№ 377
гр. София, 16.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия М. Руневска
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Частно търговско дело №
20221800900167 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С молбата на „Г.Л.Ф.“ ЕООД, подадена чрез пълномощника адв. Х., е поискано
допускане на обезпечение на бъдещи обективно съединени искове с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 3 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които ще бъдат предявени срещу „М.1“ ЕООД за
присъждане на сумата от 87000 лв., представляваща платено авансово плащане с вкл. ДДС
по договор между страните № 10008 от 14.09.2020 г., едностранно развален с волеизявление
на „Г.Л.Ф.“ ЕООД от 01.07.2021 г., връчено на „М.1“ ЕООД на 02.07.2021 г., и на сумата от
7491.67 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата на главницата за периода от 08.11.2021 г. до 13.09.2022 г. Молителят твърди, че
между страните по делото бил сключен горепосоченият договор, по силата на който
молителят възложил на ответника извършването на оборудване на сграда за отглеждане на
месодайни породи крави. Срокът за изпълнение на договора бил 25 работни дни от датата на
първото /авансово/ плащане в размер на 50 % от цената без ДДС, а плащането било
уговорено на четири вноски. Молителят изпълнил задължението си и платил авансовата
сума, но не последвало насрещно изпълнение на задълженията въпреки многократните
разговори. Поради това молителят развалил едностранно договора – изпратил чрез телепоща
писмено уведомление, получено от ответника на 02.07.2021 г., в което му давал подходящ
срок за изпълнение, след изтичането на който /в случай на неизпълнение/ ще счита договора
за развален със съответните последици. В този срок също не последвало изпълнение, поради
което молителят възнамерявал да предяви срещу ответника бъдещ иск за присъждане на
сумата от 87000 лв., представляваща платеното авансово плащане с вкл. ДДС по договора.
Съответно на 13.08.2021 г. била подадена молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск,
която била уважена и съдът допуснал обезпечение като наложил запор на вземанията на
длъжника по банковите му сметки в посочени банки до размера на горната сума. След
снабдяване с обезпечителна заповед молителят образувал изпълнително дело и в резултат на
това ответникът се свързал с него, като сключили споразумение, уреждащо отношенията им,
1
именувано като договор за възлагане изработката на оборудване на сграда за отглеждане на
месодайни породи крави. С това споразумение наред с останалите условия /описани в
молбата/ ответникът се задължил в 30-дневен срок от вдигане на запора да изпълни
задълженията си, съответно молителят предприел действия по сезиране на съда с искане за
отмяна на обезпечението и на ЧСИ с искане за вдигане на запора. Обезпечението било
отменено, а запорът – вдигнат, но изпълнение отново не последвало /в молбата са изложени
твърдения относно сроковете, в които следвало това да стане, и конкретната дата, от която
споразумението било прекратено съобразно уговорените в него клаузи/, поради което
молителят отново възнамерявал да предяви искове за плащане на горните суми, съответно в
настоящото производство иска допускане на тяхното обезпечение. Исканата обезпечителна
мярка е запор на вземанията на ответника по посочена в молбата негова банкова сметка, а в
случай на липса на достатъчно средства по тази банкова сметка – на вземанията му по
банковите му сметки в посочени в молбата банки при условията на поредност до размера на
исковата сума.
Молбата е с правно основание чл. 390, ал. 1 вр. чл. 397, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съдът, като прецени изложеното в молбата във връзка с чл. 391, ал. 1 ГПК, намира
следното:
Молбата е допустима и подадена до съда, компетентен да я разгледа – родово
компетентният съд по седалището на молителя – бъдещ ищец.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Съображенията на съда са
следните:
За да се допусне исканото обезпечение на бъдещ иск, следва да се установи
наличието на следните предпоставки: искът да е допустим и вероятно основателен; да е
налице интерес от обезпечаването на иска /обезпечителна нужда/.
Съобразно изложените твърдения бъдещите искове са допустими, а обезпечителната
нужда в случая се презюмира с оглед цената на тези бъдещи искове.
От представените по делото доказателства обаче не може да се направи извод за
вероятната основателност на бъдещите искове.
Установява се сключването между страните на договор № 10008 от 14.09.2020 г. и
неговите условия, последвалото разваляне на договора поради неизпълнение от страна на
ответника, допускането от съда на обезпечение на бъдещия иск, който настоящият молител
е възнамерявал да предяви за връщане на платеното по договора, чрез налагане на запор на
вземанията на ответника по банковите му сметки в посочени банки и последвалата отмяна
на допуснатото обезпечение от съда по искане на двете страни /тези факти са и служебно
известни на настоящия съдия-докладчик, който е бил такъв и по предходното дело за
допускане на обезпечение, образувано по молба на „Г.Л.Ф.“ ЕООД/. Установява се също, че
на 24.09.2021 г. страните са сключили споразумение за уреждане на отношенията си,
именувано като договор за възлагане изработката на оборудване на сграда за отглеждане на
2
месодайни породи крави, при описаните в молбата условия. Установява се още, че на
24.09.2021 г. от ЧСИ Даниела Златева е изпратено до „Ю.“ АД /трето задължено лице по
смисъла на чл. 450, ал. 3 ГПК/ съобщение за вдигане на запора, наложен по изп. д. №
20218760400958 по описа на същия ЧСИ. Не се установява обаче от представените
доказателства надлежното получаване на това съобщение от третото задължено лице. За
доказване на твърдението, че запорното съобщение е получено от третото задължено лице
на 27.09.2022 г. е представено писмено доказателство с неустановен характер, без автор и с
неясен произход – същото е именувано като история на товарителница *********.
Безспорно това е товарителницата, с която е изпратено съобщението от ЧСИ /това се
установява от представените доказателства/, но нейното получаване не е надлежно доказано,
тъй като от представеното доказателство не е ясно кой и в какво качество удостоверява това
получаване на конкретната пратка при това на конкретната дата от нейния адресат /вероятно
това е разпечатка на резултата от проследяването в интернет през сайта на куриера на
движението на товарителницата, но това е само предположение, а съдът не е длъжен
служебно да проверява тези предполагаеми факти, дори да са общодостъпни в интернет/.
Обстоятелството, че това доказателство е заверено от адвокат, който съгласно чл. 32 ЗАдв
има удостоверителни функции, не променя горния извод, тъй като в случая не съмнение във
верността на представената разпечатка /спрямо предполагаемо съответстващата
информация в електронен вид/ е пречка да се направи извод за доказаност на факта на
получаване на съобщението на ЧСИ от посоченото лице на посочената дата, а това дали чрез
този документ /с това съдържание и с тези реквизити/ е установено от надлежни лица и по
надлежния ред /какъвто е налице съгласно ЗПУ/ връчването на пратката на нейния адресат
на твърдяната дата. Горното обаче съдът излага само за яснота, тъй като дори да бе
надлежно установено получаването на съобщението за вдигане на запора от третото
задължено лице на посочената дата изложеният по-горе извод за невъзможност от
представените доказателства да се направят изводи за вероятната основателност на
бъдещите искове не се променят. Това е така, тъй като от датата на получаване на
съобщението за вдигане на запора от третото задължено лице вдигането му има действие за
това трето задължено лице /по аналогия от чл. 450, ал. 3 ГПК/, но не и за длъжника. За да
има действие за длъжника, вдигането на запора от ЧСИ /доколкото отмяната на
обезпечението от съда, за което длъжникът е бил уведомен, няма за непосредствена
последица вдигане на запора и не от това уведомяване тече срокът за изпълнение по
споразумението от 24.09.2021 г./ следва да му бъде съобщено /по аналогия от чл. 450, ал. 2
ГПК; поради това и ЧСИ в съобщението до третото задължено лице е указало вдигането на
запора да се съобщи на длъжника/, а доказателства за това, че на длъжника е съобщено
вдигането на запора не са представени. Действително в споразумението от 24.09.2021 г.
страните не са уточнили изрично от кой момент започва да тече срокът за изпълнение след
вдигане на запора – от момента, в който това вдигане има действие за третото задължено
лице или от момента, в който то има действие за длъжника. Но няма как да се приеме, че са
имали предвид момента, в който вдигането е породило действие за третото задължено лице,
тъй като, макар от този момент реално да отпада пречката /поради страх от
3
недействителност/ за длъжника да се разпорежда със запорираното вземане, няма как той да
се ползва от този по-ранен момент, ако не знае, че запорът е вдигнат /независимо дали е
узнал за вдигането чрез надлежно съобщаване или чрез безпрепятствено извършване на
действие на разпореждане със сума по банковата сметка, вземането по която е бил
запорирано и впоследствие запорът - вдигнат/. Съответно при липса на доказателства за това
кога вдигането на запора е породило действие за длъжника не може да се направи извод за
това от кога е започнал да тече 30-дневният срок за изпълнение по споразумението от
24.09.2021 г., респ. дали и кога е изтекъл, което би обусловило основателността на
настоящата молба.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които „Г.Л.Ф.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Б., ул. „Ал. С.“ № 18, представлявано от управителя Ц.Д., ще предяви срещу
„М.1“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Н.п., ул. „Л.“ № 21,
представлявано от управителя С.Я., за присъждане на сумата от 87000 лв. /осемдесет и седем
хиляди лева/, представляваща платено авансово плащане с вкл. ДДС по договор между
страните № 10008 от 14.09.2020 г., едностранно развален с волеизявление на „Г.Л.Ф.“ ЕООД
от 01.07.2021 г., връчено на „М.1“ ЕООД на 02.07.2021 г., и на сумата от 7491.67 лв. /седем
хиляди четиристотин деветдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
главницата за периода от 08.11.2021 г. до 13.09.2022 г. чрез налагане на запор на вземанията
на „М.1“ ЕООД с ЕИК ********* по следната банкова сметка в „Ю.“ АД: IBAN:
BG83BPBI79401089518501, а в случай на липса на достатъчно средства по тази банкова
сметка - на вземанията на „М.1“ ЕООД с ЕИК ********* по банковите му сметки в следните
банки при условията на поредност: „Ю.“ АД, „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД,
„Банка ДСК” ЕАД, „Обединена българска банка” АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Първа
инвестиционна банка” АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Алианц Банк България”
АД, „Българо-американска кредитна банка” АД, „Ти Би Ай Банк” ЕАД, „Инвестбанк” АД,
„Интернешънъл Асет Банк” АД, „ПроКредит Банк /България/” ЕАД, „Търговска банка Д”
АД, „Токуда Банк” АД, „Тексим Банк” АД, „Общинска банка” АД, „Българска банка за
развитие” АД, „ИНГ Банк Н.В. – клон София” КЧТ, „Ситибанк Европа“ АД – клон България,
„БНП Париба С.А. – клон София” КЧТ, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.– клон
България” КЧТ, „Те-Дже Зираат Банкасъ – клон София” КЧТ, „Варенголд Банк АГ – клон
София“ до размера на общата сума от 94491.67 лв. /деветдесет и четири хиляди
четиристотин деветдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в
едноседмичен срок от връчването му.
4
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
5