Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 18.05.2022
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Божидар Стаевски
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №5277 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 24.02.2021 год., постановено по гр.дело №75078/2019 год. по описа на СРС, ГО, 43 с-в, е отхвърлен предявения от М.С.К. срещу И.Ж.И. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне пристройка, представляваща затворена и приобщена тераса към жилище на първия етаж, находяща се от източната част на масивна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор 68134.1942.205, с адрес: гр.София, кв.Бояна, ул.“*********представляваща в едната си част тераса, покрита с дървена конструкция и поликаронатни плоскости, а в останалата част оформена като входно антре към апартамента на първия етаж, ведно с подхода към входното антре и през него към апартамента, който се осъществява по стоманобетонна вита стълба към двора и ищцата е осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 1 860 лв.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищцата М.С.К..
Жалбоподателката поддържа, че с ответника са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 68134.1942.205 по
кадастралната карта на гр. София, с административен адрес в гр.София, кв.Бояна,
ул.„*********, с регулационен статут – УПИ III-205, кв.50 по плана на гр.
София, при съседи: имоти с идентификатори 68134.1942.204, 68134.1942.1108,
68134.1942.1007, 68134.1942.1196, с площ от 500 кв.м. В поземления имот била
изградена жилища сграда, която била в режим на етажна собственост, като ищцата
била собственик на втори и трети етаж от сградата, които били обособени като
самостоятелни обекти, а първият етаж, който също бил самостоятелен обект, бил
собственост на ответника. Ищцата притежавала 7/9 ид.ч. от поземления имот, а
ответникът – 2/9 ид.ч. Поземленият имот бил неподеляем и имал обслужващ
характер на сградата в режим на етажна собственост. Праводателите на страните
си били разпределили ползването на дворното място с договор. Неправилно
първоинстанционният съд бил приел, че по делото не са установени неоснователни
действия от страна на ответника, които да препятстват правото на ищцата
свободно да упражнява правото си на собственост. СРС били игнорирал изцяло
извършеното от ответника незаконно строителство в съсобствения имот, както и
въздействието на този строеж върху правото на собственост на ищцата, като
приел, че тези обстоятелства не са в предмета на доказване и че във всички
случаи трябва да бъде доказано, че неоснователното действие на ответника пречи
на упражняването на правото на собственост на ищцата. В Тълкувателно
решение № 4 от 6.11.2017 год. на ВКС по тълк. дело № 4/2015 год., ОСГК, било прието, че „за
уважаването
на негаторния иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е
собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие
на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот
по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са
по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко
дело. Понякога естеството на
извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на
собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите,
в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът
осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат
на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или
ограничено вещно право или сервитит върху този имот. Тъй като правото на
собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица
да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца
имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било
действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху
имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да
осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява
правото си. Други такива случая са например, когато действията на ответника са
в нарушение на строителни или санитарно- хигиенни правила и норми, които са
установени в закона“. Следователно неправилно СРС бил отказал да
разгледа въпроса със законността на процесната тераса, както и въпроса относно
търпимостта на този строеж, тъй като именно това било основното оплакване на ищцата
в обстоятелствената част на иска, на което основавала и претенция си с твърдението,
че е накърнено и засегнато съществено правото й на собственост. Видно било от
заключението по съдебно- техническата експертиза и обясненията на експертите в
открито съдебно заседание, че процесната пристройка била изградена от източната
част на фасадата на сградата и по предназначение представлявала жилищно
пространство, присъединено по функция към жилището на първия етаж на сградата.
