РЕШЕНИЕ
№ 321 20.10.2021г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско и търговско отделение
На тридесети септември две хиляди
двадесет и първа година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Ваня Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 1451 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на „БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, район „Оборище”, ул.”Московска” № 19, представлявана от
изпълнителните директори Виолина Маринова Спасова и Юрий Благоев Генов,
действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Христиана Красимирова Димитрова със
съдебен адрес гр.София, бул.”Витоша” № 15, ет.2, против А.М.П. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес гр.Бургас,
ул.„Сливница“ № 31, ет.1 – адвокат Атанас Тасков. Ищецът предявява
установителен иск за съществуването на вземанията, за които е постановена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 408/
2019г. по описа на Районен съд - Царево, а именно : 42 458,24 лв. – главница по договор кредит за покупка на
жилище от 19.01.2005г. и допълнителни споразумения към него от 27.02.2006г.,
15.09.2009г. и 21.04.2010г.; 5281,30 лв.
– договорна лихва за периода 20.04.2017г. - 05.09.2019г.; 983,69 лв. – лихвена надбавка за забава за периода 20.05.2018г. -
04.09.2019г.; 94,33 лв. - лихвена
надбавка за забава за периода 05.09.2019г. - 12.09.2019г.; 1163,71 лв. – заемни такси и разноски; ведно със законната лихва върху главница от 13.09.2019г. до
изплащането.
Ищецът твърди, че страните
са обвързани от договор кредит за покупка на недвижим имот, сключен на 19.01.2005г.,
по силата на който банката отпуснала на ответницата кредит в размер на 153 000
лв. със срок на издължаване 180 месеца от датата на усвояване – 20.01.2005г.
Договорената възнаградителна лихва била формирана от БЛП за този вид кредити - тогава
11,75% и надбавка от 1,5% пункта, общо 13,25 %. Към договора са приложими и
Общите условия на банката за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити и
Тарифа за таксите по жилищни и ипотечни кредити. На 27.02.2006г. страните подписали
допълнително споразумение към договора, с което предоговорили условията - постигнато
било съгласие кредитополучателят да заплаща фиксирана възнаградителна лихва от
4,9%, а при забава повече от 90 дни в плащанията на главница и лихви, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем. На 15.09.2009г. и на 21.04.2010г.
били подписани нови допълнителни споразумения, с които бил уговорен гратисен
период от 6 месеца за издължаване на главницата, като се запазва крайният срок
за погасяване на кредита, при запазване на уговореният в предходното
допълнително споразумение лихвен процент.
Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си
по договора за кредит – предоставил е средствата, които били усвоени по
разплащателна сметка на ответницата. Невнасянето в срок от ответницата на
определените месечни вноски съставлявало неточно и непълно изпълнение. На
основание чл.18 при забава в плащанията на повече от три месечни вноски целият
остатък става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. В случая ответницата
допуснала забава в плащанията повече от 90 дни и за банката възникнало правото
да обяви целия кредит за предсрочно изискуем. Това право било упражнено
надлежно - до ответницата е изпратено уведомление от 12.08.2019г., получено на
02.09.2019г. чрез разписка за връчване. На 05.09.2019г. кредитът бил отнесен
като предсрочно изискуем. Към тази дата не са погасени 28 бр. дължими месечни
вноски в общ размер от 34 174,31 лв. Съгласно чл.14.1 от допълнително
споразумение от 27.02.2006г. и т.20.1 от Общите условия при забава частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с 3% наказателна лихва. На основание чл.
14.2 от това споразумение и т.20.2 от Общите условия след отнасяне на кредита в
просрочие, остатъкът се олихвява с договорения лихвен процент плюс надбавка от
10 процентни пункта.
