Присъда по дело №926/2020 на Районен съд - Търговище

МОТИВИ към присъда № 1, постановена на 18.02.2021г. по НОХД №
926/2020г. по описа на Районен съд - Т..

Подсъдимата Н. В. Х. от гр.Т. с ЕГН ********** е предадена на съд с
обвинение по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК за това,
че:
За времето от неустановена дата на 2016г. до 24.11.2016г., в гр.Т. и в гр.Р., при
условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага
възбудила и поддържала у:
С. Д. С. от с.М., общ.Т. заблуждение, че майка му Н.Д.Д., била прехвърлила
собствеността върху апартамента в който живеел, находящ се в гр.Т.,
**************, на брат му М.Б., който е искал да го „изгони“ от жилището, в
резултат на което го мотивирала да се разпореди със своята 1/2 идеална част от
съсобствения му недвижим имот в гр.Т., **************, като с това му
причинила имотна вреда в размер на 19500 лева;
М. И. Б. от гр.Р., заблуждение, че брат му С. Д. С. е искал да продаде
съсобствения им недвижим имот в гр.Т., **************, без неговото знание и
съгласие, и че апартамента е в много „окаяно“ състояние, поради което
стойността на имота била в размер на 25 000 лева, в резултат на което го
мотивирала да се разпореди със своята 1/2 идеална част от горепосоченото
жилището за сумата от 12000 лева, като с това му причинила имотна вреда в
размер на 14500 лева; като с това причинила на пострадалите имотна вреда в
големи размери - общо в размер на 34000 лева.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа
обвинението срещу подсъдимата така, както е повдигнато с обвинителния акт. Намира,
че същото е безспорно доказано от показанията на свидетелите М.Б., С.С., Г.Д., Д.Д.,
заключенията на психолого –психиатричните и съдебно – техническите експертизи
по делото, кореспондиращи и с нормалната житейска логика. Пледира подс.Х. да
бъде призната за виновна в извършването на престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с
чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което да й бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 5 години, както и конфискация на ½ от имуществото
й. Пледира като отегчаващо отговорността й обстоятелство да бъде отчетен факта, че
подсъдимата е била осъждана, макар и понастоящем да е реабилитирана.
Повереникът на частния обвинител С.С. също намира обвинението за доказано
от свидетелските показания и писмените доказателства по делото. Повереникът сочи,
че при постановяване на присъдата следва да бъде отчетено наличието на
противоречие между обясненията на подсъдимата и свидетелските показания на
нейния съпруг, да бъдат взети предвид заключенията на психолого - психиатричните
експертизи във връзка с личностните особености на Св.С. и М.А. и житейската логика.
Пледира, подс.Х. да бъде призната за виновна в извършването на престъпление по
чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което да й бъде
наложено съответно наказание, при отчитане на обстоятелството, че същата е била
осъждана за кражба.
1

