Решение по дело №550/2020 на Окръжен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№260139

гр.Русе, 03.12.2021 г.

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

Русенският окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на  3 ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

при секретаря Маня Пейнова, като разгледа докладваното от съдията  ЧЕРКЕЗОВА гражданско  дело N 550 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази  следното: 

Предявени са искове по чл.432 от КЗ.

Ищците С.В.  Б., В.Т.Б., Н.М.Н. и М.Н.Т. твърдят, че на 19.12.2019г. в гр.Русе настъпило ПТП с участието на л.а. „БМВ 316 И“ с ДК№ ***, управляван от Д.Т.Т., в резултат на което настъпила смъртта на Д. С. Б. Водачът  Д.Т. управлявал процесното МПС по ул.“Шипка“ в гр.Русе, в посока кв.“Чародейка“, когато поради несъобразена с пътните условия скорост изгубил контрол над управлението на автомобила, който излязъл от пътното платно вдясно по посоката за движение и се ударил челно в крайпътен стълб. Вследствие на ПТП настъпила смъртта на возещия се на задната седалка в процесния л.а.  Д. С.Б., на 1 година и 7 месеца, починал на място. По случая било образувано ДП №638/2019 г. по описа на ОДМВР-Русе и водено НОХД №129/2020 г. по описа на Русенския окръжен съд, приключило с присъда, с която Д.Т.Т. бил признат за виновен за настъпването на ПТП, причиняване на смъртта на Д. С.Б. и средна телесна повреда на Т.М.Н..  

 В исковата молба ищците твърдят, че в резултат на ПТП животът им се променил в негативна посока, тъй като С.Б. и Н.Н. изгубили първородното си дете, а В.Б. и М.Т. – внучето си, което било още в невръстна възраст, загубата била неочаквана и много болезнена, непреодолима и понастоящем.

Тъй като водачът на лекия автомобил попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите по полица със срок на валидност 18.06.2019г.- 17.06.2020 г., издадена от ответното застрахователно дружество,  ищците предявили пред „Д.З.“ АД-София обща претенция за заплащане на застрахователни обезщетения. По образувани щети било определено и изплатено застрахователно обезщетение на Н.Н. и С.Б. - в размер от по 40 000 лева за всеки, а по отношение на ищците В.Б. и М.Т. бил постановен отказ да се изплати обезщетение.

   Поради което ищците считат, че не са репарирани, съответно не са репарирани в пълен размер, търпените от тях неимуществени вреди и претендират да бъде осъдено ответното дружество да им заплати обезщетения, като считат, че справедливият размер за Н.Н. и С.Б. – като родители на починалото дете, следва да е по 200 000 лева за всеки, а за ищците В.Б. и М.Т. -  по 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на събитието - 19.12.2019г., до окончателното плащане, както и направените разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

Ответникът „Д.З.“АД оспорва основателността и доказаността на исковете.  Твърди, че е налице съпричиняване по смисъла на чл.51  ал.2 от ЗЗД, тъй като пострадалият малолетен пътувал без поставен предпазен колан, виновният водач е бил употребил алкохол и неправоспособен, които обстоятелства били известни на всички пътуващи в автомобила. Счита, че претендираните от родителите на починалото дете обезщетения са прекомерни,  и е изпълнил задължението си с изплащането на обезщетения от по 40 000 лева. По отношение на другите две ищци счита, че не е налице изключителна връзка с починалото им внуче, която да ги лигитимира като оправомощени да претендират обезщетения на неимуществени вреди от смъртта му. Ответното дружество оспорва и началния момент, от който се претендира лихвата за забава – датата на деликта. Въвежда и възражение за наличие на изключение на рисково покритие по чл.493  ал.2 т.1 б.а от КЗ, с доводи, че процесното  МПС е било ползвано чрез престъпление.

Третото лице- помагач на страната на ответника Д.Т.Т.,   твърди, че по делото не е доказано, че е управлявал автомобила в пияно състояние. Сочи, че той е собственик на автомобила, който формално е регистриран на името на свидетеля И.Д., поради което и не го е откраднал от същия, за да го управлява на процесната дата.  Счита исковете за основателни.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.12.2019г. в тъмната част на денонощието, л. а. „БМВ 316И“ с ДК № ***, управляван от Д.Т. ***. На предната дясна седалка  пътувала ищцата М.Т., а на задната седалка били Т.М.Н. и Д. С.Б.. Когато автомобилът, движещ се със скорост около 80.50 км/ч, приближил подлеза с бул. „България“, водачът, който бил употребил алкохол, загубил контрол върху управлението му – автомобилът загубил устойчивост и напуснал платното за движение в ляво,продължил движението си около 24 м частично в затревената разделителна ивица, и преустановил движението си след като се блъснал с предната си лява част в твърда бетонна колона от подлеза.

Причините за произшествието са загубата на устойчиво движение на автомобила от страна на водача при скорост 80,50 км/ч, напускане на платното за движение вляво и удар в подпорна колона на подлеза. Водачът на автомобила е могъл да предотврати ПТП, ако се  е движел с нормативно допустимата скорост за движение в участъка на произшествието и е управлявал автомобила без да загубва устойчивото му движение.

Вследствие на ПТП возещият се в процесния автомобил Д. С.Б., на 1 години и 7 месеца, получил следните увреждания : тежка черепно-мозъчна травма, размачкване на мозъка, кръвоизлив и кръвонасядания в меката черепна покривка,охлузвания и кръвонасядания по лицето и ушите,  счупване на лява бедрена кост, охлузвания и кръвонасядания на лява мишница и лява ръка, на леви бедро, коляно и подбедрица,оток на мозъка, точковати субепикардни кръвоизливи. Тежката черепно-мозъчна травма, довела до несъвместими с живота увреждания на централната нервна система,  причинила смъртта му.  Описаните травматични увреждания отговарят да са получени от профила на купето на процесния автомобил при ПТП на 19.12.2019г.

След инцидента животът на ищците се променил в негативна насока. Майката и бащата на починалото дете - ищцата С.Б. и ищецът Н.Н. още не могат да приемат внезапната загуба на своя син, на неговата невръстна възраст, за когото се грижели с изключителна обич и всеотдайност. Той бил първата им рожба, растял пред очите им. След загубата на детето  не минавал и ден, през който да не тъгуват за него, бащата  често посещава гроба му, а майката не иска да приеме, че детето й е починало. Родителите, които преди това били весело и сплотено семейство, ограничили контактите си с околните, вкл. и с близки роднини, страдали за изгубеното си дете.

Другите две ищци – баби на детето, също тежко преживели загубата на внучето си. М.Т. живеела в едно домакинство със сина си Н. и снаха си, съответно след раждането на детето им Д. участвала ежедневно в отглеждането му, подпомагала родителите. След като родителите заминали да работят в чужбина, когато детето било на около година, изцяло поела грижите за него. Тя имала изключително близки и топли отношения с детето, което било първото й внуче. Това било първото внуче и за другата баба – ищцата В.Б., която не живеела в гр.Русе, но ги посещавала, за да вижда внучето си, да му се радва, да помогне.

За процесното ПТП било образува ДП №638/2019 г. по описа на ОДМВР-Русе/ ДП №4265/2019 г. по описа на РОП / и внесен обвинителен акт, въз основа на който било образувано НОХД №129/2020г. по описа на РОС. С присъда №18/06.07.2020 г., постановена по НОХД № 129/2020 г. на Русенския окръжен съд,  Д.Т.Т. бил признат за виновен в това, че на 19.12.2019 г. в гр.Русе, при управление на МПС- лек автомобил „БМВ 316 И“ с ДК№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил смърт на едно лице- Д. С.Б., и средна телесна повреда на Т.М.Н., като деянието било извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта- 2.44 промила, и деецът управлявал без да има необходимата правоспособност, като случаят е особен тежък- престъпление по чл.343, ал.4 вр.чл.343, ал.3, пр.1, пр.3 и пр.5, б.“б, пр.2, вр.ал.1, б.в, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Присъдата е изменена с решение № 169/23.10.2020 г., постановено по ВНОХД № 345/2020 г. на ВТАС , като Т. е оправдан по отношение на квалификацията „особено тежък случай“.

Към момента на ПТП за процесния лек автомобил имало сключена с „Д.З.“АД -София застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със срок на валидност  18.06.2019 г.- 17.06.2020 г.

На 19.02.2020г. ищците, чрез пълномощник, подали писмена претенция до застрахователя, по която била образувана щета №*********/19.02.2020 г. и  от ответното застрахователно дружество било определено/ впоследствие и изплатено/ застрахователно обезщетение само на Н.Н. и С.Б. - в размер от по 40 000 лева за всеки, а по отношение на ищците В.Б. и М.Т. бил постановен отказ да се изплати обезщетение.

Изложените факти съдът приема за установени въз основа на представените и приобщени по делото писмени доказателства, приетата по делото комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обоснована и компетентна, както и въз основа на показанията на свидетелите Марин Н., Николай Иванов, И.Д.. Първите двама сочат какви са били отношенията на ищците с детето приживе, как тежко са приели загубата му, как тя е променила в негативен план живота им. Третият свидетел сочи данни относно собствеността на процесния автомобил. Съдът цени свидетелските показанията като обективни и достоверни, тъй като същите установяват непосредствено възприети факти, последователни са и кореспондират с другите доказателства по делото.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед наличието на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между   ответното застрахователно дружество и водача на МПС, ищците, съобразно изискването на чл.380 от КЗ, отправили писмени претенции до застрахователя и били образувани щети, по които на С.Б. и Н.  Н. било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на по 40 000 лв., а по отношение на останалите две ищци постановен отказ да се изплати претендираното обезщетение.

Изложеното обосновава наличието на правен интерес  увредените трети лица да предявят преки искове по чл.432 от КЗ срещу застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпените вреди.  

Съдът намира, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя на това основание, тъй като по делото е установено наличието на претърпени вреди от виновно поведение на водач на МПС, който е застраховано лице при застраховател по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане  по чл.45 от ЗЗД  - деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка, като вината, съгласно чл.45 ал.2 от ЗЗД се презумира.

Анализът на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства,  и приетата по делото комплексна експертиза, сочи на извършено деяние, което е противоправно - на 19.12.2019 г. при управление на л.а. „БМВ 316И“ с  ДК *** водачът Д.Т. *** в посока към кв.“Чародейка“, със скорост около 80.50 км/ч, напуснал платното за движение в ляво, и автомобилът се ударил с предната си лява част в твърда бетонна колона от подлеза с бул.“България“. На място починал возещият се на задната седалка Д. Б..

Получената от него тежка черепно-мозъчна травма довела до несъвместими с живота увреждания на централната нервна система,  причинила смъртта му, а получените травматичните  увреждания отговарят да са получени от профила на купето на процесния автомобил при ПТП, съгласно  заключението по комплексната съдебна медицинска и автотехническа експертиза. Причина за произшествието е загубата на устойчиво движение на автомобила от страна на водача при скорост 80,50 км/ч, като последният е могъл да предотврати ПТП, ако процесният автомобил се е движел с нормативно допустимата скорост за движение в участъка на произшествието, и е управлявал автомобила без да загубва устойчивото му движение.

За ПТП било образувано ДП №638/2019 г. по описа на ОДМВР-Русе/ ДП №4265/2019 г. по описа на РОП, и бил внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД №129/2020г. по описа на РОС. С присъда №18/06.07.2020 г., постановена по НОХД № 129/2020 г. на Русенския окръжен съд  /изменена с Решение № 169/23.10.2020 г., постановено по ВНОХД № 345/2020 г. на ВТАС / Д.Т.Т. бил признат за виновен в това, че на 19.12.2019 г. в гр.Русе, при управление на МПС- лек автомобил „БМВ 316 И“ с ДК№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП като по непредпазливост причинил смърт на едно лице- Д. С.Б., и средна телесна повреда на Т.М.Н., като деянието било извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта- 2.44 промила, и деецът управлявал без да има необходимата правоспособност - престъпление по чл.343, ал.4 вр.чл.343, ал.3, пр.1, пр.3 и пр.5, б.“б, пр.2, вр.ал.1, б.в, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.  

Установените по делото факти дават основание да се приеме, че е налице виновно и противоправно поведение на водача на МПС- същият е бил неправоспособен, шофирал е в пияно състояние, с превишена скорост, което е установено с влязлата в сила присъда.  Последната, съгласно чл. 300 от ГПК, е задължителна за гражданския съд относно деянието,неговата противоправност и вината на дееца.

Към датата на ПТП за процесния лек автомобил имало валидна сключена със „Д.З.“АД-София застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, следователно към момента на деликта виновният водач е имал качеството на застраховано лице, и е настъпил застрахователният риск по сключената застраховка.

Ангажираните по делото доказателства сочат на търпените от ищците неимуществени вреди : След  смъртта на Д. Б. семейството било покрусено. Това било първородното дете – за Н.Н. и С.Б., съответно – първо внуче за ищците В.Б. и М.Т.. Детето било много чакано в семейството, и всички приживе много му се радвали и го обгрижвали с любов. Родителите и понастоящем не могат да приемат внезапната загуба на невръстното си дете и тъгуват за него. Животът им се променил коренно – заживели изолирано, бащата често посещавал гроба на сина си, а майката не искала да повярва, че  детето й е починало и говорела, че всеки момент ще се върне. Бабата М.Т., в чиито дом  отглеждали детето и която няколко месеца сама се грижела за  него след като родителите заминали за чужбина, също много страда за внучето си, към  което била силно привързана, както поради традиционно силната връзка баба-внуче, така и с оглед личните грижи, които полагала за него още от раждането му.

Горното дава основание да се приеме, че ищците Н.Н., С.Б. и М.Т. са претърпели неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на починалото при ПТП дете, което е променило коренно живота им в негативен план, отразило се и на тяхната психика, и същите са пряка и непосредствена последица от процесното ПТП, поради което подлежат на обезщетяване, на основание чл.432 от КЗ.

По отношение на ищцата М.Т. съдът намира за доказана изключителна трайна емоционална връзка с починалото й внуче, с оглед обстоятелството, че е била налице зависимост на невръстното дете от грижите на прародителя поради различни от обичайните обстоятелства -  невъзможност на родителите да се грижат за детето си, поради продължителното им отсъствие от страната.

По отношение на ищцата В.Б. съдът намира, че не се доказа  да е имала с починалото дете трайна и дълбока емоционална, надхвърляща по съдържание общоприетото разбиране за родствена връзка, т.е извън рамките на традиционната за българското общество връзка баба-внуче  - ищцата е живяло в друг град, и макар да е посещавала семейството на дъщеря си, за да види детето,и му се е радвала, не е имала чести и регулярни контакти с него, не е била пряко ангажирана с отглеждането му, вкл. и когато родителите са заминали в чужбина. Без да се омаловажава интензитетът на моралните болки и страдания, които е претърпяла с оглед травмиращия характер на внезапната смърт на внучето й, не се установява изключителност на създадена емоционална и трайна връзка, която да обуславя право на ищцата В.Б. на обезщетение за смъртта на внучето си. Безспорно тя също е приела тежко загубата, но не попада в кръга на лицата, съгласно ТР № 1 /2018 г. по т.д. 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.   

 Неоснователно е възражението на ответника, че са налице предпоставките на чл.493  ал.2  т.1 от КЗ, които го освобождават от заплащане на обезщетение, тъй като не се доказа ПТП да е настъпило при ползването на МПС чрез престъпление. Св. И.Д., на чието име е регистриран процесният автомобил, оборва  твърдението, че водачът го е откраднал преди ПТП. Последният  категорично сочи, че той е собственик на автомобила и само той го е ползвал.

Доколкото се навеждат от ответника доводи, че не е доказано, че ищецът Н.Н. е баща на починалия Д. Б., съдът намира за необходимо да посочи     , че с факта на определянето и изплащане на обезщетение на ищеца  ответникът  е приел за установено, че той е баща на починалото дете.

Претендира се обезщетение за причинени неимуществени вреди, което съгласно чл.52 от ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост. Справедливото обезщетяване по смисъла на посочената разпоредба означава съдът да определи точен еквивалент на болките и страданията, негативните преживявания  на пострадалото лице. При тази преценка следва да бъдат взети предвид конкретните обективно настъпили обстоятелства, включително периодът и интензитетът на търпените страдания и душевни преживявания, да се съобразят и конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за размера на дължимите обезщетения следва да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. 

 Съобразявайки гореизброените обстоятелства, съдът намира, че справедливият размер на застрахователното обезщетение на ищците Н.Н. и С.Б. възлиза на 150 000 лв.- за всеки от тях, а за ищцата М.Т. – 5000 лева, като над тези размери претенциите се явяват неоснователни. Изцяло неоснователна по посочените по -горе съображения е   претенцията на ищцата В.Б..

Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. За да бъде намалено обезщетението за вреди съгласно чл.51  ал.2 от ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване с извършването на определени действия или въздържането от такива действия. Обстоятелството, че пострадалият е пътувал без обезопасителен колан, в автомобил, управляван от употребил алкохол водач, не може да му се вмени във вина, с оглед възрастта му – 1 година и 7 месеца, поради което и не следва да се приема, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат.

Ищците са претендирал присъждане на законна лихва от деня на деликта на основание чл.84 от ЗЗД. Тази норма като обща се дерогира от   специалните   норми на КЗ - чл.497 вр.чл.429 от КЗ, поради което законната лихва следва да се присъди от датата на писменото уведомяване на застрахователя- 19.02.2020г.

Разноските по делото следва да се определят по правилата на чл.78 от ГПК.

В исковата молба е направено искане за присъждане на направените разноски, вкл. и адв. възнаграждение. По делото ищците са били освободени от заплащането на дължимите държавни такси и разноски за производството и не са извършвали такива. От представения договор за правна защита е видно, че са  представлявани безплатно по делото, поради което на основание чл.38 от ЗА в полза на адвоката им следва да се присъди възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, в размер на  7 940 лв.

Ответното дружество е направило разноски за производството в размер на 440 лв. Същото е било представлявано от юрисконсулт,  поради което  се дължи възнаграждение в размер на 360 лв. Съобразно отхвърлената част от исковете ответникът има право на разноски в размер 440 лв.

Ищците са били освободени от заплащането на дължимата държавна такса за производството. С оглед изхода от спора ответникът следва да заплати дължимата държавна такса в размер на 9000 лв.

Така мотивиран, Русенският окръжен съд

                                Р   Е   Ш   И  : 

ОСЪЖДА  „ Д.З.“ АД- гр.София, ЕИК ***  ДА ЗАПЛАТИ, по посочената по делото банкова сметка, *** С.В.Б., ЕГН ********** ***, и Н.М.Н., ЕГН **********,***  сумата от по 110 000 лв.- за всеки от двамата, и на М.Н.Т., ЕГН ********** *** сумата от 5000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.12.2019 г. в гр.Русе, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2020 г. до окончателното плащане, като  ОТХВЪРЛЯ исковете на С.В.Б. и Н.М.Н. над сумата от 110 000 лв. до претендираните 200 000 лв. - за всеки от двамата, и иска на М.Н.Т. за сумата над 5000 лв. до претендираните 50 000 лв., както и иска за лихва за периода 19.12.2019 г.- 19.02.2020 г., като неоснователни.

 ОТХВЪРЛЯ изцяло иска на В.Т.Б., ЕГН **********,***  срещу „ Д.З.“АД –София  за сумата от 50 000 лева  - обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.12.2019 г. в гр.Русе, както и иска за законна лихва, считано от 19.02.2020г., като неоснователни.

ОСЪЖДА „ Д.З.“АД - гр.София, ЕИК ***  ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.38 от ЗА на адв. В.Й.Н. от САК възнаграждение в размер на 7 940 лв.

ОСЪЖДА С.В.Б., ЕГН ********** ***, Н.М.Н., ЕГН **********,***, М.Н.Т., ЕГН ********** и В.Т.Б.,  ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАТЯТ на „Д.З.“ АД- гр.София  сумата от 440 лв. - разноски за производството.

ОСЪЖДА  „ Д.З.“АД - гр.София, ЕИК ***  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Русенския окръжен съд държавна такса за производството в размер на 9 000 лв.

Решението е постановено с участието на трето лице- помагач на страната на ответника Д.Т.Т..  

Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: