Решение по дело №109/2018 на Районен съд - Брезник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 февруари 2019 г.
Съдия: Роман Тодоров Николов
Дело: 20181710200109
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр. Брезник, 11.02.2019 г.

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

Районен съд Брезник наказателна колегия, в публичното заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОМАН НИКОЛОВ

при секретаря Е. С. и с участието на прокурора ______________________________________________________________________ ____ като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 109 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 18-0249-000376/10.07.2018 г. В. В. Началник отдел при ОДМВР Перник РУ Брезник е наложил на К.Й.М. *** административно наказание глоба в размер на 250 лв. по  чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Недоволен от размера на така наложеното му наказания М. обжалва посоченото постановление, като по съображения изложени в жалбата и съдебно заседание, моли същото да бъде изменено, като му се наложи по- нисък размер глоба.

ОД МВР Перник, редовно и своевременно призовано, не изразява становище по жалбата.

Районен съд Брезник, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 13 и чл. 14 от НПК намери следното:

Жалбата е в срок, поради което се дължи нейното разглеждане по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Фактите по делото са безспорни, признават се изцяло и от жалбоподателя и те са следните:

На 23.05.2018 г. около 14.30 ч. жалбоподателя, управлявал л.а. „Ситроен“ С3 с ДКН РА 2543 ВК в района на гр. Брезник по път II-63 в посока гр. Трън. Бил спрян за проверка от свидетеля – полицейският служител В.Г. мл. полицейски инспектор при ОД МВР Перник РУ Брезник. Същият констатирал, че срока на гражданската отговорност на водача е изтекъл и не е сключен нов, валиден договор за това. В тази връзка съставил акт за административно нарушение, въз основа на който е издадено атакуваното наказателно постановление.

Така приетата фактическа обстановка е безспорна – установява от всички събрани по делото доказателства – гласни и писмени, които кореспондират по между си, поради което съдът им дава вяра. Съставения акт за административно нарушение съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП се ползва с доказателствена сила до неговото оборване по надлежен ред.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

В чл. 6 от ЗАНН е дефинирано понятието „административно нарушение“, което е такова деяние извършено виновно, нарушаващо установения ред на държавно управление, обявено от Закона за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Обективната страна на административното нарушение обхваща деянието, противоправността, насочеността му срещу установения ред, неговата наказуемост и реда за наказване на нарушението. Противоправността на деянието и насочеността му срещу установения ред се възприема като противоречие с императивна правна норма или принцип. В конкретния казус то представлява противоречие с чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, неговата наказуемост по административен ред е предвидена в разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от същия кодекс. В този смисъл описаното нарушение е осъществено от формална страна.

Въпреки това, настоящият съд намери, че същото следва да се отмени, тъй като съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН. В тази връзка се възприеха обясненията на правонарушителя с които той признава нарушението си, чистосърдечно заявява, че е забравил, защото в този период майка му е била болна и е бил силно притеснен за състоянието й. И най- важното още същият ден, след около час, жалбоподателят се е върнал при полицейският служител със сключена валидна застраховка „ГО“. Това заедно с представените писмени доказателства относно състоянието на майката на М. обуславя извода, че извършеното е изолирана проява, действително дължаща се на невнимание от последният, а не от желание да наруши закона.

Съгласно ТР № 1/ 2007 г. на ОСНК „в чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административно наказателното производство, уредено в ЗАНН , като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.

Административно наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административно наказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност.

Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН. В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН законът си служи още с понятията „маловажни“ и „явно маловажни“ нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи „маловажните“ случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява „маловажен“ случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административно наказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона „може“ не обуславя действие при „оперативна самостоятелност“, а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.

Ако се приеме становището за преценка по целесъобразност, биха се създали условия за неравно третиране на нарушителите в сходни по съдържанието си случаи. Такъв подход би влязъл в противоречие с принципа за равенство на гражданите пред закона, закрепен в чл. 6, ал. 2 от КРБ.

Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

Водим от горното и в същия смисъл съдът

Р   Е   Ш   И :

 

Отменява наказателно постановление № 18-0249-000376/10.07.2018 г. с което В. В. Началник отдел при ОДМВР Перник РУ Брезник е наложил на К.Й.М. *** административно наказание глоба в размер на 250 лв. по чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

След влизане на решението в сила административно наказващият орган да предупреди лицето – устно или писмено на основание чл. 28, б.“а“ ЗАНН, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред Административен съд Перник в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с мотивите.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:________________