Пристройката била изградена без строителни книжа. Проектът от 1981 год. не бил одобрен
и не било издавано разрешение за строеж. Процесната пристройка не съответствала
на предвиденото по проекта от 1981 год. по размер и предназначение. От този
проект не можело да се направи извод за съответствие на настоящата пристройка
със строителни правила и норми към 1981 год., тъй като тя не била изградена по
предвиденото в проекта нито като обем, нито като предназначение. Единствено
местоположението на пристройката било съответно на местоположението на проектираната
открита тераса. Съществено несъответствие със строителните правила и норми към
1981 год. /ЗТСУ и ППЗТСУ/ било това, че пристройката била предвидена на
фасадата на сградата, която била обща част на сградата, съответно – изисквало
се съгласие на собствениците на обекти в сградата за каквито и да било строителни
работи, които засягали общите части на сградата. Строежът трябвало да
съответства на правилата и нормите на
строителство, действали към 1981 год. /годината, за която имало данни за
проектиране относно тази пристройка/, тъй като това била една от предпоставките
за търпимост на строежа. Вещите лица били приели тази пристройка за търпим
строеж, с оглед Решение № 7 от 18.02.2009 год. на АССГ, 23 с-в, с което била
отменена заповедта за премахване на този незаконен строеж, тъй като
административният орган не бил изследвал възможността за търпимостта на този
строеж. С посоченото решение обаче процесната пристройка не била приета за
търпима. Компетентен орган да се произнесе относно търпимостта на строежа не
бил съда, а административният орган – НАГ-СО. В тази връзка бил издаден изричен
отказ от 12.06.2012 год. за издаване на удостоверение за търпимост /който бил
приложен към исковата молба/. Представеното от ответника техническо заключение на инж. Т.А., дадено по гр.дело
№1633/1988 год. на Кирковски PC,
било недопустимо доказателство. Освен това от него не можело да бъде направен извод за идентичност на обекта на обследване към
1988 год. и процесната пристройка – в него се говорело за пристройка със
самостоятелен вход от югозапад, който посредством новопроектираната стълбищна
клетка води до надстроените етажи – втори и тавански, а процесната пристройка била
с друго местоположение и нямало как от нейното място да има вход към
стълбищната клетка, която да води до втори и трети етаж на сградата. От правна
гледна точка следвало да бъдат съобразени
нормите на § 1б, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 на ЗИДЗУТ, както и § 16 от
ПР на ЗУТ, който не бил отменен. Процесната пристройка не попадала в приложното
поле на §16 от ПР на ЗУТ, тъй като не била допустима по правилата и нормите на
строителство към момента на изграждането й – тъй като засягала фасадата като
обща част на сградата и липсвало съгласие на останалите етажни собственици,
като не била декларирана от собствениците пред одобряващите органи до 31.12.1998
год. Следователно процесната пристройка
била изградена в съсобствен имот, без строителни книжа, засягала обща част на
сградата, за което нямало съгласие на етажен собственик и не била търпим строеж
по смисъла на ЗУТ. Естеството на това нарушение било такова, че било ясно че с
него се пречи на упражняването в пълен обем на правото на собственост на
ищцата. Вещите лица били направили извод за значително засягане на
фасадата, която била еклектична и естетически неиздържана поради сериозно
несъответствие между първия етаж на сградата с процесната пристройка и втори и
трети етаж на сградата. Втори и трети етаж обаче били законно строителство,
одобрено по съответния ред от компетентните органи, поради което и конкуренция
на двата строежа законът дава подкрепа на реализираното законно строителство, а
не на незаконното такова. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а
искът – уважен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата И.Ж.И. счита, че решението следва да бъде потвърдено.
Поддържа, че дори и да се приемело наличието на нарушение на строителните
правила, то ищцата трябвало да докаже двете задължителни условия за уважаването
на иска по чл. 109 ЗС, а именно неоснователността на действията на ответника и
създаването на пречки за ищцата да упражнява правото си собственост в пълен
обем. За уважаването на иска било необходимо ищецът да докаже не само, че е
собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие
на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот,
по-големи от обикновените. Преценката за това кои въздействия са недопустими от
гледна точка на чл. 50 ЗС била конкретна по всяко дело. Неправилно било
разбирането на ищцата, че всяко нарушение на строителните правила и норми по
определение на закона е вече пречка по смисъла на чл. 50 ЗС. Правилно СРС бил
приел, че пред него не стои въпроса за търпимостта на постройката. В случая
ищцата не била провела успешно доказване на твърдените от нея обстоятелства, а
напротив същите били оборени от събраните доказателства по делото. Именно по
искане на ищцата вещите лица се били запознали с документацията за процесния
имот, която се намирала в СО, район „Витоша“ и били посочили, че процесната
пристройка е била построена преди 1988 год. По делото не било установено, че
процесната тераса обективно създава пречки за нормалното ползване на собствения
на ищцата имот. Нямало и данни, че втори и трети етаж от сградата са законно
строителство и липсвало разрешение за ползване. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни,
намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 109 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи следното:
В разглеждания случай съдът е сезиран с претенция за осъждане на ответника да премахне пристройка, представляваща затворена и приобщена тераса към жилище на първия етаж, находяща се от източната част на масивна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор 68134.1942.205, с адрес: гр.София, кв.Бояна, ул.“*********представляваща в едната си част тераса, покрита с дървена конструкция и поликаронатни плоскости, а в останалата част оформена като входно антре към апартамента на първия етаж, ведно с подхода към входното антре и през него към апартамента, който се осъществява по стоманобетонна вита стълба към двора, като ищцата твърди, че с ответника са собственици на самостоятелни обекти в построената в поземления имот жилищна сграда и съсобственици на поземления имот и че процесната пристройка не съответства архитектурно на сградата, засяга съществено нейната фасада /която е обща част/, донатоварва съществуващата носеща конструкция на сградата, в резултат на което са се появили пукнатини, а чрез колоните на пристройката, изнесени извън обема на сградата, се завземало съсобственото място и се нарушавал сервитута за преминаване, поддържане и обслужване на сградата.
