№ 2097
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110150501 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „ПБ“ ***, против К.
П. Н-И
Ищецът „ПКБ“ е предявил установителен иск срещу К. П. Н-И ЕГН
********** за общата сума от 649,51 лева, от които главница в размер на
417,20 лева, договорно възнаграждение в размер на 143,15 лева, дължимо за
периода от 05.12.2022 г. до 05.12.2023 г., мораторна лихва в размер на 89,16
лева, дължима за периода от 06.06.2022 г. до 05.12.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на Заявлението до изплащане на вземането.
Ищецът „ПКБ“ предявил и осъдителен иск срещу К. П. Н-И ЕГН
**********, за заплащане на общата сума от 331,57 лева, а именно:
незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „***“ в размер
на 133,67 лева, и незаплатено възнаграждение за закупена услуга „***“ в
размер на 197,90 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
Заявлението до окончателното изплащане. представляващо неизплатено
задължение по Договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната
лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че поради неизпълнението на договорното
задължение, ищцовото дружество е входирало Заявление за издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответницата, като по Заявлението е образувано ч.гр.д. № 18829 от 2024 г.
Поддържа, че съдът е отхвърлил заявлението на дружеството в частта,
касаеща възнагражденията за закупени услуги „***“ и „***“, като ***ът е
1
подал възражение срещу издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
и на основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК на ищцовото
дружество му е указано да подаде установителен иск за сумите по издадената
заповед за изпълнение.
Заявява, че с оглед на факта, че между отделните претенции
съществуват житейска логическа и правна връзки, моли съдът да ги разгледа в
едно производство, което няма да бъде значително затруднено, тъй като
правния спор е възникнал на едно основание, а именно - Договор за
потребителски кредит № ***.
Заявява, че се отказва да търси претендираната с подаденото заявление
н***латени такси по Т за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30
лева, начислени на дата 20,07,2022 г.; н***латени такси по Т за извънсъдебно
събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане
на вноска по договора за кредит, в размер на 200 лева, начислени на 07,03,2023
г.; законна лихва в размер на 37.64 лева, дължима от 05,12,2023 г. - датата на
предсрочна изискуемост до 27.03.2024г., поради липса на материален интерес.
Твърди се, че на дата 19.05.2022 г. е сключен Договор за потребителски
кредит № *** между „ПКБ“ *** в качеството на *** и К. П. Н-И в качеството
й на ***, при следните параметри:
-сума на кредита – 500,00 лева;
-срок на кредита – 24 месеца;
-размер на вноската – 30,26 лева;
-годишен процент на разходите (ГПР) – 48,88 %;
-годишен лихвен процент – 41,00 %;
-лихвен процент на ден – 0,11 %;
-общо задължение по кредита – 725,96 лева.
Посочва, че параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са
както следва:
-възнаграждение за закупена допълнителна услуга „***“ – 175,00 лева;
-възнаграждение за закупена допълнителна услуга „***“ – 250,00 лева;
-размер на вноската по закупена допълнителна услуга - 17,71 лева.
Заявява, че с оглед на гореизложеното, общото задължение по кредита и
по закупени допълнителни услуги е както следва:
-общо задължение – 1150,96 лева;
-общ размер на месечна вноска по договора – 47,97 лева;
-дата на погасяване – 5-ти ден от месеца.
Изтъква, че възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни
незадължителни услуги става изискуемо с подписването на ДПК, но се
разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към
2
месечните вноски за погасяване на кредита.
Твърди, че сумата в размер на 500,00 лева е преведена чрез паричен
превод към *** на дата 19.05.2022 г., а ответницата от своя страна поема
задължение да погасява предоставения заем на равни месечни вноски, в
размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от
Договора за потребителски кредит. Сочи, че е бил изготвен погасителен план
с 24 вноски, всяка по 47,97 лева с падежна дата - всяко 5 - то число на месеца,
а погасителния план е бил получен от ***а на дата - 19.05.2022 г., заедно с
ДПК, СЕФ и Допълнителна преддоговорна информация. Посочва, че към дата
08.11.2022 г. е бил подписан Анекс № 1, с който се отлага погасителна вноска
№ 5, като е подписан нов погасителен план, който е неразделна част от анекса.
Поддържа, че ответницата не е изпълнила своето задължение, което е поела по
договора, като е преустановила плащанията на погасителните вноски,
изпаднала е в забава и е направила следните плащания по заема на дати:
-06.06.2022 г. били платени 48,01 лева;
-30.09.2022 г. били платени 100,00 лева;
-14.10.2022 г. били платени 78,00 лева;
-02.11.2022 г. били платени 16,00 лева;
-23.11.2022 г. били платени 60,00 лева.
Изтъква, че общата сума на направените плащания по ДПК *** е в
размер на 302,01 лева, като с нея е погасена сума в размер на 244.73 лева,
съгласно задължението по погасителен план, като поради забава в
плащанията, съответно н***лащане на погасителните вноски, са начислени
лихви за просрочие на вноските по погасителен план – 96,44 лева за периода
от 06.06.2022 г. (датата на изпадане на ***а в забава) до 05.12.2023 г. (датата на
предсрочна изискуемост), които към настоящия момент са изплатени
частично – 7,28 лева, като остатъкът на задължението е в размер на 89,16 лева.
Сочи, че с плащанията си клиентът е заплатил и 50.00 лева начислени такси по
Т, като съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК № ***, а
именно „ *** заплаща такси за извършените от ***. *** се съгласяват, че КР
има право на обезщетение за всички разноски, свързани с дейността по
извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг на *** в това число,
но не само разноските за телефонни обаждания и/или писма за напомняне на
просрочени задължения, посещения на място, смс- и и друго съгласно
действаща „Т“.
Поддържа, че поради неизпълнение на поетите договорни задължения
клиентът е изпаднал в забава, като след изпадането му в забава и съгласно
уговореното и прието от в чл. 12.3 от Общите условия към ДПК, договорът е
прекратен, а задълженията по него обявени за предсрочно изискуеми на дата
05,12,2023г. Сочи, че договорът за кредит е прекратен автоматично от страна
на „ПКБ” ***, за което К. П. Н. е уведомена чрез Уведомително писмо на
посочения от него адрес в договора. Заявява, че след обявяването на
3
предсрочна изискуемост – 05.12.2023 г. е започнало начисляване на
обезщетение за забава, като същото е било начислено съгласно уговореното в
чл. 12 / 12.1 от ОУ, а именно:
-Обезщетение за забава ОЛП + 10% върху цялата вноска (включваща
задължение за главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги), като дължимото до датата на
входирането на Заявлението по чл. 410 от ГПК в Съда е в размер на 37.64 лева,
дължима от 05,12,2023 г. - датата на предсрочна изискуемост до 27.03.2024г -
ПКБ се отказва да търси вземането, представляващо законна лихва начислено
за периода от 05.12.2023 г. - датата на предсрочна изискуемост до 27.03.2024 г.
Изтъква, че след прекратяването на договора размерът на задълженията
става предсрочно изискуем, като остава в сила задължението на клиента да
заплати всички дължими суми по процесния договор, с оглед на което,
оставащото н***огасено задължение по погасителен план, с падеж след датата
на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е обединено в една последна
погасителна вноска, чийто падеж е датата на обявяване на предсрочната
изискуемост – 05.12.2023 г. Твърди, че остатъчна н***огасена предсрочно
изискуема главница в размер на 417.20 лева; договорно възнаграждение в
размер на 143.15 лева, дължимо за периода от 05,12,2022 г. до 05,12,2023г.;
лихва за забава в размер на 89.16 лева от 06.06.2022 г., дата на изпадане на
***а в забава до 05,12,2023 г. (дата на предсрочна изискуемост);
възнаграждение за закупена услуга “***” в размер на 133.67 лева и
възнаграждение за закупена услуга “***” в размер на 197.90 лева., като
претендираме и законна лихва от датата на входиране на заявлението до
изплащане на вземането.
Поддържа, че от представения по делото ДПК е видно, че същият е
сключен в размер съгласно заявените от ответника параметри, посочени от
същия в Искане за отпускане на потребителски кредит *** Стандарт, като
преди сключването на процесния договор, на ответника е предоставен СЕФ -
веднъж с отправеното Искане за отпускане на потребителски кредит ***
Стандарт и веднъж преди сключването на самия ДПК, като от него е видно, че
дружеството в качеството си на *** е предоставило преддоговорна
информация във форма съгласно Закона за потребителския кредит (ЗПК) и във
формуляра са посочени същите параметри, както в Договора за потребителски
кредит. Изтъква, че ответницата е посочила, че е получила екземпляр от него,
изписала е имената си и се е подписала. Твърди, че параметрите на кредита са
посочени в европейския формуляр, който е подписан от кредитоискателя и
който му е предоставен, втори път са посочени в договора за потребителски
кредит преди подписване на същия от кредитоискателя и от ***а. Поддържа,
че е бил изготвен и е връчен на ответника погасителния план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с Договора за
потребителски кредит.
4
Посочва, че в българското действащо право, в отношенията между
правните субекти действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД),
като съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в правни и договорни
връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със
съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Сочи, че при
тези три възможности, включени в понятието свободно договаряне, трябва да
бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват кръга на т.н. –
волева автономия, която се предоставя на индивида за свободна инициатива.
Счита, че с оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна
воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ
описаните в договора услуги „***“ и „***“. Изтъква, че съобразно т.15.1. от
ОУ към ДПК № *** „*** може да изберат да не закупят допълнителна услуга
или да закупят една, или повече допълнителни услуги към ДПК. Сочи, че в
настоящата точка се отнася и прилага единствено по ДПК, по които *** е
поискал и избрал да закупи допълнителна услуга. Поддържа, че
допълнителните услуги „***“ и „***“ съдържат следните възможности:
Приоритетно разглеждане на искането на ***а за отпускане на кредит,
като представителите на ищеца са извършили всички необходими действия за
проучването на кредитното досие на ***а, подготвили са нужните документи
и са сключили договора в максимално кратки срокове, като услугата „***“ е
използвана от ***а.
-Отлагане на определен брой погасителни вноски, като тази процедура
се осъществява по реда и при условията, посочени в т.15.2.1 от ОУ, озаглавена
„Отлагане на вноски“, при предоставената възможност със закупената от него
услуга „***“, като същата е използвана.
-Намаляване на определен брой погасителни вноски, така, ако доходът
на ***а намалее, той ще може да поиска от ***а да му намали с до 75%
размера на определен брой погасителни вноски. Сочи, че процедурата е
описана в т.15.2.2 от ОУ „Намаляване на погасителни вноски“, като ***ът
въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга „***“, не
се е възползвал от същата.
-Смяна на падежната дата на вноските, която уговорка дава на ***а
гаранцията, че ако сменят датата на заплащане на месечните им
възнаграждения, същите ще могат да променят и падежната дата по кредита
си, така че да е удобна за тях /т. 15.2.3 от ОУ „Промяна на дата на падеж“/,
като ***ът въпреки предоставената възможност със закупената от тях услуга
„***“, не се е възползвал от същата.
Счита, че в процесния случай ответникът дължи възнаграждение на
***а за това, че се е възползвал от първата услуга от пакета - приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на кредит, отлагане на определен брой
погасителни вноски и за възможността (опцията) ответникът във всеки един
момент да поиска извършването на някоя или на всички останали услуги.
Изтъква, че процедурата по сключване на Договора за потребителски
5
кредит с ПКБ *** е описана в чл. 3 от Общите условия към Договора за
потребителски кредит, като съгласно уговореното, клиентът с помощта на
кредитния експерт е длъжен надлежно да попълни и провери всички клаузи и
данни на ДПК, след което да подпише ДПК и неговите приложения и да ги
предаде чрез кредитния експерт на ***а, а в чл. 3.1. от Общите условия ясно и
недвусмислено е описано, че се попълват всички полета от Договора за
потребителски кредит, без изключение, в това число и параметрите на
потребителския кредит, като клиентът проверява коректността на данните и
следва да следи всички полетата да са попълнени. Посочва, че ***ът е
уведомил ответника чрез общите условия, които са неразделна част от самия
договор и чрез документа „Ред и условия за отпускане на потребителски
кредит който е поставен на видно място във всеки офис, какъв е процесът по
сключване на договорите за потребителски кредит, а именно клиентът с
помощта на кредитния експерт попълва всички клаузи и данни в договора за
потребителски кредит, клиентът го подписва, след което се изпраща на ***а,
който също го подписва от своя страна. Сочи, че видно от начина на сключване
на договора, разписан в ОУ към ДПК, е че още при подписване на искането за
кредит, потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по ДПК.
Счита, че е налице съгласие по отношение размера на ГПР, ГЛП и общо
дължимата в края на периода сума, тъй като е изразена воля от страна на
потребителя за приемането им.
Изтъква, че ответникът е имал възможността да се откаже от договора
при условие, че не го удовлетворява, за който отказ да уведоми дружеството и
да върне по сметка на същото преведената сума, като заплати лихвата,
начислена за периода от датата на усвояване на средствата по ДПК до датата
на връщане на главницата, съобразно регламентираното в т. 7 от Общите
условия и Закона за потребителския кредит. Сочи, че също така ответникът е
имал и възможност да измени договора чрез предсрочно погасяване на
кредита, съобразно ОУ и ЗПК, като не се е възползвал и от това право, но
вместо това ответницата е усвоила предоставената й в заем сума, поела е
изпълнение на уговореното в ДПК съгласно погасителния план към него, като
от тези обстоятелства може да се направи обоснован извод, че ответникът е
запознат с условията на сключения с ищцовото дружество Договор за
потребителски кредит и се е съгласил с цената на кредита на преддоговорния
етап с получаването на СЕФ за сравняване на различни предложения и
Допълнителна преддоговорна информация, така и със сключването на
договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да
върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения
договор.
Моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на
присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „ПКБ“ *** срещу ***а
К. П. Н-И с ЕГН: **********, възникало на основание неизпъление на
Договор за потребителски кредит № *** за следните суми: главница в размер
на 417.20 лева; договорно възнаграждение в размер на 143.15 лева, дължимо
6
за периода от 05,12,2022 г. до 05,12,2023г.; лихва за забава в размер на 89.16
лева от 06.06.2022 г. – дата на изпадане на ***а в забава до 05.12.2023 г. –
(датата на предсрочна изискуемост).
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ***а К. П. Н. с ЕГН:
********** да заплати дължимите суми за възнаграждение за закупена услуга
„***“ в размер на 133.67 лева и възнаграждение за закупена услуга „***“ в
размер на 197,90 лева, ведно със законната лихва до изплащане на вземането.
Претендира и разноски.
Ответницата К. П. Н-И, ЕГН ********** д***озира отговор на исковата
молба, с който заявява, че предявеният иск е неоснователен, тъй като
произхожда от нищожен договор за кредит, тъй като съдържа следните
нищожни неравноправни клаузи:
-ГЛП е 41.00 %, като видно от самия договор лихвата е прекомерна и
само на това основание договора следва да се обяви за нищожен. Посочва, че
съгласно установената съдебна практика противно на добрите нрави е да се
уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва. Изтъква, че уговорената в процесния договор възнаградителна лихва
надвишава трикратния размер на законната лихва, която към дата 19.05.2022 г.
е била 10.00 % (съответно трикратния и размер е бил — 30.00 %), като по този
начин накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на
клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.;
- ГПР е 48.88 % - Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално
допустим размер - пет пъти размера на законната лихва. Счита, че ГПР по
скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимата
допълнителна такса, което представлява още едно основание за нищожност на
договора;
Заявява, че в част VI от Договор № 4*** е посочено, че
кредитополучателят дължи такса за услугата „***“ — на стойност 175 лева и
такса за услугата „***“ в размер на 250,00 лева.
Посочва, че според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът
за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност, като
същата има характер на изначална недействителност, тъй като последиците и
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Заявява, че съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
7
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. Счита, че спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Твърди, че Годишният процент на разходите, представлява така нареченото
"оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция
по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Сочи, че в ГПР следва да бъдат изрично
описани всички разходи, които ***ът ще направи и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение, а в настоящия случай липсва ясно разписана
методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същия. Счита, че по
този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт, тъй като е
посочено, че ГПР е 48,88%, а ГЛП е 41.00%, но от съдържанието на договора
не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв
начин е формиран ГПР.
Поддържа, че разпоредбата на чл. 10а ЗПК дава възможност на ***а по
договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за
предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора.
като това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната
сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на
определения падеж. Посочва, че съгласно сключения между страните договор
възнаграждението за закупените допълнителни услуги „***“ и „***“, възлиза
на 425 лева, но доколкото се касае за възнаграждение по усвояването на
кредита, с него реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Поддържа, че с това плащане се покриват разходи, които следва да бъдат
включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото
ограничение, като се вземе предвид сегашният му размер от 48.88 %, размерът
на отпусната главница по договора в размер на 500 лева, размерът на ГЛП по
договора 41.00 %, срокът на договора от 24 месеца, и размера на дължимото
възнаграждение за допълнителните услуги „***“ и „***“, което възлиза в
размер на 425 лв. и е в размер на 94.44 % от главницата по договора. Сочи, че
при служебно изчисление на ГПР посредством онлайн калкулатор при
следните параметри: Размер на кредита: 500 лева, задълженията по който са
платими от потребителите на 24 месечни вноски, всяка от 47.97 лева,
включваща лихва, главница и такси по закупените допълнителни услуги, при
обща сума на погасяване 1 150.96 лева, то ГПР възлиза на 159.55 % и
надхвърля с много законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а именно
пет пъти размера на законната лихва, която към датата на сключване на
договора - 19.05.2022 г. е 10.00 %, респ. максималния размер на ГПР е 50.00
%. Счита, че посочения в договора ГПР не отговаря на действителния, с оглед
на което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочва, че
8
кумулирането на таксите за допълнителните услуги „***“ и „***“ води до
"скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по
кредита за потребителя като ГПР от 48.88 % нараства допълнително и
обогатява неоснователно ***а като въвежда допълнителен източник на доход
на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР.
Изтъква, че доколкото в случая се касае за приложение на императивни
материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1
на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК,
нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде
установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв
довод.
Посочва, че допълнителните услуги „***“ и „***“ по съществото си не
представляват реално предоставена допълнителна възможност или
преференциално условие, от което кредитополучателят да може да се
възползва и което да носи допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано
изискването за възнаграждение. Също така счита, че основно задължение на
***а по договора за кредит е да предостави договорената парична сума, т. е.
разглеждането на документи и изплащането на кредита е дейност по
усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се
дължи допълнително възнаграждение. Сочи, че услугата, описана в договора
за паричен заем, има характер на действие, свързано с усвояването на кредита,
за което разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява заплащането на такси,
като в този смисъл и съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, ***ът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, но според ал. 2 на същата разпоредба не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Счита, че доколкото начислените в настоящия случай
такси в размер на 4 25 лева са свързани с процедурата по усвояване на
кредита, то договорната клауза, предвиждаща тяхната дължимост, е в
противоречие с повелителните норми на закона и като такава е нищожна (в
този смисъл Определение № 912/24.10.2019 г. по в. ч. гр. д. № 697/2019 г. на
ОС П.).
Заявява, че клаузата за заплащане на такси за допълнителните услуги
„***“ и „***“ противоречи на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, поради което е
нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Целта на таксите и комисионните по
смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, е да се покрият
административните разходи на ***а при предоставяне на допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това следва да се
посочи, че ***ът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по
предоставяне на кредита - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Сочи, че съгласно чл. 21, ал. 1
от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна.
9
Твърди, че в исковата молба ищецът „ПКБ“ *** признава, че по
процесния договор са внесени общо 302,01 лева, които следва да се
приспаднат от дължимата главница, която е 500 лева, като така се получава, че
ответницата дължи на „ПКБ“ *** сумата от 197,99 лева, която признава за
дължима и която ответницата ще внесе на ищцовото дружество.
Заявява, че оспорва така предявените установителен и осъдителен
искове, тъй като водят основанието си от един нищожен договор и признава
единствено, че дължи сумата от 197,99 лв. неизплатена все още главница.
Счита, че всички останали претенции следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Претендира разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата в минимален размер, съгласно Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът след като обсъди събраните доказателства и изложените
твърдения на страните намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните нямат спор, а и видно от приобщения по делото договор за
потребителски кредит с № № ***/19.05.2022 г., че между „ПБ“ *** и К. П. Н-
Ие подписан договор за заем, според който ищецът предоставил в заем на
ответницата сумата от 500,00 лв., със срок на кредита: 24 месеца, размер на
вноската: 30,26 лв., годишен процент на разходите (ГПР): 48,88 %, годишен
лихвен процент: 41,00 %; Лихвен процент на ден: 0.11 % или общо
задължение по кредита: възлиза в размер на 725,96 лв. Ищецът закупил пакет
от допълнителни услуги в общ размер на 425,00 лв., по използвана услуга
„***“ в размер на 175,00 лева, и услуга „***“ в размер на 250,00 лева. Така
общото задължение със закупените пакети възлизало в размер на 1150,96 лв.,
общият размер на месечната вноска по договора – 47,97 лв., който следвал да
се погасява на 5-тия ден от месеца.
Не се спори и това се установява от Общите условия към договора, че
страните били постигнали споразумение за предоставяне на допълнителен
пакет услуги изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой вноски по
погасяването; възможност за намаляване на техния брой като и за смяна на
падежа и най-накрая улеснена процедура по получаване на допълнителни
парични средства.
За установяване на обстоятелствата, свързани с предмета на доказване, по
делото на основание чл. 195 ГПК е изслушана ССчЕ, изготвена от вещо лице
М. М., неоспорена от страните и чието заключение съдът кредитира като
обективно, компетентно дадено. От заключението се установява, че съгласно
справка за извършени плащания на ищцовото дружество, общо платените от
ответницата по Договор за потребителски кредит № ***/19.05.2022 г. суми са
в размер на 302,01 лева. Вещото лице посочва, че общото задължение на
ответницата по Договор за потребителски кредит № ***/19.05.2022 г., след
извършените плащания, е в размер на 1018,72 лева. Установява се още, че
10
договореният ГПР от 48,88 % по Договор за потребителски кредит №
***/19.05.2022 г., включва договорената между страните възнаградителна
лихва в размер на 41,00 %, както и всички останали разходи, които следва да
бъдат заплатени към момента или в бъдеще (такси за предсрочно погасяване),
и при годишна база се равнява на 48,88 %. Вещото лице констатира, че
съгласно размерът на отпуснатият кредит – 500,00 лева, ГЛП от 41,00 % в
размер на 225,96 лева, размерът на допълнителните услуги „***“ и „***“ –
425,00 лева, общата сума за плащане в размер на 1150,96 лева, срокът за
погасяване на кредита – 718 дни, то според вещото лице, ако се приеме, че
разходите са в общ размер на 650,96 лева (225,96 лева договорна лихва +
425,00 лева услуга „***“ и „***“, то ГПР е изчислен по следния начин: 650,96
лева: 718 дни х 365 дни х 2 г. = 661,84 лева: 500,00 лева х 100 = 132,37 %,
следователно ГПР е в размер на 132,37 %.
Вещото лице в заключението си изтъква, че законната лихва към
19.05.2022 г. е в размер на 10,00 %. Сочи, че към дата 19.05.2022 г., ГЛП по
Договор за потребителски кредит № ***/19.05.2022 г. е в размер на 41,00%,
спрямо законната лихва в размер на 10,00 %, е 4,10 пъти по висок.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 състав, като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по
свое убеждение, намира за установено от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени: положителни установителни искове
по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.240 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, както и осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че при условията на пълно
и главно доказване следва да установи валидно облигационно
правоотношение, по силата на което е предоставен пакет от допълнителни
услуги по закупена и използвана услуга „***“ в размер на 133,67 лева;
незаплатено възнаграждение за закупена услуга „***“ в размер на 197,90 лева;
настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по
споразумението, както и че оспорените клаузи са действителни. При
доказване на горното в тежест на ответницата е да докаже положителния факт
на погасяване на дълга. В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 86, ал.1
ЗЗД е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ***а в забава от
датата на обявяване на предсрочната изискуемост до предявяването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника по иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже погасяване на дълга на падежа. Във връзка с
възражението на ответника, съдът е съобщил на страните, че ще се произнесе
по евентуален неравноправен характер на клаузите за допълнителен пакет от
услуги, поради което е дал възможност на страните при условията на
състезателност да ангажират доказателства. В тежест на ответника е
разпределено да докаже, че е заплатила претендираните суми.
Потребителският кредит е самостоятелен договор, предмет на уредба по
11
ЗПК, като съгласно чл.9, ал.1 ЗПК потребителски е договорът, въз основа на
който ***ът предоставя потребителски кредит под формата на заем с
разсрочено плащане. чл.10, ал.1 ЗПК съдържа изисквания за форма, а съгласно
чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора.
Съдът приема за установено, че между страните е сключен валиден
договор за заем, по силата на който е предоставен заем в размер на 500,00 лв.,
който следва да се върне в рамките на 24 месеца при размер на вноската: 30,26
лв., при годишен процент на разходите (ГПР): 48,88 %, при годишен лихвен
процент: 41,00 % и лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по
кредита:. 725,96 лв. Установи, се че ищецът е закупил пакет от допълнителни
услуги в общ размер на 425,00 лв., по използвана услуга „***“ в размер на
175,00 лева, и услуга „***“ в размер на 250,00 лева, като общото задължение
със закупените пакети възлизало в размер на 1150,96 лв., общият размер на
месечната вноска по договора – 47,97 лв., който следвал да се погасява на 5-
тия ден от месеца. От заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ
безспорно се установи, че ответникът е заплатил суми в общ размер на 302,01
лева, както и че при включване таксата за допълнителна услуга, размерът на
ГПР по процесния договор е 132,37 %.
Настоящият съдебен състав приема, че клаузите в договора, уговарящи
предоставяне на допълнителните услуги „***“ и „***“ противоречат на
нормите на чл.10а, ал.2 и ал.4 вр. чл.19, ал.4 ЗПК, които са императивни,
поради което същите са нищожни. Това е така, защото в чл.10а, ал.2 ЗПК
изрично е уредена забрана да се изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а включените в
пакета допълнителни услуги (приоритетно разглеждане на потребителския
кредит) представляват именно услуга във връзка с усвояване и управление на
кредита, поради което не може да се приеме, че за същите се дължи
възнаграждение. На следващо място, размерът им превишава два пъти
размера на договорената възнаградителна лихва, т.е. е сключена при
изначална липса на еквивалентност на престациите и има за цел единствено да
постави в неблагоприятно положение икономически по-слабата страна,
съответно заобикаляне на чл.10а, ал.2 ЗПК, водещо до кумулиране на
възнаграждение наред с погасителните вноски по кредита (видно и от
разсрочване на вноските по пакета в основния договор наред с вноските по
главница и възнаградителна лихва), което води до скрито оскъпяване на
кредита. На следващо място, съгласно чл.19 ЗПК ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения), като в него не се включват
разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора.
Уговарянето на възнаграждение за присъщи на основния предмет на договора
услуги заобикаля ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК ГПК да не е по-висок от
пет пъти размера на законната лихва, т.е. 50%), като в случая ГПР е в размер
на 132,37 %. С невключването на възнаграждението по пакета за
допълнителни услуги се постига заблуждаваща търговска практика по см. на
12
С-453/10 на СЕС, съответно настоящият съд, анализирайки сключения
договор за кредит, стига до извод за неравноправния му характер относно
цената на отпуснатия кредит. При включване на възнаграждението, размерът
на ГПР нараства и по размер нарушава чл.19, ал.4 ЗПК, следователно с оглед
чл.19, ал.5 ЗПК, предвиждащ, че клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни, то е налице нищожност на
клаузите, уговарящи предоставяне на за допълнителен пакет от услуги.
Чл.11, ал.1, т.10 ЗПК урежда, че договорът за потребителски кредит
съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин, т.е. договорът за
кредит следва да съдържа ГПР с вярно и коректно посочване, което ще е
такова, ако съответства на параметрите на договореното във връзка със
задълженията на потребителя, неговите преки и косвени разходи. Нарушаване
на нормата по чл.19, ал.4 ГПК води до последиците на чл.22 (конкретно вр.
чл.11, ал.,1, т.10 ЗПК) и чл.23 ЗПК, т.е. договорът за кредит е недействителен
и се дължи от потребителят само чистата стойност на кредита, без да дължи
лихва или други разходи по кредита (така и Решение № 265461 от 17.08.2021 г.
по в. гр. д. № 10792 / 2019 г. на Възз. III-в състав на Софийски градски съд;
Решение № 262416 от 06.04.2021 г. по в. гр. д. № 11890 / 2019 г. на Възз. IV-a
състав на Софийски градски съд; Решение № 262316 от 06.04.2021 г. по в. гр.
д. № 1799 / 2020 г. на Възз. IV-a състав на Софийски градски съд и др.). В този
смисъл претендираните суми в размер на 143,15 лева дължимо за периода от
05.12.2022 г. – 05.12.2023 г., мораторна лихва в размер на 89,16 лева дължима
за периода от 06.06.2022 г. – 05.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на Заявлението до изплащане на вземането, както и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 331,57
лв., представляващо незаплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга „***“ в размер на 133,67 лева и незаплатено възнаграждение за
закупена услуга „***“ в размер на 197,90 лева, следва да се отхвърлят като
неоснователни.
С оглед правото на съда служебно да следи за действителността на
договора за потребителски кредит (т.1 и т.3 на ТР1/09.12.2013г. по т.д. №
1/2013г. на ОСГТК на ВКС), съответно е длъжен да се произнесе в мотивите
на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (в настоящия
случай ответникът е направил възражение в отговора на исковата молба).
(така и Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1 / 2020 г. на
Върховен касационен съд, ОСГТК), настоящият състав намира, че договорът
за кредит е недействителен на основание чл. 22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и на
основание чл.23 ЗПК се дължи връщане от потребителя само на чистата
13
стойност на кредита.
Доколкото вещото лице по извършената съдебно – счетоводна
експертиза констатира, че извършените плащания от страна на ответника по
процесния Договор за потребителски кредит № ***/19.05.2022 г. са в размер
на 302,01 лева, той следва да заплати на ищеца сумата от 197,99 лева,
представляваща разлика между предоставената по договора за кредит
главница в размер на 500 лв. и изплатената от ответника сума, до който размер
предявеният иск се явява основателен, като за разликата до пълно предявения
размер следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП). Съдът
съобрази, че поради кратката продължителност на делото и ниската правна
сложност на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ намира, че следва да му
се присъди такова в размер именно на 100,00 лв. за исковото производство и
50,00 лева за заповедното производство. С оглед задължителните указания,
дадени в т. 12 от ТР от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за
разноските и в заповедното производство съобразно изхода от спора.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски по
настоящето производство в размер общо на 105,49 лв., (75 лв. държавна такса,
100 лв. юрк. възнаграждение, 400 лв. д***озит за вещо лице) както и разноски
в заповедното производство в размер на 13,76 лв. (25 лв. държавна такса и
50,00 юрк. Възнаграждение), съразмерно на уважената част на исковете
(18,35%). При частично уважен иск за връщане на платеното заради
неравноправна клауза не се възлагат разноски на потребителя, в този смисъл
Определение № 366 от 16.08.2022г. по ч.т.дело № 1085/2022г. на ВКС.
Настоящият спор не попада в разгледаната от ВКС хипотеза, поради което и
разноски от ответницата се дължат.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете. Претендира разноски, съгласно
представен списък на разноски, като претендира адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА (л. 144).
По отношение на възнаграждението на адв. Л. Б. процесуален
представител на К. Н-И претендирано по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА и
определено по реда на Наредба №1/2004г. /в редакцията към датата на
сключване на представените по делото договори за правна защита и
съдействие възлиза в размер на 400 лв. Предвид размера на отхвърлената част
от исковата претенция, съставляваща 81,65%, то на адвоката осъществил
14
процесуално представителство следва да се дължи възнаграждение, в размер
на 326,62 лв.
Мотивиран от изложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. П. Н-И, ЕГН
**********, че дължи на „ПКБ“ ***, с ЕИК***, по предявения иск с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. с. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД
сумата от 197,99 лв., представляваща главница по договор за потребителски
кредит № ***/19.05.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. с. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД, вр.
чл.9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 197,99 лева, до пълно предявения
размер от 417,20 лева представляваща главница, сумата от 143,15 лева,
представляваща договорно възнаграждение, дължимо за периода от 05.12.2022
г. – 05.12.2023 г., мораторна лихва в размер на 89,16 лева дължима за периода
от 06.06.2022 г. – 05.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на Заявлението до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД предявен от „ПКБ“ ***, с ЕИК *** срещу К. П. Н-И, ЕГН
**********, с който се иска последната да бъде осъдена да заплати на „ПКБ“
***, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
331,57 лева, включващ незаплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга „***“ в размер на 133,67 лева, както и незаплатено възнаграждение за
закупена услуга „***“ в размер на 197,90 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на Заявлението до окончателното изплащане, по Договор
за потребителски кредит № ***/19.05.2022г.
ОСЪЖДА К. П. Н-И, ЕГН ********** , да заплати на „ПКБ“ ***, с
ЕИК***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 105,49 лв.,
представляваща направените по настоящето дело разноски, както и сумата от
13,76 лв., представляваща направените по ч. гр. д. № 18829/2024г. на СРС, 66
с-в разноски, съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т.
2 ЗА, „ПКБ“ ***, с ЕИК***, да заплати на адвокат Л. Б. с ЛН ***, сумата от
326,62 лв. – полагащо се адвокатско възнаграждение за защита по исковото
производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
15
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16