О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260152 29.01.2021 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 29.01……………………………………………………………. 2021 година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ АТАНАС АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ……………………………………………………………………..
Като разгледа докладваното от
съдията НИКОЛАЙ УРУКОВ…..…………..
ч.гр.д. № 1007 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.274, ал.1 т.1 и сл. от Граждански процесуален кодекс/ ГПК/.
Производството
по делото е било образувано по частна жалба от ,,А.К.П.З.” ЕООД, гр.С. против Разпореждане без № от 29.10.2020г.,
постановено по ч.гр.д.№ 4015/2020г. по описа на РС- Ст.Загора, с което е било изцяло
отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу М.С.И. ***, за сумата от 600,00 лв.- сума за главница по
неизеплатения паричен кредит по договора за кредит “А.*К.” с № 586679, ведно с
всички дължими лихви и обезщетения, подробно описани в заявлението на заявителя
,,А.К.П.З.” ЕООД, гр.С.. Същият частен жалбоподател излага доводи за
неправилност на разпореждането в обжалваната част и моли въззивният съд да
отмени същото изцяло, като бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист за претендираните суми.
Въззивният
съд, след като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, мотивите на
атакуваното първоинстанционно Разпореждане и данните по първоинстанционното
ч.гр.дело, намери за установено следното :
Първоинстанционното
производство е образувано по заявление по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК от ,,А.К.П.З.”
ЕООД, гр.С. срещу М.С.И.- ЕГН **********
***, за парично вземане по договор за паричен заем за сумата от 600,00 лв.- сума
за главница по неизплатения паричен кредит по договора за кредит “А.*К.” с №
586679 от датата 01.06.2019 год., ведно с всички дължими лихви и обезщетения, подробно
описани в заявлението на заявителя ,,А.К.П.З.” ЕООД, гр.С.. Такъв договор за кредит
е сключени между М.С.И. и „А.Ф.“- ООД, като кредитор в размер на 600 лева. Към
момента на завеждане на искането /заявлението/ дължимите суми са както следва: 600.00
лева – главница, договорна лихва в размер на 11,96 лева, за периода от 05.06.2019
г. до 06.10.2019 г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 57,60
лева, 30,00лв. – разходи за извънсъдебно събиране на задължението, 35,21лв. –
лихва за периода от 07.10.2019г. до 28.09.2020г.,и законна лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението. Както в заявлението на
жалбоподателя, така и в частната му жалба, се твърди, че вземането на “А.Ф.” ООД
е прехвърлено на ,,А.К.П.З.” ЕООД, гр.С.
с Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 26.02.2020 г. Въззивният съд намира, че такъв Договор /за цесия/ е представен пред първостепенния.
На
01.06.2019 г., “А.Ф.” ООД, като кредитор и М.С.И. като кредитополучател са
сключили Договор за кредит “А.*К.” с № 3087910 за предоставяне на паричен заем ,
по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя парична сумата
в размер на 500 лева.
С
обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил изцяло заявлението на жалбоподателя,
с което ,,А.К.П.З.” ЕООД, гр.С. е
поискала издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника И.,
като първоинстанционният съд е приел, че не е представен надлежен документ за
уведомяването на длъжиника И., че вземането на “А.Ф.” ООД е прехвърлено на ,,А.К.П.З.”
ЕООД, гр.С..
Съгласно
специалната и императивната разпоредба на чл.411, ал.2 от ГПК, за да бъде
уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК,
заявлението трябва да е редовно от външна
страна и да отговаря на формалните законови изисквания по чл.127, ал.1 и 3 и
чл.128, т.1 и 2 от ГПК, както и да не противоречи на закона или
добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на
Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на
територията Република България.
Освен
това според нормата чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК, съдът разглежда заявлението в
разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането
не отговаря на изискванията по чл. 410 и
заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от
съобщението. Когато вземането произтича от договор, сключен с
потребител, какъвто е именно настоящия случай, заявителят следва да приложи към
заявлението и договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи
условия, ако има такива - съгл. Чл. 410, ал.3 от ГПК.
В конкретния случай, в
заявлението се сочи, че кредитор по претендираното вземане се явява заявителя,
по силата на договор за цесия. Първоинстанционният съд с разпореждането си от
датата 14.10.2020г.
е указал на заявителя да представи доказателствата си относно извършената
цесия, с цел извършване преценка легитимността на кредитора. С молба вх. № 265729/27.10.2020г. заявителят представя на
съда,
искания от съда договор за цесия. Такъв договор за цесия се явява Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016
год., сключен между “А.Ф.” ООД и Агенцията за контрола на просрочените
задължения” гр.С..
Заявителят с молбата си действително
представя Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
11.11.2016г., ведно с извлечение от Приложение №1/26.02.2020г., от които се
установява, че „А.Ф.“ ООД е прехвърлило на заявителя свои вземания, включително
вземането си към длъжника. Но съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД
Прехвърлянето (на вземането) има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника
от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. За
установяване на това обстоятелство заявителят е представил копие от известие за
доставяне до длъжника, в което е описано, че се доставя „Уведомления за цесия,
предсрочна изискуемост и по чл.14 ОРЗЛД по кредит № 587679 по цесия АФ ООД-АКПЗ
ЕООД от 26.02.2020г.“ От представеното известие за доставяне е видно, че уведомлението
не е получено от адресата, като е отбелязано поле „Преместен“. Това означава,
че практически уведомлението не е връчено на длъжника, съответно цесията не му
е съобщена и следователно, тя няма действие спрямо него и спрямо третите лица.
След като прехвърлянето на вземането няма действие спрямо длъжника, то
заявителят не е активно процесуално легитимиран да претендира заплащане на
дължимата сума по договора за кредит, тъй като той няма качеството на кредитор
по същия договор. Поради тази причина първоинстанционният съд правилно е преценил,
че заявлението следва да бъде отхвърлено.
Предвид ненадлежното
уведомяване на длъжника, изпълнение указанията на съда, относно представянето
на искания документ, с оглед на който съдът да проследи валидното
правоотношение по извършената цесия в полза на заявителя, и въззивният съд
счита, че не са налице предпоставките на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед
за изпълнение, тъй като на основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД длъжникът следва да
бъде и надлежно уведомен за извършената цесия от цесионера, което по принцип се
извършва от цедента посредством уведомително писмо, което следва да бъде и получено
надлежно и от длъжника М.С.И..
В
тази насока въззивната инстанция приема за неоснователни оплакванията в
частната жалба на жалбподателя. Ето защо и
настоящият съд приема, че заявлението следва да бъде изцяло отхвърлено, ведно с
всички законни последици от това.
В
конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл.411, ал.2,
т.1 във връзка с чл.410, ал.3 от ГПК, тъй като към искането не са представени
всички приложения и документи съобразно последната императивна разпоредба и
съгласно ясните и точни указания на първостепенния съд за оставянето на
заявлението без движение.
Настоящият
съдебен състав изцяло споделя правните изводи на първоинстанционният съд в
обжалваното разпореждане.
В заключение следва да се посочи, че в рамките
на своята компетентност правилно заповедният съд е оставил заявлението на
жалбоподателя без движение за представянето на процесния договор за цесия и надлежното
уведомяване на длъжника за това, и тъй като не са били представени и надлежните
доказателства за уведомяването на длъжника, поради което същият съд законосъобразно
е отхвърлил изцяло искането за издаване на заповед за изпълнение.
Ето
защо обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
По
изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1 пр.І-во
от ГПК Старозагорски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане
без № от 29.10.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 4015/2020г. по описа на РС-
Ст.Загора, с което е било изцяло отхвърлено заявлението на частния жалбоподател
,,А.К.П.З.” ЕООД, гр.С. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист срещу М.С.И. с ЕГН ********** ***, като правилно и законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :