ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 439
гр. Бургас, 17.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седемнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
частно гражданско дело № 20212000500490 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на „У.“АД, чрез адв.М.А.,
против протоколно определение от 14.10.2021г., с което е спряно производството по
гр.дело №1881/2017 г. на Бургаския окръжен съд до приключване с влязло в сила решение
на гр.дело №1716/2021г. по описа на същия съд.
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и
постановяването на друго, с което делото да бъде върнато на Окръжен съд-Бургас за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Сочи се, че предмет на гр.дело №1881/2017г. на Бургаския окръжен съд е иск с
правно основание чл.439 ГПК, предявен от банката против А.С., че ищецът не и дължи
сумите по изп.дело № 816/2017г. по описа на ЧСИ Т. Д. като недължими поради извършено
извънсъдебно прихващане с вземания на банката към ответницата по изп.дело №945/2015г.
по описа на ЧСИ Д. С. до размера на по-малкото от двете, осъществено на 30.11.2017г., на
която дата на А.С. е връчено уведомление за волеизявлението на банката.
Предмет на гр.дело №1716/2021г. по описа на БАС е иск на А.С. против настоящия
жалбоподател за приемане за установено, че вземанията на банката против нея по
изпълнителен лист от 24.08.2015г., издаден по ч.гр.дело №5349/2015г. по описа на БРС са
погасени поради изтекла погасителна давност.
Според частния жалбоподател, делата имат различен предмет, тъй като претенциите
на страните по тях за недължимост на вземанията по тях са на различно основание.
Бургаският апелативен съд, предвид изложеното в жалба, доказателствата по делото
и приложимия закон, намира следното:
Частната жалба е своевременно подадена от надлежна страна против акт, подлежащ
на инстанционен контрол, допустима е и следва да бъде разгледана.
1
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по исковата молба на
„У.“АД против А. С. С. за приемане за установено по реда на чл.439 ГПК, че вземането на
ответницата против банката по изп.дело №816/2017г. по описа на ЧСИ Т. Д. с рег.№ 801 и
разноските по изпълнителното дело е недължимо поради извършено с уведомление от
28.11.2017г. волеизявления за прихващането му с вземането на банката против А.С. по
изп.дело №945/2015г. по описа на ЧСИ Деница Станчева до размера на по- малкото от
двете.
С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е уважил молбата на
ответницата по делото и е постановил спиране на производството до приключване с влязъл
в сила съдебен акт на гр.дело №1716/2021г. по описа на същия съд. За да достигне до този
извод, съдът е констатирал, че съгласно представеното с молбата на А.С. удостоверение,
пред Бургаския окръжен съд е образувано гр.дело №1716/2021г. с предмет установяване на
недължимостта на сумите по изп. лист от 24.08.2015 г.по ч.гр.дело №5349/2015г. на БРС,
издаден в полза на банката. Прието е, че е налице преюдициалност по отношение на
настоящото производство и е постановено спирането му.
Съгласно ТР №1/2017г. по т.д №1/2017г. на ОСГТК мотивите на ТР № 2/19.11.2014г.
по т.д. № 2/2014г. и ТР №8/07.05.2014г. по т.д. №8/2013г. на ОСГТК, основанието за
спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор,
който е преюдициален и по който със сила на присъдено нещо ще бъдат признати или
отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.
Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права,
задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните
правоотношения. В мотивите по т.5 на ТР №7/31.07.2017г. по т.д.№7/2014г. на ОСГТК тази
зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете
дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от
установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното
правоотношение.
От изложеното следва, че връзката между делата, която има предвид чл.229, ал.1, т.4
ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на
обуславящо и обусловено, която винаги
е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или
основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в
преценките на съда по двете дела.
Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на
преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по
обусловеното дело, доколкото нормата на чл.229, ал.1,т.4 ГПК императивно задължава съда
да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с
решение по съществото на спора.
В настоящия случай, макар да е налице идентичност между страните в двете
производства, не е налице преюдициалност, тъй като няма обусловеност на настоящия от
последващия предявен правен спор. Това е така, тъй като няма пречка, съгласно практиката
2
на ВКС, да бъде извършено прихващане с вземане, погасено по давност.
При горните констатации, частната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд-Бургас:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 14.10.2021г., с което е спряно производството
по гр.дело №1881/2017г. по описа на Бургаския окръжен съд до приключване с влязло в
сила решение по гр.дело №1716/2021г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3