№ 371
гр. София, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д в закрито заседание на двадесет и
трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509291 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника А.А.К. по изпълнително дело
№20198470400012 на ЧСИ Н.П. с рег. №847 от РКЧСИ, срещу постановление от 02.07.2021
г., с което е постановен отказ за прекратяване или приключване на изпълнителното дело,
вдигане на наложените запори и възстановяване на надвзети суми. Твърди, че е наложен
запор върху банковата му сметка дни преди обявеното в РБългария извънредно положение,
като са превеждани парични средства в продължение на останалата част от годината, а през
2021 г. взискателят е присъединил още едно свое вземане за събиране в същото
производство. Твърди, че на 07.06.2021 г. страните са сключили споразумение, с което
определят, че дължимата сума към момента е 31 999,92 лв., а при плащане до 30.06.2021 г.
сумата се редуцира до 28 800,00 лв. Излага, че в същия срок е заплатил целия дълг. Намира,
че сумата в размер на 6216,00 лв., удържана от съдебния изпълнител чрез запор на трудово
възнаграждение за периода мес.04.2020 г. – мес.06.2020 г. е незаконосъобразно събрана, тъй
като през времето на извънредно положение не се налагат запори на банкови сметки на
физически лица. Счита, че неправилно таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е изчислена върху сумата
от 31 399,32 лв., а не върху размера след опрощаването при плащане в определения в
споразумението между страните срок. Намира, че пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ
върху събраната сума, с изключение на месеците от април до юни 2020 г., е следвало да бъде
удържана своевременно, но след като е била преведена на взискателя, следва да бъде
събрана от последния. Заявява, че извършва прихващане на дължимата сума към ЧСИ Н.П. с
незаконосъобразно събраната от запор на трудовото възнаграждение, както и прихваща
остатъка със сумата, която съдебния изпълнител е следвало да събере с ежемесечни удръжки
от мес.07.2020 г. до мес.06.2021 г.
Взискателят по изпълнителното дело „Търговска банка Д“ АД е подала възражение в
законовия срок, в което изразява становище, че при обжалване на отказ за прекратяване на
изпълнително дело не следва да се разглеждат доводи, касаещи размера на таксата по т.26
1
ТТРЗЧСИ и запора на трудово възнаграждение. Намира, че не е налице нито едно от
основанията за прекратяване на изпълнителното дело. Твърди, че последното не е
прекратено поради неплатени такси към съдебния изпълнител. Счита, че делото следва да
бъде приключено и да се вдигнат наложените запори едва след събиране на всички разноски
по изпълнението и влизане в сила на постановлението за възлагане. Моли съда да остави
без уважение жалбата.
Частен съдебен изпълнител Н.П. е депозирал мотиви по извършените от него
изпълнителни действия, в които е изложил становище за неоснователност на жалбата.
Намира, че забраната за налагане на запори върху парични вземания на физически лица,
наложена с чл.5 ЗМДВИП не отменят предходно наложени такива, нито спират вече
започнали удръжки. Излага, че съгласно съдебната практика при плащане на дълга след
образуване на изпълнително дело, независимо дали е извършено пряко на взискателя и по
сметка на съдебния изпълнител, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. В
подписаното между страните споразумение е уговорено, че таксите по изпълнението са
дължими от длъжника и че делото следва да се прекрати едва след заплащането им. Твърди,
че размерът на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е формирана от събраната по делото сума и от
уговорената в споразумението, от която сума са приспаднати авансовите такси и
юрисконсултското възнаграждение. Ето защо, не са налице предпоставките за прекратяване
на изпълнителното производство.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с
доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема
следното:
Изпълнително дело №20198470400012 е образувано на 21.01.2019г. по молба на
“Търговска Банка Д” АД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 08.01.2019 г. по гр.д.
№80084/2018 г. по описа на СРС, 60 състав, с който длъжникът: А.А.К. е осъден да заплати
на „Търговска банка Д“ АД посочените в изпълнителния лист суми, а именно: 26 552,72 лв. -
главница, ведно със законната лихва, считано от 19.12.2018 г. до изплащане на вземането,
1566,63 лв. - възнаградителна лихва, 356,62 лв. - наказателна лихва, 122,10 лв. - застраховки,
и 721,96 лв. - разноски по делото.
На длъжника по делото А.А.К. е редовно връчена покана за доброволно изпълнение
на 22.05.2019 г., като едновременно с нея е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД със запорно съобщение, изх. №344/23.01.2019
г., и в „Търговска банка Д“ АД със запорно съобщение, изх. №345/23.01.2019 г.
Поради липса на постъпления по делото по искане на взискателя със запорно
съобщение, изх. №1125/09.03.2020 г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, като запорът е получен от работодателя на 10.03.2020 г.
С молба, вх. №01371/21.05.2021 г., „Търговска банка Д“ АД е присъединила
вземането си по втори изпълнителен лист, издаден по гр.д. №10390/2019 г. по описа на
СГС, за разноски по делото в размер на 1321,96 лв., както и влязло в сила решение по чл.422
вр. чл.415 ал.1 ГПК, с което е установено вземането. За новата сума на длъжникът е получил
покана за доброволно изпълнение, изх. №2506/02.06.2021 г., на 02.06.2021 г.
От наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника са постъпили
суми за изплащане на задължението, както следва:
На 29.04.2020 г. - 420,00 лв.;
На 28.05.2020 г. - 420,00 лв.;
2
На 26.06.2020 г. - 420,00 лв.;
На 29.07.2020 г. - 420,00 лв.;
На 27.08.2020 г. - 420,00 лв.;
На 25.09.2020 г. - 420,00 лв.;
На 29.10.2020 г. - 420,00 лв.;
На 27.11.2020 г. - 420,00 лв.;
На 21.12.2020 г. - 420,00 лв.;
На 28.01.2021 г. - 420,00 лв.;
На 26.02.2021 г. - 504,00 лв.;
На 26.03.2021 г. - 504,00 лв.;
На 29.04.2021 г. - 504,00 лв.;
На 26.05.2021 г. - 504,00 лв.;
На 29.06.2021 г. - 504,00 лв.;
Или общо 6720,00 лв.
От постъпилите суми на взискателя са преведени всички постъпили до 26.05.2021 г. в
общ размер на 6216,00 лв.
С молба, вх. №01559/14.06.2021 г., взискателят „Търговска банка Д“ АД е уведомило
съдебния изпълнител, че по сметката на банката е постъпила сума в размер на 28 200,00 лв.,
е което дългът към банката е изцяло погасен и след заплащане на всички такси по ТТРЗЧСИ
по изпълнителното дело, включително плоски и пропорционални, делото да бъде
прекратено.
С молба, вх. №01709/01.07.2021 г., длъжникът А.А.К. е поискал да бъдат вдигнати
наложените запори и да му бъдат възстановени събрани суми, която молба съдебният
изпълнител е счел, че съдържа искане за прекратяване/приключване на делото поради
изплащане на задължението, искане за вдигане на наложените запори и искане за връщане
на надвзети суми.
С постановление от 02.07.2021 г. е постановен мотивиран отказ на съдебния
изпълнител, което постановление е предмет на настоящата жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна
срещу подлежащо на основание чл.435 ал.2 т.6 пр.2 и 3 ГПК на обжалване действие на
съдебния изпълнител – отказа на съдебния изпълнител да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение.
Релевираното основание от длъжника - изпълнение на задължението по
изпълнителния лист в хода на изпълнителното дело, покрива хипотезата на нормата на
чл.433 ал.2 ГПК, а именно - приключване на изпълнителното производство. Приключването
на изпълнението по чл.433 ал.2 ГПК обаче е обусловено и от погасяване на задължението за
дължимите разноски по изпълнението. Съдебният изпълнител осъществява принудителното
3
изпълнение до пълното удовлетворяване на материализираното в изпълнителния лист
притезание, приключвайки изпълнението само на посочените в чл.433 ал.1 и ал.2 ГПК
основания, в т.ч. при представено влязло в сила решение по чл.439 ГПК, с което е
формирана сила на присъдено нещо по отношение възражение за прихващане с вземането
по изпълнителния лист. Съгласно чл.433 ал.2 ГПК, изпълнителното производство се
приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.
Съобразно практиката на ВКС /решение №266 от 19.12.2013 г. по гр.д. №1427/2012 г., IV
ГО, решение №640 от 04.10.2010 г. по гр.д. №920/2009 г., IV ГО/, разноските по
принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на
основание по чл.433 ГПК, но не и поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство - чл.79 ал.1 т.1 ГПК. В случая сме изправени именно при тази
хипотеза – плащане направено след започване на изпълнителното производство, когато
длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от
взискателя пред съдебния изпълнител. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен
съдебен изпълнител, длъжникът дължи всички такси, дори и когато изпълни в срока за
доброволно изпълнение /с оглед нормативната уредба към процесния период/. Безспорно по
делото е установено, че длъжникът е платил извънсъдебно и доброволно, по силата на
постигнато с взискателя споразумение на целия дълг. Принципната постановка в случая
следва общото правило на чл.79 ал.1 ГПК, съгласно което таксата върху събраните суми за
изпълнение на парично вземане по чл.26 ТТРЗЧСИ винаги е за сметка на длъжника, когато е
платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на
взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Следва да се вземе в предвид
също, че по изпълнителното дело са налице извършени действия от страна на съдебния
изпълнител, обезпечаващи и насочени към принудително изпълнение – налагане на запор на
банкови сметки и на трудово възнаграждение, които най-вероятно са станали повод
страните да постигнат въпросното извънсъдебно споразумение. Съгласно решение №266 от
19.12.2013 г. на IV ГО на ВКС по гр.д. №1427/2012 г., макар да не са постъпили по сметката
на съдебния изпълнител, а по сметка на кредитора даденото от длъжника пряко на
кредитора следва да се счита за събрана сума, доколкото съдебният изпълнител е запорирал
или възбранил имущество на съответната стойност.
Константна е съдебната практика по повдигнатия от жалбоподателя въпрос дали при
непогасяването при частичните плащания, същата не се дължи от взискателя. Следва да се
отбележи, че по изпълнителното дело няма данни пропорционалната такса да е била
превеждана на взискателя, такива твърдения не прави и съдебния изпълнител. Ето защо,
настоящият съдебен състав приема, че длъжникът отговаря за всичките разноски по делото,
в т.ч. и за таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, защото не е платил преди предявяването на
изпълнителния лист и така е дал повод за образуване на делото /решение №82 от
08.05.2012г. по гр.д. №1891/2010 г. на ВКС; решение №266 от 19.12.2013 г. по гр.д.
№1427/2012г. на ВКС/. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане е за
сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил
плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело /решение
№640 от 04.10.2010 г. по гр.д. №920/2009 г. на ВКС; решение №82 от 08.05.2012 г. по гр.д.
№1891/2010 г. на ВКС; определение №241 от 09.03.2016 г. по гр.д. №6040/2015г. на ВКС/.
Евентуално нарушение на съдебния изпълнител на разпоредбата на т.26 ТТРЗЧСИ в
светлината на т.1 от Забележките към т.26 следва да бъде разглеждано като основание за
ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ, но не е основание за отмяна на
действията му по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Не следва да бъдат разглеждани доводите, касаещи размера на пропорционалната
такса по т.26 ТТРЗЧСИ, размера на която такса обаче подлежи на обжалване по реда чл.435
4
ал.2 т.7 ГПК, с каквато настоящият съдебен състав не е сезиран, доколкото липсва изричен
петитум в частната жалба, въз основа на която е образувано производството по настоящето
дело.
На 13.03.2020 г. в Република България е обявено извънредно положение поради
епидемия от заболяване Ковид-19, като със Закон за мерките и действия по време на
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на
последиците /обн. ДВ, бр.28/24.03.2020 г./, е наложено ограничението, че по време на
извънредното положение и два месеца след неговата отмяна, съобразно пар.13 от ЗИД на
Закона за здравето, обн. ДВ бр.44/13.05.2020 г., т.е. считано от 21.05.2020 г. не се налагат
запори на банкови сметки на физически лица. В случая наведените доводи за
незаконосъобразно налагане на запор на трудово възнаграждение и направените удръжки в
този период е следвало да бъде отправени към съда в срока по чл.436 ал.1 ГПК. Ето защо,
тези оплаквания на жалбоподателя не следва да бъдат обсъждани по настоящото дело.
Съдът намира, че въведените от страната правопогасяващи възражения за
прихващане не са релевантни за изпълнителния процес. ЧСИ не е компетентен да извършва
преценка относно правните последици на материално правното възражение за прихващане,
отправено от длъжника. Изявлението за прихващане не може да бъде разгледано и в
настоящото съдебно производство по преценка на законосъобразността на извършените от
съдебния изпълнител действия, което е с характер на контролно - отменително такова. С
аргумент от чл.433 ал.1 т.1 ГПК и чл.439 ГПК пълното изпълнение на задълженията на
длъжника трябва да е безспорно между взискателя и длъжниците. Нито ЧСИ, нито съдът в
настоящото производство, могат да решават спор за материално право, да се произнасят по
изпълнението на споразумения между страните и пр. В случая настъпването на
правопогасителения ефект следва да се установи посредством исковата защита по чл.439
ГПК.
Предвид изложените мотиви настоящият въззивен състав приема, че ЧСИ правилно е
постановил отказ за прекратяване и приключване на изпълнителното дело. Ето защо, отказът
на ЧСИ Н.П. следва да бъде потвърден, а жалбата на длъжника да бъде оставена без
уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от длъжника А.А.К., ЕГН **********,
адрес: гр. София, ул. „****, по изпълнително дело №20198470400012 на ЧСИ Н.П. с рег.
№847 от РКЧСИ, срещу постановление от 02.07.2021 г., с което е постановен отказ за
прекратяване или приключване на изпълнителното дело, вдигане на наложените запори и
възстановяване на надвзети суми.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6