В преклузивния
срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата представя писмен отговор на пълномощник,
с който оспорва исковете. Не оспорва сключването на посочения договор за кредит
с допълнителни споразумения към него и приложими общи условия. Атакува
валидността на договора – прави възражение за нищожност на договора поради липса на уговорки по
същественото му съдържание, които не могат да бъдат заменени от повелителни
правила на закона. Твърди липса на договорен предмет, като сочи, че липсват
уговорки за основното обезпечение, условия за допълнителни обезпечения, договорен
падеж на месечните вноски. Твърди нищожност на договорните клаузи за дължими
лихви - не може да се определи по ясен и несъмнен за потребителя начин как се
определя размера на дължимите лихви, приел ли е той този размер и дали е бил
уведомяван за едностранни изменения на лихвения процент. Липсата на изрично договорено обезпечение е
част от същественото съдържание на договора, тъй като предоставянето на
обезпечение е условие за получаване на парите /респ. възникване на задължението
на длъжника/. Обезпечението е и предпоставка за упражняване правата на
кредитора и критерий за преценка за изпълнение правата на длъжника – например
правото на кредитора да поиска допълнително обезпечение и задължението на
длъжника да предостави такова. Нищожността на договорната лихва също касае
съществено условие на договора. нищожността не може да е частична, тъй като
няма повелителна законова норма определяща размера. Без уговорен месечен падеж
на вноските не може да се преценява изправността на длъжника по заплащане на
анюитети - от кой момент е в забава по конкретна вноска и от кой момент лихвата
се капитализира по см. чл.7 от договора. Последващите договаряния не могат да
се отстранят пороците на договора при сключването му. Нищожни са и анексите,
променящи договорни клаузи на изначално нищожния договор.
Твърди и противоречие
с морала и липса на предмет на договаряне на т.12, раздел ІІІ „условия за
ползване и погасяване“. Уговорено е неделимост на ответницата и наследниците,
което противоречи на общия смисъл на договора, при който връщането на
предоставения кредит е на вноски. Уговорката за месечни вноски, съпоставена с
промяна на лихвения процент върху неплатените анюитети, води до липса на
договорени вноски, но поради неделимост на задължението, то задължението е за
връщане на цялата сума. От друга страна в договора не е проведена разлика между
неделими задължения и солидарни задължения, каквито не са уговорени.
Твърди и неясноти
в предмета на договаряне, белези на неравноправни и противоречащи на морала
клаузи в раздел VІІ от договора. По смисъла на договора върху таксата за
управление на кредита се начислява лихва по дълга. Не е ясно кога таксата
следва да се капитализира, тъй като
препраща към т.5, т. е. към падежа на анюитета. Кредиторът си е запазил
правото да обявява и други такси и комисионни извън договорираните, но и да
задължава кредитополучателя по тях. Така е задължил своя кредитополучател да
плаща и всякакви други разходи по обслужване на задължението които обаче не са изрично договорени.
Сочи, че при
нищожност на договора за кредит ответницата дължи връщане само на получената от
нея главница на основание чл.55 ЗЗД. В случая тя е върнала не само усвоената главница
от 153 000 лв., но е заплатила общо сумата от 242 000 лв.
Позовава се и на ТР
№ 8/ 02.04.2019г. по т.д. № 8/ 2017г. на ОСГТК на ВКС, като твърди, че претендираните
суми не се дължат. Сочи водено между същите страни и за същия договор друго
дело – т.д. № 327/ 2017г. на БОС с влязло в сила съдебно решение, по което претенцията
била за цялостна непогасена главница от 117 397,85 лв., от която съдът уважил
частично иска за главница от 41 162,39 лв. или за част от вноските за главница,
а отхвърлянето е по съображения, че не може банката да се позовава на
предсрочна изискуемост по некоректно съставен погасителен план. В
отхвърлителната част решението не е обжалвано с всички последици от това.
Силата на присъдено нещо по това решение се простира и върху настоящия спор в
приложение на т.1.2 от ТР на ВКС. Поради това настоящата претенция е
неоснователна за вноските за периода 11.07.2017 г. – входираната тогава искова
молба до 25.02.2019 г. – влизане в сила на решението по делото, както и за
акцесорните претендираните лихви и такси и разноски.
Прави и възражение
за нередовно и неправилно осчетоводяване на платените от длъжника суми.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено следното :
Предявените установителни
искове са с правно основание чл.422 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1,
предл.1 и 86, ал.1 от ЗЗД.
По заявление на
ищеца от 13.09.2017г. по ч.гр.д. № 408/ 2019г. по описа на Районен съд – Царево
е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК срещу ответницата
А.М.П. за процесните парични задължения, дължими по договор за кредит за покупка
на недвижим имот от 19.01.2005г. с допълнителни споразумения към него от
27.02.2006г., 15.09.2009г. и от 21.04.2010г. и приложими Общи условия за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, ведно със законната лихва върху
главницата от подаването на заявлението. Заповедта за изпълнение е редовно
връчена на ответницата на 19.10.2019г. В срока по чл.414, ал.2 вр. чл.62, ал.2 от ГПК – на 04.11.2019г. длъжникът е подал писменото си възражение против
заповедта за изпълнение. С разпореждане от 05.11.2019г. заповедният съд е
указал на кредитора на основание чл.415, ал.1 от ГП да предяви иска си за
установяване на вземанията по заповедта за изпълнение. Разпореждането е
съобщено на заявителя на 18.11.2019г. Искът е предявен в указания законов в
срок на 16.12.2019г., поради което е процесуално допустим.
Не се спори по
делото относно съществуването на облигационното правоотношение между страните. На
19.05.2005г. страните сключили договор за кредит за покупка на недвижим имот,
по силата на който банката - ищец отпуснала на ответницата - кредитополучател сумата
от 153 000 лв., която ответницата се задължила да ползва и върне заедно с
дължимите лихви при условията на договора. Договореният краен срок за
погасяване на кредита бил 180 месеца от датата на усвояването му – 20.05.2005г.
Съгласно договора дължимата годишна лихва за кредита е в размер на 11,75 %,
включваща обявения от банката действащ лихвен процент по стандартните жилищни
кредити и надбавка за риск в размер на 1, 5%. Страните договорили, че при
неплащане на повече от три месечни вноски целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем, като до предявяването на молбата за събирането му по
съдебен ред се олихвява с действащия лихвен процент плюс наказателна надбавка в
размер на пет пункта /чл.18 от договора/.
С допълнително
споразумение от 27.02.2006г. страните постигнали съгласие за период от една
календарна година длъжникът да заплаща фиксирана лихва в размер на 4,9 %, а
след това преференциална лихва, определена от кредитора. Договорено било дължимите
месечни вноски да се събират служебно от кредитора на падежна дата от авоара по
разплащателната сметка на длъжника в банката. Съгласно чл.14.2 от анекса при
забава на плащанията на главница и /или лихва над 90 дни целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем, като до предявяване на молба за събирането
му по съдебен ред се олихвява с посочените по-горе лихвени проценти, увеличени
с наказателна надбавка от 10 процентни пункта.
Със следващо
допълнително споразумение от 15.09.2009г. страните предоговорили част от
условията по кредита – договорен бил гратисен период за главницата по кредита
от шест месеца, в който длъжникът ще заплаща част от дължимата месечна лихва в
размер на 569,65 лв., а след изтичането на гратисния период непогасената част
от лихвата се капитализира съм остатъка от главницата. Съгласно споразумението
размерът на месечната вноска ще се определи едностранно от кредитора в първия
работен ден след падежната дата, следваща подписването на това споразумение, за
което на кредитополучателя ще бъде предоставен нов погасителен план.
С допълнително
споразумение от 21.04.2010г. отново бил
уговорен шестмесечен гратисен период за плащане на главницата по кредита, през
който длъжникът по погасителен план заплаща месечна лихва в размер на 1164,17
лв. Включена е идентична с предходното споразумение договореност за едностранно
определяне на размера на месечната вноска след първия следващ падеж с изготвяне
на нов погасителен план. Страните са постигнали съгласие относно размера на
редовния дълг към този момент – 129 352,42 лв. и размер на дължима начислена
лихва от 1197,34 лв.
Не се спори, че
към правоотношението са приложими действащите Общи условия на банката за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити.
В настоящото
производство кредиторът се позовава на клаузите на т.18 от договора, т.14.2. от
допълнителното споразумение от 27.02.2006г. и т.20.2. от Общите условия във
връзка с чл.60, ал.2 от ЗКИ, като възоснова на твърдения за допусната забава на
плащанията на месечните погасителни вноски след 19.05.2017г. /28 бр./ към
05.09.2019г. е обявил главницата по кредита за предсрочно изискуема – с писмо
от 12.08.2019г., връчено на ответницата на 02.09.2018г.
Не е спорно между
страните и е служебно известно на съда, че във връзка с това правоотношение са
водени предходни дела :
- т.д. № 630/
2013г. по описа на Окръжен съд - Бургас :
Делото е
образувано по иск на кредитора за установяване на паричните задължения на
ответницата по договора за кредит, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК по ч. гр.д. № 1274/ 2013г. по описа на РС – Царево, образувано по
заявление на кредитора от 29.08.2013г. Кредиторът е въвел твърдения за редовно
погасяване на кредита до 19.01.2011г. Поради допусната забава на плащанията
повече от 90 дни кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 27.05.2011г. С
влязлото в сила съдебно решение по делото /решение на въззивната инстанция по
в.т.д. № 113/ 2016г. по описа на Апелативен съд - Бургас/ е прието, че не са
съществували основания за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, както
и че клаузите на чл.6 от договора във връзка с чл.9.1. и 9.4. от ОУ са нищожни
като неравноправни, тъй като съдържат уговорка във вреда на потребителя, която
е в противоречие с добросъвестността и създава неравнопоставеност на страните в
правоотношението – липсва методика и яснота за начина на формиране на БЛП
/чл.24.3. от ОУ/, респективно за определянето на дължимата възнаградителната
лихва по договора. Със съдебният акт са отхвърлени установителните претенции за
ищеца за предсрочно изискуема главница в размер на 125 993,58 лв., лихви
за периода 30.03.2011г. – 28.08.2013г. в размер на 342 797,44 лв. и
санкционна лихва за периода 15.08.2012г. – 28.08.2013г. в размер на
13 068,69 лв.
- т.д. № 327/
2017г. по описа на Окръжен съд – Бургас :
Кредиторът въвел
твърдения за последно редовно плащане на 19.02.2014г. и непогасени към
предявяването на иска 64 месечни погасителни вноски, поради което с нотариална
покана, връчена на 07.06.2017г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем. С
влязлото в сила съдебно решение по делото е прието, че банката не може да се
позовава на предсрочна изискуемост поради некоректно съставен погасителен план,
като приложимият фиксиран размер за дължимата годишна възнаградителна лихва – 4,9
% по споразумението от 27.02.2006г. Поради това осъдителната претенция е
уважена само за редовно изискуемата главница от 41 162,39 лв., дължима до
завеждането на делото на 11.07.2017г., договорна лихва за периода 13.02.2012г.
– 11.07.2017г. в размер на 15 845,30 лв., обезщетение за забава да периода
19.03.2012г. – 29.06.2017г. в размер на 1002,42 лв. и такси за управление на
кредита за периода 2012г. – 2017г. в размер на 135,65 лв. В останалата част
исковете са отхвърлени – за разликата до претендираната главница от
117 397,85 лв., за разликата до претендираната възнаградителна лихва от
68 589,60 лв., за претендираното обезщетение по т.20.2. от ОУ в размер на
358,71 лв. и за претендираната такса за изискуемост в размер на 120 лв.
При тази
фактическа обстановка съдът приема, че спорните правоотношения на страните към
датата на завеждане на т.д. № 327/ 2017г. - 11.07.2017г. са разрешени със сила
на пресъдено нещо и на основание чл.299, ал.1 от ГПК не могат да бъдат
пререшавани. Поради това недопустими са предявените в настоящото производство
претенции за главница и договорна лихва, дължими до 11.07.2017г включително,
както и за заемните такси до 31.12.2017г., по които има произнасяне с
цитираното решение по т.д. № 327/ 2017г.
На основание
чл.297 и чл.298, ал.1 и 4 от ГПК настоящият съд е обвързан от формираната между
същите страни сила на пресъдено нещо както по въпроса за валидността на
облигационната връзка, така и по въпроса за нищожността на договорните клаузи
за размера на възнаградителната лихва, която следва да се дължи в определения с
допълнителното споразумение от 27.02.2006г. фиксиран размер от 4,9 %.
Обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат наличието на валиден
договор за кредит между страните, поради което въведеното в настоящото производство
правоизключващо възражение за нищожност на договорната връзка е преклудирано.
Неоснователно е позоваването на ответницата на тълкувателно решение № 8/
02.04.2019г. по т.д. № 8/ 2017г. на ОСГТК на ВКС, което не въвежда изключения
от пределите на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила предходно съдебно
решение за вземане, основано на същия правопораждащ юридически факт – договора
за кредит. Напротив, в мотивите на тълкувателното решение се разяснява, че основание
на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича
претендираното субективно материално право, като основанието, на което се
претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Ето защо при пълната
идентичност на основанието на исковете по посочените съдебни решения и
настоящия иск – процесния договор за кредит, съдът формира извода си за
валидност на договора и за нищожност на договорната клауза за лихва.
Неоснователно е и
позоваването на ответницата на сила на пресъдено нещо на предходното съдебно
решение, с което претенциите за главница и възнаградителна лихва са отхвърлени
за периода след 11.07.2017г. до датата на постановяване на това решение
25.02.2019г. Твърдяното противоречие с т.1.2. от Тълкувателно решение № 8/
02.04.2019г. по т.д. № 8/ 2017г. на ОСГТК на ВКС по отношение на вноските с
настъпил в хода на производството падеж не променя обективните предели на
формираната сила на пресъдено нещо на постановеното съдебно решение, с което в
посочената част искът е отхвърлен поради липса на предсрочна изискуемост на
вземанията към онзи момент. Поради това липсва пречка за следващо произнасяне
по дължимостта на вноските за този период, които са с настъпил падеж.
В настоящото
производство не се установиха основания за извод за нередовност на счетоводните
записвания на ищцовата банка.
Съдът кредитира
изцяло приетите по делото заключения на вещото лице по извършената съдебна
счетоводна експертиза, които са пълни, обосновани и компетентно изготвени, и не
са опровергани от други събрани по делото доказателства. Въз основа на тези
заключения на вещото лице съдът приема за установено, че за периода след 16.03.2006г.
кредиторът е приложил установения от съда размер на възнаградителната лихва,
като кредитът е олихвяван с ГЛП от 4,9 %. Носещият доказателствената тежест
ищец не установи да е изпълнил договорното си задължение /чл.3 от последните
допълнителни споразумения от 15.09.2009г. и от 21.04.2010г./ да изготви и
предостави на длъжника погасителен план с определен размер на месечните
погасителни вноски. Ето защо съдът приема, че същият не е изправна страна в
правоотношението и не може да се възползва от правото си да обяви предсрочна
изискуемост на кредита поради неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя, определени при липса на надлежен погасителен план и при
неясен размер на месечните погасителни вноски. Поради това, на основание
чл.235, ал.3 от ГПК и съгласно т. 9 от тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014г.
по т.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС кредиторът има право да търси изпълнение за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо –
приключването на устните състезания по делото на 30.09.2021г. Към тази дата
падежите на всички договорни задължения са настъпили, тъй като е изтекъл
крайният срок на договора от 180 месеца. По същото съображение за неизправност
на кредитора банката няма право да получи и търсеното обезщетение за забава при
предсрочна изискуемост по чл.20.2. от Общите условия – лихвена надбавка за
забава за периода 05.-12.09.2019г., предявена в размер на 94,33 лв., както и
претендираната такса изискуемост в размер на 120 лв. За тези вземания исковете
са неоснователни и ще бъдат отхвърлени.
Приетите и
неоспорени от страните заключения на вещото лице по извършената съдебна
счетоводна експертиза установяват сумите, дължими за релевантния период : 40 987,19 лв. – главници /без
капитализирани суми/ по вноски с падежи 19.07.2017г. – 19.09.2020г. и по 173,37
лв. възнаградителна лихва месечно, която за предявения период 12.07.2017г. –
05.09.2019г. /25 месеца и 24 дни/ се определя от съда в размер на 4473 лв. Разликата от 808,30 лв.,
дължима за предходната част от предявения период – 20.04. – 11.07.2017г.,
следва да остане извън предмета на произнасяне по настоящото дело по изложените
по-горе съображения за сила на пресъдено нещо – в тази част искът е недопустим
и производството по него ще бъде прекратено.
Начислените такси
и разноски за управление на кредита през този релевантен период са общо в
размер на 172,09 лв., включващи 100 лв. – такса управление за 2018г. и 2019г. /по
50 лв. на година/ и 72,09 лв. – „други заемни такси“, които съгласно банковите
извлечения представляват заплатени от банката за сметка на кредитополучателя
застрахователни премии съгласно т.13, б.“в“ – „д“ от договора. С оглед
изложените доводи за сила на пресъдено нещо релевантни за предмета на настоящия
спор са направените погасителни плащания след посочената по-горе дата
11.07.2017г. – 35,15 лв., платени на 27.06.2019г., са отнесени за погасяване на
заемни такси, и 162 лв., платени на 04.11.2019г. са отнесени са погасяване на
възнаградителна лихва. Така посочените такси по кредита остават в размер на
общо 136,94 лв., а възнаградителната
лихва - 4311 лв., в които исковете са основателни и ще бъдат уважени. За
сумата от 155,15 лв. /120 лв. такса изискуемост и 35,15 лв. платени такси/
искът за такси е неоснователен, а за разликата от 871,62 лв. – начислени такси
за периода 20.01.2014г. – 11.07.2017г. е недопустим. Искът за възнаградителна
лихва за сумата от 162 лв. е неоснователен, а за разликата от 808,30 лв. е недопустим
като предявен за периода, обхванат от СПН - 20.04.2017г. – 11.07.2017г.
Приложима е и договорената с чл.14.1. от
допълнителното споразумение от 27.02.2006г. неустойка за забава /санкционираща
лихва/ в договорения лихвен процент,
увеличен с 3 процентни пункта, която за периода 11.07.2017г. – 19.08.2019г. е установена
от вещото лице в размер на 948,89 лв. За предявения в настоящото производство
период 20.05.2018г. – 04.09.2019г. на основание чл.162 ГПК съдът определя това
обезщетение в размер на 800,27 лв.,
като от пълния начислен размер 948,89 лв. се извадят начислените суми за
периода 19.07.2017г. – 19.05.2018г.
На основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД ответницата дължи и законна лихва върху главницата. Със
заявлението за заповед за изпълнение и с исковата молба законната лихва се
претендира, начиная от 13.09.2019г. Поради липсата на установена предсрочна
изискуемост, законна лихва от тази дата се дължи само за вноските с изтекъл
падеж през периода 12.07.2017г. – 12.09.2019г., които съгласно заключението на
вещото лице са в размер на общо 27 514,48 лв. За останалите месечни вноски
от по 1062,99 лв., дължими за периода 19.09.2019г. – 19.08.2020г. и за вноската
от 716,87 лв. с падеж 19.09.2020г. законна лихва се дължи от деня, следващ
съответния падеж.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищеца направените по делото съдебни
разноски, съразмерно с уважените искове. Разноските на ищеца в заповедното
производство са в размер на 1049,63 лв., включващи 999,63 лв. – заплатена
държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. За настоящото
производство съгласно представения списък по чл.80 от ГПК разноските на ищеца
са в размер на 1649,63 лв., включващи 999,63 лв. – държавна такса, 350 лв. –
възнаграждение на вещо лице и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение. За тези
разноски от общо 2699,26 лв., съразмерно с уважените искове, ответницата дължи
на ищеца сумата от 2486,96 лв.
На основание
чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК ищецът дължи на ответницата направените по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената и прекратената част от исковете. Разноските
на ответницата в настоящото производство съгласно представения списък по чл.80
о ГПК ас в размер на 3650 лв., включващи 3000 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение и 650 лв. – възнаграждения на вещо лице. За тези разноски,
ответникът дължи на ищцата сумата от 273,55 лв.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище”, ул.”Московска” №
19, че А.М.П. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес гр.Бургас, ул.„Сливница“ № 31, ет.1 – адвокат Атанас Тасков,
дължи следните вземания по договор кредит за покупка на жилище от 19.01.2005г.
и допълнителни споразумения към него от 27.02.2006г., 15.09.2009г. и
21.04.2010г., за които е постановена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 408/ 2019г. по описа на Районен съд -
Царево : 40 987,19 лв. – главница; 4311 лв. - договорна възнаградителна лихва
за периода 12.07.2017г. - 05.09.2019г.; 800,27
лв. – лихвена надбавка за забава по чл.14.1. от допълнителното споразумение
от 27.02.2006г., дължима за периода 20.05.2018г. – 04.09.2019г.; 136,94 лв. – такси за управление на
кредита; ведно със законната лихва
върху главницата 27 514,48 лв., начиная от 13.09.2019г. до окончателното й
изплащане, както и законната лихва върху всяка вноска за главница от по 1062,99
лв., дължима за периода 19.09.2019г. – 19.08.2020г., и за вноската от 716,87
лв. с падеж 19.09.2020г., начиная от деня, следващ съответния падеж
/20.09.2019г. – 20.08.2020г./, до окончателното им изплащане.
ПРЕКРАТЯВА производството по исковете за главница в размер
на 1471,05 лв., договорна лихва за периода 20.04.2017г. – 11.07.2017г. в размер
на 808,30 лв., както и за такси за управление на кредита в размер на 871,62
лв., дължими за периода 20.01.2014г. – 11.07.2017г.
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване съществуването на следните
вземания по постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417
от ГПК по ч.гр.д. № 408/ 2019г. по описа на Районен съд - Царево : 1. за 162
лв. - възнаградителна договорна лихва за разликата над уважения размер от 4311
лв.; 2. за лихвената надбавка за забава по чл.14.1. от допълнителното
споразумение от 27.02.2006г. за периода 20.05.2018г. – 04.09.2019г. – за
разликата над уважения размер от 800,27 лв. до предявения размер от 983,69 лв.;
4. за 94,33 лв. – лихвена надбавка за забава по
14.2. по допълнителното споразумение от 27.02.2006г. и т.20.20 от Общите
условия към договора за кредит; 5. за 155,15 лв. – такси по договора за кредит.
ОСЪЖДА А.М.П. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес гр.Бургас, ул.„Сливница“ № 31, ет.1 – адвокат Атанас Тасков, да заплати на „БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Оборище”, ул.”Московска” № 19,
представлявана от изпълнителните директори Виолина Маринова Спасова и Юрий
Благоев Генов, със съдебен адрес гр.София, бул.”Витоша” № 15, ет.2 -
юрисконсулт Христиана Красимирова Димитрова, сумата от 2496,96 лв. за направените съдебни разноски, съразмерно с уважените
искове.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище”, ул.”Московска” №
19, представлявана от изпълнителните директори Виолина Маринова Спасова и Юрий
Благоев Генов, със съдебен адрес гр.София, бул.”Витоша” № 15, ет.2 -
юрисконсулт Христиана Красимирова Димитрова, да заплати на А.М.П. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.„Сливница“ № 31, ет.1 – адвокат Атанас
Тасков, сумата от 273,55 лв., за направените по делото съдебни разноски,
съразмерно с отхвърлената и прекратената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :