№ 8185
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110117960 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца **************************, ЕИК *********,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо ответника С. Б. Н., ЕГН
********** съществуването на вземане за сумата от 1297,78 лв.,
представляваща стойност на незаплатена главница за топлинна енергия на
топлоснабден имот, находящ се в ***************************, с
присъединен абонатен № ****** за отчетен период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 16.10.2023г. до изплащане
на вземането, сумата от 219,46 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 03.10.2023 г., сумата от 25,80 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за отчетен период от
01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
16.10.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 6,01 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.11.2020г. до 03.10.2023 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
21.11.2023 г. по ч. гр. д. № 56748/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав.
В исковата молба ищецът **************************, ЕИК
*********, поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на
топлоснабден имот, находящ се в ***************************, с
присъединен абонатен № ******, по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява
клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот.
Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на
договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно
одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна
енергия от ************************** на потребители за битови нужди,
които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че
1
с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните
задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни
сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано
от ******************* съобразно сключения между това дружество и
сградата в етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените
искове. Претендира присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. Б. Н., ЕГН **********, чрез адв.
Ж. В., с който оспорва исковете като неоснователни недоказани. Не оспорва,
че е собственик на част от имота по наследство на процесния имот. Излага, че
през 2002 г. е направил отказ от наследството на своя баща Б. С. Н.. Оспорва
да е ползвал процесния имот през исковия период, като през м. април 2021 г., е
отправил покана до наследниците на М. Н. нотариални покани за плащане на
обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
присъждане на разноски.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 149 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава-
уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия. В
тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното
определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е
клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153,
ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва
енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр.
107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на
ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
2
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Установено е по делото, че имот на адрес
**************************** е бил топлофициран и че сградата - етажна
собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа посредством приетото по делото заключение на СТЕ,
което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено.
Установява се по делото наличие на валидно облигационно отношение
между ищеца и ответника за апартамент, находящ се в
************************. Този извод следва от съвкупната преценка на
писмените доказателства по делото:нотариален акт № 23 , том ***, дело
№2512/96 г. на нот. Г., искова молба с вх. № от 08.10.2020 г., подадена от С. Н.
до СРС за делба на апартамента; удостоверение за наследници от 13.01.2025 г.
на Б. С. Н., видно от което същият е оставил свои законни наследници
съпругата си Е. Н., починала на 10.03.2018 г., сина си С. Б. Н. и сина си М. Б.
Н., починал на 09.04.2020 г., заявление за открИ.не на партида на имота на Б.
Н. от **************** от 05.08.2002 г. В разглеждания случай, приложима е
разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН, съгласно която децата на починалия
наследяват по равни части, т.е. по ½ идеална част от апартамента. Доводите на
ответника С. Н., че същият не е собственик на част от процесния имот по
наследство, тъй като се е отказал от наследството на Б. Н. са недоказани по
делото. От страна на ответника не са представени доказателства в тази посока
, въпреки изрично дадената му процесуална възможност. Доводите му,
касаещи отказ от наследство на брат му и производство по оспорване
действителността на отказа му са неотносими към предмета на спора,
доколкото искът е предявен за отговорност на С. Н. съразмерно с наследените
от него 3/6 ( равняващи се на ½) идеални части, които се установяват по
делото. Следователно ответникът несъмнено има качеството на битов клиент
съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / при квота от 3/6. Поради изложеното, съдът
приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Противен извод не
следва от въведените доводи от ответника за липса на фактическото ползване
на имота, доколкото същото се явява ирелевантно към предмета на спора.
Установено е от основното заключението на СТЕ, което настоящият
състав кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, че
абонатната станция обслужва две сгради на *************, че абонатната
станция е била проектирана да захранва три сгради на **************.
Сградата на № 6 е реновирана и топлозахранването към нея е прекъснато от м.
ноември 2022 г./ след процесния период/. Съоръженията на абонатната
станция са ситуирани в сутерен на сградата на **********. Общият топломер
в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец.
В абонатната станция, която топлоснабдява двете сгради: на ************* и
3
********** не са монтирани контролни топломери за всяка от сградите,
поради което е следвало в сградната инсталация да се изчисли
пропорционално на инсталираната мощност, съгласно чл. 60, ал. 1, т. 2. СТЕ
не може да потвърди топлинна енергия за отопление на сградна инсталация за
процесния период в размер на 447,39 лева. Вещото лице счита, че
изчисленията за топлинна енергия за отопление на общи части е завишена с
13,63 лева. Изчисленията на останалите компетенти от ФДР, според вещото
лице, са в съответствие с действащата Наредба № Е- РД-04-1 от 13.03.2020 г.
