Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №

гр.Д., 05.07.2021г.

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

 Д.КИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ на трети юни през две хиляди двадесет и първа година  в публично съдебно заседание  в следния състав :

                                                                     

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

При секретаря: Калинка Михайлова

като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №1084 по описа за  2019г. и за да се произнесе съобрази  следното :

 

Производството е образувано по искова молба на Х.Т.Х., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, ***, с която срещу М.М.Г., ЕГН **********,***, втори адрес за призоване: с. К., общ.Д., е предявен частичен иск за сумата 3003лева, част от цялото вземане на стойност 25003лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба до окончателно погасяване на задължението.

Ищецът претендира и сторените съдебни разноски по делото.

ФАКТИЧЕСКИ ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА:

-Ответницата възложила на адв. Х.Т.Х. да представлява ** й М. Х. И. по НОХД № 126/2017 г. по описа на Д.ки окръжен съд. Ищецът представлявал ** на ответницата в наказателните производства пред три съдебни инстанции.

-Недоволна от резултата от делата и от ангажирания **, ответницата М.М.Г.  депозирала жалба, вх. № 528/21.02.2018 г. по общия регистър на ВАдвС- С., видно от същата последната твърди ,че е възложила на адв. Х.Т.Х. да представлява ** й М. Х. И. по НОХД № 126/2017 г. по описа на Д.ки окръжен съд . В своята жалба , същата сочи , че адв. Х. не е изпълнил коректно възложената му работа /защитата/ по посоченото дело ,че не е била осведомявана за хода на същото; че адв. Х. е увещавал ** й да признае вината си, за да не лежи в затвора, като по този начин е останал ненаказан водач на неправомерно спрелия трактор на пътното платно поради настъпило ПТП, в следствие на което е настъпило друго ПТП, при което се е стигнало до смъртта на другия й син - И.Х. И.. В жалбата ответницата отправила искане да бъде извършена проверка на действията на адв. Х. и ако се установи, че е действал против интересите на нея, съпругът й и ** й- подсъдим по НОХД № 126/2017 г. по описа на ДОС да се ангажирала неговата дисциплинарна отговорност.

- С писмо с изх.№193/22.02.2018г. на Председателя на ВАС С., жалба с вх.№528/21.02.2018г. на М.М.Г. срещу ** Х.Т.Х.  е изпратена на  ДАК. След извършената проверка на САК при Д. **ска колегия  е постановено Решение №2 на САК, с което е отказано образуване на дисциплинарно производство срещу ищеца.  Постановеното решение е обжалвано о ответницата пред ВАС. По повод на тази жалба, в заседанието си на 14 септември 2018 г. Висшият **ски съвет е оставил без уважение жалбата на М.М.Г. срещу Решение №2, взето по Протокол №8 от заседанието на **ския съвет - Д., проведено на 31.05.2018 г., с което е отказано образуване на дисциплинарно производство срещу ** Х.Т.Х. от Д.та **ска колегия.

- С действията си по подаване на жалбите ответницата  целенасочено  целяла адв.Х.Х. да бъде компрометиран като ** и личност, да бъде уронен престижа му на професионалист, целяла комерсиален ефект от професионалната застраховка на **а, за да търси обезщетения, умишлено лишаването от **ски права и  от право на труд . Ответницата имала за цел да обиди и унижи ищеца. С тези свои действия М.М.Г. уронила престижа на ищеца като ** пред **ска колегия Д. , пред всички членове на САК , КС и пред съдия докладчик , пред Висш **ски съвет.

Действията ответницата М.М.Г. довели до усложнения в **та от които ищеца страдал- ** .** при усилие .** -*** . ** , лека степен сърдечна форма . Отделно от това развил и ***.

В периода на проверката по подадените жалби ищецът не можел да работи пълноценно, отпаднал и физически и **, налице била функционална емоционална дисхармония.

Конкретните вреди според ищеца се изразяват в душевни болки, дискомфорт, страдания и страх от неизвестното, усложнения на **то му състояние и развиване на ***.

