РЕШЕНИЕ
гр.София,23.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на пети октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 12132 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение от 18.07.2019 г. по гр.д. № 191/19 г., СРС, ГО, 53 с-в отхвърля предявените искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по искове е правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.с чл.155 ЗЕ вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от „Т.С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, против Е.В. В.ЕГН **********, че дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми: сумата от 178.26 лв., представляваща главница за ТЕ за периода 05.2013 г. - м.04.2014 г., ведно със законна лихва за периода от 28.08.2017 г. до изплащане на вземането, на основание чл.86 ЗЗД дължи лихва в размер на 5.95 лв, за периода от 15.08.2014 г. до 21.07.2018,сумата 2.04 лв.за дялово разпределение ,0.65 лв.лихва за забава върху главницата
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Е.В. В.ЕГН ********** направените разноски в заповедното и исковото производство в размер на 500 лв.
Срещу постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ищеца в частта,с която е отхвърлен иска за признаване за установено,че
ответникът дължи сумата от 178.26 лв., представляваща главница
за ТЕ за периода 05.2013 г. - м.04.2014 г., ведно със законна лихва за периода
от 28.08.2017 г. до изплащане на вземането, на основание чл.86 ЗЗД дължи лихва
в размер на 5.95 лв, за периода от 15.08.2014 г. до 21.07.2018. Във
въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и постановено в нарушение
на материалния закон.Излага съображения,че претендираните суми са дължими .Сочи
разпоредби на ОУ.Ако има просрочени задължения със сумата вповече се погасяват
най-старите.Предвидена възможност за сторниране на суми предхождащи
изравнителни сметки-чл.32 ал.3 ОУ.Не става дума за отказ от погасителна
давност.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
решението в
обжалваната част и вместо това
да постанови друго, с което приеме за установено,че сумите са дължими.
По въззивната
жалба е постъпил отговор,с който същата се оспорва.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,вр.415 ал.1 ГПК
.
Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил
на ответника топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена.
На основание чл.272 ГПК съдът
препраща към фактическите и правни изводи на СРС .
По направените във въззивната жалба
възражения, СГС излага за пълнота следните
мотиви:
От представените по делото писмени доказателства, СГС приема за
установено, че ответникът не е потребител
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на
Закона за енергетиката за периода от 01.05.2013 г.до 12.03.2014 г. .Според цитираната
норма,потребител на топлинна енергия е собственик или ползвател на имота, който
използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.Ответникът
не е собственик ,нито полвател на имота.Той го е придобил на 13.03.2014 г.За
останалия претендиран период 13.03.2014 г.до 30.04.2014 г.е потребител,но
задълженията са погасени по давност,тъй като заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е подадено на 29.08.2017 г.и всички задължения дължими към
29.08.2014 г.са погасени по давност.Разпоредбата на чл.33 от ОУ сочи изискуемост
на месечното вземане,което не е обвързано с изравнителната сметка,поради което
и обвързването на началния момент на погасителната давност за месечните
задължения с издаването на обобщена фактура по изравнителната сметка е
неоснователно.
Въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение,а решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Въззиваемата страна има право на
разноски.Такива са сторени в размер на 600 лв.Предвид направеното възражение за
прекомерност на платения адвокатски хонорар,което е основателно според
фактическата и правна сложност на делото,съдът намалява хонорара на сумата 300
лв.и тази сума следва да бъде присъдена.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.07.2019 г. по гр.д. № 191/19 г., СРС, ГО, 53 с-в
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Е.В. В.ЕГН ********** направените разноски във възивното производство в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.