№ 10792
гр. С., 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110108295 по описа за 2022 година
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу Р. Б. В. в качеството й на наследник на Б. Г. В.,
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните вземания: за сумата от 2629,14лв.,
представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода 01.05.2018г.-
30.04.2020г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр.С., община „В.“, жк. „В. 1“***, аб.
№***, за сумата от 493 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния
дълг за периода 15.09.2019г. – 01.02.2022 г., сумата от 19,59 лв., представляваща главница за
предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2019г. до 30.04.2020г. и 4,20
лв. – лихва върху главницата за дялово разпределение изтекла за периода 03.03.2019г.-
01.02.2022г., ведно със законната лихва върху двете главници от депозиране на исковата
молба -017.02.2022 до плащането. Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между него и Б. Г. В., чийто наследник е ответника, е възникнало
облигационно правоотношение. Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на писмен договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди при Общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия в обекта в сградата в режим на етажна
собственост при прилагане на система за дялово разпределение, извършвано отищцовото
дружество по решение на ОС на ЕС. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена до 20 число на месеца, следващ
месеца на доставката. Прави искане за привличане на ТЛП – „Т.С.“ЕООД.
В едномесечния преклузивен срок по чл.131 ГПК от ответницата Р. В. дава
становище за недопустимост на предявения иск, доколкото наследодателят й е починал
преди образуване на делото. При условията на евентуалност заявява, че предявените искове
са неоснователни, доколкото липсва облигационно правоотношение между страните.
Едновременно с това заявява, че се е отказала от оставеното й наследство като предоставя и
доказателства за направеното изявление. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на предявените искове.
1
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявените искове в тежест на ищцовата страна е да установи
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което
продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да
ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата
на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
По делото не са представени доказателства от които да се установи
обстоятелството, че наследодателят на ответницата е придобил право на собственост върху
процесния топлоснабден имот.
По делото не са представени доказателства от които да се установи наличие на
облигационно правоотношение между страните по делото по отношение на процесния имот.
Доказателствата по делото не установяват ответникът Р. Б. В. да е собственик или
носител на вещно право на ползване върху процесния имот. Други доказателства за
собствеността върху процесния имот не са ангажирани, което с оглед изрично заявеното в
писмения отговор оспорване и последици на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК
предпоставя извода, че страните по делото не са и страни по правоотношение с предмет
доставяне на топлинна енергия до имота, находящ се в гр.С., община „В.“, жк. „В. 1“***, аб.
№***.
При горната констатация предявените осъдителни искове следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора в тежест на ищеца следва да бъдат възложени направените
от ответницата разноски за адвокатски хонорар в размер на 650лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление *** искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за осъждане на Р. Б. В., с ЕГН ***, в качеството й на наследник на Б. П. В., с ЕГН
********** да заплати следните суми: сумата от 2629,14лв., представляваща продажна цена
за потребена топлинна енергия за периода 01.05.2018г.-30.04.2020г. в топлоснабден имот,
находящ се в – гр.С., община „В.“, жк. „В. 1“***, аб. №***, за сумата от 493 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода 15.09.2019г.
2
– 01.02.2022 г., сумата от 19,59 лв., представляваща главница за предоставена услуга дялово
разпределение за периода от 01.01.2019г. до 30.04.2020г. и 4,20 лв. – лихва върху главницата
за дялово разпределение изтекла за периода 03.03.2019г.- 01.02.2022г., ведно със законната
лихва върху двете главници от депозиране на исковата молба -17.02.2022 до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД със седалище и адрес на управление *** да заплати на Р. Б.
В., с ЕГН *** на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 650 лв. – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3