В СРОКА ПО ЧЛ.131 ОТ ГПК е постъпил отговор  от М. Г., която оспорва иска по основание и размер. Като неверно се сочи твърдението, че действията по подаване на жалбата имали за цел компрометиране като ** и личност на Х.Х., нито пък ответницата имала комерсиална цел да търси обезщетение от професионалната застраховка на **а. Нямала за цел да го обиди или унижи. Счита, че предявяването на настоящия иск срещу и е злоупотреба с право и цели единствено обогатяване на ищеца за  сметка на ответницата. М.Г. сочи, че действала  добросъвестно. На 08.06.2016г., двамата и ** - М. Х. И. и И.Х. И. претърпели ПТП, в което умира  И., а срещу водача на автомобила - М. е образувано НОХД № 126/2017 г. по описа на Д.ки окръжен съд. Ищецът бил нает за защитата на М., тъй като бил родственик. По настоятелна препоръка на **а в наказателното производство М. признал вина. Описаното изключително много му повлияло, като се сринал психически, не само заради причинената смърт на брат си, но и заради това, че го накарали неоправдано да признае изцяло вина, тъй като не е могъл изобщо да предприеме каквито и да е действия за да ограничи настъпването на ПТП, доколкото причината за него била спрялото на пътното платно друго МПС. Трагедията за семейството на ответницата била голяма. Ответницата била силно огорчена и озадачена, когато, след произнасяне на присъдата на ** и, адв.Х. направил реплики, че всичко е било нагласено и платено.

След приключване на поизводството ответницата се консултирала с други **и, като установила, че ** Х. не е разяснил всички възможности за провеждане на наказателното производство. Водена от майчината си загриженост ответницата Г. поискала да провери дали действията извършени от ** Х. по защита интересите на ** и са били правилни и дали това е обичайната **ска практика. Това довело до написването на жалба, с която отправила до компетентните органи искане за проверка работата на **а.

В отговора се оспорват твърдените вреди, изразяващи се във влошаване на **то състояние на ищеца и развиване на ***, както и причинната връзка с извършеното действие по проверка работата на **а. Ответната страна сочи, че сезирането на съд, прокуратура и др. органи на власгга, изразяващо се в упражняване па законно признати права - не е противоправно поведение, в тази връзка има трайно установена съдебна практика. Ето защо по аналогия, следва да се приеме, че депозирането на жалба срещу ищеца, за извършване на проверка, представлява упражняване на законово признати права, поради което не е противоправно действие. Искането за защита на накърнени права представлява една правомерна дейност, която е конституционно гарантирана.

М.М. излага, че в случая не са налице кумулативно всички елементи на непозволеното увреждане, поради това и искът е неоснователен.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа  страна следното:

Видно от представените съдебни актове по НОХД № 126/2017 г. по описа на Д.ки окръжен съд, ищецът, в професионалното му качество на ** е осъществявал защитата на М. Х. И., включително и пред инстанция на ВКС, като производството е приключило с присъда за ** на ответницата и отлагане изтърпяване наказанието „лишаване от свобода”  за срок от три години.

Представена по делото е жалба, вх. №528/21.02.2018 г. по общия регистър на ВАдвС- С., в която М.Г. твърди ,че е възложила на адв. Х.Т.Х. да представлява ** й М. Х. И. по НОХД № 126/2017 г. по описа на Д.ки окръжен съд . В своята жалба Г. твърди, че адв. Х. не е изпълнил коректно възложената му работа /защитата/ по посоченото дело, че **а не е осведомявал доверителите си за хода на същото; че адв. Х. е увещавал ** й да признае вината си, за да не лежи в затвора, като по този начин е останал ненаказан водач на неправомерно спрелия трактор на пътното платно поради настъпило ПТП, в следствие на което е настъпило друго ПТП, при което се е стигнало до смъртта на другия й син - И.Х. И.. В жалбата ответницата отправила искане да бъде извършена проверка на действията на адв. Х. и ако се установи, че е действал против интересите на нея, съпругът й и ** й- подсъдим по НОХД № 126/2017 г. по описа на ДОС да се ангажира неговата дисциплинарна отговорност. Жалба с идентичен текст, но изпълнена на ръка е входирана по общия регистър на ВАдвС- С. от 23.02.2018г.