За процесния имот се установява, че е имало 4 броя отоплителни тела с
монтиран ИРРО в помещения хол 1, хол 2, стая и кухня и щранг – лира в
банята без техническа възможност за уред. В процесния имот има монтиран
един брой водомер за топла вода. За двата отчетни периоди е осигурен достъп
за отчет на уредите на 21.05.2021 г. и 19.05.2022 г., като отчетните формуляри
са подписани срещу подпис на потребител и са приложени по делото от
третото лице- помагач. Съдебно-техническата експертиза дава два варианта на
изчисление: първи вариант: 447,39 лева – сградна инсталация , 1179,72 имот,
9,23 стълби и 994,52 БГВ, равняващо се на сумата от 2630,86 лева и втори
вариант без сградна инсталация, а именно: 1179,72 лева - имот, 9,23 лева-
стълби и 994,52 БГВ , равняващо се на сумата от 2183,47 лева.
Съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, клиентите на топлинна енергия в сграда -
етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия. Съгласно чл.
60, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, когато
към една абонатна станция са присъединени повече от една сгради,
количеството доставена топлинна енергия се разделя между тях от
топлопреносното предприятие или от доставчика самостоятелно или чрез
възлагане на лице по чл. 139б ЗЕ, както следва: 1. по контролни топломери и
водомери за топла вода за отделните сгради, инсталирани в абонатната
станция преди присъединителните топлопроводи, или 2. пропорционално на
инсталираната мощност на сградните инсталации съгласно споразумението по
чл. 35, ал. 1, т. 4. В разглеждания случай по делото не се установи да са
монтирани контролни топломери за всяка една от сградите, нито да е налице
споразумение по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Наредбата, ето защо, съдът приема, че не
е спазен реда за начисляване на топлинна енергия за сградната инсталация,
поради което съдът кредитира варианта за изчисления на вещо лице без
сградна инсталация, на база на индивидуалните разпределители на разход за
отопление, или дължимите суми са в общ размер на 2183,47 лева за двата
отчетни периода. От тях ответникът отговоря за ½ или за сумата от 1091,73
лева.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Акцесорните претенции за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия се явяват установени в
своето и на осн. чл. 162 ГПК изчислен спомощта на интернет калкулатор,
лихвата върху главницата за топлинна енергия 884,90 лева е в размер на
197,72 лева, а върху главницата за топлинна енергия от 1298,57 лева е в
размер на 158,93 лева. Следователно от сумата в общ размер на 356,65 лева,
ответникът отговоря за ½, т.е. за 178,32 лева, а за горницата над този размер
4
до пълния предявен от 219,45 лева, искът подлежи на отхвърляне.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 139 , ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради -
етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а. Установява се, че услугата за
дялово разпределение е извършвана и ответникът отговоря да размер от 25,80
лева за процесния период.
За услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Следователно исковата претенция за
сумата от 6,01 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 30,98 лева и държавна такса в размер на 25 лева.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за заповедното
производство на ищеца в размер на 46,83 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 30,98 лева
и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, както и 300 лева за депозит за СТЕ. В тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноските за исковото производство на ищеца в размер на
318,71 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
**************************, ЕИК ********* искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД срещу С. Б. Н.,
ЕГН **********, че С. Б. Н., ЕГН ********** дължи на ****************,
ЕИК ********* сумата от 1091,73 лв. (хиляда деветдесет и един лева и 73
стотинки), представляваща стойност на незаплатена главница за топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***************************, с
абонатен № ******, за отчетен период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за периода от 16.10.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата от 178,32 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 03.10.2023 г., сумата от 25,80 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за отчетен период от 01.09.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 16.10.2023г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.11.2023 г. по ч. гр. д. № 56748/2023
г. по описа на СРС, 166-и състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
1091,73 лв. до пълния предявен размер от 1297,78 лева, представляваща
5
стойност на незаплатена главница за топлинна енергия, както и иска за
разликата над 178,32 лева до пълния предявен размер от 219,45 лева за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цената за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 03.10.2023 г., както и иска за сумата от
6,01 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за зялово
разпределение за периода от 15.11.2020г. до 03.10.2023 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК С. Б. Н., ЕГН ********** да заплати на
****************, ЕИК ********* сумата от 46,83 лева (четиридесет и шест
лева и 83 стотинки), разноски за заповедното производство и 318,71 лева
(триста и осемнадесет лева и 71 стотинки), разноски за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
*******************.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6