Подс.Н. Х. не се признава за виновна. Подробно описва фактическата
обстановка като обяснява следното: докато Н.Д. била жива, тя живеела сама в
процесното жилище. След като се разболяла, с помощта на кварталния отговорник
издирили сина й - Св.С.. Последният дошъл задно с жената, с която живеел на
семейни начала –М.А.. Двамата останали в жилището на Д., която около седмица по-
късно починала. През това време С. и М.А. ходели на работа, а грижи за Д. полагала
подсъдимата. През м.април 2016г. Д. починала. Около два месеца по-късно Св.С. се
разболял, а след това не искал да ходи повече на работа. Същият решил да продаде
наследственото жилище, а подс.Х. изявила желание да го купи. Предложила му цена
от 25000лв, с която С. се съгласил. При подготвянето на необходимите документи
станало ясно, че Св.С. има брат – М.Б., който фигурирал като наследник в
удостоверението за наследници, издадено от Община Т.. Тогава подсъдимата и
съпругът й посетили Б. в гр.Р.. С. отказал да ги придружи, тъй като не желаел да вижда
брат си. Подс.Х. казала на Б., че майка му е починала и му обяснили, че брат му иска
да продава жилището, за което е необходимо неговото съгласие. На въпроса как
вървят цените, подс.Х. му казала, че цените за гарсониерите са около 25 000 -
30 000лв., което можел и да провери. Казала му също, че апартамента няма никакви
подобрения и е в окаяно състояние. Б. заявил, че е съгласен с продажбата, както и че е
съгласен той да получи сумата от 12000лв. Тъй като Св.С. настоявал подсъдимата да
му даде парите, след като разговаряла с нотариус, подс.Х. му превела сумата от
7000лв. в Пощенска банка. Няколко дни по-късно той изтеглил парите от банката и
впоследствие ги изхарчил. Подсъдимата твърди, че не го е придружавала при тегленето
им. В деня преди сделката Х. превела на Б. също сумата от 7000лв. Тъй като С. не
искал да вижда брат си, със съгласието на нотариуса, двамата братя не влезли
заедно, а по отделно при изповядването на сделката. След продажбата Х. платила на
Б. допълнително сумата от 5000лв., а на С. платила също 5000лв. два дни по -късно.
За тези плащания разписки не били подписвани. След продажбата Ст.С. и М.А.
останали да живеят в апартамента под наем, като близо година след това С. не ходел на
работа.
Защитникът на подсъдимата – адв. Д.П., излага становище, че случаят
представлява гражданскоправен, а не наказателноправен спор. Намира за
необосновано твърдението, че процесната сделка е реализирана на цена 2-3 пъти по-
ниска от пазарната. В тази връзка пледира да се има предвид заключението на
допълнителната съдебно-техническа експертиза, в частта, касаеща имотите в ***** в
гр.Т.. На тази база и предвид състоянието, в което се е намирало процесното жилище,
счита, че пазарната му цена към датата на деянието е била около 30 000лв. На
следващо място сочи, че следва да се отчете решенето на ОС - Т. по гр.д.№ 105/2019г.,
с което е прието, че спрямо С. не са налице основанията на ЗЛС за поставяне под
запрещение. Изтъква, че с оглед данните по делото, няма как подс.Х. да е взела
решение да придобие процесния имот „без да заплати неговата част /на С./“, както е
посочено в обвинителния акт, след като към този момент, тя не е знаела за
съществуването на втория наследник. Сочи, че показанията на св.Б. по никакъв начин
не подкрепят обвинението, доколкото същия не се чувства измамен от подсъдимата.
Отбелязва, във връзка с кредитирането на доказателствата, че следва да се има предвид
и обстоятелството, че св.Г.Д. е разбрала за сделката на 01.12.2016г., а жалбата е била
подадена близо 2 години по –късно. Защитникът намира обвинението за недоказано,
2

поради което пледира, след анализ на събраните по делото доказателства, съдът да
постанови оправдателна присъда.
Защитникът на подсъдимата – адв.Т.Д., също намира обвинението за
недоказано както от обективна, така и от субективна страна. Изтъква, че в случая не е
налице въвеждане в заблуждение, както и користна цел, а са налице отношения по
договаряне между страните по сделката. На следващо място сочи, че решението за
продажбата е взето от Св.С., преди той да е знаел, че има още един наследник на
имота т.е. няма как същият да е взел това решение, мотивиран от заблуждението, че
брат му ще го изгони. Защитникът изтъква, че липсват доказателства, подсъдимата да
е въвеждала в заблуждение Б., тъй като според свидетелски му показания, всичко
което му е казала е било истина. Защитникът сочи, че в случая са налице
гражданскоправни отношения, при които чл.9 от ЗЗД прокламира свобода на
договаряне. Налице е подписан от страните договор, продавачите по който са били
наясно с последиците. Счита за неправилно твърдението на обвинението, че вредата в
случая произтича от това, че имотът не е бил продаден на пазарна цена. Изтъква, че
няма механизъм, по който обвинението да определи на каква стойност продавачът и
купувачът ще сключат договора, както и няма механизъм по който да се гарантира, че
продажбата ще се извърши точно на посочената от вещото лице цена, имайки предвид,
че измамата е резултатно престъпление и вредата трябва да е реално претърпяна.
Предвид тези съображения пледира за оправдателна присъда.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Н.Д.Д. от гр.Т. имала син на име С. Д. С. роден ********г. След раждането на
сина й, тя заживяла с И. Б.. От съвместното им съжителство на ******г. се родил сина
им М. И. Б.. Малко след това Н.Д. и И. Б. се разделили, като грижите за детето М.
изцяло поел баща му, а грижи за по-големия й син - Светлин полагали родителите на
Д. в с.М., общ.Т.. След раздялата между Н.Д. и И. Б., двете момчета израснали отделно
едно от друго.
Н.Д. живеела сама – в собственото си жилище, находящо се в гр.Т.,
*********************. В началото на 2016г., Д. се разболяла и за известно време
била настанена в МБАЛ гр.Т. за лечение. Тъй като състоянието й не било добро, със
съдействието на органите на МВР бил издирен синът й С.С., който бил уведомен за
необходимостта някой да полага грижи за майка му след изписването й от болницата.
С.С. живеел на семейни начала с М.а А. в с.Т., общ.Л.. А. страдала от лека умствена
изостаналост, а С. бил лесно податлив на внушения и манипулируем, с липса на
критично мислене. След изписването на Д. от болницата, С. и А. се преместили в
жилището в гр.Т., *********************, за да полагат грижат за нея.
На 20.04.2016г., Н.Д. починала, като в жилището й в гр.Т., ************,
останали да живеят съпружески С.С. и М.а А.. На 11 -ти етаж в същия блок живеела
подс.Н. Х., която била пенсионер по болест и изпълнявала функциите на касиер и
домоуправител в блока. Приживе подсъдимата поддържала връзки с Н.Д.. Тя й
помагала и след изписването й от болницата, докато С. и А. били на работа. След
смъртта й продължила често да контактува със С. и А.. След като ги поопознала,
подс.Х. решила, че лесно ще убеди С. да й продаде апартамента, останал в наследство
от майка му при изгодни за нея условия, тъй като дъщеря й се нуждаела от жилище, и
3

успяла. След като С. се съгласил с продажбата, двамата посетили Община Т. за
снабдяване с удостоверение за наследниците на Н.Д.. От издаденото удостоверение
станало ясно, че освен С., наследник на починалата Н.Д. е и другият й син - М.Б..
В неустановен ден през м.10.2016г. /след 04.10.2016г./, Х. се срещнала със
св.Б. в гр.Р. и му съобщила, че майка му е починала. Казала му, че е наследил част от
недвижим имот - апартамент в гр.Т., както и че брат му С.С. иска да продаде
жилището, но не желае да се вижда с него. Обяснила му, че апартамента е в окаяно
състояние и му предложила да дойде на място да го види. Допълнително му съобщила,
че цената, на която са се спрели е 25000 лв. Попитала го дали и е той е съгласен на
сделката. След като обмислил информацията, която му предоставила подсъдимата, Б.
се съгласил с продажбата и с предложената му сума от 12 500 лева (1/2 от 25 000
лева). Уговорил се с Х., тя да подготви документите, след което да посетят нотариус за
финализиране на сделката.
За да бъде сигурна, че сделката ще се осъществи въпреки получената
информация за наличието на втори наследник на имота, в разговор със С., подсъдимата
му казала, че майка му е прехвърлила собствеността на апартамента в гр.Т.,
************ на брат му М.Б. и че на него се полагали само избеното помещение и
терасата. Казала му и че ако не се подпишел при нотариуса, брат му щял да го изгони
от апартамента.
Във връзка с предстоящото сключване на сделката, на 24.10.2016г.,
подсъдимата превела сумата от 7000 лева по сметка на С. в банков клон на „Юробанк
България“АД, като в основание за превода било записано „покупко- продажба на
недвижим имот“. Два дни по-късно С. изтеглил посочената сума от банката.
На неустановена дата през м.ноември 2016г., подс.Х. информирала двамата
братя, че е уговорила сделката по продажбата на имота да се извърши на 24.11.2016г. в
гр.Т., при нотариус Г. Г.. На посочената дата в гр.Т., подс.Х. и С. отишли до кантората
на нотариуса, вписан под № 223 при Нотариалната камата, с район на действие PC-Т..
За да се избегне евентуална среща между двамата братя, по указание на подсъдима в
кантората първо влязъл св.С., който положил подписа си лично пред нотариус Г.. След
като св.С. излязъл от кантората, подсъдимата превела на брат му сумата от 7000 лева в
клон на „Обединена Българска Банка“АД в гр.Т., след което придружила св.Б. в
кантората на нотариус Г. Г.. Същият положил подписа си върху нотариалния акт пред
нотариуса. Тогава подс.Х. му изплатила в брой и разликата до пълния размер на
цената на неговата 1/2 ид. част от имота.
Така на 24.11.2016г. бил изготвен нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №54, том VI, рег.№5267, дело № 615 от 2016, с предмет на договора
недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.Т., ********************* с
прилежащо избено помещение. За продажна цена била посочена сумата от 14 000 лева.
За да докаже, че е изплатила горепосочената сума на продавачите, подсъдимата
представила документа от внесената парична сума в размер на 7000 лева от
24.10.2016г. по сметка на С. в банка „Юробанк България“АД и вносната бележка от
24.11.2016г. за внесената сума от 7000 лева по сметката на Б. в „Обединена Българска
Банка“АД.
След продажбата на жилището, св.С. и св.А. останали да живеят в него под
4

