РЕШЕНИЕ
гр.София,
11.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на тридесети май през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.с. Андрей Георгиев
при секретаря Донка Шулева и в присъствието на прокурора ...........................
като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 15 834 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение от 06.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 79 815/2017 г. по описа на СРС,
ІІІ ГО, 88 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********срещу А.П.П., ЕГН ********** искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150
ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, с които се претендира да бъде
признато за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите:
184,92 лева – главница, представляваща стойността на доставената и неизплатена
топлинна енергия за периода от м.04.2014 г. до м.10.2014 г. и начислената такса
за дялово разпределение в размер на 40,76 лева относно топлоснабден
имот: апартамент № 1, нахо-дящ се в гр.София, ул.”********,
абонатен № 323965, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за
забава, начислено върху всяка от главниците за периода: 31.05.2014 г. –
15.05.2017 г., съот-ветно в размери от 15,05 лева и
8,49 лева, за които суми в производство по ч.гр.д.№ 34 978/2017 г. на СРС,
ГО, 88 състав, е издадена заповед за изпълнение.
Със
същия акт „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на А.П.П.
сумата 300,00 лева – съдебни разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Т.Н.И.”
ООД.
Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищеца „Т.С.“
ЕАД. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението, поради постановяването
му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че първоинстанционният съд не-правилно е приел, че ответникът
не е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т.42 от ДР
на Закона за енергетиката /ЗЕ/, тъй като последният е клиент на топлинна
енергия по смисъла на действащия за процесния период
§ 1, т.42 от ДР на ЗЕ, който визира, че това е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което използва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдя-ване за домакинството си. Сочи се и че законът
дава легална дефиниция на понятието „потреби-
тел на топлинна
енергия”, като в тази връзка е без значение фактът дали лицето е обитавало процесния имот, респ. дали същото е консумирало топлинната
енергия лично; че правомощията, които формират състава на едно субективно право
да типизираните възможности, които субек-тивното право дава на своя носител и в този смисъл §
1, т.42 от ДР на ЗЕ /§1, т.13 от ДР на ЗЕЕЕ/ говори именно за тези възможности,
а не за реалното им упражняване. Наведени са твърдения и че законовата
разпоредба, определяща понятието „потребител на топлинна енергия” не предпос-тавя необходимост от доказване на обстоятелството
кое лице е държател на имота, респ. кое лице е потребило
реално консумираната за исковия период топлинна енергия; че същото не е елемент
от фактическия състав на нормата и в този смисъл наличието на облигационно
отношение въз-никва между лицето, притежаващо
качеството на „топребител на топлинна енергия” и „Топлофи-кация София” ЕАД, както и че видно от представените
по делото документи ответницата в първоинстанционното
производство си е запазила пожизнено вещно право на ползване върху процесния топлоснабден имот,
задълженията, за който са предмет на производството.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния
съд и да уважи изцяло предя-вената от дружеството
претенция, като му се присъдят и направените разноски по делото, в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – А.П.П.,*** в срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е депозирал писмен отговор на въззивната
жалба. В проведеното открито съдебно засе-дание – чрез
процесуалния й представител адв.Ц., е оспорила
жалбата изцяло, с наведени доводи за неоснователност и незаконосъобразност. Поддържа
се, че правилно първоинстанцион-ният съд е приел, че няма
нито едно доказателство, което да сочи неговата доверителка като соб-дтвеник или на някакво основание и в някаква степен
ползвател на жилището с отразен в исковата молба абонатен номер, което се явява
процесния имот по спора.
Моли съда да остави без уважение въззивната
жалба „Т.С.” ЕАД.
Третото
лице-помагач на страната на ищеца „Т.Н.И.” ООД, *** не е взело становище по
жалбата.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказа-телства
съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено
следно- то:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса,
в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт.
При събрания по
делото доказателствен материал решаващият състав на СГС намира, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по предявените от „Т.С.”
ЕАД искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Съгласно нормата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания. При
извършената проверка настоящата инстан-ция намира, че
атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо, поради което
следва да се обсъдят релевираните доводи относно
неговата правилност.
Съдът е сезиран с положителни установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК във
връзка с чл.415, ал.1 ГПК за признаване със сила на присъдено нещо
съществуването на оспоре-ното от длъжника вземане, за
което по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството
му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и
неговата ликвидност, изис-куемост и размер, а на
ответника – фактите, които изключват или погасяват това спорно право.
Отношенията между
доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия пе-риод
са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия
правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна
енергия с топлопреносно предприятие при публично
известни общи условия, същото следва да има качеството на клиент на топлинна
енергия за битови нужди.
Съгласно нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията,
действала до 17.07.20012 г., „потре-бители на
топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, а по силата на легалното определение, дадено в § 1,
т. 42 от ДР /отм./ на ЗЕ, действаща до 17.07.2012 г., „потребител
на енергия или природен газ за битови нужди” е физи-ческо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т.42
от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието „клиент на топлинна енергия”, което е еквивалентно по смисъл на понятието
„потребител на топлинна енергия”. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща
в исковия период от време – от м.04.2014 г. до м.31.10. 2014 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
– етажна собстве-ност, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплител-ните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
Следователно,
за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за
битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде установе-но, че същото е собственик или носител на вещно
право на ползване върху имот, който е присъе-динен
към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. Това лице е задължено
да заплаща продажната цена за доставената и потребена
топлинна енергия на топлоснабдения обект и цената на
услугата дялово разпределение, респ. то встъпва в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество – топлопреносно
предприятие. По делото не са ангажирани доказателства, че А.П.П., ЕГН ********** е титуляр на правото на собственост или
на ограничено вещно право върху недвижимия имот, за който се поддържа да е топлоснабден от ищеца – апартамент № 1, находящ се в
гр.София, ул.”********, първи жилищен етаж, с абонатен номер 323965 в процесния период. От представения нотариален акт № 88 от 17.05.1939
г. се констатира, че на посочената дата правото на собственост върху процесния имот е придо-бито от
третите за спора лица В.А.Д.и А.Д.Д.. В оста-налите ангажирани в процеса доказателства – списък на
етажни собственици и списък на живу-щите в жил.сграда на ул.”********, по отношение на апартамент № 1
фигурира името не на ответницата А.П.П., а това на Н.А.Д..
Г-жа Н.Д.е посочена като абонат на този имот и в приложените в процеса
документи за главен отчет на уредите, изготвени от фирмата за дялово
разпределение.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския про-цес,
установени с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, всяка страна в същия е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания, което в случая не е
направено от страна на жалбопо-дателя-ищец в хода на
производството пред СРС относно разглежданите обстоятелства.
С оглед изложеното решаващият състав
на СГС приема, че ответницата по исковете А.П.П. няма
качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на зако-на;
че същата не е встъпила в договорни отношения с „Т.С.” ЕАД в исковия период за продажба
на топлинна енергия при публично известни общи условия относно имота-предмет на
спора с абонатен № 323965 и че в нейния патримониум
не е възникнало задължение за заплащане
на цената на топлинната енергия, доставена до имота и на извършената услуга „дя-лово разпределение” по отношение на този имот през
исковия период от време.
Поради липсата на един от
елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и пасивна материалноправна
легитимация да отговаря за задължения по Закона за енергетиката, предявените
искове на това основание по реда на чл. 422, ал.1 ГПК срещу ответ-ница
А.П.П. относно главните вземания за сумите 184,92
лева – неизплатена топлинна енергия за периода: 01.04.2014 г. – 31.10.2014 г. и
40,76 лева – цена за разпределение на топлинна енергия до 30.04.2016 г., се
явяват неоснователни и като такива същите подлежат на отхвърляне.
При приетия изход на спора по
отношение на търсените главници, като неоснователни следва да се отхвърлят и
претенциите по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД
на обща стойност от 23,54 лева, от които: 15,05 лева, представляваща законна
лихва за забава относно главницата за топлинна енергия и 8,49
лева – законна лихва за забава върху
главницата за дяло-во разпределение за исковите
периоди, тъй като тези задължения са акцесорни и се
обуславят от съществуването на валидно, ликвидно и изискуемо главно вземане на
кредитора, по отношение на чието изпълнение длъжникът да е изпаднал в забава,
каквото в настоящата хипотеза не е нали-це.
Поради съвпадение на крайните
изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на пър-воинстанционния
съд относно изхода на спора по заявените претенции, обжалваното решение като
правилно следва да бъде потвърдено.
При приетия изход от
разглеждането на делото на въззивника не се дължат
разноски за настоящото производство на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В полза на ответната страна е
възникнало право на разноски по чл.78, ал.3 ГПК, но тъй като същата не е заявила
искане за присъждането на такива, съдът не дължи произнасяне на това основание.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 06.08.2018 г., постановено по
гр.д.№ 79 815/2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 88 състав.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Т.Н.И.”
ООД.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.