№ 681
гр. Варна, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20233110200908 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Пан пица“ ЕООД срещу Наказателно
постановление № 03-2200991/12.10.2022г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000 лева, на
основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ.
Санкционираното лице счита наказателното постановление за
неправилно, незаконосъобразно и несъответстващо на наличните
доказателства. Оспорва възприетата от наказващия орган фактическа
обстановка. Намира, че при издаването на НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено,
се представлява от адв.С. Д. от ВАК, която поддържа жалбата на изложените
в нея основания. Изразява и становище, че размерът на наложеното наказание
не е правилно индивидуализиран. Претендира присъждане на разноски.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита за доказано извършването на процесното
нарушение. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
1
възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното
юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично
основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Въззивното дружество стопанисвало
заведение за бързо хранене- „Пицария Тавичката“, находящо се в ж.к.
„Владислав Варненчик“ в гр.Варна. За осъществяването на дейността си,
освен наетите по трудов договор работници, дружеството ангажирало и
лицето Г. Н. Г., която на 01.09.2022г. полагала труд в заведението като
помощник кухня.
На посочената дата от Т. Г. и Е. Н. - инспектори в Дирекция
“Инспекция по труда”-Варна била извършена проверка по спазването на
трудовото законодателство в заведението. При проверката било установено,
че Г. Г. полага труд, като обслужва клиенти и е облечена в униформено
облекло. Същата била поканена да попълни декларация във връзка с
извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурителното
законодателство и Г. декларирала, че няма сключен трудов договор с
въззивното дружество, като работи на длъжност помощник-кухня.
Удостоверила, че е договорила възнаграждение в размер на 355 лева на месец,
както и че почивните й дни са два дни по график. Отразила в декларацията, че
работното й време е от 12,00ч. до 16,00ч., без предвидена почивка.
На дружеството било указано да представи за проверка определени
документи, между които и трудовите досиета на установените лица в обекта
на контрол. В хода на извършената документна проверка бил представен
трудов договор, сключен с лицето Г. Г. на 05.09.2022г.- след датата на
проверката.
Във връзка с тези констатации на 21.09.2022г. проверяващите
съставили акт за установяване на административно нарушение на въззивното
дружество за това, че е допуснато до работа лицето Г. Г. на длъжност
„помощник кухня, заведение за бързо хранене“, с определено работно време,
с договорено трудово възнаграждение, с място на работа- процесното
2
заведение, без да е сключен с нея трудов договор в писмена форма. Актът бил
съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и
подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт на 12.10.2022г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на санкционираното
дружество било наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 3000,00 лева за извършено нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1,
ал.2 от Кодекса на труда.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на
свидетелката Т. Д. Г., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства. Показанията на св.Г. следва да бъдат кредитирани
като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на
данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващата, поради
което твърденията й следва да бъдат приети за обективни и правдиви.
Показанията на свидетелката се подкрепят и от приложените писмени
доказателства, сред които с особено съществено значение е попълнената и
подписана от Г. Г. декларация, в която същата е отразила, че работи за
въззивното дружество в процесния обект като помощник-кухня, с уговорено
месечно възнаграждение от 355,00лв. и с определено работно време.
Свидетелските показания и приложените писмени доказателства позволяват
описаната фактическа обстановка, кореспондираща напълно на фактическите
твърдения в наказателното постановление, да бъде счетена за установена по
несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за
3
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № 3-
0693/15.08.2022г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“. Описанието на нарушението е достатъчно
пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво
неизпълнение на административно задължение му е вменено и да организира
адекватно защитата си. Елементите на твърдяното в НП трудово
правоотношение са описани подробно, като фактическите твърдения на
наказващия орган са станали ясни в напълно достатъчна степен.
Твърденията в жалбата за наличие на съществени процесуални
нарушения са декларативно заявени и неконкретизирани, като съдът не
констатира такива да са били допуснати. Непосочването на смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства, отчетени при определянето на наказанието, само
по себе си не може да се счете за съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като не накърнява правото на защита на санкционираното лице.
Поради това и този пропуск не обуславя отмяната на издаденото наказателно
постановление.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Според чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл.62,
ал.1 от с.к. от своя страна посочва, че трудовият договор се сключва в
писмена форма. Предвид събраните по делото доказателства съдът приема за
установено, че на посочените в НП дата и място Г. Г. е изпълнявала дейности,
присъщи на длъжността помощник кухня в заведение, стопанисвано от
дружеството-жалбоподател -обстоятелство, което не се оспорва от
процесуалния представител на санкционираното лице. При така установеното
съдът приема, че посоченото лице действително е полагало труд за
дружеството. Според съдебната практика по силата на трудовия договор едно
физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид
работа при определен работен режим, заплащане, работно време и пр. В
конкретния случай Г. е извършвала дейности, съответни на посочената
длъжност, в обект, стопанисван от въззивното дружество, под контрола и
съобразно изискванията на дружеството, поради което съдът приема, че
отношенията между санкционираното лице и Г. в момента на проверката са
били трудовоправни отношения между работодател и работник. Следователно
същата е била допусната до изпълнение на трудовите си функции, но с нея
към момента на проверката не е бил сключен трудов договор в изискуемата от
закона писмена форма.
След като дружеството-жалбоподател е приело на работа лице, без да
има сключен предварително с него писмен трудов договор, същото
несъмнено е нарушило разпоредбите на чл.1, ал.2 и чл.62, ал.1 от КТ, за което
правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно
4
постановление.
Съдът счита, че санкционната разпоредба е издирена надлежно, като
наказанието е наложено на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, предвиждащ
специална санкция за работодател, който наруши разпоредбата на чл.62, ал.1
от КТ, какъвто е и процесният случай. За осъществяването на състава на това
нарушение е необходимо извършителят да се явява работодател спрямо
конкретното лице и да го е допуснал до работа, без да има сключен с него
трудов договор в писмена форма. Понятието „работодател“ е дефинирано в §
1, т. 1 от КТ, според който това качество притежава всяко физическо лице,
юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение. От събраните по
делото доказателства е видно, че Г. е била ангажирана именно от
санкционираното дружество за изпълнение на определени трудови функции и
че то е лицето, в чиято полза е престиран труд. При това положение правилно
е счетено, че „Пан пица“ ЕООД има качеството работодател, чиято
административнонаказателна отговорност следва да бъде ангажирана за
установеното нарушение.
Предвид всичко изложено съдът приема, че наказващият орган
правилно е констатирал наличието на процесното неизпълнение на
административно задължение; надлежно е издирил приложимия закон и
относимата санкционна разпоредба.
Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като посочената норма се явява
обща и приложението е изключено поради наличието на специалната норма
на чл.415в от КТ. Предвид задължителното тълкуване, дадено в
Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС
специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно“
административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на
общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. Втората алинея на посочения текст
изрично изключва възможността да бъдат квалифицирани като маловажни
нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 и следователно
тежестта на нарушението в тази насока не следва да се обсъжда.
По изложените съображения съдът приема, че липсват основания за
отмяна на обжалваното наказателно постановление. В същото време съдът
намира, че административнонаказващият орган не е индивидуализирал
правилно наложеното наказание. Санкцията е определена в размер много над
минималния, предвиден в закона, но за определянето му не са изложени
конкретни мотиви. При това положение, като взе предвид липсата на
настъпили конкретни вредни последици и на данни за влезли в сила
наказания за други нарушения на трудовото законодателство, както и
сключването на трудов договор с лицето в кратък срок след установяването
на нарушението, съдът намира за законосъобразно имуществената санкция да
е в минималния размер, предвиден в закона, а именно 1500 лева.
5
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл.
37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от
съда. Случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради
което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в минималния
размер, а именно-80,00 лева. Като съобрази размера на оставената без
уважение част на жалбата (1500 лв., доколкото това е размерът на
потвърдената санкция), съдът намира, че на въззиваемата страна следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,00 лв., като
посочената сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя в полза на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на жалбоподателя също следва да се
присъди съразмерната част от направените по делото разноски. Същите се
изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. за
процесуално представителство (видно от представената разписка). В случая
възнаграждението е над минимума, определен по реда на чл. 18, ал.2, вр. чл.
7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Предвид обстоятелството, че производството
по делото е протекло в едно съдебно заседание, като същевременно случаят
не се отличава с фактическа или правна сложност и с оглед своевременно
направеното възражение за прекомерност, съдът намира, че справедливият
размер на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение е минималният,
възлизащ на 600 лева. Като съобрази размера на уважената част на жалбата
(1500 лв., доколкото това е размерът на отменената санкция), съдът намира,
че на въззиваемото дружество следва да се присъдят разноски в размер на 300
лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление 03-2200991/12.10.2022г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, като намалява
наложеното на „Пан пица“ ЕООД- гр.Варна, ЕИК:*********, на основание
чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, административно наказание “имуществена
6
санкция” от 3000,00 лева на 1500,00 лева.
ОСЪЖДА „Пан пица“ ЕООД- гр.Варна, ЕИК:********* да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата от 40,00 лева /четиридесет
лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да заплати на „Пан
пица“ ЕООД- гр.Варна, ЕИК:********* сумата от 300,00 лева /триста лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7