наем, който заплащали на подсъдимата.
Съдът прие за установена описаната фактическа обстановка след анализ на
събрания по делото доказателствен материал – обясненията на подс.Н. Х. и
показанията на свидетелите М.Б., С.С., Г.Д., Б.П., А.Н., М.а А., Х.М., И.И., Е.Г., Г. Г.
и Д.Д., дадени в хода на съдебното следствие, както и показанията на последния,
дадени на ДП, които също бяха приобщени към доказателствения материал,
заключенията на двете психолого – психиатрични експертизи, на първоначалната и
допълнителната строително –техническа експертиза, представеното заверено копие
на нот. дело № 615/2016 по описа на нотариус Г. Г., вписана под № 223 при
Нотариалната камата и останалите писмените доказателства към делото.
Анализирайки гласните доказателства, съдът установи, че данни за съществените за
делото обстоятелства се съдържат основно в обясненията на подс.Х. и показанията на
свидетелите М.Б., Св.С., Х.М., Г.Г., Г.Д. и Д.Д.. Свидетелите М.А. и Ал.А. не
предоставиха сведения, които да са от значение за делото. Св.Б.П. заяви, че не знае
нищо за процесната продажба. Той, както и свидетелите Ил.И. и Е.Г. предоставиха
информация, възприета от тях в качеството на съседи на подсъдимата, на С. и А..
За да е налице престъплението измама е необходимо от обективна страна
пострадалото лице да се разпореди /в случая юридически/ в полза на дееца с предмета
на измамата, като това разреждане следва да е резултат от противоправното
мотивиране от страна на дееца на този, в чиято фактическа власт се намира
имуществения предмет. В този смисъл изпълнителното деяние при измамата се състои
в противоправното мотивиране от страна на дееца на лицето, в чиято власт се намира
имущественият предмет. За да е налице измама, чрез въвеждане в заблуждение е
необходимо деецът да предприеме действия в насока да създаде, да формира /а при
поддържане на заблуждение – да затвърди вече формирана/ неправилна представа у
измаменото лице относно правното основание или до условията, при които то ще
осъществи акта на имуществено разпореждане. От субективна страна е необходимо
деецът да действа с пряк умисъл и с користна цел.
След извършения анализ на събрания по делото доказателствен материал в
контекста на повдигнатото обвинение, съдът намери същото за недоказано, както от
обективна, така и от субективна страна.
Обосновавайки тезата за извършеното престъпление, в обвинителния акт е
записано: „След смъртта на Н.Д., обв.Х. решила да се възползва от лесно
манипулируемия С. за да го въведе в заблуждение с цел да придобие наследствения му
недвижим имот, без да му заплати стойността на неговата част от имота“.
Следователно според обвинението, още към този начален момент, в който се е
формирал умисъла за престъплението, подс.Х. е била наясно, че С. не е единствен
наследник на имота, а е собственик само на част от него. Липсват доказателства, които
да потвърждават това твърдение. Подс.Х. и св.М. сочат, че са разбрали за
съществуването на М.Б. от издаденото удостоверение за наследниците на Н.Д..
Подсъдимата е обяснила същото и на св.Б., видно от показанията му. Въпросното
удостоверение, което е приложено по нот.дело № 615/2016 е с дата на издаване
04.10.2016г. и напълно кореспондира с тези данни. Св.И. /живущ също бл.45 в
кв.“Запад“/ заяви, че е познавал Н.Д. от много отдавна и тя е споменавала, че има
син т.е. споменавала е само за един син. Самият С. заяви, че той не е казвал на
подс.Х., че има брат. При това положение, не са налице доказателства, които да водят
5

до извод, че в момента, в който подсъдимата е взела решение за извършване на
престъплението /според обвинението/, същата е била наясно и е съзнавала, че
процесното жилище е съсобствено на двамата братя. Това обстоятелство изключва
умисъла за извършване на престъплението по начина, описан в обвинителния акт –
чрез вземане на решение за въвеждане /и впоследствие поддържане/ в заблуждение на
всеки един от наследниците с цел да се облагодетелства имотно, причинявайки вреда
на всеки от тях.
На следващо място – в обвинителния акт е прието, че в изпълнение на така
взетото решение, подс.Х. издирила другия наследник –Б., с когото се срещнали на
неустановена дата в периода от началото на 2016г. до 24.11.2016г. в гр.Р.. Там тя го
излъгала, че брат му С.С. искал да продаде наследственото жилище без негово участие,
че апартаментът е в много окаяно състояние и няма кой да плати за него повече от
25 000 лв. Заблудила го също, че брат му не искал да го вижда, тъй като го смятал за
престъпник и мафиот. При така предоставената му информация св.Б. се съгласил на
продажбата.
Във връзка с посочената част от обвинителния акт, съдът намира следното:
Очевидно въпросната среща не би могла да е осъществена в началото на 2016г., най -
малкото поради факта, че Н.Д. е починала на 20.04.2016г. Удостоверението за
наследниците е издадено на 04.10.2016г., което сочи, че срещата е била след тази дата.
От друга страна, показанията на самия Б. не подкрепят тезата, че подсъдимата го е
заблудила по описания начин. Същият потвърди, че когато се срещнали с подс.Х. в Р.,
тя му казала, че е наследил част от апартамент в гр.Т., както и че брат му С.С. искал
да продадат жилището. Обяснила му, че апартамента е в окаяно състояние и му
предложила да дойде на място да го види. Попитала го дали и е той е съгласен на
сделката. Допълнително му казала и че цената, на която са се спрели е 25000 лв. и Б.
се съгласил с продажбата, както и да получили половината от посочената сума. Тези
негови обяснения не само, че не подкрепят тезата на обвинението, но и кореспондират
с обясненията на подс.Х. и нейния съпруг- св.М..
Св.Брадовол не заяви, подсъдимата да му е казала, че брат му иска да
продаде апартамента без негово знание, както твърди обвинението. Същият посочи, че
при разговора, подс.Х. му е съобщила, че брат му не искал да го вижда и да разговаря
с него. В тази връзка обаче самият св.Б. изрази сигурност, че това е така, и то не въз
основа казаното му от подсъдимата, а на база случайни техни срещи от преди 20- 25
години.
На следващо място, според обвинението, Б. бил заблуден от Х., че апартамента
е в много окаяно състояние, поради което и стойността му е в размер на 25000лв. В
тази връзка подсъдимата също заяви, че обяснила на Б., че апартамента няма никакви
подобрения и че е в окаяно състояние. Св.Б. посочи, че й вярва, че жилището е в
„лошо и неугледно състояние“, а тези данни кореспондират и с данните,
предоставени от вещото лице, изготвило съдебно -техническата експертиза /л.214 от
ДП- същото се намирало в блок, сторен през 80-те години на миналия век, без
никакви подобрения, във вида от времето на построяването му – л .89/.
Във връзка със съобщената на Б. цена по сделката следва да се посочи, че
съгласно ЗЗД у нас има свобода на договаряне на цените по сделките, включително
покупко - продажбата на недвижими имоти. От друга страна според заключението на
допълнителната съдебно – техническа експертиза пазарната стойност на апартамента
6

