Решение по дело №1504/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е Сам ЕООД, ЕИК:*********, [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица]. Касаторът участва в производството чрез пълномощник – адвокат В. С. от АК Бургас.

Ответник по касация е главният директор на Главна дирекция Надзор на пазара (ГДНП) при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор София. Ответникът взема участие в касационното производство чрез пълномощник – служител с юридически образование Ф. Г..

Жалбата е насочена срещу решение № 573/11.07.2024г. по АНД № 1687/2024г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № ДДГ-02/01.04.2024г., издадено от главния директор на Главна дирекция Надзор на пазара, с което на Сам ЕООД са наложени три имуществени санкции от по 250лв. за извършени три административни нарушения съответно по чл.52г, чл.52в и чл.52д от Закона за техническите изисквания към продуктите.

В касационната жалба на привлеченото към отговорност лице се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, за неправилно установена фактическа обстановка и за неправилно приложение на материалния закон. Прави се оплакване, че необходимите документи, посочени като липсващи при проверката, са били допълнително представени на контролните органи, но това не е било взето предвид от актосъставителя при съставянето на АУАН. Правят се доводи за маловажност на случая, налагаща прилагане на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което да се отмени наказателното постановление. Иска се присъждане на разноски. Не се сочат нови доказателства.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от касатора касационни основания, както и че материалния закон е бил приложен правилно. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на жалбата. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в 14-дневния срок по чл.211 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по основателността на касационната жалба съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

Правилността на обжалвания съдебен акт касационната инстанция преценя съобразно пределите, посочени в чл.218 от АПК - в рамките на направените в касационната жалба оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон – и служебно.

Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства, а направените оплаквания в тази насока са неоснователни.

Установено е от съда, че на 22.11.2023г. била извършена проверка от контролните органи на ГДНП на търговски обект Магазин на майстора, на адрес [населено място], ул.Цариградска47, стопанисван от Сам ЕООД. Проверени са били два предлагани за продан в магазина продукта – безжичен звънец DeLight electric, модел [рег. номер] и безжичен звънец Synchro, модел JXD-DS132, с подробно описани характеристики в АУАН и НП. Установено е, че двата безжични звънеца за функционирането си използват безжична връзка и представляват радиосъоръжения по смисъла на §1 т.20 от ДР на Наредбата за съществените изисквания за оценяване на съответствието на радиосъоръженията. Установено е на място при извършване на проверката, че Сам ЕООД е предлагал на пазара посочените продукти :

1. Без обозначено наименование и адрес на управление на лицата по чл.4а ал.1 от ЗТИП, което е неизпълнение на изискванията по чл.4б т.1 от ЗТИП и 44 т.2, вр. с чл.26 ал.2 от НСИОСР (за първия продукт);

2. Без Е. декларация за съответствие или обявен интернет адрес, на който същата да бъде намерена, което е неизпълнение на изискванията на чл.4б т.3 от ЗТИП и чл.44 т.5, вр. с чл.17 ал.7 от НСИОСР (за първия и втория продукт) ;

3. Без инструкция за употреба на български език, което е неизпълнение на изискванията на чл.4б т.4 от ЗТИП и чл.44 т.4, вр. с чл.9 ал.1 от НСИОСР (за първия продукт).

Във връзка с направените констатации и дадените от контролните органи указания, на 12.01.2024г. търговецът е представил за всеки от продуктите Е. декларация за съответствие, доставна фактура и стокова разписка, както и гаранционен сертификат. При това търговецът е декларирал, че копие от гаранционния сертификат и Е. декларация за съответствие за всеки от двата процесни продукта се предоставят на всеки клиент, закупуващ изделието.

При така установените факти първоинстанционният съд правилно ги е квалифицирал като три самостоятелни административни нарушения, съответно по чл. 52г, чл.52в и чл.52д от Закона за техническите изисквания към продуктите. Настоящата инстанция не намира за необходимо да преповтаря правните изводи на районния съд, поради което на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им част, включително и към мотивите, отнасящи се до липсата на маловажност на случая, съответно предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Във връзка са направените в касационната жалба оплаквания настоящата инстанция взе предвид и следното.

Преди всичко следва да се отбележи, че съгласно чл.36 ал.1 от ЗАНН административнонаказателното производство започва със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, което в случая е на 29.01.2024г. Оплакванията на касатора за неправилно осъществени предхождащи служебни действия на контролните органи, водещи до нарушаване правото на защита на проверявания търговец, не могат да обосноват извод за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като са реализирани преди започване на процеса. Неправилно осъществени служебни действия на контролните органи преди процеса могат да доведат до неправилно установяване на фактите в последствие, при започване и провеждане на производството. В случая обаче последици от такъв характер не са налице. Установено е по несъмнен начин, че посочените в АУАН и НП три категории документи не са били представени на контролните органи на място при извършването на проверката на 22.11.2023г. Текстовете на приложимите в случая чл.52в, чл.52г и чл.52д от ЗТИП започват с изразите „търговец, който предлага продукти без …“ което означава, че изискуемите документи е следва да са налични в момента на предлагането на продукта. След като в момента на проверката сочените документи не са били налице, правилно е прието, че е осъществен състава на всяко едно от визираните административни нарушения. Представянето на тези документи на по-късен етап от проверката не може да промени извода за вече осъществен състав на нарушение, поради което необсъждането на представените по-късно документи не може да промени крайния извод на решаващия орган, съответно не може да се цени като съществено процесуално нарушение. Издаденото наказателно постановление е законосъобразно и е следвало да се потвърди от съда.

Предвид горните изводи на настоящия съдебен състав касационната жалба се явява неоснователна, поради което и на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.

По повод направеното искане и на основание чл.63д от ЗАНН касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски по делото.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 573/11.07.2024г. по АНД № 1687/2024г. на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА Сам ЕООД, ЕИК:*********, [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор София 100лв. разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.