Решение по дело №4137/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 181
Дата: 17 март 2022 г.
Съдия: Мария Димитрова Каранашева
Дело: 20212230104137
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Сливен, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20212230104137 по описа за 2021 година
В исковата молба се твърди, че ищците и първата ответница са наследници на М.С. М.,
бивш жител на с. Ж.в., починал на 02.01.2009 г., като ищците са негови деца от първи брак, а
ответницата е негова преживяла съпруга от втори брак. Сочи се, че с нотариален акт от 1998 г.
М.С. М. е признат за собственик по давностно владение и наследство на следния недвижим имот:
дворно място, състоящо се от 1920 кв.м. образуващо парцел II- 146 в квартал 14 по плана на с.
Ж.в., общ.Сливен, ведно с построената в него масивна жилищна сграда на един етаж, състояща се
от три стаи и сервизно помещение със застроена площ от 60 кв.м., лятна кухня със застроена
площ от 30 кв.м., гараж със застроена площ 20 кв.м. и една стопанска постройка 250 куб.м.
Парцелът е бил с уредени регулационни отношения и по това време наследодателя и ответницата
са били в граждански брак. Сочи се, че с нотариален акт от 2014 г. ответницата С. Г. М. е призната
за собственик на недвижимия имот на основание давностно владение. Твърди се, че през 2021 г.
ответницата С. Г. М. е продала на ответницата СТ. Т. ГЮЗ. процесния недвижим имот. Твърди се,
че ищците оспорват признатото право на собственост на М. с нотариалния акт през 2014 г. на
основание давностно владение. Твърди се, че след смъртта на М. всяка една от ищците е
придобила 1/6 идеална част от недвижимия имот и М. не е придобила правото на собственост и не
е променяла държането на частите на останалите наследници във владение за себе си.
Поискано е, да се признае за установено по отношение на М., че не е собственик на 1/3
идеална част от процесния недвижим имот и да бъде отменен нотариалния акт от 2014 г. за 1/3
идеална част.
Поискано е, да се признае за установено по отношение на ответниците СТ. Т. ГЮЗ. и Г. Д.
ИЛ., че ищците са собственици на по 1/6 идеална част от недвижимия имот и да бъдат осъдени да
предадат владението върху техните части, което осъществяват, без правно основание .
Съдът квалифицира иска предявен срещу М., като отрицателен установителен иск за
собственост за признаване за установено, че не е собственик на 1/3 идеална част от недвижимия
имот.
Съдът квалифицира иска предявен срещу С.Г. и Г.И., като ревандикационен иск с правно
основание чл. 108 от ЗС.
Указано е на ищците, че доказателствената тежест по отношение на твърденията им, че
1
ищците и ответницата М. са наследници на М.С. М., че М.С. М. е придобил по давност и
наследство процесния недвижим имот през 1998 г., че с нотариален акт от 2014 г. М. е призната за
собственик на основание давностно владение на процесния недвижим имот, че през 2021 г. М. е
продала на Г. процесния недвижим имот, е тяхна.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответниците е постъпил.
В отговора се твърди, че М.С. М. е заживял на семейни начала със С. Г. през 1981 г. и са
сключили гр. брак през 1983 г. Сочи се, че двамата съпрузи са живели в същия имот и са
упражнявали съвместно владението върху целия имот и сградите в него. Твърди се, че с
държанието и владението за себе си двамата съпрузи са демонстрирали владението си пред двете
ищци. Сочи се, че след 2010 г. са преустроени някои от помещенията в сградите в имота на С.М.
поради неколкократни наводнявания от повърхностните води на улицата и подпочвените води в
имота и около него. Твърди се, че нито една от ищците не се е противопоставила на владението на
имота от ответницата М.. Сочи се, че двете ищци никога не са осъществявали държането върху 1/3
идеална част от имота. Твърди се, че владението на М. е продължило необезпокоявано от 2009 до
2014 г. , а и след това до датата на прехвърляне на имота на двамата ответници. Сочи се, че С.М. е
упражнявала пълна фактическа власт повече от 12 г. еднолично от 2009 г. до 2021 и е
манифестирала по ясен и недвусмислен начин това пред двете ищци, които не са предприели
никакви действия за осуетяване или препястване на нейното владение върху имота.