към м.11.2016г. е била 45 000лв. /857,30лв./ кв.м./. Тази оценка е направена на база
пазарни аналози от пазара за недвижими имоти в кв.“Запад 1,“ кв.„Запад 2“ и кв.
“Вароша“ в гр.Т. и състоянието на имота. При отчитане на посочените аналози само за
*****, където се намира процесния имот и възприетото от вещото лице 15 - процентно
намаление на цената поради липсата на подобрения, се получава пазарна цена на
жилището 32 202 лв. т.е цена, която не надвишава значително цената по процесната
сделка.
При тези данни и с оглед показанията, дадени от св.Б. не може да се направи
извод, че същият е бил въведен в заблуждение, по начина описан в обвинителния акт.
Самият той посочи, че подсъдимата му е предложила да дойде на място и да види
имота, но същият преценил „че няма смисъл да идвам, тъй като нямам никакви
претенции към това жилище и не представлява никакъв интерес от моя страна към
този имот, поради което и не дойдох“ . Във връзка с цената на жилището, същият
посочи, че подсъдимата „ме попита изрично дали искам нещо повече от това, което
са се разбрали, за моя дял. Аз и казах, че нямам претенции… “. От показанията на св.Б.
следва категоричен извод, че същият е взел решението за продажба на своята ид. ч. от
имота с ясната представа за правното основание и за условията, касаещи
имущественото разпореждане, както и със съзнанието за наличните възможности за
проверка на информацията, предоставена му от подсъдимата. В тази връзка и самият
той посочи: „Не се чувствам измамен“.
Според обвинителния акт, подс.Х. се срещнала и със С. и го подвела, че майка
му е прехвърлила апартамента на брат му, който притежавал и нотариалния акт за него.
Заявила, че на него му се полагат само избеното помещение и терасата и че Б.
възнамерява да го изгони от апартамента, който можел да продаде и сам. В подкрепа
на така изложените обстоятелства са показанията на св.С.. Във връзка с неговите
показанията, съдът взе предвид заключението на съдебно психолого - психиатричната
експертиза, според което С. може правилно да възприема факти, които имат значение
за делото, но пречупени през неговия мироглед; може да дава достоверни показания за
тях, като факти и последователно случили му се събития. Св.С. посочи следното:
„След като минаха 40 дни от смъртта на майка, Н. дойде и ме попита: „Какво
правиш в апартамента? Апартаментът е на брат ти и той иска да го продаде. Тя
ми каза, че на мен ми се полагат само маза и тераса, както и че нямам право да стоя
в този апартамент.“. Съдът намира, че събраният доказателствен материал изключва
възможността въпросните думи да са казани от подсъдимата в посочения от С.
момент /т.е. около 40 дни след 20.04.2016г/. Както бе отбелязано, според събраните по
делото доказателства подс.Х. е разбрала за съществуването на Б. от удостоверението
за наследници на Н.Д., което е издадено на 04.10.2016г. Това кореспондира и с
казаното от св.Б., че срещата му с подс.Х. е била около месец преди сключването на
сделката, т.е. около месец преди 24.11.2016г. От друга страна е видно също, че в
показанията си С. заяви, че при изповядване на сделката нотариусът не му е прочел
нотариалния акт и не го е питал дали е получил парите от продажбата, които
твърдения бяха опровергани от нотариус Г. Г., която бе разпитана в качеството на
свидетел. Същата обясни реда, който се спазва при изповядване на сделките, като бе
категорична, че е абсурдно и невъзможно преди подписването на нотариалния акт, на
С. да не е било прочетено неговото съдържание. Посочените несъответствия и
противоречия в показанията на св.С., касаещи съществени за делото обстоятелства,
поставят под съмнение точността на данните, предоставени от него. Поради това,
съдът ги кредитира дотолкова, доколкото се подкрепят от други доказателства по
7

делото. В тази връзка прие, че действително подсъдимата е казала на С., че
апартамента принадлежи на брат му, а на него се полагат самото мазата и терасата; че
брат му иска да продаде жилището и че ако не се подпише при нотариуса, ще го
изгони. Съдът прие това твърдение на С. за достоверно, тъй като същото се подкрепя и
от показанията на св.Г.Д.. Фактът обаче, че удостоверението за наследници на Н.Д. е
с дата на издаване 04.10.2016г. сочи, че към този момент - 04.10.2016г., респ. и към
момента в който подсъдимата е казала посочените по-горе думи /който е последващ/,
С. вече е бил дал съгласие за разпореждане с жилището, в противен случай
снабдяването с такъв документ би било безпредметно. От друга страна, с въпросните
думи подсъдимата безспорно е предоставила на С. неверни факти, но същите не са от
естество да формират неправилна представа у него нито относно правното основание,
нито относно условията на имущественото разпореждане, а именно това е
предпоставка за да е налице престъпление измама по чл.209, ал.1 от НК.
По отношение на паричната сума, която подс.Х. следвало да заплати на С. за
неговата 1/2 ид.ч. съдът установи следното: От писмените доказателства се установи,
че на 24.10.2016г. подсъдимата е превела сумата от 7000 лв. по сметка на С. в клон на
„Юробанк България“ АД с посочено основание за превода „покупко –продажба на
недвижим имот“. Налице са и писмени доказателства, че два дни по -късно парите са
били изтеглени от Св.С.. Именно тези факти са от значение за настоящото дело, а
обстоятелството по какъв начин С. е постъпил впоследствие с посочената сума е
ирелевантно за делото, доколкото сумата от 7000лв. не е включена в размера на
имотната вреда, причинена на С., видно от обвинителния акт.
Относно останалата част от цената по сделката, дължима на С., подс.Х. и св. М.
сочат, че сумата му е била дадена впоследствие „на ръка“. В твърденията им относно
това плащане е налице противоречие - подсъдимата заяви, че е дала 5000лв. на С. в
присъствието на съпруга си, а св.М. –че сумата била в размер на 5500лв. и той не е
присъствал на предаването й. Св.С. отрича получаването й, което кореспондира и с
показанията на св.Г.Д. и св.Д.Д.. При тези данни и при липсата на документ, който да
удостоверява плащането, съдът намира същото за недоказано.
По делото е установено, че при изповядване на сделката, по указание на
подсъдимата двамата братя влезли в кантората на нотариуса по отделно, а не заедно,
какъвто бил установения ред, видно от обясненията на св.Г.. От показанията св.Б. се
установи, че на него Х. казала, че брат му не искал да го вижда, като самият Б. заяви,
че той лично бил убеден в последното. Св.С. от своя страна посочи, че той не говорел
с брат си и нямал отношения с него, както и че се страхувал той да не го изгони от
жилището. Тези данни са показателни за желанието на подс.Х. да финализира
безпрепятствено изгодната за нея сделка, но не са достатъчни да докажат умисъла за
престъпление.
Заключение за такъв не може да се направи и от данните, предоставени от
св.Г.Д. за теглене на кредити от името на А. и за ползване на банковите карти на С. и
А. от страна на подсъдимата. Несъмнено така описаното от св.Г.Д. поведение е най -
малкото неправомерно и неморално, но от него /дори да се приеме за безспорно
доказано/ не би могъл да се направи извод, още по- малко категоричен такъв, за
съзнанието, с което подс.Х. е действала при вземане на решението за сключването на
сделката –предмет на обвинението.
От заключението на съдебно психолого – психиатрична експертиза на С. се
8

установява, че при него се наблюдава наивно приемане на заобикалящия го свят,
доверително отношение към околните, липса на критично мислене, приемане на
фрагментарна част от информацията, недостатъчна волева активност, емоционална
летаргия, което спомага да бъде манипулиран от други лица. Същевременно обаче,
вещите лица са посочили, към м.ноември 2016г. С. не е страдал от душевно
заболяване и е могъл да разбира естеството на извършеното. Т.е. както Б., така и С., в
инкриминирания период са били пълнолетни и дееспособни лица, които са разбирали
свойството и значението на постъпките си. От приложеното на л.229 от ДП, заверено
копие на решение по гр.д. № 105/2019г. на ОС- Т. е видно, че съдът е отхвърлил
предложението за поставяне под ограничено запрещение на С., като е приел, че
липсват предпоставки по чл.5 от ЗЛС – в резултат на слабоумие или душевна болест да
не може да се грижи за своите работи. Тези данни сами по себе си също изключват
извода за измама по см. на чл.209, ал.1 от НК. След като е налице една валидна,
неоспорена сделка, сключена от дееспособни лица по установения за това ред, при
условия, с които са били предварително запознати, не може да се приеме тезата, че е
налице измама по смисъла на чл.209, ал.1 от НК. Още повече, че както бе посочено и
по- горе, информацията, която подс.Х. е предоставила на Б. не е била подвеждаща т.е.
същата не го е заблудила. Информацията, която е предоставила на С. безспорно е била
невярна, но тя не е касаела правното основание и условията на имущественото
разпореждане, а освен това е била и проверяема.
Самото престъпление, за да бъде завършено трябва от обективна страна да е
породило престъпен резултат, а именно – да е причинена имотна вреда. В случая
според обвинението, имотната вреда, причинена на Б. се равнява на стойността на
разликата между сумата, представляваща ½ от цената по сключената сделка и сумата,
представляваща 1/2 от пазарната цена на жилището към датата на неговата продажба.
Според обвинението, вредата за С. е тази, приета за Б. + сумата от 5000лв., която
според обвинението също не му е била платена.
Както бе посочено, престъплението измама е резултатно и за да е осъществено
то вредата следва да е реално претърпяна. В тази насока съдът споделя доводът на
защитата, че предвид свободата на договаряне, липсва механизъм, по който да се
установи на каква стойност продавачите и купувачът биха сключили договора за
продажба на процесното жилище извън процесния случай, както и че няма механизъм,
който да гарантира, че продажбата би се извършила на точно посочената от вещото
лице пазарна цена. Поради това, съдът намери за недоказано обвинението, че на
пострадалите е причинена вреда в посочения размер, респ. че подсъдимата е
действала с користната цел да се облагодетелства имуществено, причинявайки им
въпросната вреда. /Последната, предвид заключението на допълнителната СТЕ, не би
била в големи размери, съгласно ТР № 1/1998г. на ОСНК на ВКС, дори и при
доказаност на обвинението/.
Предвид изложеното, съдът намира за основателен довода на защитата, че в
случая се касае за граждански правоотношения, споровете във връзка с които
подлежат на решаване в рамките на гражданското съдопроизводство.
Следва да се отбележи на следващо място, че според обвинителния акт,
подс.Х. е действала при условията на продължавано престъпление. За да е налице
продължавано престъпление по см. на чл.26, ал.1 от НК следва да са налице две или
повече деяния, всяко от които осъществява състав на престъплението измама /в
9

случая/, като същите следва да са извършени през определен, непродължителен период
от време. В случая обвинението твърди, че подсъдимата е възбудила и поддържала
заблуждение у всеки един от пострадалите, в резултат на което двамата са се
разпоредили с един общ, съсобствен имот, с което разпореждане и престъплението се
явява довършено. Т.е. с подписването на прехвърлителната сделка от двамата
пострадали се твърди, че е настъпил и вредоносния за всеки от тях престъпен
резултат. Дори така визираните факти да бяха доказани, то съдът намира, че същите не
биха обосновали извод за продължавано престъпление, доколкото е налице само една
прехвърлителна сделка, с подписването на която и престъплението се явява довършено
т.е. съдът намира, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка не
обосновава приложение на чл.26, ал.1 от НК.
Чл.303, ал.2 от НПК сочи, че съдът признава подсъдимия за виновен, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. По изложените съображения, съдът
намери, че обвинението за извършено от подс.Х. престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във
вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК не е доказано по безспорен, несъмнен и
категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна и тъй като съгласно
чл.303, ал.1 от НПК присъдата не може да почива на предположения, съдът призна
подс.Х. за невинна и я оправда по така повдигнатото й обвинение.
Предвид изхода на делото, на основание чл.190, ал.1 от НПК разноските по
същото следва да останат за сметка на държавата.
Въз основа на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
10

Номер на акта:	1
Дата:	18 февруари 2021 г. (в сила от 14 юни 2021 г.)
Съдия:	Зорница Донкова Павлова

Дело:	20203530200926
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 ноември 2020 г.

Присъда по дело №926/2020 на Районен съд - Търговище

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите