№ 291
гр. Пазарджик, 29.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристина Л. Пунтева
СъдебниАТАНАСКА НИКОЛОВА
заседатели:ДАМЯНОВА
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ
БЕНЗАРОВ
при участието на секретаря Катя Т. Кентова
и прокурора В. М. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Кристина Л. Пунтева Наказателно
дело от общ характер № 20215200200337 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Подс. АНТ. М. Ч. се явява лично и с адв. К.К., редовно упълномощен
отпреди.
Частните обвинители М. Н. Юр., М. СТ. СТ. и М. СТ. СТ. се явяват
лично, редовно уведомени от предишното съдебно заседание. За всички тях
се явява адв. Т.К., редовно упълномощена отпреди.
За ОП - Пазарджик се явява прокурор М..
Явяват се вещите лица д-р Т.Щ., Г.К., М.Б., д-р В.К., д-р Р.Д. и Е.К. –
редовно призовани.
Прокурор М.: Моля да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Моля да дадете ход на делото.
С оглед изявлението на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. К.: Имам едно искане: Моля да бъде разпитана като свидетел Н.А.З.,
която водим, относно обстоятелствата, свързани с психичното състояние на
1
подзащитния ми, относно обстоятелствата, свързани с психичното състояние
на неговата леля по майчина линия, на неговата баба - също по майчина
линия. Това искане го поставям с оглед на представените в пред.с.з. писмени
доказателства относно наличието на психични заболявания у бабата по
майчина линия, изразяващи се в параноидна шизофрения, която тя е
наследила от нейната дъщеря, която е починала, и което е инплицитно
свързано с евентуалното психично състояние на моя подзащитен.
Прокурор М.: Аз считам, че за състоянието на двете лица, за които се
иска разпит на този свидетел, искането е неоснователно. Налице е медицинска
документация за това.
Адв. К.: Аз също се противопоставям на това искане. Има писмени
доказателства за наследствена обремененост, а дали тази наследствена
обремененост има връзка със състоянието, което не е доказано, че е
психически негоден в момента, дали има някаква връзка и дали се наследява,
на тези въпроси биха отговорили вещите лица. Те са в залата.
Адв. К.: Съгласно психиатрична наука и установяване технологията на
психичното заболяване, се сочат наследствено предразположение при
наличието в рода на такива лица с това психично заболяване, както и
евентуално ЧМТ, които с оглед данните по делото са в кориците.
Адв. К.: Адв. К. се изказа, че иска тази свидетелка, която да даде
показания за психическото състояние на подсъдимия. Категорично се
противопоставям. Не може свидетелка, която не е специалист да дава и да
прави изводи за психичното състояние на подсъдимия, още повече че има
експертизи по делото.
Адв. К.: Показанията са свързани с психичното състояние на подсъдимия.
Искам да бъде разпитана свидетелката с оглед психичното състояние на Г.
Ю., защото за тези обстоятелства за наследствената обремененост в една от
експертизите са задавани въпроси на бащата на моя подзащитен, но тези
въпроси не са отразени.
Съдът се оттегли на тайно съвещание за произнасяне по исканията на
страните.
2
Съдът след тайно съвещание счита, че така направеното искане от
защитата да се допусне и разпита като свидетел по делото Нонка Загорска, за
обстоятелствата посочени по-горе, следва да се остави без уважение, тъй като
за обстоятелствата, за които се иска разпит на тази свидетелка, са налице
писмени доказателства по делото – Епикриза и Експертно решение на ТЕЛК,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането на защитата за допускане на Нонка
Загорска като свидетел по делото.
Сне се самоличността на вещите лица, както следва:
В.Л. Д-Р Т. АТ. Щ. : 55 г., бълг., бълг.гр., омъжена, неосъждана, с висше
образование, без родство със страните по делото. Предупредена за
отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л. Г. ХР. К. : 45 г., бълг., бълг.гр., разведена, неосъждана, без родство
със страните по делото. Предупредена за отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л. М. ИЛ. Б.: 55 г., бълг., бълг.гр., неосъждана, с висше образование,
без родство със страните по делото. Предупредена за отговорността по чл. 291
от НК.
В.Л. Д-Р В. АНГ. К. : 49 г., българин, бълг.гр., женен, неосъждан, висше
образование, без родство със страните по делото. Предупреден за
отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л. Д-Р Р. Цв. Д. : 71 г., бълг., бълг.гр., омъжена, неосъждана, с висше
образование, без родство със страните по делото. Предупредена за
отговорността по чл. 291 от НК.
