РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Петрич, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на четвърти февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20241230200652 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Ю.И.“, ООД ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление град София, ул.“Ц.И.Ш.“ №*, представлявано заедно от управителите
Г.Л.А. и И.Д.С., чрез пълномощника им адв.А. И., от САК, против Електронен фиш
/ЕФ/ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“ към Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, с който на дружеството жалбоподател, за
административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона
за движението по пътищата, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00
/две хиляди и петстотин/ лева.
В жалбата се сочи, че електронният фиш е незаконосъобразен, поради допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му и противоречието му с
материалния закон. Релевират се доводи, че отговорността на дружеството
жалбоподател е ангажирана неправилно чрез издаването на обжалвания електронен
фиш, тъй като за вмененото нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП не е предвидена
възможност за издаване на електронен фиш, а приложение намират разпоредбите,
регламентиращи съставянето на акт за установяване на административното нарушение
и издаването на наказателно постановление. Твърди се, че не е ясно по какъв начин е
1
установено нарушението. Навежда се, че нарушението не е подведено под
приложимата по време, място и лица правна норма, като несъответствието на
установените факти с посочените като нарушени законни разпоредби, е основание за
отмяна на електронния фиш, поради допуснати съществени процесуални нарушения,
препятстващи възможността лицето да разбере в какво се изразява обвинението
спрямо него и да осъществи ефективно правото си на защита. Иска се от съда да
постанови решение, с което да отмени Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция
„Пътна Инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството.
Твърди се още, че посоченото в ЕФ превозно средство е оборудвано с електронно
бордово устройство за отчитане на изминато разстояние, има валидно сключен
договор с национален доставчик на услуги за заплащане на тол-таксите и
обстоятелството, че бордовото устройство не е отчетено от устройство №10112,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10
ал.1 от ЗП поради липса на обхват или друга техническа причина не може да се вмени
във вина на дружеството, тъй като не е в неговите възможности за контрол или
отстраняване на причините, тъй като се дължи на странични фактори. Твърди, че
дружеството въззивник не е допуснало административно нарушение, доколкото в
случая разпоредбите на чл.179 ал.3б вр. с чл.102 ал.2 от ЗДвП са постановени в
противоречие с общностното право и излага подробни съображения в тази посока.
Твърди се още, че при налагане на санкцията не е спазен принципът за
пропорционалност /съразмерност, който е основен сред принципите на ПЕС и
наложената санкция не е съобразена с разпоредбата на чл.12 ЗАНН.
Претендират се сторените по делото разноски.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател не се явява законен или
процесуален представител. Последният обаче, представя писмени становища по хода
на делото и по съществото на спора.
За административнонаказващия орган – Агенция „Пътна инфраструктура“ към
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, се явява редовно
упълномощен юрисконсулт. Последният оспорва жалбата и моли съда да потвърди
процесния електронен фиш като правилен и законосъобразен. Счита, че същият е
издаден в съответствие с материалния и процесуалния закон. Счита за неоснователно
твърдението, че за посоченото нарушение не може да бъде издаден ЕФ, както и
възраженията за приложение на по благоприятния закон и за нарушение на чл.34 от
ЗАНН. Счита, че съгласно чл.189з от ЗДвП не е налице възможност за
административно наказващия орган да квалифицира случая като маловажен. Иска от
2
съда да потвърди издадения ЕФ, като правилен и законосъобразен. Излага подробни
съображения в депозирано по делото писмено становище. Претендира възнаграждение
за процесуално представителство.
Районна прокуратура – Благоевград, ТО – Петрич не изпраща представител и не взема
становище по делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколите от
проведено съдебно заседание на 29.10.2024 г., на 03.12.2024 г. и на 04.02.2025 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :
Безспорно се установи по делото, че на 16.02.2022 г. в 18:34 часа в Община Петрич, на
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа – път А - 3 км 163+488, с посока
намаляващ километър, е установено движение на ППС автобус СЕТРА С415ГТ, с рег.
№ ****, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 4, без ремарке, за което изцяло не е заплатена дължимата пътна такса
по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за ППС-то няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Така извършеното
нарушение с № D8ЕFBDE733B906E40E053011F160A7931 е установено с устройство
№ 10112, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А - 3 км 163+488.
Собственик на ППС-то е „Ю.И.“ ООД, със законен представител И.Д.С., със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Ц.И.Ш.“ №*, ЕИК ****, срещу което дружество
за така установеното нарушение е съставен обжалваният Електронен фиш №
********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“ към Министерство на регионалното
развитие и благоустройството. На основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 3, във
връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на дружеството жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 2500.00 лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Независимо от наложеното административно наказание, в ЕФ е посочено, че
дружеството жалбоподател дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5
от ЗДвП съобразно категорията на притежаваното от него пътно превозно средство в
размер на 38.00 лева, както и че нарушителят, че може да се освободи от
административно наказателна отговорност, ако в 14 дневен срок от получаване на
настоящия ЕФ бъде заплатена компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в размер на
150.00 лева при спазване на чл.189е, ал.3 и 4 от ЗДвП, като в случай на заплащане на
компенсаторната таса в срок ЕФ ще бъде анулиран (не се дължи имуществена
санкция), а задължението по чл.10б ал.5 от ЗП ще се счита за изпълнено.
3
ЕФ е връчен на представител на дружеството жалбоподател на 03.09.2024 г., в
законоустановения срок е постъпила и разглежданата в настоящото производство
жалба.
Към административнонаказателната преписка е приобщено извлечение от създаден
доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП
за установени нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП, с № **********,
удостоверяващ липсата на валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването за ППС с рег. № **** на 16.02.2022 г. в 18:34 часа, тол селекция 10112,
път А - 3, 163+488, посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, както и данни за собственика/ползвателя на процесното ППС и
индивидуализиращи превозното средство данни, ведно със статично изображение във
вид на снимков материал на същото. Съгласно цитирания доклад ППС е собственост
на дружеството-жалбоподател.
По делото е представено становище от отдел „Управление на информационната
система и инфраструктура“, Национално тол управление от 28.10.2024 г., съгласно
което за датата и часа на нарушението /16.02.2022 г., 18:34 часа/ за ППС с рег. № ****
не е получена тол декларация, няма получена и платена маршрутна карта за ППС,
няма получена и платена тол декларация за сегмента на рамката, от която е отчетено
нарушението – рамка 10112, сегмент № **********.
Видно от заверено копие на Справка за местоположението на стационарни контролни
единици на електронна система за събиране на таксите за ползване на РПМ находящи
се на територията на Областно пътно управление Благоевград, Рамка № 10112 за
сегмент № **********, на който е разположено устройство № 10112, с което е
установено нарушението, е разположена на път А - 3, позиция на АУЗПТ (км)
163+488., включен в обхвата на платената пътна мрежа.
Съгласно представеното с жалбата заверено копие от Решение № 101 на МС от
20.02.2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира
такса за изминато разстояние – тол такса, път А - 3, клас Автомагистрала, тол сегмент
№ ********** е включен в цитирания списък и за същия се събира такса за изминато
разстояние – тол такса.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима, като
по същество е и основателна.
4
Съдът намира, че съдържанието на електронния фиш е по утвърден образец, като в
същия е отразено, че на 16.02.2022 г., в 18:34 часа, е установено нарушение за ППС
автобус СЕТРА С415ГТ, с рег. № ****, в община Петрич, за движение на път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа – път А - 3 км 163+488, с посока намаляващ
километър, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 10112, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път А-3 км 163+488 с посока намаляващ километър, за което е
представен протокол за установяване годността за приемане изграждането, доставката
и монтажа на нова стационарна контролна точка.
Направено е ясно описание на нарушението по време и място на извършване, но при
описание на нарушението липсва яснота и категоричност относно приетото от
наказващия орган, а именно в какво се изразява нарушението – в липсата на валидна
маршрутна карта или в липсата на валидна тол декларация за преминаването, което
води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинено, съответно за какво нарушение следва
да понесе отговорност, за да организира в пълен обем защитата си.
Обжалваният ЕФ е издаден на основание чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП вр. чл.179, ал.3б от
ЗДвП. В диспозитивната част на фиша нарушението, вменено на дружеството -
въззивник е квалифицирано по смисъла на чл. 102, ал.2 от ЗДвП като
административно- наказателната отговорност на дружеството е ангажирана в
качеството на собственик на процесното ППС. Съгласно състава на чл. 102, ал.2 от
ЗДвП: „Собственикът на пътно превозно средство е длъжен да не допуска движение на
ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. Санкционната
норма, регламентираща административно наказание- тази на чл.179, ал.3б от ЗДвП
предвижда, че „собственикът на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1 от ЗП, се наказва с
„глоба“ в размер 2500 лева, а ако е юридическо лице – с „имуществена санкция“ в
размер 2500 лева. Диспозицията на чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП предвижда, че за
преминаване по платената пътна мрежа се въвежда такса за изминато разстояние
(ТОЛ- такса) за ППС по чл.10б, ал.3 от ЗП, която дава право на едно ППС да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ-
5
сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние,
от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък.
От обективна страна в процесния ЕФ липсва яснота относно обективни елементи от
състава на нарушението, доколкото за движението по посочения участък, с посока
намаляващ километър, не е посочено какво е точното разстояние и между кои точки от
посочения участък не е платено изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от
ЗП. Наред с това в ЕФ е прието, че изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по
чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и същевременно в обстоятелствената част е изложено, че за ППС
няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ- декларация за преминаване. При
тези фактически рамки на обвинението не е ясно какво е било изминатото разстояние
от ППС и какви са техническите характеристики на пътя във въпросния участък. С
липсата на конкретно и ясно отразяване на всички елементи от състава на
нарушението и на обстоятелствата, относими към извършването, АНО е допуснал
съществено процесуално нарушение, Наличната неяснота на административното
обвинение възпрепятства възможността за установяване извършването на
нарушението.
В продължение на горното, следва да се отбележи, осъществяването на още едно
съществено процесуално нарушение от страна на АНО. Налагането на санкция за
административно нарушение чрез издаване на ЕФ представлява отклонение от общото
правило за прочитане на админостративнонаказателното производство чрез издаване
на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и наказателно
постановление /НП/ и винаги изрично се предвижда за кои нарушения се прилага този
диференциран подход. Нарушението по чл. 179, ал.3б от ЗДвП, обективно
осъществено от въззивното дружество, е извън обхвата на приложимата редакция на
чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, чиято норма изрично предвижда издаването на ЕФ само за
нарушенията по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установени и заснети от електронна система по
чл.167а, ал.3 от Закона към датата на нарушението. Поради това, заснето в случая със
съставяне на АУАН, и санкционирано чрез издаване на НП, т.е. по общия ред на
ЗАНН, като за него, към момента на извършването му, е било недопустимо
съставянето на ЕФ. До извод различен от изложения, не би могло да се стигне и въз
основа на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, съгласно който по отношение на ЕФ за нарушение по
чл. 179, ал.3-3б се прилагат разпоредбите на чл.189, ал.10, тъй като такова би
означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен
фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно наказателна
отговорност на едно лице. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. 1-во от ЗДвП, в
приложимата редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр.105/2018 г.,
в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП,
6
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП, може да се
издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С последващото
изменение на текста /ДВ, бр.13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г./, обхватът на нормата
е изрично разширен до нарушенията на чл. 179, ал.3-3б вкл., което е несъмнено
доказателство, че към датата на нарушението - 16.02.2022 г., санкционирането на
осъщественото от дружеството - въззивник административно нарушение е било
допустимо единствено по общия ред- чрез съставяне на АУАН и издаване на НП.
Санкционирането му с ЕФ представлява съществено и неотстранимо в съдебната фаза
на производство процесуално нарушение, което е самостоятелно и достатъчно
основание за отмяната на фиша. Поради изложеното, настоящата инстанция приема, че
в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде
съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо
по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от
ЗДвП, да се приеме че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. /В
този смисъл е Решение №921/10.05.2024 г. по к.а.н.д. № 172/2024 г. на
Административен съд-Ловеч/.
На следващо място, настоящият състав намира, че е налице противоречие на
разпоредбата на чл. 179, ал.3б от ЗДвП с разпоредбата на чл.9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент на Съвета от 17 юни 1999 г. относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури. Предвид задължителните постановки на новопостановеното решение
по дело № С-61/2023 г., както и на решението по обединени дела Euro- Team и Spiral-
Gep, C-501/2014 г. на СЕС, с приемането на националната санкционна разпоредба на
чл. 179, ал.3б от ЗДвП и чл. 187а, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП не е спазен принципът на
пропорционалност, тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен
размер от 2 500 лв., респективно- не дават никаква възможност при налагането им да
се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият
начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на
частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба на чл.
179, ал.3б вр. чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП- да бъде оставена неприложена, доколкото в
противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. В ЗДвП
липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция на нарушение
по чл. 10б, ал.3 от ЗП.
Служебно известно на съда е, сезирането на Съда на ЕС от Хасковският
административен съд, относно тълкуването на разпоредбата на чл.9а от Директива
1999/62/ЕО. Важно е да се подчертае, че с решение на съда от 21.11.2024 г. по дело С-
7
61/23 е прието, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че
посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на
таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта
им, вкл. когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административно наказателна отговорност чрез заплащане на «компенсаторна такса» с
фиксиран размер, като в този смисъл са и предходни Решения на СЕС /вж. Решение от
22 март 2017г. по съединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С 497/15 и 498/15,
EU:C:2017:229/, които дават отговор и се прилагат по съответни дела като настоящото.
Въпреки отговора от горепосоченото постановено Решение, същия само частично
допринася за правилното решаване на настоящия спор, т.к. в контекста, в който е
формулиран въпроса от преюдициалното запитване, се иска тълкуване само на
изискванията за съразмерност и пропорционалност, въведени с чл.9а от Директивата,
но не и какво следва като последица от евентуалното констатиране на несъответствие
на националното законодателство. Подробния отговор както и продължението на тази
хипотеза, следва да се търси в постановеното от него Решение от 4 октомври 2018г. С-
384/2017г., което се отнася до тълкуването за директно приложение на чл. 9а на
Директивата.
В допълнение на горното, следва да се подчертае, че изискването за съразмерност
предвидено в чл.9а от Директивата 199/62, има директен ефект, и от друга страна, че с
оглед на задължението си да предприеме всички необходими общи или специални
мерки, за да гарантира изпълнението на тази разпоредба, националният съд трябва да
тълкува националното право в съответствие с посочена разпоредба или, ако такова
съответстващо тълкуване е невъзможно, да остави без приложение всяка разпоредба,
която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до
несъответстващ на правото на Съюза резултат.
Принципът на пропорционалност задължава държавите членки да приемат мерки,
които са подходящи за постигането на преследваните цели и не надхвърлят
необходимото за постигането им (в този смисъл и решение от 17 април 2018 г.,
Egenberger, C-414/16, EU:C:2018:257, т. 68 ). Този принцип, който е гарантиран и в
член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) и
който предвижда, че тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо
престъплението, е задължителен за държавите членки, когато прилагат правото на
8
Съюза в съответствие с член 51, параграф 1 от Хартата. Следователно тежестта на
санкцията трябва да съответства на тежестта на съответното престъпление, като това
изискване произтича не само от член 52, параграф 1 от Хартата, но и от принципа на
пропорционалност на наказанията, установен в член 49, параграф 3 от Хартата (в този
смисъл решение от 20 март 2018 г., Garlsson Real Estate и др., C-537/16,
EU:C:2018:193, т. 56). 10 ECLI:EU:C:2018:810 Решение от 4.10.2018 г. по дело C-
384/17 LINK LOGISTIK N&N) Доколкото правото по член 49, е гарантирано от
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,
подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по - нататък „ЕКПЧ“), неговият
смисъл и обхват са същите като предвидените в ЕКПЧ. Следователно изискванията на
Европейския съд по правата на човека по отношение на съразмерността на наказанията
са приложими в случай като разглеждания в главното производство на основание член
17, параграф 1, член 51, параграф 1 и член 52, параграфи 1 и 3 от Хартата във връзка
едни с други.
Нарушението, както е посочено в обжалвания ЕФ се изразява в неплащане на
дължимата пътна такса за преминаване през сегмента/рамката, отчела нарушението.
Това е конкретното място, посочено във фиша като такова на извършване на
нарушението път А - 3 км 163+488, с посока намаляващ километър. Това е
мястото, на което е разположена стационарната контролна точка устройството 10112.
Тъй като разпоредбите на чл.179, ал.3б от ЗДвП и 187а, ал.2, т.1, 2 и 3 от ЗДвП не
допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите,
които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и
имуществени санкции в абсолютен размер, и доколкото в правомощията и
компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а
само прилагането на приетия такъв от законодателните органи, не е възможно
тълкуване на националния закон по начин, съответен на Директивата, поради което и
единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и
защитава предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната
национална санкционна уредба - чл.179, ал.3б от ЗДвП, вр. чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП,
да бъде оставена без приложение, т.к. в противен случай би се стигнало до
несъответстващ на правото на Съюза резултат.
Преценката за несъразмерност /непропорционалност/ обосновава
незаконосъобразността на ЕФ, с който е засегнат основния принцип. Действително,
националният законодател е създал достатъчно гъвкав законов механизъм, залегнал
както в ЗДвП, така и в ЗП за освобождаване от следващата за процесното нарушение
административно - наказателна отговорност. Предвидена е в чл. 10, ал. 2 от ЗП
възможност за нарушителят да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се
9
освобождава от административно наказателна отговорност.
В случая е издаден ЕФ (акт, с който се установява и едновременно с това санкционира
нарушението) а съгласно чл. 189ж, ал.2 от ЗДвП заплащането на компенсаторната
такса може да стане в посочения 14 - дневен срок от получаване на фиша, тоест при
всички случаи след неговото издаване, а преценката за съразмерност, както е прието в
решение по дело C- 384/17 на СЕС се дължи от всички органи и предхожда издаването
на фиша, тъй като се отнася до санкцията, която следва да се наложи с него. За това в
процесния случай факта, че жалбоподателят не се е възползвал от правото по чл. 10,
ал.2 от ЗП, с реализиране на което може да предпостави анулиране на фиша по чл.
189ж, ал.3, т.1 от ЗДвП, не засяга решението за отмяна на ЕФ поради
незаконосъобразността му, резултат от несъразмерността на наложеното с него
административно наказание за извършено нарушение.
Предвид всичко гореизложено, настоящият състав, счита че наказателната отговорност
на въззиваемото дружество не е ангажирана правилно, поради причината, че
наказанието което е наложено при допуснати множество съществени нарушения от
страна на АНО както на процесуалния, така и на материалния закон. АНО не е
приложил по правилния начин процесуалния закон, както и не е определил правилно
нарушението от страна на жалбоподателя.
Във връзка с горното, следва да се отчете и разпоредбата на чл.6 от ЗАНН, която
предвижда че, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие),
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно
наказание под формата на имуществена санкция, то не би могла да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на въззивното дружество.
Мотивиран от горното, съдът намира, че издадения ЕФ следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, основателна се явява претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, които
по аргумент от чл.63д ЗАНН се присъждат по реда на АПК. В тази връзка, съгласно
чл.143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказва
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал
такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
случая, доколкото е направено искане от процесуалния представител на жалбоподателя
за присъждане на разноски за адвокатски хонорар, искането е направено своевременно
10
и същото е подкрепено с доказателства за размера и заплащането му (видно от
представения по делото Договор за правна защита и съдействие (лист 78 от делото), в
който освен размерът на договорения адвокатски хонорар 550 лв възнаграждение плюс
20% ДДС (110 лева) или общо 660 лв., в същия е удостоверена и заплатената като
възнаграждение сума), уточнено е, че същата е заплатена изцяло и в брой, което
напълно кореспондира с отразеното в представения по делото разходооправдателен
документ – Фактура №**********/20.11.2024 г. (лист 77 от делото). Договореното
адвокатско възнаграждение е облагаемо по ЗДДС предвид изричната разпоредба на §2а
от НМРАВ. Горното установява по категоричен начин размера на сторените от
жалбоподателя разноски в размер на 660 лева и същите следва да се присъдят в полза
на жалбоподателя в пълния им размер, който настоящият съдебен състав преценява за
справедлив и обоснован по смисъла на чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата, съобразно
сторените действия по процесуално представителство на жалбоподателя.
При този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение искането на
ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като
неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“ към
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на „Ю.И.“, ООД
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град София, ул.“Ц.И.Ш.“ №*,
представлявано заедно от управителите Г.Л.А. и И.Д.С., за административно
нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението
по пътищата, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 /две хиляди и
петстотин/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“ към Министерство на регионалното
развитие и благоустройството да заплати на „Ю.И.“, ООД ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление град София, ул.“Ц.И.Ш.“ №*, представлявано заедно от
управителите Г.Л.А. и И.Д.С. сумата от 660,00 (шестстотин и шестдесет) лева,
сторени в хода на съдебното производство разноски за процесуално представителство.
11
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалният представител на Агенция
„Пътна Инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като
неоснователно.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Благоевград, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
12