необходимо да бъде сключен
договор за поръчителство с избрано от заемодателя дружество, били неверни, същият бил
сключен с цел удобство на потребителя.
С оглед изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни
и недоказани.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е подал отговор на
исковата молба, в който се сочи, че ответното дружество е вписано като финансова
институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3 а ЗКИ, с основен
предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно в качеството
си на търговец, дружеството сключвало гаранционни сделки (поръчителство), като
обезпечавало изпълнението по договори за кредит срещу възнаграждение.
3
По силата на договора за поръчителство, „Файненшъл България“ ЕООД се задължавало
да отговаря солидарно с кредитополучателя пред кредитната институция за изпълнение на
задълженията му по договор за паричен заем, както и да търпи последиците от
неизпълнението на тези задължения.
Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не представлявало
разход по кредита, а било насрещна престация срещу задължение за обезпечаване на кредит.
Твърдението, че договорът за предоставяне на гаранция бил сключен в противоречие с
добрите нрави било неоснователно поради това, че в българското действащо право в
отношенията между правните субекти действал принципът на свободно договаряне.
Наред с това, дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство
било определено след извършена преценка на риска. Ако насрещната страна го считала за
несправедливо високо, то тя изобщо не би сключила договора.
Видно било от чл. 4 от договора за кредит, че заемодателят не поставял изискване към
заемателя да обезпечи вземането по договора единствено чрез сключване на договор с
дружество-гарант, каквито твърдения се навеждали в исковата молба, като на заемателя се
предоставяла възможност да избере един от три възможни начина за обезпечаване на
договора, а ако прецени да не изпълни задълженията си, отговорността му би била
реализирана по общия ред.
Наред с това, при сключване на договора ответното дружество действало
добросъвестно, като клаузите в договора за поръчителство били формулирани достатъчно
ясно и разбираемо.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
С писмена молба поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да
прогласи за нищожни договор за паричен заем № 4370670/14.01.2022 г., сключен с ответното
дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, при условията на евентуалност - клаузата на чл. 4
от договора, както и договор за предоставяне на гаранция №./14.01.2022 г., сключен с
ответника „Файненшъл България“ ЕООД.
Ответните дружества „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД,
редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна: договор за паричен заем № ./14.01.2022 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД (кредитор) и В. А. К. (кредитополучател), по силата на който кредиторът
е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 1250,00 лева, която
кредитополучателят се е задължил да върне на 11 бр. равни двуседмични погасителни
вноски, всяка в размер на 123,02 лева. Падежът на първата погасителна вноска страните са
уговорили на 31.01.2022 г., а на последната - на 20.06.2022 г. Страните са уговорили
следните условия по сключения между тях договор: фиксиран годишен лихвен процент -
35%; годишен процент на разходите - 41,44%; общ размер на всички плащания – 1250,00
лева. В чл. 4 от договора за кредит е предвидено задължение на кредитополучателя в
тридневен срок от датата на сключване на договора да представи обезпечение чрез
поръчителство, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество - гарант, което
предоставя гаранционни сделки.
По делото е представен и договор за предоставяне на гаранция № ./14.01.2022 г.,
сключен между „Файненшъл България“ ЕООД (гарант) и В. А. К. (потребител), по силата на
който потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с наредител - потребителят, с цел гарантиране
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договор за
4
паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по договора за паричен заем, при уговорено възнаграждение на гаранта в
размер на 505,78 лева, платимо разсрочено на 11 бр. равни двуседмични погасителни
вноски.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
В тежест на ищеца по предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите е да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответниците е възникнало облигационно
правоотношение по договор за паричен заем и по договор за предоставяне на гаранция от
14.01.2022 г., които противоречат на закона и на добрите нрави.
На първо място, съдът намира, че процесният договор за кредит е потребителски -
страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което
използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция - търговец
по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9
ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника -
потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се
твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън
професионалната и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор
за заем от 14.01.2022 г. е по правната си същност договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 ЗПК. Процесните договори се подчиняват на правилата на Закона за
потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни
клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите, е необходимо,
когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и
между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни
правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа
дейност. Следователно, при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или
между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и
икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от
страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От
извършена служебно справка в Агенция по вписвания - Търговски регистър се установява,
че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е заемодателят „Изи
Асет Мениджмънт“ АД. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на
§ 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
Въз основа на изложените от ищеца фактически обстоятелства, ангажираните
доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че
уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по
договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит - арг. чл. 19, ал. 1 и
ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която
„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
5
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Същевременно, при цялостния анализ на процесните правоотношения е видно, че
сключването и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на
обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Съобразно императивната правна
норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава,
че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50% от взетата сума. Клаузите в
договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В
настоящия случай сумата по договор за заем № ./14.01.2022 г., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, е в размер на 1250,00 лева, а само възнаграждението по договора за
гаранция, което е в размер на 505,78 лева,ето защо може да се направи законосъобразен
извод, че ГПР по договора за паричен заем надхвърля 50%, след като се прибави
възнаграждението по договора за гаранция. Така уговореното възнаграждение има
значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на
ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това
възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане.
Поради изложеното, съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за
обезпечаване вземанията на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по процесния договор за
потребителски заем, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия
разход по кредита (в този смисъл решение № ./10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № ./2021 г.,
решение №./09.07.2021 г. по в. гр. д. № ./2020 г. по описа на СГС и др.).
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза която съдът
възприема като компетентно дадена. Видно от заключението на в.лице А. годишният
процент на разходите по поставената задача с включване на 505,78 лева гаранция по
договор с „Файненшъл България“ ЕООД е в размер на 428,53 %
В.лице дава заключение,че К. е изплатил изцяло сумите по договора за заем и договора
за гаранция , а именно платени 1353,22 лева за заем и 505,78 лева по договора за гаранция
или общо в размер на 1859 ,00 лева от които 1250 лева главница, 103,22 лева лихва и 505,78
лева вноска по договор за гаранция .
Съдът намира, че макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите,
тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да
служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит, кредиторът е нарушил изискванията на закона и не може да се
ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
паричен заем на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10
и 11 от ЗПК. Същевременно, договорът, сключен между потребителя и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, и договорът, сключен между потребителя и „Файненшъл България“
ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между
страните, поради което последиците от недействителността на договора за потребителски
6
кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на гаранция,
поради естеството на правоотношенията.
От друга страна настоящият състав намира за нищожен договор за предоставяне на
гаранция № ./14.01.2022 г., сключен с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, тъй като
същият се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит,
който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по
поръчителството, т. е. липсва необходимостта от сключване на акцесорния договор. Същият
е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото
съществуване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителят е уговорено
възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за
плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за
последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за
възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл. 5, ал. 1 от договора за
предоставяне на гаранция). Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без
реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е
платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се
явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи
от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е
налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от
страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен
като лишен от основание.
Поради изложеното съдът намира, че предявените искове за прогласяване нищожността
на процесните договори за паричен заем и за предоставяне на гаранция, са основателни,
поради което следва да бъдат уважени.
Предвид изложеното и след като бива уважава главните искови претенции за
прогласяване недействителността на договор за паричен заем № 4370670/14.01.2022 г., и
договор за предоставяне на гаранция съдът не дължи произнасяне по предявените
евентуални искове за прогласяване недействителността на клаузата на чл. 4 от договора за
кредит и чл.3 от Договора за гаранция.
По разноските:
В производството по делото ищеца е представляван от пълномощник, на когото не е
заплатил адвокатско възнаграждение и в тази връзка моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие е посочено, че ищеца се представлява
безплатно от адв. П. П. от АК - Х. поради затрудненото си материално положение, което по
смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването на безплатна
адвокатска помощ. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по
чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати (чл. 2, ал. 2 от ЗА). Във връзка с
направеното от ответното дружество възражение за прекомерност, съдът, като съобрази
критериите по решението по дело С-57/15 на СЕС за разумност и пропорционалност при
определяне на адвокатското възнаграждение, счита, че при определяне на възнаграждението
на процесуалния представител на ищеца следва да вземе предвид ниската фактическа и
правна сложност на делото, вида на претенцията, материалния интерес, броя на страните по
делото, обема на доказателствения материал, приложимите по спора национални и
международни правни норми, броя на заседанията - в конкретния случай е проведено едно
открито съдебно заседание, в което не се е явила страната и нейният пълномощник - адв. П.
П..
7
Съобразявайки горните критерии, съдът намира, че следва да определи адвокатско
възнаграждение на адв. П. П. от АК – Х. по предявените искове в общ размер на 800,00 лева,
като бъде осъдено всяко от ответните дружества да заплати на процесуалния представител
на ищеца сумата в размер на 400,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответните дружества следва да бъдат осъдени да
заплатят по сметка на РС – Р. в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса по
предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона
за защита на потребителите в размер на 100,00 лева, както и сумата в размер на 200,00 лева,
представляваща възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК:
., със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Л.“, бул. „Д. Н.“ № 28, „С. ц.“ ет.., офис .
и В. А. К., с ЕГН: **********, с адрес: ********** договор за паричен заем № ./14.01.2022 г.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между „Файненшъл България“ ЕООД, с
ЕИК: . със седалище и адрес на управление: гр. С., ц.к. „Л.“, бул. „Д. Н.“ № . „С. ц.“ ет.., офис
. и В. А. К., с ЕГН: **********, с адрес: ********** договор за предоставяне на гаранция №
./14.01.2022 г.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:
гр. С., ж.к. „Л.“, бул. „Д. Н. №. „С. ц.“ ет. ., офис . да заплати на адв. П. И. П. от АК - Х.
сумата от 400,00 лева (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение,
дължимо на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. С. ж.к. „Л. бул. „Д. Н.“ №., „С. ц.“ ет. ., офис . да заплати на адв. П. И. П. от
АК - Х. сумата от 400,00 лева (четиристотин и осемдесет лева), представляваща адвокатско
възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:
гр. С., ЖК „Л.“, бул. „Д. Н.“ № ., „С. Ц.“, ет. ., офис . и „Файненшъл България“ ЕООД, с
ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ЖК „Л.“, бул. „Д. Н.“ № . „С. Ц.“, ет. .,
офис . да заплатят по сметка на РС – Радомир в полза на бюджета на съдебната власт сумата
в размер на 300,00 лева (триста лева), представляваща дължима държавна такса в
производството пред настоящата инстанция, както и възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
8