Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.12.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Кръстева като разгледа докладваното от съдията т.д. № 639 по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „З.а.Б.В.и.г.” АД, твърди, че в качеството му на застраховател сключил четири договора за имуществена застраховка, както следва: - договор за имуществена застраховка, сключен със застрахователна полица № 2200160300000094/ 07.04.2016 г., по която застраховани лица са дружествата „М.К.“ ООД, „СММ **“ ООД и „Е.С.А.“ ООД; - договор за имуществена застраховка, сключен със застрахователна полица № 2200160300000164/ 23.06.2016 г., по която застраховани лица са дружествата „М.К.“ ООД и „Е.С.А.“ ООД; - договор за имуществена застраховка, сключен със застрахователна полица № 2200160300000172/ 04.07.2016 г., по която застраховани лица са дружествата „М.К.“ ООД, „СММ **“ ООД и „Е.С.А.“ ООД; - договор за имуществена застраховка, сключен със застрахователна полица № 2200160300000204/ 04.08.2016 г., по която застраховано лице е дружеството „СММ **“ ООД. Посочва, че по тези договори застрахователят поел задължение срещу получаване на застрахователна премия да покрива щетите по застрахованото имущество, представляващо компютърна техника и периферия, собственост на застрахованите лица, причинени от риска измокряне в резултат на авария на водопроводна, канализационна, отоплителна и паропроводна инсталации и включените към тях уреди. Ищецът заявява, че в нощта на 03.02.2017 г. срещу 04.02.2017 г. настъпила авария на топлопровод, намиращ се в гр. София, ул. „Владимир Башев“, в непосредствена близост до складовите помещения на „М.К.“ ООД в сутерена на сградата, находяща се на адрес гр. София, бул. „******, секция А. В резултат на тази авария голямо количество топла вода проникнало в складовите помещения и това довело до измокряне на намиращите се в тях компютърна техника и периферия – лаптопи, ноутбуци, консумативи и компоненти, собственост на дружествата „М.К.“ ООД, „СММ **“ ООД и „Е.С.А.“ ООД, които били увредени. Стойността на щетите по увредените вещи, които са застраховани по всяка една застрахователна полица е както следва: - стойността на увредените вещи, които са предмет на застрахователна полица № 2200160300000094/ 07.04.2016 г., е 159 676, 94 лв.; - стойността на увредените вещи, които са предмет на застрахователна полица № 2200160300000164/ 23.06.2016 г., е 15 392, 12 лв.; - стойността на увредените вещи, които са предмет на застрахователна полица № 2200160300000172/ 04.07.2016 г., е 55 065, 65 лв.; - стойността на увредените вещи, които са предмет на застрахователна полица № 2200160300000204/ 04.08.2016 г., е 305 587, 68 лв. С оглед на това за ищеца е възникнало задължение да заплати на застрахованите дружества застрахователни обезщетения за претърпените в резултата на настъпилото събитие имуществени вреди. Ищецът заявява, че заплатил на застрахованите лица „М.К.“ ООД, „СММ **“ ООД и „Е.С.А.“ ООД застрахователни обезщетения в общ размер на 539 154, 19 лв., поради което има право да предяви регресен иск срещу причинителя на вредите, който е ответникът „Т.С.“ ЕАД, в чиято тежест съгласно действащите нормативни разпоредби е възложено извършването на действия по поддържане на топлопреносната мрежа, част от която е и авариралият тръбопровод, както и осигуряване режима й на работа в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност. Поради изложеното ищецът моли „Т.С.“ ЕАД да бъде осъдено да му заплати сумата от 100 000 лв., представляваща частична претенция от 539 154, 19 лв. - регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по договори за имуществени застраховки, сключени със застрахователна полица № 2200160300000094/ 07.04.2016 г., застрахователна полица № 2200160300000164/ 23.06.2016 г., застрахователна полица № 2200160300000172/ 04.07.2016 г. и застрахователна полица № 2200160300000204/ 04.08.2016 г., за настъпило в нощта на 03.02.2017 г. срещу 04.02.2017 г. застрахователно събитие, представляващо авария на топлопровод, намиращ се в гр. София, ул. „Владимир Башев“, както и сумата от 4 722 лв., представляваща частична претенция от 25 460 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата, начислено за периода от 21.05.2018 г. – датата на изпадане на ответника в забава, до 06.11.2018 г. – датата на подаване на исковата молба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – „Т.С.“ ЕАД, оспорва предявените искове. Посочва, че измокрянето на движими вещи, причинено от авария, не е сред рисковете, които ищецът се е съгласил да покрива с четирите описани в исковата молба застрахователни договора. Оспорва датата, на която са подписани добавъците към полиците, като твърди, че тяхната дата не е достоверна и те са сключени след настъпилото събитие, за да могат да бъдат обезщетени причинените от него вреди. С оглед на това счита, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение без да е имал задължение да стори това. Посочва, че юридическите лица „СММ **“ ООД и „Е.С.А.“ ООД не са застраховани по сключените застрахователни договори и липсва основание в тяхна полза да бъде заплатено застрахователно обезщетение. Твърди, че причина за описаните в исковата молба вреди е некачествената хидроизолация на складовите помещения, в които се е съхранявала компютърната техника. Сочи, че по делото не се доказва твърдените като увредени вещи да са се намирали в наводнените сутеренни помещения. Ответникът заявява, че застрахованото лице не е предприело своевременни действия за ограничаване на вредите от събитието като премести намокрената техника, което е станало причина за нейното пълно погиване. Това е основание за намаляване на размера на дължимото обезщетение. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Третото лице
помагач „Д.з.“ АД, оспорва предявеният иск. Позовава се на неизпълнение от
застрахованите лица на задължението им по чл. 395, ал. 6 КЗ, в резултат на
което счита, че е възникнало правото на ищеца да намали дължимото
застрахователно обезщетение по договорите за имуществено застраховане, което
той не е упражнил. Твърди, че в застрахователните договори е уговорено
самоучастие на застрахования във всяка щета, което трябва да се съобрази при
определяне на размера на дължимото на увредените застрахователно обезщетение.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка
със становищата на страните и техните възражения, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
На първо място следва да се отбележи, че съдът намира, че с оглед на твърденията, направени в исковата молба и молбата уточнение, депозирана на 14.07.2021 г. пред СГС, предявеният главен иск следва да се квалифицира по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД. Това е така защото ищецът заявява, че в негова полза е възникнало регресно вземане за получаване на заплатеното застрахователно обезщетение към лицето, което отговаря за причинените на застрахования вреди, чиято защита търси с предявения главен иск, като той се позовава на следните провопораждащи това вземане факти: 1) наличието на сключени договори за имуществено застраховане; 2) настъпването на събитие, което е риск, който застрахователят се е съгласил да покрива по тези договори; 3) настъпване на вреди за застрахованите лица; 4) наличие на противоправно поведение на служители на ответника „Т.С.“ ЕАД по неизпълнение на задълженията им по поддържане на топлопреносната мрежа и по осигуряване режима й на работа в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност; 5) наличие на причинна връзка между това поведение и вредите; 6) заплащане от застрахователя на застрахованите лица на обезщетение за причинените вреди. Позоваването от ищеца на неизпълнение на задължения, възложени с нормативни актове в тежест на „Т.С.