Поискано е , да бъдат отхвърлени предявеният отрицателен установителен иск за
собственост срещу С.М., както и предявеният ревандикационен иск срещу С.Г. и Г.И. и да им
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът указва на ответниците, че доказателствената тежест по отношение на твърденията
им, че С.М. е упражнявала в пълна степен владение и държане и фактическа власт върху имота без
прекъсване за периода от 2009 г. до 2021 г., е тяхна.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани, се явяват лично и с адвокат
пълномощника си Х., излагат съображения, за уважаване на предявените искове и да бъдат
осъдени ответниците да им заплатят направените по делото разноски. Подробни
съображения излага в писмена защита.
В съдебно заседание ответниците, редовно призовани явява се само ответницата СТ.
Т. ГЮЗ. и с адвокат М.С., който моли да бъдат отхвърлени предявените искове и да им
бъдат присъдени направените по делото разноски. Подробни съображения излага в писмена
защита.
Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
На 27.03.1983 г. М.С. М. е сключил гр. брак със С. Г. М..
С нотариален акт от 21.07.1998 г. е признат за собственик М.С. М. по давностно
владение и наследство на следния недвижим имот, находящ се в с. Ж.в., община Сливен, а
именно : дворно място състоящо се от 1920 кв. м. образуващо парцел II-146 в кв. 14 по плана
на с. Ж.в., общ. Сливен, ведно със застроените в него масивна жилищна сграда на един етаж,
състояща се от три стаи и едно сервизно помещение, със застроена площ от 60 кв.м., изба
със застроена площ 60 кв.м., лятна кухня със застроена площ 30 кв., гараж със застроена
площ 20 кв.м. и една селскостопанска постройка 250 куб.м.
От удостоверение за наследници на М.С. М. се установява, че е починал на 01.01.2009
г. и е оставил за наследници – 1. С. Г. М. – съпруга, 2. Й. М. ПР. – дъщеря и 3. Ж. М. К. –
2
дъщеря.
С протокол от 20.11.2014 г. е извършена обстоятелствена проверка за констатиране
правото на собственост на С. Г. М. за следния недвижим имот, находящ се в с. Ж.в., община
Сливен, а именно : дворно място състоящо се от 1920 кв. м. образуващо парцел II-146 в кв.
14 по плана на с. Ж.в., общ. Сливен, ведно със застроените в него масивна жилищна сграда
на един етаж, състояща се от три стаи и едно сервизно помещение, със застроена площ от 60
кв.м., изба със застроена площ 60 кв.м., лятна кухня със застроена площ 30 кв., гараж със
застроена площ 20 кв.м. и една селскостопанска постройка 250 кв.м. В протокола са
отразени разпити на В.Т., А.Б. и П.А..
С постановление от 20.11.2014 г. на помощник нотариус К.П. е призната за
собственик С. Г. М. на следния недвижим имотдворно място състоящо се от 1920 кв. м.
образуващо парцел II-146 в кв. 14 по плана на с. Ж.в., общ. Сливен, ведно със застроените в
него масивна жилищна сграда на един етаж, състояща се от три стаи и едно сервизно
помещение, със застроена площ от 60 кв.м., изба със застроена площ 60 кв.м., лятна кухня
със застроена площ 30 кв., гараж със застроена площ 20 кв.м. и една селскостопанска
постройка 60 кв.м.
С нотариален акт от 24.11.2014 г. С. Г. М. е призната за собственик на недвижим
имот, придобит по силата на давностно владение, находящ се в с. Ж.в., община Сливен, а
именно : дворно място състоящо се от 1920 кв. м. образуващо парцел II-146 в кв. 14 по плана
на с. Ж.в., общ. Сливен, ведно със застроените в него масивна жилищна сграда на един етаж,
състояща се от три стаи и едно сервизно помещение, със застроена площ от 60 кв.м., изба
със застроена площ 60 кв.м., лятна кухня със застроена площ 30 кв., гараж със застроена
площ 20 кв.м. и една селскостопанска постройка от 60 кв.м.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот от 27.07.2021 г. С. Г. М. е продала
на СТ. Т. ГЮЗ., следния недвижим имот: находящ се в с. Ж.в., община Сливен, а именно :
дворно място състоящо се от 1920 кв. м. образуващо парцел II-146 в кв. 14 по плана на с.
Ж.в., общ. Сливен, ведно със застроените в него масивна жилищна сграда на един етаж,
състояща се от три стаи и едно сервизно помещение, със застроена площ от 60 кв.м., изба
със застроена площ 60 кв.м., лятна кухня със застроена площ 30 кв., гараж със застроена
площ 20 кв.м. и една селскостопанска постройка 60 кв.м.
От удостоверение за семейно положение на СТ. Т. ГЮЗ. се установява, че СТ. Т.
ГЮЗ. има съпруг Г. Д. ИЛ..
С платежно нареждане от 07.02.2021 г. Й. М. ПР. е заплатила такса битови отпадъци,
местни данъци и такси за процесния имот в размер на 13,08 лв.
От дубликат на платежно нареждане на приходна квитанция от 19.04.2011 г. се
установява, че Ж. М. К. е заплатила такса битови отпадъци, местни данъци и такси за
процесния имот за 2011 г. в размер на 7,27 лв.
От дубликат на платежно нареждане на приходна квитанция от 13.08.2012 г. се
установява, че Ж. М. К. е заплатила такса битови отпадъци, местни данъци и такси за
3
процесния имот за 2012 г. в размер на 7,68 лв.
От дубликат на платежно нареждане на приходна квитанция от 21.08.2013 г. се
установява, че Ж. М. К. е заплатила такса битови отпадъци, местни данъци и такси за
процесния имот за 2013 г. в размер на 6,75 лв.
От дубликат на платежно нареждане на приходна квитанция от 03.04.2014 г. се
установява, че Ж. М. К. е заплатила такса битови отпадъци, местни данъци и такси за
процесния имот за 2014 г. в размер на 7,23 лв.
От дубликат на платежно нареждане на приходна квитанция от 30.05.2019 г. се
установява, че Ж. М. К. е заплатила такса битови отпадъци, местни данъци и такси за
процесния имот за 2015, 2016, 2017, 2018, 2019 г. в размер на 59,99 лв.
От дубликат на платежно нареждане на приходна квитанция от 29.06.2020 г. се
установява, че Ж. М. К. е заплатила такса битови отпадъци, местни данъци и такси за
процесния имот за 2020 г. в размер на 13,08 лв.
От показанията на свидетелката Б. се установява, че е ходила един-два пъти годишно
заедно със С.Г. и Г.И., за да им помага да правят зимнина. От показанията й е видно, че М.
М. и С.М. са живели заедно. От показанията й е видно, че свидетелката е ходила при
нотариус, но не си спомня какво са я питали. От показанията й се установява, че С. Г. М.
живее в имота, а ответниците С.Г. и Г.И. ходят през почивните дни.
От показанията на свидетелката А. се установява, че е посещавала имота в с. Ж.в. по
празници и по сборове. От показанията й е видно, че след 2000 г. свидетелката е ходила
веднъж годишно или веднъж на две години в имота. От показанията й се установява, че след
смъртта на М. М., С.М. е продължила да живее в имота. От показанията й е видно,че освен
С.М., заедно с нея живее и внука й със семейството си. От показанията й се установява, че
Г.И. и С.Г. по някога са оставали да спят в имота, а понякога са оставали да спят в имота на
Г.И..
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По основателността на предявения отрицателен установителен иск за собственост с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че С. Г. М. не е
собственик на 1/3 идеална част от недвижимия имот, съдът приема предявеният иск за
основателен. Не се доказа чрез пряко, пълно и главно доказване, че С. Г. М. е придобила по
давност правото на собственост върху недвижимия имот. Установи се в производството, че
по време на брака между М. М. и С.М. през 1998 г., е признат М. М. за собственик по
давност и наследство на процесния недвижим имот. Не се установи в настоящото
производство, след смъртта на М. на 01.01.2009 г., С. Г. М. е демонстрирала владение на
процесния недвижим имот спрямо другите наследници на М., а именно Ж. М. К. и Й. М.
ПР.. Констативния нотариален акт е издаден през 2014 г., т.е. преди изтичането на 10
годишната погасителна давност за придобиването на имота. С тълкувателно решение № 1 от
2012 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че призумпцията на чл. 69 от ЗС не се прилага в
отношенията между съсобственици, когато основанието за тази съсобственост е
4
наследяването. Не се доказа по никакъв начин М. да е демонстрирала спрямо двете ищци, че
владее целия имот, като собственик за периода от смъртта на М. до момента на подаване на
исковата молба. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че М. е
продължила да живее в имота, както приживе на М.. С оглед изложеното предявеният иск,
ще следва да бъде уважен.
На основание чл. 537, ал.2 от ГПК, ще следва да бъде отменен констативния
нотариален акт за 1/3 идеална част от правото на собственост на процесния недвижим имот.
По отношение на предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС от Ж. М. К. и Й.
М. ПР. срещу СТ. Т. ГЮЗ. и Г. Д. ИЛ. за признаване за установено, че всяка от ищците е
собственик на по 1/6 идеална част от процесния имот и осъждането им да предадат
владението върху техните идеални части, което осъществяват без правно основание, съдът
приема предявеният иск за основателен. Безспорно се установи в производството, че всяка
от ищците е собственик по наследство на 1/6 идеална част от недвижимия имот. Установи се
в производството, че с нотариален акт от 27.07.2021 г. С. Г. М. е продала на СТ. Т. ГЮЗ. и Г.
Д. ИЛ. правото на собственост върху процесния недвижим имот, тъй като М. не е
притежавала пълното право на собственост върху недвижимия имот, тъй като всяка една от
ищците притежава по 1/6 идеална част от недвижимия имот, ответниците владеят
процесните идеални части без правно основание.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ще следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят
на ищците направените по делото разноски в размер на 745,50 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК,Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният отрицателен установителен иск за
собственост от Й. М. ПР., ЕГН ********** от ....... и Ж. М. К., ЕГН ********** от гр. .......,
че С. Г. М., ЕГН ********** от с. Ж.в., ....... не е собственик на 1/3 идеална част от следния
недвижим имот: находящ се в с. Ж.в., община Сливен, а именно : дворно място състоящо се
от 1920 кв. м. образуващо парцел II-146 в кв. 14 по плана на с. Ж.в., общ. Сливен, ведно със
застроените в него масивна жилищна сграда на един етаж, състояща се от три стаи и едно
сервизно помещение, със застроена площ от 60 кв.м., изба със застроена площ 60 кв.м., лятна
кухня със застроена площ 30 кв., гараж със застроена площ 20 кв.м. и една селскостопанска
постройка 60 кв.м.
ОТМЕНЯ нотариален акт № 27, том 3, нотариално дело № 279/2014 г. на нотариус
Р.С., в частта за 1/3 идеална част от правото на собственост за следния недвижим имот:
находящ се в с. Ж.в., община Сливен, а именно : дворно място състоящо се от 1920 кв. м.
образуващо парцел II-146 в кв. 14 по плана на с. Ж.в., общ. Сливен, ведно със застроените в
него масивна жилищна сграда на един етаж, състояща се от три стаи и едно сервизно
помещение, със застроена площ от 60 кв.м., изба със застроена площ 60 кв.м., лятна кухня
5
със застроена площ 30 кв., гараж със застроена площ 20 кв.м. и една селскостопанска
постройка 60 кв.м.
ПРИЗНАВА за установено по предявения ревандикационен иск за собственост с
правно основание чл.108, ал.1 от ЗС, спрямо СТ. Т. ГЮЗ., ЕГН ********** и Г. Д. ИЛ., ЕГН
********** и двамата от гр. ......., че Й. М. ПР., ЕГН ********** от ....... и Ж. М. К., ЕГН
********** от гр. ....... са собственици на по 1/6 идеална част от правото на собственост
върху следния недвижим имот, находящ се в с. Ж.в., община Сливен, а именно : дворно
място състоящо се от 1920 кв. м. образуващо парцел II-146 в кв. 14 по плана на с. Ж.в., общ.
Сливен, ведно със застроените в него масивна жилищна сграда на един етаж, състояща се от
три стаи и едно сервизно помещение, със застроена площ от 60 кв.м., изба със застроена
площ 60 кв.м., лятна кухня със застроена площ 30 кв., гараж със застроена площ 20 кв.м. и
една селскостопанска постройка 60 кв.м. и ОСЪЖДА СТ. Т. ГЮЗ., ЕГН ********** и Г. Д.
ИЛ., ЕГН ********** и двамата от гр. ....... ДА ПРЕДАДАТ владението, което осъществяват
без правно основание, на процесните по 1/6 идеална част за всяка от ищците от
гореописания недвижим имот на Й. М. ПР., ЕГН ********** от ....... и Ж. М. К., ЕГН
********** от гр. ........
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 от ГПК С. Г. М., ЕГН ********** от с. Ж.в., .......
СТ. Т. ГЮЗ., ЕГН ********** и Г. Д. ИЛ., ЕГН ********** и двамата от гр. ....... да заплатят
на ищците Й. М. ПР., ЕГН ********** от ....... и Ж. М. К., ЕГН ********** от гр. .......
сумата от 745.50лв, представляваща направени по делото разноски, съразмерно на
уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.115,ал.2 от ЗС дава шестмесечен срок от влизането на решението в сила на
ищците за отбелязването му в Служба вписвания при СлРС.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6