РЕШЕНИЕ
№ 27.11.2017
г.
Град Пазарджик
В
И М Е
Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД , ХІІ-ти граждански състав
На двадесет и седми
октомври, две хиляди и седемН. сета
година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.
секретар: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от
Районен съдия Г.
Гражданско дело №822 по описа за
2017 година.
Подадена е искова молба за развод
с правно основание чл. 49, ал. 1 от ищцата Н.В.С., ЕГН-********** ***, чрез
своя процесуален представител, в която се твърди, че с ответникът Н.Г.С., ЕГН-**********,
с постоянен адрес-*** , сключили граждански брак през 2007г.
Твърди се в исковата молба, че след
сключването на брака, двамата съпрузи заживели в жилището на родителите на
ответника в село С. . От брака имали две деца - Г. Н. С. с ЕГН- **********,
родена през 2009 година и В. Н. ева С. с ЕГН- **********, родена 2012 година.
Скоро след това между тях започнало да се заражда дълбоко неразбирателство,
провокирано изцяло от поведението на съпруга, изразяващо се в ежедневни
скандали и раздори, които влияели неблагоприятно върху развитието на децата им
и изграждането им като личности. Той се държал грубо и заплашително с децата им
и по този начин не успял да изгради необходимата емоционална връзка с тях. Всички
опити на ищцата за позитивна промяна на техните брачни отношения били
категорично отхвърлени от него, като многократно я отпращал от семейното им
жилище и по тази причина през последната една година тя живеела в къщата на
родителите й и били във фактическа раздяла. Съпругът й забранил на двете им
деца да се виждат с ищцата, като с това свое действие целял отчуждаването им от
нея и по негова вина тя била разделена от децата им и те били лишени от майчино
присъствие. Твърди се в исковата молба, че ищцата работи на постоянен трудов
договор, на осем часов работен ден, и това й позволявало да осигури на децата
си условия на живот необходими за тяхното развитие. Моли се съдът да постанови решение с което да
прекрати брака, сключен между ищцата и ответника, като дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на ответника; да предостави на ищцата упражняването на
родителските права по отношение на малолетните деца Г. Н. С. с ЕГН ********** и
В. Н. ева С. с ЕГН **********; да определи подходящ за интересите на двете им
деца, режим на лични отношения с техния баща Н.Г.С.; да осъди Н.Г.С. да заплаща
на всяко от двете им деца издръжка, съответстваща на техните нужди и на
неговите доходи; както и да бъде възстановено фамилното име на ищцата - С. от преди сключването на гражданския брак. Претендират
се разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, в който не се оспорва
допустимостта на предявените искове, тъй като са предявени от положително
процесуално надлежна страна. Оспорва се основателността
на предявените искове. Твърди се в отговора на исковата молба, че ищцата
имала и друго дете -Л. , на осем години, от предходен граждански брак. Съгласно
изложеното, през м.май на 2007 год. ответникът заминал за Германия, където
работил като миньор до м.юни 2008 год., като заплатата му беше 1 800 евро. През това време ищцата изтеглила банков
кредит, в размер на 6 000 лв., с който закупили лек автомобил „Мазда".
През 2014 год. отношенията между съпрузите се влошили отново, но успели да ги
нормализират. През 2015 год. отношенията им отново се влошили, като този път
били изключително остри. Ищцата му заявила, че не иска да готви, както и, че
няма да го пере и да се грижи за семейството им. Започнала да не полага грижи
не само за него, но и за децата. Това се отразило и на тяхното отношение към
нея. Започнали да не желаят да бъдат с нея. Бягали при майката на ответника,
която се грижела за тях - готвела им, перяла ги и се занимавала с тях.
Твърди се в отговора на исковата
молба, че ищцата работела като шивачка в гр.Ихтиман, като трудовото й
възнаграждение било около 800-1000 лв. От заплатата си тя не внасяла в
семейството никакви пари, като заявявала, че се грижи за голямата й дъщеря, а
за малките - да се грижи той. По това време ответникът работел като миньор и
взимал около 1 300-1500 лв. месечно, като с тази сума издържал децата и себе
си.
През м.март 2016 год., ответникът
заминал за един месец в Германия, тъй като бил командирован от фирмата му. През
това време за децата се грижела неговата майка. След като се завърнал, при едно
от срещите им, ответницата му заявила, че ще направи да се срамува от голямата
им дъщеря, но не казала защо. От м.май до началото на м.август бил изпратен от
фирмата на работа във Финландия. След като се завърнал, по средата на
месеца-август, подарил на дъщеря си В. мобилен телефон.След това тя му
споделяла, че си прави снимки. Установил, че в телефона има снимки, които
според него били с порнографско съдържание Детето обяснило, че майка й е искала да ги направи и
да й ги даде, а тя ще й даде много пари. От снимките се виждало, че са правени
в дома им. Твърди се в отговора на
исковата молба, че след раздялата им до настоящия момент ищцата не е полагала
грижи за децата им. На 21.04.2017 год., около обяд, ответницата отишла в
училище и нанесла с пръчка побой на дъщеря им Г. , безпричинно.
С оглед
на гореизложеното, за него, като ответник бил налице правен интерес от
предявяване на насрещни искове, както за прекратяване на брака,така и за
издръжката, както и личните контакти на ищцата по настоящия иск и ответница по
насрещната ми искова молба. Подаден е насрещен иск с правно основание чл. 211
от ГПК във връзка с чл. 49 от Семейния кодекс, в който за
него, като ищец по насрещния иск е налице правен интерес от предявяване на
настоящите искове, както за прекратяване на брака, така и за издръжката, както
и този за лишаването на ответницата от родителски права по отношение на децата
им.
Моли се съдът на основание чл.
211 от ГПК във връзка с чл. 49 от Семейния кодекс, да приеме за разглеждане,
като насрещна искова молба на подадената от ищцата по първоначалната искова
молба, да постанови решение по следните насрещни искове, с което да: Прекрати гражданския ни брак, сключен между
ищеца по насрещния иск и ответницата Н.В.С., с Акт за граждански брак № 0002 от
17.03.2007 год., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата. Родителските права по отношение на малолетните
деца Г. Н. С. - родена на *** год., с ЕГН ********** и В. Н. ева С. -родена на ***
год., с ЕГН ********** да предостави на ищеца по насрещния иск, като техен баща
и законен представител. Местоживеенето на децата да бъде определено при техния
баща в с.С. , ул.“***********“ № *, обл. Пазарджик. Да осъди ответницата, като
майка, да плаща ежемесечна издръжка на малолетните деца Г. Н. С. - родена на ***
год., с ЕГН ********** и В. Н. ева С. - родена на *** год., с ЕГН **********,
ежемесечна издръжка в размер на по 150 лв., считано от 2.05.2016 год. до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска. Да постанови решение след
прекратяване на брака да ответницата да носи предбрачното си фамилно име - С. ,
Да не се произнася по въпроса за семейното жилище, в което са живели, тъй като
то било лична собственост на майка му, или алтернативно да го предостави за
ползване от ищеца по насрещния иск. Претендират се разноски.Сочат се
доказателства. Правят се доказателствени искания.
В законоустановения срок е
подаден отговор на насрещния иск, в който ответницата по насрещния иск изразява
недоволството си от подадената насрещна искова молба от Н.Г.С., като счита
същата за необоснована и неоснователна.
Моли се съдът да остави без
уважение твърдените в насрещната искова молба факти и обстоятелства и да
прекрати брака на ищцата с Н.Г.С., като дълбоко и непоправимо разстроен
по негова вина.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намери за установено следното:
Видно от представеното
удостоверение за сключен граждански брак, страните са сключили граждански брак
на 17.03.2007г. в гр.Белово, обл.Пазарджик. От брака си съпрузите имат две
родени деца - Г. Н. С. с ЕГН- **********,
родена през 2009 година и В. Н. ева С. с ЕГН- **********, родена 2012 година,
видно от приложените по делото Актове за раждане на децата.
Видно от приложеното по делото
съдебномедицинско удостоверение №87-І/2017г., при извършен преглед на
24.04.2017г. на детето Г. Н. С. от съдебен лекар, е било установено,че в
областта на кръста, детето имало 3 бр.
успоредни синкаво-зелени кръвонасядания с размери 4х1 см; 1.5 х 1 см.; 1.5 х 1
см. По дясната хълбочна област имало подобно кръвонасядане с размери 3х1 см. Предвид изложеното, били
установени кръвонасядания по кръста и десния хълбок на детето. Гореописаните
травматични увреждания са получени от действието на твърд, тъп предмет, чрез
удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени така, както съобщава
пострадалото дете в предварителните сведения, а именно – след нанесен побой от
майката на детето с пръчка, извършен на 21.04.2017г. около 12.30 часа в горичка
в близост до двора на училище в гр.Белово, където детето учи.