“ ЕАД, от което са причинени щетите по застрахованите вещи, е факт, който навежда на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, при който се ангажира отговорността за вреди на възложителя на работата за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди и съответно на фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, в която норма е уредено суброгационното право, което възниква за платилия застраховател срещу възложителя на работата, при или по повод на извършване на която са причинени вредите, които той е обезщетил по силата на възникналото между него и увреденото лице застрахователно обезщетение. Съдът счита, че въпреки че при излагане на твърденията си за това от какви факти възниква отговорността на ответника за причинените на застрахованите лица вреди ищецът посочва правната норма на чл. 50 ЗЗД, като основание за възникване на тази отговорност, той не излага конкретни факти, които да могат да се отнесат към фактическия състав, при който възниква отговорността за вреди по чл. 50 ЗЗД за собственика на вещта и за лицето, под чийто надзор тя се намира. Трайна е практиката на ВКС, че отговорността по чл. 50 ЗЗД е безвиновна и е за вреди, произтичащи от обективно присъщи свойства, качества или дефекти на една вещ, т.е. само за вреди, които са в резултат от конкретни свойства, качества или дефекти на вещта. Тази отговорност не възниква ако вредите са в резултат на използване на вещта в нарушение на предписани или общоприети правила, в които случаи отговорността за вредите от непозволено увреждане може да бъде ангажирана само в хипотезите на чл. 45 ЗЗД или чл. 49 ЗЗД. В настоящия процес ищецът не твърди, че е налице някое конкретно свойство или качеството на отделните елементи на топлопреносната мрежа на гр. София, които да са предизвикали щетите по описаната в исковата молба техника. Конкретните факти, които той излага в молбите, с които уточнява по указания на съда основанието на предявения главен иск, са свързани единствено с неизпълнение от служители на дружеството „Т.С.“ ЕАД на установени в негова тежест с нормативните актове задължения по поддържане на топлопреносната мрежа в гр. София, част от която е авариралият топлопровод, което неизпълнение счита, че е причинило аварията и наводнението на складовите сутеренни помещения, в които са се съхранявали вещи на застрахованите лица. Тези факти, както се посочи, следва да се подведат под фактическия състав на чл. 49 ЗЗД и съответно на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
За да бъде уважен предявеният от ЗАД „Б.В.И.Г.” АД иск срещу причинителя на вредата, по делото
трябва да бъде установено наличието на предвидените в закона предпоставки, при
които в полза на ищеца, в качеството му на застраховател, възниква
суброгационното право, предвидено в чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, които са следните:
1) валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца и
увреденото лице; 2) настъпване на събитие, което съгласно договора е риск,
който застрахователят покрива; 3) настъпили вреди за застрахования, които да са
в причинна връзка със събитието, т.е. да са следствие от него; 4) възникнали
права на застрахования срещу причинителя на вредата на основание чл. 49 ЗЗД; 5)
плащане от страна на ищеца - застраховател на обезщетение за настъпилите вреди
в полза на застрахования.
Не се спори в производството, а и се установява от представените писмени
доказателства, че ЗАД „Б.В.И.Г.” АД е сключил четири договора за
имуществено застраховане. Те са сключени
във формата на застрахователна полица и носят подписите на представители на
двете страни по сделките, с което е спазена изискуемата от закона писмена форма
за действителност на този вид договор.
Първият
от тези договори е сключен със застрахователна полица №
2200160300000094/ 07.04.2016 г., между ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, като застраховател, и
дружеството „М.К.“ ООД, като застрахован. Този договор е изменен с постигнато
между страните по него писмено съгласие, обективирано в два писмени документа, наименувани
добавък, които са подписани на 07.04.2016 г. и на 11.04.2016 г., с които са
разширени кръга на застрахованите по тази застраховка лица, като е посочено, че такива са и
дружествата „СММ **“ ООД и „Е.С.А.“ ООД, както и кръга на рискове, които
застрахователят се е задължил да покрива, като е добавен и рискът измокряне
и навлажняване в резултат на авария на водопроводна, канализационна,
отоплителна и паропроводна инсталация, настъпили извън застрахования обект. При
тълкуване на волята на страните, изразена в клаузите на този договор и двата
добавъка към него, се налага извода, че с него застрахователят е поел задължение да
обезщетява щетите по застрахованото имущество, което представлява материални
дълготрайни активи, сгради, машини, съоръжения и оборудване, транспортни средства,
инвентар, разходи за придобиване на ДМА, материални запаси, материали,
продукция, стоки, незавършено производство, чужди имущества, които се намират в
два склада на адреси гр. София, бул. ******и гр. София, бул. „Цариградско шосе
– 7-ми километър“, бивша сграда на „ЗИТ“ АД, които щети са причинени от
рискове, посочени в полицата и в добавъка от 07.04.2016 г.
Вторият договор
е сключен със застрахователна полица №
2200160300000164/ 23.06.2016 г., между ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, като застраховател, и
дружеството „М.К.“ ООД, като застрахован. Той е изменен с постигнато между страните по него
писмено съгласие, обективирано в два писмени документа, наименувани добавък, които са
подписани на 23.06.2016 г., с които са разширени кръга на застрахованите по застраховката лица, като
е посочено, че такива са и дружествата „СММ **“ ООД и „Е.С.А.“ ООД, както и
кръга на рискове, които застрахователят се е задължил да покрива, като към тях е включен и рискът измокряне и навлажняване в резултат на авария на водопроводна,
канализационна, отоплителна и паропроводна инсталация, настъпили извън
застрахования обект. При тълкуване на волята на страните, изразена в
клаузите на този договор и двата добавъка към него, се налага извода, че с
него застрахователят е поел задължение да обезщетява щетите по
застрахованото имущество, което представлява материални дълготрайни активи,
сгради, машини, съоръжения и оборудване, транспортни средства, инвентар,
разходи за придобиване на ДМА, материални запаси, материали, продукция, стоки,
незавършено производство, чужди имущества, които се намират в два склада на
адреси гр. София, бул. ******и гр. София, бул. „Цариградско шосе – 7-ми
километър“, бивша сграда на „ЗИТ“ АД, които щети са причинени от рискове,
посочени в полицата и в добавъка от 23.06.2016 г.
Третият договор
е сключен със застрахователна полица №
2200160300000172/ 04.07.2016 г., между ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, като застраховател, и
дружеството „М.К.“ ООД, като застрахован. Той е изменен с постигнато между
страните по него писмено съгласие, обективирано в два писмени документа, наименувани
добавък, които са подписани на 04.07.2016 г., с които са разширени кръга на застрахованите по тази
уговорка лица, като е посочено, че такива са и дружествата „СММ **“ ООД и „Е.С.А.“
ООД, както и кръга на рискове, които застрахователят се е задължил да покрива, като към тях е включен и рискът измокряне и навлажняване в резултат на авария на водопроводна,
канализационна, отоплителна и паропроводна инсталация, настъпили извън
застрахования обект. При тълкуване на волята на страните, изразена в
клаузите на този договор и двата добавъка към него, се налага извода, че с
него застрахователят е поел задължение да обезщетява щетите по
застрахованото имущество, което представлява материални дълготрайни активи,
сгради, машини, съоръжения и оборудване, транспортни средства, инвентар,
разходи за придобиване на ДМА, материални запаси, материали, продукция, стоки,
незавършено производство, чужди имущества, които се намират в два склада на
адреси гр. София, бул. ******и гр. София, бул. „Цариградско шосе – 7-ми
километър“, бивша сграда на „ЗИТ“ АД, които щети са причинени от рискове,
посочени в полицата и в добавъка от 04.07.2016 г.