С писмо с изх.№193/22.02.2018г. на Председателя на ВАС С., жалба с вх.№528/21.02.2018г. на М.М.Г. срещу ** Х.Т.Х.  е изпратена на  ДАК. По повод подадената жалба адв. Х. Х.подал обяснения вх.№ 16/28.02.2018г.

След извършената проверка на САК при Д. **ска колегия  е постановено Решение №2 на САК, с което е отказано образуване на дисциплинарно производство срещу ищеца.  В мотивите е коментирано, че жалбата изхожда от лице без процесуална легитимация и по принцип е недопустима.

Постановеното решение е обжалвано от ответницата с жалба от 02.07.2018г. пред ВАС. По повод на тази жалба, в заседанието си на 14 септември 2018 г. Висшият **ски съвет е оставил без уважение жалбата на М.М.Г. срещу Решение №2, взето по Протокол №8 от заседанието на **ския съвет - Д., проведено на 31.05.2018 г., с което е отказано образуване на дисциплинарно производство срещу ** Х.Т.Х. от Д.та **ска колегия.

Съгласно Удостоверение изх.№ 810/28.06.2019г. Х.Х.  е вписан като член на **ска колегия –Д. от 08.05.2000година и срещу него няма образувани дисциплинарни производства, нито наложени дисциплинарни мерки.

Представени по делото са амбулаторни листи, част от здравното досие на ищеца, както следва: №1332/02.05.2012 и №1460/11.05.2012 /д-р К.Г.- **/Увреждане на междупрешл.дискове, № 1558/17.05.2012 /д-р К.Г.-***/ Увр.на междупр.дискове,№ 1672/03.07.2013 /д-р К.- **/ - Остър конюнктивит,№518/25.01.2013 и 620/04.02.2013 /д-р И.М.-**/- Преждевременна деполяризация otAV възела, №146 и 147/25.03.2014 /д-р С.Я. - **/ - профилактичен преглед; №212/01.04.2014 /д-р М.С. - ***/ - R55 - **/, № 728/04.04.2014 /д-р П.Д. - ***/ ЕЕГ; №230/08.04.2014 /д-р М.С. - ***/ R55-**/; №149/18.02.2016 /д-р К.-***/ Н52.4 ***, №1288/05.12.2016 /д-р В.А.***/ Д23.3 доброкачествено образувание на кожата, №2662/0912.2016 /д-р Ю. Т. - …/ - профилактичен преглед, №548/13.03.2017 /д-р М.С. - ***/ ***, №858/15.03.2017 /д-р И.Б./ ***, №1959/14.09.2017, 2024,2029/21.09.2017 /д-р И.Н. - ***/ - Увреждане на междулрешлените дискове, №2615 и 2621/28.05.2018 /д-р Б.И. - ***/ - Световъртеж от централен произход, №1173/02.06.2018, 1332/16.06.2018 и 1362/23.06.2018 -/д-р С.Я. - ***/ - профилактичен преглед, № 76/09.01.2019 /д-р И.Д. ../ - R04.0 Кръвотечение от носа, №29 и 34/09.01.2019 /д-р Г.М. - ***/ - G45.0 ***, №1463/22.10.2019 и 1522/01.11.2019 /д-р В. - ***, №2164/20.07.2020 /д-р М.М. - **/ - Повишена чувствитп елност, №на ГДП 4368 и 4369/31.08.2020 /д-р Ю. Т. - ***/ - проф.преглед.

Представена е рецептурна книжка за хронично заболяване на ищеца.

По делото е прието като доказателство заключение по допуснатата от съда  съдебно-психологическа експертиза с вх. рег. № 261436 /14.09.2020 г. от вещото лице Б.Г.. След обследване на Г-н Х., вещото лице заключава, че ищецът е бил поставен в стресова ситуация с много голям заряд, в следствие на която той е развил тревожност, вътрешно напрежение, имал е нарушения на съня, апетита и концентрацията. Конфигурацията на невротичната триада: мъже с подобен профил обикновено страдат от хронични тревожностни състояния и имат соматични проблеми, дължащи се на продължителния дистрес. Смесена клинична картина, с доминация на депресивните симптоми и соматизациите. Често срещани са безсънието и проблеми с храненето. В повечето случаи биват диагностицирани с някакво тревожно разстройство. Такива индивиди са хронично напрегнати, загрижени, ажитирани и депресивни. Високото им енергично ниво изглежда само увеличава обсесивното им потъване в конкретни проблеми или теми. Поради високото ниво на тревожност може да е необходима фармакологична интервенция.

В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че личностния профил на ищеца предполага във всички случаи на поставяне на преценка неговата работа и професионализъм,  провокиране на висок стрес и тревожност у него. Ищецът разбира, че работата му подлежи по принцип на проверка, но го възприема по по-различен начин. При него това води наистина до повишаване на тревожността. Изостреното чувство на честолюбие, високото ниво на нарцистизъм при него водят до по –висока реакция и лично приемане на действията по проверката.

По делото са допуснати и изслушани две медицински експертизи.

           Първата експертиза с вх. рег. № 261476 /26.01.2021 г. и допълнителен анализ към заключението с вх.рег.№ 261562/27.01.2021г. е изготвена от вещото лице д-р С.К.Щ.. Според вещото лице, медицинската документация на пациента Х.Х. доказва съществуването на ***и Хипертонична болест, лека степен, получени от „***.", тоест атеросклеротично /мастно отлагане с втвърдяване/ запушване на коронарните/сърдечните/ артерии, която е несигнификантна, тоест лекостепенна, нетежка и незначителна и вследствие на това и лечима медиК.тозно, неизискваща оперативно или друго инвазивно лечение. Хипертоничната болест е в лека степен, лекувана амбулаторно. Тези ** са установени още от 2013 година от кардиолог и потвърдени през 2014 година при пролежаването на Х. в УМБАЛ Света Марина -В., видно от Епикризата, приложена в делото, когато не са установени сигнификантни стенози на коронарните артерии.

         В резултат от всички проведени консулти и ВСД /високо-специализирани дейности/ - коронарография, ултразвукова сонография и други, може да се приеме, че у пациента Х.Х. съществуват най-общо казано т.нар. Сърдечно-съдови увреждания и съответстващите им сърдечно-съдови **, изразени в медицински диагнози. Тези сърдечно-съдови увреждания и техните усложнения, като колапс-синкоп, стеснения на извънмозъчните и мозъчните артерии със световъртеж и нестабилна походка в основата си са усложнения, причинени от т.нар. атеросклеротично ограничение на кръвотока в артериите. В този случай не може да се приеме, че съществува причинно-следствена връзка между преживяното от Х.Х. и наличието и усложненията на сърдечно-съдовите му **. Споменатите преки и непосредствени последици от преживяното от него, изразяващи се в „душевни болки, дискомфорт, страдание и страх от неизвестното", също не намират потвърждение, тъй като не са регистрирани консултации със съответните специалисти /***. и психолог/ по времето на тези страдания. Наличието на болничен лист с диагноза ***, издаден отличния му лекар, не доказва нищо, тъй като диагнозата не се обективизира със съответни психиатрични консултации или психологично изследване. ***та е хронично състояние, което подлежи на обстоен анализ и определяне на типа й /хиперстенна, хипостенна или смесена/ от съответния специалист или специалисти и има твърде различно поведение и лечение за различните й типове. Не се обективизира и наличието на необозримия от медицинска гледна точка термин: „функционална емоционална дисхармония".

            С оглед оспорването на първото заключение от ищцовата страна е допусната повторна медицинска експертиза, изготвена от специалист –кардиолог, входирана под № 267035/26.05.2021г..Вещото лице Д.К.  установява следното:

До февруари 2018г лицето Х.Х. е боледувал от следните хронични заболявалия: Хипертонична болест, Исхемична болест на сърцето, Преждевременна предсърдна и камерна деполяризация, Увреждане на междупрешленните дискове в шиен отдел с радикулопатия, Пресбиопия.

Според данните по делото за периода 23,02.2018г.-04.10.2018г лицето Х.Х. няма задълбочаване на наличните хронични **. Еднократно е преглеждан по повод на оплаквания поради повишен стрес от работа 07.2018г, като за по-задълбочено изследване на психоемоционалното състояние на лицето е необходимо консулт с ***.. От гореизброеното може да се заключи, че се наблюдава известно отклонение в психически характер. В резултат на мозъчно-съдовата болест, атеросклерозата и хипертоничната болест се наблюдава известна прогресия на ***ичната симптоматика, изразена като оплакване от световъртеж и залитане от централен тип.

В открито съдебно заседание вещото лице обяснява, че макар и неползван вече термина *** обозначава такова състояние , характерно за ранния етап от развитието на **та, с които е диагностициран ищеца, като ***та е психоемоционално състояние, т.е. тя не е последица от хипертоничните изяви. С оглед етапа на развитие на **та на ищеца, диагнозата е поставена от общопрактикуващия лекар за да кодира изследването и оплакванията под някаква диагноза, но не се поставя като окончателна такава. Вещото лице не е установило от медицинската документация промяна или тласък на **та на ищеца през 2018година.

По искане на ответната страна, във връзка с оспорване твърдението на ищеца, че не можел да работи концентрирано, загубил клиенти, по делото е изискана справка относно броя на делата и откритите заседания, в който е участвал адв.Х.. За периода 23.02.2018г.- 04.10.2018г. ищецът е участвал като представител на страните в 34 дела по описа на РС Д.. Относно броя на откритите съдебни заседания, в които е взел участие адв. Х. са открити 227 записа в деловодната програма на РС Д..

По делото са събрани гласни доказателства чрез изслушване на свидетелите Г.П.П.и В.Б. Б., водени от ищцовата страна и свидетеля М. Х. И., от ответната.

 Свидетелката П.познава Х.Х. много преди да станат колеги в АК-Д.. Принципно има наблюдение въру неговата работа, защото  се подпомагат и при необходимост го преупълномощава по свои дела и го е ползвала за ** по свое лично дело.

 През  2018г. свидетелката П., Х. и друга обща приятелка почти всяка вечер се разхождали в парка.  Х. споделил, че срещу него има жалба в **ската колегия. Изглеждал притеснен не толкова за резултата, а от това, че за първи път някой пуска жалба срещу него. От друга страна бил много огорчен и обиден от факта, че направил всичко за тези клиенти, а на финала последните подали жалби срещу него, освен това клиентите били в родствена връзка с **а, от едно село са, което още повече утежнило чувството за огорчение, доколкото и в селото се разпространили слухове за случилото се.

Х. чувствал притеснение, че в колегията се разнася мълвата за тази жалба. Това му повлияло много зле на работата в този период. В този период той загубил и много клиенти. Нямал никаква концентрация, желание за работа, чувствал се апатичен. Често говорел за проблема си, споделял неудобството да събира доказателства, да подава отговори.

Свидетелката П.споделя, че и е известно двама, трима колеги от колегията, извън **ския съвет да са узнали за подадената жалба.

Свидетелят Б. е съученик и приятел на ищеца от детството. Често общуват /два, три пъти седмично, вкл. и през 2018г./. В едно от срещите Х. споделил на свидетеля за проблема с подадената жалба, както и че се чувства много разстроен, стресиран, не може да спи нормално,  вдига кръвно налягане, макар да си пие лекарствата. Не бил комуникативен както преди, усещала се рязка промяна в настроението му. Свидетелят описва  ищеца като емоционален човек, по-чувствителен, реагира малко по-остро на нещата, стабилността му се нарушава леко при проблемни ситуации. Ищецът трудно възприемал факта, че като ** си е вършил съвестно задълженията, а го обвиняват, че не се е справял със задълженията си, че е имал пропуски в работата си. Това състояние на повишен стрес се усещало у Х. два, три месеца. Свидетелят знае, че Х. има проблеми с кръвното, както и че състояните му се обостряло понякога и преди периода на подаване на жалбата във връзка с различни събития в живота му, които са му се случвали. Х. споделил на свидтеля, че по повод процесната жалба  могат да му отнемат **ските права

Свидетелят И. е клиент на Х.Х. по НОХД № 126/2017 г. по описа на ДОС, син на ответницата. Х. поел защитата на свидетеля, като изрично казал, че това ще бъде безвъзмездно, без никакво заплащане тъй като той е роднина на баща му. След приключване на наказателното производство свидетелят и майка му имали съмнения, притеснения и майка му подала жалба. Тогава вече отношенията с Х. били влошени. След подаване на жалбата Х. отправил до свидетеля и майка му 5-6 съобщения в заплашителен дух. Свидетелят цитира първото от тях: „затова ли ми благодарите, за което направих, ще се видим в съда, трябва да си наемете добър **, тъй като ще работите цял живот за мен, ще те видя какво ще кажеш в съда“.

Свидетелят И. потвърждава, че баща му и Х. ***, но нямат живи роднини в селото. Все пак се поддържат наследствените къщи. Свидетелят чувал от коментари на съселяни, че Х. наричал родителите му алкохолици след подаване на жалбата и че ще ги накара и двамата да работят за него.

При подаване на жалбата ответницата, подпомагана от ** си имала за цел да бъде извършена проверка дали адв.Х. е защитил правата на свидетеля като подсъдим, дали е бил съвестен по отношение на извършването на своята работа.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна следното:

Претенцията е за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от действия на ответника М.М.Г. и намира правното си основание в разпоредбата на чл.45 от Закона за задълженията и договорите. Субсумирани, твърденията на ищеца са, че с подаването на жалба, вх. № 528/21.02.2018 г. по общия регистър на ВАдвС- С., и в последствие с обжалването на решението на АС към АК Д., до постановеният 14.09.2018 г. отказ да бъде образувано дисциплинарно производство, ответницата Г. му причинила неимуществени вреди. Действията и целяли компрометиране на ищеца като ** и личност, уронване престижа му на професионалист, възползване от професионалната застраховка на **а, умишлено лишаването от **ски права и  от право на труд. С тези свои действия М.М.Г. уронила престижа на ищеца като ** пред **ска колегия Д. , пред всички членове на САК , КС и пред съдия докладчик , пред Висш **ски съвет.

Действията ответницата М.М.Г. довели до усложнения в **та от които ищеца страдал- ***.Ангина пекторис при усилие. ***. -нисигнификантна . Хипертонична болест II стадий , лека степен сърдечна форма . Отделно от това развил и ***.

В периода на проверката по подадените жалби ищецът не можел да работи пълноценно, отпаднал и физически и **, налице била функционална, емоционална дисхармония.

Конкретните вреди според ищеца се изразяват в душевни болки, дискомфорт, страдания и страх от неизвестното, усложнения на **то му състояние и развиване на ***.

На основание чл.154 от ГПК, в тежест на ищеца по иск по чл.45 от ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че в следствие на неправомерни действия  именно на ответника е претърпял вреди/вид, размер/, както и причинно-следствена връзка между увреждането на ищеца и поведението на ответника.

На е спорно между страните обстоятелството, че ищецът Х., осъществявал процесуална защита на ** на ответницата –М. Х. пред всички инстанции в производството по НОХД № 126/2017 г. по описа на Д.ки окръжен съд. В хода на делото подсъдимият е признал вина и производството е преминала по диференцираната процедура по глава ХХVІІ от НПК –съкратено съдебно следствие.приключило с налагане наказание „лишаване от свобода” и отлагане изпълнението му за срок от три години.

Не спорно, че между ищеца и съпруга на ответницата и подзащитния е налице родствена връзка и първоначално защитата е поета безвъзмездно /така обяснения на свидетеля Х./, а в последствие са водени разговори за заплащане на някакави суми.

Ответницата е майка на пълнолетния пъдсъдим, от съдебните актове не се установява да е встъпила в наказателното производство като частен обвинител или граждански ищец и не е пряко заинтересована  да сезира съответния орган по реда на Закона за **урата, Раздел II „Дисциплинарно производство“. Въпреки това е извършена проверка, която е установила, че ** Х. Х. е изпълнил задълженията си като процесуален представител, извършвайки адекватни процесуални действия. Произнасянето в този смисъл ползва ищеца в производството по чл.45 от ЗЗД.

Разгледани конкретните текстове от жалба № 528/21.02.2018г. и Жалба вх.№ 1476/02.07.2018г. на ВАС –С.  са сравнително кратки, не съдържат обидни и позорящи по съдържание квалификации. В тях се съдържат оплаквания, че **а неправилно посъветвал клиента да си признае вина, макар за ПТП да имали вина и други лица, клиентите не получавали навременна и пълна информация за хода на делото. Това осуетило възможността да се изяснят противоречията в делото и клиента да докаже своята невиновност.

По реда на разглеждането им жалбите са станали достояние на **и- членове на Съвета на **ска колегия, гр. Д.,  вероятно и на неопределен брой лица- колеги, близки и приятели на ищеца, лица с които се е намирал в служебно правоотношение, както и на членове на  Висш **ски съвет.

 Производството по подаване, придвижване и приключване жалбите на ответницата Г. е продължило около седем месеца, в периода от 21.02.2018 г. – 14.09.2018 г.

Въпросът по който сезираният съд следва да се произнесе е доколко изнесеното по реда обжалването може да се квалифицира като неправомерно действие в хипотезата на чл.45 ЗЗД. Клаузата включва в кумулативна връзка обективните елементи: противоправно деяние- действие или бездействие, настъпила вреда, причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат. По приложението на нормата към разглеждания случай приема следното:

          Упражняването на материални и процесуални права поначало е правомерно. Съгласно съдебната практика, това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право. Доказването на недобросъвестността обаче е в тежест на пострадалия, т.е злоупотреба с право е налице само при доказано недобросъвестно упражняване на едно право. Отговорността за вреди от злоупотреба с право е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказателствената тежест е за пострадалия. Този извод е в съответствие с решение № 1347 от 18.12.2008 г. по гр. д. № 5006/2007 г. на II ГО на ВКС и на решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр. д. № [ЕИК] г. на IV ГО на ВКС. В тези решения е прието, че искането за защита, отправено към държавен орган е израз на установено в Конституцията право, поради което е правомерна дейност. Гражданинът е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право /тоест противоправно поведение/ е налице, когато искането не е отправено с цел да бъдат взети необходимите мерки от страна на държавния орган, а когато молителят знае, че обстоятелствата са неверни, но подава искането си за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес.  (решение по гр. д. № 1243/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 758 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията .Б.Б.; решение № 245 от 5.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д.Д). Налага се изводът, че подаването на жалба, оказала се в последствие неоснователна би могло да представлява противоправно поведение на подалата го страна само и единствено в хипотезата на т.нар. злоупотреба с права, т.е. когато действието е извършено единствено и само с цел и намерение да увреди насрещната страна, а не за да бъдат защитени считани за накърнени субективни материални права, за които страната знае, че поначало не съществуват или, че не са защитими. Злоупотребата с право предполага пряк умисъл за увреждане и съзнание за липса на права или изнасяне на невярна информация пред орган на властта, поради което не се обхваща от презупцията за виновност по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а установяването на това намерение и знание при условията на пълно и главно доказване е в тежест на пострадалото лице (така: решение № 758 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков).

         В материалите по делото не се съдържат данни ответницата Г. да е имала пряк умисъл да увреди **ските права на ищеца, да се възполва от професионалната му застраховка или да разгласи в обществеността невярна позоряща информация за него. Конкретната житейска ситуация, в която ответницата е загубила единия си син при ПТП, а срещу другия е проведено наказателно производство и последния трудно приема факта, че е направил признание, дава основание да се направи извод, че тя е действала провокирана от разбираеми подбуди да се извърши преценка от компетентни органи дали предприетите от адв.Х. действия са защитили правата на подъсдимия в пълна степен. Това е обяснимо  и с оглед липсата на познания и ориентация относно практиката в подобни случаи, както и по нейни твърдения след проведени допълнителни консултации с други **и. По делото не се съдържат данни отношенията между Г. и Х.да са се влошили преди подаване на жалбата, да е възникнал конфликт, който да породи желание за мъст или злоупотреба от нейна страна. Напротив, свидетелят М.Х. изнесе данни, че тя заплатила на **а 300лева и помежду им се водели разговори за доплащане на сумата от 200лева. Нещо повече, в открито съдебно заседание ответницата, макар и чрез пълномощника си е заявила извинения на адв.Х., като уточнява, че не е целяла никога да накърни професионалните му качества, нито пък професионалните му права, както и да накърни личното му достойнство.

Използваните изразни средства и конкретните повдигнати въпроси в двете процесни жалби не могат да обосноват извод за намерение да се злоупотреби с професионалната кариера на пълномощника по конкретното дело, накърняване на правата и доброто име на адв.Х.. Вярно е, че за да се обоснове необходимост от разглеждане на работата на **а е дадена негативна оценка на някой действия на адовката, но изявленията са в рамките на добрия тон и изискването жалбата да се мотивира с конкретни доводи. Липсват и доказателства ответницата да е афиширала пред трети лица обстоятелството на подадена жалба.

Поради обществения характер на професията „**“, настоящия състав приема за нормално и в общоприетия ред, лице, което счита, че са накърнени негови права да отправи искане за проверка от компетентен орган, стига това да става, какъвто е случая, в рамките на умерен тон, без преки обидни и опозоряващи  квалификации . Професионалната компетентност и етичното поведение на **а са обстоятелства, които подлежат на преценка по силата на Закона за **урата. В конкретния случай не е изпълнен фактическия състава на непозволеното увреждане и не се установяват изпълнени предпоставките по чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответницата Г..

На осн.чл.78 ал,3 от ГПК в тежест на ищцовата страна следва да е възложат сторените разноски за **. Видно от представените доказателства ответната страна е представила доказателство за **ско възнаграждение в размер на 2000лева. От ищцовата страна е направено възражение за прекомерност на уговореното и заплатено **ско възнаграждение. Съгласно Наредбата за минималните **ски възнаграждения за исковата сума, минималното възнаграждение е в размер на 440,21лева. Отчитайки сложността на правния спор и броя на проведените съдебни заседания, за които страната е представлявана от адв. Т., настоящия състав намира, че възнаграждението на **а на ответника следва да се възстанови до размер на 1140лева.

 Водим от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Т.Х., ЕГН **********, срещу М.М.Г., ЕГН **********,***, частичен иск за сумата 3003лева, част от цялото вземане на стойност 25003лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба до окончателно погасяване на задължението.

ОСЪЖДА Х.Т.Х., ЕГН ********** да заплати на М.М.Г., ЕГН **********,***, сторените по делото разноски в размер на 1140лева .

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Д. в двуседмичен дневен срок от връчването му на страните.

                                                                     

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: .......................