3
В.Л. Ем. Ст. К.: 61 г., бълг., бълг.гр., вдовица, неосъждана, с висше
образование, без родство със страните по делото. Предупредена за
отговорността по чл. 291 от НК.
ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
Адв. К.: За мен не е ясно д-р Щ. дали ще бъде разпитвана само в
качеството на вещо лице или на свидетел, защото в ДП е допуснат
процесуален абсурд, вещото лице да бъде разпитвано като свидетел и това се
дължи на направени искания от повереника на пострадалите по време на
предявяване на материалите на ДП относно оспорване на различни
обстоятелства, свързани с достоверността на експертизата – от една страна, и
след това предявяване е извършено неотстранимо процесуално съществено
нарушение, което аз не съм и нямаше смисъл да анализирам в
разпоредителното заседание, защото то не е от категорията на отстранимите,
изразяващо се в обстоятелството, че след предявяването на пострадалите и
преди произнасяне по техните искания, не е извършено предявяване на
материалите на обвиняемия. Съгласно НПК след предявяването и на
материалите на обвиняемия и на неговия защитник, евентуално, ако има и той
искания, прокурорът се произнася по направените искания. Като се е
произнесъл по направените искания, които е уважил с едно лаконично
изречение, че те са основателни възраженията на повереника, е допусната и
втора повторна експертиза, но за нея ще говоря малко по-късно. Затова искам
да зная, в какво качество ще бъде разпитвана д-р Щ.. В кориците на делото тя
е разпитвана и като свидетел.
Прокурор М.: Няма основание да връщате делото. Същата е призована
днес като вещо лице.
Адв. К.: То не се направи категорично искане за връщане на делото.
Това за мен не е процесуално нарушение, но времето му беше в
разпоредителното заседание. Такова възражение в РЗ не е направено. Моля да
оставите това възражение без уважение.
Адв. К.: Аз правя констатация, аз не искам връщане, защото затова
наблегнах, но явно някой не ме е разбрал, че допуснатото особено съществено
4
процесуално нарушение е неотстранимо, и когато е неотстранимо, то е правно
илеревантно да се връща. Връща се делото тогава, когато са допуснати
съществени отстраними процесуални нарушения. Аз не го правя, аз го
констатирам. А че е повече от нарушение, това го знае всеки студент от трети
курс, който е изучавал общата част на наказателния процес.
С оглед изразеното становище от адв. К. по-горе, съдът счита, че
същото касае доказателства по делото и в това отношение ще вземе
становище по така направеното възражение с крайния си акт. В днешното
съдебно заседание, видно от протокола от предишното съдебно заседание д-р
Щ. е призована в качеството си на вещо лице.
На основание чл. 282 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА Съдебно психиатрична-психологична експертиза,
находяща се на лист 11 до лист 32, том 3-ти от ДП, която е изготвено от
вещите лица д-р Щ. и психолог Г.К..
В.Л. Д-Р Щ.: Поддържам представеното експертно заключение. Искам
да добавя: В хода на времето стана ясно, че А.Ч. е с много тежка фамилна
обремененост от психични заболявания. В отделението, в което аз работя,
попадна неговата братовчедка, която беше с уточнена диагноза „параноидна
шизофрения“ – първа братовчедка. Тя носи същата фамилия. Другото, което
мога да кажа, все пак да се обърне внимание - предболестния личностов
терен, който също предполага на сигурна изява и евентуална психозата.
Когато изработих експертното си заключение с психолог К., взехме предвид
характеризиращи фактори като личност, болест, среда, влияещи се взаимно.
В.Л. К.: Поддържам заключението. Няма какво да добавя.
В.Л Д-Р Щ.: Фамилната обременост е много сериозен проблем при
такова тежко психично заболяване. Другото, което е, са понесените черепно-
мозъчни травми, боледуването на този човек в най-ранната си възраст – като
се започне от кърмаческа и се стигне в момента до психозата, и след това
поведението, чийто механизъм подробно е описан в експертизата.
При изготвяне на експертизата не съм се запознала с показанията на св.
П.В..
5
ДП беше в ход, изготвихме заключението и след това бях разпитвана за
подсъдимия. За св. Павел Вълчев предполагам, че тези показания не са ми
били предоставени. Иначе щях да ги цитирам задължително, за да дам
толкова сериозно експертно заключение.
В заключението съм цитирала тези доказателства, които на мен ми
бяха предоставени. Ако нещо не е цитирано, това означава, че не ми е
предоставено.
