Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 30.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Десислава Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №1042 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 28.11.2019 год.,
постановено по гр.дело №71025/2018 год. по описа на СРС, ГО, 40 с-в, е признато
за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „П.К.Б.“ ЕООД
срещу А.Г.С. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1 300 лв., представляваща главница по
договор за потребителски кредит №********** от 25.07.2016 год. /при
допусната от СРС очевидна фактическа грешка при отразяване на номера на
договора, който е посочен като **********/, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №23165/2018 год. по описа на СРС, ГО,
40 с-в – 11.04.2018 год. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен в
останалата му част до пълния предявен размер от 2 730.87 лв. и ответникът
е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените
разноски по делото в размер на 314.22 лв., както и направените разноски в
заповедното производство в размер на 98.48 лв.
Срещу
решението в частта му, в която е уважен предявения иск, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника А.Г.С..
Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС бил приел за доказано съществуването
на твърдяното облигационно правоотношение между страните, респ. материалната
легитимация на ищеца. Липсвали доказателства, че на ответника бил предоставен
Стандартизиран европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния
заем. Евентуално сочи, че при приетата за нищожна уговорка за заплащане на
възнаграждение за закупен пакет по допълнителни услуги в размер на
1 299.84 лв., първоинстанционният съд следвало да преизчисли размера на
дължимата сума, като съобрази извършените от кредитополучателя плащания в
размер на 513.93 лв. /последното обстоятелство не било спорно между страните/. Неправилно
СРС бил приел, че с тази сума е била погасена възнаградителната лихва по
договора, като е останала главница в размер на 1 300 лв. Възнаградителните
лихви се дължали като следствие на разсроченото изпълнение на задължението за
връщане на заетата главница. При предсрочна изискуемост обаче липсвало
основание за дължимостта на възнаградителната лихва – арг. чл. 32, ал. 1 ЗПК и
чл. 70, ал. 3 ЗЗД – вземането за лихви, независимо от точното изпълнение на
длъжника, било поставено в зависимост от наличието на разсрочено главно
вземане. А щом главното вземане не се дължало вече като разсрочено, то възнаградителни
лихви не можело да се дължат. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в
обжалваната му част, а искът – отхвърлен.
Ответникът
по жалбата „П.К.Б.“ ЕООД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част. Поддържа, че изложените във въззивната жалба възражения
били преклудирани. Първоинстанционното решение било обосновано и правилно, като
СРС бил взел предвид всички фактически обстоятелства, твърдения и възражения на
страните. Претендираните суми били посочени по основание и размер, като била
направена подробна справка за първоначалните вземания, погасената част от тях и
останалите непогасени суми по процесния договор за потребителски кредит.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, но е частично
неправилно.
Доказано е
по делото, че на 25.07.2016 год. между „П.К.Б.“ ЕООД, от една страна, като
кредитор и ответника А.Г.С., от друга страна, като кредитополучател, е
възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит
№********** по смисъла на чл. 9 ЗПК /представляващ приложимо право към момента
на сключването на договора/. По силата на сключения договор ищецът се е задължил
да предостави на ответника сумата от 1 300 лв., а последният се е задължил да я
върне, ведно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 41.17 лв. /лихвен
процент на ден от 0.11/ и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 1 299.84 лв., на 24 месечни вноски, всяка от които в
размер на 134.53 лв. /80.37 лв. + 54.16 лв./ съгласно погасителен план –
първата от които с падеж 07.09.2016 год., а последната – 07.08.2018 год., при
общ размер на задължението от 3 228.72 лв. и при уговорен годишен процент
на разходите от 49.90 %.
На
29.12.2016 год. ответникът отправил до ищеца искане за промяна на погасителния
план, като в тази връзка между страните бил сключен анекс № 1 от 06.01.2017
год., по силата на който месечните вноски №№4, 5 и 6 били отложени, а размерът
на месечните вноски №№7, 8 и 9 бил намален на 34.53 лв., като
кредитополучателят се задължил да заплати остатъка от намалените вноски и
отложените вноски в края на погасителния план – неразделна част от анекса
/който е приет като доказателство по делото – на л. 45 – 46 от
първоинстанционното дело/; годишният лихвен процент по договора бил запазен в
размер на 41.17 %, а годишният процент на разходите след сключването на анекса
възлизал на 33.87 %.
Основните
спорни между страните въпроси по същество във въззивното производство са свързани
с валидността на процесния договор и с размера на дължимата от ответника сума с
оглед осъществените от него плащания преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и счетената за нищожна от СРС клауза за
заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
1 299.84 лв. /чл. 21, ал. 1 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 10а, ал. 2 ЗПК/.
Настоящият
съдебен състав приема на първо място, че в разглеждания случай са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 ЗПК /виж чл. 22 от
закона/ и процесният договор за потребителски кредит е действителен. Доколкото
е бил договорен фиксиран лихвен процент на годишна основа, не е било необходимо
посочването на методика за изчисляване на референтен лихвен процент. Доказано е
също така по делото, че ответникът е получил своевременно преддоговорната
информация във формата на стандартен европейски формуляр – обстоятелство, което
същият е удостоверил с подписа си /виж формуляра на л. 29 – 33 от
първоинстанционното производство/.
Безспорно е във въззивното
производство, че ответникът е усвоил предоставената му в заем сума от
1 300 лв., както и че е заплатил на кредитора сумата от 513.93 лв., като
последният е отнесъл плащанията към следните задължения: 16.08 лв. – лихва за
забава /съгласно т. 12.1 от Общите условия/ и 497.85 лв. – номинал по заема. Не
се спори също така, че ищецът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявил на ответника предсрочната изискуемост на посочената в исковата молба дата – 08.08.2017
год.
Според задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017 год. на ВКС по
тълк.дело № 3/2017 год., ОСГТК, размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
/главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. В мотивите на посоченото Тълкувателно
решение е прието, че за периода до настъпване на предсрочната изискуемост
размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен
план, съответното според клаузите на договора преди изменението му.
На следващо място, според приетото в
т. 1 от Тълкувателно решение № 3/2017 год. на ВКС по тълк.дело № 3/2017 год.,
ОСГТК, условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. и 2 ЗЗД се прилагат, когато липсва уговорка между страните, която да определя други
условия и ред за прихващане на изпълнението. В случай, че длъжникът не е
направил избор кое от няколкото еднородни задължения погасява, погасяването
задължително се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД.
Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. По този ред
се погасяват еднородните задължения, включително паричните. Условието е да
съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и е
определено по основание и размер. За погасяване на паричните задължения
приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при
недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и
най-после главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е
съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените
елементи /в частност главница и лихви/. Разпоредбата предвижда еднаква
поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД
отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а непогасената главница
да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна
давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. „в“ ЗЗД в сравнение с общата
погасителна давност за главницата. При плащане, достатъчно да погаси изцяло
някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение
погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се
прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а
след него следващото по обременителност задължение по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото,
а след него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД;
ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се
погасяват съразмерно – всяко от тях по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
В частност съобразно клаузата на чл.
6.4 от Общите условия на „П.К.Б.“ ЕООД към договор за потребителски кредит /екземпляр
от които е бил получен от ответника/, редът за разпределение на плащанията,
които не са достатъчни да покрият непогасените задължения е следният: задълженията
за разноски и такси, лихва за забава, неустойки, обезщетения по договора и
Общите условия, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги се
погасяват преди главницата. Въззивният съд счита, че кредиторът не би могъл да
осъществи прихващане на изпълнението с несъществуващото задължение за
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, поради което със
заплатената от ответника сума в общ размер на 513.93 лв. е възможно погасяване
само на валидно възникналите задължения за обезщетение за забава в размер на
законната лихва – 16.08 лв., възнаградителна лихва – изцяло в размер на 247.75
лв., дължима за периода от 07.09.2016 год. до датата на настъпване на
предсрочната изискуемост /по 1-ва, 2-ра и 3-та месечни вноски по първоначалния
погасителен план – 130.07 лв.; заплащането на 4-та, 5-та и 6-та вноски е било
отложено за периода от 07.09.2018 год. до 07.11.2018 год.; по 7-ма, 8-ма и 9-та
месечни вноски – 26.99 лв. съобразно новия погасителен план и по 10-та, 11-та и
12-та погасителни вноски съобразно новия погасителен план – 90.69 лв.; виж и
извлечение от сметка, изготвена от ищеца на л. 48 от първоинстанционното дело/
и за главница – частично до размер на 250.01 лв.
В този смисъл настоящият съдебен
състав приема, че ищецът се легитимира като кредитор на вземане за главница в
размер на 1 049.99 лв. /1 300 лв. – 250.01 лв./, до който и релевираната претенция
се явява основателна, а в останалата част следва да бъде отхвърлена.
Ето защо решението на СРС следва да
бъде отменено в частта му, в която предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск
с прав основание чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД е уважен за разликата
над 1 049.99 лв. до размера от 1 300 лв. /т.е. за сумата от 250.01 лв./, която претенция подлежи на
отхвърляне, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане. Първоинстанционното
решение трябва да бъде отменено и в частта му, в която ответникът е осъден да
заплати на ищеца разноски за първоинстанционното производство за разликата над 253.79
лв., както и разноски за заповедното производство за разликата над 79.54 лв.
В останалата обжалвана част
решението на СРС следва да бъде потвърдено, като правилно.
На
основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решението от 28.11.2019 год., постановено по гр.дело
№71025/2018 год. по описа на СРС, ГО, 40 с-в, в частта му, в която е
уважен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „П.К.Б.“ ЕООД срещу А.Г.С.
иск с правно основание чл. 9 ЗПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за разликата над 1 049.99
лв. до размера от 1 300 лв. /т.е. за сумата от 250.01 лв./, както и в
частта му, в която ответникът А.Г.С. е осъден да заплати на ищеца „П.К.Б.“
ЕООД разноски за
първоинстанционното производство за разликата над 253.79 лв., както и разноски
за заповедното производство за разликата над 79.54 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, срещу А.Г.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно
основание чл. 9 ЗПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за разликата над 1 049.99 лв.
до размера от 1 300 лв. /т.е. за сумата от 250.01 лв./ – главница по
договор за потребителски кредит №********** от 25.07.2016 год., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №23165/2018
год. по описа на СРС, ГО, 40 с-в – 11.04.2018 год. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 28.11.2019 год., постановено по гр.дело
№71025/2018 год. по описа на СРС, ГО, 40 с-в, в останалата му обжалвана част.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/