По делото е приложен социален
доклад от ДСП-Септември, от който е видно,
че считано от месец февруари, 2016г.
двамата съпрузи живеят в условията на фактическа раздяла. На 15.02.2016г.,
ищцата напуснала семейното жилище и се установила в дома на родителите си.
Родените от брака деца останали живеят
със своя баща в семейното жилище, което е функционално обзаведено и е подходящо за отглеждане на децата. Когато
бащата отсъства, децата пребивават основно при баба си по бащина линия М. С.. Н.С.
реализира трудова дейност , като работи на трудов договор във фирма „АЛС-България“-гр.Ихтиман, с месечно
трудово възнаграждение 800.00лв. Бащата реализира също трудова дейност /работи
като „миньор“/ и получава постоянни доходи в размер средно на 1000.00лв..
Задоволява емоционалните и базови потребности на децата. Жилището, в което се
отглеждат децата е с добри хигиенно-битови условия.
Видно от материалите по преписка
№340000-2535/24.04.2017г. по описа на
РУП-Септември, цитираната преписка е била образувана по подадена жалба от М. Х.
С. за извършено физическо насилие спрямо детето Г. С. от страна на неговата
майка. В хода на извършената проверка по преписката не е било установено по
несъмнен начин майката да е посещавала учебното заведение и да се е срещала с
детето. Не са били установени данни за оказано насилие над детето Г. С. от
майката Н.С..
Видно от материалите по преписка
№340000-8040/21.12.2016г. по описа на
РУП-Септември, цитираната преписка е била образувана по подадена жалба от Н.Г.С.
във връзка с това,че е намерил в телефона на малолетната си дъщеря Г. С. снимки
с порнографско съдържание. В хода на извършената проверка по преписката, при
преглеждане на предоставения от С. диск, е установено,че същият съдържа 7
клипа, на които е заснета 7-годишната Г. С.. Детето извършва действия-
клякания, гали интимните си части и показва гениталиите си. Снети са били
обяснения от запознатите със случая лица. С постановление на РП-Пазарджик от 15.03.2017г. е било отказано да се образува
досъдебно производство във връзка със случая, тъй като не са били установени
данни за извършено престъпление от общ характер.
За изясняване на обстоятелствата
по делото е разпитана в качеството си на
свидетел Н. А. Х. - приятелка на ищцата. От показанията на
свидетеля Хаджийска се установява, че една от основните причини за влошаване на
отношенията между съпрузите, е упражнявания от ответника С. психологически тормоз. Ответникът
потискал ищцата и я ограничавал, като й забранявал много неща. След
фактическата раздяла между съпрузите, С. ограничил контактите на децата с
тяхната майка. На 21.04.2017г. Хаджийска се срещнала със своята приятелка С.,
за да се почерпят за рождения ден на детето В. . След като били на кафе, С.
отишла на работа в гр.Ихтиман. През деня на 21.04.2017г. С. ***.
От показанията на св.Д. К.
П. /братовчед на ищцата/ се установява, че след
фактическата раздяла между съпрузите, ответникът С. отказвал да разреши на
ищцата да види децата си, които останали да живеят със своя баща.
От показанията на св.М. С. /майка
на ответника/ се установява, че докато живеели заедно, ищцата теглила два
кредита , които впоследствие били погасени от ответника.Докато ответникът
работил в чужбина, неговата съпруга често посещавала нощни заведения- дискотеки
в гр.Белово. С. употребявала алкохол и пушила, поради което рядко се грижела за
родените от брака деца. Имало случай, при който детето Г. било болно, но
майката не проявила заинтересованост за състоянието му и не го придружила до
болницата. С. научила децата да гледат еротични канали и ги накарала да направят снимки с
порнографско съдържание, защото щели да изкарат пари от това. Горното
обстоятелство св.М. С. разбрала от детето Г. С., което й казало,че майка й я е
научила на тези неща. Г. С. споделила на баба си също, че на 21.04.2017г. и й
бил нанесен побой с пръчка от нейната майка- ищцата С..
От показанията на св.А. Н. Ц. се установява,че докато работил в чужбина, ответникът редовно
изпращал пари на своята съпруга, която ги ползвала за свой лични нужди и не
погасявала кредитите на семейството с тях. Синът на св.Цветански бил
виждал ищцата в малките часове на деня в
дискотека в гр.Белово с други мъже, за което го уведомил. Ответникът
ограничавал контактите на децата с тяхната майка, тъй като имал опасения,че щи
ги научи на глупости, какъвто бил случая със снимките, намерени в телефона на Г.
.
От показанията на св.Д. Х. Ц. се установява, че грижи за децата полагат основно техният баща и
баба по бащина линия. Ищцата стресирала децата с поведението си, като често
крещяла по тях. Децата нямали голямо желание да се виждат с майка си, въпреки
обстоятелството,че последната живеела в непосредствена близост до дома им. Св.Ц.
е виждал ищцата да се прибира късно
вечер в дома си видимо пияна, като я забирали и връщали с кола.
От показанията на св.П.Ш. се
установява, че същата работи в детската градина, която посещава В. С.. Майката
на детето често го посещавала в градината, като били налице нормални и добри
отношения между родителя и детето. Бащата на детето, ответникът С. също се
държал добре, като забирал детето от градината. С. плаща таксите в детската
градина. Св.Ш. не е запозната да е възниквал инцидент в обедната почивка между
детето и майката.
От показанията на св.Н.Д. /класен ръководител
на Г. С./ се установява, че детето се
учи добре. Родителите на Г. идват на родителски срещи и се интересуват от
развитието на детето. Майката идвала да вижда детето понякога в голямото
междучасие, но срещите не се извършвали в присъствието на Д.. Свидетелят отрича
да е възниквал на 21.04.2017г. инцидент в близост до двора на училището, при
който да е било упражнено физическо насилие над детето от страна на неговата
майка.
Съдът намира, че следва да възприеме за достоверни
показанията на разпитаните свидетели, тъй като от тях е видно,че същите познават семейният живот на страните, като дават подробни и
последователни показания. Показанията на разпитаните по делото свидетели
съдържат определени противоречия помежду си, тъй като част от тях са близки
роднини на страните, а друга част са в близки приятелски и съседски взаимоотношения
със страните по делото. Налице са данни ищцата да е поддържала извънбрачни
връзки с други мъже. Установява се, че докато съпрузите са живеели заедно,
потребностите на децата са били изцяло задоволени, като за последните са се грижили родителите, с помощта на баба им по бащина
линия.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че брака между страните е дълбоко и непоправимо
разстроен.
Разкъсани са окончателно брачните връзки, изчезнало е взаимното доверие, обич и
привързаност и между съпрузите са установени отношения на отчуждение. Това
налага извода, че брака съществува само формално и запазването му не е в
интерес на съпрузите и на обществото. Разстройството на брака е непоправимо,
тъй като е изключена всякаква възможност за неговото преодоляване и същото е
намерило израз в съществуваща фактическа раздяла, която е задълбочила
отчуждението между съпрузите. Поради изложеното съдът счита, че запазването на
брака е невъзможно и същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо
разстроен.
По въпроса за вината - от събраните по делото доказателства се
установява, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка носи
ищцата Н.В.С., ЕГН-********** ***. Брачната вина се определя посредством
безпричинното й отсъствие от
семейното жилище, посещаването на нощни заведения и незаинтересованост в
отглеждането на децата и към проблемите на семейството. С оглед брачните
провинения на ищцата, както и отказа от нейна страна да положи усилия за
запазване целостта на брака, неполагането на нужните грижи за децата и
дома, съдът приема, че ищцата виновно е причинила дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Ищцата не е
положила необходимите усилия за
заздравяване на брачната връзка между страните. Такъв брак с такива отношения
може да бъде само дълбоко и непоправимо разстроен, като вина за това носи
именно ищцата С.. В тази връзка съдът
намира за необходимо да подчертае, че бракът създава определени задължения за
всеки един от двамата съпрузи и докато той не е прекратен, те не могат да се
считат за освободени от тях. Предвид допуснатите от ищцата нарушения, бракът
следва да бъде прекратен по нейна вина. От показанията на св.М. С. /майка на
ответника/ се установява, че докато живеели заедно, ищцата теглила два кредита
, които впоследствие били погасени от ответника.Докато ответникът работил в
чужбина, неговата съпруга често посещавала нощни заведения- дискотеки в
гр.Белово. С. употребявала алкохол и пушила, поради което рядко се грижела за
родените от брака деца. Имало случай, при който детето Г. било болно, но
майката не проявила заинтересованост за състоянието му и не го придружила до
болницата. Съдът кредитира показанията на св.С., тъй като същите са пълни,
обективни и непротиворечиви. Свидетелят е добре запознат със семейния живот на
съпрузите, а обстоятелството,че е близък роднина на ответника не е от естество,
само на това основание, да компрометира показанията. Същите следва да се преценяват от съда
съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото.
Изложеното от св.С. се потвърждава от показанията на други свидетели по делото-
от показанията на св.А. Н. Ц. се
установява,че докато работил в чужбина,
ответникът редовно изпращал пари на своята съпруга, която ги ползвала за свой
лични нужди и не погасявала кредитите на семейството с тях. Синът на
св.Цветански бил виждал ищцата в малките
часове на деня в дискотека в гр.Белово с други мъже, за което го уведомил. От
показанията на св.Д. Х. Ц. се
установява, че имало случай, в които ищцата да се прибира късно вечер в дома си
видимо пияна, като я забирали и връщали с кола. Налице са данни за поддържането
на извънбрачна връзка от страна на ищцата с друг мъж.
От друга страна, в показанията си, св. Н. А. Х. - приятелка на ищцата, посочва,че една от
основните причини за влошаване на отношенията между съпрузите, е упражнявания от ответника С. психологически тормоз. Не се
конкретизира обаче в какво се е изразил упражнявания от ответника по
първоначалния иск тормоз. Съдът приема за установено по несъмнен начин, че след
фактическата раздяла между съпрузите, С. ограничил контактите на децата с
тяхната майка. Това обстоятелство обаче не би могло да се вмени във вина на
ответника С., доколкото тези ограничения на контактите са били наложени след
фактическата раздяла между съпрузите и са били мотивирани от опасенията на
бащата, че поведението на майката не влияе добре върху възпитанието на децата,
за което са налице данни по делото. По делото не се доказа по никакъв начин извършването на брачни
провинения от ответника С., които да му се вменят във вина.
Предвид на тези съображения съдът счита, че следва да
прекрати брака между страните по вина на ищцата Н.В.С., ЕГН-********** ***,
доколкото извършените от нея брачни провинения бяха доказани по несъмнен начин
в хода на процеса. Същият извод не би могъл да бъде направен по отношение на
ответника Н.Г.С., ЕГН-**********, с постоянен адрес-***, като проявеното от
него агресивно отношение е обяснимо с оглед извършеното от неговата съпруга.
По отношение на фамилното име - ищцата е направила искане след прекратяване на брака
да възстанови предбрачното си фамилно име С. . Съгласно разпоредбата на чл. 53
от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този
брак, като е достатъчно единствено волеизявлението на лицето, което променя
името си. В случая е налице волеизявление на ищцата, че желае да възстанови
предбрачното си фамилно име - С. . Предвид изложеното, съдът счита, че след прекратяването
на брака, съпругата следва да носи предбрачното
си фамилно име - С. .
Родителските права по отношение на малолетните деца
- Съгласно разпоредбата на чл. 59,
ал. 4 от СК, съдът решава въпросите по ал. 2, след като прецени всички обстоятелства
с оглед интересите на децата, като: възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности. Така изброените критерии са възприети и
в ППВС № 1/12.11.1974г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия
Семеен кодекс (Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г.,
III г. о., ГК). Легално определение на понятието “най-добър интерес на детето”
се съдържа в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт. Определението включва изброяването на
сходни критерии, като посочените в чл. 59, ал. 4 СК. Така ЗЗДт сочи, че следва
да се преценят желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и
емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; опасността или
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др. Изброяването на
критериите както в СК, така и в ЗЗДт не е изчерпателно, като цялостната
преценка относно интереса на детето се извършва от съда след обстойно проучване
и анализ на всички показатели, които имат отношение към развитието и
благосъстоянието на детето. Насока при преценката на обстоятелствата, касаещи
висшите интереси на детето, ни дава и Конвенцията за правата на детето (приета
от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. -
ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от
3.07.1991 г.), съставляваща част от вътрешното право на страната съгласно чл.
5, ал. 4 от Конституцията на Република България. По отношение на материалните
възможности на родителите съдът отчита, че по делото са представени доказателства за реализирания
доход от страните. По отношение на социално-битовите условия за отглеждането на
децата, от събраните по делото доказателства се установява, че то понастоящем те
живеят със своя баща , а от представения социален доклад се установява, че
жилищните и хигиенно-битовите условия за отглеждане на децата в този дом са на
много добро ниво. Децата са на възраст, която позволява родителските права да
бъдат предоставени на бащата, доколкото децата не са екзистенциално зависими от
грижите на своята майка що се отнася до храненето; обличането; извеждането за
разходка; воденето на лекар; непосредствен надзор, докато са болни и т.н.. Налице
е привързаност на децата към своя баща и
тяхната баба по бащина линия. От показанията на разпитаните по делото свидетели
се установява, че дори преди
фактическата раздяла между съпрузите, основни грижи за децата е полагала
тяхната баба, заедно с баща им, а не тяхната майка. Децата се чувстват добре в
жилището на баща им, каквото е фактическото положение към настоящия момент,
като не са налице предпоставки това фактическо положение да бъде променяно от
съда.
От друга страна, от показанията
на свидетелите се установяват смущаващи признаци в поведението на ищцата С.,
които следва да бъдат взети предвид от съда при решаване на въпроса за
родителските права. Видно от приложеното по делото съдебномедицинско
удостоверение №87-І/2017г., при извършен преглед на 24.04.2017г. на детето Г.
Н. С. от съдебен лекар, са били установени кръвонасядания по кръста и десния
хълбок на детето. Гореописаните травматични увреждания са получени от
действието на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят
да са получени така, както съобщава пострадалото дете в предварителните
сведения, а именно – след нанесен побой от майката на детето с пръчка, извършен
на 21.04.2017г. около 12.30 часа в горичка в близост до двора на училище в гр.Белово,
където детето учи. Същите обстоятелства
детето е споделило и със своята баба- св.С.. Видно от материалите по преписка
№340000-2535/24.04.2017г. по описа на
РУП-Септември, цитираната преписка е била образувана по подадена жалба от М. Х.
С. за извършено физическо насилие спрямо детето Г. С. от страна на неговата
майка. Въпреки ,че в хода на извършената проверка по преписката не е било
установено по несъмнен начин майката да е посещавала учебното заведение и да се
е срещала с детето,както и не са били установени данни за оказано насилие над
детето Г. С. от майката Н.С., съдът приема за установено,че майката е
проявявала в миналото определено
агресивно отношение към децата. В тази насока са и показанията на св.С. и св.Ц.
, съгласно които ищцата стресирала
децата с поведението си, като често крещяла по тях. Съдът не кредитира
показанията на св.Н.Д. /класен
ръководител на Г. С./ в тази им част, в
която Д. отрича да е възниквал на 21.04.2017г. инцидент в близост до двора на
училището, при който да е било упражнено физическо насилие над детето от страна
на неговата майка, тъй като Д. не е присъствала на проведената среща между
детето и неговата майка, а и е житейски оправдано свидетелката да изпитва
притеснение да свидетелства за физическо насилие,упражнено в близост до двора
на училището, в което работи. Съдът не кредитира показанията на св.Хаджийска в
тази им част, в която свидетелят посочва, че
през деня на 21.04.2017г. ищцата С.
***, тъй като двете не са били през целия ден заедно и свидетелят не би могъл
да знае какво е правила ищцата. Същевременно, видно от материалите по преписка
№340000-8040/21.12.2016г. по описа на
РУП-Септември, цитираната преписка е била образувана по подадена жалба от Н.Г.С.
във връзка с това,че е намерил в телефона на малолетната си дъщеря Г. С. снимки
с порнографско съдържание. В хода на извършената проверка по преписката, при
преглеждане на предоставения от С. диск, е установено,че същият съдържа 7
клипа, на които е заснета 7-годишната Г. С.. Детето извършва действия-
клякания, гали интимните си части и показва гениталиите си. Снети са били
обяснения от запознатите със случая лица. С постановление на РП-Пазарджик от 15.03.2017г. е било отказано да се
образува досъдебно производство във връзка със случая, тъй като не са били
установени данни за извършено престъпление от общ характер. Въпреки изложеното,
е установено по несъмнен начин по настоящото дело, че малолетното дете е извършило описаните действия и е направило
въпросните снимки с порнографско съдържание, като трябва да бъде изследван
въпросът дали поведението му не е било
повлияно от действията на някой от родителите му. Съгласно показанията на св.М.
С., ищцата била научила децата да гледат
еротични канали и ги накарала да
направят снимки с порнографско съдържание, защото щели да изкарат пари от това.
Горното обстоятелство св.М. С. разбрала от детето Г. С., което й казало,че
майка й я е научила на тези неща. От показанията на св.А. Н. Ц. се установява, че ответникът ограничавал
контактите на децата с тяхната майка, тъй като имал опасения,че щи ги научи на
глупости, какъвто бил случая със снимките, намерени в телефона на Г. . Налице
са данни, че именно майката на детето е провокирала интереса му към този род
дейности, като същото не може да бъде казано за ответника С.. При съвкупната
оценка на очертаната по-горе обстановка и в най-добър интерес на децата, съдът
прецени, че непосредственото упражняване на родителските права следва да се предостави
на бащата на децата. Родителските права
по отношение на децата - Г. Н. С. с ЕГН- **********, родена през 2010 година и В.
Н. ева С. с ЕГН- **********, родена 2012 година. следва да се
упражняват от бащата Н.Г.С., ЕГН-**********, с постоянен адрес-***, като
децата ще живеят заедно с баща си на посочения адрес, който притежава морални и възпитателски качества за
отглеждането и възпитанието на децата.
По отношение на личните отношения
на децата с тяхната майка - Трайната
съдебна практика при определяне на режима на личен контакт се е насочила към
даване на възможност на родителя, който не упражнява родителските права над
детето да вижда и взима същото поне два пъти месечно, било то всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, било то всяка втора и четвърта, като когато
интересите на детето са защитени следва да се даде възможност и за приспиване
на последното в определените дни за контакт. Интересите на детето следва да
бъдат изследвани съобразно различни обективни и субективни критерии. При
определяне режима на лични контакти следва да се има предвид, че родените от
брака деца са момичета съответно на 8 и
5 години, поради което е в техен интерес да не прекъсва връзката с ищцата С.,
тъй като децата имат и ще имат за в
бъдеще нужда от контакти с със своята
майка. Предвид изложените съображения, съдът приема,че майката на децата Н.В.С.,
ЕГН-********** *** - ще има право на
лични контакти с децата всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, както и 1 месец през лятото,
когато ответникът С. не е в платен
годишен отпуск; както и по всяко друго време при взаимно съгласие на двамата
родители.
Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК се определя
от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
Съобразно Конвенцията за правата
на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС
от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991
г., в сила от 3.07.1991 г./ е признато правото на всяко дете на жизнен
стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно,
морално и социално развитие. В чл. 27, ал.2 от същата е посочено, че родителят/родителите
или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да
осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за
живот, необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на
родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни
физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени,
духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие
на детето.
Минималната издръжка на едно дете
е равна на една четвърт от минималната работна заплата за страната. Към
настоящия момент минималната издръжка е равна на 115.00лв. месечно. Нуждите на
децата Г. Н. С. с ЕГН- **********, родена през 2009 година и В. Н. С. с ЕГН- **********,
родена 2012 година, съобразно твърденията /и по конкретно липсата на твърдения
за наличие на извънредни нужди/, са в рамките на нормалните за възрастта на
децата разходи, които включват както храна, облекло и учебни пособия.
От доказателствата по делото се установява,
че Н.С. реализира трудова дейност , като работи на
трудов договор във фирма
„АЛС-България“-гр.Ихтиман, с месечно трудово възнаграждение 800.00лв. т.е получаваното от майката
трудово възнаграждение е около или по-ниско от средния размер за страната, Поради това следва да бъде
осъдена С. да заплаща ежемесечна издръжка в размер на по 150 лв. за детето Г. Н. С. с ЕГН- **********,
както и 130.00 лв. за детето В. Н. ева С. с ЕГН- **********. Претенциите на
ответника С. да бъде осъдена ищцата да заплаща ежемесечна издръжка в размер на
по 150 лв. за детето В. Н. С. с ЕГН- ********** не следва да бъдат уважени, тъй
като последното все още не е ученик и потребностите му към този момент са
по-ограничени, в сравнение с тези на по-голямото дете. Отделно от това, по
делото се
установява,че ищцата има задължение и към друго свое дете на 8 години, родено от предходен граждански
брак. Не се събраха доказателства за
реализирани от ищеца доходи в такъв размер, които да позволяват да бъде осъден да заплаща по-висок размер от определения,поради което за разликата до претендираните 150.00лв. ежемесечна издръжка за детето В. Н. ева С. с ЕГН- ********** искът за издръжка следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По въпроса за семейното жилище- между страните няма спор
относно предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в с.С. , ул.“****“№* ,общ.Белово,
обл.Пазарджик, поради което съдът счита, че следва да предостави ползването на
същото на съпруга Н.Г.С., ЕГН-********** ,
доколкото жилището представлява собственост на неговата майка- М. С..
По
отношение на разноските- Съгласно
разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по брачните дела са възлагат
върху виновния или недобросъвестния съпруг. По изложените по – горе съображения
,разноските следва да бъдат възложени в
тежест на Н.В.С., ЕГН-********** ***. Съдът стигна до извод, че вина за
разстройството на брака има именно С., съдебните разноски по брачните дела се
възлагат върху виновния съпруг.
Предвид изхода на делото, ищцата следва да заплати на ответника направените по делото разноски общо в размер
на 625.00 лева, от които 600.00 лв. адвокатско възнаграждение и 25.00 лв.
държавна такса.
Н.В.С., ЕГН-********** *** следва
да бъде осъдена да заплати държавна такса в частта за издръжката на децата в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Пазарджик, сумата от
201.60 лв., представляваща държавна такса върху сбора от тригодишните платежи
на присъдената издръжка, на осн. чл.7,т.2 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
Окончателната държавна такса по
смисъла на чл.6,т.2 от Тарифата за държавните такси, в размер на 30.00лева
следва да бъде възложена в тежест отново на ищцата по делото Н.В.С., ЕГН-**********
***.
Воден от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Н.В.С.,
ЕГН-********** ***, и Н.Г.С., ЕГН-**********, с постоянен адрес-***, сключен на
17.03.2007г. в гр.Белово, обл.Пазарджик , като
дълбоко и непоправимо разстроен.
ОБЯВЯВА,
че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има Н.В.С., ЕГН-**********
***
ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл. 59, ал. 2 СК
упражняването на родителските права над децата Г. Н. С. с ЕГН- **********,
родена през 2009 година и В. Н. ева С. с ЕГН- **********, родена 2012 година, на
техния баща Н.Г.С., ЕГН-**********, с постоянен адрес-***, като постановява
същите да живеят при баща си на адрес-
с.С. , ул.“****“№* ,общ.Белово, обл.Пазарджик
ОСЪЖДА Н.В.С., ЕГН-********** *** да заплаща на детето Г. Н. С. с ЕГН- **********, родена
през 2009 година, чрез неговия баща и
законен представител Н.Г.С., ЕГН-**********, ежемесечна издръжка в размер на 150.00 лв.
/сто и петдесет лева/, считано от датата на завеждане на насрещната исковата
молба в съда - 02.05.2017г.- до
настъпване на причина за изменение или погасяване на издръжката, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Н.В.С., ЕГН-********** *** да заплаща на детето В. Н. ева С.
с ЕГН- **********, родена 2012 година, чрез неговия баща и законен представител Н.Г.С.,
ЕГН-**********, ежемесечна издръжка в размер
на 130.00 лв. /сто и тридесет лева/, считано от датата на завеждане на
насрещната исковата молба в съда - 02.05.2017г.- до настъпване на причина за
изменение или погасяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ
същия иск за разликата до прендирания размер от 150.00лв. /сто и петдесет лева/, като неоснователен и
недоказан
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Н.В.С., ЕГН-********** ***, с
децата Г. Н. С. с ЕГН- ********** и В. Н. ева С. с ЕГН- **********,
както следва: да ги взема при себе си от дома на техния баща всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от
09.00 часа в събота до 18.00 часа в
неделя, с преспиване , както и 1 месец
през лятото, когато бащата на
децата не е в платен годишен отпуск; както и по всяко друго време при взаимно
съгласие на двамата родители.
ПОСТАНОВЯВА Н.В.С., ЕГН-********** съпругата,след
развода, да носи предбрачното си фамилно име – С.
ПОСТАНОВЯВА семейното жилище, намиращо се на
адрес с.С. , ул.“****“№* ,общ.Белово, обл.Пазарджик , след прекратяване на
гражданския брак да бъде предоставено за
ползване на ответника Н.Г.С., ЕГН-**********,
с постоянен адрес-***
ОПРЕДЕЛЯ
окончателна държавна такса в размер на 30.00 лева.
ОСЪЖДА Н.В.С., ЕГН-********** *** , да заплати в полза на Държавата, по бюджета на
съдебната власт - по сметка на РС гр.Пазарджик, сумата от 30.00 /тридесет/
лева, представляваща държавна такса на осн. чл.6,т.2 от Тарифата за държавните
такси .
ОСЪЖДА Н.В.С.,
ЕГН-********** ***, да заплати държавна такса
на осн. чл.7,т.2 от Тарифа за държавни такси в размер на 201.60лв.
/двеста и един лева и шестдесет стотинки/
по сметка на РС гр.Пазарджик
ОСЪЖДА Н.В.С., ЕГН-********** ***, да
заплати на Н.Г.С., ЕГН-**********, с постоянен адрес-***, сумата от 625,00 лв.
/шестотин двадесет и пет лева/, представляваща сторените от ответника разноски по делото
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – Пазарджик
.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: