№ 1984
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512176 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Д.Г. К. срещу решение от 26.07.2021 г.
по гр.д. №15935/2020 г. на Софийския районен съд, 167 състав, в частта, в която е признато
за установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ, че
жалбоподателят дължи солидарно с А.Д. К. на „Т.С.” ЕАД сумата от 863,80 лв. – главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода мес.05.2016 г. -
мес.04.2018 г. в имот с аб. №58789, находящ се в гр. София, жк. „****, сумата от 44,40 лв. -
главница, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
мес.01.2016 г. – мес.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците от 21.09.2019 г.
до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по гр.д. №10408/2019 г. по описа на СРС, 167 състав, като ответниците са осъдени да
заплатят на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Сочи, че неправилно
първоинстанционният съд не е изключил по реда на чл.183 ГПК представените по делото
писмени доказателства, както и че не е взел предвид премахването на отоплителните тела в
процесния недвижим имот, неговото неползване и недоказването на размера на доставената
топлинна енергия. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по въззивната жалба.
Решението на СРС не е обжалвано от ищеца в частта, в която са отхвърлени изцяло
предявените установителни искове за лихва за забава върху главниците за топлинна енергия
и дялово разпределение, и от ответника А.Д. К. в частта, в която са уважени предявените
установителни искове за главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, поради
което и е влязло в сила в тази части.
1
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Неоснователен е доводът на въззивника, че неправилно първоинстанционният съд не
е изключил по реда на чл.183 ГПК представените по делото писмени доказателства.
Представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства не са оспорени от
ответника изрично в срока по чл.131 ГПК.
Не следва да бъдат разглеждани доводите на въззивника относно премахването на
отоплителните тела в процесния недвижим имот, неговото ползване или неползване, както и
относно количеството на доставена топлинна енергия през процесния период, тъй като
същите са преклудирани, доколкото са въведени за пръв път едва във въззивната жалба.
Единственото възражение срещу предявените искове, което ответникът е релевирал в
преклузивния срок по чл.131 ГПК, е за наличието на изтекла погасителна давност, които и
възражение е разгледано от първоинстанционния съд.
Поради изложеното решението на СРС в обжалваните части следва да бъде
потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размера
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и сумата от
150,00 лв., представляваща депозит за особен представител на ответника.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20162718 от 26.07.2021 г., постановено по гр.д.
№15935/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Д. Г. К. , ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „****, да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. ****, на основание чл.78 ал.3 и
ал.8 ГПК сумата от 250,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕООД.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3