Безспорно е във въззивното производство, а от събраните писмени доказателства по делото се установява, че страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 68134.1942.205 по кадастралната карта на гр. София, с административен адрес в гр.София, кв.Бояна, ул.„*********, представляващ УПИ III-205, кв.50 по плана на гр. София, при съседи: имоти с идентификатори 68134.1942.204, 68134.1942.1108, 68134.1942.1007, 68134.1942.1196, с площ от 500 кв.м. /ищцата – на 7/9 ид.ч., а ответникът – на 2/9 ид.ч./, както и собственици на самостоятелни обекти от изградената в поземления имот жилища сграда – в режим на етажна собственост, а именно: ищцата – на втори и тавански /трети/ етаж, а ответникът – на първи етаж.
Не се спори също така, че на 16.11.2006 год. между праводателите на страните бил сключен договор за разпределение ползването на процесния поземлен имот, с нотариална заверка на подписите с рег.№11567 от 16.11.2006 год. по силата на който И.Д.К. и С.П.К.щели да ползват южната част с площ от 166 кв.м., а Ж.Д.И. и Л.Г.И.– северната част, с площ от 167 кв.м., съобразно проект за делба за реално ползване от м.август 2006 год. /неразделна част от договора/, като всяка от страните можела да огради използваната от него част от парцела и да я ползва, както намери за добре.
Установено въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, както и от заключението на вещите лица по допусната и изслушана в първоинстанционното производство повторна тричленна съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като обективно и компетентно дадено, в т.ч. и по-обосновано от заключението по първоначалната съдебно-техническа експертиза, че в източната част на масивната двуетажна сграда в процесния поземлен имот имало изградена затворена тераса. Тази тераса представлявала стоманобетонова плоча, носена от 7 кръгли метални колони, като източният й край бил изграден с носещи тухлени стени, прозорци и едноскатен дървен покрив, покрит с битумни керемиди, а в южния край – затворена с дървени плоскости, носещи дървени колони и дървени греди, прозорци, като покривът бил дървена гредова рамка с покритие от поликарбонит. Покритата тераса имала собствен вход от двора, чрез вита метална стълба и вход за вътрешността на първи етаж от сградата. Така изпълнената конструкция била стабилна и не противоречила на изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗУТ. Изградената пристройка /тераса/ на източната фасада, откъм ул.“Ралица“, била извън общия обем на сградата, като същата не оказвала общо въздействие върху общата визия на сградата. Проектираният обект през юли 1981 год. не бил реализиран в пълния си обем до този момент. Терасата била със самостоятелна конструкция, която нямала нищо общо със сградата, като архитектурата й цветово била свързана само с първия етаж. Тя била своеобразна връзка между двора и помещенията на първия етаж, архитектурно била свързана само с този етаж, а конструкцията й не била обвързана с основната сграда и не представлявала опасност за носимоспособността й. Пристройката нямала провисвания и пукнатини, като същото се отнасяло и за първия етаж на основаната сграда. Установено е при извършения оглед на място от вещите лица, че има пукнатини по фасадата и в помещенията на ищцата – втори и трети етажи от сградата – те изглеждали като повърхностни, а не като конструктивни и се намирали предимно около дограма на врати и прозорци. Вероятната причина за тях можела да е некачествено подмазване около врати и прозорци, извършено след смяна на дограмата. Пукнатината на външната стена върху канална шахта също не била конструктивна, а поради полагане на мазилка върху неподходяща основа. Пристроената затворена тераса от изток не отговаряла на изработения и одобрен проект за пристрояване и надстрояване на жилищната сграда с позволителен билет за строеж №30 от 02.09.1981 год., издаден на И.Д.и Ж.Д.– по проект терасата била открита и изградена над разширението на сутерена. Не били открити разрешителни за затваряне на терасата, но за нея било постановено решение № 7 от 18.02.2009 год. по адм.дело №6237/2008 год. по описа на АССГ, което е влязло в сила, с което била отменена Заповед №ДК-02-СО-121 от 25.07.2008 год. на началника на СРДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ било наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Затворена и приобщена тераса“. На нива втори и трети етажи също били направени сериозни изменения във фасадата, които били различни от одобрения проект с горепосочения позволителен билет. Фасадата на сградата, откъм ул.“Ралица“ били променена вследствие на равностойни действия от страна на съсобствениците, като всеки бил строил без съгласие на другия – те не били съгласували предварително помежду си намеренията си за преустройства, както и извършените промени. Фасадата била засегната съществено, в резултат на което обликът й бил с различия между етажите. Архитектурата била функционална, утилитарна и еклектична. Установено е също така, че преминаването от юг на изток покрай сградата, откъм ул.“Ралевица“, било затруднено още при изграждането на подпорната стена на рампата за достъп до гаража в сутерена, която вероятно била изградена с разрешението за строеж от 1981 год. /нивото на улицата било по-високо от нивото на сутерена на сградата, което е наложило изграждането на рампа за достъп до гаража/. Тази рампа изисквала изграждането на подпорни стени за спирането на земните маси по нивото на терена, поради което за тези подпорни стени намирал приложение § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Дворът бил разделен по начина, описан в договора за разпределение на ползване от 16.11.2006 год. Достъпът между условно разделените части от двора бил ограничен. В проекта от 1981 год. имало отбелязан гараж в съществуващия сутерен и още един гараж следвало да се дострои от южната му страна със същото ниво. На мястото на неизградения гараж имало изграден паркинг с по-големи размери от тези на предвидения гараж и с ниво равно на нивото на тротоара на ул.“Ралица“. Изграденият паркинг бил в частта от двора, предвидена за ползване от собствениците на втория и тавански етажи съобразно договора от 16.11.2006 год. Създадената денивелация, подпорна стена и жив плет разделяли двора по границите на старата делба. Така всеки от съсобствениците имал самостоятелен достъп до собствеността си – двор и сграда. Входовете към първия етаж били в северната част на двора, а за достъп до втори и тавански етажи имало друг вход със самостоятелна стълбищна клетка в южната част на двора. Пристройката на първи етаж и елементите й не били пречка за обслужване или достъп до сградата. Пречката за преминаване около общия имот и обслужването била денивелацията, подпорна стена на рампа за гаража и живия плет, които разделяли двора в източната му част. Установява се също така, че застроената пристройка е със застроена площ от 19.22 кв.м., а в проекта от 1981 год. тази тераса била със застроена площ от 14.24 кв.м. Единствената изпълнена част по проекта от 1981 год. била стоманобетоновата плоча за тераса от източната част на сградата. При разпита си в откритото съдебно заседание, проведено в първоинстанционното производство на 16.02.2021 год., вещите лица са посочили, че към 1988 год. процесната пристройка – тераса е съществувала.
Целта на иска по чл. 109 ЗС е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение на обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. Защитата, която нормата на чл. 109 ЗС дава, е осъждане на лицето, което извършва неоснователните действия, пречещи на собственика да упражнява пълноценно правото си на собственост, да преустанови тези действия /иск за прекратяване на нарушението/, както и осъждането на лицето, поддържащо неоснователно създадено състояние, пречещо на спокойното ползване на вещта, да премахне това състояние и да възстанови предишното /иск за премахване на последиците от нарушението на правото на собственост/.
Двете задължителни условия за уважаване на иска по чл. 109 ЗС са: неоснователност на действията на ответника и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем – виж задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 4/2015 год. на ВКС по тълк.дело № 4/2015 год., ОСГК.
С негаторния иск може да се търси защита от един съсобственик срещу друг съсобственик, който е осъществил в съсобствения имот такива действия, с които се пречи на упражняването на правото на собственост, както и срещу действия, които възпрепятстват ползването на общи части.
Защитата по чл. 109 ЗС трябва да съответства на нарушението – в този смисъл например Решение № 60160 от 30.11.2021 год. на ВКС по гр.дело № 1518/2021 год., І г. о., Решение № 170 от 08.01.2019 год. на ВКС по гр.дело № 65/2018 год., І г. о., ГК, Решение № 135 от 31.07.2014 год. на ВКС по гр.дело № 334/2014 год., I г. о., ГК.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че обстоятелството, че процесната пристройка представлява незаконен строеж, който не е узаконен по реда на § 16 ЗУТ, няма пряко отношение към иска по чл. 109 ЗС. В мотивите на горепосоченото Тълкувателно решение /т. 3/ е прието, че пречката за собственика да упражнява правото си не се доказва при такова нарушение на строителните или санитарно-хигиенните правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него, като например превишаване на определените в националното законодателство или нормалните за живота в модерния град нива на шума и произтичащите от тези действия пречки за нормалното ползване на собственото на ищеца жилище. В тези случаи нарушението е от такова естество, че предполага наличието на пречене. Същото се отнася и когато такива действия са в съсобствен имот, защото те имат същото вредно въздействие и върху съсобственика – ищец /виж и Решение № 51 от 07.05.2013 год. на ВКС по гр.дело №764/2012 год., ІІ г. о., ГК, Решение № 14 от 28.01.2021 год. на ВКС по гр.дело № 546/2020 год., І г. о., ГК/. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като незаконното строителство само по себе си не означава, че ищцата е възпрепятствана да ползва общото дворно място.
Когато в дворното място е построена сграда в режим на етажна собственост и всички собственици на самостоятелни обекти притежават и съответни идеални части от дворното място, то незастроената част на дворното място представлява обща част на сградата – чл. 38, ал. 1 ЗС. За управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик /както е в частност/, се прилага разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 ЗС /виж чл. 3 ЗУЕС/, т.е. начинът на ползване и управление на тази незастроена част се извършва по решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта, а при непостигане на мнозинство въпросът се решава от съда по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС. В разглеждания случай по делото е установено, че с договор с нотариална заверка на подписите от 16.11.2006 год. праводателите на страните са си разпределили ползването върху дворното място, като по силата на постигнатото съгласие праводателите на ищцата следва да ползват южната част с площ от 166 кв.м., а праводателите на ответника – северната част, с площ от 167 кв.м.
Въззивният съд приема, че това разпределение е обвързващо съсобствениците и техните правоприемници докато трае съсобствеността, но само ако липсва промяна на съществените обстоятелства, при които е постигнато съгласието /които правят извършеното реално разпределение несъответно на новото фактическо положение/. Такава промяна може да засяга предназначението и състоянието на съсобствената вещ – извършено ново строителство или премахване на постройка, увеличаване и намаляване площта на имота. Промяната може да се отнася до обема на правата на съсобствениците – придобиване по давност на идеални части от трето лице, разпоредителни сделки между съсобственици или в полза на трети лица, в резултат на които се намалява квотата на един съсобственик и се включват нови съсобственици, наред с досегашните. Прехвърлянето на притежаваните идеални части от вещта от един съсобственик на трети лица, при липсата на други промени в обстоятелствата, при които е извършено първоначалното разпределение, само по себе си не съставлява основание да се иска/да се извърши преразпределение на ползването по реда на чл. 32 ЗС, тъй като разпределението не се извършва с оглед на личността на съсобственика /виж например Решение № 57 от 29.06.2021 год. на ВКС по гр.дело № 3007/2020 год., ІІ г. о, ГК, Решение № 97 от 10.07.2013 год. на ВКС по гр.дело № 866/2012 год., I г. о., ГК, Решение № 25 от 22.04.2014 год. на ВКС по гр.дело № 3985/2013 год., II г. о., ГК/.
По делото нито се твърди, нито се установява, че е настъпила промяна в обема на правата на съсобствениците /в т.ч. тяхното съотношение/, след осъществените разпоредителни сделки от страна на И.Д.К. и С.П.К.в полза на ищцата и от страна на Ж.Д.И. и Л.Г.И.в полза на ответника, а същевременно няма съмнение, че процесната пристройка – тераса е съществувала към момента на сключването на договора от 16.11.2006 год. Следователно ищцата е обвързана от разпределението на ползването на дворното място на два дяла – каквито са били при сключването на посочения договор и по какъвто начин е установено, че и понастоящем се осъществява ползването от страните по делото, като създадената денивелация, подпорна стена и жив плет разделят мястото по границите на двата дяла и всеки от съсобствениците има самостоятелен достъп до двора и сградата, както следва: ищцата – до южната част на двора и втория и тавански етажи на къщата, а ищецът – до северната част на двора и първия етаж на къщата. Спорната пристройка /на първия етаж и нейните елементи/ не е пречка за обслужване или достъп до сградата.
При това положение и с оглед липсата на данни за противното СГС приема, че процесната пристройка – във вида, в който е изградена и местоположението й, не ограничава възможността на ищцата да ползва съсобственото дворно място съобразно уговореното му разпределение /в т.ч. не води до намаляване на частта за ползване на ищцата с оглед правата й в съсобствеността/, както и да ползва по предназначение втория и таванските етажи от жилищната сграда и да ги поддържа.
На следващо място, следва да се посочи, че фасадата е обща част по определението на чл. 38, ал. 1 ЗС. По вид тя е обща част по естеството си защото е част от конструктивните елементи, чието предназначение е да оформят външния вид на сградата и укрепват конструкцията й. Фасадата има значение й за общия вид на сградата, което има пряко отношение към стойността на обектите в нея. Тази обща част може да търпи промени от конструктивно естество или с оглед естетика, но предназначението й е единствено да обслужва сградата и нормалната експлоатация на отделните обекти на правото на собственост в нея, към които принадлежи и дял от общите части. Промяната във вида й без съгласието на етажните собственици е въздействие върху правото на собственост на всеки етажен собственик независимо къде се намира обекта му, защото се отразява върху стойността му /виж Решение № 220 от 18.10.2013 год. на ВКС по гр.дело № 2922/2013 год., І г. о., ГК/.
Противно на твърденията на ищцата, по делото не е доказано, че изграждането и наличието на процесната пристройка е довело до нарушаване на целостта на конструкцията на сградата /в т.ч. на втория и таванските етажи/, както и че тази пристройка представлява опасност за носимоспособността на сградата. Напротив, видно е от цененото заключение на вещите лица по повторната тричленна съдебно-техническа експертиза, че пукнатините по южната фасада и стените и таваните на втори и тавански етажи – които са повърхностни, а не конструктивни, са вероятно следствие на некачествено извършени довършителни работи около подменени дограми; че процесната пристройка – закрита тераса е със самостоятелна носеща конструкция, архитектурно е свързана само с първия етаж на сградата и конструктивно не е обвързана с основната сграда /като конструкцията й е стабилна и не противоречи на изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗУТ/.
Източник на загрозяване на фасадата, която е с различен облик /стил/ между етажите, не е единствено процесната пристройка, наред с която поведението на самата ищца – която е направила сериозни изменения във фасадата на ниво втори и тавански етажи на сградата с оглед преустройството на таванския етаж /надстрояване/ и покрива, сочи, че установеното влошаване на архитектурата на сградата не представлява съществено неудобство при ползването на собствените й обекти. А тъй като измененията във външния вид на фасадата са настъпили в резултат на действията и на двете страни по делото, които са извършени в отклонение от строителните правила и норми и поддържането на това състояние не зависи само от ответника, като същевременно изграждането на процесната пристройка – тераса предхожда реновирането на втория и тавански етажи и промяната на покривната конструкция, то настоящият съдебен състав приема, че търсената от ищцата защита чрез премахването на процесната пристройка надвишава по интензитет вида на нарушението.
В този смисъл релевираната негаторна претенция по чл. 109 ЗС се явява неоснователна, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателката няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателката /ищцата/ следва да бъде осъдена да заплати на ответника действително направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 960 лв. /с ДДС/.
Предвид изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 24.02.2021 год.,
постановено по гр.дело №75078/2019 год. по описа на СРС, ГО, 43 с-в.
ОСЪЖДА М.С.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на И.Ж.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК направените разноски във въззивното производство за
възнаграждение за един адвокат в размер на 960 лв.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/