№ 232
гр. Шумен, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20233600500241 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на М. К. А., от гр. Върбица срещу решение
№ 282/19.04.2023 г. по гр.д. № 145/2023 г. по описа на ШРС.
Жалбоподателката намира решението за неправилно, необосновано, непълно и
незаконосъобразно, по съображения, подробно изложени в жалбата й, поради което моли
въззивният съд да го отмени и върне делото за ново разглеждане, или постанови друго по
съществото на спора.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата Е. А. М., действаща чрез процесуалния
представител адв. С. П. от ШАК е депозирала отговор, в който оспорва жалбата като
неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:
Гр.д. № 145/2023 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемата
срещу жалбоподателката, имаща за предмет претенция за осъждане на ответницата да
освободи и предаде на ищцата, в качеството й на наемодател, държането на недвижим имот,
обект на прекратен договор за наем между страните, сключен на 07.09.2022 г., а именно:
1
апартамент с идентификатор № 83510.660.642.6.15, находящ се в гр. Шумен, ул. .... № 27,
ет.4, ап.15, състоящ се от дневна, кухненски бокс, спалня, антре, сервизно помещение и
тераса, със ЗП 54 кв.м..
Ответницата не е депозирала отговор на исковата молба и не е участвала в
първоинстанционното производство, лично или чрез представител.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.233,
ал.1, изр.1 от ЗЗД, като с решението си е осъдил М. К. А., ЕГН ********** да предаде
владението, на основание чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД, на Е. А. М., ЕГН ********** на следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда – апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул. ....
№ 27, ет.4, ап.15, състоящ се от дневна, кухненски бокс, спалня, антре, сервизно помещение
и тераса, със застроена площ 54 кв.м., с идентификатор № 83510.660.642.6.15, както и – М.
К. А. да заплати на Е. А. М. деловодни разноски в размер на 953.19 лева.
Решението се обжалва изцяло от ответницата, която твърди, че не е била надлежно
уведомена за заведеното срещу нея дело, не е била редовно призована за съдебното
заседание в първа инстанция и е била лишена от възможността да се защити по предявения
срещу нея иск, с оглед на което първоинстанционният съд е постановил непълно,
необосновано, неправилно и незаконосъбразно решение. Поради горното, моли въззивният
съд да отмени така постановеното решение и върне делото за ново разглеждане или да
постанови друго по съществото на спора.
При извършена проверка по реда н чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
първоинстанционното решение е вА.дно и допустимо.
Относно възраженията на жалбоподателката за допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на първоинстанционното производство, изразяващи се в това, че не е била
надлежно уведомена за заведеното срещу нея дело, не е била редовно призована за
съдебното заседание в първа инстанция и е била лишена от възможността да се защити по
предявения срещу нея иск, настоящата инстанция констатира, че препис от исковата молба е
бил връчен на ответницата на посочения от ищеца адрес на 13.02.2023 г., чрез поставяне на
уведомление в пощенската кутия на входа на жилищния блок и посредством съобщение по
чл.131 от ГПК, в което длъжностното лице призовкар е удостоверило с подписа си, че М. К.
А. е отказала получаване на книжата. С разпореждане на съдията докладчик от 15.02.2023 г.
това връчване е било прието за редовно и, макар в разпореждането да не е посочено
правното основание, то следва да се счита за такова на основание чл.44, ал.1, изр. последно
от ГПК. За първото и единствено заседание по делото – на 12.04.2023 г. ответницата отново
е била призована на същия адрес, като връчителят е отразил, че адресът е посетен на
21.03.2023 г., 23.03.2023 г. и 25.03.2023 г. / събота /, но лицето не е намерено, поради което
на последната дата е поставено обявление на входната врата на блока. Това призоваване е
редовно на основание чл.41, ал.1, вр. чл.47, ал.1, вр. чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на
предвидения в чл.312, ал.1, т.1 от ГПК кратък срок за насрочване на делото.
Независимо от горното, дори да се приеме, че са били нА.це пороци в процесуалната
2
дейност на съда относно призоваването на ответницата, те не водят до недопустимост на
постановеното от ШРС решение и не са основание за отмяна същото и връщане на делото за
ново разглеждане, доколкото въззивното производство, освен контролно – отменително, е и
такова по съществото на правния спор, и пороците в действията на първа инстанция,
изразяващи се в нарушение на процедурата по връчване на съдебни книжа могат да бъдат
изправени от въззивната инстанция, чрез осигуряване на страните равна възможност за
разгръщане на състезателното начало. Това следва пряко и от разпоредбите на чл.270 и
чл.271 от ГПК, които не предвиждат възможност за връщане на делото за ново разглеждане
на първа инстанция, подобно на указаната в чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, както и от нормата на
чл.266, ал.3 от ГПК, гарантираща реА.зиране правото на защита на ненадлежно призованата
в първа инстанция страна посредством предоставяне възможност да сочи и представя
доказателствата, които е искала, но не е могла да представи пред първа инстанция поради
допуснатия порок във въззивното производство, преодолявайки забраната по чл.266, ал.1 от
ГПК.
Предвид изложеното и, че на жалбоподателката е била предоставена възможност да
участва активно във въззивното производство, чрез редовното й призоваване за съдебно
заседание на 26.09.2023 г., в което е могла да извърши всички действия по защита на
правата и интересите си, които е била възпрепятствана да реА.зира при
първоинстанционното разглеждане на делото, но нито в жалбата си, нито в съдебно
заседание същата е релевирала конкретни доказателствени искания във връзка с
неоснователността на предявения срещу нея иск, нито е взела участие във въззивното
производство, настоящата инстанция приема искането за отмяна на обжалваното решение и
връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав за неоснователно.
По съществото на спора, от събраните по делото писмени доказателства се
установява и не се спори между страните, че на 07.09.2022 г. между ищцата, в качеството на
наемодател и ответницата, в качеството на наемател е бил сключен договор за наем, по
силата на който първата е отдала под наем на втората, за временно и възмездно ползване,
собствения си недвижим имот - апартамент № 15, находящ се в гр. Шумен, ул. .... № 27,
ет.4, състоящ се от дневна, кухненски бокс, спалня, антре, сервизно помещение и тераса, със
ЗП 54 кв.м., с идентификатор 83510.660.642.15, обзаведен, с обзавеждане и оборудване,
включено в наемната цена, индивидуА.зирано подробно в т.1, срещу месечна наемна цена в
размер на 520 лева, платими от 5-то до 15-то число на текущия месец. В т.2 от същия
договор е било уговорено, че при сключване на договора наемателят заплаща на
наемодателя сумата от 520 лева – наем за периода 07.09. – 07.10.2022 г., както и, че в срок до
01.02.2023 г. наемателят се задължава да заплати на наемодателя депозит и гаранция за
изпълнение на задълженията си в размер на 1 040 лева, която сума се възстановява на
наемателя след прихващане на всички неизплатени консумативни разходи и/или разходи за
възстановяване на нанесени от наемателя щети. Дължимият депозит се заплаща от
наемателя на наемодателя, както следва: 520 лева – в деня на подписване на договора и 520
лева – на пет равни вноски, считано от 01.10.2022 г. до 01.02.2023 г.. В т.3 е било уговорено,
3
че в случай, че наемателят не плати договорената наемна цена в срок до 3 дни след падежа,
наемодателят може едностранно и без предизвестие да прекрати договора, като наемателят е
длъжен да освободи незабавно наетия имот, а наемодателят има право да задържи платения
депозит като неустойка. В т.4 е било уговорено, че договорът се сключва на 07.09.2022 г. и е
със срок на действие 12 месеца, считано от датата на подписването му. В. т.9 е било
уговорено, че договорът може да бъде прекратен по взаимно съгласие на страните, изразено
в писмена форма; при неспазване на някоя от клаузите на договора, едностранно от
изправната страна без предизвестие или с едномесечно предизвестие до другата страна. В
т.11 е било уговорено, че при забава в плащането на договорения наем, наемателят дължи на
наемодателя обезщетение в размер на 0.03 от месечния наем за всеки просрочен ден,
платими заедно с наема за текущия месец.
От страните не се твърди и от събраните по делото доказателства не се установява
договорът или отделни негови клаузи да страдат от пороци, водещи до неговата нищожност.
От страните не се спори относно факта на предаване държането на имота от
наемодателя на наемателя, съобразно уговореното в договора.
В исковата си молба ищцата е заявила, че ответницата не е изпълнила задължението
си за заплащане на дължимата за имота наемна цена за срок от три последователни месеца, а
именно ноември, декември и януари, в размер общо на 1 560 лева, поради което е изпратила
на същата нотариална покана чрез кантората на нотариус с.с., с която я е предупредила, че в
рамките на 5 дни, считано от получаването й следва да освободи наетото жилище. Въпреки
това ответницата не е освободила имота и е била уведомена, че договорът за наем е
прекратен едностранно поради неплащане на наемната цена, на основание т.3 от същия.
В съдебно заседание в първоинстанционното производство процесуалният
представител на ищцата е заявил, че разполага с нотариална покана до ответницата, но няма
да я представи, тъй като я има само в оригинал. С отговора на въззивната жалба същият е
представил нотариална покана от ищцата до ответницата, с рег. № 212, т.....2023 г. на
нотариус с.с., както и протокол от 23.02.2023 г. на нотариус с.с. във връзка с връчване на
поканата, но не е предявил изрично искане за приемането им във въззивното производство,
поради което двата документа не са приобщени към доказателствата по делото.
Ответницата не оспорва факта, че не е изплатила дължимите за месеците ноември,
декември 2022 г. и януари 2023 г. наемни вноски за имота, нито, че е получила нотариална
покана от ищцата.
Ответницата не оспорва, включая и във въззивната си жалба и факта, че не е
освободила имота и продължава да го държи.
При така установените факти, съдът приема за доказано, че между страните е
съществувало вА.дно наемно правоотношение, което е прекратено едностранно от ищцата, в
качеството на наемодател, поради неизпълнение задължението на ответницата, в качеството
на наемател, за заплащане на три поредни месечни наемни вноски за наетия недвижим имот,
съобразно клаузата по т.3 от сключения между тях наемен договор.
4
По отношение момента на прекратяване на договора за наем, предвид липсата на
приобщена по делото нотариална покана до ответницата и на еднозначни твърдения и на
безспорни доказателства, за получаването й от същата, респ. за датата, от която ищцата е
заявила, че ще счита договора за наем за прекратен на основание т.3 от него, настоящата
инстанция приема, че прекратяването на договора е настъпило от момента на връчване
препис от исковата молба на ответницата, което е осъществено на 13.02.2023 г., при
условията на отказ по чл.44, ал.1 от ГПК и следва да бъде съобразено от съда, на основание
чл.235 от ГПК.
Предвид изложеното, намира за доказано, че, с оглед прекратяване на наемния
договор едностранно от наемодателя, поради виновно неизпълнение от страна на наемателя
на задължението за заплащане наемната цена на имота, съобразно уговореното в т.3 от
договора и, на основание чл.233 от ЗЗД, ал.1, изр.1 от ЗЗД, ответницата дължи връщане на
наетия имот на ищцата, поради което предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
В съответствие с изнесените фактически и правни доводи, приема, че обжалваното
решение е правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 282/19.04.2023 г. по гр.д. № 145/2023 г. по
описа на Районен съд – Шумен.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5