Четвъртият договор е сключен със застрахователна полица №
2200160300000204/ 04.08.2016 г., между ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, като застраховател, и
дружеството „СММ **“ ООД, като застрахован. Този договор е изменен с постигнато
между страните по него писмено съгласие, обективирано в добавък, подписан на
04.08.2016 г., с който е разширен кръга на рискове, които застрахователят се е
задължил да покрива, като към тях е добавен и рискът измокряне и навлажняване в резултат на авария на водопроводна,
канализационна, отоплителна и паропроводна инсталация, настъпили извън
застрахования обект. При тълкуване на волята на страните, изразена в
клаузите на този договор и добавъка към него, се налага извода, че с него
застрахователят е поел задължение да
обезщетява щетите по застрахованото имущество, което представлява материални
дълготрайни активи, сгради, машини, съоръжения и оборудване, транспортни
средства, инвентар, разходи за придобиване на ДМА, материални запаси,
материали, продукция, стоки, незавършено производство, чужди имущества, които
се намират в два склада на адреси гр. София, бул. ******и гр. София, бул.
„Цариградско шосе – 7-ми километър“, бивша сграда на „ЗИТ“ АД, които щети са
причинени от рискове, посочени в полицата и в добавъка от 04.08.2016 г.
В производството от ответника е направено възражение, че добавъците към описаните застрахователни полици са подписани на дата, различна от посочената в тях, която е по-късна от датата, на която се твърди, че е настъпило застрахователното събитие, от което са произтекли описаните в исковата молба вреди, което възражение трябва да бъде разгледано. В тази връзка на първо място трябва да се посочи, че дружеството „Т.С.“ ЕАД има качеството на трето лице по отношение на добавъците, тъй като не е участвал при тяхното подписване. То обаче няма качеството на трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, тъй като не се твърди, а и не се установява да черпи права от някой от субектите, подписали добавъците към застрахователните договори, които права да могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на този документ /в този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 235 от 04.06.2010 г., постановено по гр.д. № 176/2010 г. по описа на ВКС, II гр.о. и Решение № 207 от 21.01.2016 г., постановено по гр.д. № 1381/2015 г. по описа на ВКС, I гр.о./. Ето защо и по отношение на ответното дружество посочените в добавъците дати на тяхното подписване важат, без да трябва да бъдат спазени предпоставките на чл. 181 ГПК за достоверност на датата. То може да оспори датите на съставяне на добавъците в процеса, като в този случай съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, което намира приложение, върху него пада доказателствената тежест да установи обстоятелствата относно действителното време на съставяне на документите. В тази насока е практиката на ВКС – Решение № 23 от 11.09.2017 г., постановено по т.д. № 2413/2015 г. по описа на ВКС, II т.о. По делото от ответника не са представени никакви доказателства, от които да се установява, че който и да е от добавъците към процесните четири застрахователни договора е съставен на дата, различна от тази, посочена в неговото съдържание, което прави възражението за тяхното антидатиране неоснователно. С оглед на това съдът е длъжен да приеме, че в производството е установено, че добавъците към процесните четири застрахователни договора са сключени между страните по тези сделки на посочените в тях дати, които са преди датата, на която се твърди, че е настъпило описаното в исковата молба застрахователно събитие. Това означава, че с посочените добавъци към договорите за имуществена застраховка валидно е изменено тяхното съдържание в частта, определяща застрахованите лица и рисковете, които застрахователят се е задължил да покрива, което изменение обвързва страните по тези сделки, като това е станало преди настъпването на застрахователното събитие, от което се твърди, че са произтекли вредите в случая, поради което постигнатите с тях уговорки следва да бъдат съобразени от съда при отговор на въпросите дали това събитие представлява риск, който застрахователят се е задължил да покрива и кои са лицата, на които се следва заплащане на застрахователно обезщетение.
Следващият
въпрос, на който съдът дължи да отговори е дали вещите, които са описани като
увредени в исковата молба, са част от
имуществото, което страните са се съгласили, че е предмет на договорите за
имуществена застраховка, сключени между ищеца, от една страна, и дружествата „М.К.“ ООД и „СММ **“ ООД, от друга. При съобразяване на
посочените в исковата молба обстоятелства трябва да се заключи, че тези вещи
представляват компютърна техника и периферия –
лаптопи, ноутбуци, консумативи и компоненти, които
са съхранявани в склад, находящ се на адрес: гр. София, бул. „******,
секция А.
Съдът прави извод за това какъв е предметът на процесните застрахователни
договори при тълкуване на волята на страните, изразена в уговорките, постигнати
във всяка една от застрахователните полици, както и в подписаните към тях
добавъци във връзка с уговорките, постигнати в общите условия на комбинирана
застрахователна полица „Имущества“, при които ищцовото застрахователно
дружество сключва този вид договори, които са станали задължителни за застрахованите дружества
на основание чл. 348, ал. 1 КЗ, тъй като се установява, че
са им предадени при сключването на всеки един от застрахователните договори и от тяхно име в полиците са направени писмени изявления, че ги приемат. От съдържанието на тези
уговорки се установява, че между страните и по четирите застрахователни договора
е постигнато съгласие, че имуществото, което е предмет на тези застраховки, е
едно и също и то представлява машини, съоръжения и оборудване, които са
собственост на застрахования и се намират в застрахованите обекти, един от
които представлява склад, находящ се в гр. София, бул. „******. В приложимите
към договорите общи условия е дадена дефиниция на понятието „машини, съоръжения
и оборудване“, като е посочено, че това са енергетични и двигателни машини и
оборудване, измервателни и регулиращи уреди, инженерно-технически съоръжения и
предавателни устройства, както и принадлежащите към тях устройства. Съдът
счита, че компютърната техника, която е описана в исковата молба и включва
лаптопи, ноутбуци и принадлежности към тях, може да се квалифицира като вещи,
които се включват в понятието машини, съоръжения и оборудване по смисъла на
процесните застрахователни договори. По делото не се спори, че тази компютърна
техника е собственост на застрахованите по полиците три дружества, които
съгласно подписаните към тях добавъци са три юридически лица „М.К.“ ООД, „СММ **“ ООД и „Е.С.А.“ ООД. Това се твърди от ищеца с исковата молба и
съгласно уточненията, направени с молба
от 23.09.2021 г. и приложените към нея таблици, като не се оспорва от
ответника, който няма заявено възражение в тази насока. Този факт се и
установява от изводите на вещото лице А.Б., направени при отговор на задача 2
от заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза, който е направен
след анализ на счетоводните записвания при всяко едно от дружествата „М.К.“ ООД, „СММ **“ ООД и „Е.С.А.“ ООД, въз
основа на които е установено, че описаните от вещото лице активи, които
съвпадат с тези, посочени от ищеца в таблиците към молбата от 23.09.2021 г., са
заприходени счетоводно като активи от съответното лице от посочените три.
След като по
делото се доказа, че посочените от ищеца вещи, представляващи компютърна
техника, могат да се квалифицира като машини,
съоръжения и оборудване по смисъла на това понятие, използвано в процесните
застрахователни договори, както и че тези вещи са собственост на застрахованите
по тези сделки лица, а и доколкото от ищеца се твърди, че те се съхраняват в
един от посочените в полиците застрахователни обекти, който представлява склад
в гр. София, бул. „******, следва да се заключи, че те са предмет на застраховане
и по четирите договора за имуществено застраховане, които за определен период
от време действат паралелно, доколкото уговорените в тях периоди на действие се
застъпват. Това означава, че ищецът дължи да заплати на техните собственици
обезщетение за вредите по тях, причинени от застрахователно събитие, което се е
съгласил да покрива.
Съдът следва да се произнесе и по това какви са рисковете, които
застрахователят се е съгласил да покрива по процесния договор за имуществено
застраховане. Те са определени в клаузите, съдържащи се в застрахователните
договори и подписаните към тях добавъци, които както се посочи са валидно
сключени и страните са обвързани от постигнатите в тях уговорки, които са
задължителни в техните отношения съгласно чл. 20а ЗЗД. От съдържанието на тези
документи се установява, че застрахователят се е задължил да покрива щетите,
представляващи всички разходи по възстановяване на загуби от измокряне и
навлажняване в резултат на авария на водопроводна, канализационна, отоплителна
и паропроводна инсталация, настъпили извън застрахования обект. В уговорките,
постигнати между страните с приложимите към процесните договори общи условия, е
уточнено, че измокрянето в резултат на авария представлява изтичане на вода в
резултат на повреда на водозахранващите, водоотвеждащите, отоплителни или
паропроводни тръби от всякакъв вид, свързани със системата за водоснабдяване,
канализация, за парно или водно отопление. Следователно по волята на страните
по процесните договори за имуществено застраховане застрахователят се е
задължил да покрива щетите причинени от събитие, което има следните елементи:
1) настъпила повреда на водозахранващите, водоотвеждащите, отоплителни или
паропроводни тръби от всякакъв вид, свързани със системата за водоснабдяване,
канализация, за парно или водно отопление, в резултат на която е налице
изтичане на вода; 2) тази вода да е довела до измокряне и навлажняване на
застрахованото имущество, т.е. да е налице причинна връзка между аварията и
измокрянето на вещите, предмет на застраховката.
Като се съобрази
изложеното в предходния абзац трябва да бъде
отговорено на въпроса дали соченото в исковата молба събитие е настъпило, както и дали то
представлява покрит риск съгласно постигнатото между страните съгласие в
застрахователните полици и добавъците към тях.
От изложените от ищеца в исковата молба факти е видно, че събитието, от което
се твърди, че са причинени щети по застрахованото с посочените четири полици
имущество, представлява измокряне на това имущество в резултат на авария на топлопровод,
намиращ се в гр. София, ул. „Владимир Башев“, при която е изтекла голямо количество топла вода.
Съдът счита,
че от събраните в производството доказателства се установява, че на 04.02.2017 г. е
настъпила авария на топлопровод, намиращ се на посочения адрес, в резултат на
която е имало теч на топла вода, както и че са намокрени вещи, представляващи
компютърна техника и компоненти, намиращи се в складово помещение на адрес гр. София, бул. „******, вход А,
което намокряне е в резултат на аварията.
Това се доказва на първо място от представените по делото два констативни протокола,
единият от които е с дата на съставяне 09.02.2017 г., а другият е съставен на
13.02.2017 г., като те се намират от л. 251 до л. 268 и на л. 819 от делото на
СГС. Тези документи са подписани от лицето С.Н., което е посочено, че действа
като представител на ответното дружество „Т.С.“ ЕАД, което е застраховано лице
по сключен с третото лице помагач „Д.з.“ АД договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, с оглед на който договор и задължението на застрахователя по него
да заплати обезщетение са съставени тези документи /л. 268 от делото/. В
съдържанието на посочените констативни протоколи е удостоверено осъществяването
на определени факти от обективната действителност, сред които са факта на
настъпила на 04.02.2017 г. авария на уличен топлопровод, намиращ се на ул. „Владимир Башев“ пред
блок 240 на бул. „Шипченски проход“ в гр. София, както и факта на намокряне на вещи,
съхранявани в складово помещение на
адрес: гр. София, бул. „******, вход А. Следователно тези документи имат характер на частни свидетелстващи. Частният
свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила само, когато
удостоверява неизгодни факти и тя важи в гражданския процес единствено срещу
неговия издател, но не и по отношение на други лица, които не са го подписали.
В случая настъпването на авария и измокрянето на вещи, намиращи се в описания склад, са факти, които са неизгодни
за ответника в настоящия процес, тъй като тяхното осъществяване е основание за
ангажиране на отговорността му за вреди. Ето защо и тези документи се ползват с
материална доказателствена сила срещу „Т.С.“ ЕАД за удостоверените в тях
обстоятелства по настъпването на аварията и измокрянето на стоките, съхранявани
в описания склад.
Обстоятелствата по настъпване на 04.02.2017 г. на авария на топлопровода,
намиращ се в гр. София, ул. „Владимир Башев“, в резултат на която е изтекла вода, по
проникване на тази вода в склада на „М.К.“ ООД, находящ се в непосредствена близост до аварията,
както и по намокряне на съхраняваните в този склад стоки в резултат на това, се
установяват и от показанията на
разпитаните в производството свидетели М.Т.М., Д.П.Н.и И.К.И.. В разпита
си пред съда свидетелят Д.Н., сочи, че на 04.02. е настъпилата авария на
топлопровода до склада на „М.К.“ ООД, както и че той през целия ден е бил в района
пред склада, тъй като му е било съобщено за извършваните ремонтни дейности по
отстраняване на аварията и е следвало да следи при тяхното осъществяване да не
бъде засегнато изграденото на място трасе с оптични кабели. Следователно този
свидетел непосредствено е възприел факта по настъпване на аварията на
топлопровода на посочената от него дата. Той заявява и че от мястото на
аварията е излизала пара, както и че се е оформило корито пълно с вода. И
тримата разпитани в производството свидетели посочват, че в склада на „М.К.“ ООД е открито, че
е проникнала вода и че са измокрени стоки, които са се намирали там, като тези
обстоятелства се основават на личните им впечатления, тъй като те са били в
това помещение в първия работен ден след аварията, когато е открито проникването
на водата. Посочените трима свидетели последователно и логически възпроизвеждат в разпита си възприетите от тях факти, които не се оборват от
никакви други представени по делото доказателства, поради което съдът кредитира
изцяло показанията им. Вярно е, че и тримата свидетели са свързани със застрахованите
дружества – единият е техен управител, а другите двама са служители на „М.К.“ ООД, но съдът
намира, че това не ги прави
заинтересовани от изхода на настоящия спор, доколкото към момента на
предявяване на иска отношенията между застрахованите лица и ищцовото дружество са вече уредени с
извършено в тяхна полза плащане на
застрахователно обезщетение за вредите, настъпили от събитието, за което те свидетелстват и за тях е без значение дали застрахователят ще може
да се удовлетвори от „Т.С.“ ЕАД или
не.
Фактите по наличие на
авария на топлопровод, намиращ се в гр. София, ул.
„Владимир Башев“ и изтичането на
топла вода в резултат на аварията се установява и от заключението на вещите лица по допуснатата тройна съдебно техническата експертиза, които с
оглед своите експертни знания са извършили анализ на всички събрани в
производството писмени доказателства, включително представените актове на
държавни органи и въз основа на него са направили обоснован извод, че на
04.02.2017 г. на ул. „Владимир Башев“ в гр. София е открит теч на топла вода, причинен
от авария, която се е състояла в корозирал участък на тръба от топлопроводната
система в гр. София. Експертите са заключили, че от мястото на аварията в
прилежащите терени са изтекли 400 куб.м. вода, с температура около 40 градуса
целзий, като този теч с оглед времето от констатиране на аварията до откриване
на мястото, от което изтича водата, е продължило около 4 часа. Вещите лица са
направили и извод, че аварията на уличния топлопроводпровод е довела до
проникване на топла вода в складовите помещения, намиращи в сутеренния етаж на
сградата, представляваща блок 240, секция А на бул. „******в гр. София, в резултат на което е настъпило
измокряне на съхраняваната в сутерена техника, което означава, че от тяхното
заключение се доказва и факта на наличие на причинна връзка между настъпилата
авария и теча на топла вода и намокрянето на намиращата се в склада техника.
След като по
делото се доказва, че на 04.02.2017 г. е настъпила авария на уличния
топлопровод, намиращ се в гр. София, ул. „Владимир Башев“, в
резултата на която е изтекло голямо количество топла вода, което е довело до
измокряне на компютърна техника, съхранявана в застрахования обект, представляващ
складово помещение, находящо се в гр. София, бул. „******,
секция А, то трябва да се приеме, че се установява, че е
настъпило твърдяното в исковата молба събитие, както и че то има всички
характеристики на риска, който застрахователят ЗАД „Б.В.И.Г.”
АД се е съгласил да покрива със
сключените добавъци към всеки един от процесните застрахователни договори. Това
събитие е настъпило в срока на действие и на четирите застрахователни договора, които са
съответно от 11.04.2016 г. до 10.04.2017 г., от 24.06.2016 г. до 23.06.2017 г., от
05.07.2016 г. до 04.07.2017 г., от 15.08.2016 г. до 14.08.2017 г., което
означава, че ищецът дължи да заплати обезщетение по всеки от тях за настъпилите
в резултат на посоченото събитие вреди по застрахованата компютърна техника.
Вещите, които са намокрени в резултат на настъпилата авария, са описани в
приложение към констативния протокол от 09.02.2017 г., който както се посочи представлява
частен свидетелстващ документ, който е подписан от представител на ответника „Т.С.“
ЕАД. Ето защо и доколкото факта по намокряне на описаните в протокола по вид и
индивидуализиращи белези вещи, който е удостоверен с него, е неизгоден за ответника
в настоящия процес, то този документ се ползва с материална доказателствена
сила, която
задължава съдът да приеме настъпването на това обстоятелство за доказано в процеса от съдържанието на посочения
документ.
По делото не е спорно, че в резултат
на намокрянето и проникването на влага в компютърната техника тя е увредена и е
станала изцяло негодна за употреба. Това се твърди от ищеца в исковата молба и
не се оспорва от ответника нито в подадения от него писмен отговор, нито след
това в хода на процеса, доколкото тази страна не заявява, че намокрената
компютърна техника е могла да бъде възстановена след ремонт и да бъде използвана
отново по предназначение. Фактът на увреждане на намокрените вещи се доказва и
от приетите като доказателства по делото констативни протоколи, които са съставени
от дружество, извършващо действия по сервиз на компютри и техните
принадлежности и в които е посочено, че описаните в тях намокрени вещи, които
отговарят като вид и сериен номер на тези, които ищецът сочи, че са увредени,
са дефектирали поради заливане с течност и не подлежат на гаранционно и
извънгаранционно обслужване поради непредсказуемата работоспособност на всички
компоненти.
С оглед всичко изложено трябва да се посочи, че по делото се доказа
настъпването на всички предпоставки, при които за ищцовото застрахователно дружество по
сключените четири договора за имуществено застраховане възниква задължение да
заплати на застрахованите лица, които са собственици на увредените вещи, обезщетение за вредите,
причинени в резултат на настъпилото застрахователно събитие.
В чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ е предвидено, че при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати обезщетение, което
трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, като то не може да надхвърля застрахователната сума.
Действителната стойност на претърпяната
вреда, вследствие на пълно увреждане на една вещ при настъпило застрахователно
събитие, е равна на разходите, които трябва да бъдат направени, за да се
придобие вещ от вида и с техническите характеристики като тези на увредената,
изчислени съобразно средните пазарни цени към датата на настъпване на
събитието, тъй като точно с тях се намалява имуществото на собственика на вещта.
Размерът на тези разходи се установява от заключението на изготвената по делото
от вещото лице А.Б. съдебно-оценителна експертиза, като те са както следва: -
размерът на разходи по средни пазарни цени за придобиване на вещи, като
увредените такива, които са собственост на застрахованото дружество „М.К.“
ООД, възлиза на сумата от 73 317, 70 лв. без ДДС; - размерът на разходи по средни пазарни цени за придобиване на вещи, като
увредените такива, които са собственост на застрахованото дружество „Е.С.А.“
ООД, възлиза на сумата от 127 395, 49 лв. без ДДС; - размерът на разходи по средни пазарни цени за придобиване на вещи, като
увредените такива, които са собственост на застрахованото дружество „СММ
**“ ООД, възлиза на сумата от 371 660 лв. без ДДС. С оглед на
изложеното и предвид установения размер на имуществените вреди, претърпени от застрахования,
следва да се заключи, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение по
процесните четири договора за имуществена застраховка възлиза на сумата от общо
572 373, 77 лв., като той е по-нисък от застрахователната сума, която е
уговорена във всеки един от отделните застрахователни договора, която
представлява прага на отговорността на застрахователя. В четирите договора за
имуществено застраховане няма клауза за самоучастие на застрахованите лица при
обезщетяване на вредите от риска измокряне и навлажняване в резултат на авария
на водопроводната, канализационната, отоплителна и паропроводна инсталация.
Уговорка за самоучастие по тези сделки има само за обезщетяване на вреди,
причинени от рисковете наводнение и земетресение. Ето защо в случая липсва
основание за намаляване на дължимото застрахователно обезщетение по процесните
договори с уговорен размер на самоучастие, в каквато насока е възражението на
третото лице помагач.
В подадения по делото писмен отговор
ответникът е направил възражение за това, че са налице основания за намаляване
на застрахователното обезщетение, което ЗАД „Б.В.И.Г.” АД дължи на застрахованите по процесните
договори лица. Той се позовава на възникнало в полза на това дружество право да
намали застрахователното обезщетение на основание чл. 395, ал. 6 КЗ, тъй като застрахованите
лица не са изпълнил задължението си, установено в тази правна норма да
предприемат действия за намаляване на размера на причинените от събитието
вреди.
В чл. 395, ал. 6 КЗ е предвидено, че при настъпване на застрахователното
събитие застрахованият е длъжен да положи максимални усилия да намали размера
на вредите и да спази указанията на застрахователя, като при неизпълнение от
страна на застрахования застрахователят има право да намали застрахователното
обезщетение. При
тълкуване на тази правна норма съдът намира, че с нея е регламентирано едно право
на застрахователя по сключен договор за имуществена застраховка да намали
дължимото застрахователно обезщетение при осъществяване на една от следните
алтернативни предпоставки: при неизпълнение от застрахования на задължението
му да предприеме действия за намаляване на размера на вредите от настъпилото
застрахователно събитие или при неизпълнение от застрахования на задължението
му да спази конкретни указания, дадени от застрахователя. Това право е
потестативно по своя характер, тъй като неговото упражняване води до настъпване
на правна промяна в отношенията между страните по договора за имуществена
застраховка. То може да бъде упражнено само от неговия титуляр, който е
застрахователят по договора за имуществена застраховка, както и от негов
кредитор по реда и при условията на чл. 134 ЗЗД. Следователно само от волята на
тези лица зависи дали те ще упражнят това свое право. Потестативното право по
чл. 395, ал. 6 КЗ не може да бъде упражнено от което и да е трето на
застрахователния договор лице, което не е кредитор на застрахователя,
включително от прекия причинител на вредата. То възниква с оглед сключения
договор за застраховка, поради което има значение само в отношенията между
страните по застрахователния договор, но не и между страните по деликтното
правоотношение, което възниква между увредения и причинителя на вредата и
упражняването на това право не влияе на обема на отговорността на последния към
пострадалия за причинените от неговото противоправно поведение вреди.
От представените по делото доказателства се установява, че застрахователят
ЗАД „Б.В.И.Г.” АД не е упражнил правото си по чл. 395, ал. 6 КЗ да намали
размера на застрахователното обезщетение, което е дължимо на застрахованите по
процесните четири договора лица, за вредите, причинени в резултат на настъпилата
авария и измокряне на застрахованите вещи. Това негово право не може да се
упражни в настоящия процес от ответника, дори и да се докаже осъществяването на
предпоставките по чл. 395, ал. 6 КЗ, при които то възниква, тъй като не се
твърди и не се доказва това лице да има качеството на кредитор на ищцовото
застрахователно дружество. Това прави възражението на „Т.С.“ ЕАД за намаляване на размера на платеното
застрахователно обезщетение по процесните договори за имуществена застраховка неоснователно,
без да е необходимо съдът да разглежда въпроса дали правото да направи това е
възникнало в полза на застрахователя, или не.
По делото е безспорно, а и се установява
от представените писмени доказателства, че ищецът е изпълнил
задължението си по застрахователните договори да заплати дължимото обезщетение
на всяко едно от увредените лица, като е престирал на „М.К.“ ООД, „СММ **“ ООД
и „Е.С.А.“ ООД сума в общ размер от 535 722, 19 лв. Доказа се и това,
че всяка от увредените вещи е обезщетена само по един от четирите договора за
имуществена застраховка, въпреки че са всички вещи са предмет на застраховане и
по четирите сделки, което означава, че нито едно от застрахованите лица не се
обогатило неоснователно, като е получил обезщетение за претърпените вреди
повече от веднъж. С така извършеното плащане ЗАД „Б.В.И.Г.” АД е встъпило в правата, които застрахованите имат срещу причинителя на
вредата по силата на изричната норма на чл. 410, ал. 1 КЗ.
Следващият въпрос, на който съдът трябва да
отговори е дали ответното дружество „Т.С.“ ЕАД е лицето, което носи отговорност
за обезщетяване на вредите, които са репарирани от ищеца по процесните
застрахователни договори, на основание чл. 49 ЗЗД, на който фактически състав,
както беше посочено, се позовава ищецът.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което възлага работата, а настъпва, когато натовареното да извърши определена работа лице причини виновно щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. Фактическият състав, при който за възложителя на работа възниква деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД, включва установяването на следните елементи: 1) извършване на деяние от лице, на което е възложена определена работа; 2) това деяние да е противоправно; 3) вина на лицето, което е извършило деянието; 4) настъпила вреда; 5) вредата да е причинена при и по повод изпълнението на възложената му работа; 6) наличие на причинна връзка между противоправното поведение на лицето, на което е възложена работа, и претърпените вреди.
Ищецът твърди, че противоправното поведение, от което са произтекли обезщетените от него вреди, се изразява в допуснато бездействие от служители на „Т.С.“ ЕАД да изпълнят задълженията, които са възложени в тежест на това дружество със законови и подзаконови норми.
Тогава, когато се твърди, че вредите са причинени в резултат от противоправно бездействие на едно лице, неговата отговорност възниква, ако то не е предприело действията, които е било длъжно да извърши. Ако това лице е предприело с дължимата грижа предписаните от закона действия, то не отговаря за вреди, дори тези действия да не са дали очаквания резултат. В тази насока е произнасянето на ВКС в практиката, постановена по реда на чл. 290 ГПК, а именно Решение № 368/ 18.11.2015 г., постановено по гр. дело № 2045/2015 г. по описа на ВКС, IV гр.о. и Решение № 488/ 07.02.2012 г., постановено по гр.д. № 899/ 2010 г. по описа на ВКС, IV гр.о. Това означава, че за да възникне отговорността на „Т.С.“ ЕАД за вреди по чл. 49 ЗЗД, трябва да се установи, че от служители на това дружество не са предприети действия, които те са били длъжни да извършат съгласно действащите правни норми по отношение на топлопреносната мрежа на територията на гр. София и в частност тази, която е аварирала, находяща се в гр. София, ул. „Владимир Башев“ или че са предприети някакви действия в изпълнение на нормативно установените задължения, но без да е положена дължимата грижа за това, която е грижата на добрия търговец, тъй като „Т.С.“ ЕАД изпълнява задълженията си на топлопреносно предприятие по занятие. Ако предписаните от закона действия са предприети от дружеството с дължимата за това грижа и въпреки това настъпят вреди, неговата отговорност за тяхното обезщетяване не може да бъде ангажирана. Установяването в процеса при условията на пълно и главно доказване, че определени действия в изпълнение на предвидените в закона задължения са предприети, както и какви конкретно са те, е поставено в тежест на ответника по иска съгласно правилата на чл. 154 ГПК.
По делото е безспорно, че дружеството „Т.С.“ ЕАД има качеството на топлопреносно предприятие, което извършва дейност по експлоатация на топлопреносната мрежа в гр. София, която съгласно определението, дадено в § 1, т. 65 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/, представлява система от топлопроводи и технологични съоръжения, разположени между границите на собственост на топлопреносното предприятие с топлоизточника и/или клиентите, служещи за пренос на топлинна енергия от топлоизточника до клиентите. В ЗЕ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове са установени определени задължения, които възникват за топлопреносното предприятие, които са свързани с експлоатацията и поддържането на топлопреносната мрежа, която дейност е от обществено значение и затова е предмет на специална регулация. В чл. 130, т. 2 ЗЕ е предвидено, че топлопреносното предприятие е длъжно да поддържа обектите и съоръженията на топлопреносната мрежа в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност при работа. Същото задължение, което възниква в тежест на топлопреносното предприятие, е регламентирано и в подзаконовата разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, издадена от Министъра на икономиката и енергетиката, която е отменена, но е била в сила към момента на възникване на процесното застрахователно събитие, когато се твърди, че „Т.С.“ ЕАД е била длъжна да извърши конкретно действие, но не го е направила. В тази норма е предвидено, че топлопреносното предприятие поддържа обектите и съоръженията на топлопреносната мрежа в съответствие с техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия, определени с наредбите по чл. 83, ал. 1, т. 2 и чл. 125, ал. 4 ЗЕ. При тълкуване на тези правни норми се налага извода, че в тежест на топлопреносното предприятие, какъвто е ответникът „Т.С.“ ЕАД, нормативно е установено да възниква задължението да поддържа съоръженията от топлопреносната мрежа, на територията на която извършва дейност, част от която са и топлопроводите, в съответствие с въведените изисквания за тяхната безопасна работа, което задължение по естеството си включва и задължението да извършва действия по периодична проверка за състоянието на тези съоръжения и при констатиране на появил се дефект в тях, който може да доведе до нарушаване на изискванията за безопасна работа, да извърши действия по ремонт и подмяна на съответното съоръжение.
От заключението на изготвената по делото тройна съдебно-техническа експертиза се установява, че аварията, от която се доказа, че са произтекли вреди за застрахованите лица по четирите договора за имуществена застраховка, сключени с ищцовото застрахователно дружество, е настъпила в корозирал участък от топлопровод на топлопреносната мрежа на гр. София. След като в производството се установява, че е налице корозирала тръба, която е част от общата топлопреносна мрежа в гр. София, това означава, че от служители на „Т.С.“ ЕАД не са предприети своевременни действия за установяване на това, че тази тръба е износена и с настъпили промени по нея, които създават слаби места в топлопреносната мрежа, където биха могли да се появят течове, които да създадат опасност при нейната експлоатация за населението, както и не са предприети действия по извършване на ремонт на корозиралия участък от тръбата. По делото не се твърди от ответника и не се представят доказателства за установяване на обратното, а именно, че от служители на „Т.С.“ ЕАД са извършвани регулярни проверки на състоянието на топлопровода на мястото на аварията или че е извършен ремонт на износените тръби от него, който е бил предприет с грижата на добрия търговец. Ето защо следва да се приеме, че от служители на ответното дружество не са извършени действия в изпълнение на законовите им задължения по чл. 130, т. 2 ЗЕ и чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., което прави това тяхно бездействие противоправно. Вината на тези лица се предполага по силата на презумпцията, установена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която не е оборена. С оглед на това и предвид факта, че в производството се доказа настъпването на имуществени вреди за лицата „М.К.“ ООД, „СММ **“ ООД и „Е.С.А.“ ООД, както и причинна връзка между описаното противоправно поведение и настъпилите вреди, трябва да се заключи, че в случая са налице всички предпоставки по чл. 49 ЗЗД и ответникът отговаря за обезщетяване на вредите, причинени на увредените лица, в чиито права на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е встъпил платилия обезщетение за тези вреди застраховател „ЗАД Б.В.И.Г.” АД. Отговорността на причинителя на вредата за нейното обезщетяване е до размера на претърпяната вреда, който в случая се установи, че възлиза на сумата от 535 722, 19 лв.
В подадения по делото писмен отговор
ответникът е направил възражение, което съдът квалифицира като такова за
съпричиняване на вредоносния резултат от собственика на склада, в който са се
намирали увредените вещи, който е едно от застрахованите по процесните договори
за имуществена застраховка лица, а именно дружеството „М.К.“ ООД, което съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
основание за намаляване на дължимото от причинителя на вредата обезщетение.
Това е така, тъй като ответникът се позовава на това, че посоченото юридическо
лице при изграждане на складовото помещение не е положило качествено
хидроизолация, както и че това негово поведение е причинило проникването на
вода от авариралата тръба в помещението, което е довело до увреждане на
съхраняваните в него застраховани движими вещи.
За да се приеме, че е налице съпричиняване на
вредата, от страна на увредения „М.К.“ ООД по делото следва да се докаже съществуването на две предпоставки: 1) че
поведението на „М.К.“ ООД по
поставяне на хидроизолация при строежа на склада е противоправно, както и 2) че
това поведение е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
За да се квалифицира поведението на „М.К.“
ООД по поставяне на хидроизолация при
строежа на склада, в който са се съхранявали застрахованите вещи, като
противоправно, следва да бъде доказано, че при извършване на тази дейност това
дружество не е спазило установените строителни правила. За да извърши преценка
дали това е така съдът съобразява изводите, направени от вещото лице Д.М. в заключението
на изготвената в производството техническа експертиза, които кредитира изцяло,
тъй като намира, че те са в обхвата на специалната компетентност, която
назначеното вещо лице има, направени са след детайлен анализ на всички относими
към поставените въпроси доказателства и са логични и убедително мотивирани. В
това заключение вещото лице е посочило, че складът, в който са съхранявани
застрахованите вещи, представлява пристройка към стара съществуваща сграда,
както и че при изграждане на тази пристройка по стените е положена
хидроизолация, която с оглед вида й и нейните характеристики, описани в
изготвените за строежа строителни документи, е с много добро качество. В
разпита си пред съда, проведен в съдебно заседание от 17.11.2021 г. вещото лице
пояснява, че пристройката е изградена към стара сграда на калкан, като е
използвана старата стена за връзка между стария и новия строеж, както и че към
момента на изграждане на съществуващата стара сграда в нормативната уредба не е
съществувало изискване за поставяне на хидроизолация. С оглед на това съдът
счита, че от това експертно заключение се установява, че застрахованото
дружество „М.К.“ ООД е изградило
хидроизолация единствено на новопостроената част от сутеренното помещение,
което представлява пристройката, в която са били складирани застрахованите вещи
към момента на настъпване на застрахователното събитие. То не е полагало
хидроизолация на съществуващата стара част от сутерена на сградата, поради
което и не носи отговорност за това дали такава изобщо е поставяна, а и какви
са нейните свойства /такава отговорност не възниква и за самия строител на
старата сграда, тъй като вещото лице посочва, че към момента на построяването й
не е било налице нормативно изискване за поставяне на хидроизолация, което е
въведено по-късно/. От заключението на изготвената от вещото лице М. експертиза
се установява и че изпълнената от „М.К.“ ООД хидроизолация на
изградената пристройка отговаря на
действащите към момента на изграждането й строителни норми, както и че тя е с
много добро качество. Това означава, че поведението на застрахованото дружество
по изграждане на хидроизолация на склада, в който са се съхранявали
застрахованите вещи, не е противоправно, както твърди ответника, което прави
заявеното от него възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
неоснователно.
В допълнение трябва да се посочи, че по
делото се доказва, че между твърдяното от ответника поведение на застрахования
по полагане на хидроизолацив и настъпилия вредоносен резултат изобщо не е
налице причинна връзка. В тази насока са изводите на вещото лице М.,
направени при отговора на въпрос 4 от заключението на изготвената техническа
експертиза, уточнени в разпита на експерта в съдебно заседание, проведено на
17.11.2021 г. Експертът е заключил, че водата,
която е изтекла от авариралия топлопровод, е проникнала в склада не от стените,
които са част от новоизградения строеж, където е поставена хидроизолация от „М.К.“
ООД, а от старата сграда и връзката между нея и новата пристройка, които не са
изграждани от посоченото дружество.
Предвид гореизложеното се налага крайния
извод, че направеното от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно
и няма основание за намаляване на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД на обезщетението,
което „Т.С.“ ЕАД дължи на увредените
лица за причинените имуществени вреди, което е в общ размер на 535 722,
19 лв.
Застрахователят встъпва в правата на застрахованите
до размер на платеното обезщетение, което в случая е по-ниско от размера на
реално претърпените вреди, т.е. за сумата от 535 722, 19 лв., както и за ликвидационните разноски, които не
се спори, че възлизат на 3 432 лв. Следователно ответникът дължи на ищеца сума
в общ размер на 539 154, 19 лв., като по делото няма представени доказателства
някаква част от това задължение да е доброволно погасено от ответника. Това
прави предявеният иск за главница, който е заявен като частичен за сумата от
100 000 лв., основателен за пълния предявен в процеса размер.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Регресното задължение, което възниква
за прекия причинител на вредата към платилия застраховател, е парично, поради което и при допусната забава в неговото
изпълнение той дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.
В закона не е предвиден срок,
в който това задължение трябва да бъде изпълнено, поради което причинителят на
вредата ще изпадне в забава след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото се установява, че ЗАД
„Б.В.И.Г.” АД е отправило покана до „Т.С.“ ЕАД да изпълни възникналото в
негова тежест задължение за възстановяване на заплатеното застрахователно
обезщетение с писмо изх. № 02107/ 18.04.2018 г., което е получено от адресата
на 20.04.2018 г. видно от отбелязванията, направени в представената в
производството обратна разписка за връчване на пощенска пратка. Следователно
ответникът изпада в забава и дължи обезщетение върху тази сума по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от деня, следващ изтичане на срок за доброволно изпълнение, който не е
посочен конкретно в писмото нито като продължителност, нито като конкретизиране
на датата, до която трябва да се изпълни. В писмото е препратено към срока за
произнасяне по претенцията, който е предвиден в Кодекса на застраховането.
Такъв срок за произнасяне при предявена регресна претенция на платилия
застраховател е регламентиран в чл. 412, ал. 3 КЗ, който е от 30 дни от
уведомяването. Въпреки че този срок се отнася за доброволното изпълнение на
предявената регресна претенция от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, а не от прекия причинител на вредата, съдът счита, че в случая с
писмото се препраща точно към него, защото в този документ е обективирана освен
покана за изпълнение на регресното задължение към „Т.С.“ ЕАД, но също и към
застрахователя по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
а и предвид липсата на друг срок за уреждане на предявена регресна претенция,
който да е регламентиран в КЗ. Следователно предоставеният с поканата срок за
доброволно изпълнение започва да тече за „Т.С.“ ЕАД на 20.04.2018 г. и изтича
на 21.05.2018 г., при съобразяване, че 20.05.2018 г. е неработен ден. Ответникът
е изпаднал в забава изпълнението на възникналото в негова тежест задължение за
възстановяване на ЗАД „Б.В.И.Г.” АД на
заплатеното от него застрахователно обезщетение считано от 22.05.2018 г., която
продължава и до момента. Размерът на лихвата за забава, определен по реда на
чл. 162 ГПК върху главница от 539 154,
19 лв. за периода от 22.05.2018 г. до датата на предявяване на иска – 06.11.2018
г., възлиза на 25 310, 29 лв. Доколкото
акцесорният иск е предявен като частичен, то той е основателен за пълния заявен
в процеса размер от 4 722 лв. и за периода от 22.05.2018 г. до
06.11.2018 г., като трябва да се отхвърли за 21.05.2018 г.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на спора и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените в производството разноски, такива му се следват. Доказаха се реално заплатени разходи за водене на делото в общ размер на 16 383, 88 лв., от които 4 188, 88 лв. – държавна такса за разглеждане на иска, 3 495 лв. – платени депозити и 8 700 лв. - адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено и което като размер отговаря на фактическа и правна сложност на делото, която съдът намира за висока.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „З.а.Б.В.и.г.” АД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „******, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД сума в размер на 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща частично заявена претенция от цялата такава в размер на 539 154, 19 лв. - регресно вземане за застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, изплатени по договори за имуществено застраховане, сключени със застрахователна полица № 2200160300000094/ 07.04.2016 г., по която застраховани лица са дружествата „М.К.“ ООД, „СММ **“ ООД и „Е.С.А.“ ООД, със застрахователна полица № 2200160300000164/ 23.06.2016 г., по която застраховани лица са дружествата „М.К.“ ООД, „СММ **“ ООД и „Е.С.А.“ ООД, със застрахователна полица № 2200160300000172/ 04.07.2016 г., по която застраховани лица са дружествата „М.К.“ ООД, „СММ **“ ООД и „Е.С.А.“ ООД и със застрахователна полица № 2200160300000204/ 04.08.2016 г., по която застраховано лице е дружеството „СММ **“ ООД, за настъпили имуществени вреди в резултат от застрахователно събитие, представляващо настъпила на 04.02.2017 г. авария на уличния топлопровод, намиращ се в гр. София, ул. „Владимир Башев“, в резултата на която е изтекло голямо количество топла вода, което е довело до измокряне на компютърна техника, съхранявана в застрахования обект, представляващ складово помещение, находящо се в гр. София, бул. „******, секция А, собственост на „М.К.“ ООД, „СММ **“ ООД и „Е.С.А.“ ООД, която авария е причинена в резултат на бездействие на служители на „Т.С.” ЕАД да извършат действия в изпълнение на законовите им задължения по чл. 130, т. 2 ЗЕ и чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, издадена от Министъра на икономиката и енергетиката /отм./ по отношение на топлопреносната мрежа на територията на гр. София, ул. „Владимир Башев“, ведно със законната лихва върху главницата от 08.11.2018 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 4 722 лв. /четири хиляди седемстотин двадесет и два лева/, представляваща частична претенция от цялата такава в размер на 25 460 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 539 154, 19 лв., начислено за периода от 22.05.2018 г. до 06.11.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в частта за присъждане на обезщетение за забава за 21.05.2018 г.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД да заплати на „З.а.Б.В.и.г.” АД сума в размер на 16 383, 88 лв. /шестнадесет хиляди триста осемдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Решението е постановено при
участие в процеса на „Д.з.“ АД като трето лице помагач на страната на
ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: