№ 9
гр. Варна, 12.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20213100501567 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:44 часа се явиха:
Въззивникът ИЛК. М. П., редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, явява се
лично и се представлява от адв. И.А., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна ОЛГ. М. Д. , редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, не се явява, представлява се от адв. Д.П., редовно упълномощен и приет от съда
от преди.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на ИЛК. М. П.
против решение № 261166 от 02.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 15008 по описа за 2019 г.
на Районен съд – Варна, двадесет и пети състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от
въззивника против О.М. Д. – Д. иск с правно основание член 109 от Закона за собствеността
/ЗС/ за осъждане на ответницата да възстанови съборената от нея ограда в ПИ №***,
находящ се в *** от бетонни колчета с дължина 32 м и височина 2,50 м, изградена от 16
бетонови колчета и 288 м бодлива тел.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в атакуваната
1
му част, тъй като е безспорно установено по делото посредством събраните доказателства
кой е наредил разрушаването на оградата. Иска се отмяна на постановеното решение по иска
с правно основание член 109 от ЗС и постановяване на ново, с което да се уважи иска.
Въззиваемата страна по тази въззивна жалба в срока по член 263, алинея 1 от ГПК не
е депозирала отговор.
Постъпила е и въззивна жалба от О. М. Д. – Д. против решение № 261166 от
02.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 15008 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна,
двадесет и пети състав, в частта, с която е осъдена да предаде на ИЛК. М. П. владението
върху реална част с площ от 454 кв.м от ПИ №***, находящ се в ***, при граници на имота:
ПИ с №№ ***, която реална част е заключена между точки 1,2,3,4, 7 и 8 на скица,
изготвена от вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, и находяща се
на лист 87 от първоинстанционното дело, която скица съставлява неразделна част от
настоящото решение, на основание член 75 от ЗС.
Във въззивната жалба се излага, че решението на районния съд в обжалваната част е
недопустимо, а също така и неправилно поради необоснованост и нарушения на
материалния и процесуалния закон. Сочи се, че за ищеца липсва правен интерес от
предявяване на иск с правно основание член 75 от ЗС, защото върху процесния имот е
извършен въвод във владение от ЧСИ по изпълнително дело, следователно ищецът може да
защити правата си чрез обжалване действията на съдебния изпълнител, което той е сторил.
Оспорват се и направените изводи на съда, че е налице нарушено владение, доколкото в
конкретния случай владението е отнето правомерно от съдебен изпълнител. Също така се
акцентира, че не е доказано, че ищецът е завладял имота преди предявяване на иска –
предмет на разглеждане по гр.д.№ 8687/2017 г. по описа на ВРС, точно обратно – доказано
е, че имотът се е владял от К. Й. П.а, която е ответник по посоченото гражданско дело.
Поради това се иска решението по иска с правно основание член 75 от ЗС да бъде
обезсилено и производството по него да се прекрати, а в условията на евентуалност се иска
да бъде отменено и искът да се отхвърли.
Въззиваемата страна по тази въззивна жалба в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е
депозирала отговор, с който въззивната жалба на Д. – Д. се оспорва. Излага се, че ищецът се
е противопоставил на изпълнението, поради което и ЧСИ е прекратил извършването на
фактическите действия по въвода във владение. Набляга се, че К. Й. П.а винаги е
декларирала, че не владее имота и никога не го е владяла, поради което и владението на
ищеца не е нарушено от ЧСИ, а от ответницата, срещу които и действия се търси защита.
АДВ. А.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам нашата въззивна
жалба и отговор, оспорвам въззивната жалба на насрещната страна. Представям
доказателства за заболяването ми, а доверителят ми се е самокарантинирал, има отрицателен
PCR тест.
АДВ. П.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба и
отговора на насрещната страна. Поддържам нашата въззивна жалба. След постановяване на
решението и подаване на жалбата с решение по в.гр.д. № 606/2020г. по описа на ВОС
2
жалбата на ИЛК. М. П. срещу извършения на 20.08.2019г. въвод е оставена без уважение,
влязло е в сила, понеже не подлежи на обжалване. Това е ново доказателство, което не е
съществувало към момента на постановяване на решението и подаване на жалбата.
АДВ. А.: Не виждам по какъв начин това доказателство се отнася към спора, че е
нарушено владение.
АДВ. П.: Навел съм твърдения за недопустимост на иска по чл. 75 от ЗС още в
производството пред първа инстанция, в този смисъл е и оплакването във въззивната жалба
за недопустимост на решението и неоснователност на иска.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме представеното в днешно съдебно заседание от
въззиваемата страна решение от 21.10.2021г., постановено по в.гр.д. № 606/2020г. по описа
на Окръжен съд – Варна. Същото е ново доказателство по смисъла на чл. 266, ал.2, т.1 от
ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмено доказателство по делото представеното в
днешно съдебно заседание от въззиваемата страна решение от 21.10.2021г, постановено по
в.гр.д. № 606/2020г. по описа на Окръжен съд – Варна.
АДВ. А.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
АДВ. П.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски. Правя
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. А.: Моля да уважите въззивната жалба в частта, в която желаем да бъде
отменено първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се уважи иска
ни изцяло. Намираме се в една уникална ситуация. Въззивникът владее имота от 2003г. и
3
Окръжен съд - Варна прие, че той изобщо не е легитимиран да обжалва постановление на
ЧСИ по някакви неизвестни причини, главно заради това, че жена му е гледала имота и ВКС
така е приел. Ако беше обжалваемо приетото решение, то щеше да изхвърчи във въздуха. По
такъв начин да се постановяват решения, които сами по себе си кепазят съда, е недопустимо.
Това решение е недопустимо, представянето му нека е допустимо по това производство.
Моля да приемете становище. Към момента, в който е направен опит да се въведе ответната
страна във владение в спорната реално част, е налице изпълнителен титул само срещу
съпругата на П., с която той се е развел през 2007г. Частта, която владее и също е предмет
на настоящото производство, я владее отпреди развода на основание специалните му
взаимоотношения със собственичката Богданка, която впоследствие му е завещала цялото си
имущество, той е универсален правоприемник. Към момента на осъществяването на въвода
той не е подписвал нито протокол за въвод, противопоставял се е, въводът не е осъществен
и това може да се прочете в самия протокол. При всяко последващо действие той ще се
противопоставя, защото брани владението върху имота, който и сега владее. Брани го с
всички допустими от закона средства и начини - вика полиция, обажда се на тел. 112, с
приятели и с цялата си вътрешна убеденост той преустановява всякакъв опит да му се
наруши владението. Това владение може да се наруши само и единствено, ако другата
страна има изпълнително основание, респективно изпълнителен титул срещу него лично.
Като трето лице той не е страна по въвода във владение и това, че е обжалвал въвода от
позицията на трето лице и то е приключило с това решение, което представиха, това
решение няма сила на пресъдено нещо, а то има силата на някакъв аргумент към едно
определено състояние тогава. Дали той е владял имота шест месец и това владение е било
нарушено, е предмет на настоящото производство, поради което моля да приемете, че са
налице всички обстоятелства, в резултат на които искът за възстановяване на владението е
не само допустим, но и основателен. Моля да потвърдите решението на
първоинстанционния съд в тази му част, а в останалата да го отмените и да ни присъдите
задължението на ответната страна да възстанови щетите, които е нанесла, като е нарушила
собствеността на ищеца ИЛК. М. П..
АДВ. П.: Моля да уважите жалбата, като отмените решението на
първоинстанционния съд в частта, с която тя е осъдена да предаде владението на ищеца. На
първо място, оплакването на моята доверителка по отношение на този иск е, че искът е
недопустим. Подробни съображения съм изложил в първата инстанция и във въззивната
жалба. Искът би бил допустим евентуално, ако не беше обжалвал извършения въвод във
владение. Твърди се, че владението е нарушено на 20.08.2019г., на която дата ЧСИ е
извършил въвод във владение в полза на доверителката ми. Днес се твърди, че този въвод не
е осъществен. Поставя се основателно въпросът защо, ако въводът не е осъществен, се
обжалва въводът, за който е съставен протокол на 20.08.2019г. Посочил съм съдебна
практика, тълкувателно решение и друго решение на ВКС точно по този повод. Евентуално
И.П. може да се защити с предявяване на иск по чл. 75 от ЗС, ако не беше обжалвал въвода
във владение. В случая обаче е обжалвал въвода във владение. С решение по гр.д. №
606/2020г. по описа на ВОС жалбата му е оставена без уважение. Две са съображенията на
4
съда. Това решение има сила на пресъдено нещо в отношенията между страните. Първото
съображение е, че няма данни към момента на предявяване на иска решението, по което се
изпълнява изпълнителното дело, имотът да е бил собственост или да е във владение на
жалбоподателя, изрично посочено в мотивите на решението. Второто основание е, че дори
да е осъществявал някаква фактическа власт, няма доказателства, че той е бил владелец, а
евентуално е бил държател. Затова считам, че решението е недопустимо. Ако приемете, че
решението е допустимо, същото е незаконосъобразно, тъй като е необосновано и е
постановено в нарушение на материалния закон и съществени съдопроизводствени правила.
В случая районният съд неправилно приема, че става въпрос за нарушено владение. Искът
по чл. 75 от ЗС може да се предявява само при нарушено владение. В тази връзка нарушение
е всяко действие, с което се отстранява напълно или отчасти фактическата власт върху
вещта. Това действие на моята доверителка би следвало да има характер на самоуправство.
В случая обаче няма този характер, тъй като на основание влязло в сила съдебно решение
ЧСИ, който е оправомощен от държавата, извършва въвод във владение. След като
действията са на ЧСИ, а не на моята доверителка, изобщо не може да става въпрос за
нарушаване на владението по смисъла на чл. 75 от ЗС. В този смисъл е категорична и
правната теория, посочил съм становище на Витали Таджер и Гергана Боянова, подробно
съм ги описал. Няма никакви доказателства, че към момента на предявяване на иска третото
лице И.П. е осъществявало владение върху имота. По отношение въззивната жалба на И.П.
моля да потвърдите решението в тази част, липсват доказателства, че моята доверителка с
действията си е причинила имуществени вреди на И.П.. Моля да ни присъдите сторените
разноски.
АДВ. А.: Намираме се в две различни производства. По чл. 435 от ГПК се атакуват
действията на ЧСИ. Дали този съдебен изпълнител е действал правомерно видяхме какво се
е произнесъл Варненски окръжен съд. В протокола изрично съдебният изпълнител е
написал: „ИЛК. М. П., който за пореден път заяви права върху имота и заяви, че не желае да
допусне съдебния изпълнител в процесния имот“ и не го допуснал. Какъв въвод е обжалван
тогава? Тогава въззиваемата се противопостави, че е недопустим искът по чл. 435 от ГПК,
защото е заведен иск по чл. 75 от ЗС. Сега е обратното, недопустим е искът по чл. 75 от ЗС,
защото е заведен иск по чл. 435 от ГПК. Ние атакуваме действията на ЧСИ като
незаконосъобразни и те са преустановени, извикана е полиция, нищо не е пипано, всички
там са написали, че оградата е цяла. След три дни пристигат едни хора, за които
въззиваемата твърди, че не знае кои са, били цигани, и изведнъж те събарят оградата от
името на въззиваемата. Това са две различни производства. Ако беше осъществен
действителен въвод във владение, въззиваемата щеше да отиде отново с ЧСИ, а не с
непознати хора, които да разрушат оградата, да се предизвика нов скандал, да се вика
полиция и пак да бъдат спрени. В момента оградата стои полуразрушена така, както те са я
оставили.
АДВ. П.: Производствата по чл. 435 от ГПК и чл. 75 от ЗС са образувани в един и
същи момент, на една и съща дата.
АДВ. А.: Това не е вярно.
5
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:02 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6