Подсъдимият го изследвахме в следствения арест, извършиха се две
изследвания на две различни дати, като се постарах да събера максимално
много информация, както и от подекспертния, и да ги приобщя към
доказателствената част на ДП. След това, за да се убедя преди да изработя
заключението, аз поисках нова среща с подекспертния и тя се проведе в
следствения арест. Двете изследвания се проведоха в рамките на два дни, а
психологичното изследване беше извършено еднократно. Тогава бяха
поставени хиляда въпроса на подекспертния и оставих психолога да обработи
резултатите.
Подсъдимият не е бил стациониран, но подсъдимият е търсил
психиатрична помощ многократно и като вземем предвид развитието и
диагнозите, които поставя д-р Х. – психиатър от П., тя тръгва с диагноза
„паническо разстройство“ и стига до съмнението за „параноидна
шизофрения“.
Заедно с материалите по ДП, обследването на подекспертния, на мен не
ми беше достатъчно всичко това, и аз извиках бащата и майката на
подсъдимия в болница „Здраве“. Всичко това аз го събрах като информация
от бащата и майката, защото не ми беше достатъчно само това, което имах
пред себе си. Информация за тежките черепно-мозъчни травми получих от
бащата и майката на подсъдимия.
Не съм виждала разпечатка от журнала на отделение, подписано от д-р
М.. Чувам за първи път за такова нещо.
Близките се опитаха да се свържат се мен за помощ, но аз им казах, че
съм вещо лице по делото и да се обърнат към Следствения арест, за да се
окаже помощ на сина им, защото баща сподели с мен, че той не е добре.
Всички изводи, до които съм достигнала, се базират на данни от
6
майката и бащата на подсъдимия, и от самия него.
Вещите лица д-р Щ. и К.: Сега се запознахме с Екпикризата и с
Телковото решение, находящи се на лист 37 до 39 по делото.
В.Л. Д-Р Щ.: Тези два писмени документа потвърждават моето писмено
експертно заключение.
В.Л К.: Няма какво да допълня. Това не променя заключението.
В.Л. Д-Р Щ.: „Параноидната шизофрения“ е заболяване с най-висок
ранг в психиатрията като тежест и е психоза. Няма параноидна шизофрения,
която да протича без психоза, което означава – качествени нарушения на
базисни психични области - като възприятия, представа, емоции, мислене,
поведение, състояние, което извежда личността от заобикалящата го среда и
го довежда до качествено обременено състояние - неадекватност.
Основните симптоми на параноидната шизофрения са налудности,
халюцинации, други неадекватни действия на поведение, социална изолация,
възприятно представяне, мисловно структурно нарушение, мисловно
нарушение в емоционално-волевата сфера, в начина на възприемане на
реалната действителност и всичко това, когато е патологично променено,
мотивира агресивно деструктивно поведение.
Да разбира - това означава да минава като възприятия, представяне,
изготвяне на умозаключение, през филтъра на личността и неговия ум – тука
в случая при подсъдимия всичко е патологично променено, извратено и той
не разбира свойството, той не разбира мотивацията на поведението си, не
разбира последиците, както и наказуемостта от подобно поведение.
Цялото поведение на подсъдимия е психотично. Първо слиза по
социалната стълбица, стига до ниво клошар, решава да събира отпадъци, за да
изкарва прехраната си, на него счита, че му е направена магия от съседката,
той бяга и две години живее при леля си, за да е по- далече от тази, която е
злонамерена. Другото, което той прави, той не се занимава с обществено-
полезен труд. Той, защитавайки се, закрива прозорците в стаята през деня с
одеяла. Гори си дрехите в печката, защото най-вероятно на него са му
направили магия. По този начин на психиатричен език чертае триядата на
Манян – миграция, защита, миграция, нападение. Защитава се от мнимия
7
враг. А. като се страхува от съседката гледа да е по-далече от нея, бяга и
отива да живее при леля си. Като отива да живее при леля си, започва да
закрива прозорците с одеяла. Аз не съм виждала някой човек посред бял ден
да слага одеяла на прозорците. Минавайки покрай къщата с баща му на
въпросната жена, която според него му е враг, заляга в колата, кара баща си
да паркира колата в гаража, за да може той като излиза и да не бъде видян от
съседите. Това за мен не е нормално.
Тези неща ги зная от родителите му.
Чела съм обясненията на А.Ч., дадени в хода на ДП. Там той не дава
такава симптоматика, но той обяснява, че е дал обясненията под диктовка.
В.Л. К.: Не съм констатирала при подсъдимия груби паметови
нарушения. Това не означава, че той може да възприема правилно
действителността. Едното няма нищо общо с другото.
Не работя в частния кабинет на д-р Щ..
В метадонова програма съм работила преди да започна да работя в
Пазарджик.
В.Л. Д-Р Щ.: Никога не съм работила в метадонова програма.
В.Л. К.: Д-р Щ. не ми е била началник.
В.Л. Д-Р Щ.: На този етап, когато беше изработена експертизата, аз
нямах обективна информация за обремененост на подсъдимия с психични
заболявания. Още в началото казах, че след това, след като беше изготвена
експертизата, на А.Ч. попадна на братовчедка в нашата болница, разпитахме
я по-подробно и разбрахме, че има и други във фамилията, които носят това
заболяване. Тогава, когато работих по заключението, попитах родителите на
А., но те не ми казаха за такава обремененост.
Братовчедката, която беше при нас в отделението, не ми е споделила, че
лелята на А.Ч. има двама сина, които имат деца, и при тях не се наблюдават
никакви фамилни обременености.
Има значение, дали лелята на подсъдимия е от майчина или от бащина
страна с психическа обременост с психично заболяване. Значението е, че в
случая се получава, че този човек има двойна фамилна обремененост – и от
едната, и от другата страна, нещо, което също може да бъде сериозен рисков
фактор за бъдещо заболяване.
8
Не се потвърждава информацията на проф. Шипковенски относно
наследствената обремененост за предаване повече по женска линия от майка
на дъщеря, отколкото майка на син. Такова нещо няма сега. Това е стара
информация. Това е учебник, написан 1956 г.
Прокурор М.: Да се приеме заключението на вещите лица.
Адв. К.: Да се приеме заключението.
Адв. К.: Да се приеме.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на СППЕ, изготвено от вещите лица д-р Щ. и
клиничен психолог Г.К..
На всяко едно от вещите лица да се изплати възнаграждение в размер на
по 120 лева за явяване, поддържане и доразвиване на заключението – от
бюджета на Окръжен съд - Пазарджик.
На основание чл. 282 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА Комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза /повторна/, находяща се на лист 47 до лист 60 вкл., том 3 от ДП,
изготвено от вещите лица доц. М. и магистър психолог Б..
В.Л. Б.: Поддържам заключението. Не поддържам последното изречение
на стр. 11 от част „Заключение“, където е записано, че А.Ч. може да
възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни
обяснения, като поддържам заключителната част на стр. 13 и 14 от
заключението, че не може да възприема фактите и да дава достоверни
обяснения.
Поддържам заключението в частта, в която сме посочили, че психичното
състояние на подсъдимия не му позволява да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, както към момента на
извършване на деянието, така и към момента към който сме изготвили
9
заключението.
Тогава, каквото ми е било представено като материали, това съм
ползвала.
С показанията на св. П.В. не съм се запознала.
Подсъдимият го изследвахме в ареста в затвора в Пазарджик. Тогава,
когато отидохме, бяхме с доц. М., той го прегледа, след това аз го прегледах.
Направихме изследвания. Беше тревожен, на моменти неадекватен,
подскачаше, казваше едно, след това съвсем друго – и затова така сме го
описали.
Предполагам, че някаква грешка съм допуснала, за да има такова
разминаване между това, което съм посочила в заключението на 11 стр. и
стр. 13.
Не съм задавала въпрос на подсъдимия, дали има шофьорска книжка и
дали шофира.
Това, че подсъдимият управлява МПС, няма да промени моето
становище.
Нямам данни, какво е било лечението на подсъдимия към онзи момент, и
дали въобще е лекуван. Заключението, което сме дали, е въз основа на
наблюденията, които сме направили и констатациите от изследванията.
Заключението, което сме изготвили, е от наблюдението, което сме
имали по отношение на подсъдимия, когато го посетихме в ареста.
Не си спомням да съм виждала медицинска документация. Специално на
мен, такава не ми е била предоставяна.
Експертизата на д-р Щ. мисля, че не ми беше представена. Само
материалите по делото ми се предоставиха. Аз лично не съм чела
експертизата на д-р Щ.. Не си спомням, дали съм видяла медицински
документи. Не съм виждала журнал от Неврохирургично отделение за прием.
Страните по отделно: Да се приеме заключението.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на Комплексна съдебно-психиатрична и
10
психологична експертиза /повторна/, находяща се на лист 47 до лист 60 вкл.,
том 3 от ДП, изготвено от вещите лица доц. М. и магистър психолог Б..
На вещото лице Б. да се изплати възнаграждение в размер на 120 лв., за
явяване, поддържане и доразвиване на заключението, платими от бюджета на
Окръжен съд - Пазарджик.
На основание чл. 282 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА повторна Комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, находяща се на лист 80 до лист 105 вкл., том 3 от ДП, изготвена
от вещите лица д-р К., д-р Ц. и клиничен психолог К..
Адв. К.: Аз възразявам срещу изслушването на тази експертиза. Аз не
можах да открия в делото постановление за назначаване на тази експертиза,
което е абсолютно необходим процесуален документ съгласно разпоредбата
на чл. 145 от НПК. Без такъв документ вещите лица не могат да изготвят
експертиза, аз не зная кой им е възложил, не можах да го открия, и кой им е
поставил тези задачи.
Прокурор М.: Налице е такъв документ за назначаване на такава
експертиза, има постановление.
Адв. К.: за мен това не е постановление за назначаване. Запознат съм с
постановлението на прокурора на стр. 69, том 3 от ДП, но това постановление
не отговаря на изискванията на разп. на чл. 105 от НПК, защото е казано,
какво трябва да съдържа акта за назначаване на експертиза, и това
постановление на този прокурор не може да се приравни на акт на
постановление за назначаване на експертиза, защото съдържанието на чл. 145
е императивно. В акта, с който се назначава експертиза, се посочва
основанието, поради което се налага да се извърши експертиза, обекта и т.н.,
какво е основанието да се назначи повторна експертиза. Съдът, когато
назначава повторна експертиза, се позовава на НПК на основанията, а когато
тя е необоснована или поражда противоречия. Защо е назначена тази
експертиза, което беше за мен по партизански начин, защото ние не бяхме
запознати с тези възражения на предявяването, което не беше извършено по
11
отношение на нас. Аз считам, че ако Вие изслушате експертизата, и я
приемате, считам, че това ще бъде съществено процесуално нарушение и ще
бъде основание за атакуване в следващата инстанция.
Прокурор М.: Аз съм дал указания да се извърши такава експертиза и
разследващият полицай я е извършил.
Адв. К.: Поддържам казаното от прокурора.
Съдът счита, че възраженията, които се правят от адв. К. са възражения
по същество във връзка с начина на събиране на доказателствата по делото и
по тези възражения съдът ще се произнесе с крайния си акт.
ПРИСТЪПВА към разпит на вещите лица:
В.Л. К.: Поддържам заключението, което сме представили.
В.Л. Д-Р Ц.: Поддържам заключението.
В.Л. К.: Поддържам заключението.
В.Л. Д-Р Ц.: Заключението ни е изготвено на базата на всички материали
по разследването до този момент, на базата на множество медицински
документи, извършени на два етапа психиатричен преглед с психиатрично
интервю и обстойно психиатрично изследване.
Не установихме наличие на каквото и да е психично заболяване, което да
е пречка подсъдимият да може да разбира извършеното, да ръководи
постъпките си, да възприема правилно фактите и обстоятелствата, ако желае.
В.Л. К.: Поддържам напълно становището на д-р Ц.. При подсъдимия
обстоятелствата се отнасят до личностови характеристики, които аз съм
описала много подробно в експертизата. За психичния личностов контрол по
Шнайдер са налице едва два симптома. Той е личност, отгледан в
недружелюбна семейна среда.
В.Л. Д-Р Ц.: В медицинските документи, които сме изследвали, за да
стигнем до нашите изводи, ние не установихме подсъдимият да е преживяла
тежка черепно-мозъчна травма. Бяхме много внимателни в това отношение,
защото една от предполагаемите и обсъждани като диагнози беше органично
разстройство на личността. За база на органично разстройство би трябвало да
има някаква материална причина за това разстройство. При всички
12
документи, до които имахме достъп, успяхме да установим, че по време на
една автомобилна злополука той е бил ранен, но симптомите са описани и
съответстват на мозъчно сътресение. Това е най-леката форма на нараняване,
която не е свързана с разкъсване на мозъчни тъкани, на мозъчна структура. Тя
е един вид зашеметяване от момента на травмата. Пребивавал е един ден в
лечебно заведение, направили са му всички необходими изследвания, които
са отхвърлили наличието на тежка черепно-мозъчна травма. Няма гръдна
травма, няма контузя, няма смърт на мозъчни клетки и т.н. Затова смятаме, че
тезата за тази черепно-мозъчна травма е малко преувеличена, което не е
необичайно, близките винаги търсят обяснение, търсят причини, но накратко
обективни данни за тежка черепно-мозъчна травма няма.
Един от най-големите проблеми в психиатричната наука в световен
аспект е т.нар. „психиатрична стигма“, тоест заричането на хората, които
имат някакво психично отклонение или съмнение, че са второ качество хора,
че трябва да се гледа като на второ качество на тях. Това е нелепо в сегашно
време да се говори, че са фамилно обремени, като се слага петно върху други
хора. Между другото в моята кариера имам един период, когато се занимавах
с генетика на психичното заболяване. Беше английско проучване, много
задълбочено и резултатите от това проучване са: Няма ген, който да отговаря
за болестта „шизофрения“. Предава се предразположение към заболяването, а
не директно болестта, защото, ако се предаваше директно, един процент от
хората на планетата ще боледуват от шизофрения. Всички тези хора имат
роднини. Ако си дадем сметка, колко хора би трябвало да заречем, че те са
шизофреници, защото имат шизофренни роднини – това е просто нелепо. В
много семейства има болни, но това не означава, че децата им ще бъдат
болни, племенниците и т.н. Просто това обстоятелство, че в семейството има
психично болни, по никакъв начин не налага останалите членове на
семейството да бъдат болни.
Вещите лица д-р Ц., д-р К. и психолог К. : Сега се запознахме с
Епикризата и с Телковото решение на лист 37 и 39 по делото.
В.Л. Д-Р Ц.: Тази медицинска документация няма отношение към
психичното състояние на подсъдимия.
13
В.Л. Д-Р К.: Поддържам казаното от д-р Ц..
В.Л. К.: Поддържам казаното от д-р Ц..
В.Л. Д-Р Ц.: В нито един от медицинските документи за психичното
състояние на подсъдимия не са цитирани характерни за шизофренията
симптоми – налудности, халюцинации, разкъсано мислене, възбуда,
повтарящи се движения и т.н. Не зная откъде те взимат тези неща.
Симптомите, които изброи д-р Щ., са коректно посочени, но в амбулаторни
листове, които д-р Х. е представила, тя не представя такива симптоми.
Навсякъде тя говори за тревожност, влошаване и затова водещата диагноза е
едно невротично състояние. Мисля, че го нарича „паническо разстройство“,
като в някои от листовете е посочено „обсервацио“, тоест съмнение за друго
заболяване. На един от листовете е написано съмнение за „параноидна
шизофрения“, а на друг от листовете - „органична психоза“.
В структурата на амбулаторния лист имаме анамнеза и обективно
състояние, тоест статуса - това, което установява колегата. Няма описание на
халюцинации, налудности, разкъсаности и т.н. Няма такова описание в
графата „Обективно състояние“, д-р Х. не е посочила такова състояние.
Освен това наличието на такива симптоми налагат лечение, защото
параноидната шизофрения е едно много тежко заболяване, което променя
структурата на мисленето, начинът, по който лицето възприема околния свят
и начина, по който изгражда своето мисловно поведение. То е на базата на
неговото възприятие и поради това може да бъде опасен за него и за
околните. По тази причина един уважаващ себе си лекар, ако установи тези
симптоми, би препоръчал антишизофренно лечение. В амбулаторните
листове на д-р Х. обаче няма описано такова лечение. На едно място се
цитира прилагането на антидепресанти. „Ексцетил“ – дава се при депресия,
дава се при тревожност. Това лекарство би влошило шизофренните
симптоми. Цитирано е от д-р Х., че подсъдимият настоява за „Лепонекс“,
което е едно особено лекарство, което се използва при хронична шизофрения,
тогава, когато другите антишизофренни средства не вършат работа, когато
пациентът е станал резистентен, не му помагат и се налага малко по-тежка
артилерия „Лепонекс“, но не в доза 1 таблетка дневно.
„Лепонекс“ е предпочитано лекарство от зависимите лица наркомани,
когато стават тревожни, не могат да спят. То е предпочитано лекарство при
14
абстиненция от наркозависимите лица.
Защо да го взима точно това лекарство подсъдимият от д-р Х. не е
описано. Не е давана от нея доза, която да има антипсихотично лечение.
В.Л. К.: Странно е, защо подсъдимият е искал точно това лекарство.
В.Л. Д-Р Ц.: Разговаряхме с майката и с бащата на подсъдимия. Аз
обясних и в моята повече от 40-годишна практика имам множество пациенти,
които имат фамилна обремененост. Примерно майката и бащата са болни от
параноидна шизофрения, запознали се в психиатрична болница, оженили се, а
пък децата им са психично здрави. Фамилната обремененост не е абсолютна.
Не са ни съобщили родителите на подсъдимия за фамилна обремененост.
Ако ни бяха съобщили, но това е един въпрос, с който много често се
спекулира. Нашето внимание е ангажирано с преценка на здравословното
състояние и личността на освидетелствания, а не с неговия род.
Не бихме си позволили да стигматизираме който и да е, дори и
обвиняем, с това, че след като във фамилията има един болен, би трябвало
той непременно да е болен.
Разговаряхме с бащата и с майката на подсъдимия.
В експертната ни практика се среща това, че заинтересовани лица, които
са имали по някакъв начин, повод, причина, да наблюдават болестно
поведение на някого, се опитват да го възпроизвеждат.
В.Л. Д-Р К.: Прекалено много се спекулира с тази фамилна
обремененост, която няма нищо общо с нашия случай.
Прокурор М.: Да се приеме заключението.
Адв. К.: Да се приеме заключението.
Адв. К.: Да не се приема заключението, тъй като експертизата е
процесуално недопустима - при липса на конкретен акт за назначаване.
Съдът счита, че следва да се приеме заключението на вещите лица, а
относно възраженията, които се правят от защитата, съдът ще вземе
становище с крайния си съдебен акт, където ще се мотивира дали цени, или не
цени това заключение, съответно защо, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
15
ПРИЕМА заключението на вещите лица д-р Ц., д-р К. и клиничния
психолог К..
На всяко едно от вещите лица да се изплати възнаграждение в размер на
по 120 лв. за явяване, поддържане и доразвиване на заключението в дн.с.з.,
платими от бюджета на Окръжен съд - Пазарджик.
Прокурор М.: Нямам искания.
Адв. К.: Нямам искания по доказателствата.
Адв К.: Държавното обвинение и частното обвинение имаха възможност
по време на досъдебното производство да назначат толкова експертизи,
докато се получи такъв резултат, който отговаря на техния интерес. При
наличието на две непротиворечиви експертизи относно основните въпроси,
дали разбира свойството и значението на извършеното моят подзащитен, и
първата и повторната експертиза са непротиворечиви. Това за мен поражда
основателно съмнение, защо е била необходимостта от трета експертиза,
тоест втора повторна експертиза по същите въпроси при наличието на тези
процесуални нарушения, които ги изтъкнах и дори и при на тези процесуални
нарушения, за частното обвинение е оправдано, но държавното обвинение,
което съгласно разп. на чл. 107, ал. 3 трябва да събира доказателства и то
задължително не само в полза на пострадалия, но и в полза на обвиняемия до
установяване на вина. Прокурорът е бил длъжен при наличието на тези три
противоречиви, от едната страна две и третата по едни и същи въпроси, е
било абсолютно задължително назначаването на арбитражна експертиза.
Прокурорът не е направил това. Правя искане за допускане на арбитражна
експертиза, която като се запознае с материалите по делото, както и с трите
експертизи, да отговори на всичките въпроси, които са поставени по време на
досъдебното производство по тези експертизи.
Прокурор М.: Да се уважи искането.
Адв. К.: Не че е в интерес на защитата, на частното обвинение или на
държавното обвинение, както се изрази адв. К., но и ДО, и ЧО бяхме
заинтересовани и сме заинтересовани истината да излезе наяве, тоест да се
разкрие обективната експертиза. А каква е обективната истина: Имаме една
експертиза на д-р Щ., която категорично отговори на три пъти на поставения
16
въпрос: Да, експертизата я правих по снета анамнеза на подсъдимия и по
данни на неговите родители. Тя дори не е погледнала един медицински
документ. Тя дори не е погледнала копието от Журнала от 2014 г. на д-р М.,
където стои подписа, че когато е приет подсъдимият след катастрофа, на него
е влята една банка „Рингер“, тоест дадена му е една чаша студена вода. Той не
е имал абсолютно никаква нужда от каквото и да е лечение и въпреки всичко
упорито д-р Щ. твърди, че той е претърпял тежки ЧМТ. Доц. М. не е било в
негов интерес да върви срещу колежката Щ., с която на няколко пъти и
многократно са в една и съща двойна или тройна експертиза. Той е
преповторил всичкото това, което е казала д-р Щ.. Никой от двете експертизи
– първата и втората не е погледал медицинските документи. Никой не е
извършил основен преглед на подсъдимия. Някакви мъгляви дадени
обяснения от родителите, колко някой го е клел, колко бил станал клошар. Аз
никъде по делото не видях да има такава данна, че е станал клошар. Напротив
по делото има данни, че всеки ден със самочувствие си кара автомобил в
селото, защото е на свобода, а на тези тука тримата /сочи пострадалите/ им
копа. Тройната експертиза обективно, всестранно и пълно даде отговор на
всички поставени въпроси. Най-важния въпрос, че този човек е годен да
отговаря пред закона. Ето защо аз смятам, че не следва да се уважава
искането за арбитражна експертиза, тъй като единствената експертиза, която
беше обективна, която отговори пълно, изчерпателно и обективно на всички
въпроси, и то на най-важните въпроси, на които трябваше да отговори е
последната експертиза.
Адв. К.: Тя се търсеше тази тройна експертиза. Освен това колежката
говори априори, че първите две експертизи не са се запознали с медицински
документи. Ние чухме, кой се е запознал и кой не се е запознал. Само Б. каза,
че не се е запознала с медицинските документи. Да, Щ. заяви, че не се е
запознала с показанията на св. В., но дали са й били предоставени. Вярно е, че
на Б. беше зададен и провокационния въпрос, дали се е запознала с
експертизата на д-р Щ., за да я възпроизведе. Държа на арбитражна
експертиза със специалисти от София от водещи психиатрични заведения.
Страните по отделно: Нямаме други искания по доказателствата.
17
Съдът се оттегли на тайно съвещание за произнасяне по искането за
назначаване на арбитражна експертиза.
След тайно съвещание съдът счита, че така направеното искане за
назначаване на арбитражна експертиза, е основателно. Поначало съгласно чл.
144, ал. 2, т. 3 и т. 4 от НПК експертизата е задължителна, когато съществува
съмнение относно вменяемостта на обвиняемия и способността на
обвиняемия с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно
да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни
обяснения за тях. До момента по делото са изготвени три съдебно-
психиатрично-психологични експертизи, като заключенията на първите две
експертизи противоречат на заключението на третата експертиза. С оглед
гореизложеното, за да се преодолее създаденото съмнение от тези експертизи
по отношение на вменяемостта на обвиняемия и способността му правилно да
възприема фактите, имащи значение за делото, както и дава достоверни
обяснения за тях, се налага назначаването на Комплексна петорна арбитражна
/комисионна/ експертиза, в която да участват трима психиатри и двама
клинични психолози, които ще следва след извършване на обстоен преглед на
подсъдимия Ч., като при необходимост същият бъде настанен в съответната
психиатрична клиника за необходимото време за изследване, и след
запознаване с всички съществуващи и събрани до момента доказателства по
делото – както тези в досъдебната фаза, така и в съдебната фаза, да изготвят
заключение по всички въпроси, които са били поставени на вещите лица по
трите изготвени до момента заключения.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА назначаването на Комплексна петорна арбитражна
/комисионна/ психиатрично-псилохологична експертиза, с участието на трима
психиатри и двама клинични психолози, които следва да изготвят заключение
след извършване на обстоен преглед на подсъдимия Ч., като при
необходимост същият бъде настанен в съответната психиатрична клиника за
необходимото време за изследване, и след запознаване от вещите лица с
всички съществуващи и събрани до момента доказателства по делото – както
тези в досъдебната фаза, така и в съдебната фаза, като отговорят на всички
18
въпроси, които са били поставени на вещите лица по трите изготвени до
момента по делото заключения /на лист 11; на лист 47 и 48 и на лист 80, том
3-ти от ДП/.
Да се пише писмо до Изпълнителния директор на Многопрофилна
болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Свети Наум“ – град
София академик проф. д-р И.М., за определяне на трима психиатри и двама
психолози от болницата, които да участват като вещи лица по допусната
Арбитражна експертиза.
В писмото да се посочи, че ще следва съдът да бъде уведомен за
определените вещи лица в 10-дневен срок от получаване на писмото.
Ще следва след посочване на вещите лица същите да бъдат призовани за
сл.с.з., като в призовките до тях се посочи, че следва да изготвят
заключението си по посочените по-горе въпроси и го депозират в съда поне 7
дни преди съдебното заседание с копие за страните.
Ще следва да се даде възможност на подсъдимия в сл.с.з. да даде
обяснения, ако желае.
Прокурорът ще следва да осигури за сл.с.з. веществените доказателства,
поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА възможност на подсъдимия в сл.с.з. да даде обяснения.
ЗАДЪЛЖАВА прокурора да осигури веществените доказателства по
делото за следващото съдебно заседание.
За събиране на доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 19.10.2022 г. за 09:30 часа , за която
дата и час прокуратурата, частните обвинители, повереникът им,
подсъдимият и защитникът му уведомени.
Да се призоват вещите лица след определянето им. Писмото до
изпълнителния директор на болница „Свети Наум“ да се изпрати по факс и по
имейл.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което по делото приключи
в 16:00 часа.
19
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
20